Няколко сета + фоун клоуз

 Friendly
Автор: Slayer
     0votes

pup-logo3

29.11.2005

17:39:
Чек-ира картата си и излезе бързо от сградата, където работи. След 8 часа пред компютъра, в тази тежка и масивна рожба на пост-комунистическият стил, тялото му жадуваше за движение и той весело бързаше за фитнес-клуба, намиращ се на няколко пресечки.
Днес тренировката включваше само гръб и рамо, но в главата му постоянно беше въпросът за лявата гърда, която беше контузил вчера, и която злобно и болезнено му напомняше от време на време за това – дали щеше да се възстанови до понеделник? В края на тренировката винаги тренираше аеробно – на някой от свободните уреди. Този път това беше колелото (велоаргометър). До него на степера се потеше стегната-готина мацка по нестандартен начин. Той се обърна към нея и я запита:
– Така по-голям ли е ефекта като тренираш?
– Да естествено. – Погледна го тя и отговори (позата и беше на “сигурна в себе си кучка”. Не му хареса излъчването и – изобщо).
– Аз на степера като тренирам ме болят основно прасците. – Каза той.
– Ми като не го правиш като хората.
Тук той се обърна игнорирайки я изцяло и продължи да върти. Винаги въртеше на висока трудност – така спестяваше време и не изхабяваше ставите си с излишно “напразно” въртене.
След 2 минути тя се обърна към него:
– Така бавно като въртиш няма ефект.
– Сериозно? Заповядай да повъртиш на трудност 20 да видим колко ще си бърза.
Тук тя посегна към компютърчето на колелото и се опита да го настрои на по-ниска трудност с думите:
– Трябва да въртиш по-бързо – без значение от трудността – направи си го на по-лесно.
Той се изсмя нагло и й бутна ръката – цялата му поза към нея говореше – Нахална и глупава патка. След това я игнорира, завърши тренировката си и забърза към автобусната спирка.

19:05:
Докато вървеше по улицата до спирката някакво кученце го залая – две момиченца (около 13 г.) го бяха извели – и той набързо докато минаваше покрай тях вкара шаблон – просто за настроение:
– Я какво сладурче, слушка ли те?
Момиченцата се сепнаха и леко учудиха (нищо ново – така реагираха повечето жени когато ги заговоря на улицата – учудено и някак си поласкано) – след това докато отминаваше – едното извика:
– Не
Без да се спира той леко обърна глава към нея усмихна се и довърши шаблона:
– Ама аз кученцето питах.
На спирката попита първата близо до него жена – “Скоро да е минавал рейс …”. Тя отвърна “Да, боя се, че мина пред 2-3 минути”. Той направи разочарована физиономия и продължи към долната част на спирката (Лъвов Мост). Спря се малко по надолу и зачака. До него стоеше млада, не особено красива девойка и той се загледа в пръстена и. Тя се смути и започна да трие ръката си. Той и каза “Пръстенът е много интересен”. Тя се разтопи от кеф “Благодаря ви много” (за какво? – помисли си той). Той протегна ръка “Искам да го видя от близо”. Тя си подаде ръката и той оглеждайки пръстена я погали по пръстите. Тя се усмихна – после той попита “Специален ли е? – По поръчка ли е правен?” и пусна ръката и. Тя се смути леко и каза “Не”. Тук той се обърна на другата страна и спокойно си зачака рейса.
След 5 минути се качи в рейса. Веднага забеляза млада и доста привлекателна девойка /поне 7,5/, която седна в задната част на автобуса. Без да бърза той продупчи билет, отиде и седна до нея. Забеляза, че тя седейки трескаво рови в портмонето си и в чантата – и така около 1-2 минути. Накрая се спря, той се обърна към нея и каза “Не намери ли билетчето”. Тя се засмя много чаровно и каза “Не”. Той:
– Да не си го изгубила някъде.
– Мислех си, че имам неперфориран, но са само продупчени.
Той и се усмихна и продължи да си гледа напред. След пауза (в която я загърби) – (винаги правеше паузи със загърбване, които повече не са отразени – но такъв си му беше стилът просто) – около 20-тина секунди и каза: “И сега какво ще правиш ако мине контрола?”.
– Може би ще си платя 5 лв.
– Стига бе. Все нещо ще ги излъжеш. Но не се притеснявай те рядко минават по това време.
– Знае ли човек – всичко се случва.
– Така е да – и е гадно да пътуваш на тръни.
– Не, то е за малко, защото след моста имам карта за номер … и ми се припокрива с него.
– Е значи на тръни до моста. – Усмихна и се той.
След като минаха моста – той щеше да я заговори пак, но вместо това тя го стори:
– Ето вече съм редовна. (или нещо подобно).
– Да, контролата си изпусна човека за глоба. – Отвърна съжалително той – “Но, така им се пада като не си спазват работното време и не проверяват, когато трябва.”
Тя се засмя. После той и подаде ръка и си каза името – не чу добре нейното и после насочи разговора към нея. За 10 мин. научиха един за друг: Тя: прибира се от училище, 11 клас е, не е решила какво ще кандидатства още и се притеснява за това и изобщо с какво иска да се занимава. Той: прибира се от работа – разказа и това онова за работата – Kак е важен западен език и да наблегне на него – Как него пращат на срещи с чужденци и това е страхотно, защото чужденците имат много по различно виждане за нещата и живота като цяло – и повечето са много позитивни. А той обича да е сред такива хора, които в България са рядкост. Тя се съгласява и казва, че да “Ние сме по черногледи.”. Приказват още 1 мин на темата и той и казва след като вече знае от кой квартал е “Ти на следващата спирка ли слизаш.”. Тя отговаря “Не, ще чакам да завие”. Той: “Защото е много приятно да се общува с теб.” – прави паузата и – “Хайде да си разменим телефоните и да се видим пак.”. Тя се усмихва и се съгласява – Той изважда гсм – и тя казва – “и моят е същият.” – той се усмихва записва номерът – пита с финес отново за името – и й звънва. Тя записва неговият и след 1 спирка той допуска лека грешка, да се ръкува с нея отново, преди да слезе и да повтори, че му е било приятно да си приказват заедно…

След някой и друг ден ще и се обади да излязат и да се опознаят по- добре…

FacebookTwitterSvejo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *