Умението да налагаме граници в отношенията си с другите

 Friendly
Автор: Ilian
     0votes

 river1

Една от важните техники, които всеки един човек би следвало да овладее, за да е успешен в комуникацията си с хората, е умението да реагира бързо, в ситуациите, когато другите го третират без респект. Това е умението да налагаме своите граници в отношенията ни с другите.

   През целия си живот, къде съзнателно, къде несъзнателно, ние търсим границите в общуването и комуникацията с другите.Много често, това може да се асоциира с определянето на нашата вътрешна пропускливост. С кого да създадем по-трайни и приятелски отношения, докъде да се простират тези отношения, доколко и какво да допускаме и какво да не допускаме.

   Това умение се усеща, още от детски години, когато малките деца търсят границите, до къде могат да стигнат в отношенията си с възрастните и с другите деца. В по-късна възраст, това търсене остава, само че, облечено в малко по-различна форма и на по-различно ниво комуникация.

   В тази връзка, в отношенията с жени, качествената пропускливост на това, което харесваме и това, което не харесваме може да ни създаде една много добра основа за правилна свалка, защото хората (и в частност жените) харесват ясното определяне на това, което харесваме или не харесваме.

   Едно ефективно създаване на граници е секси, защото то дава знак, че търсим качеството и имаме умения да го забелязваме. Изказаното искане, в точното време, създава привличане, защото ти показваш респект, създаваш очаквания и уважение към твоето вътрешно пространство. Показва твоят мироглед (фрейм) и това, че не би търпял посредствено отношение към самия себе си.

   Но за да си убедителен в създаването на определени граници, първо, би трябвало да имаш твои вътрешни граници и правила, за това, какво желаеш, какво харесваш и какво не одобряваш.Следващият важен момент е да не се страхуваш да покажеш своето мнение, независимо дали е положително или отрицателно. Проблемите в определянето на границите, най-често възникват, когато човек си мълчи и не определя своето мнение, къде от притеснение, къде от неумение и липсата на опит в комуникацията. Тънкостта, тук, е да го изкажеш така, че да не засягаш другия, а да маркираш неговото недопустимо поведение.

    За да бъдат правилно чути, сигналите ти, те би следвало да съдържат в себе си предвидимост и последователност. С други думи, да покажеш на другите една стабилност и постоянност, но не и монотонност. Когато другите знаят какво се очаква от тях, какво могат да направят и какво би трябвало да избягват да правят, тогава и взаимоотношенията могат да функционират, по-ефективно.

   Не е нужно да бъдеш гаден, страшен и с много мускули за да създадеш респект, макар че и това може да помогне. По-скоро е нужно да си твърд в моментите, когато другите (жените) опитват да видят, докъде могат да стигнат в отношенията с теб. Бивайки твърд и конкретен в това, което искаш, можеш да достигнеш до желаният от теб резултат (положителен отговор). Всичко това е така, защото жените желаят именно такива мъже, които имат умението, търпението и дързостта да посочат и поискат, това което желаят.

   Няма значение какво си мислиш, ако не успяваш да го предадеш по правилен начин и на другите. В това отношение, голяма роля играе самоуважение и респекта към самия себе си. Обичаш ли себе си, уважаваш ли своето време / ресурси, дали съумяваш ли да приемаш ответната реакция без да драматизиращ излишно и т.н. Всички тези и други подобни въпроси очертават твоята линия на самоуважение. Това е видно, за другите хора, защото те виждат тези кодове и по тях определят границата на своето държание, към теб.

   Умението да се изразяваш правилно устно може да свърши чудеса. Не случайно добрите оратори имат и много почитатели/ки. Те умеят да завладеят съзнанието на другите, да ги „хипнотизират” и накарат да ги следват. Но за да бъде въздействието пълно е нужно думите ти да бъдат в синхрон с езика на тялото ти. Това можеш да постигнеш, когато се чувстваш комфортно в обстановката, в която се намираш. За да се чувстваш комфортно, обаче, е нужно да се тренираш постоянно да се срещаш с нови и непознати хора (жени), вътрешно да се забавляваш от новите контакти и може би най-важното да съумееш да се нагаждаш към ситуациите.Другото умение е, бързо да анализираш човека, още в началото. Какъв тип е. Това се постига с тестването на неговите граници – вербално и невербално.

   Изследванията на психолозите сочат, че интонацията определя около 36 % от това което казваме, но аз, лично, си мисля, че в някои моменти, тя е най-важното оръжие. Особено, в моментите за създаване на респект. И тук, границата е тънка. Примерно, доколко да повишим гласът си, за да има необходимият ефект?

   Моето лично мнение е, дотолкова, доколко можем да го изразим с умерена твърдост, увереност и без излишно напрежение и острота в гласа. За това състояние, помага вътрешната сигурност, спокойствие и увереност в собствените сили. Когато умееш да говориш с неутрален и спокоен и необвинителен тон, създаваш една добра атмосфера, твоите думи да бъдат чути и приети правилно.

   Като за начало, можеш да осведомиш, спокойно другия човек, казвайки кратко и ясно това, което не ти харесва. На следващ етап, ако другия не се вслушва, го повтаряш отново, с леко повишена, но спокойна интонация. Ако отново не се вслушват, запазваш хладнокръвие и прекъсваш комуникацията, пръв. Без излишно раздразнение и емоции. Избягвай защитната позиция и нападането и търсенето как да уязвиш другите, когато не си съгласен с нещо. По-скоро им покажи, това което не ти харесва и опитвай да намираш общите интереси, доколкото е възможно.

   Не приемай лично, отказите и нежеланието на другите да спазват границите, които ти им налагаш. Хората са различни и някои се нуждаят от повече време, за да приемат присъствието ти. Понякога, това нежелание е тест, доколко се влияеш от чуждата реакция, дали запазваш самообладание и доколко си истински и автентичен в твоето поведение. Чуждите чувства не бива да оказват голямо влияние, защото ние не можем да държим сметка и отговорност, за чувствата и методите на общуване на другите. Можем само да подскажем ясно, как желаем да бъдем третирани в живота.

   Ако усещаш, че се нуждаеш от промяна на отношението на другите към теб, то ти се нуждаеш първо от промяна на старите, неефективни навици и модели на поведение, които си използвал. На първо място, това би могло да бъде реактивността при отказ или негативен отговор и към неща, които засягат его-то. На второ място е приемането на това, че е нужно известно време за тази промяна и не всеки би я приел. Нужно е време за настройка на вътрешната убеденост в промяната. Това е времето, в което би могъл да убедиш първо себе си, а след това и другите, че си сериозен, с придържането към границите ти. И същевременно, да бъдеш един модел за поведение, който указва, приема и третира себе си и другите с уважение и респект.

Автор: ifresh

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *