Ext
|
 |
« Отговор #32 -: Ноември 27, 2012, 15:29:59 » |
|
Петък вечер. Решавам, че има нещо сбъркано в мен.. започвам да го търся в мен, като когато търсиш някоя песен или филм в интернет пространството. Да , обаче достигам до извода, че АЗ съм в застой - не се развивам и това е сбърканото. Отварям форума на Pickup-Project и решавам да разпусна, като видя нещо интересно във форума... и да си помогна някак си.
Обаче в главата ми нахлуват едни идеи да си закупя книгата на Илиян, която преди време видях, че е пуснал. Викам си - заслужава ли си? Ще ми помогне ли с нещо тази книга, освен няква шибана теория и техника?
Преди няколко години (когато открих PUP(pickup-project)) си закупих книгата - Играта, повечето е знаете. Никога преди това не си бях купувал КАКВАТО и да е книга - мразя тоерията и философията. Викам си какво пък, ще си е купя!
Поръчах си въпросната книга още бях ученик. Учех в друг град имах доста цели и мечти, някой постигнах други още не съм. Както и да е. Живеех в едно общежитие - нямаше мацки, само момчета. Сещате се, че малко или много ще намериш начин и ще се научиш да излизаш с момичетата и дори да останеш с някоя от тях.
Тогава въобще не ми разбираше главата от pickup нито знаех и какво е. Не ми и пукаше, не знайно как просто ми връзваха - малко или много. После се забърках в една "сериозна връзка" за около 2 години и след като скъсахме с момичето. Нещо в мене беше се променило, чувствах се като няква путка. Казах си това няма да е така. След няколко месеца си стъпих на краката, както се вика.
Но по-спомени имам, че търсех нещо за съблазняване на жени, момичета - каквото и да е. Исках да намеря, някакво такова общество - вярвах! Вярвах, че има! Тогава попаднах на форума и четох, четох и пак четох. Горе-долу някой неща започнах да си ги изяснявам.
Та, така попаднах тук. Сега да се върна на книгата - Играта, започнах да е чета в общежитието, но не исках никой да ме вижда. Щеше да бъде доста балъжко - така го виждах. Започнах да излизам доста по-често от нормалното и си казах, че няква си книга ми била помогнала.. Вярвах си!
След време е заебах (книгата) казах си не ми трябва, аз вече съм добър. Е да, ама не! След време нещо в мен пак се промени, не ми вървеше въпреки опитите ми с женките. Почвам аз пак да чета, книгата с цел да започна всичко от начало - не се получаваше. Защо? Защото вече е бях прочел от начало и не беше интересна и така на няколко пъти.
В края на крайщата реших , че няма как да стане просто с няква си теория, а трябва практика, а не теория.. Спрях да влизам във форума и така след време виждах резултатите. - НЕ се бях отказал. Нямаше смисъл, това щеше да са редица часове от моето ценно време, които да захвърля на вятъра. Така с течение на времето, повечето момичета с които излизах все ме приемаха като сексуален обект(дори и сега). Не разбирах до преди Петък вечер , защо е така?
Исках да имам и приятелки, а не просто да ме приемат като сексуален обект. Винаги след като им разкривах, че не искам да правим секс с тях, нито да се натискаме. Нещата между нас охладняваха. Така с една, две три.. Не им водя бройка, защото както казва и Илиян в книга си това е.. комплексарско.
Та така. До тук добре. Връщаме се пак на Петък срещу Събота миналата седмица 23-24 ноември. Решавам, че ще си купувам книгата и пиша на Илиян. Всичко е точно. Дава ми данните и си казвам утре сутринта или слетобед ще преведа парите и вечерта, ще започна да чета книгата.
Слизам до пощата на другия ден (събота), но уви! Тя не бачка! Викам си - хайде стига бе! Това да не е някакъв знак , че не ми трябва някаква си книга? Но аз твърдоглав, нали съм си навил на пръста, че трябва да имам тази книга и да е прочета.. Решавам да преведа парите в Понеделник.
През това време Събота - Неделя, отделям от свободното ми време да чета и анализирам теми, истории на съфорумците. Тогава си викам, чакай бе? Защо да гледам историите на съфорумците, дай първо да погледна моята история. Къде бъркам?
Така. След малко анализиране, изгубени две срещи и една която осъществих и стигнах до целуване и възбуда до момичето ми мина Уикенда. Прецаках се, в крайната фаза, но това е урок за мен - винаги съм гледал по оптимистично и положително на нещата.
Направил съм си изводите - ОК. Вече е Понеделник, оправям се сутринта. Слагам си бележката с адреса за превода към Илиян. Трябваше да се видя с шефа по работа за новите обкети, които ще работим по тях. Сещам се, че трябва да преведа парите на Илиян. А вече е 12-13 часа. Викам си мамка му! Ще затворят пощата, а после може и да не работят(не им знам работното време) Дообсъдихме новите обекти, качвам се в колата и е паля. Гледам лампата на резервата ми свети, викам си мамка му! Какво подяволите, мен резервата ми свети, а няк'ва книга ще си зимам?
Спирам пред пощата в джоба си имам остатъка от заплатата 30 лв. Правя си сметка, ако преведа тия пари за тая книга и тя е пълен боклук ще съм ги дал на вятъра, но защо да не рискувам?
Не бях сигурен, но знаех че е правилно. Бъркам си в якето, за да взема бележката - О, боже! Загубил съм я! По навик си вадя телефона, за да набера някой.. Илиян, но как ще го набера като му нямам номера в телефона ми? Аххх, паля колата отивам до нас. Презаписвам си на ново данните, отивам до пощата. Вече имам номера на Илиян и си викам: - Искам да му звъна на тоя човек, но какво да му кажа? Исках да поговоря с някой, които е от форума и е инструктор - просто да го усетя като човек. Здрасти Илияне, аз съм Екст от форума. Преведох ти парите, благодаря ти за книгата!
Хах.. Искрено и откровено, но защо? Защо да му благодаря за книга, която все още не съм прочел?
Влизам аз в пощата с няк'ва сто каратова усмивка - както винаги. Поздравявам охраната жена, на около 35-40 години и тя ме поздравява. Качвам се на втория етаж, оглеждам се. Виждам една страхотна жена на около 30 години, средна на ръст (около 160-170) седи до гишето и чака на опашката викам си: - За това бате, за това го правя! Да мога да съблазня такива жени! Отивам до нея и е гледам втренчено казвам и: Ей, не те познавам, нито ти мен ме познаваш! Но ми харесваш, може и да не изляза с теб на среща, но поне ще опитам. Естествено.. нейната реакция беше: Какво? Да така е, не се познаваме! Но каквоо, каква среща за какво говориш? Аз някакъв хладнокръвен: Спокойно. Виж сега. Когато влязох се огледах, видяхте - направи ми впечатление точно ти - харесах те. Предполагам си интересна жена, която бих искал да опозная. Тя: Избухна в смях (не ми пукаше) Прекалено си млад за мен, но пак.. хубаво е че се опита Аз: Добре, млад съм. Но кажи ми колко от връстниците ти биха те заговорили? И не, не просто да те заговорят. Да заговорят не позната, да имат куража да излязат с непознато момиче? Тя: Ами.. не знам Аз: Хубаво, беше ми приятно
(между другото , има едно много яко упражнение в книгата, където трябва да бъдеш отсвирен X брой пъти, ще се пробва!)
Това, което ви казвам беше точно така. Не знам къде сбърках, най-вероятно не бях създал емоционално ниво на разговора. Както и да е. Тръгвам към гишето да изпращам парите.
Всичко е точно, попълвам аз листа и давам кинтите. Връщам се в колата викам си добре. Хубаво и все пак. Останах с 10 лв, а чак в петък най-късно събота, ще си получа заплатата. До тогава, как ще изкарам? Ядене, бензин, кафета? Нещо не ми се връзваше. Но знаех, че правя нещо което можеше или да ми даде някакъв успех или просто да си бъде загуба на време.
Отивам до нас, гледам Илиян е във форума пиша му лично съобщение, че превода е готов. Пращам му и Мейл. Докато се бутах в нас викам , я да погледна може да е пратил книгата.. Гледам - ухааа! Най-после!
Отварям книгата и чета: "ТАЗИ КНИГА ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ ДА МИСЛИШ КАТО ПОБЕДИЛ. БЪДИ УСПЕШЕН НЕ САМО С ЖЕНИТЕ - БЪДИ УСПЕШЕН ВЪВ СЕКИ АСПЕКТ ОТ ЖИВОТА СИ."
Викам си УАУ, дано да е така. Започвам да въртя скрола на долу и гледам: Илиян Топчиев 6/26/2012
Нещо в главата, почва да ми се върти. Мамка му! Та аз съм му объркал името! Хахаха, тъпа работа. Пращам му Мейл, че съм объркал третото му име с някви извинения и такива ти работи. Малко ми беше тъпо - все пак исках всичко да е точно. Казвам му дами прати Мейл дали всичко е ок и дали е взел парите.
- До този час, след като пусна това мнение най-вероятно ще му звъна да го питам, какво е станало.
Отварям пак книгата и въртя скрола, чета съдържанието на книгата. Викам си хубаво, вече е съм в зел, а почти останах без пари, трябва да си е заслужавало
Все пак си мислех.. В събота не бачкаше пощата.. после загубих бележката с адреса, след което обърках името на Илиян?? Тук по дяволите има нещо сбъркано. Знак ли е?
Хах. Викам си въобразявам си. Затварям книгата и отивам да разглобявам колата и да оправям стартера, беше прецакан бендикса. Както и да е
Оправих е, прибрах се изкъпах се. Излизам трябваше да се видя с едно момиче. Прибирам се вечерта и започвам да чета книгата.. някъде между главите си пускам телевизора.
Гледам Diema и дават Мисията невъзможна! Викам си стигааа бее! Първо не работещата поща.. бележката, името.. сега и това?
И тогава се сещам, че в този филм се разправяше как Том Круз прави невъзможните мисии - възможни. Тогава си викам: ХА! Ето какво било! Точно това трябва да направя. Моята НЕвъзможна мисия с жените, да е направя ВЪЗМОЖНА.
Искам да им доставям удоволствие, искам да създавам изкуство, искам да бъда играч! Всъщност при мен до преди време всичко ставаше натурално, нямаше лошо. Но исках повече!
Все пак.. мечо пух е казал: Колкото повече, толкова повече!
Така продължавам да чета книга. Наистина е лесна за прочитане, прочетох е на един дъх. По време на четеното си наблягах на няколко неща. Исках да ги разбирам и се връщах пак да прочета въпросния абзац.
Харесваше ми. Усещах, че това истина. Може да има някоя друга манипулация, но не знам. Не мога да го разбера това, но книгата е прочетох. Останах доволен, много неща разбрах и много приятна
Сега в мен се запали това чувство още повече и чувствам.. че гледам жените с огън в очите. Развълнувам съм. Имаше един много добър пример, е то не беше един. Но все пак.
Разправяше се, за двама бикове или волове. Единия беше млад, а другия стар.
Двамата бикове седели на едно високо място, а под тях на поляната имало група красиви крави.
Младия бик казал на стария: - дай да се спуснем надолу, да се засилим с много голяма скорост по хълма, да наберем висока скорост, аз ще мина от ляво, а ти от дясно и все ще ударим една крава и ще правим секс с нея.
Стария бик му казал: - Вече съм стар за такива изпълнения. Дай да го направим по друг начин. Вместо да тичаме и да ги изплашим, да слезем спокойно и уверено на долу така няма да ги подплашим. Кравите обичам секса. Ще видиш, че ще ни се изкефят и без да тичаме по тях.
Извода и сами можете да си го извадите. Така.. леко по-леко е прочетох цялата.
15те лв си заслужаваха за тази книга, много по-добра е от Играта на Нийл Строс, която даже не дочетох. Написана е на напълно народен - разбираем език.
Има истории, които Илиян е описал доста увлекателно и добре. Има доста примери за Емоционалната игра , която все пак аз трябва да доразвивам.
И все пак си отговорих на няколко въпроса. Явно с мацките ми е връзвало заради моят фрейм и бъзиците, които им пускам , но това.. така по-между другото.
Има тук-таме някоя правописна грешка, изядена буква но на автора му прощавам. Доволен съм.
Има и нещо друго. Все пак различни характери, различни мнения за книгата. Някой може да не го кефи, но лично мен.. тази книга ми даде един нов "клон" в живота, който ще го имам като вид на основа. Дънер. Хах
Айде, лек ден пичове и мацки.
Послепис: Имам чувството, защото Илиян един вид си е написал неговата история като човек. Като личност. И с това ме грабна книга. Показва много добри примери за вътрешната игра. Откровен и истински. Честен. Може малко да съм е прехвалил, но ми харесва наистина! Ще видя, когато имам възможност да се запиша на един от семинарите!
Изводът: Да книга ми помогна. Помогна ми да продължавам на пред и да разбера, че съм тръгнал в правилната посока. Малко по-малко, но пътят е дълъг и славен.
|