Tyxo.bg counter Какво научих от форумът или как се промени отншението ми към жените.
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Декември 14, 2019, 13:36:20 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


"Не се страхувайте да се откажете от доброто, за да преследвате великото." - Джон. Д. Рокфелер

Екипът на pickup-project пожелава весела Коледа и успешна нова година на всички настоящи и бъдещи пикап артисти!
Не се отказвайте никога от мечтите си! Нашата мисия е да ви улесним в постигането им.

По случай празниците сме подготвили поредната коледна промоция.

http://pickup-project.net/forum/index.php?topic=1634.msg107658;topicseen#new

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: Какво научих от форумът или как се промени отншението ми към жените.  (Прочетена 21401 пъти)
Dankata
PuP Masterpiece
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +51/-16
Неактивен Неактивен

Публикации: 463



Профил WWW
« -: Декември 06, 2012, 15:41:57 »

Историята е вдъхновена от преживяванията на всички хора които се страхуват да бъдат смели.

През изминалите 11 години, два пъти тя ме попита, дали помня момента от спирката. Правех се на ударен. За пореден път я наранявах. Как може да не си спомням този момент?! Години наред, тя е подтискала чувствата си към мен, чрез връзка със човек който (не)харесва. Години наред аз съм подтискал чувствата си, в името на "приятелство". Това е най-голямата трагедия, която аз съм причинил от факта, че не знам какво искам.

Сега не е нужно да я връщам към онзи момент. Но искам тя да знае защо съм направил така. Искам да знае, че е било най-истинското и единствено обяснение в любов което някога съм правил. Искам да знае, че я излъгах в името на мъжката дума...звучи като оправдания и извинения...не искам да си оправдавам постъпката, но ако й го кажа така директно най-вероятно ще ме намрази още повече. Единствения изход който в момента виждам е да я потърся, да се видим и да се държа с нея по съвсем нов начин. Да забравя двуличното "тя ми е само приятел".  Да влагам повече мъжко поведение. Да  флиртувам с нея и никога да не се отказвам от думи и мисли. Разбрах, че приятелството между мъж и жена  е именно това да я карам да се чувства жена,  като ясно показвам, че я възприемам като сексуален обект, поемам инициативата и оставям на нея да реши дали ще ми се отдаде, защото аз вече съм решил, че нямам нищо против да спя с нея.

До този момент,в 6-ти клас, аз никога не бях удрял, прегръщал, чупил играчката, хващал за ръка или показвал по някакъв начин как харесвам някое момиче. Изключвам предучилищна възраст, защото оттогава помня само лицето на едно момиче за което исках да се оженя. След това бях  7 клас. Всичко беше по старому- изкарвах много добри оценки и изключително рядко излизах навън, да играеме в квартала. Тази година очаквах да бъде повратна за мен, защото след 7-ми клас или кандидатстваш, или  ходиш на уроци по пиано, или родителите ти се карат помежду си, а ти се чудиш дали ще се развеждат, докато си бършеш сълзите и се опитваш да заспиш под звуците на техните викове. Тогава за първи път казах на момиче, че я харесвам. Веднага след това си обещах повече никога да не го правя.
- Мария, харесвам те.Искаш ли да бъдем гаджета? Това което ме смути и накара да се чуствам жалък обект на подигравка  не беше нейнят отговор:
Много си сладък, но аз харесвам друг.
Аз бях послушал съученика Асен, който предишното междучасие ме навиваше, заедно с още двама, че тя ме харесва и че трябва да я питам да сме гаджета. Той ми даде силата, без да подозирам, че всъщност това е кулминацята на всички ебавки и подигравания от момчетата от класа, които съм изпитвал на гърба ми през последните 3 години. Подигравателният смях на съучениците. Чувство на срам, на неудобство, на самота. Със сигурност, онзи момент промени нещо в мен, защото в противен случаи аз не бих си го спомнял така кристално. Вече никога нямаше да приближа  момиче и да бъда директен или индиректен. Никога нямаше да си говоря с момиче без да си помисля -Ако и кажа какво мисля сигурно ще ми се изсмее. И не го направих.  Страх. Ужас. Никога повече нямаше да бъда приятел с момичетата. Никога повече нямаше да показвам чувствата си, камо ли да говоря за тях с когото и да е. Дори със семейството си. Никога повече нямаше да си помислям, че мога да имам гадже.

Като спаменах за семейството си, никога не съм споменавал пред родителите, че имам проблеми със съучениците, че ми се смеят как си нося сандвичи от вкъщи, че ми драскат по гърба на якето с химикалка, че имам пощальонска чанта. Всъщност, досега, не помня да сме говорили за нещо което ме притеснява или е проблем за мен. Честно ви казвам, не помня дали родителите са ме питали, но и защо да ме питат, ако аз не си кажа първи. Със сигурност обаче почти никога не сме говорили имам ли приятелка, харесвам ли си някое момиче, целувал ли съм се. Подобни въпроси баща ми никога не ме попита и все още не е. Нямам спомен да съм говорил с него по каквито и да е въпроси, свързани със секс, бременност, гаджета. Освен случаите когато се е шегувал -И да внимавате с пиенето и жените! Да не се напивате и да правите глупости!. Тези шеги изобщо не ми бяха смешни, защото аз възнамерявах да правя точно това, по пример на съучениците. Само ми казва, че не трябва да пуша цигари. В 9ти и 10ти клас, няколко пъти ме попита дали в училище се пуши марихуана , обаче закъсня с тази "дискусия" (аз, като добросъвестно и възпитано момче, си прочетох доста материали в интернет по темата). Разбира се, казах му това което иска да чуе. Излъгах защото се страхувах от наказание, каквито получавах като по-малък, за всяка пакост, ако шамарите не бяха достатъчни. Еййй значи, как мразех да ми се отговаря на въпроса Защо? със Защото така казвам! Родителите така и не ми обясниха защо ме наказват.  Дали в момента се чудите, след като не съм имал приятелски разговор с Родителското тяло, как съм научил какво е "секс"?  Разтоварвам багаж от колата. Гледам, някаква цветна книжка изпада от торбите.
-Мамо какво е това, за мен ли е ?
- Ами...това е...една  книжка, да я прочетеш.

Брей, си казвам аз,  интересна работа. Откъде идват децата. Не бях изненадан. Незнам откъде но бях сигурен, че жените раждат. Родителите ме оставиха да я прочета сам. Прочетох си я с любопитство и интерес, нали съм 4-ти клас, отличник. Не помня след това да сме говорили за това какво съм прочел. Помня обаче, че любопитството ми постоянно ме подтикваше да ровя из шкафа в спалнята йм. Освен това вкъщи имах видео. Една от касетите които намерих в шкафа, така и не се реших да гледам докато не станах 5ти клас.  Може и да е било лятната ваканция. Изчаках да остана сам вкъщи и гледах част от касетата. Бях толкова впечатлен, че я пусках и на приятелчето ми съученик, обаче той нещо не се изкефи. Аз пък я гледах всеки път когато оставахме сами вкъщи. Един път, баща ми ни извика в хола. По интонацията веднага разбрах, че ще трябва да казвам истината.  Винаги съм лъгал ако съм сигурен, че това ще ми спести наказание, обаче познавах когато съм бил разкрит.
-Кой  е пускал касетата с мръсотиите? Ох размина ми се! Отдъхнах си, защото помислих, че някоя стара касета е замърсила главата на видеото и сега ще трябва да я чистя с клечка за уши и спирт.
- Коя касета?
-Ето тази касета, кой я е пускал?
Потвърдихме.  Наказанието е...сега като се замислям, не помна дали беше специално такова или обикновеното.  Този момент обаче, промени нещо в мен.  Незнам какво, но в противен случай аз нямаше да го помня така ясно. Нямаше да помня това, че този път не получих абсолютно никакво обяснение защо ме наказват. Защо ме наказават за това, че съм гледал тази касета ли? Какво имаше на нея, че заслужих ориз под коленете. Защо и ръцете трябваше да са ми вдигнати? Какво е "мръсотии"? Това там на касетата не беше същото като от книжката " Откъде идват децата ", обаче много приличаше на нея. Не бяха в легнала поза, нито бяха  само двама човека и все пак приличаше на секс. Значи това е било- секса е мръсотии...оф тотално се обърках. Мръсотиите са били секс и това е забранено за гледане? Със сигурност е забранено и за говорене! Обаче тези мъжете имаха нещо там което незнайно защо беше толкова голямо.  И при мен ли ще стане така? Ужас ако ми стане голям всички ще го видят! Пак ли ще ме наказват. Не искам. Време е да заспивам. Утре ще съм забравил това и всичко ще е нормално.

Благославям деня в който се запознах със новите съученици в 8ми клас. Посоката беше на 180 градуса. Тази нова дружелюбна обстановка ме накара "да забравя" за това,  че мъжете и жените не могат да са приятели. Беше супер готино. Особено когато си спомнях старите съученици и ги сравнявах с новите. Все едно бях на друга планета и оставах там. Планетата на прятелите. Благодарение на това се чувствах добре. Никой не ми се подиграваше в продължение на 1 година, което беше нечувано. Резултатът не закъсня и една кака добре ме отрака! Това беше първата в живота ми прегръдка с момиче. За първи път бях целунат от момиче, и то с език. Но това беше момиче от горня клас, нищо сериозно не стана освен, че ме видяха  като харесвано момче. Още едно момиче ме забеляза, но пак  за кратко. Дойде момента на очакването за моето възмъжаване. Накратко, на купона по случай завършване на 9ти клас. Алкохола ми даде смелостта да се приближа и танцувам с онази лекомислена десетокласничка за която знаех предварително, че е "такава". Благодаря  и за онази бавна музика. Не бих го повторил, много тъпо беше, особено засрамващия момента със свиване на бойните знамена и пускане на котва... обаче ми беше едно такова готино, макар и само за три минути и без хепи енд. След около 1 година, се запознах с единственото момиче на което съм казвал че я обичам. С малки паузи, имаме история в продължение на 5-6 години. Събирахме и се разделяхме докато тя работеше в чужбина. Тя явно ме е харесала доста, защото ми каза, че с мен е била на "върха на айсберга" за първи път. Реално тя и за мен беше първата с която съм се изкачвал до горе. О, блаженство! Зоната на комфорта ме очаква с пълна сила. Все още съм облегнат удобно.

Толкова е удобно, че понякога забравям спомените за всички очевидни или скрити островчета които  кораба ми е пропускал  по пътя.  От 17 до 25 години, това са били поне 6 жени които съм игнорирал, правейки се на техен прятел, след като са показали интерес към мен. Трагедията е в това, че дори не съм бил приятел за тях. Прегръщах ли ги? Целувах ли ги? Само с повод...само по бузката...само ако има причина....Казвах ли им че ги обичам, че държа на тях, че ги ценя като прятели? Контактувахме всеки ден с тях. Защо да им го казвам.. те си знаят... така мислех тогава.  Това да си прятел с някого изключва възможността да го прегръщаш, защото мъжете не се прегръщат. За мен нямаше жена-прятел или мъж-прятел, но аз прилагах мъжките порядки и към жените- без прегръщане, без лигавщини, без комплименти. Бих искал да опиша всеки един човек от тези 6 жени,  как съм се запознал, какво зная за тях, какво се случва след като се запознаваме, как вече не сме заедно, не сме близки прятели защото аз не им звъня и не ги търся. Каквото и да кажа за тях, най-важното е, че криех и подтисках мъжките желания  спрямо тях, дори и когато те показваха интерес. Историите протичат по подобен начин затова ще ги слея в една, за да не става отегчително. Запознаваме се. Познати-прятели сме. Идва момента в който  я харесвам като жена. Самозалъгвам се, че тя не ме харесва за да оправдая чувството на вина от това, че ако я целуна ще предам приятелството.  Постепенно и несъзнателно ставам студен и се отдалечавам. Съдбата е уникално животно. Благодаря за това, че ми е давала шанс да ги срещна отново, след години. Може би за да се поправя?

Снощи докато четях чата от скайп, общ разговор, отпреди 2 години,  получих  едно прозрение. Преди ми беше гадно, от егоистична гледна точка, че съм пропускал шанса да запиша поредна бройка. Сега ми е гадно, за това че като съм ги игнорирал всъщност аз съм ги обиждал с моето безразличие. Със студенина. Затова те се отдалечават. Сега разбирам защо хората, в частност жените, по принцип рядко ми звънят и ме търсят. Най-тежката "раздяла" е вече със срок  от 1 година. Раздяла, защото не сме се чували оттогава. Познаваме се от 9ти клас, тя беше 10ти. Вкарахме я в прятелския кръг.  В един момент реших да повторя грешката с Моника, но този път по различен, може би, романтичен подход:
- Очите ти ме пленяват като клетка диво животно, виждам те навсякъде, сутрин докато си готвя яйца на очи, вечер докато пресичам и гледам светофарите. Господи как грейна неиното лице! Онзи момент, месец декември, в 7 вечерта на спирката на рейса остана във вечността. Как само кръстовището се освети, въпреки светлините на автомобилите! Господи съжалявам за това което и казах след това!
- Всъщност не те харесвам, казах ти го заради един социален експеримент(долна лъжа). Това е най-тъжният момент и все още помня нейният поглед от тогава. Казах го защото знаех, че партията-съученик я харесва също, защото му казах, че не я харесвам и ако той я харесва да действа. Желанието ми беше да бъда истински приятел,  да не я крада, а всъщност я харесвах. Той тръгна с нея. Тримата станахме неразделни. Минаха 8 години и те се разделиха. Това беше страшна трагедя за нея, за което аз се чувствам виновен, поради това че ако тогава не я бях отблъснал, тя никога нямаше да прекара 8 години във връзка с него (а след това дори не я подкрепих). Минаха още 2 години в които бях фалшив прятел. Толкова фалшив и неистински, че след още 1 година  тя започна да  игнорира съобщенята ми. Не съм я виждал от 1 година. Нямам й телефона. Липсва ми . Искам да й кажа, че тогава на спирката съм говорел истината. Тя го знаеше защото аз бях толкова искрен, че притеснението ми си личеше, виждаше как едвам изричам думите с треперещи устни. Хванати за ръце. Мразя себе си заради това което казах. Разплаках я. Все още ме смразява спомена за това, че я изиграх, подиграх се с чувствата и по най-гнусен начин. А тя е толкова силна, че "забрави" всичко, в името на това да бъдем приятели през следващото десетилетие. Това в което вярвам сега? Приятелството между мъж и жена  е именно това да направя, така че тя да се чувства жена, като ясно показвам, че я възприемам като сексуален обект, поемам инициативата и оставям на нея да реши дали ще ми се отдаде, защото аз вече съм решил-  нямам нищо против да спя с нея.
Активен

Цитат
Обърква ни псевдоморала в който израстваме и академичното ни образование защото ни накарат да си въобразим че сме се извисили над природата, която е във всеки от нас.
ilian_790112
Forum Admin
PuP Форум Гуру
*******
*******
*******

Репутация: +536/-25
Неактивен Неактивен

Публикации: 943



Профил WWW
« Отговор #1 -: Декември 06, 2012, 17:36:00 »

   Невероятна история! Ето какво причинява страха, социалното програмиране и неправилното възпитание. Правя темата важна. Нека повече хора я прочетат.
   Пич, надявам се, че си взел максималната поука от всичко това. Понякога ето такива спомени ни тласкат напред, карат ни да се променяме, развиваме,  да бъдем най-добрите, защото знаем какво е да си в калта. Горе главата, аз знам, че ще постигнеш много в живота си, след като си преминал през всичко това. Само не позволявай на меланхолията да те завладее.  Wink
Активен

БЪДИ ПОБЕДИТЕЛ В ЖИВОТА СИ
http://ilian790112.wordpress.com
aoen
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +83/-19
Неактивен Неактивен

Публикации: 239



Профил
« Отговор #2 -: Декември 06, 2012, 18:46:36 »

Аз си стоях безмълвен около пет минути, премигвайки от време на време пред монитора. Не знам дали е удачен комплимента, че пишеш прекрасно, а за историята си личи, че си вложил душата си в нея. Респект... и потърси момичето Smiley
Активен

Всичко е относително.
Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +609/-466
Неактивен Неактивен

Публикации: 1449


Let it be


Профил
« Отговор #3 -: Декември 07, 2012, 14:04:51 »

Удивителна история!
Браво Dankata.... и благодаря!

И тъй като трябва да съм challenging: намирам противоречие между "next" от pick-up теориите и практиките или рестарт на нивото и съвета на aoen. Smiley
Активен

Leaders grow leaders.
ins
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*

Репутация: +446/-80
Неактивен Неактивен

Публикации: 1868


Профил
« Отговор #4 -: Декември 07, 2012, 18:56:41 »

Данка, хубаво е че си емоционален. Обаче и 1 съвет не си послушал човече. Още си в тази зона на комфорт. Няма да възмъжейш ей така. Излез от там и пикапи малко. С онова момиче ти казах да действаш вече, а не да чакаш удобрение.
Активен
Alfa_impact
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +18/-11
Неактивен Неактивен

Публикации: 191



Профил
« Отговор #5 -: Декември 07, 2012, 19:43:54 »

След като прочетох написаното 5 минути стоях и мигах на пърцали , без ни най-малка идея как
да реагирам.Историята е уникална , а момента , в който поставяш приятеля си пред собственото ти щастие е много силен.
За подобно нещо  се иска смелост и доблест.
Огромно уважение и подкрепа имаш от мен за тази ти постъпка , без значение , че се е оказала грешна!
Активен
sweet_chalga
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +21/-7
Неактивен Неактивен

Публикации: 300


Профил
« Отговор #6 -: Декември 08, 2012, 00:04:53 »

8 години връзка са прекалено дълъг период от време. Не са 8 дни, нито 8 месеца, а 8 години. Това че е тръгнала с твоя приятел си е нейно решение и няма причина да чувстваш вина.
Нито има причина да се чувстваш отговорен за действията и.
Активен

обикновен спамер
Dankata
PuP Masterpiece
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +51/-16
Неактивен Неактивен

Публикации: 463



Профил WWW
« Отговор #7 -: Декември 08, 2012, 19:28:32 »

Цитат на: ilian_790112
Ето какво причинява страха, социалното програмиране и неправилното възпитание.
Много точно си усетил какво иска да каже героя от историята, както и меланхоличното настроение.

Благодаря!


Активен

Цитат
Обърква ни псевдоморала в който израстваме и академичното ни образование защото ни накарат да си въобразим че сме се извисили над природата, която е във всеки от нас.
Dankata
PuP Masterpiece
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +51/-16
Неактивен Неактивен

Публикации: 463



Профил WWW
« Отговор #8 -: Декември 14, 2012, 14:37:36 »

Май трябваше да разказвам от 3то лице, защото от 1во лице звучи страшна или шокираща или трогателна. А такава ли е историята наистина?

Изглежда, че подобни неща се случват на всеки и само от мен зависи отсега нататък да си подобря комуникацията.
Активен

Цитат
Обърква ни псевдоморала в който израстваме и академичното ни образование защото ни накарат да си въобразим че сме се извисили над природата, която е във всеки от нас.
Alfa_impact
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +18/-11
Неактивен Неактивен

Публикации: 191



Профил
« Отговор #9 -: Декември 14, 2012, 17:21:13 »

На всички се случват такива неща , не си единствен.
Активен
WhatAFart
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +13/-10
Неактивен Неактивен

Публикации: 189


Профил
« Отговор #10 -: Декември 30, 2012, 00:23:38 »

Май трябваше да разказвам от 3то лице, защото от 1во лице звучи страшна или шокираща или трогателна. А такава ли е историята наистина?

Изглежда, че подобни неща се случват на всеки и само от мен зависи отсега нататък да си подобря комуникацията.
Като е от първо лице, читателят се превъплъщава във героя и го чувства емоционално по- близък и точно това ме докосна. По едно време имах чувството, че аз съм ти, усетих емоциите ти, чувствата ти, мислите ти. Наистина силна и поучителна история. Изминал си тежък път, допуснал си много грешки и въпреки всичко имаш смелостта да се изправиш и да продължиш напред, към върха. Това е най- силното нещо за мен, затова ти пожелавам наистина късмет от все сърце. Smiley
Активен
demhios
PuP Форум Новак
*

Репутация: +0/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


Профил
« Отговор #11 -: Януари 04, 2013, 22:58:43 »

Респект! Много добра история. Не е зле да я потърсиш отново ( нищо не губиш ).
Активен
Johnny
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +37/-18
Неактивен Неактивен

Публикации: 250



Профил
« Отговор #12 -: Януари 04, 2013, 23:51:24 »

И на мен много ми хареса историята, най-вероятно защото на много места познах себе си, най-вече в частта с правенето на приятел.

Със сигурност обаче трябва да говориш с нея - отвсякъде се създава впечатлението, че историята е незавършена.
Каквото и да се случи, дължиш й поне един разговор. Което ме навежда на мисълта, че и аз трябва да си поговоря с 1 мадама от не чак толкова близкото минало  Smiley
Активен

"Напред, задници! Да не искате да сте AFC вечно?"
неизвестен pickup artist от началото на 21-ви век.
Arwen
PuP Форум Новак
*

Репутация: +1/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #13 -: Март 04, 2013, 08:46:02 »

Много добър разказ.
И много верен. В крайна сметка ако не чувстваш някой като приятел е по - добре да му е ясно че е така.
Пък мъж да чувства жена като приятел ми е малко... ме... айде няма да кажа невъзможно, но рядкост... при тва тя трябва да е... Роднина? Гозновата? да прилича на сестра му? Ддз..
Въпреки че познавам красиви жени които са били вкарвани във френдзоната. Fuck Logic - При това жени които ясно заявяват, че искат секс.
Но все пак знам ли, хората са различни. Има и мъже, сигурно, които искат жени за приятелки. Срещала съм такива, дето заявяват, че жените сме полезни повече само като приятели.
Но истината е, че много оценявам честността на написаното тук.
Въпроса ми е само, ако конкретната жена все пак не иска нищо повече, дали бихте поддържали приятелската връзка с нея... с мацката от разказа например.

Иначе съчувствам на главния герой.
Първия път когато е казал на момиче, че я харесва е получил по - добра реакция от тая дето получих аз Cheesy
Първото момче, на което казах, че го харесвам ми каза "Ти луда ли си, ти си грозна, семейството ти са откачалки, и никога пич като мен няма да излезе с такава като теб."  Или нещо такова хах Вече ми е забавно, но честно казано реакцията ми беше същата. казах си, че харесам ли момче отново, ще чакам да ми мине и няма да казвам нищо. Cheesy

Айде пичове, изчезвам и ви оставям да ме баннете на спокойствие.
Предполагам че според вас нямам място тук и без това Smiley
Активен

Мотам се из мъжки форуми, щото мразя женски списания.
Does that make sense?
Zombie_irs
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +4/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 38

Кефя се на умници


Профил
« Отговор #14 -: Юни 07, 2014, 01:37:48 »

Интересен извод. Подобни истории не са рядкост, не искам да си спомням моята.
Аз мислех че нищо не съм научил до онзи ден. Срещнах се с непозната. Прецених я като привлекателна (миловидно, иска ти се да го гушш..). С много повече сексуален опит от мен.
Оказа се, че това което съм научил само с четене, ми помогна да не завърша срещата като поредния идиот в нейните очи.  Е, май леко се престарах - няколко пъти ме попита ама наистина ли ще се видим пак ?! Чак ми дожаля.
Сега ми трябва успокояваща терапия, защото принципно не съм възпитаван да доминирам:
Не съм робовладелец по рождение, но вече смятам, че доста жени обичат да бъдат направлявани и да бъдат наказвани и поощрявани, когато са се справили добре. Тогава се чувстват на мястото си, полезни, а вероятно и щастливи...
Мечтата за общуване равен-равен, без никакви маски и с напълно оголена душа си остава утопия. Личността е сама дори когато е с някого.
Активен
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines