Tyxo.bg counter София - Подяволите аз съм мъж!
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Ноември 17, 2018, 03:21:11 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

„Ключът към успеха е да се съсредоточим нашия съзнателен ум върху неща, които истински желаем, а не върху неща, от които се страхуваме.“ – Браян Трейси

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през октомври и ноември 2018г.

Искаш ли да имаш успех с жените? Попълни формата на сайта и се запиши сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: София - Подяволите аз съм мъж!  (Прочетена 9449 пъти)
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*

Репутация: +707/-118
Неактивен Неактивен

Публикации: 907



Профил
« -: Януари 28, 2014, 21:49:46 »

Дами и господа, педалчета и недоносчета, долни курветини и корави пръчки, хах. Не, бе базикам се. Както споменах реших да ставам, софийска бичкия. Демек, вместо патурите, дето като се насера не ми личи, да чукна ленен панталон на който да става петно на звездата(гъзъ).

Така - Преди четри месеца, впрегнах 175 коня на металната каруца с кожена ел. пейка с подгряване, насуках радио-точката. Взех си по 2 супуливи целувки с целия сорт, блъснахме каната със светена вода в паважа и зачесах по черно към софия. По пътя се секнах в плетената ми от баба - Дона кърпа и със същата си бърсах потта. Хах. Засуках мустака и се почесах по ташака, трипер или сифилиф се тая. Спрях на едно ОМВ, преди софия да напаса конете, смених царулите с лачения ток, с тежка походка стил свински тръс, нахлух в сградата, 7 минути и половина търсих дръжката на вратата, нервирах се влязох заедно с нея. Оказа се, че е, как беше думата. Аутоматична, или нещо такова, през хуя ми е ква е. Да гледат да им слагат дръжки що ако го извадя тос големия хуй, ще стане като са ебем да не са целуваме.

Карам, мръсно и полека оглеждам мацки и си мисля, говорейки сам със себе си. Тука всичките са ниско-пърдящи, също като в моя град, имам късмет, че и аз съм дребен. Вглабен в филосовските си размисли, съм засякал някъв мимюзин. И оня ми вика "ей, педераст". Мисля си, как може, единн бастон да нарича педераст, красив джентълмен като моята особа. Той защо не знае, че мога да му счупя гръбнака с ритник в пърдялника. Викам, май трябва да извадя мутиката от багажника и да го направя сам да си говори. Учтиво махнах с ръка и му обясних на кратко, че ще му еба всичките п*тки майни, уан бай уан.

Пристигнах на местоназначението. След два дни се оказах бездомен, представяш ли си. Баси ташака, щях да полудея. От къде мога да очкавам фъкинг хелп или гад деам съпорт. Съжалявам бич, сам си като пребита мастия. Положението беше, повече от неприятно. Очакваше се първите стъпки да бъдат в лайната. Както казват старите хора, работата стана пръс през гъз. Най логично беше, да зачаластря, бек ту хоум. Разбира се, че ме беше страх. Именно това ме накра да тръгна обратно. Както карам се вбесих. Подяволите аз съм мъж.

- Ей нещастник, да на теб говоря, педалче малко, ше ти скъсам феса. Къде си тръгнал на майка си в п*тката, искаш ли да та сваля от колата, да ти счупя краката и ръцете и да та фърля в гората, ше та намерят след две седмици мухлясъл. Спри тъс кола като ти казвам не дей ма гледа като насран в огледалото.

Спрях колата, викам, чакай малко, чакай малко не ма дразни щот да не ставам нервак. Накарай си празната чутура да мисли малко. Пипнах една бутилка с ракия от багажника, отпуснах се и оставих мозъка си да щтрака. Мисля си - фърстъбъл фани са за топките, мяза ли им на тия хубавци позора който си на път да им стовариш. Ти що не си даваш сметка, че дори още не си се напил в тая софия. В азия щеше да си направиш сепуко. Само да си продължил, заклевам се в задника си ще ти направя сюнет(обрязване). Как ще си погледнеш великолепния фейс в огледалото. Няма как, ае сега запали тоя хеликоптер направи елегантен обратен завой и бръмчи обратно.

Трябваше ми план за действие, нямаше на кого да разчитам, бях само АЗ, БОЖУ, КОЛАТА МИ И ДВЕ ХИЛКИ в картата... Фърст трябва ми кафе и ви-фи. Докато, дрънчах в нета реших, че плана ще се ражда в движение. И преди съм изпадал в подобна ситуация, беше в друга държава, тогава се оправих и живях все едно всички таксиджии за мен бачкат. И сега е същото, я се стегни и измисли къде да спиш ту найт. В същото време получавам инкоминг кол.
Човека който ми звънеше имаше да ми дава пари, и оставаше в софия за вечерта, идеално, ще гушна левчета, ще се напия и ще има къде да спя. В интерес на истината не останах изненадан, защото го бяхме оговорили предварително, но не бяхме насрочили дата.

Вечерта решихме проблема на една бутилка уйски и бутилка вино. Стана страшно. Докато си шпрехах с тоя пич, ме подсети че имам роднина която учи тук. Ебия мат. Уния са в общежитие, колко пъти съм влизал нелегалка в общежития. Отработил съм го това. По едно време, бях излъскал решетките на първия етаж на едно общежитие в черноморски курорт за да се добера до втория, 206-та стая никога няма да я забравя.

На другия ден. Изпих 47263645627 бири и 9249755 кафета докато я чакам тая да се освободи. Останах изненадан от себе си как с достойнство се измъкнах от съжаление. Хммм. Плана беше, за няколко часа да създам достатъчно връзки за да има къде да спя следващите дни. Елементарно. Единствената звездичка в задачата беше, че не мога да разчитам на достойнството си. Хах, говоря буквално... Бях в неизгодна позиция. Коя тая, откачалка дето ще се прибере с полунепознат бездомник. Хах. Добре, че имах готин уйнг...

Бактиса ми да пиша... Ще видя може да довърша...
Активен

Fortuna incepto signatur!
Furious
PuP Форум Ученик
**

Репутация: +19/-15
Неактивен Неактивен

Публикации: 139


Профил
« Отговор #1 -: Януари 29, 2014, 09:17:47 »

 Embarrassed  Embarrassed  Embarrassed
Страхотно написано, както винаги !  + реп !  angel
Активен
Diablodh
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*
*

Репутация: +151/-34
Неактивен Неактивен

Публикации: 796


Girls have a friend list, man have fuck buddy list


Профил
« Отговор #2 -: Януари 29, 2014, 10:04:09 »

ГолЕм си както винаги, чакаме продължение.
Активен

Цитат на: PU_як
Е да съм зле, колко да съм зле.....
А нека ти е да видиш сега как се спори с логически аргументи срещу радиоточка.
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*

Репутация: +707/-118
Неактивен Неактивен

Публикации: 907



Профил
« Отговор #3 -: Януари 29, 2014, 21:52:36 »

Та до къде бях стигнал. Да. С тая моята роднина, се забучихме в едно кафене в студ.град. Майко пази ма, бачка там и да нямаш хуй ще ти порасне. Аз не мога да ги разбера, как е възможно да има девствени студенти. Все едно да плувам в море от агнешко печено със зелен лук свински вратни с гъбен сос и да не си гризна. Тва е все едно да живея до река от най лютата ракия на тая планета и да не съм алкохолик. Ако иах власт, щях да забраня компютрите в ст. град. Много зарчета хвърлят или само си пишат забравят, че тия топки не съм има дадени за да има къде да се чешат. Ба хай...

Чукаме корави базици. Оказа се, че има още една от моя град която учи там. Ама грозно куче. Погледнах си гръмоотвода, висна като котешки черва на клон. Разбрах му намека...

Кенефа в кафенет беше с общ умивалник. Ако знаех кой е собственика, щях да пипна чимшира и да го напръскам със светена вода. Да ми е жив и здрав хубусника мамин. Брилянтна идея. Разцъках с една мацка в умивалното. Не беше няква супер корава торнага, ама ставаше да я изтърся пет пъти и половина за по 32 минути и 7 стотни. Колкото да я светна, че тя преди да срещне моя милост секс не е правила. Тъкмо обърнах положението на. Аз - Според мен, не ставаш(ставаше въпрос, че не тръгва сушилника) Тя - Напротив много ставам. Аз  - За какво, екскюзе моа, много ти са моля плиис. Тя -  За много неща. И грозната и дебела пъпчасала приятелка излезе от кенефа, съдейки по вената на челото и кървясалите очи. С кораво копеле се е борила. Не ми се мисли на кво и мяза запетайката. Казах и, че ще и звънна вчера и заминах.


Връщам се при джинса със усмивка лукава. И уная ми вика - Искаш ли да извикам 2 колежки. Аз - Мен ми е голямо сърцето ма как ще ви обичам и трите. Тя - Той и моя ще дойде, освен това баба ще получи удар ако чуе кво си говорим. Аз - Значи трябва да чакаме да се тръшне за да изживеем нашият миг. Скъса се да се хили.

Тоя излезе боклук, нещо взе да се прави на тежък. Вика ми не знам дали в ....... имате. Не знам виждал ли си. Мисля си, тоя не му ли е извесно, че мога с четка за зъби да му направ Т-образен разрез да му изкарам, черен дроб, далак, сърце, дебело черво и да си направя пикантен бахур. Родата само ми кима с глава да не му обръщам внимание. Но трябваше да му смачкам самочувствието. Мацки ще идват, аз важна работа имам да върша, он педрухата ми шпреха на харабията. Пак изтърси нещо и ме изнерви, или ще се бия или ще ме бият, бал съм го. Ако ме пречукат толкова по добре, от съжалениеще ме приберат на топло и сухо.

Аз - Искаш ли да ти покажа, къде е тоалетната.
Той - Защо.
Аз - Да идеш да си припереш бикините, че се насра. От както се домъкна смърди на дрислю.
Той - Ти нещо на отворен ли ми се правиш?
Аз - Не е, чоек, не ме разбра правилно, напротив искам да ти бъда полезен ако искаш ще ти дам пари да си купиш ленор.
Спря да говори с мен, само ме гледаше лошо. Бал съм го в гъзъ потен и кисел, не съм там да се сприятелявам важна работа имам да върша.

Дойдоха колежките. Ставаха, едната беше супер бяла и изрусена, мязаше ми на албинос. За момент ми мина през ума, че не съм унождал албиноси. Игрармях си два бързи на ум. Бастун и ти магарета не си стъргал, що не пробваш. Замислих се над въпроса, интересен беше. Чак се учудих, че отчаяният ми ум може да роди подобна мъдра мисъл.

Зачуках лаф моабед с едната тупалка.
Аз - И сега кво учиш?
Тя - ....................(забравих кво беше)
Аз - Баси гадното, тва трябва да сте само мацки?
Тя - Не има и няколко момчета ама са смотани.
Аз - Кво каза ти, догодина смятах да уча същото?
Тя - Ема ти не си смотан.
Аз - Ме, така ти се струва. Аз съм супер захлюпен...
Тя - Айде, айде...
Аз - Тц, не мърдам от тук.
Тя - Отначало ме гледа като тюлен, чак после стопли и взе да се хили.

Разцъкахме ащо извесно време, някви глупости. Албиноса пускаше некви реплики, колкото да ми пречи. Аху иху после тихо. Викам гад деам, работата се пречука сега кво да и шпрехам. Мисли мисли мисли мисли, йес. Получаваш бутилка водка от мен, шибан мастробатор.

Аз - Ае ела да пушим...
Тя - Аз не пуша.
Аз - Ох, боже господи до кога ще ви уча не знам. Ще ти покажа как става ама искам да запомниш. И я тупнах по крака, все едно ток я удари и стана. Закарах я на вън, припуках един фиш. Викам баси кефа, малко остана да се насера...
Аз - Гледай, сега, искам да говорим по същество.
Тя - Много сериозно звучи!
Аз - Проблема е следният. Ти си особенно готина мацка, пък аз както сама забелязаш съм божествено красив, ъъъъъъ исках да кажа, малко смотан и се чудя, някак си. Как е възможно толкова да си падаш по мен.
Тя - Моляяяя. Хахаххахахаха, ти ме уби. Явно е възможно. Но няма от къде да си сигурен, че си падам по теб.
Аз -  Твоята авера ми каза.
Тя - ............(името и). А според мен, тя си пада по теб.
Аз - Значи ще има женски бой?
Тя - Хаххахахахаха.

Върнахме се, седяхме още половинка и заминахме. Разменихме си телефоните, с тая. След час безцелно мотане по улиците, получавам обаждане, фром тая.
Тя - Извинявай, .........(родата) ми обясни какво се случва. Ако искаш може да се видим да и ако няма къде да останеш може да останеш при мен, сама съм в стаята.
Аз - Има ли нещо за пиене във вас?
Тя - Има мартини и водка.
Аз - Майкооо, колко ми е слаб ангела, добре, че не съм се родил жена. Как ме нави направо не знам. Ама айде да бъде след час, че обещах на един авер, че ще спа в тях и да не се сърди ще ида да се видя с него.
Тя - Няма проблем като си пред ............. Звънни ми и излизам веднага.

Дали имах работа следващит час? Не... Дали имаше такъв приятел? Не... Какво правих един час. Пих бира и пуших в колата...

Долу горе по тоя начин изкарах извесно време бездомен. Смених няколко имена, по едно време се казвах Тодор и бях от габрово. После бях Ивайло. Хах...

Тва е господа. След няколко седмици живот по тоя начин, придобих най-общочовешки и елементарни удобства, като собствено легло макар и под наем. Пералня и хладилник. Неща които като че ли сме свикнали да са неразделна част от живота ни. Неща на които дори не обръщаме внимание. Но господа искам да ви обърна внимание, никога до сега не съм ценил толкова мястото на което живея. Макар да изглежда забавно и весело, това е начинание за мъже с огромни топки. Няма да излъжа ако кажа, че на моменти и моите топки трудно издържаха на напрежението. На моменти бях готов да се прибера разплакан и победен в къщи, да се сгуша съкрошен от провала си. Господа, подобна гадост ми се случва за втори път. Моля се на бог никога повече да не ми се случва.

Не мога да опиша с думи какво е чувството само след една студена вечер прекарана на задната седялка в колата на околовръстния път. Това те смачква, душевно и емоционално. Чувстваш се като отрепка. Но господа, ако нещо бъде започнато то неминуемо трябва да се докара до край...

В момента съм в завидно полужение. Много хора биха завидили на финансовото, физическото и душевното ми състояние... Доволен съм от живота и знам, че ще получавам още повече. Странното е като че ли сключваш сделка с живота. Внасяш своя депозит, изтърпяваш някой неща и след това всичко се подрежда от самосебе си.

Случиха ми се много странни неща, които мога с право да определя като знамения или своеобразн божие слово, но това не е мястото. Дами и господа, живота е безкрайно забавление, забавлявайте се. И дори когато сте на ръбъ, забавлявайте се господа, за това ви е даден живот. Не го пропилявайте, защото той ще свърши и после юе ме хванете за хуя, Хе.

Хе, лека вечер момчета, отивам да си допия ракията и след това ще си легна с невероятната си приятелка... Да го духат нещастниците които никога не са опитвали. Целувки на останалите...
Активен

Fortuna incepto signatur!
stone
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +1022/-108
Неактивен Неактивен

Публикации: 3616



Профил
« Отговор #4 -: Януари 30, 2014, 10:25:38 »

Браво Меноуоре, лъв си - from zero to hero!
Искам само да отбележа, че този начин за прекарването на времето:
една студена вечер прекарана на задната седялка в колата на околовръстния път.
Може да бъде и не толкова лош, даже приятен.
Ама струва 20 лева.
Активен
The.Spirit
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*

Репутация: +240/-68
Неактивен Неактивен

Публикации: 1497



Профил
« Отговор #5 -: Декември 10, 2014, 19:11:20 »

Това е най-надъхващата hardcore история, която съм чел. +1000

Едно към едно се припокрива с казаното в темата за коравите копелета - Трябва да бъдеш hardcore копеле, ако искаш да имаш жени и успех в животът.

Темата е добре да се закачи като Важна.
Активен

Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines