Tyxo.bg counter Варненски f-close
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Декември 11, 2018, 12:22:53 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

"Надявам се, че и през тази нова година ще правиш грешки. Защото, ако правиш грешки, ще опитваш нови неща, ще научаваш нови неща, ще създаваш нови неща.
Ще предизвикваш себе си, ще променяш себе си, а така ще предизвикваш и променяш света." – Нейл Гайман

Екипът на pickup-project пожелава весели празници на всички свои потребители!
Възползвайте се от новата коледна промоция!

http://pickup-project.net/forum/index.php?topic=1634.msg104438;topicseen#new

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Варненски f-close  (Прочетена 13476 пъти)
paradox
PuP Team
PuP Форум Зарибен
*******
*******
*******

Репутация: +226/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 92



Профил
« -: Август 15, 2014, 10:31:24 »

Ето, че с Илиян и Миташкия се върнахме от едноседмичната визита във Варна. Море, мацки, уъркшопове, срещи със стари познати и нови запознанства с ученици и хора от форума. PetChoveka (който има страхотен напредък от миналия път) дори ми разказа за подвизите на неговия уинг/съквартирант, AlphaStar, Живко, и The_Doctor на Слънчев Бряг. След препоръките на BERSERK и Близнаците, които също много харесаха "Слънчака", май догодина ще взема и аз да се присъединя към купона там. Явно не е за изпускане.
Интересно ми беше да се видя най-накрая с Kejtarn, Fox, Reese, както и с Миро от уъркшопа през 2013. Поздрави, пичове!
И макар че целият ми престой във Варна беше запомнящ се, съм прекалено мързелив да го опиша ден по ден. Затова ще опиша една весело-романтична случка със щастлив край.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Неделя. Въпреки, че не бях инструктор за деня, участвах в първоначалния "брифинг" на учениците, след което оставих Илиян и Миташкия да водят уъркшопа, взех си душ и тръгнах на пикап. За да не преча на уъркшопа, а и за да избегна пълничката промоутърка на центъра, която ме преследваше вече 2 дни да се усамотим някъде, реших да пикапя по мистериозните улици встрани от центъра и в морската градина. Движех се със скоростта на ранена костенурка и псувах наум досадните пришки по краката ми, чиято роля беше да ме саботират по всякакъв подмолен начин. Благодарение на тези малки гадчета, и желанието ми да стоя повече на сянка за да не ми слънчасат и малкото останали здрави мозъчни клетки, изпуснах немалко сетове по пътя. Близо до подлеза до операта гледам хубаво момиче с кестеняви къдрици и пъстри очи, крачеща грациозно срещу мен. Опънъра се излива от устата ми на автопилот, закотвям се пред нея като генерал и я гледам спокойно в очите. Не помня какво казах. Нещо директно - здравей, харесва ми еди какво си в теб, няма да си простя ако не се запозная с теб... нещо от сорта.

Момичето ме удостоява с лека усмивка, нещо средно между учтивост и досада, и промълвява провлачено "ооооооо, неееееееее" докато преминава покрай мен. Ок, не беше перфектното отваряне на сет, но да съм проклет ако просто ей така си тръгна.
Тръгвам заедно с нея и започвам да говоря. Отмерено, с паузи. Спокоен съм. С всяко изречение сменям темата докато нещо хване интереса й, и първоначалната й студенина не ме афектира ни най-малко. Хубавицата започва да отговаря все повече и повече, смее се, завързваме разговор. И въпреки че й е приятно вниманието и компанията ми, не се поддава никак на физическа ескалация.

Аз: Дай ми номера си. Искам да те видя пак.
Тя: Не ми е комфортно да давам телефона си на непознати.
Аз: Не се тревожи, всичко е наред. Двете ми гаджета в София няма да разберат че излизам с теб. В безопастност си.
Тя: Защо пък да ме е страх от тях?
Аз: Трябва. Едната има убийствен маникюр. Ще ти покажа какво е направила по гърба ми. Ще се уплашиш.
Тя: А ти защо излизаш с 2? Точно мъже като теб не харесвам изобщо.
Аз: Аз излизам и с повече. Аз съм от онези мъже, от които майка ти ти е казвала да стоиш възможно най-далече.
Тя: Хаха.
Аз: Защо още си тук тогава?
Тя: Не ми пречиш. А ти защо си още тук, щом имаш 2?
Аз: Хипнотизираш ме по някакъв начин, ти си зла жена и владееш черна магия.
Тя: Аз? Глупости, ти ме заговори, ти си си виновен.
Аз: Импулсивен съм. И твърде откровен. Което всъщност ми е лоша черта.
Тя: Не е лоша.
Аз: Мислиш ли?
Тя: (усмивка)
Аз: Запиши си телефона ми. Ще ми се обадиш утре.
Тя: Ще видим...
Аз: Като го запишеш ми призвънкай, да имам твоя.
Тя: Ееее, много си хитър ти.
Аз: Но ти е приятно, не ме лъжи.
Тя: Ти пък откъде знаеш?
Аз: (гледам я в очите няколко секунди) Очите ти светят като прожектори, развълнувана си. Не можеш да го скриеш.
Тя: (гледа настрани леко смутена и се изчервява)

Ок, опитах 2 пъти да взема телефонче, но не се получава, въпреки че момичето ме харесва. Майната му на телефона. Говорим си още 2-3 минутки и замълчавам. Усещам, че тя трябва да инвестира повече, за да мога да я спра и да седнем някъде. И както се очаква, тя подема отново разговора. Казвам, че съм пушач и лесно се уморявам, а вървим бързо. Тя ме бъзика колко много съм пушел (нищо не знаеш ти, момиче, една трета от цигарената индустрия се издържа от мен). Предлагам й да седнем на едно заведение с кафяви плетени столчета, за да говорим като нормални хора, и хубавицата се съгласява веднага. Избирам маса, дръпвам столче за нея и сядаме. В същия момент телефона ми звъни. Илиян. Затварям му, дано не забравя да му звънна по-късно.

Хубавицата си поръчва някакво сокче и става все по-словоохотлива. Полека лека тъпата й социална маска тип "аз съм важна, красива, недостъпна, мъжете са под мен, аз искам най-доброто, аз съм специална, дрън дрън" все повече започва да пада, и колкото повече се оживява, толкова повече прилича на малко, сладко, невинно, емоционално момиченце което просто иска да се наслаждава на мига. Доволен съм. Не ескалирам, не опипвам, не се правя на интересен, единственото което се иска от мен е просто да бъда адекватен и да не правя глупости, за да се почувства тя достатъчно комфортно за да бъде себе си. Оставям я да говори, като аз само я насочвам с кратки изречения в различни посоки.

Момичето отива до тоалетна и звънкам на Илиян.
Аз: Илиянски, как е?
Илиян: Братче, правим разбора след уъркшопа, ще бъде еди-къде си ако искаш ела.
Аз: Може би по-късно, сега съм в сет в едно заведение.
Илиян: Ок, звънкай като се освободиш.
Аз: Ок, до скоро.

Излъгах го. Щяхме да се видим чак на следващата сутрин. Призвънявам на някакъв непознат номер, който ме е търсил, и моята хубавица се връща. За съжаление, явно в тоалетната е имала време да помисли и социалното програмиране отново е сложило прегради в ума й. Казва, че скоро трябва да си ходи, задава ми логични въпроси кой съм, какъв съм, с какво се занимавам... давам й уклончиви отговори но това по-скоро я дразни. Хвърлям се в рапорт, казвам й колко си приличаме с нея и как света е враждебен към открити и искрени хора като нас, и т.н. и т.н. Тя ми разказва за някаква книга, която е чела и колко неща е разбрала от нея. За щастие, книгата не беше нито Хари Потър, нито Алхимикът на Пауло Коельо (така ли се пише името му?) с което си отдъхнах. Нямаше да мога да издържа още едно високопарно откровение от жена за Алхимикът. Телефонът ми пак звъни. Kejtarn. Уговаряме се с него да се видим на следващия ден. Хубавицата отново е въодушевена и ми разказва какво ли не за нея, на 25г, родом от Айтос, учи второ висше, живее със съквартирантка...

Казвам й, че съм гладен, и че ще я водя в най-хубавото заведение във Варна. Имаше една приятна пицария, която бяхме проучили с Илиян и Миташкия преди няколко дни и с уверена крачка помъкнах моето момиче натам. Тя ме държи под ръка, вървим бавно, говорим си пълни глупости и се смеем. Само че скоро осъзнавам, че няма да успея да намеря пицарията, и най-много да се забия из някое кътче във непознатата за мен Варна, откъдето ще се наложи да ме измъкват със специален отряд. Полагах усилия да изглеждам все едно знам точно къде отиваме, и хубавицата ми имаше пълно доверие и с усмивка ме следваше където и да отида. А аз отивах на майната си, без никаква идея какво правя.

Идеята ме осени. Преди 2 дни, в петък, имах среща с друго момиче, с което минахме покрай заведение с лятна градина, което приличаше на динозавър, и чиито вход беше точно между краката на динозавъра (колко романтично!). Заведението се казваше "Годзила" и се оказа че има поне 101 такива във Варна. Мацката от петък не поиска да спрем там, и се целувахме в един парк до главната улица. Сега щях да водя моята хубавица точно там.

Спрях на една будка, под предтекст че сме дошли тук просто за да си купя цигари, а сега вече наистина ще ходим към готиното заведение! Изтърпях тирадата против пушенето, която момичето ми дръпна, а после тя самата си призна, че си запалвала по някоя цигара отвреме навреме. Всеки ден. По 3-4.

Въпросната Годзила имаше хубава зеленина в градината, но скапани дървени масички и столчета. Въпреки това, обстановката беше приятна и с моята мадама, след 2 чаши вино (не обичала бира, луда жена) вече се държахме за ръце, целувахме се, прегръщахме се, и в продължение на близо 2 часа изградихме емоционална връзка в която тя самата правеше сексуални намеци, слагаше ръката ми заключена между бедрата си, а аз научих колко много й харесва да я хапят по врата и да си играят с красивата й къдрава коса. Тя набута дъвка в устата ми между целувките. Добре де, схванах намека, цигарения дъх не винаги е секси.

"Парадокс, мотаеш се!" ми каза вътрешния глас, който въпреки виното все още ми даваше добри съвети. Трябваше много по-рано да я подготвя, за да дойде с мен в квартирата, където бяхме с Илиян и Миташкия. Описах я като райско кътче, с великолепен панорамен изглед към морето и половината морска градина, място, от което можеш да се чувстваш като птица или богинята Атина, гледайки долу хората като мравки. Нещо я притесняваше, дали това, че щеше да се чувства като прекалено лека ако дойде с мен у нас, или това, че там има други двама мъже, не знам. Но ми отказа дипломатично и продължаваше да ме целува, за да не ме изгуби заради това че ми е отказала.

Аз: Още съм гладен. Можеш ли да готвиш?
Тя: О да! Даже само аз готвя, съквартирантката ми въобще нито не прави в кухнята, тя е отговорна за чистенето. Но аз готвя от малка и ми харесва.
Аз: Какво ще ми сготвиш? Без риба, писна ми от риба тук.
Тя: Ще ти направя разкошен омлет със сирене и зеленчуци.
Аз: Звучи добре. Кога?
Тя: Ми когато искаш.
Аз: Сега. Умирам от глад. Ако не искаш да те изям с дрехите, ми направи омлета възможно най-бързо.
Тя: Хаха. Ми добре.

Джакпот! Отиваме у тях. Хубавицата ме замъкна на някаква спирка, въпреки опитите ми да я убедя да си вземам такси. Убедих се, че Варненския градски транспорт не е по-добър от Софийския и клатушкането и друсането направиха целувките и опипванията да приличат по-скоро на война, отколкото на интимност. Както и да е, пристигнахме. Вътрешния ми глас отново се обади навреме "Губиш лидерство! Не я водиш ти, а тя теб!" Тя показа спирката, тя ме качи в автобуса, тя каза къде ще слезем. Въпреки че се натискахме като ученици с настървеността на гладни хиени, знаех, че ако аз не поема лидерството, това ще ми изиграе лоша шега. Когато тя ми показа входа, аз я хванах за ръка, казах й откъде да минем, влязох в едно магазинче да взема 3 Somersby и влязохме.

Защо 3 сайдера, а не 2? Защото моето момиче си имаше съквартирантка. Тъй като тя си говореше няколко пъти по телефона със съквартирантката си, знаех, че съквартирантката ще ходи някъде на бар вечерта. Но имаше и голям шанс все още да е в квартирата й, и наистина беше така. Реших да я омилостивя със сайдера, което нямаше никакъв резултат. Съквартирантката й ме гледаше на кръв, съскаше и плюеше отрова. Моето момиче й обясни надълго и нашироко, че ме познавала от гимназията, бил съм в горните класове, не ме виждала отдавна, ала-бала... но Змията не се хвана на това.

Само 5 минутки след това дойде някакъв пич, с ризка, панталон, остри обувки и добре гелосан. Съжалих го. Пича щеше да извежда Змията на бар, но тя беше толкова суетна и бавна, че се наложи още 20 минути заедно с моята хубавица да обсъждат с какво тя да излезе, а ние с пича гледахме някаква глупост на телевизора им и си говорихме по мъжки. Точно момче.

Най-накрая пича и съквартирантката-змия потеглиха към бара и оставиха мен и моето момиче насаме. Вече не й се правеше никакъв омлет, а и аз не бях в настроение за ядене, а за нещо друго. Пуснах телевизора на TheVoice и се започна тежка физическа ескалация, на която тя не се възпротиви ни най-малко, а ме награби като обезумяла. Оттук нататък разказа е по-скоро за сценарий на порно филм, отколкото за форум за пикап, затова ще го спестя....

Втори тек. Наслаждаваме се на телата си и на възвратно-постъпателните движения, които извършваме с тях. И в пълен унисон в законите на Мърфи "ако ти е кеф, винаги ще се случи нещо, което да ти го развали", се чува звук от ключ в ключалката на входната врата. Моята хубавица прави нещо, което не бях виждал досега. Както беше възбудена и шумна, млъкна, изниза се изпод мен, и докато успея да извърна глава за да я видя, вече си беше сложила бикините и сутиена, прошепна "Съквартирантката ми! Ставай!", и само 4-5 секунди след това беше напълно облечена, докато аз все още се стараех да възвърна кръвта обратно в мозъка си.

Тя посрещна Змията, която се беше върнала по-рано от бара, защото там видяла някоя което не понасяла, и беше крайно ядосана. Аз направих всичко възможно да се облека, да седна на леглото и да гледам тъпо в телевизора, сякаш нищо не се е случвало. Това беше. Време да си ходя. Моето момиче, след като поуспокои Змията, ме изпрати до входа, където още малко се натискахме като ученици, и се разделихме с влажни погледи.

Бах мама му, къде съм? Някъде из малките улички на Варна. Вървях в една посока докато стигна главна улица, спрях си такси и се върнах в моята квартира, доволен, но и супер изморен. Беше 1 и половина през нощта. Илиян беше заспал, а Миташкия само леко подаде глава зад вратата и прошепна "Парадокс, сам ли си?". Не искаше да разваля нещата в случай, че бях довел момиче вкъщи. Сам съм. Взех си душ и заспах като пън.

Абе Варна е хубав град през лятото. Догодина пак.
Активен

Natural style.
Lannister
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +20/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 74



Профил
« Отговор #1 -: Август 15, 2014, 10:39:32 »

Хаха,много ти се изкефих,е това искам да постигна аз Smiley
Активен
ins
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*

Репутация: +444/-69
Неактивен Неактивен

Публикации: 1807


Профил
« Отговор #2 -: Август 17, 2014, 01:44:05 »

Kejtarna i Koko te pohvaliha, 4e si bil nai-golemiq :=)
Активен
paradox
PuP Team
PuP Форум Зарибен
*******
*******
*******

Репутация: +226/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 92



Профил
« Отговор #3 -: Август 17, 2014, 15:23:56 »

ins,
И те са пичове. И двамата. Лошото е, че с тебе още сме се виждали, нямаше те във Варна. Smiley
Активен

Natural style.
tiger
PuP Masterpiece
PuP Форум Ученик
*
*******
*

Репутация: +130/-89
Неактивен Неактивен

Публикации: 143


Профил
« Отговор #4 -: Август 17, 2014, 15:44:31 »

Браво Сашо:) Давам ти и реп. Поздравления и за дългия ти съвет в другата тема - затова на хора като теб, и фреш, берсерк и още много ги адмирирам за абсоллютно всяко нещо. ОК Защото подкрепяте хората искащи съвет. защото от тях които споделят и от хората които ходят на уъркшопове и отварят сетове, те генерират голяма част от енергията във форума. С други съм изразявал несъгасието си - дали щото са писали за наркотици, дали защото скачат и се силят на слабите. Пичове учете се от съвета на парадокс в другата тема - и се замислете дали след вашия съвет човека ще е по обнадежден, с по голямо самочуствие и енергия и желание да иде и да отваря отново или ще си излеете негативната енергия ще се почуствате велики и? Но ОК всеки гледа да дава за форума, няма безгрешен, всеки дава енергия, съвет , гледна точка - каквото знае. Така че всички са за адмирации така се върви напред.  
Извинявайте ти, Илиан и Митко че не успях да дойда във Варна, а наистина много исках наистина! Звънях и на Крабчето да го карам и него. Налагаше се да остана в София наистина. Ще почерпя ако се видим, ще се реванширам. Илиан и Митко да не се срамуват да опишат и те своите похождения Smiley Варна и Бургас рулз! Никакъв съни бийч - отиваме да видиме яките хотели, да дръпнеме всички тупалки от какао, всички яки италианки и чужденки от центъра баровете където изброи алфа стар и айляк във бургас и варна там е истината Wink
Активен
ins
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*

Репутация: +444/-69
Неактивен Неактивен

Публикации: 1807


Профил
« Отговор #5 -: Август 18, 2014, 06:36:40 »

ins,
И те са пичове. И двамата. Лошото е, че с тебе още сме се виждали, нямаше те във Варна. Smiley
@ Istanbul till 2016 :S
Активен
sarrion
PuP Player
PuP Форум Сенсей
*******

Репутация: +120/-25
Неактивен Неактивен

Публикации: 371



Профил
« Отговор #6 -: Август 18, 2014, 08:47:55 »

 Wink Браво Парадокс,страшна мотивация създаваш у другите играчи,включително и мен с тези репорти.
Активен

Болката от дисциплината е голяма, но наградата от нея е безценна.
BERSERK
PuP Player
PuP Форум Гуру
*******
*
*
*

Репутация: +944/-46
Неактивен Неактивен

Публикации: 755



Профил
« Отговор #7 -: Август 18, 2014, 12:44:57 »

 Поздрави и от мен за добрия репорт. Участниците във варненския уъркшоп са имали щастието да изучават уникалния стил на Парадокс от близко. А всички практикуващи имат късмет, че е пушач та са останали някакви мацки и за тях. Smiley
Активен
NetLight
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +9/-4
Неактивен Неактивен

Публикации: 36


Профил
« Отговор #8 -: Август 18, 2014, 14:11:49 »

Не всички, за огромно мое съжаление- играеше го контузен. А уникалният стил си пролича като се просна на колене с едно цветенце пред сервитьорката при първоначалния инструктаж  Smiley
Поздрави, Парадокс!
Активен
paradox
PuP Team
PuP Форум Зарибен
*******
*******
*******

Репутация: +226/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 92



Профил
« Отговор #9 -: Август 22, 2014, 00:50:30 »

Поздрави, NetLight!  Smiley
Твоят ентусиазъм и позитивизъм бяха заразителни и много ми харесаха. Звънкай за по бира когато идваш в София.

Искам да благодаря на BERSERK, че не дойде във Варна, иначе нямаше да мога да пипна жена там. Просто щеше да ме избутва с една ръка извън сета (което, имайки предвид чудовищната му мускулатура, нямаше да е трудно), и да си дърпа момичетата преди да успея да си изкашлям опънъра през цигарения дим.
Активен

Natural style.
partystarter
PuP Форум Новак
*

Репутация: +5/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


Профил
« Отговор #10 -: Декември 04, 2014, 21:37:39 »

Какво казах сам на себе си след като го прочетох. "Е ся как да не коментираш това" докато се изкефих и усмихнах. Евала пичага. Жив и здрав. Върна ме към спомени, е не точно такива, но.. браво и на тоя пич, дето е питал дали си сам, много правилно. Вие явно цялата компания сте точни типове.
Иначе; Ей тва е smooth game и към това се стремя. Някой ден и аз ще се похваля с нещо такова, до тогава.. :+)
Активен
asdasd
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******
*

Репутация: +539/-33
Неактивен Неактивен

Публикации: 194


Профил
« Отговор #11 -: Март 22, 2015, 21:04:34 »

Днес се запознах с парадокс и братле имаш супер готин глас! Щях да те питам какво мислиш за моя и ако има нужда според теб от "барване" да ми дадеш акъл, но се отплеснах по една мацка в тоалетната Cheesy ..
Та докато четох репорта си го чувах с твоя глас и яко се изкефих Cheesy
Мотивираш ме да пикапя, благодаря ти и поздравления!
Активен
Kikbox
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +11/-21
Неактивен Неактивен

Публикации: 49



Профил
« Отговор #12 -: Ноември 23, 2016, 18:12:18 »

Една от любимите ми теми страхотна игра брат. Smiley
Активен

“Не поглеждай назад – не си тръгнал натам!”
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines