Tyxo.bg counter Мъдри мисли и Цитати.
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Септември 17, 2019, 07:22:46 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


„Не трябва проблемите да ви тикат напред, а мечтите да ви водят.“ – Дъглас Евърет

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през септември 2019г.

Научи се на ефективна комуникация с жените! Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: 1 2 [3] 4 5
  Изпечатай  
Автор Тема: Мъдри мисли и Цитати.  (Прочетена 62217 пъти)
Romantic
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +26/-14
Неактивен Неактивен

Публикации: 323


С голямата сила идва и голямата гавра.


Профил
« Отговор #30 -: Октомври 02, 2012, 10:15:05 »

с кълбо прежда пред нея. Може да използваш и квадрицепси за изпращането на котката на по- далечно разстояние за по- кратко време, докато трае разходката...
Активен

Искам, когато мачкам и лижа един як хуй, да знам, че мачкам хуй, а не достойнството си.
Emerald
PuP Lady
PuP Форум Гуру
*

Репутация: +257/-148
Неактивен Неактивен

Публикации: 891


Фейщица


Профил
« Отговор #31 -: Октомври 02, 2012, 10:44:06 »

И това ще отмине

Мюсюлмански дервиш пътувал през пустинята и стигнал оазис ? селище, наречено Пясъчните хълмове. Като търсел място за почивка, бил насочен към дома на богатия Шахир, чиито богатства надхвърляли тези на съседа му Хадад. Като престоял няколко дни в дома му, сбогувайки се му казал: ?Благодари на бога, че си толкова добре. Ама дервиш, не се подмамвай от очевидното. Защото то отминава?.

Пътувайки, дервишът мислел върху тази фраза. След 5 години се озовал на същото място, но домът и стопанството на Шахид били изчезнали. Местните хора казали на дервиша да отиде в дома на Хадат, комшията. ? Какво се е случило, попитал дервишът Шахид, който бил в парцали. ? Моят дом беше разрушен от буря, а този на Хадат пощаден. Той бе милостив, прибра ме, и сега съм слуга в дома му, но и това ще премине...

След много път и години, дервишът отново се върнал да потърси Шахид ? открил го облечен в чудесни дрехи, застанал на прага на Хадад. ? Преди няколко години Хадад умря и понеже нямаше наследници, остави всичко на мене. Но и това ще отмине...

Един ден дервишът разбрал, че Шахир е починал. Отишъл в Пясъчните хълмове, за да посети гроба му и намерил следния надпис на надгробния камък: ?Това също ще отмине?.

След известно време дервишът спечелил състезание, обявено от самия крал. Кралят искал нещо, което да го прави тъжен, когато е много щастлив, и щастлив, когато е много тъжен. Дервишът подарил на краля пръстен, от вътрешната страна на който било написано: ?Това също ще отмине?.
Активен

You have to know when to hold them and know when to fold them.
?От възмъжаването ми до средна възраст аз имах обичай да се изтезавам, отказвайки се сегиз-тогиз от някои пороци. Но нито веднъж не се е случвало да съжалявам за тези свои отклонения, защото независимо колко дълго съм се лишавал от нещо, удоволствието, което съм изпитвал при връщането към порока, винаги е било награда, изкупваща всички мъки.?          
Марк Твен, ?Кадетите на въздържанието?
Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +609/-466
Неактивен Неактивен

Публикации: 1446


Let it be


Профил
« Отговор #32 -: Октомври 02, 2012, 18:08:16 »

Smiley

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Активен

Leaders grow leaders.
disaster
PuP Форум Новак
*

Репутация: +2/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7



Профил
« Отговор #33 -: Октомври 03, 2012, 19:38:57 »

 ?The universe is, instant by instant, recreated anew. There is in truth no past, only a memory of the past. Blink your eyes, and the world you see next did not exist when you closed them. Therefore, the only appropriate state of the mind is surprise. The only appropriate state of the heart is joy. The sky you see now, you have never seen before. The perfect moment is now. Be glad of it.?

Напоследък доста се замислям за променливите и константите в живота. Човекът бил социално животно. Да, окей. Опитвал се да опознае природата. За да я подчини. Стараем се всеки ден уж да се променяме, развиваме, да сме малко по-добри (в нещо) от предишния. Всяка сутрин, надигайки се лениво от леглото, правим съзнателен избор как ще изживеем и това денонощие. И до колко то ще е като предишните 17 да речем. Но има и друго - остава нуждата от опора- колкото и да се мъчим да пригодим света към себе си, да се изправим срещу страховете и привичките си, за мен има една неоспорима истина- ВСИЧКИ се нуждаем от нещо, което ценим и приемаме като константа, независимо от това колко бясно ни отнася нанякъде живота.
Активен

Съвършенството би било връх, край, финален акорд.
Romantic
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +26/-14
Неактивен Неактивен

Публикации: 323


С голямата сила идва и голямата гавра.


Профил
« Отговор #34 -: Октомври 29, 2012, 18:25:28 »

"Разсъжденията му бяха прекъснати от двойка влюбени, които вървяха насреща му по алеята.
Оръженосецът мигом настръхна. Не му хареса излъчването на младия мъж.
Девойката се въртеше около него, закачаше го, играеше като малко драконче в слънчеви лъчи, а той? Не, той по някакъв свой начин изпитваше добри чувства към момичето. Само че Алванд не съумя да разбере какви са те и доколко съответстват на определението ?обич?, дори в доста противоречивия му и ограничен човешки смисъл.
Тя се опитваше да го увлече подире си да тичат по тревата, да изразят радостта си.
Той не искаше да го направи. Вероятно му се струваше ?неуместно? и ?глупаво?. Алванд се учуди.
А после се случи нещо, за което не бе подготвен. Стана внезапно, без предупреждение, без проблясък на лошо намерение от страна на младежа.
Той улови девойката за ръката и я стисна с пръсти като с клещи. Ощипа я безмилостно, хем разбирайки, че причинява болка, хем нехаейки за това. Лицето на момичето се изкриви, тя проплака изненадано, притихна? и закрачи покорна, УКРОТЕНА, до своя? какъв? собственик?
Алванд съвсем инстинктивно, сякаш новоизлюпен, реагира и пое болката ѝ по начин, който избягваха да правят Лечителите. В същото време заби поглед в младежа, търсейки в миризмата на емоциите му обяснение за постъпката.
Младежът забеляза вниманието на минувача. Намръщи се. Спря.
? Кво си зяпнал, бе!
Алванд мълчеше. Момичето се опитваше да се скрие зад приятеля си, срам пръскаше от нея като искри от болид.
? Айде, минавай си по пътя! Чу ли ме, нещастник?
Алванд сведе поглед и продължи. Разбра причината. Младежът бе жесток и безразличен. Кух. Змеят не очакваше, че разгадката може да е толкова елементарна. Това човешко създание сякаш не бе от един и същ биологичен вид с немалко други срещнати хора? но и те, при определени обстоятелства, биха могли да направят нещо подобно! ? прозря внезапно Алванд.
Но защо?
Грубиянът излъчи разочарование. Каза нещо през зъби.
За миг Алванд се изуми какво значи изявеното от човека желание по отношение на майка му. После долови формата, съдържанието и натовареността на фразата. Беше обида. Беше предизвикателство. Беше подигравка с неща, за които змеят досега не си беше представял, че може да бъдат сведени до обекти за гавра.
Стана му досадно. Нима душевно дребното същество зад гърба му си въобразява, че може да заплюе небето? Хм? човешки израз. Какво лошо има в плюенето?? Че може да намаже с кал Слънцето? Че може да оскърби с ДУМИ и жалки действия змей, който лети високо?
Продължи да крачи по алеята и изобщо не обърна внимание на презрителното ?шубе, педал!?, запратено подире му.
Активен

Искам, когато мачкам и лижа един як хуй, да знам, че мачкам хуй, а не достойнството си.
The.Spirit
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*

Репутация: +242/-68
Неактивен Неактивен

Публикации: 1533



Профил
« Отговор #35 -: Октомври 31, 2012, 13:05:37 »


Там, където глупостта е образец, разумът е безумие. - Гьоте
Активен

Бъди Слънце!
ifresh
PuP Masterpiece
PuP Форум Гуру
*
*******
*
*

Репутация: +489/-22
Неактивен Неактивен

Публикации: 749



Профил
« Отговор #36 -: Октомври 31, 2012, 14:38:20 »

"Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват, защото властва страстта, а управлява умът." - Кант
Активен

Ние не виждаме нещата такива, каквито са. Виждаме ги такива, каквито сме ние.

http://ivonechovski.wordpress.com/
Kejtarn
PuP Contributor
PuP Форум ЗвЕзДа
*

Репутация: +320/-135
Неактивен Неактивен

Публикации: 3830


Профил
« Отговор #37 -: Октомври 31, 2012, 15:47:07 »

"Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват, защото властва страстта, а управлява умът." - Кант
Викаш, сиреч жените са кухи лейки? Cheesy
Активен

https://www.youtube.com/watch?v=Vm-asWH4UFo
The road I walk is paved in gold. To glorify my platinum soul. I'll buy my way to talk to God. So he can live with what I'm not. The selfish blood runs through my veins. I gave up everything for fame. I am the lie that you adore. I feed the rich and fuck the poor. I got what you want, it just don't stop. This is entertainment; Lies are entertainment .You are down on your knees begging me for more...
Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +609/-466
Неактивен Неактивен

Публикации: 1446


Let it be


Профил
« Отговор #38 -: Ноември 03, 2012, 15:21:35 »

Активен

Leaders grow leaders.
turboget
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +91/-18
Неактивен Неактивен

Публикации: 495


Профил
« Отговор #39 -: Ноември 05, 2012, 00:42:05 »

?A Year From Now You Will Wish You Had Started Today?
Активен

Another day but not a challenge
Дълбоконадводен
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +52/-30
Неактивен Неактивен

Публикации: 274



Профил
« Отговор #40 -: Ноември 26, 2012, 22:59:41 »

Веднъж една жена като излизала от дома си видяла трима старци с дълги бели бради, които седели пред входа на къщата. Тя не ги познавала, но им рекла:
- Не Ви познавам, но изглеждате много гладни. Заповядайте у дома и ще ви сервирам нещо за ядене.
- А децата в къщи ли са? ? попитали я старците.
- Не, излязоха ? отвърнала им жената.
- Тогава ние не искаме да влезем ? бил отговорът.
След обяд, децата се върнали от училище и майка им разказала за случката с тримата старци. Децата й казали:
- Иди им кажи, че сме се върнали и ги покани у нас.
Жената излязла и поканила тримата старци в дома си. Тогава единият отговорил:
- Ние няма как да влезем заедно.
А другият старец пояснил:
- Неговото име е Богатство ? и посочил единият от другарите си. После, като посочил другият, добавил:
- А този мой приятел се казва Успех. Мен пък наричат Любов.
После допълнил:
Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде във Вашия дом. Жената се прибрала и разказала на семейството думите на старците.
- Колко интересно! ? възкликнали децата.
- Е, понеже ни се отдава възможност, нека да поканим Богатството ? казало едното дете.
Майката обаче не била съгласна:
- А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си. Тогава най-малкото момиченце, което още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред извика:
- Искам Любов, искам Любов?
Майката не могла да не изпълни желанието на най-малката си дъщеря и излязла и поканила Любовта. Любовта се надигнала и се запътила да влезе в къщата. Тогава и Богатството и Успехът също станали и го последвали. Озадачена, жената попитала Любовта:
- Аз поканих само теб, защо идват и Богатството и Успехът.
Отговорът бил простичък:
- Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта знай, че там, където има Любов, там са и Богатството и Успехът.

ПП. И не пикайте срещу вятъра! :Д
Активен
sweet_chalga
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +21/-7
Неактивен Неактивен

Публикации: 300


Профил
« Отговор #41 -: Ноември 27, 2012, 04:18:59 »

Цитат
Въобще, що да четем книги, като можем да си ги пишем и сами

Лола Монтескьо
Активен

обикновен спамер
ms.m.dineva
PuP Lady
PuP Форум Новак
*

Репутация: +6/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 26



Профил WWW
« Отговор #42 -: Ноември 27, 2012, 04:32:32 »

?I'm not upset that you lied to me, I'm upset that from now on I can't believe you? -Nietzsche.
Активен

Kesten
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*
*

Репутация: +373/-238
Неактивен Неактивен

Публикации: 1838


Профил
« Отговор #43 -: Декември 21, 2012, 13:48:11 »

 ? Вашите деца не са ваши чада.
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
   Идват чрез вас, но не са из вас.
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
   Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
   Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
   Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
   Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
   Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. 
 
Джубран Халил Джубран
Активен
Kesten
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*
*

Репутация: +373/-238
Неактивен Неактивен

Публикации: 1838


Профил
« Отговор #44 -: Декември 21, 2012, 15:03:32 »

Ето още един цитат от същия автор Smiley
Тогава една жена помоли:
   ? Кажи за Радостта и Скръбта.
   А той в отговор й рече:
   Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
   Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
   И как ли би могло да бъде инак?
   Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
   Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
   И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
   Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
   Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
   Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
   Но аз ви казвам, че двете са неделими.
   Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

   Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
   Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
   Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.
Активен
Страници: 1 2 [3] 4 5
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines