Tyxo.bg counter Да му се неначудиш, как го преживях
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Ноември 21, 2017, 06:26:59 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

 
„Всичко, от което се нуждаете в живота, са безхаберие и самоувереност; имате ли ги – успехът ви е сигурен.” – Марк Твен

Екипът на pickup-project организира практически обучения през месец ноември 2017г.
Не се колебай! Запиши се!

За повече информация попълни формата на сайта.
 


 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Да му се неначудиш, как го преживях  (Прочетена 266 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Новак
*

Репутация: +7/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« -: Ноември 02, 2017, 01:16:54 »

Понеже бях набеден, че нямам особен успех с жените, ето една от приемливо успешните ми случки.

Поредния годишен одит за ISO. Жив да не бях. За незапознатите, казано простичко - това е проверка, дали се спазва международна стандартизация и ако случайно е така - всичко, което се произведе в съответното сертифицирано място, може да му лепне сертификат, че е произведено под изискванията на ISO. Например, отивате до тоалетната, напъвате се и това, което излезе - можете спокойно да го опаковате и да му лепнете етикет "Complies with the ISO-9001:2015" да речем. Защото чистачките на тоалетната отговарят на стандартите на ISO, плочките на тоалетната, самия фаянсов трон, вратичката, която пречи на любопитните погледи към творческите ви усилия... и... абе всичко. Схванахте идеята.

Одиторите, разбира се, в нашия случай са от Франция. Пет човека - мъж и четири жени. Общо взето те са наясно, че ако проверката тече, както трябва, ще ни отнемат сертификата. Общо взето и ние сме наясно, че ако проверката тече, както трябва, ще ни отнемат сертификата. Затова по принцип те са много внимателни какво питат, а ние сме много внимателни какво отговаряме(да не вземат от централния офис да им дърпат ушагите). Все пак тяхната цел е да ни стреснат, че да се стегнем. А нашата цел е да си даваме вид на стреснати, без да влизаме в бюджетни преразходи. Търси се тънък баланс. Затова от един месец трескаво се подготвя документация, репетират се речи, кофти персонала му се урежда планирана отпуска за периода на проверката, броя на охранителите се удвоява, а този на чистачките - утроява. Забелязва се, че и мъжката част на персонала се бръсне редовно, а женската част е по-спретната от обикновено.

Идва денят Д(the auDit day), естествено именуван така по моя идея. Идеята ми за това да концентрираме охраната на портала, в огнева точка с картечници, а наоколо небрежно да се търкаля гранатомет е отхвърлена, с учудващо за мен мнозинство. Или казано иначе - само аз гласувах "За", от седем членен състав. Така останаха двама охранители на портала, само с пистолети, белезници и палки. Срещу петима одитори. Беше ясно, че ще влязат. И тук идваше моя проблем - аз въобще не бях готов за одита. Което не е такава трагедия, защото в шоу програмата по екзекуция на висш ръководен персонал аз бях планиран за сряда следобед. Ще рече, че имам цял понеделник и цял вторник, че и сряда предиобед, за да измисля как да се измъкна. Примерно рязко да получа инфаркт. Малко крайно, но щеше да свърши работа.

И така, Понеделник. Ставам на ранина, около осем. Съвсем в неведение от факта, че точно тези проверяващи ще вземат да си спазят графика и да са там в 7:59. Докато спокойно се разбуждам, получавам няколко притеснителни СМС-а, което ме кара да се метна на колата и спешно да отида на работа. Отработена схема - докато съм на 200-300 метра от портала, започвам бясно да мигам къси-дълги, докато колата се носи странично, по прашасалия път. По това(огромен облак прахоляк и нещо премигващо) охраната знае, че съм аз и отварят отдалече. Ама този път не. Едва спрях, щях да се изтрещя челно в бариерата.

Охраната тича към мен, молят ме някакви документи да им дам, понеже трябвало да се направят, че ме проверяват. Подавам им пакетче салфетки. Разгледаха го внимателно, върнаха ми го, извиниха ми се, вдигнаха бариерата. И на мен ми пада ченето. Седем членния борд на директорите - строен между портала и паркинга. Естествено - шест членен е, щото единия член още не е дошъл. А пред тях строени петима идиота със светлоотразителни жилетки "Auditor". Всички вперили поглед в мен. Хрумват ми различни неща - да дам газ и да прегазя колегите. Ще им спестя мъките. Да дам газ и да сгазя одиторите. После ще ги закопаем, колегите ще помогнат. Макар че, идеята за огнева точка и гранатомет я отхвърлиха, тъй че не може да им се има пълна вяра. И докато си прехвърлям вариантите, мъжа одитор идва и ми чука на прозореца. Свалям прозореца до долу, разочарован. Странично не мога да го сгазя.
- Hello
- Да, здрасти, деде
- Can I ask somebody to translate here please?
- No need, I was just joking - усмихвам се на дядката
- And may I ask who are you?
Пууу, тоя май не е в настроение.
- I will kindly refuse to give any answer. May I ask who are you? - друго не ми хрумна, пък и атаката е най-добрата защита
- I am an auditor and I am currently auditing this site, which gives me the right to ask - who are you?
Да, тъп въпрос, след като е с жилетка "Одитор". Ами така е, като ми се спи. На заден фон одиторките водят някаква оживена дискусия с колегите. Охраната ни е мега тъпа и ми е затворила бариерата зад гърба - нямам път за бягство.
- I am Ivan Sokolov, pleasure to meet you - грейвам аз
- I am sorry, but Ivan is right over there - посочва групата колеги - and he is the COO. Can I see your documents or ID badge?
Тука се сещам, че дедето предварително си ни е проучил, има ни и снимките. Заебал, блять.
- It`s some kind of misunderstanding. I am the actual Ivan Sokolov, the other one is impersonating me...
Дядката се обърна, тръгна към Соколов, явно да ми го води. Само това ми липсва. Три месеца се бяхме хванали за гушите, дали мога или не мога да играя голф в производствените площи, докато са в работен цикъл. И ми отстъпи. Ще вземе сега да се засегне, ще има пак да бяга в кръг, стискайки топчето, а аз да го гоня със стик 7-чка, че да го подсека под коленете. Дядката явно му дойде в повече, щото към мен дойдоха Соколов и една от одиторките.
- Hello
Кимвам. Де да знам какво да очаквам. Май и тая е дърво. Соколов е пред инфаркт, пребледнял, но физиономията му е бетон.
- So it seems we have two of Ivan Sokolov. Maybe you`re also COO? - на мадамата й е забавно. Ок, има надежда - Do you have any documents in you?
- Well, I do remember better now. I had a nightmare I was Ivan Sokolov. Phew... - махвам облекчено с ръка - Here are my documents.
Подавам й пакетчето салфетки. Соколов посинява, но нищо не трепва по лицето му. Мисля че може спокойно да умре и да не му личи няколко дена. Мадамата взема салфетките, вади една, разглежда неразбиращо.
- This is the new kind of biodegradable documents. Very eco friendly. But... let me check - измъквам й салфетката от ръката - ...oh crap, they faded again. The security at the portal must have wiped off the eco friendly ink...
Соколов иска да колабира. Виждам как единия край на устната му трепери. Одиторката се хили неудържимо.
- No, no, don`t laugh, this is tragic  - правя се на втрещен, взирайки се ту в салфетката, ту в нея
- Park your car and join us, we know who you are from the survey reports - махва с ръка и продължава да се хили
Да не казвам, че всички освен одиторката имаха желанието да ме линчуват. Стоели са строени да ме чакат. После половин месец ми прожектираха филма "Непростимо". Останалата част от понеделника мина безпроблемно. За мен.

Вторник. Вече са екзекутирали половината HR. Сълзи и сополи по коридорите. Десетина човека уволнени. Десетина човека наказани. Двайсет се крият в тоалетната и отказват да излязат. Ударили са го на молби. Искат да се изнижат през въздухоотводите, но не им стига смелост да отидат за стълба. Занесох им, за да гледам сеир. Въздухоотводите им завариха решетки, че много плъхове и птици изскачаха от там. Набутаха се четири мадами, преди да разберат за решетката. Едната беше далеч над сто кила. А аз нагъвам течен шоколад с лъжица, подпрял съм се срещу вратата на тоалетната и гледам. Ех. Очаквах въздухоотвода да се откачи и в идеалния вариант да се изтърсят точно върху одиторите. Но издържа. Жалко. Отивам да подготвям документи.

По пътя засичам Хъмпти(административния директор). Изнася се. Казва ми едно "Чао" през рамо и ускорява към изхода. Чак когато седнах на бюрото си загрях. По план той е днес. А си тръгна. Проблем. Все още не съм осъзнал какво точно се е случило и влита CEO-то ни с бодрата реплика "You`re next, crush them!". И излиза. А? К`во? Чакай, вторник сме. Ааааа. Неееее. Сряда е утре. Стой, твою мат. Изпарил се е и той. Целия етаж е като призрачен град. Мамка му. Три одитора ме забелязаха и ми махат подканващо. Дедето, мацката от портала и някаква изтрещяла с гола глава. Канят ме любезно да отида към заседателна зала, в която са се настанили. Огледах се. И от нийде взорът Надежда не види. И Надето е скатала. Изпсувах всички поименно и влязох в залата. Представиха се официално, което отне десет минути. Закъде да бързат? Междувременно ми хрумна гениална идея. Аз съм човека с гениалните идеи. Ако някога ви е хрумвала гениална идея - то тя първо е хрумнала на мен, после съм ви я предал някак.
- Ok, so let me see if I understand you correctly - започвам отдалече - You are representing a standartization system, right?
Кимат.
- And you`re auditing this site?
Пак кимат.
- As representatives of standartization auditing authority, you must have your own standards to follow? Strict, unbreakable standards - you must be perfect in order to judge others?
Много доволно кимат.
- And you have a very strict audit plan, which says right now you should be auditing our Administrative Department? And you should be auditing my deparment tommorow afternnon?
Помръкват.
- Instead, you are now trying to audit me, breaking your very own standards and will be judging if I am breaking the standards too?
Дядката стана и си тръгна. Не издържа милия. Май тихичко ме псуваше на френски. Простено му е.
- Yes, we did change our audit plan a bit in order to finish in time, as you chief administrative officer is currently busy - намеси се мадамата от портала
- No, sweety, he`s not busy. He`s hiding right now, preparing fake KPI data and fake protocols which he will demonstrate you tommorow. Or the day after tommorow, he`s kinda slow with excel...
Играта "натопи приятелче" мога и аз да я играя.
- Fine. Let`s see your real KPIs and protocols. So far it`s not going good for you. If you understand what I mean - намеси се гологлавия изрод
Те т`ва гологлавите са зли. Три часа си смуках от пръстите и в реално време правех графики. Пределно им е ясно, че импровизирам, но се чудеха докъде ще го докарам. Или по-скоро бяха втрещени колко добре ми се получава. Например - ето тук, трябва да има три протокола, но няма нито един, понеже Пенка се е загледала в Тодор. Сега вместо да имаме три протокола, които щяха да променят данните ей така(чертая графиката), имаме един протокол, който заявява, че трябва да се вземат мерки Пенка да не се заглежда(набързо едит на протокол за нещо друго, въвеждане в QA системата - тия от QA после откачиха, процедурата за премахване е сложна...). Между другото търсим мъж на Пенка, ако вашия колега е свободен.

Попикаха се от смях. Сигурно не са виждали човек, който толкова несериозно да приема одитите, колкото аз. Реших, че е време да приключваме тази част и да минем към детайлите. Три часа въведение стигат. И гологлавата ми изпра негативна оценка. Съвсем неочаквано ми прекрати мъките. Както се хилеше, както й беше хубаво - бааам. Айде. Седем листа мотивация за отрицателната оценка. Стоя и не вярвам какво се случва. То всичко зле, ама чак толкова пък зле... Логично, като се замислиш. Гологлавата се изнесе от заседателната доволна. Останахме сами с другата. Аз печално мълча и гледам от два метра разстояние листите с препоръки.
- What happened? - усмихва ми се съвсем невнинно
Как какво е станало, ма. Уволнихте ме. Аз не че не съм за уволнение, ама... не така. Уволнението ми трябваше да е красиво, диво, епично. А то - от един смотан ISO одит. Заради три липсващи формуляра и хитрия Хъмпти, дето се изнесе по терлички. Страхливец. Добре де, около петдесет хиляди липсващи формуляра. И Хъмпти издебна удобно момента.
- Nothing, nothing... - то вече стана, каквото стана - I am just thinking where to go and have a drink... or two
- But the worktime is not over - учудва ми се тя
- It seems I`m no longer working here. Don`t you think so? - смигвам аз, да си скрия трагичната физиономия
- Ahhh... - загрява тя - But you were so funny.
И те т`ва как ми помогна?!?
- It was like the best audit I have ever seen
- You mean the one that you enjoyed the most? - удържам си поривите да не я удуша
- Ahhh... - сеща се, че не се е изразила много точно
- I am even more awesome when I`m off work. Wanna to join me?

Взе че върза, не очаквах. Но как да излезела по-рано от работа, без да усетили колегите й? Мина ми през акъла да я набутам във въздуховода, а после да й махна стълбата. Но не е толкова смешно, след като вече си го виждал и се отказах. Заведох я до товарната рампа, по неведоми пътища - тесни сервизни коридори, през помпената станция и трафопоста. Тя изумена, било като във филм на ужасите. Зарязах я да чака на рампата, а аз отидох до паркинга. Върнах се с колата, завъртях леко с ръчната и й крещя през прозореца "Jump in, god damn it, faster, they`re after us". Хората имат едно свойство - като правят нещо нередно, се паникьосват. Като се паникьосат и приемат директните заповеди много лесно, като някакво спасение от положението им. Та, припка французойката, мята се в колата - тръгвам още преди да е успяла да затвори вратата. Предварително съм изключил VDC-то и ASR-а, да има доза реализъм. Въртя гуми, занасяме, двигателя реве предсмъртно. А де факто сме на 1-ва, в критичните и се движим с не повече от трийсетина километра в час. "Get down, security cameras ahead" и тя направо клекна под жабката. Чак се стъписах как се навря. Охраната тоя път реагира, отвори навреме. Не че не пернах огледалото, но това си е мой проблем, щото съм свикнал VDC-то леко да ме връща в завоите.

Излизаме на пътя, движим се по-спокойно. Французойчето изплува изпод жабката, цялата червена, чорлава, диша тежко, оцъклена.
- Are they still after us?
Това, да си толкова доверчив не е на добре.
- No, they gave up. But they`re going to call the police to stop our car, so we need to change it - абсолютно сериозно казвам аз, а тя мига на парцали
Мотора ми е наблизко. Направо под носа. Влизаме на платения паркинг, където го държа, зарязваме колата, качвам я на мотора. Ако не знаете какво е да караш мотор с някой отзад, да ви кажа - убива целия кеф. Ако возещия се отзад няма опит, може спокойно да убие и вас. За да усетите как е - разхлабете всички болтове на гумите на колата си, намерете заледен път, с остри завои и пробвайте усещането. Кофти, а? Потъркаляхме се, малко повечко от нужното - докато се сетя за удобен паркинг, да си зарежа мотора близко около хотела й. Тя се вкопчила в мен и не пуска, едва я отлепих. Поне не трепереше и пищеше, като в първите няколко минути.

Отначало беше в потрес. Не спираше да повтаря, че съм ненормален. С френски акцент, смях се от сърце. Излочихме по няколко коктейла, успокои се. Явно никога не се е возила на мотор и не е бягала от работа, щото беше много впечатлена. Обсъдихме бъдещата ми кариера. Настояваше, че трябвало да работя като комик. Аз отстоявах, че си ми е много добре като таен агент за корпоративен шпионаж, какъвто съм, но тя ми е развалила прикритието. Не сме прекалявали с пиенето, да сме повисели около два часа. Изпратих я до хотела й, метнах се на диванчетата на рецепцията и я натирих към стаята й. Тя доволна, праща ми въздушни целувки докато се отдалечава. Викам си - малко да изтрезнея и ще си ходя. Да набера сили. Морални и физически. А Лори се връща след няколко минути с една бутилка шампанско и настоява да сме се качили в стаята й, да си говорим още. Съгласявам се, ама само ако ме подпира по пътя, щото може и да не уцеля асансьора. От подпиране, докато стигнем асансьора се бяхме прегърнали, а вътре вече се награбихме. Едва стигнахме стаята.

Сряда. Спал съм като заклан, вече е почти обед. Решавам да мина през вкъщи, да си метна един душ и нови дрехи, преди да отида да си попълня документите за напускане. Така де, никой няма да ме уволни директно - то си се подразбира, че сам трябва да напусна. Цивилизована работа, европейска. Пристигам на работа около два следобед. Одита си тече. Хъмпти доволно прожектира графики и се мята с лазерната показалка. Чудя се дали да го причакам и да му я завра някъде, където дълго ще я помни. Дали гъза му е от мемори пяна? Ебати, как може да имаш толкова огромен гъз?!? От плата на панталоните му можеш да ушиеш спирачен парашут за "Союз ТМ-А" и да ти остане. Въздъхвам и махвам с ръка. Нека живее. Отивам в осакатения HR отдел, а там всички са в траур. Взимам си седемте бланки за напускане по собствено желание, открадвам един химикал и почвам да попълвам.

Причина за напускане? "На одиторите им липсва чувство за хумор". Не, здраскваме го. Лори й е забавно. "Питайте Хъмпти Дъмпти". Да. Така има някаква интрига. Отивам да си ги депозирам при CHRO-то. Щото необикновения персонал минава по по-сериозната процедура под личното наблюдение на CHRO. Подавам й документите, тя ме гледа неразбиращо - какво е това? Абе ти верно ли ще ме караш да го казвам на глас?!? Фейл на одита. Трябва жертвоприношение. Как така фейл? Еми - на, така. Хваща ме за ръката и ме влачи при CEO-то. Крещи, рови в някакви докумети, вади един и ми го навира в лицето - "Audit success, ranking 0.0", подписан от петимата одитори. Мигам на парцали. Чакай бе, това за моя отдел ли? Без забележки, минава? Бе то една забележка няма бе. Правя знак на CEO-то да си спасява лаптопа от бюрото. Той ми вика "Don`t you dare", аз му викам - спокойно, само малко. Спрях се овреме, не му танцувах върху бюрото. Нещастната мебел още пази спомен, след предния път от мотоботушите ми със шпайкове. Само пях "We are the champions", размахвайки една от купите му за хокей, като микрофон. Това е и причината вече да се намират в стъклен шкаф, който се заключва.

Впоследствие беше някак наложително да се видим с Лорен следващите две вечери. Или поне аз така го усещах. Отначало имах едно нежелание въобще да я виждам, а като си кажем две реплики нежеланието изчезваше. Странно. Ще е интересно, ако се появи на следващия одит. А и да не се появи, аз вероятно пак няма да съм наред с документите. Откога натяквам да зачислят към отдела три-четири технически секретарки, да оправят документацията - а те квичат, че и така разврата около мен бил достатъчен. Е, няма угодия.
Активен
WolfStriker
PuP Форум Ученик
**

Репутация: +12/-8
Неактивен Неактивен

Публикации: 108


За да промениш света, първо промени себе си.


Профил
« Отговор #1 -: Ноември 02, 2017, 10:09:04 »

Ах-ах-ах  Cheesy Grin Разсмя ме човек. Направи ми деня.  Embarrassed
Активен

Вярвайте в себе си и ще стигнете необятни висоти.
stone
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +996/-105
Неактивен Неактивен

Публикации: 3415



Профил
« Отговор #2 -: Ноември 02, 2017, 23:39:37 »

Ми права е Лорито - ти наистина трябва да работиш като комик!
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines