Tyxo.bg counter Имам нужда ям имам нужда пия
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Септември 25, 2018, 23:48:25 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

”Изисквай повече от себе си и очаквай по-малко от останалите. Така ще си спестиш много нерви.” - Конфуций

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през месец юли 2018г.

Искаш ли да имаш успех с жените? Попълни формата на сайта и се запиши сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Имам нужда ям имам нужда пия  (Прочетена 797 пъти)
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*

Репутация: +707/-118
Неактивен Неактивен

Публикации: 904



Профил
« -: Април 03, 2018, 19:25:10 »

Няма да говоря за путки, няма да говори за коври, няма да говоря и корави бичкии. Тва са ала бала. Живял съм не дълго дами и господа, видял съм и хубаво и лошо и ако съм разбрал нещо на тоя всят, то не е как се свалят мацки. Разбрал съм, че човек и само човек е отговорен и виновен ако щете за всичко което се случва в живота му.

Болезнен момент от живота ми бяха първите години в училище. Ако някой е казал, че децата са жестоки, излъгал е, децата са изроди. Честно казано ако тогава имах автомат, щях да прострелям всички в капачките и черния дроб, макар, че едва ли, тогава нямах силата и волята да го сторя.. Грозна история, самия аз, не искам да си припомням голяма част от моментите, белязали съзнанието ми за вечни времена. С грешна нагласа, безполезна състрадателност, глупав мироглед, неоформена психика, бях обект на множество посегателства над физическото и чисто психологичното ми здраве. С цялата глупост с която беше надарено детското ми мозъче, търпях с надеждата всичко това да престане. Мина, сериозен период от време докато същото това мозъче проумее, че това не е начина. Начини имаше много, но как да пребориш цялата си психика и всичко което имаш в главата си за да поправиш грешката в умът си. Та нали, точно тази грешка изгражда жалкия светоглед който имах по онова време.
Да децата бяха лоши за това, че ме тормозеха. Не ги оправдавам за това, та аз на никого нищо не съм направил, седях си кротко и спокойно на чина и дори, често се преструвах, че не съществува нищо около мен, само за да не привличам внимание.

Нужно беше да, погледна обективно на нещата, как точно можеше да го направи съзнание което до скоро е вярвало, че някой ден ще може да лети не помислих. Какво не ми беше на ред. Какъв, беше проблема ми.
Съвсем естествено за човешкия ум е да търси проблема във всичко останало освен в себе си. Да, никой не може да ме убеди, че света не е гадно място, че децата са ангелчета, че няма курви, педераси и извратеняци. Но всичко започва в главата.
Проблема ми беше, че търпях. Никога няма да забравя, когато една от даскалките говореше глупости на дъската и цитира най-жалката поговорка която може да съществува. Това беше пълна простотия,  никога няма да го забравя. Що за свинщина, как се осмелява да я цитира дори.

Нужна беше промяна на цялата ми психика и светоглед, бях осъзнал, че това което се случва не е орисия, нито е нещо което се случва от никъде. Аз го предизвиквах, ако не беше единственото полезно в главата ми а именно егоизма, сигурно щях да потъна в обвинения към самия себе си.

Защо ме тормозеха? Защото нямаше съпротива, тогава не го съзнавах, просто изпитвах злоба и искам да причиня същото на квадрат. Пребих го със стола, дори не допусках, че това може да свърши зле. Но почувствах ли се добре? Не, изпитвах съжаление към разреваната му физиономия. Защо, зашото програмата продължаваше да е кофти. Кой беше пътя, и в двата случая се чувствах зле. Но така и така единия вариант вече го бях видял. Разбира се, висях при директори, майка ми се бра срамовете. Как да е. Интересно беше, че години на ред бяха тормозили мен, а аз пребих един и стана ебати проблема.
Вече бях в играта, на другия ден плана беше да извъртя един шамар на другия нещастник който ме тормозеше. Сутринта не събрах смелост, и в голямото междучасие не събрах. Но когато ме ритна без причина след края на последния час, вече не ми беше нужда смелост, имах злоба в себе си. С лакътя, носа, кръв уааа, рев. Даскалката вика на нашите, не мога да го позная това дете.
Не можеш, мърла, колко от родителите на тия мухъли извика като биеха мен? На родителската ги изкарваше "малко по-будни" мърша, още не съм и го простил.
Нещата се промениха, въляха заплахи, че щели да извикат по-големите си братя, че щели да ме причакат след училище. Нищо от това не се случи. Явно, съзнанието ми беше започнало трансформация. Самия факт, че изхвърлих раницата на единия през прозореца без причина, говореше, че в главата ми се случва нещо. Не съм сигурен какво изпитвах в онзи момент. Чувствата бяха смесени, бяха на периоди. Нещата се променяха, за добро или лошо.
Защо, постъпвах така ли? Защото все още не знаех, че физическия ответ, не е начина. Още не знех, че дори отговор не е начина. Всичко беше в главата. Нямаше общо с това дали мога да ги бия или не. Важно беше какво, показвам че мога. Съзнанието, та дори и подсъзнанието е нещо което ясно се вижда, през тялото и чрез него. Ако някой си мисли, че това което се случва в главата му си остава там, съжалявам брат.Грешиш. Всичко се вижда.
Самия начин по който започнах да чувствам тялото си след, като започнах аз да тормозя беше странен. Промени се стойката ми, изправих се, всичко това ясно виждах. Най-интересното беше, че не само аз го виждах. Смених няколко училища, можех да направя разликата.
Всичко се беше променило, света беше много по-добро място. Все още изпитвам агресия и злоба, сигурно цял живот ще си остане там. Все още, душата ми(ако ви звучи по-добре) е наранена, но нещата са значително по-добре. 

Да имаш присъствие, за мен означава да изпитваш превъзходство над другите. Сега, момчета, аз виждам себе си като превъзхождащ мнозинството около мен. Да има хора които ме превъзхождат, и за на пред ще има. Но в стандарта, аз съм номер едно.

Как това ми помага при жените, хахах. Нямам никаква представа. А и не ме интересува, за мен е важно краката да са като заешки уши, нищо повече.
Активен

Fortuna incepto signatur!
Irrational
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +62/-32
Неактивен Неактивен

Публикации: 343



Профил
« Отговор #1 -: Април 03, 2018, 20:06:46 »

Какво ще значи "В стандарта съм номер едно"? Питам съвсем добронамерено и от чисто любопитство.
Харесвам подобни смели постове, респект. Не че е вероятно някой да тръгне да се гаври, пораснали хора уж сме все пак, обаче самият факт, че някой изразява лични преживявания пред аудитория, и то без самосъжаление, е достатъчен.

Иначе да, този филм е гледан безброй пъти по света, учителите масово са отчайващо неадекватни - и по отношение на преподаване, и по отношение на някакви подобни конфликти между хлапетата. Гениалният съвет, който обикновено се дава на дребосъци, които получават ежедневно кофти отношение, е "Не им обръщай внимание и ще спрат", пхах. За всеки с 2 мозъчни клетки е ясно, че реалността не работи точно така. Просто и родители, и роднини, и училищни "психолози", завършили често учейки за изпитите в последната нощ преди теста, са невъобразимо безпомощни пред относително тривиална ситуация и големите печеливши от това, естествено, са децата. Честито, живеем на страхотно място.  Smiley

Не виждам как заглавието на темата ти съответства на съдържанието, ама това не е толкова важно. Важно е човек наистина да се държи максимално близо до естественото за себе си (имам нужда ям, имам нужда пия, казано по твоему). Стига да не е някакъв тотален имбецил, на който всякакво социалноприемливо държание му е чуждо де, хах. Другото важно е да е преодолял някакви тъпотии, които по дифолт няма как да се променят, дори да бъде изобретена машина на времето, и това е...
Активен
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +282/-307
Неактивен Неактивен

Публикации: 1797


Профил WWW
« Отговор #2 -: Април 03, 2018, 22:03:21 »

Понеже и мен са ме гаврели яко в училище, и аз съм изпитвал агресия, смятам, че донякъде не е това отговора.

Според мен истинския отговор е да простиш, да забравиш и да не изпитваш агресия. Агресията ражда само агресия, в крайна сметка съм сигурен, че масата хора, които са по-агресивни, жестоки, така да се каже - показващи превъзходство над другите нон стоп, реално не са щастливи, истински щастливи. Много по-щастлив ме прави да помогна на някой по-слаб, да бъда добър към хората, а не да им показвам нонстоп, че ги превъзхождам и ще ги смажа.

Според мен истинското преживяване на такава трамва става чрез прошка и доброта. Замисли се - колко ти беше гадно като те тормозеха... защо да причиняваш нещо такова на друго човешко същество. Разбирам агресията само като средство за защита срещу някой агресор. Но да мачкаш за кеф - няма смисъл. Никога не ставаш по-щастлив.

Smiley
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
bace73
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +45/-7
Неактивен Неактивен

Публикации: 333


Профил
« Отговор #3 -: Април 04, 2018, 13:26:05 »

Кофти, обикновено защитавах тормозените. Иначе като минавах по коридорите и повечето наперени се прибираха по стаите-раздавах шамари без нищо, ей точно на такива отрепки. Е, винаги е имало и по-силни, както и по-големи. И на мен са ми взимали парите разни с 1-2-3 години над мен /тогава се усещаше разликата/, обаче не се е разминавало без последствия. Живеех в един от най-дивите блокове в квартала, пълен с бивши пандизчии, пройдохи и разбойници. Та ответния удар е бил полагане зад врат, лицеви опори, клекни- стани ........... разбира се задължително с изчакване след училище и в присъствие на момичета, та унижението им да бъде пълно.
Като малък, а и сега нося очила. Освен по-големите и то рядко, ако не ме познават, никой мой връстник в нито един период не е посмял нещо да ме обиди на "цайс" или дори на майтап да ме бъзика.
И не го казвам за някаква хвалба, че съм нещо или някой, просто това си бе самата истина.
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines