Tyxo.bg counter Дойде ми някакво прозрение
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Август 19, 2018, 01:59:58 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

”Изисквай повече от себе си и очаквай по-малко от останалите. Така ще си спестиш много нерви.” - Конфуций

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през месец юли 2018г.

Искаш ли да имаш успех с жените? Попълни формата на сайта и се запиши сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Дойде ми някакво прозрение  (Прочетена 1299 пъти)
hithere
PuP Форум Новак
*

Репутация: +1/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 27


Профил
« -: Март 03, 2018, 19:22:16 »

Както си се бях излегнал на дивана и си слушах хаусче, ненадейно ми дойде едно прозрение. Тъй като съм от малък град и тук много хора се знаят, а не се поздравяват. Та ако отвориш и започнеш ти разговора с тези хора(примерно група от 4 леко надути момичета, които постоянно виждаш по заведенията), ще покаже че си супер готин и открит.. но има едно, но. Да не забравяме, че тук играя важна роля и социалния ти статус. Или пък ще бъде нийди ? Та затова ми се иска да видя вашето мнение за теорията.
И само да вметна- тук pick up-а е невъзможен Cheesy
Активен
Constantine92
PuP Форум Новак
*

Репутация: +3/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 17



Профил
« Отговор #1 -: Март 04, 2018, 00:08:36 »

hithere, като "pick up-а е невъзможен" какво правиш в този форум? И какво значи "pick up-а е невъзможен"? Щом има момичета и момчета, значи има такова животно. Ти може да не го владееш обаче и за теб наистина pick up-а е невъзможен Smiley Докато не се научиш... Ама и без пикап може да правиш секс...

Когато си уверен, може да заговаряш ефективно всекиго, а когато си неуверен - никого. Наблегни на това, а не дали някакви в даскалото или на мегдана са "по-оборотни" или по-незнамсикакви или ти си "по-задръстен" (според теб или другите). Набиваш си филми, търсиш си оправдание за собствената си нерешителност с някакви социални глупости и най-вече търсиш шорткът как да ти се получат нещата.

Няма такива неща. За да задобрееш и да придобиеш увереност, трябва да се развиваш, да заговаряш жени, да се научиш да приемаш отрязванията и най-вече - да ставаш по-качествен човек като цяло. Иначе и в "големия град" "pick up-а ще е невъзможен" Smiley

Ето прозрение Wink
Активен
WARZONE
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******
*

Репутация: +539/-33
Неактивен Неактивен

Публикации: 194


Профил
« Отговор #2 -: Март 04, 2018, 20:11:17 »

Здравей, Хайдеър.
Много хора, включително и аз, навлизайки в пикъп теорията и т.н. се обременяват и започват да си мислят някакви неща от рода на - "Аз знам за играта и трябва да съм по-добър от еди кого си", което е чиста проява на егото.
Аз лично вече не говоря "за играта" или "за пикапа".. това е просто част от пътя.. Проблема на повечето хора е, че са задръстени с филтри, филтри, които идват от рекламите, от обществото, от телевизията, от смотаните песни и т.н.. Реално човек трябва да си изгради ценностна система основана на това, което има смисъл за него. Ако за мен смисъла е да си карам БМВ-то и да го поддържам и т.н, и това ме прави щастлив - то не е ли най-добре да го правя, и гаранция, правейки това, което ме кара да се чувствам щастлив ще накара и хората да влязат в моя свят..

Относно "Пътят на пикап артиста" - никога не е съществувал, няма и да го бъде. Реално си ти, правейки това, което те изпълва и кара да се чувстваш добре и да всмукваш хората в своя свят.

Пример: Имам познати с невероятно силно излъчване, не са и чували за пикапи - микапи и т.н, но са супер успешни в живота - работата са големи професионалисти, жените им се кефят и всичко им върви..

Брат ми е силен характер, самия той си гони целите - кола и мотор и да продава челъми, мисля, че е супер успешен и в работата, и с жените и в приятелския му кръг.

За да не бъде много философско, че си ми е страст - дори в село с 2 пички да си, ако си с нагласата, че си най-добрата версия на себе си и правиш готини и приятни неща - те ще са привлечени от теб. Дори и в Ню Йорк да си, ако там се чувстваш и държиш като мухльо няма да постигнеш нищо..

Каква ми е идеята.. изчисти съзнанието си от филтрите, които сам си си поставил. Спри да слушаш и четеш неща, които не те устройват.

Какво значи реалната реалност примерно? Една измислица, с която се ограничаваш сам..

Активен
Adolfus Magnus
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +11/-20
Неактивен Неактивен

Публикации: 175


Профил
« Отговор #3 -: Март 05, 2018, 02:37:28 »

По-скоро трябва да ти дойде друго прозрение, а именно, че в малкия град пикапа е възможен. Невъзможен е само в главата ти.

Много хора не пикапят в "малките" си градове, а чакат да отидат студенти в София и си мислят, че там ще избият рибата. Да, ама не.

И не е нужно да отиваш при 4 момичета, защото най-вероятно си начинаещ. Разхождай се из града и като видиш само момиче отиди и се пробвай. Какво те интересува мнението на хората? Ще си кажат тоя заговаря момичета, виж го колко е зле. Обаче вътрешно всички ще им се иска и те да можеха да го правят, но не могат, защото са слаби. Ти слаб ли си?
Активен
rekojeht
PuP Форум Шампион
******

Репутация: +527/-462
Неактивен Неактивен

Публикации: 1239


Профил
« Отговор #4 -: Март 05, 2018, 13:58:48 »

Какво значи реалната реалност примерно? Една измислица, с която се ограничаваш сам..
    Вярвам поне една голяма част от хората тук са гледали Undisputed филмите. Та преди около 5 години, с един познат ходехме на лостове и си лафим. Та по някаква причина тръгна да ми обяснява, че главният актьор във 2, 3, 4 филм, Scott Adkins, всъщност бил и световен шампьон по ММА, даже бил убил 2-3ма в боеве, че черният във вторият филм му бил учител и т.н. Понеже не знаех особено, пък и си викам "защо пък да ме лъже?", с казах "а, ок, готино". После обаче отидох и google-нах актьорът. Пичът си е просто актьор, и родителите му имали(имат?) някакви зали за бойни изкуства, където естествено от малък се е понаучил на това-онова, но никога не се е състезавал или нещо такова. А и черният, е правил хореографията във филма, но други връзка един с друг, нямат.
    Същият тоя, познатият, като искаше да ебе някоя, ми обясняваше как общо взето му е вързана, и всеки момент ще я мине, въпреки че аз наблюдавах тотално афц подхода му, и че няма как да го бъде този филм. Естествено, след известно време, като го питах "кво стана с онази", всеки път ми отговаряше нещо от рода на "тя каза нещо, което не ме накефи (примерно единият път, няква уж се била изказала расистки за негрите?!)/абе вече не ме кефи толкова, няма да се занимавам, ама иначе ако искам мога да я забия". И общо взето не му се получаваше с никоя, освен с една дето я взе, когато (тя) беше на 17, и май още са заедно.
    По едно време беше тръгнал да тренира сам вкъщи с кърпа, както показват онези ретарди от SixPackShortcuts, и да ми говори за "the afterburn effect", и как се кефел, понеже така като тренирал смъквал мазнините пък оставало само мускулът (той беше, меко казано, слаб, нямаше мускул, не можеше да направи дори и една кофичка). Разбира се това не му пречеше да ми разказва, как един път в някаква дискотека бил размазал физиономията на един от охраните със стол.

Та, неговата реалност е, че той е нацепен, може да свали всяка, бил е охрани, и някакви фантазии за актьори.
Реалната реалност (тва трябва да си го трейдмаркна, понеже след като аз го изпозлвах веднъж, доста почна да се подмята) е, че не е нацепен, почти никоя не му вързва, с никого не се е бил, и това което пише за актьорите в wikipedia.

Та именно заради тези постоянни измишльотини спрях да комуникирам с него.
Активен

Deconstructing game and PUA frauds - https://www.youtube.com/watch?v=sNttiuddy6E

If you seek to aid everyone that suffers in the galaxy, you will only weaken yourself… and weaken them. It is the internal struggles, when fought and won on their own, that yield the strongest rewards. You stole that struggle from them, cheapened it. If you care for others, then dispense with pity and sacrifice and recognize the value in letting them fight their own battles. And when they triumph, they will be even stronger for the victory.

To truly understand something you must have the whole contrast, not adherance to a single idea.

It is such a quiet thing to fall. But far more terrible is to admit it.

To best one in combat...that is one thing...To defeat them without striking a blow, that is my hope.
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +281/-307
Неактивен Неактивен

Публикации: 1772


Профил WWW
« Отговор #5 -: Март 06, 2018, 12:05:01 »

Е в крайна сметка - важното е дали ти си щастлив с това, което ти се случва и си. Ако си луд, и си в лудница, но си щастлив и се мислиш за краля на света, има ли значение реалността. Възможно е в реалната реалност да си много богат, с много жени и всичко алабала и да не си щастлив.
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
BERSERK
PuP Player
PuP Форум Гуру
*******
*
*
*

Репутация: +939/-42
Неактивен Неактивен

Публикации: 746



Профил
« Отговор #6 -: Март 06, 2018, 13:30:48 »

Проблема с реалната реалност не е само дали я приемаш или не. Най -простото нещо е да отсееш въздухарите , които не могат да преценят реалната среда и мястото им в нея. Това се дължи на липса на житейски опит и себеосъзнаване.

За хората , които нямат подобни проблеми обаче седи поставен един много по-важен въпрос. И той е не дали приемаш или не реалната реалност , а дали искаш да си статист в нея или да играеш главна роля в тази реалност.

Така наречената реална реалност е съставена от правила и критерии, който нареждат всеки според колективните критерии в дадена сфера. Правилата и критериите имат за цел да те ограничат. Да ти кажат какво НЕ можеш/трябва да правиш за да отговаряш на порядките и да не разваляш комфорта на масата хора.

Така ако избереш да приемеш изцяло реалната реалност ти ставаш един статист и документалист на нещата, които се случват в нея. А главата ти се пълни с булшит от типа на : “аз съм ранг 4 не мога да заговоря мацка с ранг 8”; “прекалено съм слаб/дебел/нисък/висок за тази мацка спрямо колективните критерии” , “никога няма да мога да правя това като гошо “ и тн и тн.

Хората които успяват в нещо , първо отричат част от така наречената реална реалност, а след това заменят това парченце с част от своята реалност. Например убеждението: “аз заслужавам готини мацки”. Кой си ти да ги заслужаваш - в началото играта ти е слаба и характера лабав така че реално не ги заслужаваш. Но ако не отречеш тази част от реалността и не приемеш своята (че си шампион и ги заслужаваш) няма как да успееш. Ако приемеш че си лузър в реалната реалност , каквото и да правиш никога няма да почнеш да мислиш по друг начин. Когато двама души стъпят на ринга и двамата си мислят че са шампиони. След момент когато единия падне на пода реалността на другия ще бъде вече истинската реалност. И това не винаги е реашността на този който е обективно по-добър. Често побеждава този който вярва по-силно в своята реалност.

Разбира се другата крайност - строенето на въздушни кули и отричането на прекалено големи порции от реалността също не са решение. Можем да го изразим така: от психологията теоята самооценка = поставените цели/ постигнатите резултати . Ако целите ти са ниски и не отречеш част от моментната реалност няма как да прокопсаш напред. От друга страна прекалено високи цели със слаби резултати ще доведат до комплекси и вътрешна несигурност.

За това целите се разделят на малки парчета - подменяш реалната реалност със своя , но на малки порции. Например ако си кажеш - целта ми е да еба от осем нагоре - очевидно това е прекалено голяма за изпълнение цел ако ти си зле в момента. Но ако разбиеш целта - този месец тръгвам на фитнес , ще заговоря поне 20 момичета, за другия месец - секс с поне две 6 , за третия излиза е по няколко пъти седмично и телефон на поне три 7ци. Така според резултатите от първите цели калибрираш и веигаш или сваляш следващите, докато нещата се плучат. И когато не изпълниш дадена подцел, анализираш защо и я разбиваш на нови подцели. Но продължаваш да вървиш напред. А ако си седиш примирено и си повтаряш че си никой в реалната реалност... ами това ще стане твоята собствена реалност.
Активен
MPUA
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +8/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 67


Профил
« Отговор #7 -: Март 12, 2018, 08:53:40 »

Проблема с реалната реалност не е само дали я приемаш или не. Най -простото нещо е да отсееш въздухарите , които не могат да преценят реалната среда и мястото им в нея. Това се дължи на липса на житейски опит и себеосъзнаване.

За хората , които нямат подобни проблеми обаче седи поставен един много по-важен въпрос. И той е не дали приемаш или не реалната реалност , а дали искаш да си статист в нея или да играеш главна роля в тази реалност.

Така наречената реална реалност е съставена от правила и критерии, който нареждат всеки според колективните критерии в дадена сфера. Правилата и критериите имат за цел да те ограничат. Да ти кажат какво НЕ можеш/трябва да правиш за да отговаряш на порядките и да не разваляш комфорта на масата хора.

Така ако избереш да приемеш изцяло реалната реалност ти ставаш един статист и документалист на нещата, които се случват в нея. А главата ти се пълни с булшит от типа на : “аз съм ранг 4 не мога да заговоря мацка с ранг 8”; “прекалено съм слаб/дебел/нисък/висок за тази мацка спрямо колективните критерии” , “никога няма да мога да правя това като гошо “ и тн и тн.

Хората които успяват в нещо , първо отричат част от така наречената реална реалност, а след това заменят това парченце с част от своята реалност. Например убеждението: “аз заслужавам готини мацки”. Кой си ти да ги заслужаваш - в началото играта ти е слаба и характера лабав така че реално не ги заслужаваш. Но ако не отречеш тази част от реалността и не приемеш своята (че си шампион и ги заслужаваш) няма как да успееш. Ако приемеш че си лузър в реалната реалност , каквото и да правиш никога няма да почнеш да мислиш по друг начин. Когато двама души стъпят на ринга и двамата си мислят че са шампиони. След момент когато единия падне на пода реалността на другия ще бъде вече истинската реалност. И това не винаги е реашността на този който е обективно по-добър. Често побеждава този който вярва по-силно в своята реалност.

Разбира се другата крайност - строенето на въздушни кули и отричането на прекалено големи порции от реалността също не са решение. Можем да го изразим така: от психологията теоята самооценка = поставените цели/ постигнатите резултати . Ако целите ти са ниски и не отречеш част от моментната реалност няма как да прокопсаш напред. От друга страна прекалено високи цели със слаби резултати ще доведат до комплекси и вътрешна несигурност.

За това целите се разделят на малки парчета - подменяш реалната реалност със своя , но на малки порции. Например ако си кажеш - целта ми е да еба от осем нагоре - очевидно това е прекалено голяма за изпълнение цел ако ти си зле в момента. Но ако разбиеш целта - този месец тръгвам на фитнес , ще заговоря поне 20 момичета, за другия месец - секс с поне две 6 , за третия излиза е по няколко пъти седмично и телефон на поне три 7ци. Така според резултатите от първите цели калибрираш и веигаш или сваляш следващите, докато нещата се плучат. И когато не изпълниш дадена подцел, анализираш защо и я разбиваш на нови подцели. Но продължаваш да вървиш напред. А ако си седиш примирено и си повтаряш че си никой в реалната реалност... ами това ще стане твоята собствена реалност.
Много точно. Така трябва да е във всяка сфера от живота - било то жени, тренировки, работа. Разбиването на цел на отделен алгоритъм от подцели е най-сигурният начин за прогрес. Въпросът е да се прави винаги своевременен анализ.
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines