Съвест...

[Zalmoxis]

   Гони ме някаква гузна съвест : ) Би трябвало за повече неща да е така, но някак си не се получава...
   
   Става въпрос за една мадама, която работи в нашата мила организация, в затънтено местенце. Аз някак си тънех в блажено невежество, че сме осквернили и нови офис площи, докато на едно сутрешно заседание не споменаха случайно, че там трагикомедията се вихри в пълен мащаб. Е как няма да ида? Да се забавляват без мен някак не е учтиво. Пък и ми беше омръзнало от хората наоколо. Тъкмо бяхме свършили с вътрешните ни зимни олимпийски игри. Не бяха лоши, но аз нямах добре подготвени участници, затова ще си премълча. Особено срамно бе поражението в дисциплината "Кърлиг с офис столове". Някой беше залепил със секундно лепило по един-два крака на столовете на моя отбор. А аз бях толкова сигурен в победата им... бях им осигурил три седмици нищо да не правят, освен да тренират по осем часа на ден, ебати - таланта трябва да се развива! И столовете им бяхме поръчали нови колелца - спортни модели, и ги бях накарал да си подготвят олекотени столове, и утежнени такива... А накрая такова разочарование, просто не е истина. Все още планирам ответния удар. Но това отделна история, отплеснах се.
      
   Та имах нужда от смяна на обстановката - да ми се поразведри настроението, така че доброволно приех да направя едно бързо посещение. Бяха ми сформирали комитет по посрещането. Носеха хляб и сол, разбирате ли... как да ви го опиша - пристигам аз на двуколесното, паркирам директно пред входа, върху забранителните знаци и блесвам в цялата си красота - то мотоботуши, то с огромните протектори по коленете, то с ризница и с гавраджийския къстъм шлем на Iron Man. А те се подредили като бирени бутилки и ми бутат хляб и сол. Тъкмо ги подминавах все едно не съществуват и гледам така по-назад някаква мадама, не стои в редичката, ами се подпряла на стената и гледа отегчено в далечината, съвсем без да ме отразява, че съществувам и съм ги удостоил с вниманието си. Разбутвам леко редиците, отивам до нея, вдигам си визьора бавно, в стил "Нека пробваме дали атмосферата е годна за дишане", при което тя вече се е вдървила, предполагам любов от пръв поглед след като ми е видяла лицето, до степен в която се опитва да каже нещо, но си е глътнала езика. Вземам й сокчето със сламка от ръката й и си дръпвам. Жадно ми беше, какво да направя. Човещинка.
   
   Не успях да си скрия отвратената физиономия, ама не вървеше да го изплюя пред целия комитет, на централния вход. Някак щеше да развали цялостното впечатление. Преглътнах. Трудно, подтискайки рефлекса за повръщане. Мадамата със стегнато гърло едва успява да каже "От моркови, тиква и цвекло е", след което леко се подсмихва. "Да, любимото ми..." отвръщам аз, все още подтискайки рефлекса "... когато бях на две и половина, после преминах на плодови". Сподавени кикоти зад мен, от комитета. Обръщам се и ги унищожавам с поглед, всички млъкват и забиват поглед в земята. Чудех се дали да не им приложа децимация, но сокчето вече ме беше обезсилило. Обърнах се пак към мадамата, питам я има ли тефтерче - естествено, че има. Нали аз одобрих дизайна с едно на кориците, дето мяза на *уй с две топки, но го определих като "абстрактно изкуство, което доставя настроение пасващо на посланието, което искаме да изпратим на нашите работници, а те - към нашите клиенти". Бахти, никой не ми го оспори. Аз го бях замислил като невинна шега, пък като ги напечатаха вече беше късно за корекции и си замълчах. Партида от двайсет хиляди тефтера и още толкова календари. спрях ги да не го сложат по визитките поне... Та, вади си тя тефтерчето и ме гледа с едно очакване, пърха с миглички. И аз нареждам да си записва - довечера в 19:00 те водя на вечеря, към 20:00 свършваме с вечерята и правим малка разходка, около 20:15 вече сме в апартамента ми в хотела, утре ще ти е почивен ден, аз обичам да се излежавам до късно, а и имам тежка сутрешна ерекция. И тя милата прилежно си записва кимайки. Едно към едно. Щом прочетох "тежка сутр. ерекция" срещу утрешната дата, за 9:00... Леко усмихната физиономия от нея... Даже не я питах как се казва, закопчах си обратно визьора и влязох навътре да търся нещо за пиене, да ми оправи вкуса.

   Намирам набързо хладилник с напитки, отварям, започвам да ровя като побеснял. Искам нещо запечатано, че да е сигурно какво пия. А някаква лачена чанта подскача около мен, само дето не е почнала да орбитира наоколо, носейки се на няколко сантиметра над земята. Сприхаво ме пита какво търся. Как какво - противоотрова! Набарах една бутилчица Брийзър грейпфрут. Свърши работа. Отпуснах се на най-близкия стол, а оная още стои пред мен в поза "стомна", само дето не ми тропа с краче нервно. Да, моля, споделете какъв ви е проблема, госпожо? Госпожа Григорова? Мениджър? Не думайте. Чакай, чакай. Тебе какво ти има на очите?!?(ставам от стола, приближавам се и я поглеждам) Абе тебе да не те млати мъжа ти?!?(присвивам леко поглед и чак тогава осъзнавам, че всъщност това е опит за тежък грим в египетски стил). Не бях удостоен с отговор, защото последва рязко сменяне на темата.

   Знаел ли съм, че Дияна била сгодена и щяла да се жени? Хелоу, из ит ме ю р луукинг фор, госпожо началник директор меринджей Григорова(помахвам весело)? Не се интересувам от местните ви драми. О, ама искате да кажете, че онази долу се казва Дияна? Хубаво име, дано да го запомня. И какъв, казвате, е проблема? Сгодена е? Ама твърдо ли е? И по принцип ще й е проблем ли? А вие да направите нещо, да разрешите проблема? Не долавям ентусиазъм за работа при вас, госпожо Григорова. Да, разбирам какво означава сгодена, ама вие видяхте, тя си записа - даже и за ерекцията. О, бъдещия й мъж също работи за нас? Да, малко неловко ще се получи, разбирам. Трябваше да почнете с това. Лично ще се погрижа за създалата се ситуация.
   
   Да му се невиди. Много ги мразя тия неща със сексуалните връзки между колеги, пък и като тръгнат да се женят. Какво - не им ли стига че по цял ден се гледат вкъщи, че и на работа искат?!? Влязох в кеча. Тоест, из офисите на обикновените служители. След кратко лутане и търсене я намирам. Не е сама, а с някакъв доста добре изглеждащ тип. Влизам директно с въпрос:
   - Дребен, ти ли си й годеника?
   (да отбележим, че аз съм станал доста снажен - 76-77кг при 178 санта височина, мятам си 120 от лежанка, клякам си със 130, а с мото екипировката съм към 95 кила - добавя едно усещане за неуязвимост, неповторимо... ама човека пред мен беше къмто поне два метра и поне 120 кила, без особено видно коремче... заплащително едричък, особено отблизо)
   - Аз годеник ней - кима утвърдително той
   Присвих леко очи. Отне ми няколко секунди да преценя дали е малоумен или просто е чужденец, докато не стигнах до заключението, че няма значение. Обърнах се към Дияна с лека усмивка.
   - Годеника ти изгоре, нали усещаш?
   Хили се. Горилата до мен гледа неразбиращо.
   - Дребен, (прегръшам го през рамото, което както се сещате е комично, щото е поне една глава над мене) айде сега да ни оставиш насаме с годеницата ти (почвам да го водя към врата), щото с нея имаме едно много неотложно нещо да свършим. (вече сме стигнали до врата) Само няма да се притесняваш - и тя ще е доволна, и аз ще съм доволен. Няма да ти я счупя, знам как се ползва. Ти си бачкай спокойно(потупвам го по рамото и затварям вратата под неразбиращия му поглед).
   Мисля, че дочух едно "Добре", от другата страна на вратата. Връщам се и сядам на столчето срещу Дияна, а тя е преминала от подхилкване към открит смях. Ето, виждаш ли, а госпожа Григорова си мислеше, че ще има проблем някакъв. Намерих човека, обясних му, вече проблеми няма. Е, не било така, имало проблеми. А сега де? Като научел щяло да има проблем и то голям. Абе по принцип не си падам по конспирациите, ама щом се налага - не е нужно да научава човека. Ще го държим в неведение с цел общото благо. Не можело, те всичко си споделяли. Ти да видиш. Странна концепция. И какво е форс мажорното обстоятелство да я прилагате стриктно? Обичали се.
   
   Мда. Така невинно ми го каза, така по детски, така сама вярваща в думите си, че помълчахме известно време. Влезе ми под кожата. Разбира се, защото и аз някога в далечното минало съм вярвал искрено в точно същите глупости на търкалета. И се сетих после всичката болка, разочарования, безсилие... нежеланието да приемеш реалността. Нека да си поживее още в илюзията, защото после не е хубаво. Ама никак. Изрецетирах някакви бълвочи колко прекрасна е любовта и как не бива да й се пречи от безизвестни френски автори, че да замажа положението. А тя си стои там, все така красива и усмихната. Тъкмо предприемах позорно отстъпление след тежката загуба, когато тя реши да ме помоли да й помогна. Така, за един доклад, който трябвало да ми представят след около час. Стори ми се иронично, затова приех. С идеята да натворим такива глупости, че като ми ги презентират, да се позабавляваме заедно с нея.
   
   Дръпнах си столчето до нея, захванахме се. Творческия процес вървеше много добре - имаше смях до сълзи, докато я въвеждах в терминологията с прикрито сексуален характер. Тя определено схвана идеята, дори повече от необходимото. Започна да ми пуска откровени намеци, но аз си седя и се правя на тъп - импровизирам и ги вкарвам към доклада. Стигаме до момента, в който от пет минути вече ми виси на рамото с две ръце и си е подпряла брадичката, само се подхилква на финалните ми щрихи по доклада. В началото не се усетих, явно е ставало постепенно, пък ризницата ми е доста дебела и покриваща почти всичко. Ама като пусна една ръка и ме хвана за едно определено място... и като почна да го масажира се усетих. Понякога се чудя аз ли се правя на тъп или просто добре го прикривам през повечето време?
   
   Обърнах се и се пробвах да я питам какво точно се е захванала да прави, но не успях да си довърша въпроса, щото ми запушиха устата с език. Аха да се награбим както му е реда и както в евтините латино сериали ни прекъснаха. Първо някаква нейна колежка, която ни гледа тъпо около четвърт секунда преди да хлопне врата, а няма и минута по-късно нахълта милата на сърцето ми госпожа Григорова. Особено ме впечатли пулсиращата вена на челото й. Съвсем в тон с грима й. Дияна тихомълком си излезе, под зоркия поглед на вълкодава, с който ми предстоеше приятен разговор. Изслушах спокойно пламенните заплахи, как щяла да напише оплакване от мен, до "централата". Боже мили, "централата"?!? А бабетката ми изглеждаше само на около 45-50. Както и да е. Спестих факта, че аз като странично задължение оглавявам комисията, която разглежда подобни оплаквания и какво забавление си спрятаме, докато ги четем. Даже напротив, подкрепих я, че е в правото си и аз само така ще си науча урока - ако бъде докладван и наказан. От "централата". Не знам тази жена наистина ли не схвана иронията ми, яростта ли я заслепяваше или успокоителните са й дошли в повече.
   
   Ще си спестя последвалото забавление по представянето на доклада пред мен. Два часа смях през сълзи. Поне в началото се опитваха да се крият от мен. Наложи се няколко пъти да идва медицинската сестра да мери кръвното на Григорова, като накрая я прибра в медицинското, да я лекува с лежане, мента, глог и валериан. За съжаление Дияна липсваше, а аз нямах време да я търся. След изнасянето на доклада се заех да раздавам ценни съвети на присъстващите. Всмисъл, наистина ценни съвети, защото положението им не е никак добре. Ама никак. Отне часове наред само да им опиша базовите цели към които да се стремят и подходящите методи за използване. Имаме някакъв частичен прогрес. Рийш ли, таргета им е около четвърт милион евро реализация, а те са на трийсет хиляди?
   
   Реших да ходя към хотела, да си тегля една вана и малко да релаксирам - да посъжалявам, че не изчезнах безследно, а после като ме открият след две седмици на Лазурния Бряг в Ница с половин дузина проститутки, да имитирам ретроградна амнезия, при което да си извадя болничен за още две седмици и да се върна пак там, да си доотпочина. Навън прикапал снегодъждец, багажа ми е пристигнал със служебна кола. Гошето. Какво да го занимавам човека, да ме кара до хотела - взех му ключовете и го пратих да си ходи. С влака. Тука имат ЖП гара. Май. Да си почине поне той два-три дена. Пък може и да отиде в Ница, знаеш ли?
   
   И под леко ръмящия снегодъжд някой прави опит да ми се метне на предния капак. Бля, много ме кефи кола, на която не съм й свикнал на спирачките, седалката и поведението като цяло, в първите 30 секунди от карането да трябва да правя аварийно спиране. Ама аз живея за тия моменти. Ако не ми се случва всеки път се чувствам непълноценен. Дияна. Качва се при мен, смига ми и ми казва да НИ закарам у тях. Не понял. А годеника ти? Не си падам по тройки, включващи други мъжки полови органи освен моя. А тя ме успокоява - те все още не живеели заедно. Той си бил в неговия си апартамент, тя в нейния си. Отдъхнах си. Поехме, а по пътя тя не спря да говори по телефона си, че чак се издразних. Предимно, че не мога да си пусна музика. Трябва да напиша на Мйерсидйес писмо с оплакване, че искам интуитивна аудио система, а не хахави тъч скрийнчета, дето не си наясно сега включваш на спортен режим или отключваш багажника. И за какво по дяволите й е на "ес" класа спортен режим, като е с малък дизелов двигател?!? Нонсенс. Все си мислех, че тия коли са за комфорт. А и какво ще спортуваш - пинг понг с роботизиран партньор, който ще се появи на предното стъкло, докато всички те задминават ли?!? Скастрих Дияна няколко пъти, че прекалява с телефона. Предложих й да асистирам да си намери работа в кол център, кол ляво или кол дясно, ако любовта й към телефонните разговори е така неразривна. Разгеле затвори. След като я попитах какво чак толкова интересно си говорят по телефона, тя ми изръсва, че току що й съобщили, че годеника й катастрофирал.
   
   Кофти. Много кофти. Предложих й да я закарам при него. А, не, той човека бил в болницата вече, оперирали го. Аз преминавам от първоначалния шок в по-голям шок. Добре, ще те закарам в болницата, човека може да иска да те види, де да знам и аз. То имало доктори, те щели да се погрижат. Абе човека не знае добре български, претрепал се е като куче, не мислиш ли, че е по-добре като негова годеница да вземеш да се появиш? Дияна взе да ми се възмущава, че съм й четял морал. Кимам и си мълча. Подгони ме една гузна съвест. В съзнанието ми се настани картинката на умиращия й годеник, пък аз отстрани, на съседното легло пляскам годеницата му. Грозна картинка. Закарах я до у тях, натирих я да си ходи. Отне й изключително много време да осъзнае, че няма да се кача с нея в апартамента й. И в момента, в който си тръгна, аз почнах да се чудя дали не сбърках? Май трябваше да се кача, а? Дияна е като извадена от някоя приказка. Такива не бива да се пропускат. Обръщам колата и пак пред нейния блок. И пак ме хваща гузната съвест, пак си тръгвам. Три пъти въртях кръгчета, като пълен идиот, преди да се прибера в хотела.
   
   И все повече се замислям за нещата от деня. Дали не действах прекалено директно при първата ни среща? Май трябва да се науча на някакви по-деликатни подходи, да не ги стресирам? Защо се концентрирах само на едно място, ами не теглих майната на всичко и да си намеря следващата - без годеник? Или поне да не работи за нас? А въобще, защо тя ми налетя, след като се отказах? Дали Емилия ще разбере за Дияна, преди да се прибера, че си зарязах лаптопа у тях да ми минава нива на кенди кръш, докато ме няма и може да му се издевава? Мразя новите лаптопи. Пък и Емито е добра в кенди кръша, фукам се с високото ниво по заседанията: "Налагам вето над идеята. -И с какво право?!? - Ти кое ниво си на кенди кръш? //гузно мълчание - Вето, няма да имаме унисекс тоалетна и това е. Поне докато всички не попълните декларации за редовно обезскосмяване на бикини зона //още гузно мълчание и забити погледи в земята". Дали ония е преживял операцията? Май ще ми е кофти за него, ако е хвърлил топа, докато жена му ме е дърпала към у тях. А защо ще ми е кофти? На другите би ли им било неприятно? Йоб, толко много въпроси и никакви отговори. Вашето мнение?

[Equilibrium]

Гузен за Дияна- не. Но можеше поне за г-жа Григорова, която, по всичко личи, е наборка на героя-митоман. Нещо крайно комплексарско лъха от тази история, ама нека психолозите да се произнесат.

[Manowar]

Произнасям се! Покорно благодаря за възможността.

Zalmoxis - Щом питаш, ще ти кажа. Ръгай! Не разбрах, какво питаш, но пак ти казвам - Ръгай брат, Ръгай!

[ЧоЧо]

Ами не, не ръгай. Защото е тъпо.

Защото мъжа ѝ се е пречукал някъде и е в болница, а тя иска да се наебе с теб същата вечер. Което, ако приемем историята ти за условна истина, е супер показателно що за парцал е тази госпожица. Направи си услуга и си го спести.

Може би наистина е красива, но това не ѝ пречи да е и толкова смотана... Ти не си направил нещо кой знае какво за да я свалиш. Реално, от представеното до тук, тя ти се сваля сама въз основа на високия ти социален ранг. Предвид никаквата ти игра тя или е много закъсала, смотана и ѝ е скучно или...- то няма друга опция. Което автоматично означава, че секса ще е зле, независимо колко се притиснява (или не) тя.

И не, не те е подгонила гузна съвест, а човешко отношение. Тя реално пак ще ти даде, но това просто не е бил момента и ти си го знаел, за това не си се качил. Аз реално и занапред не бих се качил, тази постъпка ми е 100% търн-офф за 5 години напред. Бахти лицемерието, в два следобед ти обяснява колко се обичат, в три без петнайсе ти бара *уя и вечерта в шест иска да се търбушите, при положение че годеника й бере душа в интензивното - ар ю фъкинг кидинг ми? И ти питаш "Трябваше ли да се кача?"...
А тя, че е тръгнала да си го слага с някой е видно. Дали ще си ти или някой друг... тоя нейния ще го сменя. Дори да се оженят тя пак ще се среща с някой друг.
Всеки си има глава на раменете, всячески се опитвам да не съдя.
_______

Със Слава (онази рижавата дето беше колко теб висока - момичето с краката) от преди близо четири години какво стана - СЪЩОТО. Абсолютно СЪЩОТО. Уж си интелигентен човек, а сякаш не ги виждаш нещата. А си го каза миналия път много точно, като и сега това е напълно приложимо - /цитирам/: 
Щото утре [ТЯ] няма да се събуди с идеята, че моята ерекция е била по-важна от нейната психика и системата ще се срине. Тоест, нямаме реципрочност.
Та така...

Преди четири години още не беше женен, нямаше дете.
Иначе с Ифка още си джъткате гледам. Приятелче ти е

[btw]

Аз гласувам за Manowar. Колиш я и бягаш с 200. Ако те търси, и ти ще се правиш, че умираш като чужденеца.
Да. Момента не е бил подходящ. И на мене ще ми убие ерекцията. Ама отдаде ли се нов, длъжен си да я покръстиш. Тя е грешна.
Но после бягай. Колкото можеш по-далеч. Късмета прощава по веднъж, добрите намерения

[Zalmoxis]

   Equilibrium, аз си имам дефекти, повече от необходимото, но комплекси... макар че нищо не пречи да съм си отгледъл някави и все още да не съм дорасъл да ги осъзная. Ще ми е интересно да чуя какви може да са. Така или иначе, ако си ги имам, трябва ефективно да ги използвам като преимущество, а не да ми пречат. Григорова ме превишава по възраст с поне петнайсет-двайсет години, между другото С нея проблема е коренно друг, ако можем да го наречем проблем. Всеки директор си има възложени проекти(което не му пречи да изисква помощ от другите директори) и съставя ръководен екип по своя преценка. Директора, съставил този екип, за съжаление се оттегли по болест(левкимия). Както се досещаш, това съсвем не е глупав човек, а и опита му е... да кажем сумарен колкото на всички останали, включително и мен. Имал е някакви идеи и виждания, които никой от нас, останалите директори, не може да разбере и реализира. Съответно никой не желае да поеме този проект, но и на никой не му стиска да го преструктурира и поведе(но пък не си и признаваме). Целта на посещението ми беше да анализирам основните проблеми. В първите тридесет секунди от посещението, стана ясно че фаворита ми за челното място е Григорова. Ако ти е интересно, мога да разясня. От там и провакативното ми отношение към нея, с цел да предизвикам някаква реакция. Още си чакам писмото й с оплакване срещу мен, което може би е единственото нещо, което ще направи правилно. Но съдейки по видяното - оплакване няма да има.

   Дияна я пропуснах. Стигнах до заключението, че въобще не е това изживяване, което търся. Наистина, сега като прочетох какво сте писали - прекалено low effort. А от там и едно усещане, че това е low reward. Като добавиш и отвратителната случка с годеника й(жив е, говедото, браво на него!!! малко ще покуца, ама ще му мине), това я изстреля толкова надолу в класацията, че мина границата на критичния ми минимум.
   
   ЧоЧо, много странно, че споменаваш Иф. Ако говорим за една и съща... Тъкмо тази вечер силно ме учуди - звънна ми да ми каже, че й е "станало скучно" и "решила да ми прости"? Час и половина на телефона. Не че се оплаквам, ама можеше и да не ми прощава толкова дълго, особено след полунощ. Като се замисля, можеше и да не ми прощава, не държах особено. Близките дни ако съм в настроение сигурно ще я заведа да яде баничка с боза(голям проблем, плочките на корема й станали прекалено релефни, не й харесвали така - 8989457 снимки: то отпред, то острани, то под наклон, то поотдолу, то поотгоре, под незнам си какъв ъгъл). Пък плочки като плочки, не са по-различни от преди месец и половина, два. Иди я разбери. А Слава не се сещам коя е. Сещам се за една Славка, но едва ли иде реч за нея.
   
   Мда, преди четири години не бях женен. Или пет бяха? Струва ми се цяла вечност, все едно друг живот, друга реалност. Уж искахме да го направим идеално, пък се получи както обикновено. Пуу, провалих живота на една красива, умна и успешна жена. Не че и тя не провали моя, но аз явно го приемам по-хладнокръвно. Е, почна малко да ми лази по нервите, че за трети път прекъсваме делото за развод.

[rekojeht]

Приятелю, допадаш ми. Детската ти наивност е сладка. Тази детска наивност не е лоша, ако сме в онази възраст, в която излизахме с майките си да ни купят нови блузи и джинси за първия учебен ден, но към днешна дата трябва мааалко да се отърсиш от това. Гледай там, чети, учи се, питай и се вземи в ръце. Не е хуманно да използваш думи, като влюбване и словосъчетания, като "кажете рецептата", когато говориш за изчукване на една шепа случайни джофрита.
Дай си шанс в живота, порасни малко, напъхай си пениса тук и там, поядосвай се малко за някоя по-специална, поплачи си, хвани си една две любовници, заиграй някоя млада майка и тогава вече удари коленце в земята и се вклюбвай колкото си поискаш. Сега не ти трябва да ги обичаш, а да ги шляпаш до дупенцата и малко целувки. Не си ли съгласен? Ако не си ми напиши и ще ти кажа рецептата (браат) с която да отидеш да се вклюбиш в едно джофри да й запомиш името и да си се обииичате ли обичате щастливо. Не ве ебавам те въпреки, че рецептите не са лоши онзи ден катето евро тая с противния носов ли е гърлен ли е каквъв е не знам глас сготви едни готини манджи по станция нова.
И сега към поста ти: много ясно, че трябва да си активен. Ти трябва да си активен не само спрямо жените, а спрямо живота! Да го предизвикваш, да създаваш ситуации да стигаш до ръба, за да знаеш къде е все пак нали? Пасивните са охлюви, нали си виждал охлювите колко са бавни и кишави. И как така ще си пасивен преди да си създал усещането у милейдито , че иска да я почешеш по мекичкото. Бъди ХИТРО пасивен когато ти прави някакви номерца, за да покажеш, че няма да се хвърляш, като лео ди каприо в ледовете, за да й държиш главата над сала, за да не се нагълта с ледена вода и да пукне. Не го прави ок пасувай си в тия моменти покажи й, че ако пукне там в ледените води ти ще си намериш друга, за да си плувате в морето от любов. Разбра ли? Не ти говоря, че ще пада в ледовете и буквално ще ходиш с печката дипломат да я грееш, а това че ще те шитва за да види дали си некав кретен като оня от генгнам стайл. С други думи не казах нищо, с което имах предвид, че има достатъчно други малоумни ситуации да си вкарваш игричките, но отначало трябва да си корав и настъпателен.
Иначе не знам дали си ебал ама ако си тогава няма да търсиш развитие на афинитет, а по скоро ще търсиш развитие на презерватива по ствола на члена ти. Другото само си идва то си създаваш афинитет по други параграфи над, които не ти е необходимо да разсъждаваш днес.
И пак в заключение ще ти кажа, че ти не се проваляш пред милейдитата, а се проваляш пред себе си. Тях ги остави те са си добре и си охкат и пъшкат, когато поискат, ти му мисли за теб как ще е.

[ЧоЧо]

rekojeht - горното не беше ли редно да е в цитат... Все пак е казано преди пет години от xj49.
А и не виждам смисловата връзка със случая... Можеш да поясниш и на лично.

[Equilibrium]

Zalmoxis, тъй като разказът е публикуван в "Забавни истории", реших, че е пълна измишльотина и писателски напън. Поради тази причина коментирам само прочетеното между редовете относно лирическия герой. За твоите дефекти не знам, използвай ги както решиш.

Относно лирическия герой, прави впечатление непрекъснатото му парадиране, буквално през ред, през два.
Първо най-арогантно говори за "ерекция", което в нормална, реална ситуация веднага ще бъде обявено за сексуален тормоз на работното място. Не познавам някой от големите ми шефове, който дори да си помисли да спомене подобно нещо. Пълен булшит, не, ами откровена тъпня.

Иронизира ненужно някакъв човек, с думите "дали е малоумен, или е просто чужденец, или няма значение".

Гаври се с поставените таргети, които обяснявал как да се постигнат едва ли не на още малоумници.

Дали му Мерцедес, обаче няма проблем, това е само един "Миерсидиес", какво ли разбират немците. "С" класа, ама лоша работа като не им е свикнал. И аз предпочитам Ауди... поръчково, барабар с шофьор... те са значително по-оборудвани, но трябва да си и по-голям "директор", за да получиш такова.

Накрая, седи в колата, слуша разговора, но все пак пита "за какво толкова си говорите". Е това вече е нон сенс. Няма как съвсем пък да не е доловил я разстроен глас, я въпроси, които да наведат на мисълта, че се е случило нещо сериозно.

След като прочетох историята ми остана едно неприятно, хлъзгаво усещане (все едно гол охлюв е лазил) и желание веднага да си измия ръцете и да се дистанцирам. Добре, че хората, които работят по проекти при нас, ги приемат доста по-сериозно.

[stone]

Да не забравим и че е дошъл с мотор, докато вънка взело да вали сняг... ама няма проблем, сигурно е бил с такива ръкавици дето има с нагреватели вътре, и със зимни гуми.
То ясно, че историята е измислена, но на мен ми харесва да чета постовете на този пич, има дар слово и не се съмнявам, че мацките го харесват, защото устата умее да му мели гладко и непрестанно, и доста забавно.

[Coconut Crab]

Приятелю, допадаш ми. Детската ти наивност е сладка. Тази детска наивност не е лоша, ако сме в онази възраст, в която излизахме с майките си да ни купят нови блузи и джинси за първия учебен ден, но към днешна дата трябва мааалко да се отърсиш от това. Гледай там, чети, учи се, питай и се вземи в ръце. Не е хуманно да използваш думи, като влюбване и словосъчетания, като "кажете рецептата", когато говориш за изчукване на една шепа случайни джофрита.
Дай си шанс в живота, порасни малко, напъхай си пениса тук и там, поядосвай се малко за някоя по-специална, поплачи си, хвани си една две любовници, заиграй някоя млада майка и тогава вече удари коленце в земята и се вклюбвай колкото си поискаш. Сега не ти трябва да ги обичаш, а да ги шляпаш до дупенцата и малко целувки. Не си ли съгласен? Ако не си ми напиши и ще ти кажа рецептата (браат) с която да отидеш да се вклюбиш в едно джофри да й запомиш името и да си се обииичате ли обичате щастливо. Не ве ебавам те въпреки, че рецептите не са лоши онзи ден катето евро тая с противния носов ли е гърлен ли е каквъв е не знам глас сготви едни готини манджи по станция нова.
И сега към поста ти: много ясно, че трябва да си активен. Ти трябва да си активен не само спрямо жените, а спрямо живота! Да го предизвикваш, да създаваш ситуации да стигаш до ръба, за да знаеш къде е все пак нали? Пасивните са охлюви, нали си виждал охлювите колко са бавни и кишави. И как така ще си пасивен преди да си създал усещането у милейдито , че иска да я почешеш по мекичкото. Бъди ХИТРО пасивен когато ти прави някакви номерца, за да покажеш, че няма да се хвърляш, като лео ди каприо в ледовете, за да й държиш главата над сала, за да не се нагълта с ледена вода и да пукне. Не го прави ок пасувай си в тия моменти покажи й, че ако пукне там в ледените води ти ще си намериш друга, за да си плувате в морето от любов. Разбра ли? Не ти говоря, че ще пада в ледовете и буквално ще ходиш с печката дипломат да я грееш, а това че ще те шитва за да види дали си некав кретен като оня от генгнам стайл. С други думи не казах нищо, с което имах предвид, че има достатъчно други малоумни ситуации да си вкарваш игричките, но отначало трябва да си корав и настъпателен.
Иначе не знам дали си ебал ама ако си тогава няма да търсиш развитие на афинитет, а по скоро ще търсиш развитие на презерватива по ствола на члена ти. Другото само си идва то си създаваш афинитет по други параграфи над, които не ти е необходимо да разсъждаваш днес.
И пак в заключение ще ти кажа, че ти не се проваляш пред милейдитата, а се проваляш пред себе си. Тях ги остави те са си добре и си охкат и пъшкат, когато поискат, ти му мисли за теб как ще е.

Тва е добро... поне размествай некви думи да не те хващат така лесно колегите. Макар че кой ще тръгне да ти чете стари постове - в случая Чочо е имал късмет може би. Но то си е за теб де...
Сега да не почнеш да ми преписваш Слеъра като отговор, че ще го потърся в търсачката, да знаеш. 

[rekojeht]

Не бързай да се празниш в гащите от кеф. Както обикновено, в нищо не си ме хванал, и голямото ти "I gotcha!" е мъртво родено. С Чочо го обсъдихме на лично. Оказа се, че и той е забелязал същите неща, които и аз.

[Coconut Crab]

Смисъл не си преписвал - така ли? Аз вече се обърках, нали съм тъп?

[Zalmoxis]

Zalmoxis, тъй като разказът е публикуван в "Забавни истории", реших, че е пълна измишльотина и писателски напън. Поради тази причина коментирам само прочетеното между редовете относно лирическия герой. За твоите дефекти не знам, използвай ги както решиш.

Кефи ме да си публикувам тук, съживявам раздела. Жалко че нямам повече време, защото материал не ми липсва : ) Пък и лично на мен би ми допаднало, ако още някой почне да публикува...

Относно лирическия герой, прави впечатление непрекъснатото му парадиране, буквално през ред, през два.

Имам и такива дни Определено не ми е нормалното поведение, експериментирам към момента. Имах и ден, в който вместо да говоря, ползвах детска свирка - карах го само на интонация и махане с ръце. Потрес. Учудващо ме разбират и без думи.

Първо най-арогантно говори за "ерекция", което в нормална, реална ситуация веднага ще бъде обявено за сексуален тормоз на работното място. Не познавам някой от големите ми шефове, който дори да си помисли да спомене подобно нещо. Пълен булшит, не, ами откровена тъпня.

Не съм от стеснителните - имам си проблем, споделям го. Досега само един път са ми се оплаквали официално от сексуален тормоз, което го считам за лично постижение(колко ниска е бройката, а не че съществува). И то за далеч по-невинно изказване. Чак се чувствах онеправдан. Исках да намеря някакви сили, да се почувствам виновен, но ми беше изключително трудно. Така или иначе, повечето неща които казвам са съобразени с настроението на човека срещу мен и е почти невъзможно да ги категоризираш като какъвто и да е тормоз, включително и сексуален. Директен пример - влизам при трима анализатора и им казвам ухилено "Мили мои идиотчета, да видим какво сте ми сътворили". И те естествено не се обиждат, защото знаят, че им го казвам с добри чувства, а и си знаят, че са оклепали нещо, за което пък аз ще си затворя очите и ще ги защитя пред другите, защото са си моите идиоти. Те пък ми пускат имперския марш и козируват, като влизам или излизам. Ако съм в настроение си преправям гласа за няколко минути. Идилия.

Иронизира ненужно някакъв човек, с думите "дали е малоумен, или е просто чужденец, или няма значение".

Този не е от моите идиоти. В сърцето ми има място за лимитирано количество отбрани такива...

Гаври се с поставените таргети, които обяснявал как да се постигнат едва ли не на още малоумници.

Да, твърдо стоя на тази позиция. Да не можеш да реализираш целите и да нямаш точно формулирани причини, поради които се е стигнало до това... (да не продължаваме)

Дали му Мерцедес, обаче няма проблем, това е само един "Миерсидиес", какво ли разбират немците. "С" класа, ама лоша работа като не им е свикнал. И аз предпочитам Ауди... поръчково, барабар с шофьор... те са значително по-оборудвани, но трябва да си и по-голям "директор", за да получиш такова.

Не са ми дали, пратили са ми с шофьор. Гошето може да е готин тип, но има 9 челни катастрофи(за 10 години, как още има книжка?!?) Което е вътрешна заигравка. Първо, много се драпахме дали да си купим Бентли-та или Мерцедеси (S550-ки) за служебни. Разбира се, гласа на разума беше подтиснат и се купиха четири от по-скучните коли, защото били по-представителни(пък и вече имаме едно Бентли, което мухляса и хвана гъби о.О забравили сме го няколко години в гаража - всъщност е забравено от 2009-та до 2015-та, според пътната му книжка). Много време игнорирах "С" класите, с чиста ненавист - презирам я тази марка от дъното на душата си, а с тая буква отзад - поне два пъти повече. Съответно другите започнаха да гледат на тези коли, като на свои собствени, а на шофьорите като на лични роби и от време на време разбунвам духовете. Този път решиха да се пошегуват и те, пращайки ми точно такава кола, точно с Гошето за шофьор, при който знаят, че няма да се кача. Един вид, принудиха ме да карам, с отвращение. И не, не му разбирам дали Ауди е по-добре от Мерцедес. И Бентли не е кой знае какво. Но пък зелено-сивкавия мухъл някак си допълва иначе безличния бежав салон...

Накрая, седи в колата, слуша разговора, но все пак пита "за какво толкова си говорите". Е това вече е нон сенс. Няма как съвсем пък да не е доловил я разстроен глас, я въпроси, които да наведат на мисълта, че се е случило нещо сериозно.

Знам само немски, английски и руски. Това не беше на разбираем за мен език. Разстроени гласове нямаше...

След като прочетох историята ми остана едно неприятно, хлъзгаво усещане (все едно гол охлюв е лазил) и желание веднага да си измия ръцете и да се дистанцирам. Добре, че хората, които работят по проекти при нас, ги приемат доста по-сериозно.

При вас явно е скучно, но щом сте се примирили - добре. Явно аз съм се разглезил да постигам поставените ми цели, забавлявайки се в процеса и отнасяйки се несериозно. Шегувам се. Поведението ми може да изглежда несериозно и хаотично за хората, които нямат информация за детайлите.

@rekojeht - Ъхъ, ъхъ.

@Equilibrium - Очаквах нещо над което да се замисля.

@stone - По снега си се кара... доста по-нежничко : ) Както го наричат: "адреналин на слишком низких скоростях". Въобще не беше много снега - то едва прибръска. И аз бях втрещен, когато за първи път видях как се кара пистов на няколко сантиметра лед. В Питер и Москва това си е... абе не е рядкост. Но пък ако преживееш, то значително ти се повишават способностите за лятото : ))) И ако не си пробвал - не, не ти трябват нито топлещи ръкохватки, нито нещо кой знае какво специално. Освен ако не си от топлолюбивите. Силно препоръчително - евтин мотор(и лек, и лек!), протектори(не че помагат особено), готовност да падаш на всеки 50 метра първия месец(буквално) и садо-мазо наклонности(задължително). Иначе няма да се получи.