Tyxo.bg counter Дневник за социалните премеждия на един
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Юли 23, 2018, 17:40:39 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

”Изисквай повече от себе си и очаквай по-малко от останалите. Така ще си спестиш много нерви.” - Конфуций

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през месец юли 2018г.

Искаш ли да имаш успех с жените? Попълни формата на сайта и се запиши сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1] 2 3 ... 10
  Изпечатай  
Автор Тема: Дневник за социалните премеждия на един  (Прочетена 13535 пъти)
owes_you_jack
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +15/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 56


Профил
« -: Март 25, 2018, 00:13:41 »

Здравейте, на 28 съм и имам _нула_ опит с жените. Приятелите и социалните контакти са почти на същото ниво.
Естествено, в това състояние съм слаб и силно влюбчив. И ето, на новата работа има момиче или две, с които разменяме погледи. Стената в главата ми, която трябва да преодолея, е като стъкло и се издига до небето, а аз стоя пред нея с двете си голи ръце. За пореден път започвам да се приспивам тихо хлипащ, свит и задушен от чувство на безпомощност и безнадеждност. Болката е истинска и я усещам в тялото си. Треперя.
Стига толкова предистория. Време е за действие, на чаени лъжички. Ако не пиша повече, то е защото страхът пак ме е смазал.
Активен
owes_you_jack
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +15/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 56


Профил
« Отговор #1 -: Март 25, 2018, 00:14:23 »

Правя някакви упражнения на пода, вземам студен душ и излизам. Отварям съседа, който чака пред асансьора и когото съм виждал само веднъж преди. Научавам му името и поддържам разговора 13 етажа. Питам го за котката и пръста му. Отрязал част от него миналия месец. Държа контакт с очите. Няма съпротиление.
На автобусната спирка поздравявам с добър ден чакащата жена. В автобуса тренирам контакт с очите, но нищо друго.

Слизам на мола в опит да подобря гардероба си, след като цял живот майка ми ме е обличала. Бавен и труден процес, в който тепърва започвам да се обучавам. За втора седмица отивам да си купя обувки, но все не намирам нищо.

Още с влизането започвам да пляскам силно и да вървя. Качвам се на ескалатора, където също има доста хора. Не бързам и пляскам. На никого не му дреме, но и в мен няма съпротивление. Виждам стройно момиче, с конска опашка и облечена като за йога. Погледите ни се засичат и тя чупи. Застава пред мен на ескалатора, а аз продължавам да пляскам. Ще ми се да я отворя, но не се сещам какво да кажа.

Влизам в CCC, за да меря обувки. Нетипично не се притеснявам да вадя от кутиите и да меря, както намеря за добре. Влиза някаква девойка в магазина и я следя с очи. Хваща ме, но не пускам и свежда поглед. Не харесвам нищо и излизам.

Качвам се на ескалатора за третия етаж и пред мен отново има стройна девойка, мой тип, но не ѝ виждам лицето. Понечвам да я отворя, но съпротивлението си казва думата. 0/2.

Пробвам в Waikiki, но вече за дънки. Със слаб, но атлетичен вид съм и пробвам такива с тесен крачол. Край на торбестите дрехи. Вадя, чета, сгъвам и оглеждам, без да се притеснявам. Заговарям една от помощничките, ниска и пълна. Внимавам да я гледам в очите. Не ме привлича. Отговаря ми на Вие. По-късно я питам въпрос, на който не знае отговора. Отива да пита някого.
„И ти научи нещо ново“ -- казвам. Смее се и при последващи въпроси вече ми се усмихва.

Харесват ми няколко чифта дънки, но решавам да пробвам в H&M. Казвам на продавача какво търся и той ме упътва. Пробвам, но много се колебая между два номера. В съседната пробна има мъж и жена, семейство. Дърпам пердето и им се показвам. Не чувствам напрежение. Дават ми мнение и купувам.

Задължително отварям  следващата. С раница, яке и торба подръка се насочвам към някакви фотьоилчета. Забелязвам момиче със слаба фигура, черно палто и права черна коса. Подминавам я, без да я погледна, но не съм загубил още. Говори по телефона. Не искам да я отворя в гръб, а и нямам достатъчно умения да ѝ прекъсна разговора. Сядам срещу нея и започвам да си оправям нещата. Натъпквам торбата в раницата и я намятам. Вдигам поглед към нея. Сладка е и е приключила разговора. Не ме поглежда. Съпротивлението се вдига. Тръгвам към нея.

Аз: „Ехо, здрасти.“
Тя вдига очи, но лицето ѝ е безизразно. Вече съм в „тунела“ и губя усет за всичко. Не знам какво да кажа. Преминавам към заучена фраза.
Аз: „Видях те и дойдох да се запознаем.“
Като по чудо усещам, че стойката ми е килната и едната ми ръка играе малко. Адреналинът си казва думата и едва съумявам да заема правилна стойка. Гласът ми сигурно не е това, което трябва да е, но за него не се сещам. Поне я гледам в очите.
Тя подава ръка.
Аз: „Митко се казвам.“
Тя: ИМЕ
Аз: „Не познавам момиче на име ИМЕ.“ -- много ясно. Аз момичета не познавам.
Обяснява нещо за името си.
Аз: „Какво правиш?“ -- айде, почна интервюто.
Тя: „Бях на обяд. В обедна почивка съм до 2.“
Аз: „В мола ли работиш?“
Тя: „Да, в МАГАЗИН.“
Аз: „Как? МАГАЗИН?“
Тя: „Да.“
Аз: „От три седмици идвам тука да си търся обувки и все не си намирам.“
Тя: „Еми трудно се намират обувки.“
Аз: „Гледам още си носиш мартеницата.“
Тя: „Да.“
Аз: „Мене още първия ден ме окичиха, ама на втория ден ги махнах.“ -- соча към ръката си.
Тя: „Е-е, аз чакам щъркела.“
Аз: „То в това време какви щъркели.“ -- обръщам се към прозореца и ръкомахам нещо.
Забелязвам, че почти през цялото време не ме поглежда, а се върти наляво-надясно. Искам да остана, но съм напълно забил.
Аз: „Виждам, че нещо се озърташ. Сигурно ти е некомфортно. Слушай, дай да си разменим номерата, че трябва да тръгвам.“ -- вадя телефона и го подавам.
Тя се съгласява и си въвежда номера. Прозвънявам. Едновременно тя казва, че ми е забравила името, а аз казвам „какво ще правиш сега, ако си ми забравила името“ и се смея. Давам ѝ гепи и си тръгвам.

На връщане в автобуса виждам някакъв възрастен мъж с листи, пълни с математически формули и го заговарям. Около нас има доста хора, но разговорът върви през целия път.
Активен
owes_you_jack
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +15/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 56


Профил
« Отговор #2 -: Март 25, 2018, 19:28:51 »

Студено е, но пак излизам. Загрявам още от входа. Настигам някаква жена и я поздравявам, но тя учтиво ме моли да я оставя намира.

Звъня на съквартирант отпреди, за да се видим, но казва, че ще ходи на работа. Решавам да отида до Витошка, където работи. В метрото ме пита нещо някаква баба и си говорим малко. После ми правят впечатление дънките на един и го питам откъде ги е взел. Казва, че са му подарък, на което нямам отговор.

На Витошка се оказва, че съквартирантът почва работа след два часа. Тръгвам по улицата и някакъв ме пита за Кришна и ми подава брошурка. Казвам, че не ме интересува и го подминавам. По-надолу виждам дълга колона от хора, начело на която танцуват и пеят някакви момичета в индийски мотиви, а отстрани има зяпачи.
Забелязвам хубаво чернокосо момиче в началото на змията. На 30-ина метра съм от цялата дандания. Чудя се няколко секунди, тръгвам и се мушкам директно измежду хората до нея. Питам я какво става. Почва да ми обяснява надълго за Кришна и какво правят. Как и помогнало да преодолее депресии и била благодарна, че открила учението, и какво представлява. Показвам, че имам някаква представа от „духовност“, медитации. Говори ми как медитирали с някаква броеница, която им помагала на ума да се концентрира. Бъзикам я това ли прави, като почне да мисли за дискотеки в медитация.

Последва още логически разговор от нейна страна, а аз гледам, като мога, да удрям емоционално. Забравям примерно да я чукна по рамото или нещо подобно, като се шегувам с нея, за да видя как реагира; в тунела съм.
И тя, и още някаква жена споменават някакво дарение, а аз игнорирам и сменям темата. Пак повдига въпроса и ѝ давам един лев. Като цяло не виждам признаци да е привлечена – нито в зеници, нито в интонация, нито като въпроси. Колоната спира и започват някакви танци. Тя казва, че отива да танцува и си тръгва, но не започва да танцува, а си вади нещо телефона.
Решавам да се позабавлявам и влизам в танците, без да знам нищо. Питам за мъжките стъпки, защото очевидно са различни, и идва един да ме научи.
Свършват танците и колоната продължава, а мъжът започва да ми бае близо час. Стоя, защото искам да видя какво знание дава това учение. В крайна сметка се опитва да ме вербува и да ми пробута някаква книга. Отказвам, сбогувам се, казвам на девойката по-напред чао. Здрависваме се и тя слага и втората си ръка върху китката ми, но не му отдавам голямо значение.
Тръгвам обратно към Невски. Правя два такива тигела, но не виждам нещо подходящо за отваряне, а и да видя, сигурно ще подвия опашка.

Остава още час до срещата със съквартиранта и се връщам към площада пред НДК. Виждам Кришна девойката (тя мен не), но не я отварям повторно. Забелязвам някаква доста възрастна жена, но много добре облечена и очевидно не от България да прави снимки. Отварям я и говорим близо 20 минути говорим. Тя е по работа тук и разговорът тече логично, но се мъча да пускам емоционални крошета от време на време, без да имам задни мисли.

Виждам се със съквартиранта и се прибирам. Звъня на съседите, които само чувам през стените от четири месеца, но не съм виждал. Представям се. Момчето ме гледа троснато, а девойката се усмихва. Има съпротивление в мен и съм в тунела, затова приключвам и се прибирам.
Активен
CrownClown
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +21/-9
Неактивен Неактивен

Публикации: 216


Until the life runs our of me. I'll keep walking!


Профил
« Отговор #3 -: Март 25, 2018, 19:48:45 »

Поне опитваш нещо. Интересно ми е какво значи терминът "в тунела съм"? Че си притеснен?

А за стената в главата ти мога да дам пример, който не знам колко ще ти е от полза. Преди време бях видял как тренират будистките монаси. Един можеше с голи ръце да срути тухлена стена в напълно здрава къща (за която принципно би трябвало мощна машина или хора с огромни чукове).  Tongue

На въпроса на репортера монахът отговори, че 30 години е тренирал опрян на стената, напъвайки до краен предел(или нещо подобно).

Та ето го начинът. Опираш "голите" си ръце върху "стената" в главата ти и натискаш.

Ако не си разбрал метафората ще го обясня по друг начин.

Усетиш ли, че "стената" започва да те спира правиш точно това, което тя се опитва да блокира. В твоя случай скачаш на мацката.  Smiley

Поздрави!
Активен

When there is something you can't understand
no matter how much you think about it,
you can't just let yourself brood over it forever!
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*

Репутация: +707/-118
Неактивен Неактивен

Публикации: 904



Профил
« Отговор #4 -: Март 25, 2018, 19:50:27 »

Баченце, види ми се че много се твариш да ги мислиш тес глупости. Няма кво да и следиш зениците. Аз няма да ти ръся акъли за пикапене. Пикапил съм няколко пъти резултатите ми бяха трагични, и не само Бог ми е свидетел. И все пак, докато мислиш какво става,докато преценяваш и анализираш, не можеш да се накефиш максимално.

Представи си, че се хвърляш от скалите във водата. Ако започнеш да мислиш, каква е траекторията ти, да изчисляваш под какъв ъгъл, ще се приводниш, колко ще потънеш спрямо гъстотата на водата, гравитацията в точно тази точка на планетата, спрямо масата и формата на тялото ти, ще пропунеш да се изкефиш. Забелязал съм го докато карам мотор, ако мисля на коя скорост съм, с колко оборота, какъв завой следва, колко трябва да се наклоня, с кой дот са ми гумите, дали няма се хвърля в дерето да се пребия, губя чувството за удоволствие. Сигурно заради това, всеки сезон имам по едно грандиозно падане.

Кефи се, представи си, че скачаш. Ако нещата са добре, тя ще направи всичко възможно да разбереш, че иска да и хапеш циците. Тва е.
Активен

Fortuna incepto signatur!
CrownClown
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +21/-9
Неактивен Неактивен

Публикации: 216


Until the life runs our of me. I'll keep walking!


Профил
« Отговор #5 -: Март 25, 2018, 19:57:16 »

Баченце, види ми се че много се твариш да ги мислиш тес глупости. Няма кво да и следиш зениците. Аз няма да ти ръся акъли за пикапене. Пикапил съм няколко пъти резултатите ми бяха трагични, и не само Бог ми е свидетел. И все пак, докато мислиш какво става,докато преценяваш и анализираш, не можеш да се накефиш максимално.

Представи си, че се хвърляш от скалите във водата. Ако започнеш да мислиш, каква е траекторията ти, да изчисляваш под какъв ъгъл, ще се приводниш, колко ще потънеш спрямо гъстотата на водата, гравитацията в точно тази точка на планетата, спрямо масата и формата на тялото ти, ще пропунеш да се изкефиш. Забелязал съм го докато карам мотор, ако мисля на коя скорост съм, с колко оборота, какъв завой следва, колко трябва да се наклоня, с кой дот са ми гумите, дали няма се хвърля в дерето да се пребия, губя чувството за удоволствие. Сигурно заради това, всеки сезон имам по едно грандиозно падане.

Кефи се, представи си, че скачаш. Ако нещата са добре, тя ще направи всичко възможно да разбереш, че иска да и хапеш циците. Тва е.

Друго си е, когато Manowar се намеси. Човек! Оправяш ми деня всеки път. +Реп!
Активен

When there is something you can't understand
no matter how much you think about it,
you can't just let yourself brood over it forever!
stef--
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +11/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 82



Профил
« Отговор #6 -: Март 25, 2018, 22:57:11 »

Браво за опитите. С 1вия си взел номер.

Друго ми направи впечатление.
 Срещаш си съседа, няма напрежение. Що? Еми много просто. Не искаш нищо от него.

Срещаш жената на спирката. Няма напрежение. Що? И нея не искаш да ебеш.

При дебеланата в мола пак напрежение няма. Жалко, и тя не ти е в стила.

Какво се случва като видя тая, на която взе номера?
Притесняваш се. Притесняваш се, щото ще искаш нешо от нея. Ама ти не си клошар, не ти е естествено да искаш нещо. А ако те отреже направо света свършва. Вените по дължина ще режем.

Гледай сега, ти си мъж. Като ти чета поста не звучиш като някакъв безкраен тъпанар.
Сдухваш се от момиче, което бачка в мола?
С кво тя е повече от теб, аре стига, няква тъпа продавачка.
единственото, което може да се случи там е да дадеш.
Усмивка, някаква емоция или едноокдия джо, всичко зависи от теб.
Обаче когато спреш да приемаш нещата като искане, а като даване, мирогледа ти много ще се промени.
Опитай Smiley

Поздрави,
Стеф Smiley
Активен

Tell me exactly what do you want.. And I will tell you very specific why you cant have it.
owes_you_jack
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +15/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 56


Профил
« Отговор #7 -: Март 27, 2018, 19:59:45 »

Интересно ми е какво значи терминът "в тунела съм"? Че си притеснен?

Да.

Усетиш ли, че "стената" започва да те спира правиш точно това, което тя се опитва да блокира. В твоя случай скачаш на мацката.  Smiley

Друг начин май няма.

Кефи се, представи си, че скачаш. Ако нещата са добре, тя ще направи всичко възможно да разбереш, че иска да и хапеш циците. Тва е.

Мисля, че те разбрах. Благодаря.

Обаче когато спреш да приемаш нещата като искане, а като даване, мирогледа ти много ще се промени.

Какво да ти кажа, простите неща май са най-трудни.

----------------------------------------------------------------------------

Последните два дена нямам какво много да докладвам. Сутрин често се будя с топка в стомаха и ми отнема време да я разкарам. Често през деня пак се връща. Зависим съм от негативни мисли и ако се оставя на произвола, просто убиват всичко в мен. Единственото противодействие, което съм открил досега и което секва всякакви пагубни чувства, е действието. Дали ще е физическа активност, съсредоточена работа или общуване с някого, няма значение.  Лошите чувства и потискащите мисли не виреят в мен, когато действам. Проблемът е, че се връщат отново и отново, и всичко наново трябва.

Онзи ден единственото неудобно нещо, което направих, беше да отида до колежката, която харесвам, и да я бъзикна, че пак е скрила ябълките. (Поръчват се плодове често и в случая нямаше ябълки.) Опитах да наблюдавам притеснението в мене, преди да отида. В крайна сметка  е оказало влияние върху гласа и езика на тялото ми най-вероятно. Спекох и си тръгнах.

Днес пак станах рано и започнах да загрявам. Успях да се вкарам в доста добро настроение и на работа още от сутринта бях доста освободен с колегите. Говорих без филтри и на висок глас.
След малко дойде колежката и без съпротивление отидох при нея. Имах доста силен контакт с очите и може би гласът ми беше на ниво, но не се чувствах съвсем удобно в тялото си. Всичко продължи доста кратко. Понеже бях притеснен, ми беше трудно да преценя момичето, но със сигурност както вчера, така и днес имаше трудности да ме гледа в очите. Възможно е да се вторачвам/цъкля твърде много.
Активен
hithere
PuP Форум Новак
*

Репутация: +1/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 27


Профил
« Отговор #8 -: Март 27, 2018, 23:52:21 »

Човек, кажи честно дали толкова ги мислиш нещата. Отпусни се, не допускай негативни мисли в главата си. Радвай се на това, че можеш да виждаш изгрева, да чуваш песента на птиците. Радвай се на живота, на малките неща. Бъди щастлив-това е вътрешно състояние- наложи си го. Вкарвай си позитивна енергия. Така ще започнеш и да я излъчваш от само себе си и ще привличаш хората към теб. Бъди ларж
Активен
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*

Репутация: +707/-118
Неактивен Неактивен

Публикации: 904



Профил
« Отговор #9 -: Март 29, 2018, 19:25:06 »

Еба ли?

Ако напомпиш някое читаво гадженце тази седмица, ще те напия с якото. Ай промис. И аз ше се напия като фурладански катеричок.
Активен

Fortuna incepto signatur!
genuine
PuP Player
PuP Форум Ученик
*******

Репутация: +26/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 101



Профил
« Отговор #10 -: Март 29, 2018, 20:10:16 »

И аз очаквам с интерес какво се случва с пича. Айде ако не е ебал, то поне да е завързал читав разговор с някое маце, някоя срещичка а-у... Wink
Активен

Life begins at the end of your comfort zone!
owes_you_jack
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +15/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 56


Профил
« Отговор #11 -: Март 29, 2018, 20:45:35 »

Човек, кажи честно дали толкова ги мислиш нещата. Отпусни се, не допускай негативни мисли в главата си.

Отличен съвет, който се опитвам да следвам. Черноглед съм, откакто се помня, и ежедневно трябва да се боря с навика, но не винаги успявам.

Еба ли?

Не. Девойката на работа е в състояние на голямо изобилие и също си има приятел, а аз не съм държал момиче за ръката.

И аз очаквам с интерес какво се случва с пича. Айде ако не е ебал, то поне да е завързал читав разговор с някое маце, някоя срещичка а-у... Wink

Неприятно ми е, че трябва да разочаровам и себе си, и теб.

-----------------------------------------------------

Онзи ден имаше едно по-сериозно излизане от зоната ми на комфорт. Самопоканих се да отида до магазина с едни колеги, с които почти не съм говорил и които имат по-голям социален статус от мен.
Днес сутринта на път за работа настигнах една бързокрачеща мадама. В лице не ми допадна, но я заговорих. Това не ми попречи да забия. За краткия разговор не успях да създам хубави емоции  в себе си и това незабавно се отрази и на нея; беше ѝ видимо неудобно и се зарадва, като си тръгнах.

Активен
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +281/-307
Неактивен Неактивен

Публикации: 1755


Профил WWW
« Отговор #12 -: Март 29, 2018, 23:02:05 »

Така като гледам нещата - трябва да се заредиш с голямо търпение. Примерно година. И да копаеш все повече, и да се развиваш. Ебането не го чакай скоро, примерно в следващите 5-6 месеца, щото иначе ще се разочароваш и ще се откажеш.
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
owes_you_jack
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +15/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 56


Профил
« Отговор #13 -: Март 31, 2018, 14:27:30 »

Така като гледам нещата - трябва да се заредиш с голямо търпение.

Натам отиват работите.

-----------------------------

В петък вечер бях на домашен рожден ден с около 15-20 човека. Отидох с единствената нагласа аз да си изкарам добре и да съм без очаквания. Така и стана. С кои повече, с кои по-малко, общувах с всички. Макар и да нямаше момичета, които да ме привличат, ми беше много полезно. Като цяло съм доста по-добър слушател, отколкото оратор, и хората се възползваха от това. Аз  само вмятах насочващи въпроси и каквито коментари ми хрумнат, без да се ограничавам.
Активен
owes_you_jack
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +15/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 56


Профил
« Отговор #14 -: Април 06, 2018, 19:22:23 »

Последната седмица започнах да експерементирам с по-социални спортни дейности като танци и йога и ми допадна, така че оставам на танците. Продължавам със заговарянето на хора в метрото/автобуса/на работа и ми се получава. Когато обаче заговарям момиче около моите години, положението е друго. Вътрешно се чувствам, че вземам, вместо да давам, и незабавно лъсва всичко. Зациклям и енергията ми налага да си ходя.

На път за работа настигам някаква девойка. В добро настроение съм от вървенето и я отварям с нещо за бисквитите, които хапва. После я питам накъде е. В банка работи. „На гише?“ -- питам.
Тя: Не, (нещо по обслужване на клиенти).
Аз: Ще ми отпуснеш ли кредит?
Тя: *логически отговор*
Аз: Аз съм натам – соча и вадя телефона. Подавам ѝ го, без да казвам нищо, и я гледам. След 2 секунди зацепва и ме отрязва.
Активен
Страници: [1] 2 3 ... 10
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines