Tyxo.bg counter Про зайцев
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Октомври 20, 2018, 05:18:54 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

„Ключът към успеха е да се съсредоточим нашия съзнателен ум върху неща, които истински желаем, а не върху неща, от които се страхуваме.“ – Браян Трейси

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през октомври и ноември 2018г.

Искаш ли да имаш успех с жените? Попълни формата на сайта и се запиши сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Про зайцев  (Прочетена 1266 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Новак
*

Репутация: +10/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Профил
« -: Юни 13, 2018, 01:43:36 »

Някаква лека нестабилност имало, вика механика ми, на около двеста и петдесет. Лека... на двеста и петдесет. Мда, мога да живея с това още седмица или две. Ама на двеста и деветдесет пак я има. И никак не е лека. За малко да оставя ефирна кафява диря няколкостоин метра, докато успея да понамаля. А сладура ми е коригирал и свободния ход на предната спирачка. С което определено не бях свикнал към ония момент. И приех твърдо решение, докъдето съм стигнал - до там. Отивам на най-близкото интересно място, преди да съм се намазал по някоя мантинела или да окича някое дърво с вътрешностите ми като коледно дръвче - цел ми е, но днес не съм в такова настроение. Къде, къде - сетих се, че един познат има офис наблизо, защо да не мина да го проверя дали случайно се е спрял да обикаля света? То се мъкна из Антарктида, то трамбова из Сахара, то се гмурка около Големият бариерен риф... Истината е, че не му се работи. И вкъщи не му се стои, щото жена му е там. Та търси места, където няма обхват. Спасява се един вид, поединично. Трябва да пробвам и аз, може да се окаже решение на проблемите.
   
   Появявам се пред офиса му, влизам вътре - пусто. Интересно. Обиколих половината сграда и нищо. Да е уволнил всички и затворил? Едва ли, той си е алчен. Сигурно пак ги е строил за физзарядка. Налазвам кухничката - приготвям си чинийки с различни видове сладки, слагам си щедро черешки, затъквам и една опаковка сокче в джоба. Опъвам се на дивана в приеманата, разкопчавам ботушите, да се отпуснат малко глезените и почвам да нагъвам. Влиза някакво русичко, гледа озадачено и ме пита с какво можела да ми помогне. В добро настроение съм, казах й че може да почне да се съблича, пък все ще измислим нещо. Очаквах да натисне паник бутон, да крещи за помощ, да стане интересно. Щото съм се заредил да гледам шоу, нали - и ядене съм си взел. Или в абсолютно краен случай - да почне да се съблича. Не. Нищо. Мина, забра ми черешите, метна се на дивана и си опъна краката на масата, до моите. Тая ще да е от идиото-устойчивите модели.
   
   Разменяме си. Аз й мятам трюфелчета, тя ми мята череши. И я питам, нали, вече културно, като съсед по диван: така и така, днеска от тука да е минавал един дебел и плешив? Можел ли съм да конкретизирам. Че мога. Много дебел и малко плешив. Не се сеща. Ей, да му се невиди, изтървал съм го пак. Сигурно вече хваща за трети път сифилис в Банкок, а ние - диабет втори тип в офиса му. Съдба, не можеш да се бориш. Русокоска гледа ботушите, гледа шлема и след малко се престрашава да пита какво карам. Поддържа разговора явно. Скутерче, много е готино, едно такова джиджано, има си и бибитка. Хили се, не вярва. Щяла да познае от три пъти, ама ако познаела, тя щяла да кара, аз да се возя. Ако не познаела, аз съм щял да я возя. Какви са тия схеми, какво се случва? Ш, ало, тука да не сме служба "Извозване на блондинки"? Взимай ключовете, нахлупвай каскета и ме остави да си кльопам. Само ми прибутай черешите преди да тръгнеш. Изстреля се, даже не ми даде черешите. Никакво възпитание, значи.
   
   Връща се след няма и минута. Почвам да любопитствам - не уцели дупката за ключа ли, какво стана? Какъв бил тоя мотор, тя само А2 имала, не можело да го кара. Чакай, как така само А2... о, миличкото на 22 годинки. Гледа жално, само дето не подсмърча. Спокойно де, направи там едно кръгче, стой на около пет-шест хиляди оборота и всичко ще е наред. Ама наистина ли. Да бе, наистина. Ако чуя прекъсвачите обаче, ще дойда да ти дърпам ушите. През визьора. Припка милата, на къси подскоци, все едно ток я пере отзад. Чувам, че мотора пали. Значи поне е уцелила мястото на ключа. И си мисля - в каква детска градина попаднах?!? Нищо, хайде, скоро беше "Деня на детето", нека се забавлява. Тъкмо си допивам сокчето и тя пак влита, сяда плътно до мен, трепери и ме гледа с едни мокри очи. Сега пък какво стана? Съединителя е лостчето в ляво, първа е надолу. Беги. Не било това. Страх я било. Можело ли първо аз да я повозя. Уф.
   
   Натоварих я, изстреляхме се няколко пъти да подгреем гумите, вкарах я в няколко завоя с ненужно голям наклон, че да се порадва - обичайното. Спираме, разтоварвам я, тя трепери като девственица. Имах някаква надежда да се пусне сама, ама не стана. Жертвах се. Всъщност не беше толкова зле, колкото очаквах. По пътя се разминаваме с на моя човек колата. Май втора като неговата не съм виждал, няма как да се объркам. Тупам русокоска да спре - сменяме се. Обратен, догонвай, изравнявай, мятай му да спре. Няма да го изтървам я.
   
   Слизаме, а аз показвам на спътничката ми - е тоя търсех. Дебел(тупам го по шкембето) и плешив(посочвам подбедоносно с пръст темето). Русокоска седи с нахлупен шлем, пуснати очила и визьор, не мърда. Викам на моя човек - тая се влюби в тебе от пръв поглед, глей какво става, не може и дума да обели. Той я оглежда едно подозрително. Цепеняче, вика, ама кой знае под каската какъв крокодзъбел било. Ш, няма се обиждаме, ей. Мога и в комплект с каската да ти я дам, ама няма нужда, не е зле. Не вярва. Готин, с каската ти я давам за хилядарка, без каската - не безплатно, ами даже ти давам два лева на дребно. Разходи по първоначланото обслужване - там близалчица да й купиш, ала бала. Това ако не е оферта, здраве му кажи. Нова, още с етикетите. Не съм се привързал към нея, затова така лесно ти я давам. Даже не съм я тествал, само малко й помачках циците - тъкмо са се разработили. Попазарихме се малко, събрах му почти три лева на стотинки и се разбрахме, че му вися още един лев. Мацка, сваляй касаката. Не ще. Хм. Извинявай, ама направихме тука сделката, човека ми влезе в положение, ще ме изчака за другите пари, не проваляй нещата, хубав пазарлък стана. Моя познат се върна на версията с крокодзъбела. Рускокоска явно се засегна, свали каскета. Или е почнала да се задушава, де да знам. Стоят двамата и се пулят един в друг.
   
   Какво правела Мая тук. Чакай бе, коя е Мая? Посочва русокоска. Ха. Обръщам се към нея - ти Мая ли си? Плахо кимане. Обръщам се пак към моя познат - сигурен ли си, че тази Мая е същата Мая, за която я мислиш? Сумти и пръхти. Обръщам се към нея и й казвам, че май няма да стане по лесния начин. Пак към моя познат: отвлякох я, тъкмо я карам към мазето ми, където ще затваря и вари компоти. После ще ги продава на Женският пазар. Тъй като ме хвана в крачка - предлагам тридесет процента от печалбата, след данъци. Не ставало. Добре бе, цънцър, четирсет процента последно и капачките ти ги купуваш, амбалажа от мене. Нещо не му е до шеги. Ядосан, пръхти, отива хваща я за ръката и тръгва да я влачи. Грешка. Измъкнах я, застанах между тях. Я пробвай мен да влачиш? Седи, мига на парцали. Така бе за спорта, пробвай се. Той си е страхлив. Само трябва да му се напомня от време на време, че забравя. Що не вземеш да идеш в офиса, ние ще дойдем след малко? Поопъва се малко, но видимо охлади страстите като почнах физически да му коригирам GPS-a да сочи към вратата на колата му - качи си се и тръгна. Като го знам, вече е почнал да звъни, копаят ми дупка някъде, а ти върви обяснявай "Ден на детето имаше преди две седмици", "Реших да мина да те видя какво правиш", "Тя сама поиска" и тем подобни.
   
   Ядосах й се на русокоска. Можеше да спомене, да намекне, да натърти. Да знам в какво се въвличам. Опитах се да я поразпитам, че да имам представа дали дупката ще ми е плитка или дълбока - само се подсмихва и отговаря уклончиво. Прави ми се на умна, пък е руса. Като ще се правиш, хайде да те видим как дефилираш пеша. Метнах се на мотора и я оставих насред пътя. Физиономията й в огледалата беше безценна: увиснало чене, отчаяно отпуснати ръце, едни големи неразбиращи очи... мисля, че никак не го очакваше. Сега се сещам как карах баба ми, лека й пръст, а тя не спря да татаниже, че не бивало да пуша в колата. Само я питах какво е това отстрани на пътя. Бял равнец. Викам - да спра, да си набереш, а? Спрях. Де що излезе от колата и се изнесох с мръсна газ, вратата се затвори от ускорението. Три километра е бримчила пеша. За момент ми беше станало съвестно, че съм я зарязал така, ама тя после декорира всичко вкъщи с бял равнец, така че приех, че сме квит. Е, после я лиших от ключа й, но това се очакваше.
   
   Та, паркирам си пред офиса на моя познат, влизам да видя как точно да извъртя ситуацията. Виновно ми е. Човека - дебел и плешив, сигурно зор си я е хванал за любовница, а аз му развалям рахатлъка. Оплакваше се, че мадамите го режели още преди да им покаже банковите си сметки. Тежко му е. Па и той не е първа младост - на къмто 35-40 е. Трябва да се показва уважение към по-възрастните, че и ние натам сме се запътили. И го почвам полека. Така и така, не бива да се сърдиш, то не й пише на челото, замислял ли си се да си ги надписваш, до нищо не се е стигнало, няма особен смисъл да си се сърдим за глупости, дай да ще те черпя един сладолед и да започнем на чисто. Откога приравнявам мачкането на цици със сладолед, не знам, не ме питайте. Но в ценностната ми система са що-годе наравно. Да не иска сладолед, моля ви се - потнал се е като Павароти, сладолед няма да иска. Ама и аз все лесния път търся. Клекна. Вика - вземи един и за Мая. А, да, тя определено ще има нужда. И като се сети да попита къде е... аз как да му отговоря? Мая, та Мая. Какво пък толкова се е привързал към нея? Дай ще те запозная с една Теди, направо е чук, наковалня, искри хвърля и всичко останало. И тука шок. Каква била тая Теди, Мая му била племенничка. Ааа, разбрах тА. Само спокойно.
   
   Излитам. Търсим русокоска, няма русокоска. Тук, там, наляво, надясно - никъде се не види. Че и не помня къде точно я зарязах, оставете другото. Влизам във втората поред бензиностанция. Тука трябва да е, други няма. Аз така си мислех и на предната бензиностанция де. Затова и така самоотвержено щурмувах тоалетните. Очаквах, че е взела укритие там, а то - съвсем невинни хорица вътре. Много ги стреснах. Затова тук подходих по-плахо. Спрях, заредих, влизам да си платя - вътре Мая, виси на някаква масичка и смуче количка. Забърсвам два сладоледа, сядам при нея и й връчвам единия. Взима без да ме погледне, разпечатва, почва. Прави се на сърдита, нещо май съм я засегнал. Сръчках я няколко пъти, обясних й че не може да се сърди на пенсионер със старческа деменция. Тя възмутена - бил съм я продал за три лева. Слънчице, пари за лекарства трябват, труден е живота. Ама аз съм бил дал три лева, не съм бил получил. Да съм казвал, че съм добър в сделките? Гледай сега, важното е, че сега сме си заедно. Аз и ти. Другото ще го изгладим в движение. Едни вдигнати вежди, един подозрителен поглед. Ясно. Ва банк.
   
   Хвърлям сладоледа на масата, падам на коляно пред нея, хващам я за ръката. На поляне траву... зайцы в полночь косили... и при этом напевали... странные слова! Попридърпвам я да стане. А нам всё равно. А нам всё равно. Сети се за песента. Въртя я около масите и столовете. Пусть боимся мы... Навирам се в нея. ВОЛКА и СОВУ. Вече се хили. Дело есть у нас, в самый жуткий час. Мъкна я към изхода. Мы волшебную... косим трын-траву. Забаламосва се точно като синковеца ми. А нам всё равно. А нам всё равно. Почти сме стигнали мотора. Твердо верим мы... в древнюю МОЛВУ. Храбрым станет тот, кто три раза в год... още две три завъртания, да й се омешат бръмбарите в главата хубаво. В самый жуткий час, косит трын-ТРАВУ. Подпрях я на мотора. Затиснал съм я, да не ми бяга и се чудя как да я натоваря без да разбере какво става. По дължина - няма да е. Напреки нямам с какво да я вържа да не изпадне. И усещам езика й по устните ми. Заебись блять. Не върви да се дръпна. После посмъртно няма да я натоваря. Ще се наложи да я прегазя и после да я влача на въже до офиса, което май няма да допадне на чичо й. Не че това в момента би му допаднало, но май би го предпочел. По-малката злина, дето се вика. Включих се и аз. Издебнах удобен момент, вдигнах я и я метнах на седалката. Задъхана, сърцето й тупти като стара пералня с разбити лагери, гледа с един блясък в очите, чак да се уплашиш.
   
   Хич не я чаках да се окопити. Метнах се и аз на мотора и се изнесохме максимално бързо. Нямаше опити да слиза в движение, което приех за добър знак. Спирам пред офиса, разтоварвам я, тя силно учудена - защо сме там. Много дебелия и леко плешив излиза, с пурата в ръка, само дето не ми тропа с краче. Виждам, че го гложди нещо, има въпроси да ми задава, но се въздържа. И осъзнавам, че на мен отдавна не ми е забавно. Аз защо съм се чупил от работа? За да ми по-забавно, отколкото там. Аз ако търся мелодрами, то можеше да не си излизам от офиса. Дебел, взех ти сладолед, ама ти го изядох. Ще се реванширам някой ден, като станеш по-забавен. Смигвам на рускоска, пускам визьора и се изнасям. Май чух нещо като "Тоя не е нормален" от моя познат. Късно е да ми правят комплименти и да ми се подмазват, късно. Ходих до Етъра, мушнах едни шишчета, запознахме се с някаква изпаткала на тема йога, дойде ми в повече, изнесох се до Пловдив - там пак нищо смислено - видяхме се набързо с една мадама, на която бях обещал да я водя нанякъде(забавна история, гони ме двайсетина километра да ми върне регистрационната табела, та реших че си заслужава почерпката). Накрая се прибрах да си доработя. Да дам пример. Lead by example, както е залегнало в целите ни. Подчинените трябва да имат стимул, да виждат че шефа се блъска повече от тях - цял ден е бил на тежки командировки, после се прибира и бъхти до откат.
   
   Два дена по-късно звъни на дебелия плешо брат му. Той не е дебел и не е плешив, ама е лява резба. Така и така, да се видим да ударим един билярд? А? Ебаваш ли ми се нещо? За десет години сме се видели три пъти за по десет минути, щото между нас витае някаква непоносимост, а ти ме каниш на билярд? С какво си се нашмъркал не знам, ама е качествено - купувай цялата партида. Затварям. Чак при следващите събития се сетих какъв е бил замисъла.
   
   Следващия ден ми звъни някаква маркетингова пиявица. Здрасти, търся еди кой си. Грешка имаш, затварям. Пак звъни. Бил убеден, че номера е на този, когото търси. Йей. Поне малко съмнения намяш ли? Тц. А нокийката няма блек лист. Като ти затворя пак, ще звъннеш ли отново? Мълчание, недоумение. Затварям. Пак звъни. Ей, почвам да се ядосвам така. Айде кажи, ще те изслушам. От някаква си фирма, искали да отида да ми направят презентация? И подаръци щяло да има? Ш, за какво е тая фирма? Хм. Абе, тва да не е на моя познат фирмата? Къде ви е офиса? А, че така кажи. Пуснал съм ви договорите, пазаруваме от вас, няма нужда от презентации, ние за подаръците сме се разбрали отдавна. Да не е изтекъл някой договор, да го подновим? Не? Тогава защо ме занимаваш с глупости? Никъде няма да ходя.
   
   След няколко минути правя връзката. Нещо много подозрително - първо хомото ми звъни за билярд, после маркетинговия им директор се сеща за мен, в събота. Какво да е, какво да е - русокоска ще да е. Пък не беше лошо детето. И ми се заби тая мисъл. Час, два, три - не ми излиза от главата. През нощта се събуждам готов за действие, Иф не върши работа. Всмисъл, опитва се, старае се, оставям я да си мисли, че всичко е наред, ама то не е наред. На сутринта съм взел решение, ще звънна на русокоска, щото тоя проблем трябва да се реши. Пък после ще си живея с гузната съвест. Звъня на маркетинговия директор да й забърша номера - греда. Прави се на дръж ми шапката. Супер. Звъня на хомото: така и така, на племенничката ти номера да дадеш. И той го раздава обиден. Супер. Товаря пет пици и десет кила сладолед, заминавам директно към офиса им. Намухахме се яко с дебелия, изтърпях хомото, няма русокоска. Викат - ей тука ще й отделим няколко парчета пица и малко сладолед. Що бе, къде е? Кога ще дойде? Дебелия ме гледа "Ти нещо ме съмняваш". Да, основателни са ти съмненията и какво? Не. Какво не? Недей, че ще стане интересно. Ама аз живея за интересното бе. Не се знаело колко съм щял да преживея от подобно интересно. Ъхъм. Така само ми палиш повече интереса. Подхилква се заканително, клати глава, хомото му приглася от бекграунда. Постоях още час, пораздиплихме клюките, като пенсионери на пейка и си тръгнах.
   
   И не мога да си избия от главата. Викам си, ще я намеря из фейсбук. Невероятно тъпо, но почват да ми свършват опциите. И ето какво се случва:
   
   русокоске (:
   Вы10 июнь 2018 г. в 12:45 UTC+03

   Фейсбук сваляч ли ще го раздаваш сега
   Пользователь Facebook10 июнь 2018 г. в 13:33 UTC+03

   Айде да не ме занимаш
   Пользователь Facebook10 июнь 2018 г. в 13:33 UTC+03

   мислех си, че фазата със свалянето сме я минали, но ако държиш може да повторим процеса
   Вы10 июнь 2018 г. в 13:52 UTC+03
   
   давай те водя на шампионата по билички в Бургас, на солниците тая вечер
   Вы11 июнь 2018 г. в 11:57 UTC+03   
   
   само ще ги изщракам набързо, вземаме купата и отиваме да си спретнем един нощен плаж
   Вы11 июнь 2018 г. в 11:58 UTC+03

   сърдитка (:
   Вы12 июнь 2018 г. в 15:26 UTC+03
   
   Съвсем ме отсвири. Най-вероятно чичовците й са й наприказвали някакви страхотии за мен, което бих могъл да преодолея лесно, стига да имам възможността. Опциите ми са да натисна няколко слаби брънки, да й взема номера и да успея някак в двайсет секунди да обърна нещата. Друга опция е да почна да ходя по-често на гости в офиса - все ще се засечем. Последния вариант е, че имам идея къде й е нощния ареал - мога да пообиколя заведенията и "случайно" да се видим.
      
   Аз разбирам, че интереса ще ми е ден до пладне. Но ме гложди едно такова, не ми дава да спя спокойно. По принцип от подобна позиция въобще повече не се занимавам, затова търся идеи и съвети по въпроса...
Активен
Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +603/-464
Неактивен Неактивен

Публикации: 1424


The Queen's Code


Профил
« Отговор #1 -: Юни 14, 2018, 09:10:25 »

Zalmoxis, не разбрах защо русокоска ти е толкова интересна. На мен не ми е. Нали сте се полигавили и си й помачкал циците, колко повече очакваш като сам казваш, че ще ти писне. Да, в най-добрия случай ако "случайно" се засечете някъде, в отсъстие на чичовци и подобни, ще я изиграеш хорошенько.
Честно казано ми е по-любопитно да споделиш откъде идва руската жилка и да разкажеш нещо в тази насока.
Активен

"Да живееш както ти искаш, не е егоизъм. Егоизъм е тогава, когато задължаваш другите да мислят и живеят така, както ти искаш." Оскар Уайлд
ЧоЧо
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +9/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 37


Профил
« Отговор #2 -: Юни 14, 2018, 21:24:54 »

Конкретно за това момиче и този случай:
Да ѝ пишеш по фейсбук (след като сам си я намерил) след целуване с език е супер слабо, предвид впечатлението което си оставил преди това. Отстрани, а вероятно и в нейните очи, изглежда нийди. Виж колко добре ти се е получило, докато сте се возили на мотора, където рамката на отношения е   Аз съм шефа и ти правиш каквото давам да правиш, и каквото кажа. И като не слуша има наказание - като при малките деца. Просто и ефективно. Това както си я зарязал на пътя, практиката показва, че е супер ефективно, особено на момичета такъв тип. И очаквано реакцията ѝ е била като на всички други Grin  Мога да си го представя, защото съм го виждал на живо с очите си и знам че наистина работи. Момичето те тества /макар на този етап все още слабо/ и ти виж как веднага установяваш граница. При това БРУТАЛНО. И тя се кефи - не на това че е зарязана на пътя, нито на отношението ти в този момент към нея - кефи се на рамката на отношение, подсъзнателно. Ти си силния, ти си доминиращия и казваш какво, кога и как да се прави.

Отклонение: подобно поведение е приложимо при хора, предимно момичета с високо его И самочувствие в началните етапи на запознанство. Изключително грозно е да се държиш така с близки приятели, още по-малко пък с членове на семейството си, особено с възходящи сродници (майка, баща, баба, дядо). Без значение повода, да оставиш по подобен начин родител е признак на... не искам да те обиждам. Не го прави. Не е ОК.

Аз съм убеден, че целувката впоследствие е била именно въз основа на този момент с мотора. Тя се е ядосвала и премисляла случилото се, и точно в момента в който е била най-навита от самосебе си (в главата си) ти се появяваш. Ако се беше появил на следващия ден резултата щеше най-вероятно да е презрение или злоба към теб. Тайминга е бил на ниво, макар и да ти се е получило сякаш несъзнателно.

И момчето което я оставя с мотора на пътя, бъзика чичо ѝ и я целува както си му е кеф, като същевременно е на висока социална стълбица изведнъж ѝ се натриса сам, умрял за нея, като ѝ пише във ФБ... Алфата излиза бета.

Ти не си мисли, че тя не е разпитала за теб какъв си, с какво се занимаваш, как си вадиш прехраната. И в нейните очи се получава доста яко - хем си high rank с висок социален статус, хем си забавен и готин, а не някакъв смотльо (каквито са не малка част от ръководния персонал).

Как можеше да се отиграе ситуацията след като си се усетил късно?
Цитат
Опциите ми са да натисна няколко слаби брънки, да ѝ взема номера и да успея някак в двайсет секунди да обърна нещата. 
Ако мисълта ти е някой друг да ти даде телефона ѝ и ти да ѝ се обадиш (не съм сигурен че разбирам контекстовото значение на "натисна няколко слаби брънки") -Не! АБСОЛЮТНО НЕ! Веднага ще излезнеш като някакъв луд преследвач и маниак абсолютно побъркан от момичето което си е 100% търн-офф за нея. Представи си някоя от твоите колежки да ти пише в мрежата, ти да ѝ кажеш да не те занимава и тя после още да ти звъни да ти говори, след като някак си се е сдобила с телефона ти  Grin
Това ми напомня на "Пиша ти с кръвта на хамстерите ми" Cheesy

Едната опция за която се сещам е след като си се усетил, че момичето може да е инициатора в сянка на събирането с Резбата и маркетинговия мрънльо (по надолу наричан пиявицата) е, ако имаш подчинен от фирмата да го накараш да говори с пиявицата за да организира среща. Така подчинения винаги може да илезезе с обяснение пред чуждата фирма, че просто не си бил в настроение, но имаш интерес. Запазва ти се ранга. Не звъниш специално ти, просто е за доброто на фирмата. Отделно, че ако се случи събиране ще си искаш още подаръци Wink В краен случай може и директно Мая да си поискаш, хаха. Идеята е срещата/презентацията да е 4-5 дни след уговорката, за да може Мая да разбере за нея, нали Cheesy . И да може да разбере дори сама, без да е необходимо някой да ѝ казва. Защото предвид, че не си любимец на чичо ѝ и на Резбата те едва ли специално ще я уведомят и поканят да присъства.
Все пак приеми, че е възможно да не се засечете на презентацията.
Аз за това казвам, че ако се наложи може и да се избъзикаш да ти я пратят да я видиш/ да ѝ кажеш нещо/ да я питаш/ да ѝ покажеш еди-какво си.

Втория вариант е да се завърташ от там по-често с надеждата да се засечете случайно. Това е доста по-времеемко, при това ако е по-далеч във врмето емоцията ще е доста поохладняла или изчезнала. Ако е изчезнала е възможно момичето дори да те отбягва. Другото което е че при случайните визити някак си не върви да питаш нон-стоп за нея, защото веднага излиза, че отиваш заради нея, което както се сещаш и сам е нийди.

Цитат
Последния вариант е, че имам идея къде ѝ е нощния ареал - мога да пообиколя заведенията и "случайно" да се видим.
Нц.

И да казвам ли, че ако момичето разбере, че си женен и с дете шансовете ти драстично намаляват.
 
Приеми, че момичетата също имат нужда да отхлабят напрежението и се случва хубавите от тях да се целуват с момчета, без да имат желание това да прерастне в нещо повече. Някои от тях дори го приемат като особен вид валидация. Понякога нещата просто не се случват както и най-вече когато ги искаме.
Активен
Zalmoxis
PuP Форум Новак
*

Репутация: +10/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Профил
« Отговор #3 -: Юни 18, 2018, 00:24:26 »

Сърдечно благодарим на отзовалите се, но за съжаление абсолютно изпаднах в дупка и... нещата се развиха самички.

ЧоЧо - идеално си ми го разяснил. Аз имах някакви мъгляви мисли по въпроса, но не успявах да избистря нищо. Сега направо си се чудя, като се погледна отстрани. Почвам да откривам нови неща за себе си. Интересно. И полезно. Чудесна идея за презентацията. Жалко, че не го прочетох по-рано, за да я реализирам...

Колкото до баба ми, нали споменах, че ми беше съвестно? (: Дълги истории отпреди десетилетие са там, но определено си беше заслужила колуминацията с предходни постъпки. Макар че с текущия ми мироглед едва ли бих я зарязал.

Equi, да ми прискрипеш най-ценното с менгеме и пак не бих могъл да ти кажа защо така се получи. Първо - защо си набих филма за русокоска. Второ - защо не успях да си го избия.

Ето набързо и развитието - чак не вярвам че всичко това се случи. Ако нещата продължават така, ще развия параноидна шизофрения.

Събуждам се с усмивка. Към десет и половина е. Поредния ден, в който я отида на работа, я не. Пуснах си да се слгабя едно кафенеце, метнах си ободряващ леден душ, изчистих всички пропуснати обаждания да не ме дразнят, че са в списъка. Облякох се, излязох. Без да усетя, съм стигнал на работа и даже вече съм паркирал. Още си нося кафето от вкъщи. И осъзнавам, че е неделя. Попремигнах, попремигнах, пък вдигнах рамене и тръгнах към офиса ми - пак мога да работя. Направил съм двайсетина метра и гледам как тъжно ме гледа Пишкоудължителя. Измили са го, лъснали са го и са го паркирали идеално. Стои и ми крещи - непоносимо е! Карай ме! Да ми полепне прах! Да ми се набият мухички! Обещавам да те заведа на интересни приключения! Ще ти порасне до трийсет санта! Ще забравиш за Мая!

А, да. Мая. По дяволите. Бензинов хрантутник, печелиш - води ме, удължавай. Назад до багажника на Малката Трагедия, навличай екипировката, зарязвай кафето и към приключенията. Но скапаното настроение си каза думата. Сякаш стигаш до някъде, сякаш се запознаваш с интересни хора, сякаш си прекарваш добре. Но не. Сменяш мястото, сменяш хората. Пак не работи. И пак сменяш мястото, и пак сменяш хората. Мда, космоса едва ли е крив - ще да е ракетата. По-добре ми е да съм си сам засега. Товаря провизии в раницата и се отправям към най-близкия язовир. Май там ще намеря малко спокойствие. Забивам се на язовирната стена, сядам на ръбчето, провесвам си краката в нищото над водата, плеърчето си дъни музиката в слушалките и никой да не ме занимава. Готино ми е. Ям си вкусотийки, гледката е супер. Напълнили са ме с кило стотинки. Опитах да си правя жабки с тях. Не ми се получават: водата е ниско, ръцете са криви...

И съвсем не на шега, познайте кой се появява. Да бе, Мая. И още две шматки с нея, идват към мен. Спирам плеърчето, видимо ми се оправя настроението. Настойчиво се опитвам да осъществя зрителен контакт. Мне. Приятелките й на втората секунда се обърнаха и ме гледат в очите, Мая си блее. Виждам как я сръчкват и й казват нещо, но тя си гледа настрани. А, хубаво. Няма да правя челни стойки. Затъквам слушалките, пускам си пак музичката, продължавам да си мятам стотинките. След малко нещо ме тупа по рамото. Кратък проблясък надежда. Обръщам се, някакъв изтръпнал младеж - кожа и кости, с едва набола брада и остатъци от крем за бръснене "Каро". Няма надежда. В ръката си държи някаква нажулена каска на поне десетилетие. Айде пак махай слушалките.

Проблем имало момчето. И аз си мисля - я е спукал гума, я бензина му е свършил, я си е сложил мотора да легне и не може да го изправи... нормалните неща. И се навивам да му реша проблема, в името на това да мога после да си релаксирам спокойно и с чиста съвест. Щото имам нужда. Дали можело да му услужа с пет лева. Бил ме видял, че мятам пари във водата и се пресрамил да пита. Хм. Пет лева - два литра. Ще ти стигнат ли да се прибереш? Не било за гориво. Ами? Една мацка забърсал, ама бил без стотинка в джоба. Ех, младеж, младеж. Карай, случва се. С пет лева какво ще я правиш? Даже щели да му останат. Готино. Ама дръж тая двайсетачка, че стотинките си ми трябват. Пък като останат - здраве да е, ще има и за други мацки. Ритуални клетви, че някой ден ще се засечем и щял да ми ги върне, че и да почерпи. Тръгвай бе младеж, не ти ща номера. Едва го изгоних. Пак слушалките, пак плеъра.

Тъкмо си се зарибявам с песничка за сигурно дваасе и десети път, дето не я бях слушал от много време, пък ми пасваше на настроението и забелязвам случайно, че Мая се връща. Прегърната с изтръпналия младеж. Е, не, бива ли такава ирония на съдбата. Оглеждам се за скрита камера - няма такива неща. Събирам багажа и се изнасям към мотора - не ми се чака да минават покрай мен. По пътя усещам, че нещо се е променило. Някакво облекчение. Ей, чак ми идеше да се плесна по челото. Мая бе. Като я видях, прегърната с тоя с едва наболата брада и остатъците от "Каро", толкова ми се е сринало мнението за нея, че мога да я приравня с прекомерно употребяван парцал за под. Една широка усмивка ми се появи, една енергия - чудо.

Стигам до моя мотор, гледам втори паркиран до него. В състояние на напреднал полуразпад. Ще да е на младежа, в един стил с каската е. Качих се на моя, в поза пълен релакс(единия крак на степенката, другия на резервоара, подпрял съм се на лакът върху опашката). Аз съм минимум шибания Аполон, върху шибания му метален кон, кланяйте ми се. Двете гротески се носят, все така залепени една за друга. Много ми се искаше да благодаря на изтръпналия, че ме е оттърва от проблемите ми парцала, но се въздържах в последния момент. Аз всъщност и затова ги чаках. Но се усетих - да не вземем да развалим работата с петте лева. Явно реалната сума ще да е между три и пет лева, щото на мен с три лева не ми стигнаха силите. Смея си се вътрешно. Гротеските се товарят на мотора. Мая се прави, че не ме вижда, младежа скришно ми показва палец нагоре и се кефи. Ну давай, давай, пацан! Поехали! И аз му давам палец нагоре. Звъннах на Йоана*. В настроение съм, давай да се видим. И тя била в настроение.

По пътя към Йо настигам един Star Venture, махам му да спре и кораба-майка тромаво отбива. Готин, не издържам - дай да пуснем тая песен, да я изтанцуваме. Ония си пере дунавско хоро, аз се раздавам от все сърце. Три туръра с чешки регистрации удрят степенките и се присъединяват без да питат. Дай пак, дай пак. Спряха две мадами с кабрио - денсят си от колата, по седалките. Не, четвърти път ще ми е в повече - оставих ги да се забавляват и си продължих към срещата. В толкова добро разположение на духа не съм бил от месеци!

* Оказва се, че аз съм бил тинейджърската любов на съответната, но понеже съм бил пълен катил, така и никога не съм й обърнал внимание. Сега се върнала от Швейцария, видяхме се покрай общи познати и много се посмяхме като ми сподели. Свежичка е. Щом след 15 минути разговор, когато аз искрено се учудих "Ние да не би случайно да се познаваме?", тя не превъртя и не изпадна в истерия, ами даже й се стори забавно - значи всичко е точно. Интересно ми е да видя за колко време ще успея да я докарам до тотален психически срив, така че само излизаме заедно и се правя на абсолютната невинност. Въобще нямам намерение за нещо повече от мокри погледи. Явно от катил съм се превърнал в психопат.
Активен
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +283/-307
Неактивен Неактивен

Публикации: 1808


Профил WWW
« Отговор #4 -: Юни 21, 2018, 09:49:22 »

Залмокис, немам сили да чета такива постове. Ти да не си графоман, ебаси?
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
Zalmoxis
PuP Форум Новак
*

Репутация: +10/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Профил
« Отговор #5 -: Септември 10, 2018, 23:29:32 »

Залмокис, немам сили да чета такива постове. Ти да не си графоман, ебаси?

Къде ти такова щастие, такава лека присъда? Smiley
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines