Tyxo.bg counter Пръжки с лук
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Октомври 16, 2018, 04:39:03 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

„Ключът към успеха е да се съсредоточим нашия съзнателен ум върху неща, които истински желаем, а не върху неща, от които се страхуваме.“ – Браян Трейси

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през октомври и ноември 2018г.

Искаш ли да имаш успех с жените? Попълни формата на сайта и се запиши сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Пръжки с лук  (Прочетена 797 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Новак
*

Репутация: +10/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Профил
« -: Май 11, 2018, 00:58:38 »

   Мило дневниче,
      
   Положението с Емчето съвсем се оплеска. Очаквам това да е началото на Седемнайстата Велика Война на Отделите. Винаги започват от някоя недоволна жена. Но да се върнем към самото начало... Случайно се "запознахме" преди около две или три години, по време на постъпването й на работа. Всъщност, малко преди това. Митето(май беше "директор Качество" тогава, после го екзекутираха публично, възкресиха го и пак го екзекутираха) водеше интервю за работа, а се бяхме разбрали да излезем в предиобедната почивка и да се нашльопаме с водка, след което да видим кой ще спечели баса(дали някой въобще ще забележи, че сме неадекватни или вече сме вдигнали летвата прекалено високо). От няколко дена ми отлагаше, а мен ми трябваше ъгловия офис, който бяхме заложили. Митето не е голям пияч, ама то и аз не съм кой знае какво, та се очертаваше, че или ще е интересно, или ще е интересно и ще си имам готин офис. Та, прави си се той на много зает, "води интервю за работа" с Емилия, скатава ми. Влязох, прекъснах ги - казах й "стани, завърти се, добре, я ги изпъчи... мда... идеално, вземаме те, само ше идем да пийнем с Митето и като се върнем ше те доинтервюираме". Емка мига на парцали. Митето е гипс. Извлачих го със стола навънка. Той после ми се сърди, ама до втората голяма водка. Обещах му повече да не го влача със стола пред подчинените му, щото му биело по самочувствието. Много раним беше Митето, крехка душа - не ме влачи със стола, защо ми гори офиса, кой ми обръсна една лента по средата на главата като се напих на тиймбилдинга, защо сте ми сменили стола в заседаетлната зала с тоалетна чиния...
   
   Седмица или две по-късно, тъкмо си тествам диванчето в новия офис дали става за донаспиване и някой се промъква - вратата леко се открехва, една глава оглежда наоколо дали е празно и в последствие нахълтва цялото тяло. С едно отворено око гледам - Емка, сяда и почва да чопли нещо по лаптопа ми. Казах й като свърши, да мине покрай диванчето да си поговорим. Първо подскочи, после се опита да се скрие зад стола, накрая тръгна към вратата с бясна скорост, взе че се хлъзна и се изсули като чувал с картофи на пода. Много се смях. От сърце. С последни сили издрапа навънка. Пък аз си се опънах и си задрямах. Колко да е минало - може би половин час. Нещо ме боде по носа. Отварям очи - Емилия. А тя: "К`во ма гледаш, имаш недоебка"(все ми напомня за това, явно е горда). Верно ли бе? И не мога да спя спокойно заради това? Мрън, мрън, таковата, Митето щял да е много недоволен, че съм я хванал на местопрестъплението. Седни тука и казвай сега какво е замислил Митето. Да ми вмъкне между слайдовете на една презентация някаква песен на Азис. Ти да видиш. Подлост. Я ме поразмачкай малко, че съм се схванал. Нещо друго да е замислил Митето? И като почна да бълва информация... заспал съм. Ми сладичко ми говори, мачка ме. Какво да се очаква? Кога си е тръгнала си нямам идея, но от тогава ми стана двоен агент, аз съм доволен. Тръгнаха някакви слухове, че съм "заспал преди да свърша работата". Аз отвърнах, тя отвърна, после пак аз и така с дни, седмици, месеци... и колко стана вече? Май две години? Или три? Все едно. Джафкаме си се, действащ двоен агент ми е. Държим лице за пред другите.

   От известно време все се опитва да ме накара да я поканя я на кафе, я на обяд, я на нещо друго... Любимото й е да се натресе, като сме няколко човека и да вметне нещо като "Нали знаеш, че много харесвам да ме водят по разни интересни места", при което като скочат няколко човека да й предлагат - да ги отреже. Ежеседмично ме подпитва дали случайно не сме се сдобрили с жена ми, все по мотора ми виси и си щрака снимки, обикаля и плаши останалите същества от женски пол наоколо да не ме заглеждат - явно изживява някаква лична драма... много й е жално, че скипвам фирмените събирания. Последните месеци води кампания да се опита да ме убеди да присъствам. Беше изкарала двайсетина колежки на протест с плакати, че нямало да ги уважа за поредния "тиймбилдинг". Или беше банкет? Не се зачетох по плакатите. Тъй като не успях да намеря водни оръдия под наем, се наложи двама доброволци да разпънат противопожарен маркуч на подходящата позиция. Слаб протест, пръснаха се като пилци. Освен Зори. Тя не може да се разпръсне ефективно, щото като минимум е двеста кила. Махаше ми отчаяно за милост и гледаше невярващо, докато аз крещях "Късай пломбата, пускай водата!". Зори беше тръгнала да се изнася във свинкси тръст, махайки безпомощно с ръце. Позачудих се, дали все пак да не я поваля в гръб, щото тя има проблеми с ускорението и все още ми беше в обхват. Но точно тогава минаваше групичка от трички одиторки с папки в ръце, гледайки ме учудено. Поясних им, че щом видят някой от директорите да държи маркуч в ръцете си, те мигом трябва да се впуснат да му помагат с каквото и както могат. И весело потрепвах със струята. Подсминаха се, завързахме разговор. Дадох им да потренират с маркуча. Случва се и пожари да имаме, опит не е излишен. Поляхме градинката, после ми докараха Малката Трагедия и я измихме. Добро налягане. Махна и мухичките, и предния номер. Май случайно стартирах нова ведомствена автомивка. Сега ако им сложа такса от левче на кола и съвсем скоро ще стана милионера, за който жена ми си мечтае. Би било хубаво, само за да я издразня...

   Та всеки път, като се появи Емка да ми се умилква да ходим нанякъде, ми беше станало традиция да й казвам "Не мога, зает съм, играя кенди кръш, важно ми е". Докато един ден не погледна, че съм 6-то ниво. Ами какво - за няколко години - толкова. Та тя ми предложи да ми минава нива. Вече съм 1083-то. И в последните месеци ми е трудно да си измислям причини да не изляза с нея. Финалното настъпление на Емка, естествено пред публика от около 15-тина други жени, докато преминавам случайно: - "Тигърче, трябва да дойдеш вкъщи да видиш как готвя". А аз сънен, спирам и я изглеждам подозрително: "Що, нещо интересно ли ще правиш?". А тя - "Пръжки с лук, за полова мощ..."(дюдюкания от тълпата). "Това 'пръжки' за мазане ли е или ще го гълташ? (отделни сподавени кикоти 'Ще го гълта' и 'Не бе, маже се'). "Ти ела и ще разбереш". Хъ. Ще взема пък да дойда. Всъщност, ми се приядоха пръжки с лук. Що така се поддавам на въображението си за хубава храна ми е абсолютно непонятно. Но в представите ми щях да маам пръжки с лук и да се оям като попско чадо на задушница.
   
   Отивам същата вечер, екипиран със едно соево сосче, да си хапна. Даже си мислех хляб да си занеса, да топя, ама се въздържах. Трябва някакво приличие да се спазва. Звъня - Емка вика "Отворено, влизай". Намъквам се аз, вече ми тече лигата от миризмата, пътьом разпечатвам сосчето докато свалям обувките, да не губя време, съжалявам че не съм си взел хляб. И я видях "как готви". Как, как - по прашчица. Пръжките изгоряха, само дето разпечатах сосчето, отиде зян. Така и не си хапнах добре. После треньора ми вика "ма що сваляш кила". Ми с такова готвене - как няма?!? Я пробвай ти да ядеш въглени и да качваш? Поне се орелефявам. Емчето ме буди, разговор да сме водили. Ти си разговаряй, аз не съм в състояние. Бах, как става в три и половина?!? И по-важното - защо ме буди и мен?!? Не можеше ли да го запише някъде и аз да си го прочета към десет или единайсет часът? Три и половина - спал съм по-малко от час ли бе? Опитах се пак да заспя, не става, тя говори някакви неща, пречи ми. Викам си - ще се направя на умрял, по принцип помага. А "Бърза Помощ" я адреса ще объркат, я линейка няма да има свободна... докато дойдат, ще съм се наспал. Изпънах петълите, прибелих очите, езика изплезен на една страна и прехапан. Голяма съм картинка, знам. Дълго време съм усъвършенствал позата. За специални случаи. Ама Емчето не се отказва, сърцато момиче - запуши ми носа и устата.
   
   Отварям очите, махам й ръцете, вдишвам... а пред очите ми ми се тъпче някакъв телефон. Моя. Каква била тая "Пойзън Айви". А, те т`ва е Иф е. Не, не ми е братовчедка. Не ми дреме какво ти е казала. Тогава що била у нас. А, ма верно ли е у нас? Кога беше петък, кога стана сряда, забравил съм я. А ти, Емче, как разбра, че тя е у нас? Говорили сте си? Ти нормална ли си? Какво като е звъняла дваасе пъти? Да не е задължително да вдигнеш? И какво си говорихте? Опааа. И адреса си й дала? Преди колко време говорихте? Петнайсетина минути? Значи не е късно за евакуация. Я провери за билети за Владивосток. Нямаш паспорт? Емче, беше ми приятно, че се познавахме, посрещни съдбата смело. И си викам - готова е работата: резервоарчето на Малката Трагедия е пълно - иляду и кусур километра рейндж, Молдова е на няма и осем часа път, после лежане по гръб в ПМР да оправя документите, после едно полетче до Владивосток, пък на Иф - когато й мине. Аз не бързам: тая година, другата. Какво е едно десетилетие все пак?
   
   Странна работа да ви кажа... Защо всички жени си мислят, че по подразбиране не бива да се виждаш с други от техния вид, докато се виждаш от време на време с тях? Емчето с такова впечатление останала, Ифчето с такова впечатление останала... една камара други. Пък жена ми гледайте колко е либерална - аз й казвам "постигна целта си, давай да се развеждаме", тя: "не разбираш, още не си се находил по жени, походи малко, да ти дойде акъла, няма смисъл да се развеждаме и после пак да се женим". Па тръгнах. Па те не са нормални бе. Пепи ми закачила GPS, преследва ме по заведенията, не мога да пусна една вода на спокойствие - нахълтва при мен. Мимето праща баща си, да си говорил с мене "сериозно" - тоя дойде с генералската униформа, нотариус и предбрачен договор. Добре че все още бях женен. Мирка пък ми носи нотариално заверен протокол от детектор на лъжата - десет различни въпроса дали ме обичала. Нели обикаляше и сипваше разхлабителни в храната и напитките на "конкуренцията", преди официално да я предупредят от полицията. Пък и след това. Аз известно време мислех, че се насират от кеф, беше ми се вдигнало самочувствието. Пък то... Като казахме Нели и се сетих за Анелия: написа ми обяснение в любов с кръвта на хамстерите си, след като й казах, че да си гледаш плъхове вкъщи ми се струва отвратително. Може да съм вметнал нещо за убийството им. Когато едно писмо започва с "Пиша ти с кръвта на хамстерите ми..." оставя ярка следа в спомените ти. Не положителна, но все пак - следа. Няма да изброявам повече. Явно съм магнит за откачалки.
   
   Иф обаче е фрапиращ случай. Това че някак успява да ми копира ключовете за вкъщи съм го преживял отдавна, даже спрях да сменям ключалките. Пари на вятъра. Но тя не се ограничава до две, три или пет неща. Има въображение и размах в действията тая мома. На моменти се плаша, ще вземе да убие някой. Другите, както и да е - аз за себе си се притеснявам. Вече е имало опит да ме кастрира с градинарски ножици, едвам се измъкнах, поне кило пот отделих, после два дена на успокоителни. Вече избягвам да заспивам, когато тя е наоколо. Почти всеки път водим разговори, че аз не търся каквато и да е връзка, че тя трябва да си намери някой и аз въобще нямам против. Мир, разбирателство, кимане. Обаче ако случайно ме засече с някоя друга нещо й прещраква. Една от по-безобидните случки, че да не я злепоставям: като ме засече с друга на улицата, подсминаха се и подмина. После издебнала удобен момент и звъннала на 112 - обявила Голямата Трагедия за открадната: някакъв й ударил два шамара, изкарал я от колата на приятеля й(издиктувала си ми и имена и всичко), взел приятелката й за заложничка и тръгнал, бил въоръжен. Дала и местоположение, номера, описание - всичко. А аз нищо не подозирам. Махнат ти с палката, ти си културен и спираш, ама те не идват. Излизаш от колата - те вадят пистолетите, стресирани. И изневиделица: ония с маските, тичат към теб. Не са разговорчиви. Ама никак. После целия в синини, охлузвания и разбито достойство пишеш обяснения. След няколко часа, като повториш едно и също петдесет пъти на трима различни високопоставени служители - пък ти се извинят, пуснат те. Разбрани хора. Прибираш се смлян, а Иф си те чака - с кремче против синини и пакет лепенки. Намеква, че като излизаш с нея, такива неща не ти се случват. Иф, разпознах ти гласа на записа, нищо че е бил от предплатена карта. Твърдо отрича. Пак се води и онзи разговор, че нямаме никакви отношения. Идва ти да я удушиш, ама нея това я възбужда. Порочен кръг. Затова гледам Иф да не разбира за текущите ми деяния. Като е минал ден или два след това - сякаш няма проблем, освен заядливи коментари.
Активен
Zalmoxis
PuP Форум Новак
*

Репутация: +10/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Профил
« Отговор #1 -: Май 11, 2018, 00:59:47 »

   Владивосток. Ей, голямо приключение. Как ми хрумна, не знам, ама много се навих. Навличам си дрехите под невярващия поглед и несвързаното ломотене на Емчето, мисля си. Ще си наема някакъв апартамент - високо, с много прозорци. Ще пия сутрин кафето и ще гледам замечтано навън. Ще се науча да карам сърф. Не знам за какво ми е, но все пак. Излитам през входната врата, летя надолу по стълбите към спасението. Може и някоя малка платноходка да си купя, да се науча да я управлявам. Даже и име й измислих: "Подводная лодка 1". Подходящо е, неминуемо ще се стигне до там. Съдейки по мотора ми, никой няма да обърне внимание на името, докато не влезе в новините(името му е "Универсален пишкоудължител 7"). Някак си избягваш глупавите въпроси "А вие какво си мислехте, че ще стане?!?", както и "Случвало ли ви се е и преди?". Летейки по стълбите, ухилен до ушите, доволен... се спънах. Като пълен идиот се спънах. На кълбо - в стената, в парапета и накрая се спрях с глава в острещната стена. Левия глезен - с пареща болка. Прилежащия прасец разпран и кърви. Лакти и китки - с нормални поражения. От лявата вежда стабилно си капе кръв. Няма изправяне с тоя крак, привлачих се да се подпра на стената. И като почнах да се хиля. Що не взех асансьора? Четири етажа - четири. Трябваше да си го изчакам, въпреки че е флегматичен... Поседях, спрях кървенето с ризата - първо на главата. Поизкуцуках навън с почивки. Няма как да карам в това състояние. Телефона е без никакви признаци на живот. Добри хора, пейчица сковали. Седнах и гледам тъжно в тъмното как Владивосток се отдалечава. Няма апартамент с големи прозорци, няма го сърфа, няма я и "Подводная лодка 1". Тъжно. Да убиеш нещо толкова красиво, още в зародиш.
   
   Отнякъде политат шамари. Иф. Инстинктивно ставам - явно да си поема боя в цял ръст, но се свличам бавно на земята заради глезена, а тя прави грешката да се опита да ме удържи. И двамата долу. Настоява да я пусна, че да ме пребиела, но от първоначалната й атака веждата пак тръгнала. Всичко в кръв, тя почва да пищи, аз я успокоявам "В цикъл съм, не се плаши, на мен от там ми идва". Завлачи ме до колата, натовари ме, прибра си ме. По пътя я гледам - реве и кара. Гримове размазани, косата на посоки, стиснала волана. И си викам, трябва да я успокоя някак. Ще вземе да ни блъсне, съвсем да се доразкрася. Питам си я нормално, така и така, да не би случайно да си развила някакви по-сериозни чувства? Не, нямало такова нещо. Чудесно. А що ревем? Нацапал съм с кръв любимата й блузка. Е, успокой се, ще ти купя нова, щом това е проблема. А за мене нали, нова вежда и нов ляв крак. Ама блузката била от Италия. Мен кракът и веждата са ми от мама и тате. Пак ревна. Е, има и онлайн магазини, какъв е проблема? Не било същото. Аяяяяяя. Искаш да те заведа до Италия, да си купиш блузка ли? Грейва. Ама моля ти се, гледай пътя, не мене(държа й волана, че тръгнахме да излизаме от пътя). Аз съм зает, не може ли сама да идеш? Ще ти купя билетче(и си викам - еднопосочно, ура, ура) и ти да се поразходиш(може пък някой италиянец да й завърти главата)? Грешка. Искал съм да я пратя надалече, че да мога на спокойствие да съм се занимавал с "оная грозотия". Е, не, Емчето си е красива. Не ускорявай. Червено, червено. Иф. Ок, не е красива, симпатична е. Добре, добре - грозотия. Абсолютна. Гледай колко е приятно да си караш в ограничението, а? Дай ще пуснем и музичка. Да вдигне леко настроението.
   
   Уцелих. Сефте. Тръгна нещо подходящо. Иф явно е от тия дето имат време да си записват дискове за колата. Откъде я изкопа тая песен - нямам идея, ама дойде свежичко. Волумето на мах, прозорците до долу, копчето у джеба. Танцувам си и си пея, подтискам болката в крака. Иф се усмихва. Я изравни тая патрулка, изравни я. Давай на припева с мен. Давай сега след припева, изрежи ги, давай, давай. Поне леко да беше врътнала гумите, а? Нищо, следващия път. Не, не, недей да намаляш пак да се изравняваме. Не е добра идея. Хубу, ще те науча някой ден как се прави. Иф, що отбиваме бе душичко златна? Искала. Тук, сега, веднага. Айдеее... сега как да й кажа, че след Емчето не съм особено във форма? Без да я ядосам или разрева? Оправдавам се - ранен съм, кървя, куцам, не съм спал, стресиран съм, то в кола не е особено удобно... не знаеш? Не, не е удобно. Аз откъде знам? А, четох по едни блогове. Ама не подлежеше на преговори. Май същата патрулка ни изравни и намали. Аз им махам за помощ, Иф ме тъпче на към задните седалки и им маха да си тръгват. Абе, тия БМВ-та от първа серия били теснички отзад? Имах чувството, че съм разтегнал всяко възможно сухожилие. Появиха ми се и болки в прешлените. А тя после ми вика - не искаш ли да посрещнем изгрева прегърнати някъде? Не, моля ти се, милост. Закарай ме вкъщи, да се потопя във ваната(може и да изплувам преди да се удавя, ако намеря смисъл в живота). Вкъщи не било подходящо. Що бе Иф? Малко се била ядосала. Било по-добре да остана у тях, докато тя пооправела моето вкъщи. Няма да питам, карай ме у вас.
   
   Най-накрая. Вана, лежиш си, дремеш си, никой не те занимава. Махнах кръвта, сухожилията ме отпуснаха от топлото. Иф ми домъкна и телефон, да си вкарам картата. Да не взема нещо да изтърва, според нея моята работа е много важна. Ти да видиш. Нокийка с копчета. Много яко. Някой ден ще пощракам на змията. Посрещнахме изгрева - аз с чешмянка и оправданието, че скоро отивам на работа, Иф с някакво шампанско. Как може да заносваш шампанско в шест сутринта? А ядене няма. Не и по моите критерии. Вече тествах стомашно-чревния си тракт с въглени, реших да му спестя корнфлейкс с кокосово мляко. Предполагам, че това щеше да ме закотви на фаянса за поне половин ден. Със сетни сили излязох да търся храна, под обидения й поглед - как така нямало да ям това супер здравословно нещо? А де? Едва се влачех, но мисълта че само ей сега зад следващия ъгъл ще намеря да се продава някаква вкусотийка ме крепеше.
   
   Докато разбера, че звъни моя "нов" телефон и той спря. Ровя, вадя. А, номера завършва на 666. Жена ми. Специално й го подарих. В комплект с дяволски рога и опашка. Въобще не го оцени. Както и да е. Звъня, да видя какво й е щукнало на ранина. И тя така - нов ден, ново психическо заболяване. Тъкмо да свикнеш и то деня изтекъл. Вдигна. Бясна. Тоест, както обикновено. Търсела ме, къде съм бил, що не съм вдигал, спешно съм й трябвал. Пак не съм я отразил. Нали съм ти казал: като е спешно, на СМС-и. Нищо. Кажи де, какво стана? Да съм отидел при нея, ако ме интересувало. Живи ли сте, добре ли сте? Да не е станало нещо с дребния? Нищо нямало да ми каже, да съм отидел. Ой, бляяя. Първото такси, хвърляш му столевка - давай, няма зает съм, няма отивам на адрес - още толкова като стигнем. Четирсет минути. А аз имам въображение, ври ми и ми кипи. Съзнанието ми рисува някакви батални сцени.
   
   Стигнахме. Движа се като зомби, влача левия крак, оцъклил съм се, само остатъците от адреналин ме държат. Заключено. Звъня няколко минути и си мисля, че е абсолютно възможно да не ми отвори. Ей така, да види какво ще направя. А на мен не са ми останали сили да разбия вратата. Почнах да заглеждам изтривалката: мека, удобна, аз съм я купувал. Пише "Just wipe it". Седем долара от Китай. Да не забравя да си я взема при развода. Ще си я платя половината. Тъкмо да се наклоня, да се убедя че става за спане и вратата се отвори. Влизам, че да не ми я затворят под носа. Жена ми, по прозрачна нощничка ме гледа критично. Оглеждам я и аз. Завъртам я я да я огледам и в гръб. Цяла е, жива е, мърда. Къде е малкия? Влизам навътре. Пратила го при баба му и дядо му още вчера. Ха. Жив? Здрав? Много добре. Тогава къде е Апокалипсиса? Неотложното нещо, за което ме извика? Преди около час? По телефона? Половината град минах. Докато всички са решили дружно да ходят на работа, сещаш ли се? А ти лежиш на леглото и ме гледаш критично. Що си се приготвила така? За любовника ти? Е как така нямаш? Не съм го плашил човека, само му казах че ще се развеждаме с теб и може да те вземе цялата, за постоянно. Е, айде сега, може да съм му прискрипал ръката няколко пъти с чекмеждето. Да, и няколко колена да съм вкарал, докато е била прискрипана. Да му намекна да не пипа, докато не се разведем, не друго. Ама в общ план ви дадох благословията си - няма проблем да ми кажеш, че човечеца ще идва. Пък и гледай как си се приготвила за него, любовница - мечта, в леглото го чакаш. И аз бих искал да си лежа, ама на - играя го отряд за бързо реагиране. Няма ли да кажеш какво има? А, развалил се е контакт? Кой бе, миличка моя?

   Това иначе финно същество, как стана, с какъв замах изтръгна близкия контакт от стената... облещих се. Поех дълбоко въздух. Преброих до около шест, успокоих се. Забелязвам, че цифрата се увеличава. С каменно лице отивам да си взема отвертките. Привлачвам се обратно до контакта. Ми няма да й мине номера. Оправям й контакта и си заминавам. Тя какво си мисли? Че и на работа имам да ходя. Нямам време да чакам любовника й да се появи и да ми натрива носа с него. И в бързината - за едно нещо я помолих. Едно скапано нещо. Да цъкне бушончетата надолу, че да не си правя разходки с тоя крак. Надписани са. Да кажеш, че не може да чете, ама не е така. И като ме изпра тая 220-ка... какво да ви описвам? Дойде ми в повече. Легнах на пода и отказах да мърдам. Зрението се възвърна сравнително бързо, усещането в лявата ръка - не чак толкова. Жена ми ми виси отгоре и ми пере шамари, аз едва успявам да се прикрия с дясната ръка. Веждата пак тръгна. Къде е логиката, да биеш някой и да го питаш добре ли е? Да, идеално съм вкарай ми един ъперкът. О, още съм добре, дай два прави и едно кроше. Вече не съм добре, какво ли щях да правя, ако те нямаше?
   
   Десет минути неуспешни опити да ме вдигне и да ме сложи на леглото след побоя. Отказвам да й съдействам. Решил съм, че тук ще ми е лобното място. Накрая ми донесе възглавница и ме зави. А аз стоя и си мисля - сега ще вземе да дойде ония баламурник, любовника й. А аз какво? Ще си лежа ей тука, докато те се въргалят в леглото? Не бе, спокойно, ще те шибне адреналина, ще станеш и ще му отвинтиш главата. Дали да не взема пък да го излежа? Ще ми дадат шест-седем години с добър адвокат. Като си призная - четири ги пиши. С "добро" поведение две и половина? Пък може и с брат Добри да се паднем на едно място. Голям купон ще си спретнем, времето ще мине неусетно. А как да го утрепя? Може да не ми стигнат силите да го удуша. Трябва ми по-ефективен метод. А, ей тука с отвертката. Като го накова няколко пъти по врата, все ще уцеля артерията. Супер, имаме си план за действие. Тоя няма ли да идва вече?!? Брат Добри чака. А Гътко дали не го вкараха и него вече или още го бавят? Ей, каква компания ще си спретнем. И унесен в такива сладки мисли съм заспал. От изтощение.
   
   Отварям очи и първата ми мисъл е "Прецаках се, изтървал съм го тоя!". Поемам дълбоко въздух, оглеждам се. Само жена ми наоколо. Прегърнала ме и ме гледа от десет сантиметра. Като психопат. Как може да гледаш някой, който спи? Не е нормално просто. Питам я къде го хубостника. Нямало такъв, аз съм си въобразявал. Аха, леко, леко. Първо само един път било, после само орални ласки били, впоследствие преминахме на версията, че само сте излизали и сте се целували, достигнахме до 'ние само по телефона си говорихме' и е малко късно да поддържаш теорията, че нямало нищо. Хванал отвертката проверявам из апартамента. Тоя верно го няма. Ама намерих гофретки. Ой, още ми става мило като си спомня. Държа в едната ръка отвертката, нагъвам гофретка и оглеждам по шкафовете за жертвата. Накрая решавам, да видя кой така упорито ми звъни по телефона. Иф, сестра ми, Ne Vdigai 24, и около двайсет непознати. Окей. Ne Vdigai 24 не си спомням, явно ми е бил в блек листа от дълго време. Да звъннем. Бляяяяя, служебен, секретарка. Спешно да съм отидел в незнам си коя заседателна, чакали ме. А да ме питаш дали въобще съм жив? Мерси, жив съм. А да ме питаш дали мога да ходя? Затвори ми. Е*ати. Тя ми затвори? Броя. Ок, три. Три е добре. Дано да забравя, преди да стигна до работа. Дано да забравя, дано да забравя. Жена ми, къде ми е ризата? Оная, скъсаната, омазана с кръв, с която дойдох? Изхвърлила си я? Случайно да имам някакви дрехи тук? И тях си изхвърлила. Чистницата ми тя. Дай нещо да хвърля отгоре, отивам на работа, бързам. Не бе, с твоята нощница няма да изляза, не я сваляй. Гол до кръста да ходя? Да ти завиждали съседките какъв мъж имаш? Ти нали разбираш, че се опитваме да се разведем? Или да ти нарисувам блок схема на ситуацията?
   
   Нещастник, скапаняк, така ли съм щял да оставя контакта, съседа ли да извикала да го оправи. Спокойно. Тоя път сам си цъкнах бушоните. Нали, да не стане объркване. Отново. Нищо работа. Бях окачествен като посредствен електротехник, достоен загубеняк, страхливец дето не смеел да пипа когато имало ток... Бих я ковнал и нея с отвертката. Не ми се свиди да я излежа. Ама малкия как ще расте без майка? И баща в затвора? Не върви някак. Преглъщаш, усмихваш се, прегръщаш я и й казваш, че ако пак има проблем с контакта, да ти се обади. Това вся объркване, даде ми време за отстъпление. Такси, вкъщи. Ой, бля, Иф какво си направила по дяволите... дишай, дишай, просто вземи едни чисти дрехи, абстрахирай се от ситуацията и отиди на работа. Броих до двадесет и осем. Тя каза, че ще оправи всичко. Обеща един вид. Няколко дни на хотел и всичко ще е наред. Може би. Дишайки успокоително слизам и гледам Гошето, с любимата ми служебна кола, ме чака. Прави се, че не ме вижда и аз се правя, че не го виждам. Ето това се казва професионализъм. Вероятно е бил там и на влизане. Брей, започвам да не го отразявам на подсъзнателно ниво. Задобрявам. Махвам му весело от таксито, когато потегляме. И той ми махна. Разбираме се. Трябва да му пусна някаква премия. Да си има.
   
   Явявам се в заседателната зала, а там само дето клоуни не са вкарали, да жонглират с плодове. Което не е лоша идея. Два часа са чакали хората, имат право на малко забавление. Защо точно мен са ме нахакали да съм лице пред тези потенциални клиенти? Влизам, сядам, тупвам дебелите папки пред мен, извинявам се за закъснението и вметвам, че съжалявам че не съм имал физическата възможност да се намирам на две места едновременно, тъй като второто непременно са щели да бъдат те. О, нямало проблеми - вече им били казали, че моето внимание се изисквало неотложно по други вече действащи проекти. Те били впечатлени, как аз съм рискувал да ги изгубя като клиенти, но не съм си позволил да оставя текущите си задължения по овладяване на кризисните ситуации. Кимвам леко. Тия за мене ли говорят? Те швейцарците са си заблудени, ама чак толкова? Да не би да ме бъркат с някой от конкуренцията?!? На заден фон Емка запотява стъклото на заседателната с дъх, рисува сърчице и ми праща въздушна целувка. И се сещам: всичко почна с едни пръжки с лук. Абе, пичове, вие гладни ли сте? Два часа на банани и портокали го карате. Айде да ви водя на пръжки с лук. Ти вземи тая папка, ти тая, а аз ще водя напред...
Активен
ЧоЧо
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +9/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 37


Профил
« Отговор #2 -: Май 12, 2018, 02:45:06 »

Цитат
Цитат
Иначе с Ифка още си джъткате гледам. Приятелче ти е
ЧоЧо, много странно, че споменаваш Иф. Ако говорим за една и съща...
Същата е, същата е  Smiley

Харесва ми как във всяка история хвърляш кукички и после след време разказваш история за някоя от тях.
Ето миналия път ей така от нищото казваш, че Емилия ти минава нива на Кенди Кръш-а и аз очаквам да чуя и за нея. И супер очаквано получавам историята.

За Мимито не разказа. Сподели за нея отдавна и остави историята с отворен край. Но ето сега я намесваш пак. Значи е станало нещо. Нали тази беше висока и със зелени очи? И баща й беше охрана?

Цитат
"Пиша ти с кръвта на хамстерите ми..."
Кáжи честно EmbarrassedEmbarrassed

А, и защо се развеждаш с жена си? На мен много свястна ми се струва... Сякаш разбран човек. Виж другите как като спят с теб и решават, че си им собственост, а тя някак си те е приела. Пък и дете имате. Като се разведете става сложно с малкия - кога ще е при теб, кога при нея - реално си е кофти ситуация като го виждаш два дни седмично, и то баш събота и неделя, когато очевидно си свикнал да се забавляваш по свое му.
Активен
Zalmoxis
PuP Форум Новак
*

Репутация: +10/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Профил
« Отговор #3 -: Юни 13, 2018, 00:43:45 »

За Мимето нещо се бъркаме... за различни иде реч... май трябва да им давам уникални идентификатори.

Колкото до жена ми - позасегнал съм се от една нищо и никаква изневяра, чак и аз не очаквах толкова вътрешно да го приема. Е, то си беше гавра с труп де. Не биваше да оставам наоколо, да не направя някоя глупост, та хванах Малката Трагедия, карах, крещях, карах, спях, карах, ядях, карах, мислих. И стигнах до заключението, че самото ми съществуване създава повече проблеми, отколкото решава. Видиш ли, ако случайно взема да гътна, всички печелят. Жена ми ще е щастлива с любовника си. Синковеца ще придобие някакъв идеализиран образ за баща си. Тъщата и тъста ще са особено доволни. Преките ми роднини ще останат и те с едно впечатление за нереализирания ми потенциял. Подчинените ми ще си отдъхнат, евентуално да имат нормален шеф. Абе - всички щастливи. И си викам: не може да съм такъв егоист, да преча на целия свят, то трябват граници някакви. Шлоьпнах си една застраховка живот и се пуснах на най-близката официална писта. За застраховката ми обясняват - важното е да се оставиш на място. Ако не умреш на място, проблем. Супер, аз съм човека за на място. Четирсетина минути, докато се блъсна. Хахаха. Рефлексите и инстинкта за самосъхранение са страшни неща, да знаеш. И то не се блъснах кой знае колко - с около сто и десет успях да сурна половината предница и дясната страна, даже не се преобърнах. Кой да се сети да изключи въздушните възглавници, а? Никаква не я свърших.

Та се наложи да пия. Алкохолен дилириум, докато ония изрод кума ми, успее да ми докара "Универсален пишкоудължител 5". Наложи се да чакам да изтрезнея за да е валидна застраховката. Кума ми трябваше да го напия, че да не ме спре. Най-неприятните часове, които съм имал - да останеш сам с мислите си. Повъртях час и половина някъде, накрая си харесах един определен завой, дето ще е моя завой - живописно местенце. И почнах да го взимам все по-бързо и по-бързо. Но в нетърпението си все да стигам до него, прекалих на едно друго място... low side, сто метра по гръб, пишкоудължителя - половината по мантинелата, другата половина в насипно състояние по пистата. На това му се вика "От дузпа в тъч". Кума ми изтрезня, напука ми шамарите, прибра ме насила.

Прекарах известно време в кански труд, да възстановявам Малката Трагедия. Жално ми стана, сантимент някакъв. Да кажеш, че е кола дето си заслужава, пък то не е. Та имах време да помисля. Жена ми не е щастлива с мен. Аз меко казано не съм щастлив с нея, но съм си го заврял това дълбоко в задника. Що пък да не се разведем по човешки? Три пъти провал. Е, хайде, първия път аз съм виновен, като исках да я запишат в споразумението като "Патка Заспала", а при опита за протест да им кажа, че това е цензурираната версия, нецензурирата е само с промяна на едно "а" към едно "у". И искане, за орална любов при изплащане на издръжката, че да знам за какво плащам, май дойде в повече. За другите два пъти тя си е виновна. Бях й казал - каквото иска, само и само да се свършва тая глупост. Но тя е решила, че по някое време "ще ми мине" и удължава процеса на агонията. Отказва да осъзнае, че на нея й трябва някой, който да я доминира постоянно и да не й дава да си вдигне главата. Примерно, домашен алкохолик, да я бушонира всеки вторник. А съответно аз имам нуждата от съвсем друго - някой равен, с който да се допълваме. Не мога да доминирам постоянно, всеки ден, всеки час, навсякъде. Изтощавам се. За три години от напрежението имам усещанаето, че са минали тридесет. Не мога да си представя дори още един месец.

И сега живея. За първи път от тридесет години. Без никакви задръжки. Ама щели да ме уволнят от работа? Че давайте. Аз не държа да работя, хеле пък за тия. Три дни не се появявам безпричинно, те ме питат дали не искам да си почина още. Отивам за един ден и с рискови решения постигам повече, отколкото другите за половин месец. Една бивша от морето си купила няколко коня. Никога не съм яздил, то било опасно. Че дай да пробваме, дай ми най-дивия. Спокойна животинка излезе, само дето се разчекнах. Бях се засилил да скачам и с парашут, но се оказа че няма от първия път да ме пуснат сам - разочароващо. Помежду другото се появяват и разни жени. С някои се получава, с други не. Та се върнах, да черпя знания от тук. Трябва да чешем егото, да се получава почти винаги, нали. Чета, пробвам, понякога питам за съвети, понякога разказвам, да се посмеем заедно. Повече ми е забавно при опитите, отколкото да има резултат, но и забавното е нещо.

И ти ме питаш за какво ми е да се развеждам? Единственото неприятно към момента е, че жена ми се опитва да ме манипулира чрез детето. От време на време пробва да го учи на разни глупости. Представи си дете, на годинка и половина - тя го праща, да ми каже какво ново е научил и той застава доволен пред мен, започва "Аз" (тупа се по гърдите) "изосавен". И се усмихва горкото, то не знае какво значи. И докато не му кажеш "Браво", не спира, мисли си че грешно го казва - повтаря. И като ти кипне, и като я хванеш, да я замъкнеш на гръб в друга стая, тръшваш я на леглото и я изпукаш един път с възглавницата през задника, че да не я осакатиш - тя почва да реве "Ау, домашно насилие, тръгвай си, ще извикам полиция". Тръгваш си. А тя вади дребния на терасата и му говори "За последно го виждаш, махай му за чао чао". И той милия маха, вика "Тао тао тати". И ти става едно криво. Сещаш се за едно бънджи. Звъниш да видиш тая застраховка покрива ли го. И отиваш да скочиш два-три пъти, да се поуспокоиш...
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines