В магазина, от който си пазарувам има една мацка на касата, винаги като ме види се усмихва. Бях се разделил с бившата и нещо хич не ми вървеше с други, заговарям, но нищо, пълен провал. Вече бях загорял като цигански тиган за мас, а само страшни резачки. Тази въпросната от магазина иначе не е лошо момичето, но все пак на работа и не съм се пробвал с нея, защото си мислех, че е нещо нормално да се усмихва все пак трябва да е приветлива за клиентите. Както и да е казах си един ден ще пробвам и ще видим. Започнах със „Здрасти“ да опипам почвата. Единия път минавам покрай нея и казах въпросното „ Здрасти“, но не гледах към нея и после се обърнах, а тя ме гледаше като хипнотизирана, усмихнах й се, тя наведе глава. Казах си „Опа, тука ще има игра“ трябваше само да се издебне удобния момент да е сама.
Страшен късмет! След два дни отивам там да си пазарувам и съм единствен на касата
Аз: Здрасти!
Тя: Пфф…. Баси колко ми е гаден деня (нещо мрънкаше там , докато маркираше и слагаше нещата в плика)
Аз: Хаха … Не толко нервно. До кога си на работа?
Тя: До 9
Аз: 9 и 5 те чакам отпред да ходим някъде да се успокоиш
Тя: (видимо се притесни и нещо се разтрепери и почна да задава въпроси на посоки) Къде ? С кой ? ( и накрая отговора) Не.
Аз: Аха.. Еми добре, ти губиш (взех си плика и тръгнах )
Тя: (явно се окопити малко) Чакай, ти сериозно ли говориш?
Аз: А ти сериозно ли ме питаш ? Чакам те после тук отпред на паркинга.
Тя: Добре.
Отивам да я взема. Реших да мина да погледна дали е отпред и първо да не изглеждам прекалено нийди ако я няма и да съм точен като швейцарски часовник. Минах и ме чакаше казах си „ Евала маце, ще се спогаждаме с теб“ , направих обратен спирам пред нея, махам и да се качва:
Тя: Що ме подмина така
Аз: (тук малко издънка) Ти пък от къде знаеш каква кола карам? Да не ме следиш? Приятно ми е ….. (нещо се опитах да замажа)
Тя: Хахаха …. да бе. Аз съм …..
Тя: Моля те закарай ме до нас да изкъпя поне и да се преоблека
Аз: Добре.
Говорихме си там някакви неща още докато я карах към тях. Оказа се доста точна оправи се за 30 мин. Като дойде определено изглеждаше по-добре, патенцето се превърна в лебед. Отидохме в едно ‚Хепи“ там бъзици, намеци , на мен лично ми писна и реших да я пробвам дали е толкова напориста, колкото се прави:
Аз: Айде да те водя на едно място, че ми писна тука.
Тя: Къде?
Аз: Ще видиш хахах
Тя: Пфф забравих колко си потаен
Качихме се горе на Копитото.
Тя: Всички ли ги водиш тук?
Аз: (айде почна се) хаха Само най-любопитните
Тя: Студено ми е. Дай си якето.
Аз: Казах ти да се облечеш по-хубаво. За да не ние студено и на двамата ела да те гушна (като толкова мазно явно съм се усмихнал, че чак и на нея и стана смешно)
Тя: Хахахаха тука ти се получи . Признавам .
Седнахме на една беседка. Натиснах я. Борих я. Не поддава и след третото „Няма да стане това на първа среща“ се дръпнах,и запалих една цигара.
Аз: Айде да си ходим .
Тя: Видя, че няма да ти се получи и сега няма да се обадиш, нали?
Аз: ЪЪЪЪ… къде го казах? Стана късно, утре съм на работа.
Не се бяхме чували 3-4 дни. Пише по вайбър. Разбрахме се да се видим, но този път бях решил, че ще се случва и това е ако ще да ме реже, къса, бие и тн. Отидохме в един ресторант в квартала. Там си говорихме и едни приятели ме бяха викнали с тях на диско:
Аз: Айде да те водя с мене на диско и едни приятели.
Тя: Добре.
Аз: Супер, отиваме до нас да оставя колата и да се преоблека (бях се полял)
Стигнахме пред нас.Натисках я пак (може би грешка) и пак се запъна като магаре на мост.
Тя: Аз няма да се качвам, тука ще те чакам.
Аз: Няма да те оставя тук, минават лоши хора, кучета, дракони …. Пък и имам хубаво бяло вино ще пинем по чаша и ще ходим.
Тя: Хахахахах и този път няма да ти се получи, но да го видим това вино щом толкова го хвалиш.
Аз: Какво да ми се получи?
Влизайки вътре се награбихме здраво. На дискотека не отидохме.
