Tyxo.bg counter Всичко е до това, как се представяш!
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Август 18, 2018, 04:41:28 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

”Изисквай повече от себе си и очаквай по-малко от останалите. Така ще си спестиш много нерви.” - Конфуций

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през месец юли 2018г.

Искаш ли да имаш успех с жените? Попълни формата на сайта и се запиши сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Всичко е до това, как се представяш!  (Прочетена 714 пъти)
Shark__
PuP Форум Новак
*

Репутация: +2/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 10



Профил
« -: Юли 31, 2018, 21:56:14 »

Нова работа, нови хора, нови емоции. Надъхан съм, яко. Слагам спортно-елегантната блузка, дънките, и едни готини обущета.
Нема очила, нема глупости; то нема слънце бе!!! Баси' дъждO.. както и да е де. Отивам с бясната походка, хващам линиите и "на място".
Отивам в офиса, влизам в залата, поздравявам се с мениджъра на висок, енергичен тон. Казвам едно "прекрасно добро утро" на колегите, като наблягам на погледи с колежките, с голяма хубава усмивка (както аз си знам), като и те се усмихват обратно, поздравявайки ме; Казва ми мениджЪрO, че след малко ще прави introduction, сиреч въведение/представяне пред колегите, на новодошлите.
Засилвам се към заличката, дето служи за почивка и дето ще ни "запознават"; сядам удобно, до една колежка с думите:
-Здравей, приятно ми е ......
- и на мен, ............
Чуквам я леко по ръката, обръщам и внимание, че се е намусила нещо.
-  Хаха, не, нищо ми няма.
- Споко, сега ще ви вдигна настроението на всичките!
- Вижда се, че си ентусиазиран. Де и аз да бях така тогава.. - тука я прекъсвам с:
- Е що пък не? Трябва да си готин, винаги! - като и намигвам и пак я тупвам леко, ама тоя път по рамото. Виждам, че започва да играе с косата си...тръгвам да и кажа нещо когато влизат колегите, колежките и мениджъра.
Всички се настаняват, а-у.
Мениджъра казва, че има "ново-дошли" и по тоя повод, ще прави черпавка; естествено без алкохол, като се хили на "шегата си".
Никой нищо не казва на това; следва неловко мълчание. Изцепвам се:
- Let's break the ice!  - на български: да разчупим леда.
Мениджъра повтаря същото и ми се усмихва, но го казва тихо, сякаш съзаклятнически.
Всеки се представя, и нещо се обаждам; не помня вече к'во; искам да избухна, ама се сдържам;
Всички от новодошлите, без изключение са супер  TIMID - демек, плахи, уплашени... едното момче, едвам го чух и се обадих да говори по-силно, при което няколко човека се разсмяха.
От вътре вече ми идва, какво ще кажа, и как ще го кажа.
- Hello everyone, my name is...... I am from... И почвам. От еди къде съм, еди кой си квартал; с някои от вас се запознах вчера - изненада - забравих ви имената, пак ще си ги казваме (чувам леко подхилване); Интересувам се от много неща. Предприемачество, психология, различни спортове, силов трибой, обичам и бокса; най-вече планинско колоездене когато имам време. Обичам медитацията, за да мога да съм концентриран. Като цяло, много ще се радвам да си прекарваме добре и да се разбираме. И не на последно място, сериозен тип съм, така че..мислете му - намигвам леко, като оглеждам повечето колеги и се смея , те също. - Като цяло това е! Ако има нещо, питайте!
- Значи, много си активен, така ли ? - пита ме мениджъра
- Да, огън съм човече, не виждаш ли?
- Хаха, дааа! - казва една от колежките - трябва да те представим на ***** (един колега, който след малко ще влезе)
- Окей. Но приемам и огнени момичета, да знаете. Може да по-спортуваме? - с предизвикателен поглед.
Смях и зяпане към масата/пода от тяхна страна.
Вижда се, че момичетата държат топката; Виждам го, ясно, кристално; мъжете мълчат и са пълни АФЦ-та; виждам, и ясно как жените са интригантки, или поне някои от тях... (нали знаете пичове: интригите ги започват жените, мъжете ги довършват.). Тишина. Писва ми. Почвам да си говоря нещо с мениджъра; само двамата говорим; почват да си говорят момичетата нещо; заговарям и другите АФЦ-та. Нещо обсъждат за някакви спортове, щели да ме тестват; викам им: "Аз тях ще ги тествам бе, мой".
Вече съм си харесал едно от момичетата, което се оказва, и че .. черпи; много черпавки днеска!  Всички я хвалят к'во е направила, било домашно, ала бала;
- Мене нещо това не ми харесва. Все едно ям кисело човек!
- Е, тебе пък на какво ти прилича тогава... - казва разочаровано, изненадано.
- На кисело бе, все едно кисело зеле. И нещо хрупа... какво си слагала? Черен пипер, та и люти! - казвам го обаче, енергично, усмихнато.
Схваща шегата, засмива се, и в тоя момент млъква, отхапвайки, гледайки към масата.
Секунди по-късно, ме срязва малко или много съвестта, че съм пресолил манджата както викат у форума и казвам, че това е било майтап; че ми е харесало; което си беше и така. Наистина добре направено, с орехи и ябълка.
Започват да се развиват някакви странни истории пред очите ми. Закъснелия колега пристига; почват го от вратата; абсолютни шитки; правят го на маймуна; той един, такъв вика: "Абе..оставете ме малко, да седна и да почина..айде бе..стига бе". Изпитах погнуса от тоя паляк..
По едно време, казвам на колежката до мен, по-тихичко: "Абе, нещо колегата много го обстрелвате?". За "щастие", той чува, и се обръща въпросително към мен. В тоя момент колежката казва:
- Да, той е звездата... - ама го казва, присмехулно, пренебрежително.
- Кв'а звезда бе? Нали я помниш тая песен, "да те еба у звездата" - вече го казвам по-силно, и колегата чува всичко това.
- Братле, кв'и са тия реакции бе? Как така им даваш да те дискредитират? - го питам аз.
- Еее, виж ги, то как да кажеш нещо от тях. Не дават.
- Как така не дават бе? Ти мъж ли си или под чехъл? Как ще даваш така да те водят за носът? - но го казвам силно и другите чуват, особено тия дето му се качват на главата. От тоя момент на там, никой нищо не му каза от жените.
Държа се прилично; избухвам само, на моменти; но енергично, но нещата са казани къде със супер сериозен, дебел глас, къде с насмешка и подигравка в гласа, като се подразбира, че е за забавление. Хората ме усещат. Някои почват, да ми хвърлят все повече погледи, особено АФЦ-тата, които забиват поглед в пода щом и аз ги погледна в тоя момент.
Колежката от дясно, почва да си играе пак с косата; "яко" си клати въртящия стол. И най-вече, в моя посока. Аз и хвърлям по някои поглед, по едно време и намигвам. Значи, намигването, може да има много голям ефект. Честно. Ако е точно премерено.. колежката, веднага грейна, изписа и се такава усмивка и почна още повече да се врътка на стола. По-едно време, колежките отсреща я забелязват какво прави тази колежка до мен и я питат:
- ******, какво ти става?
- Нищо. - усеща се тя, поглежда ме, разсмива се и спира; бузките и се изчервяват' след малко пак почва да се врътка; наслаждавам се, поглеждам я, усмихвам и се, и съм се облегнал хубаво назад. Колежките отсреща започват да коментират нещо, като гледат към мен и колежката до мен, но си говорят "на ухо".
По-едно време, някои си там, отваря кутия бонбони. Щял да черпи предварително за рожден ден. Кутията с бонбони е МЕRCI.
Aз не си взимам, хич не ме кефят. Някои започват да говорят за бонбоните; кои да си изберат, ала бала; изведнъж, едната колежка, казва че и харесвали тия с "марципан" или нещо такова. Решавам да разчупя груповия рапорт изцяло:
- Пфф, т'ва са най гадните бе. Ужасни са! - заявявам високо.
- Даа, как може да ги харесваш...
- Бляк. - казва друга.
- Мии, на мен пък ми харесват. - защитава се тя.
Не спирам до тук, обаче:
- Абе, к'во да ви кажа. Като цяло, аз изобщо не харесвам бонбоните МЕRCI. Без да се обиждаш, колега, нищо лично. Просто никак не ме кефят, и изобщо как изглеждат.
Някои нещо казва в одобрение, следва лек смях; всичко мълчи, някои ме гледат, някои гледат в земята!

Скоро, срещата приключва; работен ден; държа се строго; емоционално-студен; гледам да си върша и навлизам в работата; не говоря почти с никой, освен с 2-3 колежки, с които се запознах още преди тия събития; говоря си и с някои друг колега от същите; по-едно време се хващам, че ще се забъркам в интрига, и рязко дърпам - казвам: "НЕ!" , ставам и се махам.
 
Викат ни на някаква презентация. Там, се оказва, че мултимедийното устройство (това дето презентира на стена, за тия дет не могат се сетят), нещо е спекло; ама то не е, просто тая женица дето ни извика, не знае как да го пусне; 2 пъти се размотава из отделите да пита. Чак звъни на IT-тата. По едно време казва, да се представим докато чакаме. Стигат до мен, и аз казвам, че направо съм си забравил името, поради тия некомпетентности дето се случиха пред очите ми - но го казвам със забавен тон - една от колежите  ми изрича името и казва: "хаха, да ти помогна". Всички се разсмиват.
Скачам енергично и казвам, ей сега ще пусна устройството. Просто не знаете как...
Колегите, и едно АФЦ дето има приятелка, в която твърди, че бил мнооого влюбен, почват да ми дават акъл как да се кача на масата, да не я изцапам. Побеснявам, но оставам спокоен, с до където мога уравновесен глас:
- Абе, какво ще стъпвам така и онака, как искам ще си стъпя бе! Имам глава на раменете все пак, не мислите ли? - грабвам едни парчета хартия и скачам на масата с гръм и трясък; пускам устройството и чувам зад мене:
- Да... точно така го спряхме - някакви хора от друг отдел на компанията, току що влезнали. - Ми, като гледам колегата ви го оправи. - допълва той.
- Ми, разбира се. Така се прави! - казвам енергично и скачам. Туп. Малко напечено става, сядам си с финес, и се излягам назад:
- Няма ли да започваме? - всичко се връща в процесинг и почваме.
Таз, дето ни води "лекцията", така да кажем, ми хвърля погледи; усмихвам и се; забелязвам, че започва все повече да ме гледа;
После, след това я разпитам за едни неща; Кани ме, да ходим еди къде си, да поговорим; "Не" и казвам, "ти ела с мен "еди къде си" и ще "говорим тук". Следва ме. Забавлявам се. После я каня да дойде с нас на кафе отвън в почивката. Съгласява се. Тръгвам си рязко, като и пожелавам приятен работен ден.
=====
Имаше и други моменти през тоя ден... много дълго стана. Не знам кой изобщо ще чете до тук, ама все пак.. Та, една от колежките, дойде и ми каза по едно време:
- Дай си телефона.
Дадох и го.
- Имам вайбър, да знаеш. - ми казва след като ми клипва, и ми казва да си запиша телефона и.
Кимам в отговор, и се усмихвам вежливо.
=====
После ме заговаря, баш, на края на работния ден колежката, дето и казах, че не е направила хубаво ястието дето черпи сутринта:
- О, какво още от първия ден ще седиш овър-тайм ли?
- Ми тебе кой ти каза така? Ще си стоя как искам. Капиш? - това капиш го казвам много меко, с акцент.
- Капиш. - отговаря ми.
Усмихвам се, чеквам се, и си тръгвам от работа.


И това, само на първия ден. Всичко е до това, как се представяш!

Активен
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +281/-307
Неактивен Неактивен

Публикации: 1772


Профил WWW
« Отговор #1 -: Август 01, 2018, 09:16:00 »

Яко пресолваш манджата според мен. Прекаляваш яко с "алфеенето", че чак смешно изглежда отстрани. Бъркаш и алфа с клоун. По-уравновесените пичове само ще си мълчат и ще ти гледат сеира отстрани. А ако компанията не е за клоуни, може и да не се задържиш дълго в нея.
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
BJBlaskovitz
PuP Форум Новак
*

Репутация: +2/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 15


Профил
« Отговор #2 -: Август 01, 2018, 18:51:06 »

Много зор си даваш, и това "Ще си стоя как искам" по-скоро може да мине в гимназията, но за работното място ми се струва недопустимо. Ест че ще правиш каквото си искаш, но не е необходимо да реагираш и вербално рязко както си направил според написаното по-горе.
Иначе евала че си защитил пича АФЦ и че си взел номера на колежката - пиши дали е имало продължение
Активен
Йордан
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +107/-38
Неактивен Неактивен

Публикации: 195


Make it till you make it! ;)


Профил WWW
« Отговор #3 -: Август 01, 2018, 20:08:30 »

Много зор си даваш....
Иначе евала че си защитил пича АФЦ и че си взел номера на колежката - пиши дали е имало продължение

Да, много зор и дрънкане на кухо... ама ква защита на Афц-то?! Не усещаш ли че той направо го е смачкал! И то за кво, от зор зорлан да се напрай той уж на пич. Ако искаше да го защити, той щеше да атакува нападателите, а не на умряло куче нож да вади.

Шарк, що ми се струва, че се мъчиш да подражаваш на Менуар!? То само със зор не става, иска си и талант! Менуар е уникат, на него явно му идва естествено и хваща дикиш. Плюс това той има дар слово, абсолютно образен и оргинален изказ... и най-вече тънко чуство за самоирония! Толкоз тънко, че сигурно мнозина тук даже и не го усещат. Та поведението на Менуар изглежда готино нахакано... докато поведението на много от подражателите май е  само наакано.

Има един  интересен момент в разказа ти. Там където колежките ти казват, че трябва да те запознаят със закъснелия колега... с пишман звиздата! Дали пък нещо не им е подсказало, че си подобна звизда?...

Все пак, не искам да те съдя, разказа е едно, действителността друго. Не знам, как си изглеждал от страни. При такова хард поведение, границата между привлекателното  и отблъскващото е много, много тънка!  Та дори и подобно поведение кат твойто може да мине за готино... стига и ти да си готин и  естествен. На мен от разказа не ми изглежда да си естествен, но знам ли, с някоя и друга заблудена колежка може да мине номера Smiley.

Така или иначе, работното място не е най-добрия терен да се прайш чак толкоз на играч.

За каква работа става въпрос?
Активен
Shark__
PuP Форум Новак
*

Репутация: +2/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 10



Профил
« Отговор #4 -: Август 01, 2018, 20:30:02 »

Oтговор до всички:

1. С най лесния да започнем - изобщо не защитвах АФЦ-то. Исках да го смачкам, и да му кажа, че така не бива; Сега АФЦ-то ми е голям приятел, между другото; или поне се прави... Все ми е тая, по принцип; Да, исках да се покажа тежък. По надолу казвам защо.

2. Кокос - защо ме съдиш, и наричаш клоун? Бил ли си там? Видял ли си ме, как изглеждам от страни? Знаеш ли изобщо, как изглеждам? Изобщо нямам нито вид на клоун, нито говоря като такъв. Изключително добре контролирам гласът и тялото си, както и движенията; oблеклото винаги ми е на ниво, дори понякога съм супер sharp ако съм костюмиран; Мен не ми изглеждаше никак клоунска работата. Казвах каквото искам, с усмивка, с енергия и най-вече с емоция. Всички го усетиха. А тия дето си мълчат, никак не ми се виждат "уравновесени". После, след това, така се разлигавиха някои, че ми се подгади и от тях. Особено онзи, "звиздата", както казва BJBlaskovitz. Но да, на някои места, наистина пресолих леко манджата, но целта ми беше да покажа, че няма да дам на никой да се ебава с мен. След тия, 5-6 минутни разговори, съм си бил stone-cold face, и съм си мълчал и не съм им се правил на забавен, клоун както викаш и каквото и да е. По принцип, винаги съм сериозен, и си имам собствено чувство за хумор, което на моменти го проявявам; Просто още не съм се и опознал с тях.

3.Не подражавам на Менуар. Даже, не се сещам да съм му чел мнения и теми, с което сега ме заинтригува да го правя. Както казах вече няколко пъти - аз съм груб човек; избухвам за най-малкото, както днес избухнах в една ситуация, дето две колежки от отдела, с които се запознах и започнаха да ме гледат плахо, но искаха да чуят все пак какво ще кажа; Аз съм високо емоционален човек , но това което е кофти - гневно-емоционален, като обръщам на подигравка и гледам да смажа човека отсреща. Не знам защо... сред такива хора растях и изглежда, добре съм ги копирал; и както казах и преди: знам че трябва да коригирам това. / за интерес: една дето я ползвам само за секс (да не остана на сухо) ми писа,че иска да се видим за секс; звъннах и да се разберем подробно, но после каза, че не знаела къде и бил телефона и ми писала от компютъра си; и аз избухнах яко и колежките попитаха защо и аз казах, че не обичам да ме мотаят и от там тръгна един спор, защото жените искаха да наложат фрейма си, че всички мъже искат само секс и тн./

4. Колежките Blaskovitz - "Дали пък нещо не им е подсказало, че си подобна звизда?..." - дето казваш, искаха да ме запознаят с него, защото и той тренирал бойни изкуства, защото казах, че обичам да тренирам бокс и обичам спаринг сесиите; Това е главното, което и после дойдоха да обсъждат с мен (две колежки, направо ми се изтепанчиха пред мен след груповото запознанство); Нито са ми се смяли, нито нищо, нормален разговор беше. Естествено, това не го споделих, щото темата ще стане супер дълга ако кажа всичко; А тогава, аз ги отрязах с "не благодаря". Това е.

5. Както виждаш - така си се държа; да, тук си дадох много зор първия ден, но това беше; Днес почти не е имало нищо, а и направих близо 10 часова смяна, с цел петъка да свърша по-рано, защото имаме гъвкав работен график; На въпроса ти: работата е с компютри; не е IT. От съображения за сигурност, и това, че в Интернет всичко остава завинаги, и информацията може да бъде използвана срещу мен ако се разкрие самоличността ми, не мога да споделя повече.
====

Друго нещо от днес: в метрото забих едно момиче; стана спонтанно; направих комплимент за косата и; още като влязох, срещнахме погледите си; поговорихме около 10 мин, и на края си разменихме телефоните; писах и след работа към 19:30 и ми каза, че е на кино, после да и пиша; това беше;

На края на работата днес пък, едната колежка,( която по-рано ме покани да изляза с нея и още една нейна колежка, и естествено и отказах, а тя се нацупи), дойде и ми направи скандал там за една обща вещ от отдела; бил съм постъпил некоректно; Дръпнах я настрана и и казах: "айде, без интриги и глупости, а?" и тя продължи да ми хвърля шитки, и на края се разсмях и и отговорих, че ако трябва ще закупя вещта. Смръщи се. Беше ми смешно, но после почнах да го мисля...... фак, много мисля пак; въпреки, че днес бях много тих; даже сам си oбяддвах и така...

Иначе на онази колежка и писах на Вайбър. Пописахме си глупости и ме пита дали имам приятелка... сещате се. Но не съм и писал. Направих се на луд. Не искам да си вадя *уя много-много там, от където си вадя и хляба. Съображения.

П.с.: както виждате, не съм некъв дебил, дето постоянно избухва, говори енергично и тн.; правя го, когато трябва, и когато искам да наблегна на това, че моето мнение е релевантно. От там на там, не ми пука; мълча си, гледам да не се вкарвам в интриги и да не обсъждам кой к'во направил и къде пръднал; Щото пред мен стана една интрига още вчера, с две жени, и едната направо почна да говори: "Знаеш ли каква интрига стана?" - чувайки това, си сложих слушалките, щото колежките почнаха да гледат към мен, сякаш "да се включа и аз".
Активен
BJBlaskovitz
PuP Форум Новак
*

Репутация: +2/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 15


Профил
« Отговор #5 -: Август 01, 2018, 21:46:15 »

Най-важното  в офис играта е дискретността. Ако си решил все пак да играеш колежките, гледай да е на някое изолирано място - през обедната почивка, на по цигара на аварийното стълбище и т.н. Разбирайте се в работния чат, но с кратки разговори. Като цяло физическата ескалацията на работното място е трудна, но щом аз мога да хвана три гаджета от работа, значи и ти можеш Cheesy
Активен
cionflipp
PuP Форум Ученик
**

Репутация: +28/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 106



Профил
« Отговор #6 -: Август 13, 2018, 12:50:58 »

2. Кокос - защо ме съдиш, и наричаш клоун? Бил ли си там? Видял ли си ме, как изглеждам от страни? Знаеш ли изобщо, как изглеждам? Изобщо нямам нито вид на клоун, нито говоря като такъв. Изключително добре контролирам гласът и тялото си, както и движенията; oблеклото винаги ми е на ниво, дори понякога съм супер sharp ако съм костюмиран; Мен не ми изглеждаше никак клоунска работата. Казвах каквото искам, с усмивка, с енергия и най-вече с емоция. Всички го усетиха. А тия дето си мълчат, никак не ми се виждат "уравновесени". После, след това, така се разлигавиха някои, че ми се подгади и от тях. Особено онзи, "звиздата", както казва BJBlaskovitz. Но да, на някои места, наистина пресолих леко манджата, но целта ми беше да покажа, че няма да дам на никой да се ебава с мен. След тия, 5-6 минутни разговори, съм си бил stone-cold face, и съм си мълчал и не съм им се правил на забавен, клоун както викаш и каквото и да е. По принцип, винаги съм сериозен, и си имам собствено чувство за хумор, което на моменти го проявявам; Просто още не съм се и опознал с тях.

3.Не подражавам на Менуар. Даже, не се сещам да съм му чел мнения и теми, с което сега ме заинтригува да го правя. Както казах вече няколко пъти - аз съм груб човек; избухвам за най-малкото, както днес избухнах в една ситуация, дето две колежки от отдела, с които се запознах и започнаха да ме гледат плахо, но искаха да чуят все пак какво ще кажа; Аз съм високо емоционален човек , но това което е кофти - гневно-емоционален, като обръщам на подигравка и гледам да смажа човека отсреща. Не знам защо... сред такива хора растях и изглежда, добре съм ги копирал; и както казах и преди: знам че трябва да коригирам това. / за интерес: една дето я ползвам само за секс (да не остана на сухо) ми писа,че иска да се видим за секс; звъннах и да се разберем подробно, но после каза, че не знаела къде и бил телефона и ми писала от компютъра си; и аз избухнах яко и колежките попитаха защо и аз казах, че не обичам да ме мотаят и от там тръгна един спор, защото жените искаха да наложат фрейма си, че всички мъже искат само секс и тн./


Първо се изкарваш като контролиран и уравновесен, а в следващия отговор разказваш как изпадаш в истерия за най-малкото нещо. WTF?

А това с бонбоните от първия пост е мега аутистко.

Anyway, хубаво за телефона на колежката. И кво стана с нея?
Активен

Your heroes do not obey the rules they are telling you to follow.
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines