Tyxo.bg counter Живота по инерция - къде е изхода?
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Май 21, 2019, 15:47:56 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


"Най-трудно е да вземеш решение да действаш. Оттам нататък просто трябва да си упорит." - Амелия Ерхарт

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през май 2019г.

Научи се на ефективна комуникация с жените! Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: Живота по инерция - къде е изхода?  (Прочетена 3004 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +18/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 35



Профил
« -: Септември 07, 2018, 12:29:18 »

   Губя смисъла на живота, разбирате ли? Няма я крайната цел, няма го очакването, няма го желанието, няма ги мечтите...
   
   Всичко е инерционно. Отивам на работа, не защото ми е интересно, не защото трябва, дори не е и заради парите, а просто по инерция, така съм свикнал. Ползвам различни виртуозни приоми за допълнителни доходи, не защото имам нужда от тях, не защото изпитвам удоволствие от процеса, а по инерция. Стоя си в офиса по инерция. Оувъртайм по инерция. Като се хвана, че е така - по инерция взимам мотора или Голямата Трагедия, и отново по инерция - накъдето ми видят очите, докъдето стигна. Тренирам по инерция, но така премахвам време от деня, в който бих правил нещо друго по инерция. Със същата инерция се карам с жена ми, със същата инерция нормализирам отношенията си с нея до ниво "обичаен смъртен враг, моля вземете си билетче и се наредете на опашката". Поради същата инерция съм се примирил, че се влачим с развода. Опитвам нови неща - отново по инерция. Може би най-страшното: същата инерция е и в отношенията ми с жените. Целият ми живот е една инерция.

   Но неприятното са тласъците, подхранващи инерцията. Краткотрайни вдъхновения. Днес съм се ентусиазирал да увелича тренировките. И се смислам до точката, в която виждам звезди пред очите и продължавам, докато не припадна в някой ъгъл(буквално!). Утре съм се увлякъл по поредната непозната и искам за един ден да изживея всичко с нея: от първият ни поглед в очите до раздялата. Защото на следващия ден всичко ще е по инерция. Вдругиден се мотивирам да направя кефа на сина ми... и го влача по десетина километра на гръб, купувам му един чувал играчки, катеря се по пързалките с него, запознавам го с другите деца, ровим ями в пясъчниците - той с неговата лопатка, аз с права лопата. Което пък на по-следващия ден води до вдъхновяващи скандали с жена ми. И се навивам да видим колко биха могли да ни се влошат отношенията. А после - бих ли могъл да ги нормализирам? Още по-неприятното е когато карам по инерция: този завой съм го минавал с 150, значи сега: 160. И без да се усетя, аз се връщам, за да мина пак от там. 170, пак се минава. Пак се връщам. 176, по дяволите на косъм!!! Пак се връщам. Но усещам че краката и ръцете не ме слушат. Адреналина бие здраво. Осъзнавам се, спирам. Така, един след друг се редят тласъците... във всички аспекти на живота ми.
   
   А с жените? Кошмар някакъв. Стигнах до нива, в които аз не просто трябва да се пробвам с тази, която ми е привлякла вниманието. Аз трябва да се поставя в неизгодна позиция, за да ми е по-интересно! И ми е още по-интересно, когато ме отрежат. Мазохизъм? Даже вече не стигаме до леглото, загубил съм интерес. Достатъчно ми е потвърждението, че ако поискам и тя ще е там. Достатъчно ми е да го хване с ръка, достатъчно ми е да е съблечена пред мен, достатъчно ми е дори само да ме поведе в съответната посока. И край. От там нататък, ако нещо се случи, то ще е по инерция - поради липсата на тласък по друго направление на инерцията.
   
   Опитах се да говоря с жена ми по въпроса, нищо смислено не се получи.
   
   Опитах се да говоря с Иф по въпроса - нищо полезно.
   
   Хванах няколко бегли познати, споделих. Те ме убеждаваха, че биха убивали наред, само за да получат живот като моя, не виждат какъв бил проблема. Един от тях даже изпадна в откровения, че съм му бил модел за подражание?!? Аз?!?
   
   Отидох на психолог. Психоложка. Не се развиха добре нещата. Видях предизвикателство в нея... впоследствие Иф ме разубеди от психолозите, доста сполучливо(майка й и баща й са психолози, та имаше материал за споделяне и съвсем не в положителна светлина).
   
   Инерцията остава. Ден след ден. Седмица след седмица. Месец след месец...
   
   Не ме разбирайте погрешно. Забавно ми е, приятно ми е, живея, в 98% от времето имам страхотно настроение и се усещам на гребена на вълната. Но има моменти, в които като се обърна назад и виждам колко са зле нещата. Виждам човек, без планове, без стратегия, без желания. Човек, който ще живее по инерция още известно време и после ще рухне. А тогава? Тогава ще е страшно. Как да се измъкна от това състояние?!? И то - преди да е станало късно?
Активен
Dankata
PuP Masterpiece
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +50/-16
Неактивен Неактивен

Публикации: 455



Профил WWW
« Отговор #1 -: Септември 07, 2018, 13:55:20 »

Психопатните модели маскират единствената архаична прото-цел на съществуване- да се грижиш за близките ти. Ако си се погрижил вече за семейството погрижи се за роднините. Ако и за тях си се погрижил помогни на някой човек със съвет или пари. Всичко друго, което получаваш като адреналин, е награда за грижите които полагаш за хората.

Помагай само на хора, които заслужават.
Активен

Цитат
Обърква ни псевдоморала в който израстваме и академичното ни образование защото ни накарат да си въобразим че сме се извисили над природата, която е във всеки от нас.
btw
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*

Репутация: +316/-36
Неактивен Неактивен

Публикации: 1189



Профил
« Отговор #2 -: Септември 07, 2018, 14:21:41 »

Що смяташ, че навиците са твой враг. Помисли къде ще сме без тях. Не да няма технологична революция. Пустиня. И кактуси.
Както и да е. Накрая, когато теглиш равносметката, единствения адекватен въпрос е - доволен ли си как беше. Не е важно кво е можело, кво щеше, колко си платил и колко спечелил. Само - доволен ли си.
Рутина винаги има. Няма да съществуваме без нея.
Другото което ни кара да сме доволни е целта. Постави си цел. Не е важно да е смислена. Важна или ревулюционна. Важното е да я искаш.
Успехи
Активен
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +288/-314
Неактивен Неактивен

Публикации: 1896


Профил WWW
« Отговор #3 -: Септември 07, 2018, 15:03:34 »

Както е казал Виктор Франкъл - само смисленият живот изпълва човек, но всеки сам трябва да намери своя смисъл. И психолог не може да ти го даде.

Общо смислите на живота той ги разделя на два типа (тоест три, но третият е особен случай) - да вършиш някаква дейност с някаква цел или да се грижиш за някого, който обичаш. Това е. Съответно трябва или да намериш някой човек или някаква дейност и около това да си вържеш смисъла.
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
slayer
Forum Admin
PuP Форум Шампион
*******
*******

Репутация: +641/-60
Неактивен Неактивен

Публикации: 1566

t|m3 w8s f0r n00n3


Профил WWW
« Отговор #4 -: Септември 07, 2018, 15:20:31 »

Grow... Share ... Change the world...  Smiley

Това са 'основните смисли Smiley', след като си си 'надвил на масрафа'... Това с колко километра минаваш некъв завой е булшит - краткотраен допамин и адреналин и толкоз (по-добре чи**я да си удариш - същото, но по-безопасно)... Друго си е да знаеш, че си открил лекарство за спин... или си конструирал машина за пречистване на въздуха, която прави от CO2 - О2, без отпадъчни продукти... или такава, която хваща енергията от слънцето ефективно и прави 'фрий енержи'... Предизвикателства, около нас, колкото искаш... Дори да си тъпо парче и горните да ти се струват сложни, винаги може да построиш завои, които хората да вземат със 170, но да са в безопасност Wink, нещо като дисни-ленд за идиоти-мотористи... или пък да патентоваш как се прави мъртва-тяга по ескимоски Wink...

Ча*й - ти пишеш увлекателно, нали?... глупости, но увлекателно - може пък това да е твоето нещо - издай книга, разкази, разказвай истории - нещо свързано... все ще е по-предизивкателно от 'краткотрайните те вдъхновения'
Активен

I'm a very special kind of monster
Cancun
PuP Форум Гуру
*****

Репутация: +257/-29
Неактивен Неактивен

Публикации: 629



Профил
« Отговор #5 -: Септември 07, 2018, 21:01:38 »

Абе, моят ли живот е толкова шит или наистна не успявам да отркия и разбера за/от какво се оплакваш?! Че аз, ако можех да правя дори една трета от нещата, които трябва/искам/налага се да правя по инерция и по начина, по който ти го описваш (даже не говорим за графа "собствен кеф"), щях да се чувствам като Господ Бог!!!

Слейъре,

я направо, човече, прави decommission на форума и го закривай. Тоя пич превъртя играта отвсякъде. Smiley

Апропо, гледам си някакъв адреналинов тип - пробвал ли си да минаваш по жарава? Ей така, по инерция -  просто 4-5 крачки, ама без предварителна подготовка, че да ти е по-интересно...или може би да идеш някъде на басейн примрно и да се пробваш да ходиш отгоре по водата? Ама да не е на море, щото солената вода има по-голяма плътност и ще ти е по-лесно така, а пък и без това искаш да си в по-неизгодно положение. Може пък наистина да си с божествени дадености и да пренапишеш историята на всички религии, знае ли човек?! Второто десетилетие на XXI-и век е към края си. Какви ли не неща са напълно възможни и постижими вече. Или пък слизаш в оборотно столично (може и Бургаско за целта) заведение и се изрепчваш на всички налични баунсъри на смяна. Баунсваш ги отзад в тъмната уличка зад заведението и целта е да ги счупиш от бой, ама нека са поне петима на брой и ако може по-едри и назобани от теб, че да ти е тръпка.

Не знам какво да ти се каже на теб. Ако си чел форума, гаранция си забелязaл, че тук един от топ съветите е този да се стремим всячески и максимално често да сме смели ,да се самопредизвикваме, да си поставяме нови и по-труднопостижими цели, че да имаме drive да се (до)развием; да излизаме от зоната си на комфорт и да се сблъскваме с нови препядствия. Накрая идваш ти и се оплакваш от всичко това. Логически погледнато поне, изглежда няма да е никак лошо да пробваш да правиш точно противоположното на това, което понастоящем правиш:

-Намери си зона на комфорт и подреми в нея някаква цифра време.
-Като седнеш зад волана, спазвай всички знаци за огрничение на скоростта, във и извън града.
-Лягай си само с една и съща жена, без да зарибяваш други.
-Тренирай с по-къси кила, без да се налага да припадаш по ъглите.
-Осинови куче или коте от приют или вземи такова директно от улицата и го share-ни на целия си фейсбук или инстаграм.
-Започни да дуднеш на всички познати, колеги и роднини как от Бойко, Волен и Валери нищо не става и ни водят към дъното.
-Иди на плаж, докато още е окей времето, седни на кръчмата от обяд още и си снимай узото и айрана, сетне ги пусни на фейса и напиши: "Zalmoxis is feeling wonderful at [ примерно Закинтос, че нали си с по-гръцки никнейм] with [тук изреди поне трима приятели от ученическите ти години, които са пълни льохмани, имат шембета, непривлекателни жени и непослушни деца]

Схвана ли? Неща, които простосмъртните правят ежедневно и/или максимално често и се чувстват прекрасно в кожата си и няма сила на света, която да ги разубеди от тяхната перцепция, че си живуркат ебаси якия живот.

Като ти свърши тримесечната пробация в насила скалъпената зона на комфорт и балъчунгерски (простосмъртен) начин на живот, седни и си направи равносметка от коя страна искаш да продължиш да живееш.

Единственото, което аз разбрах от поста ти е, че се оплакваш от сегашния си живот, но не казваш да си пробвал нещо по-елементарно, семпло и човешко, та да имаш база за сравнение.


Активен

"Socializing with women just to be social is ridiculous. There is literally no end payout. A woman can't help you move, they never give you a ride, they can't back you up in a fight, they can't hit the bars with you, etc. If the chances of getting laid aren't in the cards I don't waste my time, period"
Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +609/-466
Неактивен Неактивен

Публикации: 1443


Let it be


Профил
« Отговор #6 -: Септември 08, 2018, 02:00:30 »

Аз не разбрах, Zalmoxis, дали се хвалиш или се оплакваш. Все пак винаги има накъде по-зле да става. Може някой ден по инерция да се блъснеш със 180 в някое дърво и тогава смисълът съвсем ще се изгуби, а ние тук ще си блъскаме главите дали си намерил правилния "изход".
Между другото, няма да е зле да си оправиш членуването, по възможност в правописно отношение, а не в нечия "покорена" женска ръка.

Ако това го пишеше някой от редовните пишлигари, бих казала "Баста". Обаче ти даваш вид на сравнително поузрял индивид с много занимания, с някакъв багаж зад гърба си. Разказваш, че имаш жена, с която сте в неясни отношения, както и дете. Много важен момент. Понякога се случва човек да загуби нишката и да влезе в самсара.
И в такива моменти, вместо да търсиш смисъла, можеш да си помислиш, че СМИСЪЛЪТ, ТОВА СИ ТИ. Не само за себе си, но и за останалите. Без значение, че може и да се разделиш с жена си и че детето ти един ден ще порасне. Пак ще останеш смисъл. Това е в една по-висша перспектива. В по-нисша, провери колко е готино да имаш 2 свои ръце, 2 свои крака, съзнателна глава и спомени. Пробвай да си представиш как се живее на хемодиализа, как вдишваш въздух с белите си дробове и колко е топъл въздухът, когато излиза от ноздрите ти. Усети пулса си, когато си сам, на тишина. Пробвай да се храниш със затворени очи и си представи, че може и да не се отворят и никога повече да не видиш небето.

А сега пак си представи дървото и едни 180 км/ч и как детето ти те чака самичко с лопатка в ръка.

Накратко, за да спреш инерцията, пробвай да ти пука за някой друг.
Активен

Leaders grow leaders.
Natael
PuP Форум Новак
*

Репутация: +0/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 22


Профил
« Отговор #7 -: Септември 08, 2018, 14:17:43 »

Винаги в един момент животът ти тръгва по инерция. Особено ако продължително време правиш едно и също. Давам ти пример с моята предпоследна работа-в голяма търговска верига. В началото ми беше интересно. Но след определен период от време не ми носеше това удоволствие. Скоро смених тази работа. Тук тръпката дори е по-голяма, защото едва ли не се уча отново да шофирам, изграждам си нови навици. За съжаление напуснах само след две седмици. Но сега пак ще почвам същото. След време ще мога да ти кажа колко е продължила тръпката.
За да ти бъде интересно в живота, трябва непрекъснато да се поставяш в нови и нови ситуации. Само така можеш да се откъснеш от рутината. Жалко, че няма как да се върнем в древността, та да видим как тогава хората са се справяли с този проблем.

Ако искаш нещо съвсем ново-продай цялото си имущество, пътувай по света, изкарай някоя година в манастир.
Активен
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +18/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 35



Профил
« Отговор #8 -: Септември 10, 2018, 23:22:39 »

@Coconut Crab & @btw - Чудесно, но каква цел? Дайте примери с вас, ако не е толкова лично...

По цял ден гледам хора....

На работа. Живеят в малките си черупки, в малкия си свят. Заплати ще има ли? Дали този месец ще дадат големи премии, че да си купя ОНЗИ лъскав велосипед, че като идвам на работа да съм с високо самочувствие и да заговоря колежките от съседната стая?!? Смешно? Не! Този човек има цел. Има смисъл. А аз нямам.

На улицата. Младо момче търчи, ще си счупи краката. За малко да ме блъсне - изглеждам го лошо. Мята за извинение през рамо. Той бърза. Наистина бърза. И след петдесет метра се вкопчва в момиче, започва да я целува. Момичето е поне два пъти по-тежка от него, чорлава и пъпчасала. Грозно? Не! И този човек си има някакъв смисъл, заради който се бута, заради който се задъхва. А аз нямам.

И се чудя, аз кога загубих смисъла? И ми се струва, че никога не го е имало, просто сега усещам липсата. Събуждаш се и вече не ти е амнайсет санта, ами да речем два санта и половина, чоканче. И се чешеш умно по темето - а някога бил ли е по-голям?!?

@slayer - Едва ли някога ще напиша нещо: членуването не ми идва отръки, загубена кауза съм. Но като спомена за предизвикателства, да... усещам една горчивина от прекършените амбиции, които някога имах. Амбиции е силно казано. По-скоро мечти. Наивни, детски.

@Cancun - Казваш да се вмъкна в един по-обикновен живот? Един вид затвор. Каторга. Както го е казал Епикур: и липсата на разнообразие може да се изживее като удоволствие след предшествуващите го разнообразни неудоволствия. Това ли да ми е целта?!? Да ме пребиват редовно за известен период от време, за да видя дали ще се чувствам добре, когато не ме пребиват?

@Equilibrium - Не се хваля, не се оплаквам. Чудя се какво се случва и какво да правя.

Интересен опит да ме стреснеш със смъртта, но мисля, че вече бях казал: изглежда е по-изгодно на всички, ако аз съм умрял. Доста хора ще се зарадват. Да, на някои може да им стане леко тъжно, но ще хапнат малко житце и ще им мине, ще забравят. Когато осъзнаеш това, леко се стряскаш. После ти става неприятно. Аз съм в периода, когато вече съм го приел и се отнасям почти безразлично към това. Инстинкта за самосъхранение работи безотказно, защото е неосъзнат - това ме държи се още жив. Изглежда, че приключихме с Пишкоудължител 7, а с това поне временно рязко намаляват шансовете да се преселя скоропостижно накъдето се заминава след успешното уцелване на дърво. Следователно по-малко вероятно е да си блъскате главите...

За членуването приемам помощ и насоки(дано намеря време утре - дарителска сметка в лева, евро и DMS номерче ще пусна). Ако още някой ми каже, че не членувам правилно и ще се наложи да давам награда от типа на "Вие сте 1 000 000 човек, който...". Като бонус ще трябва да дам координати на учителката ми по български език, която беше в потрес от мен(и със съвсем неподправена радост на абитуриентския бал ми стисна ръката, казвайки "Благодаря ти, че се махаш! Наистина благодаря!").

@Natael - Това с работата го отписваме - няма да си я сменям, май съм си паднал на мястото. Търпят ме да идвам на работа в 9-10-11 сутринта. И да изляза после за тренировка в 12-13 часът... като после може и да не се върна. Или въобще два-три дена да не ходя на работа, без да им се обадя. Тогава плахо ми звънят, да ми напомнят че офиса ми ме чака, че кафе са направили, че сладки има... винаги подбират да ми звънне някоя новичка с нежно гласче, че не се знае как ще реагирам. Споменах ли, че всички ги е страх от мен? Наскоро го установих. Странно. Уж съм спокоен, разбран човек. Е, понякога има изнервени ситуации: да кажем някой ми заеме мястото на паркинга или някой ми е омел протеиновите вафлички най-безсрамно, но се преживява. Все пак понякога се налага и да се работи(тласъци, тласъци... последвани от инерция). Но пък имам дребни бонуси като безлимитно гориво и храна на корем... че и заплата ми плащат, всеки месец, да им се ненадяваш. Не е пет цифрена, но то пък не може всичко да е наред, нали?

Иначе понякога ходя на интервюта за работа. Така, за забавление. Имах пет-шест епични попадения, над които сериозно съм се замислял, но не успяха да ме спечелят. А, да - да поясня(че и те не знаят, преди да се срещнем): на интервюто за работа те трябва да ме убедят защо да работя за тях, а не обратното. И повярвай, ако е успешно, ако ме вдъхновят, ако ме спечелят... не, няма да сбъркат. На тези попадения, за които говоря наистина го осъзнаха и направиха всичко по силите си, но не им се получи. Даже една изпълнителна директорка се раздаде до край, чак ме е срам какви неща се случиха, когато се окрилих от идиотизма си.
Активен
Baby_951
PuP Masterpiece
PuP Форум Гуру
*

Репутация: +104/-93
Неактивен Неактивен

Публикации: 513



Профил WWW
« Отговор #9 -: Септември 11, 2018, 00:03:10 »

Самата настройка ти е грешна ! От самото ежедневие и не правиш нищо интересно . Добре де ако си хванеш две мадами и една хотелска стая и не излизате два дни . След това така ли ще се чувстваш ? Едва ли ! Така че настройката и виждането ти са най- проблемните неща . Ти не ги правиш с удоволствие а си ги приел все едно трябва .Аз съм сигурен че ако се опитваш от всичко в ежедневието ти да извлечеш ползите в самите ситуации . И се съсредоточиш в момента и се забавляваш и мислиш само за момента . Всичко ще ти се стори като игра и тази игра е твоя живот . Следващия път не мисли че тря тренираш ами приеми че така се отпускаш и това ти помага . Пусни си в нета има мотивиращи клипове песни . Създай си нови хобита който да развиваш . Отдай се на живота ти и го приеми такъв какъвто е докато ти е време още . Всичко е настройката в главата ти ако мислиш че се отпускаш в ситуации и го вярваш то така и става но ако мислиш че това е по задължение така и ще е . Лафа за чашата наполовина пълна или празна . Ти си човека който решава ! Успех !  Smiley
Активен
btw
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*

Репутация: +316/-36
Неактивен Неактивен

Публикации: 1189



Профил
« Отговор #10 -: Септември 11, 2018, 03:29:52 »

Нали виждаш в примерите си, че целите са навсякъде около тебе. Ти отказваш да ги приемеш.
Примери бол, и всичките звучат толкова тъпи, колкото тези които даде. Ще дам пример с теб. Писал си, че караш мотори. Хващаш се и си правиш някакъв проект, ако те влече. Не те влече. Хващаш се и правиш някакъв дълъг преход, ако това те кефи. И това не те кефи.
Обичаш туризма. Измисляш си някакви преходи или места, които да посетиш и те кефят. Някакъв спорт винаги ти се е струвал интересен. Пробваш го, харесва ти, развиваш се в него. Влез в ловна дружинка, стани рибар, гледай пчели ако щеш, пиши мръсни стихове, купи си плейстейшън, научи сина си как да къса нервите на бившата ти, излез на улицата и практикувай уличен пикап, все има нещо което те кефи. Сигурен съм, че не е едно.

Другия важен момент е, квото и да измислиш, да не позволяваш да заеме изцяло живота ти. И да измести всичко останало, което харесваш. Това е другата крайност на дебилност и затъпяване.
Активен
stone
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +1040/-123
Неактивен Неактивен

Публикации: 3764



Профил
« Отговор #11 -: Септември 11, 2018, 07:29:51 »

Аз пък като се замисля, май се радвам, че живея рутинен скучен живот. Има неща, които обичам и бих искал да правя, да карам сърфове, ски, мотори, да беснея, да пия и пуша, да еба пички... Обаче ако по цял ден това правех, щях да почна да се чувствам като теб. Затова когато успея да се измъкна за 2-3 дена и да ги правя, изпитвам по-голямо удоволствие.
По малко, че да е сладко, както казваше баба ми.
Активен
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +288/-314
Неактивен Неактивен

Публикации: 1896


Профил WWW
« Отговор #12 -: Септември 11, 2018, 08:28:43 »

Чай малко - ти да не си Доналд Тръмпп. Викаш не ходиш на работа и ти звъняла някоя да те молела.

Тук вариантите са няколко :
1) лъжеш безсрамно
2) дете си на собственика
3) ти си собственика и сам си изградил бизнес за милиони. Или си някакъв супер гуру по нещо, някъв един на милион.

Първото нема кво да го коментираме.
Второто - логично да нямаш цели, мамино синче си.
Третото - браво. Няма кво да ти даваме съвети. Ти сам можеш да си поставиш нови цели.

Смятам, че всичко дето го говориш  са глупости. Доволен си от живота си и се гаргариш с хората. Просто от дребните детайли не личи да си отчаян, за какъвто искаш да се изкараш.

Ако толкоз ти е тъпо и скучно - почни спорт, почни нова работа дето да печелиш повече, почни да катериш планините или квото искаш. И изобщо целата тема е булшит.
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +609/-466
Неактивен Неактивен

Публикации: 1443


Let it be


Профил
« Отговор #13 -: Септември 12, 2018, 00:22:38 »

@Equilibrium - Не се хваля, не се оплаквам. Чудя се какво се случва и какво да правя.

Интересен опит да ме стреснеш със смъртта, но мисля, че вече бях казал: изглежда е по-изгодно на всички, ако аз съм умрял. Доста хора ще се зарадват. Да, на някои може да им стане леко тъжно, но ще хапнат малко житце и ще им мине, ще забравят. Когато осъзнаеш това, леко се стряскаш. После ти става неприятно. Аз съм в периода, когато вече съм го приел и се отнасям почти безразлично към това. Инстинкта за самосъхранение работи безотказно, защото е неосъзнат - това ме държи се още жив. Изглежда, че приключихме с Пишкоудължител 7, а с това поне временно рязко намаляват шансовете да се преселя скоропостижно накъдето се заминава след успешното уцелване на дърво. Следователно по-малко вероятно е да си блъскате главите...

За членуването приемам помощ и насоки(дано намеря време утре - дарителска сметка в лева, евро и DMS номерче ще пусна). Ако още някой ми каже, че не членувам правилно и ще се наложи да давам награда от типа на "Вие сте 1 000 000 човек, който...". Като бонус ще трябва да дам координати на учителката ми по български език, която беше в потрес от мен(и със съвсем неподправена радост на абитуриентския бал ми стисна ръката, казвайки "Благодаря ти, че се махаш!

Говорех за доста по-екзистенциални неща и ако само това си схванал, тогава много жалко. Или не съм се изразила достатъчно ясно (което отхвърлям като опция), или не желаеш да разбереш какво казвам.
Все тая.
От написаното до момента оставам с впечатление, че може би нямаш достатъчно висока летва. Може би малко разширяване на хоризонта би помогнало. Ако семейството и детето ти не са ти достатъчни, има много други варианти.
Светът е голям, след 10 години ще може да се ходи на екскурзия до Марс, няма да е необходимо дори да сваляте жени, защото хуманоиди като "София" ще са на разположение за всички.
И все пак... не всичко е ядене, пиене, заплата и нови колежки. Там, навън, има един прекрасен свят. Има пътешествия, различни хора, различни гледни точки. Има история, малки улички и космополитни общества.
Казваш, че колегите ти са в черупка, но май ти не можеш да излезеш от своята.
Отвори си очите. Както казах и ще се повторя, може ти да станеш смисъл за някого, защо не и за себе си.
Смисъл се появява и когато целта е достатъчно предизвикателна. Казах ти, че целеполагането ви куца и май е на много по-базисно ниво. Не знам как може на някой да му е интересно ако играе само на началните нива.

@Coconut, абе какъв собственик, като човекът каза, че заплатата му не е петцифрена. Smiley)  Както резонно отбелязваш може и да е пълен ташак.

P.S. Наскоро попадах на няколко подобни случая. Мои близки познати, които винаги са били на върха. Винаги са живеели на бързи обороти, бурно развитие, много възможности. Наглед всичко беше топ. И в един момент, сякаш изневиделица, тези хора рухнаха. Не в смисъл, че пропаднаха, а в смисъл, че спряха всичко. Оттеглиха се. Намериха си съвсем различни поприща в живота, неща, с които никой не е предполагал, че може да се занимават. Е, живи и здрави са, имат нови цели, нови хоризонти и нови идеи. Дори да изпитват носталгия по миналото, няма да се върнат към същите неща, ще продължат да откриват живота в неговото разнообразие. Защото винаги има какво ново да се види.
Активен

Leaders grow leaders.
stone
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +1040/-123
Неактивен Неактивен

Публикации: 3764



Профил
« Отговор #14 -: Септември 12, 2018, 06:31:20 »

няма да е необходимо дори да сваляте жени, защото хуманоиди като "София" ще са на разположение за всички.
Според мен пък няма да са на разположение. И то не защото няма да ги измислят (те и сега японците доста са напреднали), но феминистките ще се борят със зъби и нокти да прокарат някакъв закон как ще бъдело сексуална експлоатация, или някакво извращение, ако чукаш такива. И ще ги забранят.
Защото ако ги направят достъпни за всички, то какво ще правят повечето жени на света, като изгубят мъжкото внимание? Ми че то животът им се върти около получаване на мъжко внимание (и придобивки, свързани с него).
Активен
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines