Така. Ще ме разберат админите на форума, но съм работещ човек и нямам време за регистрации, ще ползвам тази. Чета откакто съпругата ми влезе за пръв път в този форум, признавам с лека усмивка. Забавно ми е как младите лъвчета се обединяват срещу женския страшен звяр - може би защото знам габаритите на звяра и как се побира целият под мишницата ми. Вашият змей, който сте банвали няколко пъти, е с размер XS, слабичък и само тук-таме на стратегически места има много съблазнителни заоблености. Можете да го видите по всяко време, ще го донеса на по бира. Обещавам, че ще го държа здраво гушнат, за да не ви нападне. Срещу съскането няма какво да направя, поне не публично.
Нямаше да се намеся, но понеже тук се намеси вече физическа разправа срещу жена ми, няма как да не реагирам.
Аз съм малко по-възрастен от вас - батко съм на батко ви Слейър, на доста от вас може и да съм ви татко. С доста годинки съм по-възрастен и от жена ми и я познавам, смея да кажа, малко по-добре, отколкото се познава тя самата. Който има реален опит с жени, вече се е досетил по огъня и жупела, който хвърля, че тя е изключително женствена и емоционална жена, лоялна до кръв, готвач, домошар, умна, с много силен майчин инстинкт, но със склонност за саморазрушаване, когато изпитва вина. Бях си я избрал за съпруга около два месеца преди тя да реши, че ме харесва, и доста преди онази нощ, която описа като перла в короната ѝ от манипулации.
Видели сте сами, че не се поддава на директни свалки, материални неща или евтини номера - качество, което е абсолютно задължително за моята съпруга. Оставих я да покаже какво може пред мен - както като преподавател, така и като мъж - и не ме разочарова. Дори фактът, че е толкова възмутена от вас като общество, ми е забавен. Обяснявах няколко пъти, че всеки мъж трябва да мине през фаза на обективизиране на жените и дори здравословна мизогиния, за да запази сърцето си, но тя отказва да го приеме или да повярва, че и аз съм минал през това и накъдето отивате вие, аз се връщам.
С мене това момиче изгради дом и мога да кажа, че с нея бях - и още съм - щастлив. Обичам я, обичам ума ѝ, топлия, дори огнен характер, особено в леглото, обичам да усещам как се гуши в мен като малко птиченце и дори как се прави на страшна. За събитията, описани в тази тема съм виновен основно аз. Забавих кариерното ѝ развитие, като ѝ забраних да работи нощни дежурства или тежки дневни такива (мисля, че никой мъж не иска пияници и всякаква нощна сволоч да се приближава на метър от жена му, дори в работна среда с охрана). Тя мрази да се чувства като паразит, а в продължение на дълъг период от време аз я издържах. Това я срина, както и ударът покрай болестта ѝ. Вие сте малки и не разбирате, но една жена толкова семейно ориентирана като моята приема безплодието си като трагедия. Не ви пожелавам да минете през това нещо.
Чета сега и хем ми е смешно, хем ми е безкрайно тъжно, като виждам какво ѝ е било на душичката. Каскто много от вас отъбелязаха, нещата изобщо не бяха толкова страшни, поне от моя гледна точка.
За разлика от нея аз никога не съм се притеснявал, че ще ми изневери. Както казах познавам я и знам, че не съм дал пръстен на курва. Имах наблюдения и върху момчето, което я ухажваше. От нивото на годините и опита ми неговите опити да я свали ми бяха по-скоро забавни и не знаех, че тя го приема толкова сериозно и се измъчва. Дори репликата ми "Иди при него, после пак си ела" я е възприела като признак за изстиване от моя страна, докато аз исках само да я подразня и да се замисли дали наистина е способна на това, което ме заплашваше тогава.
Откъснах я от факторите, които допринесоха за депресията ѝ и смея да кажа, че нещата са много по-стабилни и бъдещето ни като семейство е добро.
Обещавам ви, че ще следя жена да не ви тормози повече и обижда без причина тук. Не е права, най-малкото очаквам от нея вече да се успокои. Изисквам обаче да не се споменава повече дори намек за физическо насилие спрямо съпругата ми. Ще помоля модераторите и админите да следят за това.
Съпругът.
