Tyxo.bg counter Любовта, втори път
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Юни 16, 2019, 05:51:27 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


"Най-трудно е да вземеш решение да действаш. Оттам нататък просто трябва да си упорит." - Амелия Ерхарт

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през май 2019г.

Научи се на ефективна комуникация с жените! Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Любовта, втори път  (Прочетена 561 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +18/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 35



Профил
« -: Април 12, 2019, 16:26:50 »

   Мило дневниче,
   
   Въобще не разбрах кога или как стойността на секса се снижи толкова за мен. В смисъл такъв, че вече не изпитвам разочарование, че не съм го правил... а вместо това съжалявам, че не е имало ония трепетни моменти в опитите да го получиш. Щото ако тая не я ебеш, следващата ще върже. Но после привикваш, задръжките падат и от притеснението, което предизвиква тия трепети не остава нищо - превърнал си се в извратеняк, който си играе на канадска с главата на поредната... дебила, дето се чуди дали този път звука наподобява тичане с джапанки по мокър теракот.
   
   Изведнъж получих от ония трепети. Ненадейно. И в неподходящо големи дози. Влюбвам се. Което по принцип е приятно, но пък практиката е показала че винаги завършва зле, а в конкретния случай ще е трагедия с библейски размери. Последния път при сходни трепети се бракувах. Тоест, стига се до крайности, граничещи с невменяемост. И черпейки от този ценен житейски урок реших да противодействам на случващото се. Чрез самовнушение и самоконтрол. Влюбването в Ели е глупост. Ели само си дава вид, че е влюбена в теб. Ели въобще не е твой женски вариант. И, съжалявам, Ели скоро ще й ядем житото. Очаква я сравнително бавна и мъчителна смърт.
   
   Тоя шит издържа почти шест часа и усетих как започна да се пропуква. Като цепнатина в язовирна стена, през която се прокрадва първата капчица. Хванах се, че за втори път си поглеждам висящите 106 непрочетени съобщения в месинджъра от Ели. Crazy bitch? Дали и тя използва text 2 speech? Или е драпала отчаяно с нокти по дисплея на телефона? Стига - не мисли за нея, предай се, хвърли се в безсмислен секс. Скрол по списъка. Време е да започна да им давам смислени имена, описания и снимки. Звъннах на "1st grade Facefuck". В настроение бях. А то се оказа че номера е на тоя дето ме блъсна на паркинга преди година-две. Разменихме положителни мисли. Предложих му пак да ми удари колата, че да го еба. Не върза, бил далече, нямал пари за газ да дойде до центъра, че и синя зона трябвало да плаща. Греда! Мислех че това е момента да се открехна на мъжко, но явно няма да е в тоя живот. Нищо, опита учи. Вече ще звъня само на контакти с отявлено женски имена. Красотка 69. Требе да ме е впечатлила нещо, мисля си - щом и номерче съм й дал, тая ще е, Красотките ми вървят до 31 последователно, после направо на 69... ще да е епична? Звъня. Оная ми вика "Ама ти кой си". Абе и аз не помня тя коя е, ама не подхождам така грубо, нали? Никакво възпитание! Затворих. Изтрих я. Нова стратегия - ще се играе на сигурно.
   
   Мая. Звъня, оная вдига на първата секунда. Ей това са реакции! Тука няма време за губене, споделям й че в мен напира спешната нужда да й изнеса една лекция за пчеличките и опрашването с нагледен материал и практически упражнения. Тъкмо се била хванала с някакъв, не ставало. И к`во? Закачил ти е аларма ли? Като ти влезе нещо отзад и ще дойде екип пожарникари да ни разделят с флекс? Или тоя ще събере родата и ще направим премиера на безименна пиеса по мотиви от "Дядо вади ряпа"? Имаше колебание. Но ме беше хванала триещата вълна. Мая, айде у лево и успехи в любовта. Май малко се разсърди. Бахти, аз трябва да се сърдя! И това ми беше сигурна, ужас някакъв!
   
   Батерията пада, кабел за зареждане е по-лесно да си купя нов, отколкото да намеря в тоя хаос, макар че някъде там се мотат поне десетина... към колата, там имам! Трясвам входната, понасям се надолу по стълбите и след няколко завоя - хоп, срещу мен петичка. Набива спирачките. И аз набивам спирачките. Корекция, шестичка. Тъпа полу-възхитена усмивка, гледа ме от три стъпала по-ниско, стои по средата на стълбите. А, да - гол съм до кръста и колана ми е разкопчан. Ето - причината за тъпата усмивка се изяснява. Дали да не си сваля ципа и директно да й го подам, без да я бавя? Ама се отказах. Ще минат и други, ще се включат или акъл ще почнат да дават, пък не си падам по груповите изпълнения и инструкциите. Размисъла и решението е в милисекунди. Окей, културни ще го раздаваме, ще вкараме потенциалния противник в заблуда.
   - Здрасти (очите й шарят по мен)
   - Здрасти, май не се познаваме?
   Мария, новата съседка, втори етаж. Чудесно, на едно съседско гости да ме поканиш? Кабелче за зареждане да услужиш? Корекция, петичка, видях я добре в гръб. Кабелче имаше, гости нямаше... такива консерви имам за съседки. А можеше живот да си живеем, прекрасен... нищо, пак съм на далавера, още един кабел.
Активен
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +18/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 35



Профил
« Отговор #1 -: Април 12, 2019, 16:27:16 »

Време е за тежката артилерия. Крайни мерки да се вземат. То се е видяло, че със секса до никъде няма да стигнем, а и ефекта му едва ли ще е дълготрайно решение. Звъннах на жена ми, човешки й говоря - помагай, влюбвам се. Оная като се разлюти... крещя по телефона, гласа й почна да я предава в кресчендото, което успя да достигне. Затвори ми. Тъкмо почнах да се съмнявам в нея, ама аз си знам какво съм взел. Звънна ми обратно, крещя още. После омекна, каза че ще ми напише рецепта, нали съм й бил мъж, трябвало да се грижи за мен. За момент изпаднах в умиление. Това й е най-доброто попадение от седмици. После ме връхлетяха спомени и някак пак исках да я убия. Отивам при нея за рецептата, тя ми дава две антистатични пличкета с общо три немаркирани хапчета. Вика - прибираш се, пиеш едното, като се събудиш - тия двете, един ден си офлайн, после ще ти е много спокойно. Е това е истинска жена. Пак ми стана мила, прегърнах я, намачках й задника и я целунах по вратленцето. Казах й, че ако продължава така, може някога пак да я еба, като едно време. Какъв е тоя мазохизъм - не знам, но тъпанчетата ми страдат много от нейните крясъци. Аз си мислех, че все някога ще претръпнат, ще се адаптират. Не. Няма такива неща. Май оглушаването е единствената опция, но ми се струва прекалена инвестиция в брака...
   
   Да съм минал стотина метра към колата преди да се усетя. Любовта прави хората изключително тъпи, не знам дали сте забелязали. Жена ми ми е казвала "Абе то хората се задавят в съня си, умират и съдебните медици не си дават кой знае колко труд да търсят други причини, особено ако им намекнеш...". Опа. И три хапчета, дето не ги знам какви са. Опа. И тя ми е бясна. Опа. И напоследък рязко се беше заинтересувала аз ако умра кой какво щял да наследи. Опа. Шанса е малък, но... да е видяла удобен случай и да е решила да се възползва? Хм. Рецепта щеше да ми пише, а хапчета ми дава... Хм. Nice try, my love, better luck next time! Ако ще се мре, няма да е така тихо и спокойно...
   
   Телефона ми се зарежда някъде на майната си, а аз си мисля - дали съобщенията от Ели са станали повече от 106? Ужас. Превъртам си моментите с нея в главата ми. Двоен ужас. И ми хрумва - ще си го избия на тренировка. Какво може да те съсипе? Клекове. Тренера се опита да ме спре, трябвало да почивам. Обясних му, че е кризисна ситуация, трябва да се кляка. Вече е убеден, че съм поне на кокаин. Абе, жена ми що не ми носеше медицински кокаин? Щото е зальохана, затова. А можеше да ни се отрази положително на взаимоотношенията... Кляках. Без надзор. На осмата серия краката взеха да отказват. Преминах към полу-клекове. Три серийки и колената станаха на кашкавал. Намалих тежестите, елиминирах почивките. Накрая легнах, че да не падна. И не можех да стана. Никакво усещане, освен съдираща неопределена болка от кръста надолу. Все едно някой ти е отрязал долната половина на тялото. Тренера чете конско. Аз си мисля за Ели. С нея секса не е важен. Какво й дреме, че от кръста надолу не мърдам? Полежах половин час на лежанката. Идват разни типове да питат можело ли да тренират. Не, пръч прост, не виждаш ли, че съм си легнал тука? Едва си взех задника в ръце за да си тръгна, че почнаха да ми се събират на тълпа. Пих ускорители. Гребах прахове и хапчета с шепите. Някак проходих отново. Разбрах какво му е било на синковеца с прохождането, съжалявам че му се смях и го бъзиках. Умилих се. Почнах да си мисля за деца с Ели, после се сетих че тя ще мре и помръкнах.
   
   Отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Реших да дам физическа дистанция между мен и Ели, да не стане някой фал. Екипирам се и... на мотора. Бляд, върни се и закопчай нов визьор, че стария си замина от зимните ледове и сега всяка капка вода се задържа на него... Новия Пишкоудължител определено е по-буйничък. Остарявам? Или карането на 600-така на Швестъра за няколко месеца ме е опутило? Час каране и ще сера кирпич цяла седмица. Страничен ефект от сърцето в гушата и приливите адреналин. Отдавна не съм се ободрявал така. Екипировката взе да пропуска вода, студа е реален. Забравих да натъпча дамски превръзки с крилца в ботушите, всичко се разджвака крайно неприятно. Почнах да си търся място за кацане и в огледалата се появява нещо зелено. Щом е зелено, значи ще е Кава, щом е Кава значи е лява, щом е лява значи скоро ще катастрофира, дай да й направим път... Докато си го помисля и Кавата минава покрай мен с воблинг, идиота отгоре отчаяно е увиснал на ръчките и е вдигнал единия крак... Идьот с идиота, дръж с крака, отпусни ръцете, върни леко газта. Аквапланинг и воблинга му утихна. Бахти късметлията, ще го настигна да му дам пет лева, да ми пусне фиш за спортния тотализатор. Ще спортуваме тотализиране! То с такъв късмет няма как да не спечелим, днеска явно му е ден - поне лев да направим.
   
   Настигам. То било женско. Заиграхме се. Тая на два пъти почти събра мантинелите, един път блокира задната... като видях хлъзване на предната гума по маркировката и ми дойде в повече. Намигах я поне минута, тя не поема. Сякох й пътя - разгеле разбра че искам да спре. Последния ми вариант беше челна стойка и да пляскам с крака във въздуха, добре че не се стигна до там. В някакво О-Ме-Ве акостирахме, не успяхме да уцелим маке-доналдса. Оная шляпа като пате отпред, ту с единия, ту с другия крак, мотора видимо й е висок. Успя да спре и заопъва шлема да го сваля, а врата й се разтяга като на водна костенурка в активен поиск. Прегънах резервоара да се хиля, не гася - ще вземе да ме чуе и ще избяга... сълзи ми избиха. Не стига това, ами при слизането - откъм високата страна на мотора. Така се разчекна, че е получила разкритие поне 5 сантиметра. Изравнявам я, гася, слизам, свалям шлема, бърша сълзите.
   
   Пред мен - мис мокра фланелка. Двечките щръкнали - гледат ме и треперят. Въздържах се, не сексуализирах че цялата се е подмокрила и ми трепери като девственица, което смятам за лично постижение. А ми идваха супер реплики... Но едни форумни старейшини ми го говориха, че със сексуализиране от първата наносекунда далеч не се стига. Ама наистина едва се въздържах - екипировката на мацката се изчерпва с каска и ръкавици от електрожен... всичко друго е мокро и прилепнало. По-малко от минута в разговора и я играя че ми е студено и отивам да ударя един чай. Бахти, то работело да не сексуализираш, тръгна след мен. Едва ли е фактор че трепереше от студ, все едно я удрят нисковолтови заряди с голяма честота и висок ампераж. Определено бяхме атракция на влизане. Така де, тя. Настанихме се, натъпках я с термо пакове като видях че устните й бяха посинели. Получи ми се да я предразположа - призна си, че е изтръпнала от страх с това каране в дъжда. То и аз изтръпнах от нейното каране. Няма страшно, батко ще те прибере по живо по здраво. Вметнах й да вземе да изкара едни курсове - то там забавно, то там големи гаври, то приятно, пък и инструктор има, да му теглиш нервите при опити за уйилита с учебния. Навих я, ама трябвало да отида за подкрепа. Ако си послушна и не правиш глупости, ще си помисля. И пак се хващам - пред мен стои нещо, което убито от дъжда и с размазан грим е между пет и шест. Ако изсъхне, вероятно ще се покачи. А аз пак си мисля за Ели... определено не съм у ред.
   
   След лек инструктаж как да кара(изключително се забавлявах, май трябва да стана инструктор?) и последвало лутане из Пловдив(щото е гениално този, който не знае къде отива - да води) стигнахме пред дома й. Оная вика - не искаш ли да си обменим контактите. Не, мото коте, ние с тебе сме на едно следващо ниво, давай направо да си обменим разклонителите! Пошутили, посмеялись и я задумалсь... що пък не? Мото котето вади телефон, от който тече вода. Ето защо не. Много й се срина настроението. Казвам й - съдба, така било писано. Обръщам се да си ходя, а тя ме дърпа за ръката "Ама как да те намеря". Три имена ще ти дам, ЕГН, пръстов отпечатък и слюнка за ДНК анализ... за какъв *** ти е да търсиш психопати като мен? Намери си нормален комплексар и си живей щастливо... Голям шок преживя мото котето. То така се стига до катарзис.
   
   Къде ще ходя аз? Към някой хотел, да грохна - претрепан от дъжда, колената пак взеха да стават на кашкавал, нямам ускорители под ръка. На рецепцията направо се раздадох, беше ме изпълнила радост че повече няма да карам за днес. Две девочки, едната ми подсушава десния ръкав - да не им мокря бланките, другата се засили чай да ми носи. Питам дали има вариант за някакви масажи, ония дете се споглеждат и се подхилкват, питат със хепи енд ли? Ох на батьо милинките, извинявайте, ама ми казаха че прекалено сексуализирам и сега се опитвам да се въздържам - моля ви, спрете да ми подавате реплики. Окей, викат, какъв масаж? Ами нещо по-здраво, особено на краката, предимно от вътрешната страна на квадрицепса... пак се подхилкват. А бе... знам как звучи, ама не е това, което си мислите... Забавно им е на девочките. Мъж ли търся или жена? Поглеждам на криво. Другата репликира - тъй като ме гледала женска ръка трябвало да пипне. Знаете ли, да ви помоля да ми намерите два аспирина плюс едно аналгинче и да се откажем от масажа.
   
   Разхвърлям се, гореща вана, протеинови и енергийни барове, разливам се от щастие. Ей това е живота, можело и без страдания! Сега няма сила да ме накара да мръдна от тука, че да ходя при Ели. Донесоха ми хапчетата, аз още във ваната. Имаше лека изненада, като се появих по хавлия, а девочката още не се беше изнесла, но нищо сериозно. Тръгнала да ми подрежда екипировката, че аз съм я събличал в движение по посока горещата вана. Като си почнала може и една мусака да врътнеш. Хахаха, колко съм бил забавен. Да, още малко и ще настигна Къци. Йебат, младо поколение, непокварено от хумора му - не го е чувала. Изумително. Махнах с ръка, гмурнах се във ваната с плясък.
   
   Стоя и гледам тия 106 непрочетени от Ели, как си висят там. Ни повече стават, ни по-малко. Чопли ме що не стават повече. Тъкмо си мисля "Край, няма да издържа, дейба пак ще карам по мокро, ще лепна някоя пневмония" и изненадващо включване от мото котето. Питам я как ми е намерила фацата, оная ми вика 'съдба'. Дейба и отворена младеж - на 21, но вече е овладяла иронията. От лаф на лаф, казах й че съм се прецакал могъщо - няма ядене, екипировката мокра, тъкмо съм се стоплил и хич не ми се излиза. Мото котето е навитаче. Иска да донесе на батко си ядене. Аз я убеждавам, че не е проблем да си поръчам доставка до рецепцията и някоя от двете девочки да ми го донесе, вече са ми свикнали по хавлия, а тя - не, та не. Имало някакви си там специални пици, дето били изключителни, точно от тия трябвало да ям. Казах й - добре, ама побързай, че тука положението е критично. И се заглеждам пак по тия 106 съобщения... Експедитивно мото коте, не се бави.
   
   Ама по дяволите с тия кашкавалени колена, изложихме се... но поне се отърсих от Ели, да не повярваш. Ефекта обаче вече отпуска, явно държи само 24 часа... трябва да търся нови методи за справяне. Поемаме към Варна, да видим докъде ще стигнем. А, и между другото ми казаха, че ако не се появя на работа в петък имало реален шанс да ме уволнят. Ебати отворените, естествено, че не се появих - понеделника трябва да проверя дали им е стигнала смелостта или разума е наделял.
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines