Tyxo.bg counter В съда - Залмоксис отвръща на удара
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Декември 11, 2019, 19:56:23 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


"Не се страхувайте да се откажете от доброто, за да преследвате великото." - Джон. Д. Рокфелер

Екипът на pickup-project пожелава весела Коледа и успешна нова година на всички настоящи и бъдещи пикап артисти!
Не се отказвайте никога от мечтите си! Нашата мисия е да ви улесним в постигането им.

По случай празниците сме подготвили поредната коледна промоция.

http://pickup-project.net/forum/index.php?topic=1634.msg107658;topicseen#new

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: В съда - Залмоксис отвръща на удара  (Прочетена 695 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +18/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 39



Профил
« -: Август 11, 2019, 11:40:53 »

   Иска ми се да вярвам че случайно ми се падна руса и симпатична за съдия. Ама много ми се иска. Още повече ми се искаше да бях нормален подсъдим, предполагам и на нея. Виж, прокурора и адвокатите някак бяха принудени да присъстват горките. Още с първите крачки в съдебната зала казах на единия ми адвокат: "Ну... это будет фиаско, братан..." без да отлепям поглед от съдийката. А ония учуден, отронва: "А?!?". Нищо, нищо - съчувствено го тупам по рамото, сякаш не знае кого има за клиент...
   
   Невинните хора се усмихвали. Така ми казаха де, на подготовката. И с вече установения очен контакт, пускам една лека усмивка. На заден план мозъка ми трупа по везните: затвор, глоба, тая не е нищо особено, що не вземеш пак да минеш покрай оная адвокатка, тя толкова доволна остана предния път, че и ти, що ти е да се занимаваш със съдия... Хм... Още съм стоварил заинтересовано-изучаващия си поглед върху нея. И тя си държи погледа върху мен. Адвокатите казали нещо, прокурора казал нещо, май и тя каза нещо. Явно е мой ред. Кой знае какво са ме питали? Майната му, ирелевантно. Вдигам едната си ръка наполовина във въздуха в знак всички да търпят и да внимават.   
   
   "Бих искал да се представлявам сам по делото и да се откажа от защитниците си". Сам се учудих на думите си, едва се удържах да не подскоча на място. Гениално? Или глупост? Късно ли е да се откажа? Все още се гледаме със съдията. Ах тия сини оки. Не ме съветвала да правя това. "И аптекаря е съветвал Ромео...". Оркестър - туш. Лека усмивка от съдията. Мда... обичам мозъка си. Винаги прави някакви шантави асоциации в най-неподходящото време. Тоест... винаги. Разбирал ли съм колко сериозно и тежко е обвинението? Ма моля ти се, мацка, аз за това мисля последната минута, което при мен се явява цяла вечност. "Alea iacta est". По дяволите, още не сме си отлепили погледите един от друг! Секунда, две, три, пет. Цезар... я, мацката се сети. Браво. Награждавам я с внимателно кимване. Тя ме засипва с IOI, докато разкарва адвокатите ми, които плещят нещо за вмренна невменяемост. Май не са далеч от истината? Само дето не е временна, ами перманентна.

   От тук нататък дело придоби ясни очертания на пълен фарс. Едно от по-безобидните неща беше когато съдията ме попита за имена, дата и място на раждане. Издекламирах ги и я попитах за нейните. Прокурора го туширах с въпрос кое точно ми забранява да я попитам и той изпадна в дълбок размисъл. А след като тя ми отговори, горкия прокурор попита дали няма да питам за неговите, а аз му отговорих че си падам по наистина красиви жени и за съжаление не мога да му отговоря на възникналия интерес. Вероятно делото можеше да го снимаме като късометражна романтична комедия. Между непрекъснатите закачки със съдията, тя успя да елиминира свидетелите срещу мен, както и доказателствата. Аз пък на няколко пъти я спасявах от директни атаки на прокурора срещу нейното и моето поведение, защото тя просто се вцепеняваше, осъзнавайки колко се е увлякла и какви ги е натворила до тук. И после отново ни се срещат погледите, попива всяка дума която казвам, търси двойния или тройния смисъл, асоциацията, лицето й направо грее.

   И свърши. Делото свърши. Неочаквано. Чудя се как, по дяволите, да направя някакъв follow up? Но бях интелектуално и емоционално изхабен, нищо не ми хрумна. Нищичко. Крачка извън залата и мозъка ми включва на шеста с полусъединител: да беше кодирал място за среща по залез? Така, да беше вметнал? Ей, уби ми се кефа. Все казвам, че за да си изляза от зоната на комфорт, то трябва първо да вляза в нея, а не съм я виждал от години, но това преживяване в съда... ако досега не съм си бил в зоната на комфорт, то в ония момент се бях отдалечил на светлинни години. Провал. Отивам да се мотая из офиса. Правния отдел праща представител, да научи клюките. Майната им, не ми се говори с никой, не ме свърта. А те така или иначе ще научат някак, като ЩАЗИ са. Прибирам се. Не ми се спи. Дали има хапчета, които могат да ме направят нормален? Или шокова терапия с електричество? Не, сметките за ток ще са непосилни. Спя по малко, будя се, пак заспивам, пак се будя. Пет сутринта. Боже, трябва да се направи нещо, пък било то и глупост! Шест сутринта. Mind clearing ride. Без екипировка, по хладните сутрешни улици, в трафика, сред отработени газове. Поревах си. От вятъра. И от газовете. Мотора прегрява, не му харесва в трафика. Седем сутринта. Би трябвало да ми се спи, а не ми се спи. Увисвам да си поговоря по телефона с една мадама психолог. След разговора ми става ясно, че трябва да е благодарна, че пациентите й не са се решили на масово самоубийство. Ама много е зле! Но ми даде идея. Аз съм бил повлиян от авторитета на мацката в съдебната зала. В обичайна среда нямало дори да я забележа. Хм.
   
   Дай пък да я видя? Лоша идея. Лоша идея. Лоша идея! Летя покрай трафика, вече имам план. Стигнах може би на време. Ориентирах се кой е най-използвания вход на съда и се паркирах директно пред него. Доспа ми се, ама чудовищно. Кафе! Оглеждам, притичвам. Взимам едно. Стоп. Нека са две. Притичвам обратно до мотора, подпирам се небрежно, пия кафе и чакам. Теорията на вероятностите се оправда в моя полза - няма и минута преди тя да се появи в далечината. Гледам. Гледам. Да, нищо особено не е. Дем ит, Кольо, нямам оупънър! А трябва ли ми? Тя не е нищо интересно! Приближава ме на няколко метра, забили сме поглед един в друг и всеки момент ще ме отмине. В последния момент й правя знак с очи към втората чаша кафе, която стои на опашката на мотора. Мацката намаля, спира, оглежда чашата, поглежда мен, взема я и продължава навътре без да обели и дума. Добре бе, може ли да се прекарвам два пъти подред?!?

   Бахти, тая ми взе така необходимата втора доза кафе - толкова ми се спеше, че не можех даже да се ядосам - и че ми е взела кафето и че не съм направил нищо! Взех си още кафе, мръднах мотора че някаква фуражка взе да мрънка. Събирам сили за срамно отстъпление, вглъбил съм се в себе си и изведнъж огромно туловище преминава покрай мен, оставя нещо на мотора и отпръхтява нататък. Мигам. Едър рогат добитък? Не. Мигам. Великан? Не. Пак мигам. Фокусирам. А, просто дебела лелка. О, чистачка. Така де, хигиенистка, съдейки по облеклото и аксесоарите. И ми е оставила празна хартиена чаша от кафе, щото си е помислила, че аз съм я хвърлил и иска да ми натрие носа? Не, заспал не правя връзката. Хващам с два пръста чашката и почвам да влача към коша за боклук. Метнах вътре. Направих две крачки обратно към мотора. Спрях и изкрещях. Изпсувах нещо, ама така високо и ясно, че усетих болка в гърлото, а минувачите се обърнаха любопитно. Скок към коша за боклук. Рови. Вади чаша. Мамка й, ако просто ми е върнала чашата и съм ровил за нищо!
   
   Видях надрасканото и се успокоих. Пак мигам. Номер? Не. Поща? Не. А, това е дата и час. А тука нечетливото е място... Ахаааа. Има и нарисувано цветенце. Или слънце? Еврейска звезда? Сцепен на осем женски полов орган? Каква шибана дата сме днес? Първия минувач ме изгледа много съжалително и отмина, когато го попитах. Втория вече ми каза датата и бавно подчерта годината. Мамка ти, в добро настроение съм, минаваш метър. По принцип бих си сложил тениската "Феичката на зъбките" и бих ти сресал с бухалка всичко от резците до кътниците първо на ляво, после на дясно. Но днес - не. Смятам на пръсти, че ми е невероятно уморено. Значи не днес, не утре, а вдругиден? Отлага? Що? Почему так? А, тъкмо ще се наспя!
   
   [may be continued...]
Активен
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +18/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 39



Профил
« Отговор #1 -: Август 23, 2019, 19:21:05 »

   Сформирания екип изследва и извлече максимално количество информация от хартиената чашка. То тип червило, то начин на захапка, то почерк на написаното, дебелина на използвания химикал, въобще едно такова поколение кагебейци съм възпитал, че чак ми се напълниха очите със сълзи от гордост. После с Васика изградихме стратегия за действие. Така де - аз изграждах, а когато нещо му допаднеше го отхвърлях като опция.
   
   И така, изтапанил съм се като пълен ръб и чакам на заветното място. И чакам. И чакам. Пет минути да съм чакал. Чашата ли не сме декодирали правилно? Аз ли съм объркал дата и час? Неееее. Тенеке. Преди години имах една такава, дето закъсняваше. Ама нямаше пропуск в закъсняването. Първо по петнайсеина минути. После почнах и аз да закъснявам с толкова, ама тя почна да закъснява по половин час. Аз почнах с по четирсетина минути. Накрая като се уговорим за осем, отивах към девет и половина, десет без двайсе. И я чаках само десетина минути. До един ден, в който се уговорихме да се видим и аз просто не отидох. Оказа се и че тя не е отишла. Както и да е, история за друг път, но от тогава ми остана една нетърпимост към закъсняванията... та, тръгнах си. Да ходи да закъснява и да вързва тенекета на някой друг.
   
   Както ми е нарушен вътрешния баланс, така нещо ме застига и се вкопчва в ръката ми. Бегъл поглед - наш`та леля е. Късно, късно... продължавам бавно напред теглейки я, а токчетата й отчаяно чаткат. Преди месец бутах Голф 2-ка с шофьор вътре, сам. Километър и двеста по леко нанагорнище. Тънкостта при Голф-а е леко да му навдигнеш задницата, за да го подсилиш напред. При мацките е същото - леко им навдигаш задницата, за да ги подсилиш в желаната посока. Рязко спирам, едновременно с това се обръщам и както ми се набива в ръцете я хващам за задника и я вдигам. Тя инстинктивно прегръща, аз целувам.

   Според мен е голям пропуск да не се играе за секс на първа среща. Щото като не играеш за това, няма как да се получи. Пък в моя случай беше наложително да се получи, щото с това закъсняване - просто нямаше шанс да се развият нещата нормално. Наложително, ама тя не знаеше че е наложително - дръпна се. Не веднага, ама се дръпна. Пуснах я да изчатка на земята с токчетата, смигнах й някак трагично, обърнах се и си продължих. Крачка. Две. Пет. Дем ит Кольо, не сработи. Това е лошо за делото! Десет. Дали да седна на някоя пейка? Дванайсет. Вероятно ще дойде. Не, майната й, има и апелативен съд! Те затова сигурно са го измислили.
   
   По-късно през деня влизам да постна някакви лайна във фейса, да ядосам жена ми, че ми беше паднало кръвното. Нали, да ми звънне, да повика малко, да не пия хапчета. Природно лечение, дето се вика, щадящо черния дроб. Ама наш`та леля взела че ме намерила, позакачахме се малко, държи ми се като някаква тинейджърка, писна ми и спрях да й обръщам внимание. Изорах една тавичка свински вратни с манатарки, ох, още ми става тежко като си спомня, но беше приятно - отне часове!
   
   [a few days later...]
   
   Изтегнал съм се в едно от заведенията на кума ми. Размотаваме сервитьорките и барманките, правим си гаргара с тях. Или казано иначе - поредната пенсионерска среща, не сме се засичали от много време и издивяваме. Кума мрънка че един път не съм го уважил да отида в новата му дискотека, уверява че нямало да ме остави на малолетките да ми докарат инфаркт. Пък аз му показвам изпилените протектори на лактите - пошёл нахуй, до преди малко подпирах с лакти асфалта, едни малолетки нищо не са! Ама той пак - засмуквали като два киловата прахосмукчка... Кога съм щял да му върна прахосмукачката... Шурик, не съм ти вземал прахосмукачката? Звъня на жена му - става ясно, че я е скрила от него, някакви драми... Разбирате - пенсионерска сбирка.

   Така сме затънали, че чак в последния момент виждам как наш`та леля съдия минава изключително бавно покрай нас, вперила поглед в мен, в комплект с още една леля. Ама разбира се, че аз нямам никаква реакция. Пробвайте да карате пет-шест стотин километра, после си проверете реакциите. Но другаря Иванович е свеж, копнее за публика на нашите драки, а очите му едни такива добри, обаче ризата - напомня за разкъсана усмирителна. Скочи, подхвана ги, вече даже не помня как, насмота ми якета, каски, направи им място, подреди ги на нашата маса, докара си половината персонал да направи шоу, аз още съм в потрес. Бахти, развалиха ни раздумката. Кума ми се опитва да ме представи на дамите, пък аз го прекъсвам с "Няма нужда, ние се правим че не се познаваме".
   
   Неловка тишина, споглеждания, другаря Иванович асимилира ситуацията. И милия ми, скъп на сърцето, безценен кум - става, хваща другата леля и казва "Запознайте се, ние няма да ви пречим" и ни оставиха сами. Мисля си 'Не е добре за делото, бъди сега малко по-нежен'. Ми хубу. "Да предложа на непознатата дама питие?", махвам на сервитьорката, онази се телепортира и почвам: "Едно питие за дамата... нещо което да навежда на мисълта, че е желана, но пък в същото време да има стил и класа... нали... да не вземеш да донесеш домашна сливова? (едно плахо 'не, няма') Чудесно." И от там като ни тръгна една импровизация да се правим на непознати - красота. Изшльопахме няколко мартинита от една чаша. Седем. Осем? Така де, наложи се да й помагам с даване на пример, щото тя твърдеше че не можело по това време да се пие.
   
   Като се хванах че ме е ударило, се стреснах какви глупости върша - аз като съм трезвен е опасно какво ще натворя с наш`та леля съдия, пък в това състояние е чак плашещо! А решение по делото ми още не е излязло. Обляха ме едни ледени тръпки как ей сега тя ще ми заприлича на рошаво пиле сокол, ще взема да прибягам за желирани червеи да я храня, че изглежда анемична... Не, не, не! Стоп - време ми е да си ходя. 'Прекрасна, беше интересно, до скорой встречи.' Събирам си набързо каски-маски, горници-морници, ръкавици-мъкавици... Чакай, що говоря на глас? И то като Динко с ачивейту? Мдааа... стана ми смешно, смях си се сам... определено е време да си тръгвам... наш`та леля гледа учудено. Навеждам се да взема ключа, "Ключове-млючове", бааам, една целувка от нея, колкото само да маркира. Повдигам едната вежда "Страсти-мордасти".
   
   Тръгвам си, че това не е на добре за делото! Бавно се отдалечавам, декламирайки си "Придут страсти-мордасти, приведут они напасти, изорвут сердце на части! Ой, беда...". Един вътрешен глас изкънтява в главата ми: 'Млъкни бе! Хората те гледат странно'. Пф. Че те винаги ме гледат странно. Откога не съм карал пиян? Охооо, минаха години, трезвеник съм аз... Окей, нов апроуч към проблема. Ще мога ли да карам пиян? Хм. Да направим една пресечка и ще разберем. Ръкавици. Каска. Не - без каска, че да поизтрезнея. Каската на лакътя. Оп, чакай. Горницата! Махни каската, махни ръкавиците, сложи горницата. Абе дъл да не я залупя на резервоара? Късно, вече я облякох, текнаха реките пот... добре, ръкавици.
   
   Ааа! Някой сере до мотора! Да му вкарам ли един слайдер от ботуша в главата или да не рискувам, че може да го опръска при падането?!? Докато стигна до автомивка ще засъхне и тогава става страшно! О... не бе, спокойно, т`ва е наш`та леля, приклекнала разглежда нещо. Половината разговор ми се губи - нещо ме убеждаваше, че много се била возила на мотори, ма на по-спокойни, тоя я гледал лошо. Някак съм я прилъгал да се качи да пробва задната седалка, щото помня че беше много втрещена колко е малка, пък аз й мерех задника с педи, после го налагах на седалката като доказателство че ще се побере идеално. Пак някакви петна в паметта, как вече съм с каска - мистерия! Чувам само "Нали ще караш бавно, че съм без каска". Чакай бе, кога съм казвал че ще се возиш?!? Силно се изумих.
   
   Следващия спомен е от рязко изтрезняване, предната поднася. В права линия, ама адреналина пердаши яко. Кхм. Пясък бе, отпусни я тая спирачка. Окей, окей. Що карам до бордюра? И с трийсе? Чупка в китката, лявоооо. Премигване. 120. Нещо ме блъска в гърдите. Ъ? Рано е за шифтъра. Па и той бие по друг начин. Ко? Да са ева, имам пътник! Намаляме рязко. Да бе, наш`та леля, верно. 50. Пак блъска. 30. Спира да блъска, чувам крясъци през шлема и звука на двигателя, чак ме е страх да вдигна визьора. Виковете намалиха интензитета си и заглъхнаха. Пфу, отдъхнах си. Провираме се между колите на светофара, оная се побърка да ме бие по гърдите. Не бе, честно, писна ми - гася мотора насред колите и спираме точно до патрулка с отворен прозорец.

   Какво има, мацка? Страх я било, много близко съм минавал до колите. Окей, не се притеснявай. Притеснявала се. "Ти се крий, да не те види Мильо че си без каска, дистанцията е мой проблем". Наш`та леля подскача на място, ония от патрулката вперили поглед към нея. Тук към главата без каска, ту към задника. Аз ли няма да сипя масло в огъня? "И се пресегни да сгънеш регистрационния, да не го проверят, че е краден мотора, пък и ще ни усетят че сме нафиркани". Наш`та леля подскача на задната седалка, тупа ме по рамото да тръгвам. Другарите милиционери са със стоманени нерви, евала. Между колите ли, мацка? Вече е съгласна че дистанцията е достатъчна. После извоювах да се движим с петдесятка - писна ми да ме бие по гърдите, нашляпах я в движение по задника. Омекна.
   
   Стигнахме до у тях, прицелих някаква пейка да си почина и да видя ще имам ли сили да се прибера, че рязко загубих мощност в главните системи. Наш`та леля се сгушила в мен, аз не съм я усетил от протекторите. А от мен тече пот, вероятно и миризмата е на ниво. То как и няма, като караме с трийсе... а радиаторите бълват спомени от Сахара директно върху мен. Някак си съм споделил притесненията си, разговора го помня от там на сетне:
   - Спокойно, миришеш на мъж
   Ъ? На работник с потник. Не мацка, сори.
   - Не, гледай, колко пот се стича... (продължава да не ми харесва идеята да ми се вре - хем съм потен, хем мириша, хем ми е горещо)
   - Нищо, аз вече съм мокра... (споглеждаме се многозначително) Всмисъл, цялата... (пак се споглеждаме) Всмисъл, от теб... (тук вече тя поема дълбоко въздух) Всмисъл от карането!
   - А аз надървен... (много значителна пауза) Всмисъл, пред дома ти... (споглеждаме се) Всмисъл пред дома ти на дървена пейка стоя!
   - Едни упорити гънки имам на леглото вкъщи, трябва да ходя да ги оправям...
   Ама защо не каза бе, мацка? Някакво хоби ми е да ги опъвам. Всмисъл, гънките. Нещо като експерт съм. Ще дойда да погледна!
   
   Качваме се, аз още от вратата оставам гол до кръста. Жив се сварих! А наш`та леля подскача:
   - Какво правиш?!?
   Опа. Тая да не би наистина да има от ония упоритите гънки по сатена?!? Дето нямат изправяне?!? Не бе. Ебава се.
   - Има си дрескод при оправянето на гънки - никога не се опъва с дрехи. Нищо чудно, че не ти се е получило до сега...
   
   То по принцип за това не се говори, ама - проблем. Половин час, един час. Оная се строши от оргазми, а аз си викам "Ще направим впечатление, добре за делото!". Два часа. Викам си: "Това е добре за делото, идеално!". Минахме към разширена волна програма. Засечка - наш`та леля не давала отзад... а ние отпреди петнайсет минути сме пред свършен факт... Това не беше добре за делото! Три часа. Под душа, във ваната. Не бе, чудесно е за делото, ама... Дейба, карал съм няколкостотин километра, после пих, ще да е от умората? Четири часа. Няма как да не съм го спечелил това дело! Шампанското свърши, почнах да изтрезнявам, почнах да се притеснявам. Оная вика "Не мога повече, ти прави каквото трябва". Не че до тогава съм имал задръжки, ама в тоя момент изгрубях... Когато почна да ми напомня за секс със парцалена кукла прекратих заниманията.
   
   Наш`та леля хем възхитена, хем възмутена и учудена, ама няма сили да реагира. Теглих си един студен душ да се оттърва от ерекцията, събрах си екипировката, заминах си. Бахти делото, бахти чудото, съсипа ме сексуално!
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines