Tyxo.bg counter В съда - Залмоксис отвръща на удара
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Август 22, 2019, 20:54:33 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


„Първата стъпка към постигането на вашата цел е да отделите време и нужното уважение. Разберете какво означава за вас нейното постигане.“
– Дуейн Джонсън – Скалата

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през август 2019г.

Научи се на ефективна комуникация с жените! Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: В съда - Залмоксис отвръща на удара  (Прочетена 196 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +18/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 36



Профил
« -: Август 11, 2019, 11:40:53 »

   Иска ми се да вярвам че случайно ми се падна руса и симпатична за съдия. Ама много ми се иска. Още повече ми се искаше да бях нормален подсъдим, предполагам и на нея. Виж, прокурора и адвокатите някак бяха принудени да присъстват горките. Още с първите крачки в съдебната зала казах на единия ми адвокат: "Ну... это будет фиаско, братан..." без да отлепям поглед от съдийката. А ония учуден, отронва: "А?!?". Нищо, нищо - съчувствено го тупам по рамото, сякаш не знае кого има за клиент...
   
   Невинните хора се усмихвали. Така ми казаха де, на подготовката. И с вече установения очен контакт, пускам една лека усмивка. На заден план мозъка ми трупа по везните: затвор, глоба, тая не е нищо особено, що не вземеш пак да минеш покрай оная адвокатка, тя толкова доволна остана предния път, че и ти, що ти е да се занимаваш със съдия... Хм... Още съм стоварил заинтересовано-изучаващия си поглед върху нея. И тя си държи погледа върху мен. Адвокатите казали нещо, прокурора казал нещо, май и тя каза нещо. Явно е мой ред. Кой знае какво са ме питали? Майната му, ирелевантно. Вдигам едната си ръка наполовина във въздуха в знак всички да търпят и да внимават.   
   
   "Бих искал да се представлявам сам по делото и да се откажа от защитниците си". Сам се учудих на думите си, едва се удържах да не подскоча на място. Гениално? Или глупост? Късно ли е да се откажа? Все още се гледаме със съдията. Ах тия сини оки. Не ме съветвала да правя това. "И аптекаря е съветвал Ромео...". Оркестър - туш. Лека усмивка от съдията. Мда... обичам мозъка си. Винаги прави някакви шантави асоциации в най-неподходящото време. Тоест... винаги. Разбирал ли съм колко сериозно и тежко е обвинението? Ма моля ти се, мацка, аз за това мисля последната минута, което при мен се явява цяла вечност. "Alea iacta est". По дяволите, още не сме си отлепили погледите един от друг! Секунда, две, три, пет. Цезар... я, мацката се сети. Браво. Награждавам я с внимателно кимване. Тя ме засипва с IOI, докато разкарва адвокатите ми, които плещят нещо за вмренна невменяемост. Май не са далеч от истината? Само дето не е временна, ами перманентна.

   От тук нататък дело придоби ясни очертания на пълен фарс. Едно от по-безобидните неща беше когато съдията ме попита за имена, дата и място на раждане. Издекламирах ги и я попитах за нейните. Прокурора го туширах с въпрос кое точно ми забранява да я попитам и той изпадна в дълбок размисъл. А след като тя ми отговори, горкия прокурор попита дали няма да питам за неговите, а аз му отговорих че си падам по наистина красиви жени и за съжаление не мога да му отговоря на възникналия интерес. Вероятно делото можеше да го снимаме като късометражна романтична комедия. Между непрекъснатите закачки със съдията, тя успя да елиминира свидетелите срещу мен, както и доказателствата. Аз пък на няколко пъти я спасявах от директни атаки на прокурора срещу нейното и моето поведение, защото тя просто се вцепеняваше, осъзнавайки колко се е увлякла и какви ги е натворила до тук. И после отново ни се срещат погледите, попива всяка дума която казвам, търси двойния или тройния смисъл, асоциацията, лицето й направо грее.

   И свърши. Делото свърши. Неочаквано. Чудя се как, по дяволите, да направя някакъв follow up? Но бях интелектуално и емоционално изхабен, нищо не ми хрумна. Нищичко. Крачка извън залата и мозъка ми включва на шеста с полусъединител: да беше кодирал място за среща по залез? Така, да беше вметнал? Ей, уби ми се кефа. Все казвам, че за да си изляза от зоната на комфорт, то трябва първо да вляза в нея, а не съм я виждал от години, но това преживяване в съда... ако досега не съм си бил в зоната на комфорт, то в ония момент се бях отдалечил на светлинни години. Провал. Отивам да се мотая из офиса. Правния отдел праща представител, да научи клюките. Майната им, не ми се говори с никой, не ме свърта. А те така или иначе ще научат някак, като ЩАЗИ са. Прибирам се. Не ми се спи. Дали има хапчета, които могат да ме направят нормален? Или шокова терапия с електричество? Не, сметките за ток ще са непосилни. Спя по малко, будя се, пак заспивам, пак се будя. Пет сутринта. Боже, трябва да се направи нещо, пък било то и глупост! Шест сутринта. Mind clearing ride. Без екипировка, по хладните сутрешни улици, в трафика, сред отработени газове. Поревах си. От вятъра. И от газовете. Мотора прегрява, не му харесва в трафика. Седем сутринта. Би трябвало да ми се спи, а не ми се спи. Увисвам да си поговоря по телефона с една мадама психолог. След разговора ми става ясно, че трябва да е благодарна, че пациентите й не са се решили на масово самоубийство. Ама много е зле! Но ми даде идея. Аз съм бил повлиян от авторитета на мацката в съдебната зала. В обичайна среда нямало дори да я забележа. Хм.
   
   Дай пък да я видя? Лоша идея. Лоша идея. Лоша идея! Летя покрай трафика, вече имам план. Стигнах може би на време. Ориентирах се кой е най-използвания вход на съда и се паркирах директно пред него. Доспа ми се, ама чудовищно. Кафе! Оглеждам, притичвам. Взимам едно. Стоп. Нека са две. Притичвам обратно до мотора, подпирам се небрежно, пия кафе и чакам. Теорията на вероятностите се оправда в моя полза - няма и минута преди тя да се появи в далечината. Гледам. Гледам. Да, нищо особено не е. Дем ит, Кольо, нямам оупънър! А трябва ли ми? Тя не е нищо интересно! Приближава ме на няколко метра, забили сме поглед един в друг и всеки момент ще ме отмине. В последния момент й правя знак с очи към втората чаша кафе, която стои на опашката на мотора. Мацката намаля, спира, оглежда чашата, поглежда мен, взема я и продължава навътре без да обели и дума. Добре бе, може ли да се прекарвам два пъти подред?!?

   Бахти, тая ми взе така необходимата втора доза кафе - толкова ми се спеше, че не можех даже да се ядосам - и че ми е взела кафето и че не съм направил нищо! Взех си още кафе, мръднах мотора че някаква фуражка взе да мрънка. Събирам сили за срамно отстъпление, вглъбил съм се в себе си и изведнъж огромно туловище преминава покрай мен, оставя нещо на мотора и отпръхтява нататък. Мигам. Едър рогат добитък? Не. Мигам. Великан? Не. Пак мигам. Фокусирам. А, просто дебела лелка. О, чистачка. Така де, хигиенистка, съдейки по облеклото и аксесоарите. И ми е оставила празна хартиена чаша от кафе, щото си е помислила, че аз съм я хвърлил и иска да ми натрие носа? Не, заспал не правя връзката. Хващам с два пръста чашката и почвам да влача към коша за боклук. Метнах вътре. Направих две крачки обратно към мотора. Спрях и изкрещях. Изпсувах нещо, ама така високо и ясно, че усетих болка в гърлото, а минувачите се обърнаха любопитно. Скок към коша за боклук. Рови. Вади чаша. Мамка й, ако просто ми е върнала чашата и съм ровил за нищо!
   
   Видях надрасканото и се успокоих. Пак мигам. Номер? Не. Поща? Не. А, това е дата и час. А тука нечетливото е място... Ахаааа. Има и нарисувано цветенце. Или слънце? Еврейска звезда? Сцепен на осем женски полов орган? Каква шибана дата сме днес? Първия минувач ме изгледа много съжалително и отмина, когато го попитах. Втория вече ми каза датата и бавно подчерта годината. Мамка ти, в добро настроение съм, минаваш метър. По принцип бих си сложил тениската "Феичката на зъбките" и бих ти сресал с бухалка всичко от резците до кътниците първо на ляво, после на дясно. Но днес - не. Смятам на пръсти, че ми е невероятно уморено. Значи не днес, не утре, а вдругиден? Отлага? Що? Почему так? А, тъкмо ще се наспя!
   
   [may be continued...]
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines