Tyxo.bg counter Страх, и кому бе нужно?
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Ноември 11, 2019, 23:10:44 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


"Разликата между тези, които са постигнали нещо и тези, които не са постигнали нищо, определя този, който е стартирал по-рано." - Чарлз Шваб

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през ноември 2019г.

Научи се на ефективна комуникация с жените! Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Страх, и кому бе нужно?  (Прочетена 565 пъти)
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*

Репутация: +733/-121
Неактивен Неактивен

Публикации: 980



Профил
« -: Септември 29, 2019, 20:07:50 »

Много пъти, когато съм имал удоволствието да остана сам в компанията си, тъй като намирам себе си, за най-забавната и интелигентна личност с която съм контактувал. Разисквам различни въпроси, наскоро си мислех. Как всъчщност се е формирало, съзнанието ми, начина ми на мислене, начина ми на действие. И установих, че освен всичко оскатанало с което са ме увредили, тези с които съм имал контакт, са ме увредили и със чувство за страх от нещо което не съществува.

Още от деца, в детската градина ме заплашваха с това, че ако не се държа прилично майка ми няма да дойде да ме вземе. В училище ме заплашваха, че ако нямам добри оценки, ще бъда отхвърлен от обществото. в гимназията ме заплашваха, с това, че ако не уча, ще спя под мостовете и ще моля хората да ми купят хляб. Заплашваха ме с матурите, непрекъснато в продължение на цялата гимназия, учителите говореха само за това как няма да си вземем матурите, и от нас нищо няма да стане. В крайна сметка, се оказа, че само ултра катилите не ги взеха от първия път. Всеки който знаеше, как се казва столицата на България си я взе с аплодисменти.
От дете ме заплашват, как един ден ще свърши училище и ще ме грабне истинския живот. КОлко е труден и непосилен. Как едва ли не в един момент, вече всичко приключва и започват адските мъки. По голяма глупост от това няма. Заплашваха ме, как няма да мога да си намеря работа или поне не достойна такава, как ще бачкам за жълти стотинки и как, всички ще ми се подиграват.
Говореше се за това, как собствен бизнес могат да имат само супер умни и способни хора. Как трябва да имаш уникалната идея, която е хрумнала само и единствено на теб. В противен случай си мъртъв или поне гладуващ.

Нищо от това не се сбъдна, нищо от това не се оказа вярно. Дори напротив. Веднага след училище живота добива смисъл. А защо бе нужно да програмират страх в детските ни мозъци. И ако трябваше да ни е страх от нещо, защо това нещо не беше реално?
Само за момент да се огледаш около себе си и ти се изяснява, че бизнеси за милиони се ръководят от хора чиито обувки размениш с лява и дясна ще разберат чак когато влязат в болница в гангрена. Защо, бе нужно да сломяват детските ни стремежи? Защо бе нужно да ни програмират в страх като роби?

От години се опитвам да променя начина си на мислене, нямам особен успех, ако само за момент отвлека вниманието си, умът ми по навик и по програма залита на там на където не трябва. Вероятно, никога няма да мога да го променя изцяло. По всяка вероятност, ще заразя децата си със същото с което са заразили мен.

От какво трябваше да ме бъде страх, и защо трябваше?

Не съм свършил но трябва да излизам.

Активен

Fortuna incepto signatur!
crowolf
PuP Player
PuP Форум Новак
*******

Репутация: +0/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 10



Профил
« Отговор #1 -: Септември 29, 2019, 21:36:01 »

Всичко това е част от системата и си зависи от всеки индивидуално как ще излезе от нея. Не мисля, че има смисъл да се гледа на света чрез толкова мрачна парадигма. Въпреки, че началните години на развитието на личността на човек са важни и после трудно се коригират, не е невъзможно стига да има желание. Това което ти променя начина на мислене е знанието и нагласата, придобиват се от всякакви източници - книги, философия, и хора, които са отдали живота си, за да разберат кое си струва и защо. Сега явно преминаваш през нещо, което те кара да се обърнеш назад във времето и да си направиш тази равносметка. Защо не погледнеш от хубавата страна на нещата - никой от тези пороци не се е случил.  Smiley

От години се опитвам да променя начина си на мислене, нямам особен успех, ако само за момент отвлека вниманието си, умът ми по навик и по програма залита на там на където не трябва. Вероятно, никога няма да мога да го променя изцяло.

Около 90% от мислите ти днес са същите като вчера и всичко е циклично. Щастието е въпрос на избор, а един от компонентите е да си благодарен за нещата, които имаш. Аз например съм забелязал, че ако ми е кофти има 3 неща, които винаги помагат - музика, спорт и природа. Умът ни определено може да е най-добрият ни приятел, както и най-големият враг. Пробвай да ограничиш негативната енергия покрай теб. Гледането на телевизия или други глупости, които са пряко свързани със системата също оказват влияние. А относно страха - до колкото знам е вроден инстинкт и едно от нещата, което те прави човек. Може би от пикъпа знаеш, че най-доброто оръжие за страха е сблъскването с него.

И все пак ако нищо от казаното тук не ти влиза в употреба, мога само да ти препоръчвам една книга - Монахът, който продаде своето Ферари /Робин Шарма/ малка е и се чете бързо, защото грабва. Успех!
Активен

Цитат
Тоя пич нямаше никаква игра, много зле, афк.
master
PuP Форум Сенсей
****

Репутация: +16/-27
Неактивен Неактивен

Публикации: 302


Профил
« Отговор #2 -: Септември 30, 2019, 02:58:04 »

Много пъти, когато съм имал удоволствието да остана сам в компанията си, тъй като намирам себе си, за най-забавната и интелигентна личност с която съм контактувал. Разисквам различни въпроси, наскоро си мислех. Как всъчщност се е формирало, съзнанието ми, начина ми на мислене, начина ми на действие. И установих, че освен всичко оскатанало с което са ме увредили, тези с които съм имал контакт, са ме увредили и със чувство за страх от нещо което не съществува.

Още от деца, в детската градина ме заплашваха с това, че ако не се държа прилично майка ми няма да дойде да ме вземе. В училище ме заплашваха, че ако нямам добри оценки, ще бъда отхвърлен от обществото. в гимназията ме заплашваха, с това, че ако не уча, ще спя под мостовете и ще моля хората да ми купят хляб. Заплашваха ме с матурите, непрекъснато в продължение на цялата гимназия, учителите говореха само за това как няма да си вземем матурите, и от нас нищо няма да стане. В крайна сметка, се оказа, че само ултра катилите не ги взеха от първия път. Всеки който знаеше, как се казва столицата на България си я взе с аплодисменти.
От дете ме заплашват, как един ден ще свърши училище и ще ме грабне истинския живот. КОлко е труден и непосилен. Как едва ли не в един момент, вече всичко приключва и започват адските мъки. По голяма глупост от това няма. Заплашваха ме, как няма да мога да си намеря работа или поне не достойна такава, как ще бачкам за жълти стотинки и как, всички ще ми се подиграват.
Говореше се за това, как собствен бизнес могат да имат само супер умни и способни хора. Как трябва да имаш уникалната идея, която е хрумнала само и единствено на теб. В противен случай си мъртъв или поне гладуващ.

Нищо от това не се сбъдна, нищо от това не се оказа вярно. Дори напротив. Веднага след училище живота добива смисъл. А защо бе нужно да програмират страх в детските ни мозъци. И ако трябваше да ни е страх от нещо, защо това нещо не беше реално?
Само за момент да се огледаш около себе си и ти се изяснява, че бизнеси за милиони се ръководят от хора чиито обувки размениш с лява и дясна ще разберат чак когато влязат в болница в гангрена. Защо, бе нужно да сломяват детските ни стремежи? Защо бе нужно да ни програмират в страх като роби?

От години се опитвам да променя начина си на мислене, нямам особен успех, ако само за момент отвлека вниманието си, умът ми по навик и по програма залита на там на където не трябва. Вероятно, никога няма да мога да го променя изцяло. По всяка вероятност, ще заразя децата си със същото с което са заразили мен.

От какво трябваше да ме бъде страх, и защо трябваше?

Не съм свършил но трябва да излизам.


Един смислен пост да прочета от теб.
Сигурно си наще набори,това което казваш...аз много добре  разбирам,защото и мен така ме учиха(но не особено успешно)
Ай на бас,че тия глупости са ти ги говорили 'хора' които 'най хубавите им години са ибили в казармата'.
Има и друго,ей,една книга по въпроса-гарантирам няма си загубиш времето ако я прочетеш
https://chitanka.info/text/11553-systojanie-na-strah
Активен
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*

Репутация: +733/-121
Неактивен Неактивен

Публикации: 980



Профил
« Отговор #3 -: Септември 30, 2019, 19:51:43 »

crowolf - Знам това което ми казваш. Не ме разбирай накриво, нямам фобии. Не съм черноглед, реалист съм. Вярно е, че намирам човечеството за боклук, като аз разбира се съм част от въпросното човечество.

От години до сега, много често слушам за излизането от системата... За мен това модерни простотии. Какво точно означава да излезеш от системата? И от коя точно система да излезеш? Защото ако е от системата като цяло, то това не би било никак полезно, дори намирам подобно действие за пагубно!
На времето, един безделник полуидиот разправяше как бил излязал от системата и бил свободен и щастлив. Говореше това, докато пиеше бира в бара, носеше мобилен телефон, пушеше цигари, носеше дрехи и най-вече получаваше пари от борсата!

Аз не вярвам, че можеш да промениш това с което си програмиран и закърмен дори. Това не е да штракнеш дилийт. Можеш да полагаш усилия да контролираш себе си, но да го промениш, не виждам как. Книжки съм чел много, ама много. действието им е не повече от няколко часа до няколко седмици. В основата си в ядрото си, програмата, ОС-то винаги остава едно и също. А ОС-то, се записва в детски мозък, и това е така защото тогава, може нещо да се промени.
Прочети, за деца като Маугли. Колко от тях са се научили да бъдат хора? И тези които са се научли да използват думи, дали някога са станали нормални членове на общестовто... Хората в основата си не се променят.

С пикъп не съм се занимавал и не съм се образовал по темата, но как да се сблъскаш с нещо което не съществува. Темата е за това, защо ни плашеха(не само мен, всички деца дори и към момента) с несъществуващи заплахи. Как това е повлияло на живота им в последствие. И дали тази практика не порочна.

master - За мен е чест, че си прочел всички мои постове!

До къде я бях докарал.
А така, момент да клъвна някой и друга водка. Не пия водка защото много ми харесва, но това има, това пия.
И така, заплахите, че дядо Торбалан и Баба Яга ще ме вземат ако не заспя веднага и там подобри глупости, са достъчни на малкото празно мозъче да развие страх, че ако не направи нещо, то ще му се случи нещо. "Да би мирно седяло, не би чудо видяло" "Покрна главица, сабя не я сече" И другите простотии които ни караха да учил в училище, какво направиха? Именно, програмираха в мозъците ни, че трябва да бъде кротки и послушни.
Сега като се замисля, два шамара шяха да ме приспят много по-бързо от Баба Яга!  И тогава със сигурност, щеше да има реална заплаха. Но тук говорим за нереалните. Много хора изпитват страх от неща които са със малка вероятност в действителност да се случат. И това е защото, са научени да се страхуват. Дори по-лошо, много неща повишават рязко вероятността си ако се страхуваш от тях. Като например да караш мотор, ако се страхуваш, че ще изпуснеш завоя. Гарантирано ще го изпуснеш! Ако се страхуваш, че ще изгубиш работата си, гарантирано ще я изгубиш. Страха, приятели и фоукс, ви гарантира реализацията на това от което ви е страх.
Да завърша училище, както вече казах, не беши нито страшно, нито трудно, да си намеря работа не беше нито страшно нито трудно, макар и в условията на финансова криза, когато хората не се питаха "как си" а "работиш ли?". Да замина на 18 години в чужбина сам самичък, не беше трудно. Да живея там, не бе трудно нито страшно.

Нямам за цел, да променям читателите, така или иначе не вярвам, че 20 реда могат да променят нещо. Всъщност, всички призиви да се променяме, са безмислени, защото ако си педераст и видиш цици, няма да оправиш резбата, ако си мъж и си бръкнеш в задника няма да станеш педал, или джендър или рейнджър или другите синоними на гьотверен! Целта ми е да помисля, и да чуя мнението ви за това което аз мисля. Не, че вашето мнение ще промени нещо, но все пак би било интересно да го прочета. Другата ми цел е да изясня пред себе си, какво точно са сторили с нас в детството ни, за да сме това което сме. И ако мога, само ако мога, да упржнявам по-засилен контрол над това което умът ми прави по дифоут.

Страха е присъщ за човек, по тъпо създание не съм имал нещастието да видя на живо. Освен всички останали недостойнства които има. Като например, полусакатото тяло, податливостта на 30000002034702932 болести, липсата на издръжливост, липсата на сетивност. Негово величество човека е и извънредно страхливо съсздание, страхливо до такава степен, че се плаши от отражението в огледалото, от сянката си, и дори от звуците които самия той издава. Плаши се дори от това което се случва в главата му. А защо сме най страхливите създания на планетата?  Защото, сме научени да изпитваме страх към всичко.

Вероятно, страхът, е продукт на воубраженито и дори на способността да предвижда и да предполага. Аз съм съгласен, че страха е полезен и ако не беше така нямаше да съществува, но медът също е полезен, ако ядеш по една лъжица на ден. Някой пробвал ли е да яде по един буркан всеки ден, а по една кофа? Ето какво е положението със страха. И да разбира се, страха както всяка друга емоция може да се контролира. И така би трябвало, но умът на човек е твърде мързелив да се занимава и със това. Той може да мисли, за цици за пишки, за задници, за беемвета и за какво ли още не, но няма да отдели време да помисли да има смисъл да изпитва страх от нещо в настоящия момент.
Представям си го като началника на последния етаж при който идват различни служители и докладват за положението. Много рядко ще се направи, проверка на данните. Страха идва и казва, - копеле, тука си ева майката, положението много лошо. И това е всичко, положението вече се възприема като много лошо и тука си еда майката. Край.


Тва беше всичко от мен за тази вечер. Хахаххах.
Активен

Fortuna incepto signatur!
StefanS
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******

Репутация: +76/-17
Неактивен Неактивен

Публикации: 166


Профил
« Отговор #4 -: Октомври 01, 2019, 08:55:48 »

От години до сега, много често слушам за излизането от системата... За мен това модерни простотии. Какво точно означава да излезеш от системата? И от коя точно система да излезеш? Защото ако е от системата като цяло, то това не би било никак полезно, дори намирам подобно действие за пагубно!
На времето, един безделник полуидиот разправяше как бил излязал от системата и бил свободен и щастлив. Говореше това, докато пиеше бира в бара, носеше мобилен телефон, пушеше цигари, носеше дрехи и най-вече получаваше пари от борсата!

Защо се измъчваш от такива мисли? Достатъчно е да знаеш как работи системата, нейните правила и закони, и да се възползваш максимално много от възможностите в живота си. Заеби щастието, всички неща които те правят щастлив са пагубни в дългосрочен план. Аз следвам едно единствено правило: това действие/решение добро ли е за мен? Ако да - правя го, ако не - не го. Разбира се в контекста на системата - не можеш да убиеш човек, защото си решил че е правилно. Можеш, но си носиш последствията. Идеята е, че ти сам и еиднствен можеш да се грижиш за своите интереси, и че никой друг не ти мисли "доброто". Дори родителите, те мислят за "Своите интереси" без значение как го оцветяват. В това няма нищо "неморално". Такава е природата, такива сме хората, всеки се движи от своя собствен интерес - с минимални усилия да постигне максимален резултат. Животът на Менуар се върти около Менуар. Точка.


Аз не вярвам, че можеш да промениш това с което си програмиран и закърмен дори. Това не е да штракнеш дилийт. Можеш да полагаш усилия да контролираш себе си, но да го промениш, не виждам как. Книжки съм чел много, ама много. действието им е не повече от няколко часа до няколко седмици. В основата си в ядрото си, програмата, ОС-то винаги остава едно и също. А ОС-то, се записва в детски мозък, и това е така защото тогава, може нещо да се промени.
Прочети, за деца като Маугли. Колко от тях са се научили да бъдат хора? И тези които са се научли да използват думи, дали някога са станали нормални членове на общестовто... Хората в основата си не се променят.

Можеш, можеш - нарича се update. Можеш да обнновяваш вярванията си и вижданията си постоянно. Особено пък детските вярвания, едва ли вярваш в Дядо Мраз, в Торбалан, или Боб от Туин Пийкс. Въпроса е защо? Разбира се, че някои неща се променят много трудно и изискват постоянни усилия, не става с четене, а само с практика. Аз съм такъв пример, до преди 3 години съм вярвал в златното правило - правиш това, което би искал другите да направят на теб. Да ама не, това не работи в днешния свят. Цял живот съм бил възпитаван да помагам, да бъда "добър" с хората, сещаш се глупостите. И накравя получаваш винаги един Х*Й. Голям. Сега за всеки според действията му (не думите). Държи се някой (дори роднини) неуважително - чао, фелиша. В моя живот драма няма, ходете на кино ако искате такава.
Друг пример цял живот съм бил пълен, и все се оправдавах с гените си. И така до преди 6 години, докато не промених въгзгледите си, дори с това ново "аз" не свикваш бързо. Имаш нужда от време да се възприемеш по този различен начин, но за старите хора ще си останеш онзи пълен човек. Те не искат да повярват, че си се "променил", точно защото виждат своя провал в теб. Никой не иска да те види "успял" по същата причина, и да, дори родителите ти. Поне с моите е така, няма какво да направя.

И сега малко за страха - да има рационален и нерационален страх. Нерационален е например страх от змия. В Европа има по 1 смъртен случай на година, но някак си повечето хора ги е страх от влечуги. Лично аз започнах да си "играя" със змии ако я видя някъде. Нищо страшно, знам че няма как да ме убие, не и в България.
И обратно - автомобилите. Би трябвало да изпитваме страх от тези неща. Това си е направо динамит. Но никой няма проблем с тях, нито изпитва страх. Знам колко е опасно, но нямам никакъв проблем да си карам колелото сред тях.
Можеш ли да започнеш "умишлено" да изпитваш страх/нестрах към едно или друго нещо. Разбира се, започваш като се поставяш в тези ситуации крачка по крачка. Първо гледаш змии по телевизията, после отблизо, после вземаш една пръчка като я видиш на живо, докосваш я, и си държиш зареден мобилния телефон ако си някъде далеч.

Ти го беше написал веднъж много хубаво: "Щом си надъхан задължително трябва да пробваш. Навиеш ли се за нещо, незабавно трябва да го направиш."
Следвам този съвет постоянно, много е практичен. 
Активен
cionflipp
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +39/-12
Неактивен Неактивен

Публикации: 193



Профил
« Отговор #5 -: Октомври 01, 2019, 11:43:36 »

И така, заплахите, че дядо Торбалан и Баба Яга ще ме вземат ако не заспя веднага и там подобри глупости, са достъчни на малкото празно мозъче да развие страх, че ако не направи нещо, то ще му се случи нещо. "Да би мирно седяло, не би чудо видяло" "Покрна главица, сабя не я сече" И другите простотии които ни караха да учил в училище, какво направиха? Именно, програмираха в мозъците ни, че трябва да бъде кротки и послушни.

Цитат
"Дори родителите, те мислят за "Своите интереси" без значение как го оцветяват."
На Стефанс

Мен котката като ме събуди в 3-4 през нища, шото драска и бута разни работи ставам, набивам и един зрав кес и после 2 седмици спя спокойно. Т.е. действам от личен интерес - искам да се наспя. Дори като стана през ноща да се изпикая тя става и се крие плахо по ъглите защото мисли, че ще ударя, но аз няма да го направя без причина. Това рационален ли е, нерационален страх ли от нейна гледна точна не знам, но съм я дресирал по някакъв нескупосан начин да не ме буди по нощите. Не знам, сигурно има по-ефективни начини да дресираш котката си без да те напрази и намрази живота като цяло, но те отнемат много време и енергия, както изискват и компетентност.
При децата е същата работа, повечето родители действията са им породени от лични интереси. Прави това и това за да успееш, че полсе като съседката им като ги пита "абе кво стана с cionflipp, къде се изгуби, кво работи, колко взима" те да се похвалят "така и така, успял е, много добре го отгледахме". Аз и да не бях успял те щяха да излъжат, особено майка ми. Поне така е при мойте родители.
Обаче аз като малък бях много невъзприемчив, инатлив и твърдоглав, така че май нищо не ми влезе в главата от опитите им за дресировка, винаги правех обраното и имаше много скандали. Псувал съм майка ми на майка, и баба ми на майка, хвърлял съм столове, после е идвал баща да ме бие. А ако в някаква друга паралелна вселена паралелното ми аз ги е послушало то най-вероятно е пълен идиот обременен от глупостите им и като цяло неудовлетворен от живота индивид.

@Стефанс, на колко години си? Вярвания и възприятия могат да се променят, ако си по-млад 15-25, но мисля, че след 25-30 е необратимо. Даже и 25 май е много. Ето примерно взeми за пример, някой мъж, който е пасивен, плах и не може да поема инциатива. Ако е пълна тояга няма и да забележи недостатъците си и до какво додят те, но ако има поне две капки мозък ще види, че има някакъв проблем в живота му, но няма да предприеме действие защото е плах и цял живот е дресиран със забележки "не вдигаш луб, дръж се прилично" и т.н., които са го парализирали. Или пък ще предприеме дякакво действие? Според мен има няколко фактора - външен, годините и генетично вроденото поведение. Та, ако въпросния е на не повече от 25, има кой да го насочи и не е пълна мотика натурално то може да промени това-онова.
Активен

Your heroes do not obey the rules they are telling you to follow.
Riot
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******
*

Репутация: +68/-11
Неактивен Неактивен

Публикации: 250



Профил
« Отговор #6 -: Октомври 01, 2019, 14:58:22 »

Радвам се че още от училище разбрах за тези програмирания, в един момент и аз бях супер заблудения, ама толкова заблуден че само къде смотаняците бяха малко по-добре от мен, смятайте какъв съм бил тогава. В един страхотен пролетен ден аз реших да се науча на много работи сам, не че родителите ми не са ме научили на възптания(все пак колкото възможности са имали, толкова са ми дали), но истината е че относно това как да се справяш с живота, някои хора и до ден днешен все още на са си научили урока. Започнах лека по лека да им наблюдавам глупостите на другите и да анализирам всичко което правят, не че съм се вманиачил до такава степен, но си вземах бележка за всяко нещо, в последствие дори и се издигнах сред тъй наречените '' готини хора'' като осъзнах че поне 95% от всичките ми набори са супер спрели у умрели откъм живот. Гледам ги повечето са се заженили и са станали семейни на по 25 години, други си седят при техните и са си намерили сигурна работа и все още се осланят на семейните ценности, абе да си кажа честно хич не им завиждам, даже ме хваща яд за някои от тях че имат толкова потенциал, но самите те са смотани и не знаят как да го използват. В крайна сметка всеки си решава кое е добре за него, ама ме съмнява че повечето са избрали неща които ги кефят, самия комфорт в който са се наврели ги унищожава вътрешно, ама нали това е идеята да са подчинени на системата, на мама и на татко, да изглеждат добре пред смешното ни общество, пълно с интриги.

Дори и тук във форума се пишат глупости понякога и е един вид програмиране, излез и сваляй колкото се може повече мацки, абе той не може да си закопчае якето правилно като хората те тръгнали съвети за пикап да му дават. Глупости от сорта на фрейма е най-важен, външния вид не е фактор, статуса парите нямат значение. Все ми се струва че дори и хората които дрънкат тези глупости сами не си вярват ама те си знаят.

Истината е че трябва да се научим да използваме мозъка си правилно, не само за Фейсбук или игри ами да знаем как да се справяме с живота и да експериментираме за да видим кое работи и кое не. Да натрупаме опит иначе, няма как да стане. С времето се навъдиха по нета някакви си тъпи общества на мигтау, инселове и тем подобни глупости направени от хора които явно си нямат друга работа за вършене.

Меноуар, прави си за страха братле, още от малки все нещо ни се набива в главата, но се замисли тези които ни набиват тея работи може би описват собствения си скапан и смешен живот  Wink и явно завиждат дори и на някой който е малко по-добре от тях.
Истината е че за да си добре не трябва да цепиш басма на никой, все ще има такива които ще те мразят ама пък заради тях да си развалям настроение и кефа, едва ли.
Активен
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*

Репутация: +733/-121
Неактивен Неактивен

Публикации: 980



Профил
« Отговор #7 -: Октомври 01, 2019, 19:15:00 »

StefanS - Не се измъчвам, забавлявам се.
Съвсем други работи ме измъчват...

АКо съм разбрал правилно, ти следваш философията да правиш само това което е в твой интерес и полза? Звучи идеално, и човек живее със заблудата, че прави именно това. Но това съвсем не е така. Ти сам можеш да се досетиш за моменти, когато не си искал или не си виждал никаква полза в действието си, но си го направил поради други подбуди. Поради една или друга причина, на човек много рядко се отдава да върши именно това което му се иска, или това от което ще има полза. Много, от нещата които вършим са дори вредни, но все пак ги правим.
За това, посланието следва да звучи по следния начин - Прави само и единствено това което е в той интерес, но само и единствено тогава когато можеш.

Можеш, да се ъпдейтнеш, несъмнено. Можеш да научиш друг език, да се научиш да плуваш, да изградиш навик да закусваш или да тренираш. Можеш да ъпдейтваш, но ъпдейтваш само въргу основата която имаш. А основата която имаш винаги си остава една и съща. Представи си една къща, можеш да строиш колкото решиш етажи, може и да я ремонтираш, да сменяш прозорци, или да я изолираш. Но основата винаги остава същата. Аз говоря за основата.
Човек може, да се справи с изолирани страхове, като например, страх от конфликт, страх от ново начало, страх от мнението на околните. Но от самия страх никога не може да се оттърве, защото той засяга психиката в основата и.

Да казвал съм го това. Не знам от къде го изкопа или как си го запомнил. И стоя зад думите си. Но тук говорим за друго.

cionflipp - Съгласен съм. Макар аз да слушах през повечето време родителите си и съм доволен от живота. Е има коли за колито не ми стигат по половин милион евро и имоти за които не ми стигат по милион. Но към момента, аз съм най добрия продукт който можеше да се произведе от началната суровина.

Искам пак да сме наясно, аз не казвам, че човек е това което са го направили. Но надграждане може да се случи само върху това което вече има. А това което вече има в психиката си човек, не е негов продукт и често, е със съмнително качество. 
Не уважавам котките, нагли и глупави животни са. И аз бих я пребил ако ме тероризира. Само котка може да си позволи подобно поведение, дори хората се съобразяват.

Riot - Сигурно всички, които са разбрали, че нещо не е наред в положението са го разбрали в училище. Тогава на съзнанието, все още търси и прави проверки. След извесно време, вече заеба све. Дали се изморява или му писва на роузфайтъра, е друг въпрос, но е факт, че спира да се занимава.

Като цяло, навсякъде се прекалява с тия мацки.
Какво значение, има дали ще прободеш 10 или 100. Какво ти носи това? По-добре ли живее човек, ако е ударил 100 вместо 10. Проблем ако ако на 25 години е скъсал гащите на по-малко от 10, но и това се оправя.
Жените са много, не знам коя дума да използвам. Реже им се като на слаби свини, ходят с цици, ходят с гъзове само въртят очи, ама като я питаш дали иска да разбере защо са те наричали Магарока, автоматично ставаш простак.
На третата среща, бърза да го стисне, ама преди това две срещи се прави на ухапана от йоркипе. В момента в който, мъжът осъзнае и приеме факта, че жената иска повече от него, нещата много се улесняват. Слушал съм а и съм чел, как се правят някви адски чалъми, упражнения спрямо някое гадже заради два пръста опикано месо. И защо не нужен целия този форсаш? За да се случи неизбежното?

Па трябва да имаш силенм глас, пра трябва да имаш силен фрейм, па позата, па езика на тялото, па да следиш реакциите и, па да се стремиш да не изглеждаш заинтересован. Баааааа, деба ако ще си вдига краката, това несъмнено ще се случи. Ако няма да го прави, гарантирам, че и да и напишеш името луната, пак ще търкаш меча.
Кауза финита!

Активен

Fortuna incepto signatur!
StefanS
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******

Репутация: +76/-17
Неактивен Неактивен

Публикации: 166


Профил
« Отговор #8 -: Октомври 02, 2019, 08:46:15 »


Можеш, да се ъпдейтнеш, несъмнено. Можеш да научиш друг език, да се научиш да плуваш, да изградиш навик да закусваш или да тренираш. Можеш да ъпдейтваш, но ъпдейтваш само въргу основата която имаш. А основата която имаш винаги си остава една и съща. Представи си една къща, можеш да строиш колкото решиш етажи, може и да я ремонтираш, да сменяш прозорци, или да я изолираш. Но основата винаги остава същата. Аз говоря за основата.
Човек може, да се справи с изолирани страхове, като например, страх от конфликт, страх от ново начало, страх от мнението на околните. Но от самия страх никога не може да се оттърве, защото той засяга психиката в основата и.

В тоя смисъл страхът е много полезна адаптация/черта. Представи си какво би било ако не изпитваше никакъв страх. Едва ли ще достигнеш до години на възпроизводство. Най-много да си пъхнеш главата в устата на лъва. Да не те е страх да си пъхаш ръцете в контакта, да не те е страх да пипаш горещ котлон. Всеки който е преживявал катастрофа с кола (примерно), знае онова усещане впоследствие което те кара да се чувстваш гадно и постоянно нащрек. То ти казва - внимавай, това е опасно. Какво остава от страха от височина - катериш се по-дърветата все по-високо и високо. Рано или късно се подхлъзваш и заминаваш. Просто трябва да се отървем от нерационалните страхове, те ни вредят, не виждам нищо лошо в това да те е страх от височина. И точно тях можем да променим. Аз лично каквото и да съм опитвал за страха от високо, (бънджи, парапланер, параглайдинг, катерене) все същото си е, погледна ли надолу почти се насирам.

Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines