Tyxo.bg counter Какво ли ги правя...
Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Ноември 22, 2019, 08:27:07 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


"Разликата между тези, които са постигнали нещо и тези, които не са постигнали нищо, определя този, който е стартирал по-рано." - Чарлз Шваб

Екипът на pickup-project организира уоркшопи през ноември 2019г.

Научи се на ефективна комуникация с жените! Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Какво ли ги правя...  (Прочетена 118 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +18/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 39



Профил
« -: Ноември 08, 2019, 04:10:54 »

Пускам за бицепс някакви негативки, болка раздира и пак, за пореден път, о боже, господи мой, някой смее да ми звъни, прекъсва ми сета. Аз на познатите номера не вдигам, а на непознатите някак им завиждам за оптимизма. Но... реших да благословя човека, позволил си да ме прекъсне. Лично. Може пък да е оная... Първолета ли беше, Спасимира ли беше... някакво шантаво име имаше... че се скарахме по някакви дребни детайли от договор между нас и оная изтърси "Ти си позволяваш да ми говориш така, щото знаеш че те харесвам, нали". Неловка тишина. Пак ме хванаха неподготвен. И ми затвори. Няма как, тя ще е. Трябва да го решим тоя проблем с договора, ще вдигна.

Ми не, не беше тя. Оказва се друга мадама, с която леко сме се разминали. Беше ме хванал ентусиазма преди време, та я поканих на "едно място с масло и свещи" и оная си помислила че на СПА ще я водя. Да бе. Маслата и свещите на мотора кой ще ги сменя, като механика ми е на почивка? А трябват едни специални инструменти. Или тънки женски пръсти. Ей, предържахме малко маслата тогава - но вече съм го забравил, простил съм, не съм чак толкова обиден. На механика. Иначе тя, така и така дойде - можеше да не прави драма и да не си тръгва демонстративно, а да вземе да остане... да помогне малко, нали? Та звъни ми тая същата в стил "Ще ми зададеш ли въпроса, че ме е засърбял вече отговора". Аз неохотно се съгласявам ей сега, като си довърша - да си метна един душ, да се налоча с протеин и да отида да я взема. Какво ще я правя така изтощен и аз не знам, ама... за идеята...

Отивам, тая скача в колата и почва веднага - не искала по заведения, не искала у нас, не искала у тях. Карай, вика, карай някъде да гледаме звездите. А аз нито съм на двайсе годин, нито съм кльощав. Секс в кола просто ще ме довърши. С любезното съдействие на инженерите, които са казали "Колеги, дайте да не слагаме задни седалки на тоя модел, а? Да се гърчат там отпред!". Да, било им е забавно. Вече рядко изкарвам Голямата Трагедия, нещо не ме влече, та я давам на кума ми - хем да си направи кефа, хем малко да я поразтърка. И заредил ли я е той? Не, за какво му е... Чучка писател, чукча не читател... Айде беж на бензиностанция. И както се сещате, не върви да кажеш "Налей ми за 50 лева, че не я карам аз тая кола, нищо че си е моята" пред мадамата. Ръчкай до горе. Седи, цъка с език зареждача вика - и моторите ти готини, и колите ти готини, и мадамите... Да съм бил само няколко пъти на тая бензиностанция... не го помня човека, ама той явно ме помни. Ей, стопли ме от вътре, преглътнах ги тия 160 лева гориво някак по-леко. Тръгваме. Карай вика, надалеч, да се махнем вика, от хората... е, окей, ще ти направя удоволствието.

И к`во, к`во... към Искър, дееба, на язовир. Все натам ме влече. Като компас в главата съм. Искър-Бузлужда. Бузлуджа-Искър. И на сън все се въртя, към тия точки - с краката към Бузлуджа, с главата към Искър... И за защо ми беше натам да ходя? С летни гуми, които са прекалено летни и лъзгат не на шега? И к`во кат` лъзгат? Цъкваш ВЕФ-а, яко на спирачките, агресивно в завоите - кеф! Почнах да се сещам що я взех тая кола. Аха да стигнем и оная както се кефеше заедно с мен - изведнъж рязко замлъкна. Ама подозрително замлъкна. Спря да пуска ръце, спря да ме гледа, спря да говори. Пълен гипс. Нещо става. Докато прехвърлям вероятностите, тя надава недвусмислен сигнал: "СПИРАЙЙЙЙЙЙЙ". Ей... с двата крака върху педала, увисваме на коланите, тя едва смогва да се откопчее и да си отвори вратата, подава глава навънка...

Издрайфа се бе, пичове. Беше яла гъби. Наскоро. Аз стоя и усещам как ми трепери десния крак, да го превхърля към нейната седалка - да й бия един шут, както се е нагъзила и връща вечерята, а после да проверя от нула до сто за колко ще се получи при това положение... майната й на вратата, нова ще сложим! Цъкнах лаунч контрола, ама се спрях. Нема, ще постъпя морално, си викам. Пък то такова фино същество, откъде да знам, че е побрало толкова материал? Поне половин час седя, изпарявам цигарки в колата, а оная обикаля наоколо диша учестено и от време на време си излива съдържанието на стомаха на пътя. Повърне, па преместя колата двайсе метра напреде, да не мирише. После още двайсе. И още двайсе. Една диря остава зад нас, загадъчна. Като редосеялка за гъби сме...

Вода, вода... няма вода. И ся, нужда - викам "На ти лубрикант, щото мокрите кърпички ти свършиха". Лоша идея. Оная маже с лубрикант, после сухите кърпички се хлъзгат, разпадат и всичко става една ужасна картина, която не искам да си спомням, а и вие не искате да ви описвам... Замислих се дали да не й откача маркуча на радиатора, да се полее. Толкова зле беше положението. Ама ако се нагълта с антифриз после половин кофа мастило в районното, пак ще вляза в централните новини, жената ми ще мрънка. Заведох я до водата, да се налочи и наплиска от язовира. Не, моля ви се, може ли да стане по-зле? Може. Оная като се подсили и като нагази във водата до над глезените. Хлъзна ли се, к`во направи... Стой ма, водя те да се наплискаш, не да плуваш! Ми не се въздържах. Оная стои във водата, аз светя с телефона, те ме гледа с един телешки поглед, гледа... па се разрева. Но аз тая вечер съм морален. Прикотках я да излезе. Закичих я с ароматизатора от колата. Казвам й "Много ти ходи, стои като брошка, кой ше се сети че е ароматизатор?". Абе изиграх го, спря да реве, миризмата я маскирахме... решаваме проблемите един по един. Трябва да си малко оптимист в такава ситуация!

Ама как да я кача в колата окаляна? Мацка, сваляй токчета, събувай панталони... А тя, милата, пърха с мигли "Ама аз съм без бельо, щот` нали...". Ясно, батко ще оправи ситуацията - алтернативно решение. Оглеждам наоколо и намирам две найлонови торби да се веят. Нахлузвам й ги по една на крак, завързвам почти до коленете. Да, така става за качване. Тръгваме да се прибираме. Бавно. Бааааавно. И внимателно по завоите. Щото ако продължи да повръща ще ни открият по метода "Свържи точките". Почти съм я прибрал, минаваме покрай бензиностанцията на която заредих и в тоя момент мацката се опитва да повърне. Ама няма какво, излиза само пяна, оная маже в шепите, маже по лицето, не разбирам - опитва се да си го върне там откъде е излязло ли?!? На инстинкт - панически отбивам в бензиностанцията, щото не съм сигурен къде ще му излезе края, а началото съм го виждал и го помня прекалено ясно. Горката изскача от колата, ще търси спасение в тоалетната. Какво да ви описвам: косата разчорлена, ароматизатора се вее назад от ускорението към кенефа, грима размазан, цялата в повръщано и лубрикант, в устата е като булдог ял майонеза, а на краката - найлонови торби. Идва човека, дето ме зареждаше и казва:
- Бате... не знам какво ги правиш, ама... имаш за разказване...
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines