Последни публикации

Общо:


Седмичен репорт 16
---------------------------

Общо:
-Ескалиране с водене/танци и следване желание става по-лесно.
-Приобщаване към компания подобно на структура като свалка.
-Блокажче подобно на морето.
-Търся сигурност в тва да стоя на теми опознаване/разкриване и тва разпада сета/интереса.
-Бележки идеи подобрение


Четвъртък
--
Излизане за 2 часа, бях се разбрал с уинг, но се засекохме чак преди да си тръгнем от клуба.

Кацам на бара да си поръчам нещо, почвам да си лафя с некви пичове, основно аз говоря и пускам некви бъзици. След няколко минути почна единия да ми фърля въпроси и тръгна лафа (структурата като на свалка хахах), другия си денсеше нещо. Дойдоха две мацки до нас, почнах и с тях да си говоря нещо, едната беше фън. По едно време 3ма човека ми говореха, не знаех кой да гледам хах. Стоя си на бара, около мен танцуват, идва ми желание да потанцувам с тая мацка, малко се колебая и я хванах, вика имам си приятел, върта си я. Останах да пораздвижа, видях че една мацка зад мен на бара ме гледа и се облегнах до нея, не бързах да я отварям и дойдеха некви др хора с хостесата, разбута ни и след тва не съм я мяркал/търсил. Намерихме се с уинга, малко моабет, отворих един сет, но ми свършиха думите и излязах сам от сета, също някакси форсирах разговора и не го усещах натурално. След тва си тръгнахме.


Обобщение:
Окей вечер. Намирането/присъединяването към компания пичове е подобно на свалка, вкарваш стойност, почват да ти се кефят и ти стават като база, където може да се връщаш и вече не си сам. Даже тоя с който си лафех повече на няколко пъти ме пита къде ми е приятела, да не съм тук сам хахаха.
Колебание при следване на желание за танц отново, но става по-лесно да го правя с по-малка нужда да се форсирам, отдавам го на тва че си го премислях вече няколко пъти и на самите действия. Тва се вижда и в следващи сетове/дни с танци/водене.


Събота
--
Излизане за 3+ часа с уингове, приличен брой сетове.

В готино настроение съм, лафим си тъпотии с уинговете и пред нас стоят две мадами, едната мн прилича на един сет от морето, гледам я и се чудя дали е тя и ест тва ми е опенера. Лафя си 5+ мин с тях, идват техни 3 приятелки още, казвам им здр. Продължавам да си говоря с двете/таргета, нещо се сещат за вътрешни бъзици и се обръщат една към друга с некви истории, прекъсвам ги слушат ме, после пак така. Оставих ги и отидох при уинговете, гледам тая ме гледа. Дойде ми желание да я дръпна и запозная с уинговете, малко колебание и отидох. Казвам и нещо свързано с предишни разговори, викам изглеждаш ми социална, ела те запозная с приятелите, хващам я за ръката и тръгвам, докато се обръщам я виждам как гледа приятелката си с изражение 'еми кво да права' хахах. Дойде но секунди след тва една от приятелките дойде и си я 'взе'.
Видях една колежка, която и вкарах след тва оферта за през седмицата да се видим. Малко ми пипа бутоните и усетих как премислях кво ще направя като отида при нея, не исках и да заговарям мацки пред нея (*).
През седмицата и писах дали е свободна, вика не. Оставих непрочетено, щот знам че и влияя и след час се включи с тва, че не била в сф. Стана ми любопитно дали ще го промени ако пак не го прочета, но тва ми отключи некъв блокаж, че съм лош така като правя, тя незаслужава и т.н., проследих си го до минала случкаи и го премислих. Както подобния случай докато бях на море и тук имаше доста натрапчиви мисли и липса на свързаност със настоящето. Имаше и страх, че ако я остава непрочетена/сийн, ще се разсърди хах.


Обобщение:
Както предния ден, по-лесно си слушам желанието за водене/танци, което ме радва.
Сетовете от последните излизания в повечето случай ми вървят по подобен начин, където мацката се кефи в началото, но интереса пада и умират нещата. Имах и фийдбек, който ся усетих, че е така и че стоя само на репорт/разкриване/опознаване в началото и тва е от търсене на няква сигурност и комфортна зона и заради тва някак липсват бъзици/ескалации. Тва го видях и в седмицата докато чатех с мадами, като се хванах как се опитвам да измисля кво/как да разкрия за себе си. След тва нарочно се отпуснах и почнах да се бъзикам и чата ми стана 10 пъти по приятен.

Бележки подобрение:
-разкриване, емоционална игра, водене/физическа игра
-упражнения за горните на сухо без старание/форсиране да се прилага след тва, влизане в сет с празна глава, оставяне мацката да вдъхнови кво да говориш/правиш и просто споделяш
-добри въпроси за работа със страх/ограничаващи вярвания, коментар от клип (351) How To Get Ahead Of 99% Of People... (Don't Ignore This) - YouTube

Докато функционираш само на 1-ва и 2-ра чакра, каква жена очакваш да привлечеш?!
Докато мислиш, че една жена е само разход, как ще имаш сериозна връзка?!
Защо се сравняваш постоянно с другите какво правят и къде ходят?!

Най-краткият отговор е, че човек привлича това, което излъчва и му се дава това което заслужава. Жената избира мъжа, а не той нея.

Жестоко, много се смях!

Един приятел ме пита: "Брат, добре ли си?" и му разказах на бързо защо се хиля така, и този: "какво четеш ти бе?!" и "по добре в cars.bg да влезеш да четеш обявите."   

   Имах си ново треньорче за фитнеса - Валерката. Младо лапе, двайсе и пет лазарника... там някъде е. Поредния шампион по културизъм. Много се депресира, като му казвам, че е спечелил медали само щото в неговата категория е имало двама други участника. И все пак, горкия: не се отказва, от много време иска да ме тренира, ама все не се вписва от другите ми треньори. Рекох да му дам шанс, нали така се вика: "Път на младите". Той пък се надъха да ме вдигне до ниво за състезание или поне да ми докара инфаркт. Като по-вероятно беше второто. Всеки ден сме в различна зала, различен град и рядко повтаряме: почнахме от Варна. Валерката без да иска обиколи България да ме гони да ме тренира.
   
   Обаче е тъжно: Валерката се залепя за всичко от женски пол в залите. Ама се залепя като прясно лайно по калник от центробежна сила - рязко и хаотично. Това му е стила на пича. Все някоя ще върже. По негови думи, веднъж на месеца му се случва което не е лошо, но процеса ми се струва болезнен за него. Отделно, че направо ми идва да потъна от срам покрай него, като го видя как се радва като малко дете на подхвърлен инстаграм от някоя. И ми се къса сърцето. Направо не издържам на еднотипните разговори "Аз й писах, тя не ми отговаря, какво иска тая". Ама си мисля "Трай си там, не си слагай таралеж в гащите" и отронвам едно "Де да ги знам, Валерка... боклуци някакви".
   
   Докато един ден не се пуснахме към някаква бургаска заличка, а там...имаше от боклуците на Валерката. Много бе. И разнообразни. Оглеждам аз къде по дяволите ни е пратил бат Тошко да тренираме и дали не сме на грешно място, когато някаква девойка минава и ми подава две гирички по килограм.
   
      - Дръж за малко...
      
   Що хванах - не знам, на рефлекс. Инстинкта ми подсказа да й ги шибна в главата, ама се спрях. Оная се наведе пред мен да си вързва косата. Голяма грива, голямо мятане. На пилон да ми играеше, май нямаше да е толкова енергична. Накрая се изправи, взе си гиричките и ми каза:
   
      - Мъжете на 20 метра от дома си и вече са ничии. А лисици като мен... дебнат отвсякъде...
      
   Смигна и замина. Аз се чудя къде по дяволите попаднахме, а Валерката изригва от кеф, вика "Тая дали има приятелка и мене да уредиш?". Погледнах го изпод вежди и се захванахме да тренираме. Поглеждам аз лисичката: тя милата обикаля и заговаря всички наред. Искрено й доставя удоволствие някой да й клъвне, да се опита да влезе в разговор, а после да го отреже. Закачливо й е някакво. Пак пробва няколко пъти да ме закачи, ама аз я подминавах все едно не съществува, зарязвах я да си говори сама.
   
   Валерката обаче не се спира. Ходи да заговаря, ту тая, ту оная. Енергичен е, не може да му се отрече, но ефективността клони към нула. Не, направо ефективността му е захапала нулата. И не пуска. След поредния му провалил се опит, аз толкова се отчаях, че съм си скрил лицето в ръцете и си масажирам слепоочията - превантивно, да не ме заболи главата. Лисичката се прокраднала до мене, седнала и тя на пейката.
   
      - Пак здрасти...
      
   Погледнах я и пак заринах лице в ръцете. Да, ето го главоболието, дойде...
   
      - Майка ти не ти ли е казвала да не говориш с непознати?
      - Да, за това ще се запознаем... Аз съм Теди
      - Кат` мечката? Нали беше лисица... - оная ме погледна странно, реших да не обяснявам - Щрунци съм аз...
      - Да бе...
      - Честно - вдигам рамене
      - Шрунци... - замислено рече оная
      - Като героя от едноименното стихотворение "Друг път, толкоз път, за един път - никой път..."
      - Оффф...
      
   Стана и си замина. Брей. Идеално. Просто трябва да бъда себе си и те сами се махат, да не ми досаждат. Даже не се наложи да обяснявам, че бензина е два и петдесет, а пенсиите ги дават едва в началото на месеца. Продължих да си тренирам с главоболие.
   
   Валерката ме засили към някаква машина за кофички. Тъкмо си я нагласям и лисичката сяда на нея със засилка.
   
      - Тука ли ще правиш?
      - Не, нагласям си я за вдругиден, да не ми я разместиш сега...
      
   Оная намали килограмите и почна. Мяташе се като обезглавена хлебарка. Въздъхнах дълбоко, завъртях очите, а оная веднага скочи да ме пита какво имало. Нищо бе, нищо. Давай, мацко, супер си. Обаче оная настоява.

      - Знаеш, че го правиш неправилно...
      - Не, не знам... - прави ми се на тъпа
      - Да се обзаложим. Ако го направиш правилно - ще ти изпълня едно желание...
   
   Не иска повече питане. Идеално изпълнение - лактите в страни, без заключвания в горна и долна позиция, бавни движения в пълен обем. Даже не знам аз дали го правя толкова чисто. Изръкоплясках, а оная се ухилила самодоволно.
   
      - Сега... да те накарам да изтанцуваш нещо...
      - Ако може да е танца на робота, че по средата на тренировката съм леко вдървен и другите няма да ми се получат добре...
   
   Имаше още няколко тъпи предложения, които парирах.
   
      - Добре, кажи ми истинското си име...
      
   Казах й го, а оная се фръцна и си замина:
   
      - Много тъпо име имаш
   
   Вдигнах рамене. Problem solved. Или поне така си мислех. След малко Валерката ме довършва на лежанката. Заредил ми сто кила. Бутнах ги там десетина пъти, а той:
   
      - Още три... виждам те че можеш... - бутнах едно - Почвам да броя три! - напсувах го на ум, бутнах три - Браво, още две... - не ми дава да оставя щангата, да го еба, бутнах още две - Значи две още, казах, аз ще помагам ако трябва!
      
   Направо ме шибна адреналина, пробвах да хвърля щангата назад, че да стана и да го пребия, ама Валерката я държи на позиция. Викам си "Ще фейкна две с негова помощ, ще оставя щангата, след което - ще стана и ще го скопя". Тъкмо ми се е сглобил плана в главата и чувам лисичката:
   
      - Той не може бе. Ако бутне още три без помощ и ще му изпълня едно желание...
      
   Пет. Без помощ. И две къси. За всеки случай. Валерката очите му бяха изцъклени като станах. Май отрони едно "Ебасимамата", не съм сигурен. Хем се бях натоварил, дето ми било тъпо името, хем бях ядосан от Валерката, въобще не го мислех - обърнах се към нея:
   
      - Обръщаш се, изчезваш и все едно не се познаваме...
   
   Много тъпо й стана. Чак получих душевен оргазъм. След около минута кръвта почна да се връща към мозъка, дишането се нормализира и взех да се псувам колко тъпо съм постъпил, ама вече беше късно. Метнах си душ, облякох се, и със съжаление виждам Валерката как е захапал поредната мацка в залата, хванал се да прави кардио до нея, въртят някакви педали... Не искам да ставам свидетел на поредното му падение, та реших кротко да си пуша пред залата. Има си столчета, има си масички, цивилизована работа. Не съм дръпнал и половин цигара, когато лисичката се хлопва на стол до мен, поглежда ме игриво, а аз превантивно казвам:

      - Нали не се познаваме?
      - Да... да се запознаем?
   
   Погледнах към небето за помощ. Не... само облаци, няма метеорит, няма край на света.
   
      - Генчо, приятно ми е
      - Гергана
   
   Усмихна се, все едно е открила топлата вода. Майната й.
      
      - Гери или Ганче... Ганче! Ти си дошла да тренираш или...
      - Не, тук съм на обучение по садене на пиперки
      
   Позасмях се.
   
      - Верно? Аз пък тъкмо взех тапията за агроном
      - Като те гледам... доста си начетен - поопипа ми рамото
   
   Не знам как ни тръгна разговора. Въобще. От дума на дума - заминахме да ядем мръвки. Аз си мислех, че ще има някакъв проблем да се качи на мотора, ама то проблема от друга страна излезе - не намерих конски мръвки. Пилешкото ми е втръснало, а от телешко трябва да разнообразя.   Пиша на бат Краско да освобождава апартамента, пиша на Валерката да ходи да спи на пейките... ще ходим да си готвим на домашно. Ще ходим, ама оная се дърпа. Накрая, като видя че ще я зарежа, за да ходя да си готвя - все пак склони.
   
   И не вървяха зле нещата като цяло. Едни хубави конкси кюфтенца, малко зеленчуци около тях... много сочно стана. Ух. Хем си хапнахме хубаво, хем си прекарахме добре. През цялото време се опитвам да вдигна малко градуса и да отворя леко на сексуални теми, което по принцип ми се получава само то себе си. Ама при най-малкия намек, получавам един поглед с присвити очи и "Какво точно имаш предвид?". А няколкото пъти, в които влязох малко по-грубо се стигаше и до "Нали знаеш, че няма да правим секс". Все едно ме поливат със студена вода. Е, да, аз го обръщах на "Ами тогава защо си тук?", ама се приемаше като някаква шегичка.
   
   По някое време реших, че е дошъл момента, няма какво повече да я бавя. Или ще стане, или няма да стане. То няма среден вариант. Бат Краско удобен апартамент има, сложил си е диванче с гледка през огромни прозорци. Тупнах се там, привиках я с "Ела да ти покажа нещо". Тя беше леко подозрителна, ама дойде. Заблудена, мисли си че ще й показвам гледката. Поцелувахме се, помачках я, а като спря да се опъва - направо й го подадох в ръцете. Тя отначало беше възмутена колко било нахално това от моя страна, после й мина. Аз вече предвкусвам предстоящото пиршество, оная обаче се запъна. Лежи до мен, мачка го и до там. Пет минути, десет, петнайсет. Аз съм й бръкнал в гащите, ама - до там, по-нататък срещам сериозна съпротива. А сега де? Взе да ми доскучава, рекох да насиля малко нещата, а оная "Аз ти казах, че няма да правим секс". Пффффф. Направо си го дръпнах и си го прибрах. Оная ме гледа въпросително, аз й заявявам, че като няма да правим секс - няма какво да го дразни само. Тя пък скача, сама го хваща и го вади - много искала аз да свърша. Еми... така ще е трудно.

   Ама как да станело по-лесно? Мамка му, какво се занимавам с двайсе годишни лапета? Рекох й да си сложи физиономията до него и тогава да го мачка. Тя - послушна. Да й се ненадяваш. По едно време й викам "Плюни му малко". Явно не знаеше как да плюе. Целия ме оплю, там където трябва - не улучи. Тъжна, трагична история. Давам й акъл "Пусни да се стича по езика и го насочвай". Спрях да гледам, щото почна да ме избива на смях. А почна ли да се смея - направо я пиши бегала цялата история. И, да не повярваш, оная по едно време го налапа. Ааа, егати кефа. Оная каза "Аз само главичката", а мен ми се върти в главата как ще й сцепя задника, че да ме помни чак до раждането на първото си дете. Ентусиазирах се някакъв такъв и предобрих ситуацията. Само й казах:
   
      - Сега ти се е паднало, не се лигави, поемай го целия...
      
   Помогнах й малко. Добре де - помогнах й бая. Щото имаше някаква дилема след думите ми, явно не знаеше до къде е целия, та трябваше да й покажа. Усетих аз, как леко й се запъна на гърлото, ама мина. Оная обаче явно й беше първата гърлекна в живота, щото получи паник атака и мучейки заби ноктите до кръв. Бах тия нокти, не се счупиха, направо до кръв ги заби. Нямаше как, пуснах я. Оная скочи, както й е олигавена муцуната, тегли ми майните, събра си багажа и тръгна да си ходи. Прецених на бързо ситуацията и я отписах. Бая се беше подсърдила. Гледам на диванчето до мен, че си е забравила очилата, пък изглеждат някакви маркови. Хващам очилата и тръгвам да й ги нося, ама както съм си гол. Оная тича към входната врата и вика "Не ме гони, помощ". Аз крещя след нея "Вземи си ги!" и размахвам цайсите. Тя се изнася към асансьора, а аз съм целеустремен - след нея, както съм си още одървен. Тя крещи "Махай се, помощ, изнасилват ме". Излезе някакъв съсед, погледна ме. Спрях се, осъзнах как изглежда цялата ситуация. Смигнах палаво на съседа, сложих си дамските очила и се прибрах. Тая бургазлийка не излезе коректна.

[Никога]

В чата си позтавен в ситуацията в която трябва да я навиваш за да излезере. Това е много шибана и винаги 100% губеща роля. Със всеки ред ти изкъртва ранга. Нямаш полезен ход в нея, а наивността и мерака ти, те карат да вярваш, че имаш шанс, и ти продължаваш да я натискаш. 100% точно за това ти казва, че е на мястото за срещата. На нея и харесва да си в тая роля, валидира се от мерака ти, и от това че се опитваш да я навиеш, докато тя има ясното намерение, че няма да се състои тая среща. Никога не приемай да играеш тая роля. Без значение от специфики на ситуацията, без изключения. Никога. На отказ, чупиш всичко, спираш да пишеш, оставяш ситуацията да виси. Не се обясняваш, и приемаш, че точно в тоя момент, тая вечер, среща няма да има.

Аз се чудя "ся тва тест ли е, да дам крачки назад ли, да бутам ли". Към 19:20 ѝ отвръщам, че "тя си знае, ама да помисли добре + вметвам нещо за случайностите (близка обща тема + свързана с чата и целия контекст)". Към 19:45 ми пише, че сега е на мястото, където съм предложил, ама ще се прибира.

Тук накрая си можел да и върнеш любимото ми "Ок. Вече излезнах с друга позната"
Това не винаги сработва достатъчно силно, но точно в ситуации като твоята, е абсолютен гейм чейнджър. Ситуации със силен интерес и очакване. Просто обръща изцяло играта. Защото, не е очаквано, има върху какви инвестиции да се направи залога, и е супер рисково и въздействащо.
И тогава, след като я отебеш и игнорираш, може и две седмици да не си пишете нито ред. Но си сигурен, че през тези две седмици, тя ще те мисли 24/7. Няма значение какво ще се случи с приятрля и, дали ще си оправят отношенията или ще се бият. Тя ментално ще е при теб. Ще се чуди, защо си и го казал, защо не си я чакал, а си хукнал с друга, ще се чуди дори, дали тя е права, ти ли си задник, или може би тя е допуснала грешно и несправедливо отношение към теб, дали не си в правото си, и дължиш ли и нещо. Ще се чуди, тя по-красива ли е, каква ти е точно, и какво се е случило. Ще се чуди дали ще те види пак, дали ще има друг шанс, и изобщо ще пишете ли. Повярвай ми,
машинката и ще върти 200 противоречащи си сценария,  жените са страшно несигурни, особенно когато залога засегне и техен интерес.
И всичката тая ментална помия, ще бъде инвестиции в тебе, приятелю.
Ето така се капитализира интересът който си изградил - в привличане. Да те поправя. По-рано спомена в отговор на едното момче, че пропускал факта "че ти вече си имал привличане". Не. Бъркаш. Нямаш привличане. Имаш силен интерес. Ако имаше привличане, тя по-скоро щеше директно да те покани да се качиш. Двете са коренно различни емоции. Прави разлика между тях. Та, да се върна към неговия пост. Нещата които ти е написал са добри. И съм сигурен, че щяха да сработят силно в твоята ситуация. Щяха да ги създадат привличане. (грешката която ти е посочил за гей приятелката е на място, и аз щях да го пиша, все тая от кой си го взел, но не ми се влиза в детайли, каква е идеята на този шаблон). Мисълта ми беше, че ти каза как не било в твоя стил. Но проблемът не е в самия стил, а в това, че не е в твой стил да си рисков. А, не да си коки-фън. Аз съм играл всякакви стилове през различни етапи. И с преповдигната енергия, и супер сух и сериозен. Имат различни плюсове и минуси в различни моменти и етапи от свалката. Но истината е, че дяволът е в детаила. А не в самият стил. Можеш, както с много забавни негове и приповдигнато настроение, така и със супер убрано и на пръв поглед логическо поведение, да трансферираш интереса си в привличане. Стига да се чувстваш свободен, да стреляш рисково по ключовите възли на динамиката. Забележи моя пример. Тона и отношението е изцяло сериозен и информативен. Но въпреки това задейства цяла верига от реакции. Ще ти дам и още един пример, от ситуацията ти при запознанството.

Тръгваме напред и по едно време стигаме до разклон на подлеза. На мен ми беше студено и всъщност мислех там да ѝ взема номера и да си ходя, ама тя ми предложи да седнем на едни пейки.

Тук можеше за я отрежеш с "Не. Ще тръгвам. Имам работа", като се отдръпнеш физически от нея, към твоята посока. Сякаш показваш физически готовност за намеренията си. Това би имало същия ефект. Едва ли е очаквала да я резнеш, и също ще и подейства емоционално. Няма никакви бъзици в него, и пак е изцяло информативно.
Когато направиш стъпките в страни, и се завъртиш леко към нея, и казваш "пиши ми на вайбър", вадиш си телефона, пускаш вайбър, добавяне на контакт и и го подаваш да се добави. Като не мърдаш от позицията си, оставяш я тя да направи крачка към теб за да се присегне да го вземе. И колкото и да не ти се вярва, най-вероятно офертата ти за среща, щеше да мине много по-гладко, и нямаше да и се рискува за отказ или да те тества. Тъй като щеше да си иска валидацията от "вашият момент на пейката", който си и отнел. В твоята развръзка на събитията, тя вече го е получила.

Пейки пред блока? Ти на 13 ли си?

Защо не. Спонтанна среща в неделя вечер. Знаеш, че ситуацията е "или ще става сега, или въобще". Виждате се близо до тях. С опция за повече... Чат бих ти пратил само на ЛС, ако искаш, драсни.

Всъщност 30-на минути след моето съобщение тя ми писа да се видим пак на първите пейки, където беше началната среща. След 40 мин. ѝ викам, че те не ме кефят, да се видим на едни други, ама след 22 ч. (беше към 21:46). После ѝ дадох точен час. След малко ми казва, че вече е станало късно и няма да е, трябвало да става утре рано.

Интересно беше, че ми писа да се видим. Но аз или сгреших, че се забавих толкова, или че ѝ предложих да отидем на някакво странно място късно вечер (все пак е момиче, а аз полу-непознат). Или просто ме разиграва, защото усети, че я искам. След това ѝ казах в прав текст, че ме разиграва и че ако ще се виждаме, нека е днес. Тя ми отвръща нещо, дето дойде със силна енергия от рода на "надиграх те". Естествено, не ми казва това, но съобщението го издава.

Оттук усетих, че работата изгърмя. По-късно обменихме няколко думи и ѝ казах лека нощ.

Малко съм объркан от тая ситуация, но направих най-доброто, което можах за момента и не съжалявам. Поне вие може да си извлечете поуки от моите грешки, надявам се. Живи и здрави и до нови случки!  

Братоци, ситуацията има развитие и то съвсем прясно.

Днеска ѝ пиша и тя ми отговаря...

Играе си с теб и си имал много добър шанс да я накажеш и д я накараш да инвестира, но си го гръмнал.

След като ти е казала че не е удобно, веднага я режеш и отиваш да се забавляваш. Ако те следва в инстаграм пускаш сторита някъде с приятели/приятелки да види какво изпуска или че просто имаш живот, а вместо това ти натискаш да се видите всякаш ти е много важна, а тя като котка естествено си взима валидацията и ти бяга, а ти послушно гониш. Това да я натискаш да си помисля, е супер излишно в чата.

Продължава да те размотава когато ти казва че в 19:45 е на мястото, че и на всичкото отгоре ти казва че ще се прибира. Трябваше да и кажеш се тая, вече си имам други планове. Нали ти е казала че не удобно веднъж?, а след това била на мястото. Абсолютно размотаване и игрички от жена която иска да си потвърди че си бета и след това да те зареже. Но ти вместо да я срежеш, лапваш въдицата и тръгваш да я търсиш и разбира се напълно очаквано докато стигнеш до там тя се е прибрала, възможно е даже изобщо да не е била там а ти го казва защото я кефи да те размотава и да си играе с теб, и ти напълно и позволяваш.

"Мерси за поканата малко е прибързано" тук го започна добре, и след това го гръмна когато натисна отново да се видите на пейките. И каква опасност? Мъжете не се крият от опасностите а вървят към тях. Пейки пред блока? Ти на 13 ли си? Въобще много и се обясняваш какво е редно, как трябва да се чувства и други излишности. Няма въобще да я видиш с нахалстване. Трябва да се държиш като мъж с решителност и твърдост. Въобще не и даваш усещането че те губи. Когато усещаш че се колебае и не знае какво иска, директно отдръпваш всякакви оферти и я заебаваш за 2-3 дена игнор напълно.

Поне си го завършил добре с отдръпване. Сега не и пиши 3-4 дена. Ако те потърси, бави чата, отговаряй кратко и не я питай нищо. Бъди студен. След това 2-3 дни когато не го очаква и си оставил усещането че те е загубила, по обяд пускаш последен шанс с кратка директна оферта с точност къде и в колко да се видите, "Днес в 18:00 в морската градина, това ти е последния шанс." Ако те разпитва я игнорираш, не се обясняваш нищо. Офертата е ясна. Ако има още интерес, ще бъде там в уговорения час и ще ти звънне. Ако ти каже че не може защото е заета, отново игнор, не пишеш нищо! Ако ти даде контра-оферта с друг ден и час, отговаряш "Не става". Заебаваш я за 3-4-5 дни и чакаш да те потърси с нова оферта. Ти не пускаш нова оферта защото филма ще се повтори!!! Само ако тя те потърси пак тогава вече си отново в играта. Бъди кратък и решителен без да толерираш повече игрички. След толкова нииди поведение, ако се държиш така мъжки този контраст ще има добри резултати. Успех.  

И пускай целия чат за да плолучаваш адекватен анализ.

Няма значение кво мислиш щото твойто мислене е да се оправдаваш и да си намираш извинение да не я чукаш. Трябва да действаш извън рамките на твойта си мислене и напук на мисленето ти. Иначе няма никога да я клоузиш от страх да не нахалстваш.
Малко ме дразни как се оправдаваш ама ти си знаеш дали да действаш смело или да се оправдаваш в страховете си.

Братоци, ситуацията има развитие и то съвсем прясно.

Днеска ѝ пиша и тя ми отговаря след 1 мин. Обменяме няколко реда и я офертирам да се видим в 8. Казва "не е удобно". Аз се чудя "ся тва тест ли е, да дам крачки назад ли, да бутам ли". Към 19:20 ѝ отвръщам, че "тя си знае, ама да помисли добре + вметвам нещо за случайностите (близка обща тема + свързана с чата и целия контекст)". Към 19:45 ми пише, че сега е на мястото, където съм предложил, ама ще се прибира.

Това го приемам като явен знак за колебание в моя страна и ѝ пиша, че няма да се прибира, а ще ме изчака или ще тръгне към нас (нали живеем наблизо). Оправям се набързо и тъкмо тръгвам, когато ми праща съобщение, че вече е у тях. Пиша ѝ "мерси за поканата, ама е малко прибързано" и я питам дали няма пейки до тях, да се видим там, без опасност някой да ни види. Тя се изкефи на това първото , ама после започна да ми обяснява как вътрешно не чувствала, че е редно да се виждаме. Казвам ѝ, че я разбирам напълно, ама ако е било нередно, нямаше изобщо да има съмнения. В тоя момент е "хуук-ната" здраво.

И така, общо взето, съвестта ѝ надделя, и решихме да го "оставим на съдбата" (не беше точният израз, защото аз бях намекнал, че може да е изпусната възмжност (за нея), и тя каза "ако е писано, че ще стане"). Вероятно можеше да нахалствам още и дори да се видим, но не е в мой стил да прибягвам до такъв тип натиск. Последната дума беше моята - "както и да е, остави". Мисля да не се занимавам, докато не ме потърси. Или не се засечем пак някъде.

Ако има извод от тая ситуация, то е че трябва да има опасност да те загуби. За което благодаря на Мага, че ме светна! Също така е много фин момента между "needy" и "знам какво искам, и го преследвам". Второто сякаш идва от мъжката енергия, а не от място на незавършеност.

. . .

П.С. - Данка, мерси за коментара, ама не мисля, че мога да извадя такива актьорски умения, за да се получат последните 2 сценария, хаха.

застана да чака на близост от метър и нещо, после се премести

Застанала е на метър за да я заговориш.  Не я заговаряш и тя се премества

По едно време беше застанала обърната с цялото си тяло към мен, а пък аз просто си бях облегнат на една ограда там

езика на нейното тяло говори - айде де откога чакам, няма ли вече да ме заговориш

докато го мъдрех, тя започна да говори по телефона

като не я заговаряш тя си измисля разговора за да се дръпне настрани. Може да и направиш знак с ръка и да я попиташ за блузата, но отчитам факта че още не си се бил сетил за този въпрос. Сега поне ще го има в арсенала.

В този момент обмислях как да подходя

сталкваш я.  Тя явно е  търсела някой да я заговори щом те е приела положително дори след цялото сталкване на спирката и в трамвая и е чакала да я заговори някой да види дали има смисъл да се сдобрява с нейния или да си търси нов- теб в случая.
Може да я заговориш и да обмисляш подходът, докато си казваш подготвен предварително разговор.

"опитвах се да прочета какво ти пише на блузата, но не успях да разбера 3-тата дума.

това е добро. И аз го ползвам.

Тя ми сподели, че е в странна ситуация. Била се запознала лятото с някакво момче и сега са били скарани

"Кажи му че сега го правиш с мен. Пазаруването имам предвид, ти за какво си помисли. " Без значение е тя кво отговаря- само да зададеш настроение и увереност.

Мина ми през ума мисълта за целувка, но между нас стоеше нейната бутилка вода (което може би е знак на лични граници)

не е знак, а шит тест дали се отказваш лесно при вида на бутилка с вода и си се проваляш. По добре бии шамар на бутилката да излети, наклони се все едно я целуваш, дръпни се. Ако тя не иска те целува ще се дръпне, а ти ще вдигнеш бутилката и ще кажеш че тя се е развълнувала и ще я обвиниш че тя е бутнала бутилката с вода от вълнение че си тръгнал да я целуваш.
Поставяш я в твойта рамка и продължаваш разговора в твоя посока дали лесно се вълнува и дали се притеснява лесно който разговор е основа за ескалация и сексуализиране на темата.

Кефи ме как правиш всичко което си искаш и полагаш усилие, продължаваш в същия стейт и се подобряваш.

Чуй я по телефона и преди да затвориш се уговорете да отидеш у тях под предлог да й покажеш някъде сайт в интернет на нейния компютър. Като те шитне отговаряш" Не, трябва да е на твоя компютър защото на моя не се показва в резултатите, не може да се сейвне, не може да се препраща, само по памет се намира, такъв е сайта," и отблъскваш шита  и отиваш в тях на гости.