Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)

Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени => Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства => Темата е започната от: white_sea в Август 17, 2010, 21:10



Титла: Една обикновена история
Публикувано от: white_sea в Август 17, 2010, 21:10
Привет на всички!-)) От няколко дни чета форума, забелязах много свежи мнения, даже и видях няколко жени да участват активно,  и дори свикнах с пикап термините, че и разбрах значението на повечето, което е учудващо за мен, прдвид напредналата ми вече тридесетгодишна възраст :D-))
Както и да е, ако на някой му се слуша - да чете, а на който му се чете - да пиши после-). Моята история съвсем нетолкова на кратко.
Преди година близо се запознах с девойката, която е и с една година по-голяма от мен. В началото яко виртуално общуване, бъзици по скайп, докато накрая тя не инициира първите три-четири срещи, където всичко мина Ок. Казах си - както обикновено, и тук ще е лесно. Отварям една скоба да кажа, че без да съм се занимавал с пикъп, някои неща (но само някои) не са ми чужди-винагио съм се стремял да не се държа като човек, който непрекъснато прави комплименти и пр., поне докато не се стигне до секса. Имал съм и няколко хубави връзки, където всичко се градеше на взаимното. Връзката с тази мацка си почна доста тегаво, и дълго време аз проявявах всички не-алфа качества, тъй като ми дойде катоп удар с мокър парцал. Нещата се случваха, но трудно, целувките,секса, близсотта, срещите ни бяха много разредени. Самата мацка е много красива, умна, работи здраво. Освен това се оказа, че има бивш приятел, връзка година и половина с пет рзадели за това време. В крайна сметка моите грешки бяха следните: от една страна се държах страхотно с нея, изненади, нестандартни изкарвания, бях мил (както тя призна впоследствие-в нито една връзка не е получавала такова отношение (викат му-пази Боже, сляпо да прогледне), а от друга страна: все й натякхвах и припомнях за бившия.Тя се държеше доста по-хладно, в по-интимните моменти беше гореща, но после ставаше необяснимо студена. Все работеше и нямаше време да се виждаме, а същевременно във фейсбука прекарваше немалко време. И така до момента, когато преди няколко месеца си дадохме двуседмична почивка, която премина в три седмици с обещание после да започнем на чисто, защото тя била почнала да се влюбва в мен, но имала да изчисти нещо около бившия си. Всичко завърши с това, че тя се събра за шести път с него, а аз бях леко шокиран, но й пожелах искрен успех, тъй като много държах на нея. Изобщо не си губех времето да я убеждавам да остава с мен, да не прави поредна грешка и пр., тъй като очевидно безумно обичаше онзи човек. Прекратих всякакви виртуални контакти с нея, изтрих я от фейсбука и продължих напред. След около месец, съвземайки се и възвръщайки си интереса към флората, фауната и по-красивата половина на човечеството (жените) тя ми се обади да излезем. Викам си-че що пък не. Взехме, че излизахме за една седмица пет поредни дни. Нещо, което за шестте ни месеца връзка не се беше случвало нито, ама нито веднъж в рамките на седмица да се видим повече от два пъти. Накрая разбрах, че са се разделилия с бившия си, написа ми голям мейл, в който ми обясняваше за грешките си,че осъзнала,  че с него нямат общи интереси и пр., все неща, повечето от които бях чувал и преди. Започнахме наново връзка, като нещата вървят определено по-добре. Само че от километри личи, остави -ами и на нея й е пределно ясно, Кой е по-влюбения, въобще кой обича, на кой повече му пука, респ. и кой е по-зависимия. Аз. Не си спомням досега да съм имал приятелка, която никога да не е ме питала, къде съм, с кого съм, кс кой заминавам или нещо от сорта. Тук наистина получавам жената=мечта, изобщо не пита къде си, няма проблем, ако й кажа-излизам с приятели тая нощ, да се видим утре или други ден. Респ.-такова поведение изисква същото и от моя страна-).
Това обаче не ме устройва. Давам си сметка, че на една жена й е скучно, когато мъжът до нея й е прекалено сигурен, от друга страна аз обаче съм свикнал и възпитан да се държа наистина добре и мило с дадена жена, след като вече сме и интимно близки, и да разчитам на взаимност.
Не съм се спекъл, най-много да ми се случи това, което вече ми се случи-нищо ново няма да е, но бутон Next не ми се натиска. Едно на 23 друго е когато си седем години по-голям. Натисна ли nExt имам чувството, че ще го натискам мнооооого години наред.
Искам да обърна палачинката, дотолкова, че да е Взаимно, не искам да наранявам никого или да си връщам нещо. От известно време насам спрях да се държа добре, да предлагам и Питам иска ли да се ходи еди-къде си, ако искам да е видя и тя много работи, й казвам-пред вас съм, ако не слезещ звъня ти, ако не отвориш качвам се и звъня на входната врата..., т.е.-вече не минават номерата изморена съм, и пр., дори за малко-но се виждаме. И ред други подобни истории, които не знам колко плюс ми трупат (никога не е имало скандали обаче), но и не знам докога е редно да е така? Пак казвам, връзката ни няма нищо общо със скуката, поне не за нея-екстремни работи, бънджита, масажи, кракти морета и пр. Миналият месец изпуснах уникален шанс да бъда с нея едно едноседмично море  (тя замина-беше предплатено), но баба ми и дядо ми са в критично състояние и ибрах да ги гледам, тъй като... все пак изборът беше мой и не съжалявам. Но ако се налага да чакам още една година, за да отидем някъде за "цяла" седмица - дългичко ми се струва. Много мила, много добра и много чист човек е, но ако завинаги ще обича най-много бившия си...пъкап-а кво казва по този въпрос, има ли шанс да обръщане на нещата? Да продължа да вървя срещу себе си, което не е чак толкова трудно, за да създам така исканата тръпка между нас ли? Тръпката от нейна страна, от моя я има, тя е казвала, че много я радва как чистосърдечно и искрено й се радвам. Докато беше на море пуснах един чисто сексулаен смс "липсва ми главата ми да е заровена между циците ти", на което тя ми върна "ее, споко, тамън ще си починеш от мен малко, че много те ядосвах напоследък. шегувам се разбира се, и ти ми липсваш". В смс-а имаше чисто сексуален момент, къде реши, че й казвам, че тя ми липсва....явно е убедена в това. Самата ят призна, чее егоист и тази черта е наследила от предишните си връзки. Т.е.-става моето и твоето не става, щото имам работа, и не може да стане, но аз (тя) като планувам нещо - заповядай, ако искаш, ти ако плануваш-не съм сигурна-))
Това е дългата версия-І-)))) :P


Титла: Re: Една обикновена история
Публикувано от: dascata в Август 18, 2010, 01:03
Като за начало на моя отговор ще кажа, че заглавието ми харесва. Наистина е една обикновена история.
Обикновена, защото всеки, който е в този форум се е сблъсквал с подобен проблем или поне е наясно за какво иде реч. Самият аз съм от първите. Наскоро приключих една такава връзка. Наското осъзнах, че и аз съм такъв човек като теб. Но знаеш ли.. не сме прави.

Не сме прави, защото по начало е нужно да има баланс в природата. Едно, за сметка на друго, не е оферта. Златната среда, във всички области, е главният критерий за щастливо битие. Съществуват граници, които ни държат в едно балансирано състояние, в което се чувстваме добре в кожата си и ни е добре. Но.. какво се случва в "нашия" случай. Случва се това, че леко сме кривнали от пътя.. Пътя, който сме сигурни, че е правилен. Асфалтирания път, първа категория. Но по редица обстоятелства, ние сме тръгнали по отъпкания третокласен път, който ни води към известното - за съжаление се усещаме, някои по-рано, някои по-късно, но все пак се усещаме. А дали не е твърде късно?! Често съм си го задавал този въпрос.. Мъжката ми природа, обаче, почти винаги ми е подсказвала, че всичко може да се поправи своевременно и съм се старал да дам каквото зависи от мен, за да направя нужното да съм добре. Защото всички сме егоисти. Не го правиш за нея - правиш го за себе си. Прав ли съм ?! Ако не съм прав - няма нужда да четеш това.. Няма нужда да правиш каквото и да е. Ти вече си взел своя избор. Но ако все пак, както си и мисля, си взел решението, че е време ТИ да си наред.. продължавай! Ти да печелиш от цялата ситуация, а не само да даваш - значи е време да действаш. Няма човек, който е спрял развитието си. С всеки ден, час, минута вървим напред и се усъвършенстваме. Не казвам, че ти си спрял да действаш. Дори осъзнавам, че и ти си от моя тип хора, които МИСЛЯТ, че навреме са се усетили и ИСКАТ да действат. И го правят!!. Нооо.. има и друг момент. ТЯ, коя е тя? Каква е тя? Струва ли си заради една жена да страдаме (Любовта се измерва в страдание - колкото повече страдаш, толкова повече обичаш.. не е ли тъжно ?!)? Струва ли си заради един човек да си променяме битието, живота ни като цяло. Да се градим около него и т.н. ЗА 1 ЧОВЕК?! Който рано или късно ще ни напусне.. по една или друга причина. Истината за мъжката същност е, че трябва да се абстрахираме от това мислене. Трябва да си водим собствения живот и ТЯ да се води по нашия. Нима е толкова трудно.. Оо ДА - ТРУДНО Е ! Пак повтарям, че ВСЕКИ в този форум, в житейския си опит, колкото и да е малък, се е сблъсквал с това "явление". Дали те са били в ролята на "по-слабия", дали обратното.. Това е животът. И .. въпросът ти -

Цитат
Много мила, много добра и много чист човек е, но ако завинаги ще обича най-много бившия си...пъкап-а кво казва по този въпрос, има ли шанс да обръщане на нещата? Да продължа да вървя срещу себе си, което не е чак толкова трудно, за да създам така исканата тръпка между нас ли? Тръпката от нейна страна, от моя я има, тя е казвала, че много я радва как чистосърдечно и искрено й се радвам.

Искам горещо да ти дам МОЯ отговор. Отговорът, който си го получих сам.. с моите си разсъждения и опит. Също така с "образоване" в областта и четене на "разни книжки". Отговорът, който мисля, че е най-правилен за мен и ти сам ще си прецениш дали теб те устройва. ... Чакаш ли го още? Готов ли си за него?

Отговорът се крие в това, че ТИ НЕ ТРЯБВА ДА ВЪРВИШ СРЕЩУ СЕБЕ СИ! Ти трябва да си пълноценния човек, който си върши делата по най-добрия начин и не зависи от жена. Ти трябва да развиеш качествата, необходими за тази цел.. е, и в пикапа можеш да ги намериш тези качества - но ти вече трябва да си ги разбрал - не си толкова млад, имаш опит. Достойните мъжки качества, които се харесват на всички. Не само на жените. Качествата, с които стъпваме уверено на земята и тежим на мястото си. Независими и стремителни. Няма да ги изреждам, но идеята е, че освен живота и пикапа наистина ни учи на тези неща. И то по-бързо, по систематизирано, но по-некачествено. Друго си е да те очука живота и все пак можеш да си извлечеш твоите ползи. Дерзай !


Титла: Re: Една обикновена история
Публикувано от: Phoenix в Август 18, 2010, 06:39
Получил си много добър отговор. Аз само ще допълня:

Не смяташ ли че е време да ти се случи това, което искаш? Не смяташ ли, че си го заслужил, че трябва да го получиш? Не е ли то твое право?

Ако отговорът ти е "ДА" то отиди и си го вземи!

Колко години си скачал от връзка във връзка докато намериш Нея? Жената, която отговаря на твоите представи за идеална. Жената, която не ограничава живота ти, а го допълва. Жената, която те кара да мислиш постоянно за нея, въпреки, че не можеш да я видиш. Сега намери ли я?

Ако отговорът ти е "ДА" то отиди и си я вземи!

Мислиш ли че ще съжаляваш ако я изпуснеш? Ако седиш и гледаш отстрани, ако чакаш нещо да се случи, ако оставиш времето да покаже... Ще се чувстваш ли като глупак ако и позволиш да те забрави и да се върне отново при бившия си? Ще се чувстваш ли виновен пред себе си, ако знаеш, че си могъл да направиш нещо, а си губил времето си в мисли и колебания?

Ако отговорът ти е "ДА" то отиди и си я вземи!