Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)

Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени => Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства => Темата е започната от: xj49xng9xru5jzrr в Февруари 03, 2013, 02:41



Титла: Онези нестандартни моменти...
Публикувано от: xj49xng9xru5jzrr в Февруари 03, 2013, 02:41
Миналия ден вземам джофрито и ще ходим на дискотека. Е малко се изсилих с това понятие "вземам я", защото от както катастрофирах преди 2 седмици, вземането й се изразява в "ще дойдеш първо до нас, или направо там?". Избрахме си текила клуб и дайй жега, уискита, алкохоли, шампански, наргилета и други витамини. Много жетони отидоха, слава на бога, че бяха от взаимния фонд, защото сега иначе нямаше да си позволя лукса да ям пилешка кълка. Инструктирал съм я да си вади портфейлчето демонстративно, когато ми плаща поръчката. Добре, че е почти толкова глупава, колкото мен и ми се връзва и размятква портфейла вади там някакви жетони от него и плаща. Много обичам някой да ми плати нещо, толкова е приятно.

До нас на бара се намърдаха 4 момичета. Ама едни фусти, рокли, корделки и други украси по телата си носеха. Настанителките са малоумни, мислят си, че на бара сядат само тъпаци, които няма да направят голяма сметка, защото на масите се изисква консумация на бутилка. По тази причина слагат хората на бара един върху друг, за да може на всеки стол, като има настанени 3 човека от всеки да вземат по 20 левчета. Тъпи бе тъпи не знаят, че някои хора наистина обичат бар плота и им доставя удоволствие, когато са се смазали цяла седмица да си вземат джофринцито и да си пият и пушат. Направо, за да не кажа, че настанителката им посочи нашите столове ще се изразя така - посочи им пространството от 8 милиметра между и отстрани на нашите столове. Там едната идва до мен и ще ми говори - извинявайте, че така, няма да ви пречим надявам се, викам си на ум ти тука с тия цици няма да ми пречиш, но ако бяхте по-грозни да. На глас й казвам забавлявайте се.

Стоим си ние колектива от мен, русото съкровище мамино сладко златно ненагледно, и тия милейдита. Аз набързо пращам почти темплейтския есемес на моите хора последователно: тука става има корделки, идвай. Уклончиви отговори, кой си ебе приятелката, кой си ебе ръката, кой спи, кой незнам си какво.

Пушим си пием си и туй нащо си драска интензивно на смартелефона. Доста концентрирано при това. Отива до тоалетна и едната почти скача върху мен и ми казва: НЕ ТИ ЗАВИЖДАМ. Викам й уоу какво говориш? Тя ми обяснява: тиии излязъл си с мацката си, а тяяя пише цяла вечер на някой, много е тъпо така. Тука реших да не казвам, че знам какво, защо и т.н. си пише и влизам в стила на спасителката си и й обяснявам някакви общи неща, не помня какво, но по-важното е, че не казах нищо.

Благодаря на... де да знам на кого да благодаря, че съм толкова умен и прозорлив, но аз усещайки на къде отиват нещата с това писане, реших да кажа на съкровището, че моите хора ще наминат. Естествено не й казах, че съм им писал, че тука са разхождат набъбнали цици, а й казах, че ще си правят парти с нас. Нямаше да дойдат, но това тя не го знаеше. Минава още малко време, в което зад рамото на принцеската намигам и правя физиономии на спасителката си, плезя й се и прочие зрели методи на комуникация и занимания. Съкровището пак излиза за малко й тази идва и ми казва до кога ще търпиш това? Гледам я аз някакви черни рокли облякла, червени червила и месести цици, чуплива коса, абе хубава история е тая. Отговарям й: докато имам интерес от баща й (долна лъжа)! Тази се ошащави и се вкара във филма. Резултатът беше постигнат. Връща се наща и ми казва леко притеснена, че отива. Казвам й, че я разбирам, ако иска и аз да дойда, но всъщност, какво да идвам, като няма да е уместно, а дори ще е тъпо и се разбираме, че тя тръгва, а аз оставам да чакам въображаемо потвърдилите ми приятели. Тя разбира се не знае, че потвърждението е въображаемо, нали споменах, че съм умен.

Вдигам ръка, поръчвам си. Вече сам. Компанията до мен с изумление гледа, че 10-та минута съм сам, а не им обръщам внимание. Интересът им беше съпоставим с този, който имам аз, когато бъркам с двата си пръста в .... за да видя какво има там вътре. По едно време се подават разни чаши, наздраве наздраве, въпросите стават все по-смели. Аз като на интервю. Ама от колко време ходите, ама кой е баща й, ама как така, ама тя къде отиде, ама вие заедно ли живеете. Толкова много въпроси от жени с големи цици, че се замислих, защо въобще е измислена играта, като можеш да отидеш да изпиеш едно малко с една руса главичка, после да я разтикаш и всичко тръгва, като в шампионската лига.

Играта си не я описвам, защото трябва да си пълен малоумник, ако сбъркаш нещо, когато 2-3 жени се редуват да ти задават въпроси, да дават задълбоченото си мнение, да дискутират личноста ти с теб и помежду си.

Разменихме си контактите, телефони и файсбуци, дадохме на пощенските си гълъби да ни помиришат и се разбрахме да ходим другата седмица на дискотеки и разврат. Когато ги покажа на моите хора, те вече няма да са сдуханяци, а ще ме задърпат за ръкава с думите: улиии ари ари! Аз дори мога да взема пишещото по смартефона съкровище, а мога и да не го направя. Но май ще го направя, защото съм решил да покача сериозността си до 90% от времето. Така ще стана мъж за чудо и приказ, както по романтичните филми.

А тя къде отиде ли? Една от най-близките й приятелки нещо са взели с линейка майка й, че всякакви болести виреят на този свят. Тя е сама утях, реве (много ясно). Не й дали да спи в болницата. Наща отива да я утешава и да си спят двете. Подкрепям я. Докато е била в болницата си драскаха по умните телефони, а после нашата доблест отиде утях. Това е.


Титла: Re: Онези нестандартни моменти...
Публикувано от: stone в Февруари 04, 2013, 10:17
Брат, толкова е отишла при приятелката си, колкото твоите приятели са дошли в Текила.
Не се мисли за по-хитър от жените. Нашата сила е в други области, хитростта и измамите ги остави на джофритата, както цветисто ги наричаш.
Иначе ми беше интересен твоят стил, както винаги, имаш +реп от мен, а още + реп за да знам да не ходя в текила, защото много мразя заведения, където настанителката те настанява вместо да си свободен да обикаляш където желаеш.
Какво щеше да стане ако вместо 4 пички до вас бяха сложили 4 мъжаги?


Титла: Re: Онези нестандартни моменти...
Публикувано от: Equilibrium в Февруари 27, 2013, 21:39
Леле, много лъжци и манипулатори има на този свят. Тъпото е, че всеки лъжец и манипулатор все пак си има цака и когато я хванеш ти става скучно. Така че сменяйте подхода чат-пат.

Това със спането при приятелка...много страхливи тези жени бе, все търсят някоя приятелка да ги пази.
Тук съм със стоун (брех!), но и на мен ми беше забавно да чета.:)
Имам два въпроса:
- защо наричаш жените "джофрита"?
- в крайна сметка успя ли да запознаеш сдуханите си приятели с някоя от тези с месестите цици? ;D

Благодаря!


Титла: Re: Онези нестандартни моменти...
Публикувано от: xj49xng9xru5jzrr в Февруари 27, 2013, 23:31
хаха благодаря ви за мненията, опреледелено ще са ми от полза :) Още не знам точно с какво, но предвид факта, че тези неща (че миличкото може да го разчеква друг) не са ми минали и през ум дори, значи има над какво да се замисля хаха. И ще го направя, ще се замисля и ще видя до какъв извод ще стигна.

До тогава мога да си призная, че винаги, когато тя ми е казвала, че отива някъде аз съм бил толкова зает да се радвам и да си мисля с коя да се наеба и дали ще ми е достатъчен тайминга, за да си стопля отношенията с някоя, която за 3-4 седмици/месеца съм оставил настрана за времето, в което имам въздушен коридор от съкровището. На мен това са ми били притесненията - сега коя от тия от комплекта ще ме приеме в гащичките си и най-малко ще ме товари с увертюри - ама ти не се сеща за мен, ама ти ме търсиш само да ме праснеш, ама ти още ли си с оная, къде е тя?

Тая много ми се сърди ангелчето ми миличко и май ме зарязва по два три пъти седмично, не мога да си изчисля с точност може и повече да са. Тя ми вика, че я лъжа и ме зарязва и после идва да ми реве в антрето седнала до мръсните обувки. Е тогава ми е симпатичничка и може да я погушкам и аз душа нося, но като вземе да ме натоварва в леглото да ми се качва на главата и малко й се карам, тя пак реве и ме зарязва и вика: закарай си ме вкъщи, викам махай се от тука спя и взъня на такси, а когато таксито дойде тя не слезе и й се развиках, че ако ми вкарат телефонния номер в някъв шит лист в такси компанията и спрат да ми пращат таксита заради нея ще й направя нещо лошо.
После се успокоиха нещата и седмица по-късно, като ме гушкаше и й давах любовта си ми сподели, че съм я наранил, като съм поставил някакъв си номер в някаква си такси компания пред това какво ще прави тя през ноща по улиците. Абе не я разбрах много ама понеже си беше разтворила крачетата широко се съгласих. Сега май пишейки го намирам и истинския смисъл на това, което ме е тревожила. Сега на трезва глава пак бих се съгласил да не я изритвам така.
Още повече, че тя ми вика, че я лъжа и го знае ама после пак се търкаля в леглото ми и ми търси ръката с нейната, за да я стисне и ми вика хайде лъжи ме, харесва ми, как ме лъжеш... абе луда работа.

И сега по същество: с така поставените ни отношения наистина никога, никога, никога не съм се замислял къде с кого ходи, защо и какво прави. Ама стооо процента съм сигурен, че някой я е прал и нея, тя е хубавица все пак. Просто не се бях сещал?!? Сега, като се замисля по-задълбочено даже мога да си ги визуализирам кои са потенциалните електрони, които може да са я любили, но това не мога да разбера с какво трябва да ме притееснява. Нито са й разширили някой орган, нито ддз. Сега се сещам, че бях й казвал да ходи където иска да се ебе с който иска, но поне тоя да я води и на кафета и дискотеки, а не да занимава мен. Тя не ми беше повярвала отначало, че го казвам наистина, но после майка й ми каза да не я отпращам така и, че тя търси любов и да не я обърквам, като я давам на други. Викам си окей значи й е споделяла на старата чанта, значи следователно го е почувствала наистина, че го казвам.

На въпросите:
 
Какво щеше да стане ако вместо 4 пички до вас бяха сложили 4 мъжаги?
Щяхме да си пием и да закачаме някакви преминаващи или барманките и щях да ги надъхвам да ебават някакви корделки (добронамерено и положително, а не гавраджисйки) и щяхме да си прекараме супер. В дясно от нас имаше някаква свиня клъста тлъста дебела бизнесмент явно с някаква намазана с фондютенти грозотия, та тоя ме почерпи с пура, която естествено не пуших, но я затирих там някъде не знам къде. После, като станаха любезно ми предостави стола си.

- защо наричаш жените "джофрита"?
Добре, вече ще им казвам корделки :)

- в крайна сметка успя ли да запознаеш сдуханите си приятели с някоя от тези с месестите цици?
Дааа, успях да запозная шибаните ми нещастни приятели с момичетата с месести цици. Няколко пъти като съм с тях (сдуханите, умрели смачкани приятели) и им звънях на тези дебелоцицестите и когато ни бяха в раьона отскачахме да се видим там да поговорим простотии. Защо? :)


Титла: Re: Онези нестандартни моменти...
Публикувано от: priZdrachna в Февруари 27, 2013, 23:44
Защо си избра нея за приятелка, а не някоя друга от многото?
Винаги ми е било интересно хората как си избират приятелка измежду всички жени/мъже. Има ли нещо, с което е по-различна, пък било то и наивността, за да я лъжеш по-лесно?

ПС какво ли ще стане, ако разтворя упсарин във вино...


Титла: Re: Онези нестандартни моменти...
Публикувано от: xj49xng9xru5jzrr в Февруари 28, 2013, 00:10
Ами знам ли... май защото я обичам :)

Обичам да й занеса някаква филийка в леглото й тя да я хапе с нежните си устни и белите си зъбки и да ме гледа с красивите си очи дали ще се развикам, че падат трохи или ще я сборя и нацелувам.
Обичам да си пуска някакви тъпи песнички докато ми прави кафе и да се зарибява по тях и да си врътка дупето в анцунга или нощничката си. Наистина са отвратителни, някакви писукат там крещят http://www.youtube.com/watch?v=v1c2OfAzDTI  :-\
на тая си го врътка дупето по-бавно, като махало: http://www.youtube.com/watch?v=eHuebHTD-lY
Обичам това, че на хората им секва глътката, когато влеза с нея в заведение. Не могат да преглътнат милите, забравят, какво си говорят на масата...
Обичам, че като се караме и си плаче. Обичам да виждам сълзите й, харесват ми. Обичам да се сдобрим после и обичам човекът, в който се превръщам за един два часа след това хаха.
Обичам да ми прави физиономийки през прозореца и да ме закача.
Обичам да разказва хубави неща за мен на приятелките си и на майка си, обичам да им разказва от какво е впечатлена, а после тази информация да стига до мен.
Обичам и на мен да ми разказва за глупостите, които я вълнуват и обичам как си въобразява, че прави някакви важни неща. Обичам да слушам, как ми представя със сладките си обяснения тъпотиите, с които се занимава, като нещо велико хаха :)
Обичам да се грижа за нея, когато е болничка и обичам да я пазя.

Това? Горе-долу отговаря ли на въпроса ти хаха :)


Титла: Re: Онези нестандартни моменти...
Публикувано от: Equilibrium в Февруари 28, 2013, 08:48
Ех, любов ли бе да го опишеш...
Браво, браво. Нека се взимат младите.
Пред джофрита корделки звучи много по-добре. По-младежко и невинно някак си, макар и снизходително.
Това ми беше интересно на мен, дали с "дебелоцицестите" е имало само приказки или нещо повече. Уви, уви.