Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)

Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени => Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки, пикап и запознанства => Темата е започната от: asfr в Февруари 10, 2015, 00:14:04



Титла: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: asfr в Февруари 10, 2015, 00:14:04
На 22 съм, студент втори курс. Прекарах близо месец и половина в почти пълна изолация, накрай света в малко градче пълно с тесногръди и ограничени хора с който нито ми се говореше нито ми се излизаше. Отказвах да се потопя в среда на клюки, пиене на бира и размятане на карти за игра след поредния изкуствено провокиран скандал с цел емоционално подхранване.
Основните ми занимания през този период а и като цяло от край време са следните:
Вятърничава подготовка за изпитите, която е породена от липсата ми на страст в това което уча, оптималната финансова задоволеност от родителите ми и липсата на желание да притежавам скъпи луксозни изделия заради, които е необходимо да се стимулирам да правя пари, породено от философия аналогична на тази от книги като "Боен клуб". Разбирам че живеем в ерата на капитализма и с моят пълен непукизъм по този въпрос вървя право към просешка тояга но идеята за парите така и не кликна напълно в реалността ми за да се превърне в с силен стимулатор. Нима е необходимо да изградя абсолютна автономност и самостоятелност като намеря начин да работя нещо докато уча медицина което е почти невъзможно, при все факта че съм на ръба да се проваля. И именно трудността в това да го сторя да ме зареди с желание да уча усърдно за да изкарвам пари? Защото ясно съзнавам на къде съм се запътил и страха от това не ме мотивира достатъчно, за да проявя необходимата упоритост да се занимавам с нещо което никога не ми е било страст.
Самонаблюдавам се в опитите си да заучавам суховата материя от която никога не съм се интересувал и стигам до няколко основни момента:
1. Изпадане в делюзия, че този път ще успея
2. Последва опит за заучаване увенчан с провал поради пълна липса на влизане в работен стейт. Информацията сякаш просто прелита пред очите ми докато неволно навлизат мисли за останалата част от ежедневието, психология и пикъп идеологии които отнемат възможността ми да задържа пълен фокус над суховатия текст.
3. Последва бягство от реалността в инфилд или свят на филми и четива който намирам малко по интересни.
Като изключим това че тренирам други 2 по съществени занимания в живота ми които бих могъл да нарека страст са психологията и пъкпа. С тях понякога мога да се занимавам с часове четейки или практикувайки без да почувствам скука. И в двете търся себе си и откривам неща за себе си. И от двете съзрях много за егото си и липсата на самодосттатъчност. Към второто умозаключение ме навежда усещането за пълна апатия и празнота което ме обзема след като се пренаситя с пуа практика.
През изминалите 10 дни се прибрах във Варна. Засилих найт гейма и буквално излизах всяка вечер за игра с изключение на 1-2 в които просто чилвах в някой бар. В резултат за пръв път започнах да получавам по съществени постижения от играта. На 2 пъти се прибрах с жена в нас. Едната я клоузнах и видях най после що е това дето му викат секс.За мен беше 45 мин лашкане в което определях за доста механично и на моменти скучно. Накрая така и не можах да свърша. Като удоволствие го сравнявам с 3/10 удоволствието от масторбацията без кулминацията. В допълнение ще добавя че от около месец не съм масурбирал и се чувствам леко асексуален. Единствената причина за ерекция е вследствие от сериозна физическа ескалация с жена.
Другото момиче бе хем начетено и хем красиво. След дискотеката я дръпнах в нас просто за да гледаме филм. Съзнавах че ако искам да я задържа е необходимо възможно най скоро да правя секс с нея, за да активирам всичките му там реакции в следствие от секс извяващи се в силен емоционален хук, защото именно това четях на десетки места в пуа форуми и книги. Но така и не го сторих, всичко което исках бе някой, чиято топла прегръдка да усещам в леглото докато гледаме шибания филм. Накрая на вечерта я кис клоузнах и си разменихме номерата. Видяхме се още 3 пъти, като в следващите 2 срещи вкарвах сериозна физическа ескалация, много пуш пул и целувки. Бях процесно ориентиран и се забавлявах в емоцията на момента но след няколко часа започвах да забелязвам че губя желание да си говоря с нея и искам просто да я прегръщам. През цялото време бях доминантен във всеки един фрейм който подавах и съзнавах как следвам принципите от пуа теорията и всичко което изплюя хем бе абсолютната истина, хем бе DHV и извираше толкова натурално. Не я пулнах пак в нас можеби отчасти заради липсата ми на опит но като че ли бе по скоро поради логистики. След края на 3тата среща обаче ме осени идеята че започва да ми става леко скучно да комуникирам с този човек, породи се лек страх че заради липса на свят отвъд пикъпа и психологията за мен самия съвсем скоро няма да имам за какво да си говоря с нея. Просто защото почти нищо от това което си говорят хората когато се видят не представлява интерес за мен, а вече бях обменил солидно количество рапорт на порции с емоцията от пуш пуловете. Мисля че и тя го усети защото до 4 среща се стигна едва три дни по късно а преди това постоянно ме търсеше за да си пишем/ излизаме. Четвъртата среща се я отложих с 2 часа и я накарах да чака поради двучасов дебат с приятели в скайп с които често си говорим за играта и продуктивни майндсетове за живот. Отидох в мола и и писах че се разкатавам там и я очаквам да дойде. Влезнахме в един 30 мин чат в който налях малко емоция, говорих и за принципите си, как като си уговоря среща с някой значи наистина заделям вечерта си за него. Стигна се до там че и обясних как в момента спорим просто защото ме поставя пред свършен факт, изчаквайки да я потърся за да защити егото си с това че е недостъпна. Пусна няколко шитки, минах ги на емоционално ниво и се видяхме. На срещата обаче отново ме заля онова усещане че няма за какво да си говорим и от дума на дума се стигна до инфилд историите от предишните дни включително оназе за момичето което пулнах в нас без да крия каквото и да било. Не и говорех за тези неща заради егото си. Говорех и просто защото не намирах нищо друго в живота си което намирам за съществено и може да се говори за него с интерес. Дистанцирах я от себе си физически, стана още по скучно когато започнах да градя рапорт. Приключих срещата с ясното съзнание че сета се затваря и няма да я видя повече.
 Непрекъснато се оглеждам за страст и ме осеняват идей за неща като актьорско майсторство или бойни изкуства но ме притеснява това че закъсвам с ученето и ако вкарам още едно звено ще пропадна.
Притеснява ме и това че напоследък се чувствам като социопат. Казах на winga си че бих правил сеск с приятелката му пред него на масата и започнах да му побеснявам как това не е нищо особено докато ми отвърна че би станал реактивен, преди време посъветвах близък приятел пуа да спи с приятелката на съквартиранта си просто за идеята. Казах на друг пуа че искам да пробвам момичето с което се захвана преди няколко вечери след него просто защото сме си говорили 5 мин и съм видял индикатори на интерес в нея. Не изпитвам никакъв страх да апроучвам, просто изчезна някъде, и вярвам че нищо не е е достатъчно голямо за да ме притесни колкото и социално неприемливо да е. Притеснявам се че съм в играта от скоро и разширяването на зоната на комфорт с подобни темпове отвъд пуа би ме превърнал в чудовище без граници. Стува ми се че я разширих преди да науча достатъчно за себе си от случващото се.
Питам се дали момичето е било скучно или аз самия до такава степен намирам за безинтересен живота си, че не умея да се забавлявам като нормалните хора и с всички жени напред ще е така освен ако не открия начин да запълня живота си докато добие необходимата плътност в режим на самодостатъчност.
Предполагам повечето догадки за решение на проблемите ми се крият в по горния текст. Ако това е така освен потвърждение от вас ще се радвам да получа по детайлна картина за встъпление в този процес и начина на преминаване на емоционалните съпротиви които са изниквали по време на него при вас.


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: ivakazzz в Февруари 10, 2015, 01:00:15
Взех, че наистина прочетох цялото, дето си написал. Но поне да го беше разделил на параграфи - по лесно е за четене бе човек.

Защо си се хванал да учиш медицина, като не ти е страст?

Освен с ПУА каза, че четеш и психология. Да не би да се опитваш да компенсираш за нещо друго като постоянно пикапиш?  


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: asfr в Февруари 10, 2015, 01:33:51
Около 8 клас имах голям интерес към компютрите но така и не се развих там. Сега за мен те не представляват никакъв интерес. Горе долу от онова време насам родителите ми започнаха да завъртат всеки опит за нормален човешки разговор с тях към това че трябва да уча и към това къде трябва да уча. Защото видиш ли там имало пари и накрая се предадох. Докараха ме до състояние в което наистина не ми се говори с тях и когато съм до тях и продължително време и ги слушам как разговарят изпитвам толкова силен неприязън че ми се ще да напусна стаята. Непрекъснато проектират притесненията си и търсят валидация че ще ги слушам придържайки се към заучения сценарии за "успешен живот". Поради лишаването ми от избор и липсата ми на воля да открия и развия паралелно някаква страст изпаднах в леко депресивно състояние. Паралелно през това време наблюдавах как приятелите ми си хващат гаджета и започнах да си набивам комплекс за малоценност че аз не мога като тях. Дълги години упреквах за това външния си вид докато накрая осъзнах че не е точно така. А пикъпа допълнително доказа от колко малко значение е външността като цяло. Макар че открих пикъпа преди години реално практикувам от скоро. Помня че поради по горните причини в началото го четях за да компенсирам това чувство за малоценност като стана по добър от хората около мен в това което те не са. След време открих сладостта в това да помагам на хората около мен и започнах да споделям за тези неща с близки приятели. Направих двама от тях пуа и горе долу това бе момента в който започнах да търся начин за себеразвитие в играта и да се отърсвам от егото си. Проблема в момента е че ми трябва бърз метод да стана постоянен в нещо което не ми е страст просто защото инвестирах 2 години в него преди да вляза и 2 години в него след като влязох и вече ми се вижда немислимо да го зарежа. Все пак съм на 22 и нямам по добра идея за развитие отвъд това. Другия основен проблем е как да запълня живота си в страсти отвъд пикъпа привсе че да учиш медицина е много времеотнемащо, а когато това не подхранва страстта ти влизаш в депресия и си чупиш живота. Ако си достатъчно дедуктивен да проследиш причинно следствените връзки в най добрия вариант леко ти олеква и те обзема апатия.


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: ivakazzz в Февруари 10, 2015, 01:56:24
Аз лично смятам, че живота трябва да се прекарва в дейности, които ти носят удоволствие и наслада. Поради това бих те посъветвал да спреш университета и да се захванеш с нещо, което ти носи удоволствие и обичаш да правиш без някой да те кара насила. Щом казваш че вече обичаш да помагаш на други момчета да пикапят - стани пик ъп треньор, ако това те радва. Така хем ще работиш нещо, което ти харесва и през останалот време ще развиваш други свои страсти.

Дори и след като завършиш, замисли се щом не ти харесва това което учиш, ще ти харесва ли да практикуваш тази професия. Ако ще го правиш само заради парите смятай, че бързо ще ти писне. (щом още от сега започва да ти писва). 4 години не са толкова много инвестирани в сравнение, че цял живот ще трябва да правиш това, което не харесваш.
Статистиката сочи че едва 26% от завършилите университет работят това, за което са учили. Какво значи това, че от 100 човека учещи медицина тази година след 5 години само 26 ще станат лекари. Помисли - ти от тях ли ще си. (и не го казвам това да се подигравам, просто да те провокирам). Може и да станеш стига да искаш и да смяташ, че това ти е признанието и разбира се да го правиш с вътрешно желание и мотив да помагаш на хората.

Отделно висшето образование не гарантира това, че ще получваш хубави пари. Повечето лекари са на държавни заплати и за това често стачкуват и не са доволни.


Родители са си родители, винаги ще има нещо за което няма да сте съгласни един с друг. Но ти си зрял пълнолетен човек, което значи че изборите си ги правиш ти.

А що се отнася до парите, вярвам че когато човек прави каквото и да е с истинска страс и желание от вътре, защото той иска да го прави - може да печели много повече от колкото, когато прави нещо насила. Никой не е забогатял работейки нещо, което не му харесва.

Ако си влязал в университета и не правил нищо друго до този момент от живота си освен да учиш - в смисъл не си бачкал нищо друго - ясно защо ти е дотегнало. Може би трябва нещо по-различно. Може би ти трябва да пътуваш някъде, някакъв нов вид опит и това да се запознаеш с други хора.

Истината е че е вярно, когато правиш нещо на сила няма как - това наистина води до депресия.
на мен лично 2 пъти ми се е случвало - един път учих нещо, което не мислех че ще е това, което смятах (после прекъснах разбира се), единия път работех работа, която не ми харесваше - и следователно напуснах.
Но вече понеже съм ял попарата и сега знам по-конкретно какво искам от живота.

Лично аз бих те посъветвал да пробваш да си поставиш цел -  нещо, което сутрин да те подпалва и да те движи.
Без цел се оставяш по течението и се задоволяваш на това, което живота ти предостави.

 


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: ilian_790112 в Февруари 10, 2015, 09:42:10
   Asfr, мисля, че гледаш на много неща в живота си по неправилен начин. Начинът, по който гледаш на нещата, не те прави щастлив. В момента ти си един обезсърчен човек, без цели, без удоволствия, без страст, далеч от вътрешна хармония. Нищо външно не може да те направи истински щастлив, ти сам трябва са избереш да се чувстваш така. Ти трябва да намериш вътрешно начин да се чувстваш изпълнен, самодостатъчен и щастлив.
   Проблемът е че ти не си се докоснал до своята истинска същност, не знаеш какви са твоите цели, не знаеш какво те зарежда. Това е, защото цял живот си оставял да ги определя някой друг, но никой друг не може да ти постави цел, която да те докосва истински, дори и аз. Ти сам трябва да я откриеш. Сам трябва да намериш начин да бъдеш пълноценен. Никой не е създаден, за да живее в апатия, това правят хората, които са се откъснали от своята същност. Хубавото е, че ти съзнаваш това. Когато се отдалечаваш от себе си, известно време се самозалъгваш, че всичко е наред, междувременно трупаш напрежение и в един момент всичко избива. Започваш да губиш наслада от дребните неща, докато големите ти се виждат недостижими, поради липсата на стимул.
   Аз няма как да те посъветвам да зарежеш медицината, защото може и да е грешка. Странно е как някой може да си мисли, че именно лекарите изкарват много пари. Медицината е една хуманитарна дейност, за да я изучаваш и практикуваш трябва да притежаваш определени качества и основните са емпатия и желание да помагаш на хората. Не всеки ги притежава. Ти трябва да откриеш какви са твоите вътрешни силни качества. Кои са истинските неща, с които би могъл да допринесеш за света. Човек получава пари, защото внася някаква ценност в живота на другите хора. Каква ценност можеш да даваш ти?
   Не съм съгласен с отношението ти към парите. Парите не са само, за да си купуваш луксозни предмети, те дават свобода, време и възможности. Неща изключително ценни и необходими. За да ги постигнеш, обаче, трябва и да управляваш парите си по правилен начин.
   Добре е, че се отдаваш на пикапа, но аз съм открил, че най-добрите пикапьори, които познавам имат едно общо качество - за да бъдеш добър в пикапа, трябва да имаш живот. И то не толкова неща като лукс или познанства, които не ти харесват и едвам търпиш. Ти трябва да обичаш живота си цялостно, още от ставането сутрин, трябва да бъдеш зареден, че денят ще бъде хубав, че ти предстои нещо невероятно. Че в бъдеще, животът ти ще става все по-добър и ти предстоят все повече невероятни неща. Ако нямаш тези неща, тогава наистина няма какво да предаваш на жените и останалите хора около теб. Наистина ще ти свършват думите и няма да има за какво да говориш. Ще търсиш спасение в пикап термини и нови апроучи, за да запълваш вътрешната си празнота и всичко ще бъде напразно. За какво изобщо ги сваляш тези жени като не обичаш секса? Не е ли именно това его. И какъв смисъл има да обсъждате два часа с приятели вътрешна игра? Аз с моите приятели никога не си говоря за това, не и с такива анализи. Приятелската атмосфера трябва да бъде лека и позитивна. Непрекъснато трябва да хвърчат бъзици и никой да не може да се обиди на другия, защото знае, че всичко е добронамерено. Те не си говорят помежду си как единия би изчукал гаджето на другия. Защото между тях съществува доверие. Пикап артиста не може да изпитва апатия, защото е синхронизиран вътрешно. Без значение на какво ниво е, той има цели, има пълнеж, знае, че още от ставането сутрин, всичко е изпълнено, че е роден да кърти напред и той ще го направи по най-добрия начин. Той изчиства от главата си всякакви ненужни съмнения.
   Какво са твоите цели? Какво искаш наистина? Какво трябва да придобиеш, за да го постигнеш? Как да планираш времето си, че това да стане? Никога не спирай да си задаваш тези въпроси.


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти.
Публикувано от: Diablodh в Февруари 10, 2015, 10:33:31
Afsr,

Истината в живота е винаги да си поставяш цели някой по далечни и някой по близки и лесно постижими, винаги да се стремиш да влагаш всичко от себе си за постигането им и никога да не се отказваш от това което си си поставил за цел. В това е смисъла на живота ако нямаш нещо за което да се бориш, нещо в което да инвестираш емоционалната и физическата си енергия просто изпадаш в апатия която изцежда живота от теб.

Да направим малко анализ как си се чувствал по време на секса 3/10 това показва, че не си разбрал какво е това което носи удоволствие от него, а именно да доставиш удоволствие на партньора и да споделиш емоцията му.

Цитат
всичко което исках бе някой, чиято топла прегръдка да усещам в леглото докато гледаме шибания филм.

Е така като гледам не си безчувствено дърво има нещо което искаш, дали това е било правилното момиче е друг въпрос, но не си си дал сметка. Това е цел в живота да имаш с кого да споделиш топла прегръдка докато гледаш някой шибан филм.

Цитат
След края на 3тата среща обаче ме осени идеята че започва да ми става леко скучно да комуникирам с този човек, породи се лек страх че заради липса на свят отвъд пикъпа и психологията за мен самия съвсем скоро няма да имам за какво да си говоря с нея. Просто защото почти нищо от това което си говорят хората когато се видят не представлява интерес за мен, а вече бях обменил солидно количество рапорт на порции с емоцията от пуш пуловете.

За това го има секса рано или късно рапорта свършва колкото и интересен живот да имаш приказките свършват и идва момента когато думите не са необходими достатъчно да се радваш на топлата прегръдка и да усещаш, че има друго същество което изпитва същото.

Недей обаче да си мислиш, че това е лесно постижима цел. Това е цел която ще отвори интереса ти и към парите и към кариерата и към развитието ти като личност.
Парите сами по себе си не означават нищо, важно е това което ти дават когато ги имаш и това от което те лишават когато ги нямаш. Същото е и с кариерата и личностното развитие. Имаш ли ги ти дават възможности нямаш ли ги си ограничен и нямаш избор.


 







Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: KrungThep в Февруари 10, 2015, 12:08:33
С изключение на това
Цитат
Медицината е една хуманитарна дейност, за да я изучаваш и практикуваш трябва да притежаваш определени качества и основните са емпатия и желание да помагаш на хората.
съм абсолютно съгласен с поста на Илиян.

Ако тръгна да пиша, ще се получи общо взето перифразиране на неговия пост - затова само ще ти кажа, че медицината изобщо не ти е проблема, а ето това е очевадно и за мен.
Цитат
В момента ти си един обезсърчен човек, без цели, без удоволствия, без страст, далеч от вътрешна хармония.

Колкото до секса, това :
Цитат
Едната я клоузнах и видях най после що е това дето му викат секс.За мен беше 45 мин лашкане в което определях за доста механично и на моменти скучно. Накрая така и не можах да свърша. Като удоволствие го сравнявам с 3/10 удоволствието от масторбацията без кулминацията.
аз го разбирам, че си бил девствен до този момент ?
Ако е така - това обяснява много неща...
Конкретно за секса - първия път на почти никой не е бил голям кеф. И аз почти нищо не чувствах и не можах да свърша първия път (бях на 16 или 17), питай ме сега.... Поне ни е станал, че при много и това не се случва от стрес...  ;D Не съди по първия път ,че секса не ти харесва и не се филмирай, а продължавай с колежките докато ти захареса (много се съмнявам да отнеме дълго...)..

Та така... Съветвам те да не прекъсваш медицината в никакъв случай. Това ти го казвам чисто обективно (мога да ти посоча, защо ако държиш), без да намесвам пристрастията си и уважението към дисциплината и хората занимаващи се с нея.

Ааа, и не слушай хора, които си нямат представа за какво говорят. Например този :
4 години не са толкова много инвестирани в сравнение, че цял живот ще трябва да правиш това, което не харесваш.
Статистиката сочи че едва 26% от завършилите университет работят това, за което са учили. Какво значи това, че от 100 човека учещи медицина тази година след 5 години само 26 ще станат лекари. Може и да станеш стига да искаш и да смяташ, че това ти е признанието и разбира се да го правиш с вътрешно желание и мотив да помагаш на хората.
4г  :-[ :-[ :-[ 6 години и половина се учи, и после още 4-5г, ако искаш да си нещо повече от попълващ бланки за направления на бабите в местната поликлиника... 10-11г, при няква по тясна и сериозна специализация може и 15...
Ма вярно ли 26% работят като лекари !? 95%+ от медиците от МУ-София и малко по-малко от денталната медицина си работят по специалността...

И накрая пак с помагането и етиката... Мога да ви обясня къде ви е грешката, но не ми се пише сега...


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: ivakazzz в Февруари 10, 2015, 17:47:08
Цитат
4г  :-[ :-[ :-[ 6 години и половина се учи, и после още 4-5г, ако искаш да си нещо повече от попълващ бланки за направления на бабите в местната поликлиника... 10-11г, при няква по тясна и сериозна специализация може и 15...
Ма вярно ли 26% работят като лекари !? 95%+ от медиците от МУ-София и малко по-малко от денталната медицина си работят по специалността...

И накрая пак с помагането и етиката... Мога да ви обясня къде ви е грешката, но не ми се пише сега...


Това за 26% е обща статистика за всички университети. Сигурно варира за различните. Е вярно на дали само с 6г. университет се става доказан доктор. Казах го отгоре от горе само, за да си направи г/д сметката за това колко от тези които учат нещо го практикуват -  повечето не го практикуват.

Не знам как е в МУ София. Ако 95% от кадрите си работят по специалността - това е хубаво, но в доста други университети не е така. 

Но както и да е, нека не се отклоняваме от темата.


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: asfr в Февруари 12, 2015, 03:14:25
Всичкото което ми се случи през последните 10 дни ми доказа че проблема ми не е в самия пикъп, там знам и умея достатъчно спрямо нивото на социална интелигентност и емоционална креативност което съм развил. Вляза ли в стейт прилагам. Близък приятел винаги ми е повтарял, че при мен грешките са генерални отвъд играта и сега някак повече от всякога го усещам, защото бе потвърдено на съзнателно ниво в реалността ми. До скоро се поправях като за способ използвах влизане в делюзия че живота ми се развива ок. Симулирах онази плътност на емоционално ниво и живеех в еуфорията на момента. От там се наслаждавах на някаква резултатност в самия процес. Да ама развих резистънс след поредната липса на валидация на тези делюзии за пълноценен живот. И сега в навечерието на изпит за когото се самозалъгах преди 10 дни че ще се подготвя този резистънс е толкова силен, че ми се гади от себе си. Аз съм олицетворение на посредствеността. Единствената причина да не повърна е ясното съзнание, че тази емоция е там, а проактивността ми която ме пренарежда лекичко я измита като със метла.О да чувството на вина.. лекичко изметен защитен механизъм на човешката природа. Еб* го изпита, ще отида, ще погледна лектора в очите и ще подам книжката с плавно движение и несъзнателно преценен език на тяло за да получа с чест ши*аната двойка. Заслужавам си я. Проблема не е в двойката. Проблема е в порочния кръг от делюзии в който живея. Повтарям грешките си и не се уча от тях. Сещам се за онази поговорка и о да приятели аз съм глупавия... За да добия плътност в живота си трябва да вложа воля и бъда хардкор във всичко което върша, да се запълня с необходимите рутини и да съм ши*аната вода която се прелива в тях. Без излишни мисли, абсолютна прагматичностт. Нямам повече време за губене. Това е ши*ания ми критерии. Не мога да се почувствам изпълнен и самодосттатъчен докато не го покрия.

В делюзия че това не е делюзия ли съм? Счупих ли кръга?! Ще го повярвам, просто защото нямам друг избор.


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: KrungThep в Февруари 12, 2015, 07:41:16
Знаеш ли какво мисля... ти просто никога не си развил трудови навици. Трудовата ти етика е 0. Свикнал си да си живееш ей така, без да полагаш усилие, без да си се научил на последователност и постоянство. Тате носи, мама меси... Затова и още първото нещо, което изисква повече усилие и постоянство (ученето) ти се явява такъв проблем.
Във всеки друг случаи щях да те посъветвам да си намериш работа, но с медицината просто не става. Затова съвета ми е просто да се натиснеш да учиш здраво, а през останалото време да се занимаваш с нещо задължаващо и ИЗИСКВАЩО последователност и усилие - не пикап. Така хем ще се научиш, хем ще придобиеш някъв живот, хем няма да имаш време да мислиш за глупости. Това трябва да ти е приоритет №1 - в противен случай нито в живота, нито с жените прогнозата е оптимистична.

Имам един познат, който е подобен случай. С тая разлика, че той на 16-17-18-19г ебеше много, щото беше супер красив и с игра. Иначе същата работа - никви трудови навици, апатия и философия - "Не виждам къв е смисъла човек да работи, то майка ми има няколко апартамента под наем, това ми стига за цигари, бира и ядене - за кво ми е повече..."
Влезе да учи в Техническия, стори му се много учене и прекъсна.
Тоя човек сега е май на 27г, не е изкарал лев през живота си и все още мисли по същия начин. Депресиран е, но същевременно не вижда нужда да положи някво усилие. Седи у тях, спи през през деня, пуши по 3 кутии на ден и гледа сериали. Отвреме на време излиза на бира с някой, ама и това го мързи...
И вече и не ебе, щото няма никъв живот - нищо не се случва. И отделно е далече от визията си на 19г (не казвам, че е грозен, то генетиката си остава, но далеч не се обръщат жените след него като едно време).
Иначе, наскоро излизах 2 пъти с него и даже още има игра - говори готино, хич не ги взима насериозно жените... Обаче да ебе - Мързи ме да се занимавам с тия курви братле, много работа... Треа да излизам, да се разправям, да се къпя...


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти.
Публикувано от: Diablodh в Февруари 12, 2015, 10:10:14
Е това нещо мързела е като общо заболяване при мъжете някой се научават да го контролират при останалите мързела ги контролира.
И така като гледам за всичко май пак са виновни родителите понеже като станеш на 18 не ти набиват шута в мързеливия задник да почнеш да се оправяш сам в живота ами продължават да те дондуркат. Няма по-добър стимул да се развиваш от това да трябва сам да се оправяш в живота.
Спомням си още разказите на баща ми какво му е казал дядо ми преди да го насочи към врата "Сине който си има брада трябва да си намери бръснач".
 


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти.
Публикувано от: Leesh в Февруари 12, 2015, 10:54:32
Наборе (аsfr), от началото я чета тази тема, но не писах, понеже нямах време.

С теб си приличаХМЕ. Завърших 12ти клас и нашите започнаха да ме ръчкат "запиши нещо", "трябва да учиш", "трябва да продължиш", "без висше в тия времена не става", "няма да успееш в живота", "трябва да взимаш 2 палки заплата, а не да живееш живота си в притеснения", "навсякъде искат висше и език", "длъжен си да станеш студент".

Празни приказки, само ми правиха вятър на топките. Как може да са толкова материално зависими тези хора си мислих аз. Що всички си мислят, че могат да си купят щастие и парите са най-важното нещо на тоя свят. Тва са просто хартии, с които може да си бършиш гъза. Не ми трябват шибани пари, за да бъда щастлив. По-умен съм от всички, тия хора грешат с тяхните лишени от логика философии за живота.

Нямах и един работен час в живота си. На мама и на тати момченцето. Каквото си поиска - негово си е. Дрешки, компютърчета, обувчици, глезотийки, да му е добре и да плаща сметките на пичките по кафетата. А парите нямат значение, защото на мама и на тати гълъбчето никога не е знаело какво е да си самостоятелен. Дойде един повратен момент. "Щом няма да учиш, почвай работа и помагай за сметките в къщата". Сега трябваше да избирам между работа и университет. Нямаше никакъв начин да започна работа, знаех всичките тези истории - какво е да имаш шеф, който да ти пили на главата, да те смачква психически и то за едни 300 лв, които не стигат за нищо, как работата те мумифицира, особено ако не ти харесва и нямаш желание да я работиш и трябва да я вършиш на сила, почнаха да ми се въртят всички тези сценарии как ще стана, като 80% от населението на България и в главата ще ми е мрънкане, мрънкане, оплакване, мрънкане, негативизъм, отчаяние, безжизненост. Не исках да свърша така. Просто нямаше начин да пипна работа. Никога не бих работил нещо, което не ме влече и да лапам патки цял живот.

Избрах университета, така мама и тати щяха да продължат да кихат хартийки, докато аз си гледам кефа и се правя, че уча. Първата година бях сериозен, исках да разбера как стоят нещата с тия изпити и университети, взех си всичко, научих всички схеми и трикчета. Втората година след поредната пиянска нощ установих, че нещо липсва. Аз не уча нещо, което ми харесва! Пак се появиха всички онези сценарии, идентични на тези по-горе отностно работата. Що трябва да правя нещо, което не ме кефи! Та аз съм принц, как може да си го пречинявам! Нима ще позволя да се случват такива неща с живота ми? Да правя неща, които не съм длъжен да правя? Да пренебрегвам собственото си щастие и егоизъм? Всички тези лекции, изпити и неща бяха под нивото ми, за това просто спрях да ходя. Резултатът беше много натрупани изпити и прекъсване на университета.

Свърших в един склад за дърва. Висок съм почти два метра, а носих на ръце парчета два пъти по-дълги от мен. Без почивка, сам, лятно време, на открито - температури 36-40+ градуса, без шапка. Аз срещу цял куп дъски. Аз срещу света. Нямам думи да опиша колко смачкана беше психиката ми на този етап. Бях се превърнал в хленчещите отрепки, които ненавиждах. Не знаех какво искам и не знаех как да го постигна. Не знаех и за какво живея. Научих как се вадят кинти и какво е самостоятелност. Една вечер след работа излезнах навън сам, взех си бутилка уиски и седнах на пейка в паркче. Почнах да си мисля за нещата от живота и за живота от нещата. Трябваше да променя тази работа, това не беше живот. Първата стъпка беше да разбера кой съм аз, какъв човек съм, какво ми харесва, какво не ми харесва, какви са интересите ми, т.е. да се опозная. Осъзнах, че всичко което съм вършил до тук е в разрез с интересите ми. Осъзнах от къде идват всичките ми проблеми. Задълбах още по-дълбоко. Пак си изготвих един сценарии. Как би протекал живота ми от тук нататък?

Щях да сменя работата и да работя на 600 лв заплата, нещо което не ми харесва. Щеше да ми е кофти, но нищо ново, така и така всеки втори е в подобно положение, щях да оцелея някак си, въпрeки че пренебрегвам себе си. Нямаше да обикалям улиците с последен модел астън мартин и да живея в дворец, нищо, голям прас и тук щях да пренебрегна себе си. Щях да си намеря жена. Красива, умна, начетена, срамежлива с чувство за хумор и всички онези идеализми. Родителите ни щяха да кихнат по някой лев, за да живеем на що-годе свястно място. Щяхме да си имаме дете. Изведнъж картинката рухна. Бях чувал всички онези истории за изоставени родители от децата си, живеещи на прага на бедността, тънещи в нещастие и мизерия, едвам преживяващи. Родители, които някога са помагали на децата си, правещи всевъзможни жертви, само за да дадат сигурност и бъдеще на своите деца, сега са забравени от тях и животът им е съсипан. Тъжна картинка, но какво бих могъл да направя с 600-700 лв заплата, дори и 1000 да е? Щяха да отиват в собственото ми семейство. Ами семейството ми? Бях чувал и виждал всички тези истории, в които мъж и жена си спретват семейни скандали. Жената в 90% от случаите обвиняваща мъжа за финансовото им положение, за всичките кредити, мачкаща го, правеща фасони ... Но какво може да направи той? Заплатата му е 600 лв! Единствената му опция е просто да отвърне на огъня с огън, да започнат да прехвърчат псувни и да й тегли един хубав бой, щото тя не го УВАЖАААЛА, като мъж. И двамата се подложени на всекидневен стрес и напрежение, накрая не издържат психически и се разделят. Драматично. Почват да се съдят, да си делят апартаменти, коли, това, онова, неща за които са блъскали цял живот. В това ли щеше да се превърне жената идеал? Онова красиво и идеализирано момиче изведнъж щеше да мутира в нещо зло и невъобразимо. А детето ми? Най-скъпото ми нещо на този свят щеше да стане свидетел на всички тези кавги? Дали това щеше да го травмира? Какво щях да му обяснявам? На какви уроци щях да го науча? Как щях да го уча да се справя с живота, когато самия аз не мога? Как щеше да ми се отрази да имам точно определени дни и часове за среща с него? Някой да ме държи далече от собствения ми син? Нещата не изглеждаха готино, ама изобщо. Точно обратното на това, което винаги съм си представял за "идеален и щастлив начин на живот". Ако продължавах така щях да се побъркам.

След всички тези размисли вече знаех какво НЕ ИСКАМ в живота си. Не исках цял живот да работя нещо, което ме натоварва и което е неплатено. Не исках проблеми с близките си. Не исках детето ми да отрастне в травмираща обстановка.

Реших да започна с родителите си, като ги направя щастливи. Бяха дали твърде много жертви до тук, за да се отказвам с чиста съвест от образованието си. Напуснах работа, говорих с тях, изчистих си изпитите и вече карам последната си година в университета. Стискам зъби, но така е, научих се че успехът изисква жертви. Професията ми след този университет е добра и би ми усигорила 2-3-4 палки на месец, но това не променяше факта, че не я харесвах. Реших да завърша университета, просто за да угодя на нашите.

Винаги съм харесвал бойни спортове и са ми били мания. Освен че ми харесват са и високо платени, особено ако си кадърен. Не ги вършиш и цял живот. Реших, че това е работата мечта за мен. Вече се подготвям усилено за първото ми състезание, което е след няколко месеца. Сигурен съм, че ще успея да нокаутирам копелетата до едно и да успея с професията си.

Реших да се социализирам и да трупам опит в комуникацията си с хора, за да има на какво да науча детето си след време и за да мога успешно да се справям с "изненадите на живота".

Звучи много лесно, но не е. Водя война на три фронта, сутрин ставам в 5 сутринта, вечер лягам в 23:00. Тренирам многократно през деня, ходя на лекции, уча за изпити, успявам да излезна за 3 часа, за да общувам с нови хора и на другия ден всичко започва от начало. Живея, като в казарма, върша толкова много неща и едвам се справям. Наложи ми се да спра цигарите, алкохола, дискотеките, баровете, купоните, излизанията, нездравословния начин на живот и т.н. Забелязах, че откакто започнах да се трудя упорито нещата започнаха да се подреждат отсамосебе си, а преди ми беше толкова хаотично и се трупаха нови и нови проблеми, появяващи се от нищото. Тоя път не е лесен, изисква жертви, топки, да стискаш зъби и да се бориш до край, да си войн, но е единственият сигурен път към успеха за мен.

Отдели си един ден, остани насаме със себе си. Помисли си какво не харесваш и какво не искаш от живота. От там нататък е лесно, защото ще знаеш какво всъщност искаш. Направи си план, стискай зъби и действай. Ако ти стиска. Ако беше лесно, всеки щеше да може да се справи и щеше да успява в живота, истината е че не е.

Отностно университета ти - начукал си си го много повече от мен, понеже на мен не ми се налага да уча в продължение на 15г, а на 4. Вземи решение и говори по мъжки с вашите. Ако имаш план и си достатъчно уверен в себе си, те ще те разберат.


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: Tancred в Февруари 16, 2015, 22:28:59
   Asfr, мисля, че гледаш на много неща в живота си по неправилен начин. Начинът, по който гледаш на нещата, не те прави щастлив. В момента ти си един обезсърчен човек, без цели, без удоволствия, без страст, далеч от вътрешна хармония. Нищо външно не може да те направи истински щастлив, ти сам трябва са избереш да се чувстваш така. Ти трябва да намериш вътрешно начин да се чувстваш изпълнен, самодостатъчен и щастлив.
   Проблемът е че ти не си се докоснал до своята истинска същност, не знаеш какви са твоите цели, не знаеш какво те зарежда. Това е, защото цял живот си оставял да ги определя някой друг, но никой друг не може да ти постави цел, която да те докосва истински, дори и аз. Ти сам трябва да я откриеш. Сам трябва да намериш начин да бъдеш пълноценен. Никой не е създаден, за да живее в апатия, това правят хората, които са се откъснали от своята същност. Хубавото е, че ти съзнаваш това. Когато се отдалечаваш от себе си, известно време се самозалъгваш, че всичко е наред, междувременно трупаш напрежение и в един момент всичко избива. Започваш да губиш наслада от дребните неща, докато големите ти се виждат недостижими, поради липсата на стимул.
   Аз няма как да те посъветвам да зарежеш медицината, защото може и да е грешка. Странно е как някой може да си мисли, че именно лекарите изкарват много пари. Медицината е една хуманитарна дейност, за да я изучаваш и практикуваш трябва да притежаваш определени качества и основните са емпатия и желание да помагаш на хората. Не всеки ги притежава. Ти трябва да откриеш какви са твоите вътрешни силни качества. Кои са истинските неща, с които би могъл да допринесеш за света. Човек получава пари, защото внася някаква ценност в живота на другите хора. Каква ценност можеш да даваш ти?
   Не съм съгласен с отношението ти към парите. Парите не са само, за да си купуваш луксозни предмети, те дават свобода, време и възможности. Неща изключително ценни и необходими. За да ги постигнеш, обаче, трябва и да управляваш парите си по правилен начин.
   Добре е, че се отдаваш на пикапа, но аз съм открил, че най-добрите пикапьори, които познавам имат едно общо качество - за да бъдеш добър в пикапа, трябва да имаш живот. И то не толкова неща като лукс или познанства, които не ти харесват и едвам търпиш. Ти трябва да обичаш живота си цялостно, още от ставането сутрин, трябва да бъдеш зареден, че денят ще бъде хубав, че ти предстои нещо невероятно. Че в бъдеще, животът ти ще става все по-добър и ти предстоят все повече невероятни неща. Ако нямаш тези неща, тогава наистина няма какво да предаваш на жените и останалите хора около теб. Наистина ще ти свършват думите и няма да има за какво да говориш. Ще търсиш спасение в пикап термини и нови апроучи, за да запълваш вътрешната си празнота и всичко ще бъде напразно. За какво изобщо ги сваляш тези жени като не обичаш секса? Не е ли именно това его. И какъв смисъл има да обсъждате два часа с приятели вътрешна игра? Аз с моите приятели никога не си говоря за това, не и с такива анализи. Приятелската атмосфера трябва да бъде лека и позитивна. Непрекъснато трябва да хвърчат бъзици и никой да не може да се обиди на другия, защото знае, че всичко е добронамерено. Те не си говорят помежду си как единия би изчукал гаджето на другия. Защото между тях съществува доверие. Пикап артиста не може да изпитва апатия, защото е синхронизиран вътрешно. Без значение на какво ниво е, той има цели, има пълнеж, знае, че още от ставането сутрин, всичко е изпълнено, че е роден да кърти напред и той ще го направи по най-добрия начин. Той изчиства от главата си всякакви ненужни съмнения.
   Какво са твоите цели? Какво искаш наистина? Какво трябва да придобиеш, за да го постигнеш? Как да планираш времето си, че това да стане? Никога не спирай да си задаваш тези въпроси.

Айде, да се присъединя към тази група - Илиане, като човек, който видял това и онова от живота, я ни посъветвай нас какво да променим и как в мисленето си, че и ние да се събуждаме с такъв майндсет, както твоите приятели.


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: ilian_790112 в Февруари 17, 2015, 21:12:15
 
   Asfr, мисля, че гледаш на много неща в живота си по неправилен начин. Начинът, по който гледаш на нещата, не те прави щастлив. В момента ти си един обезсърчен човек, без цели, без удоволствия, без страст, далеч от вътрешна хармония. Нищо външно не може да те направи истински щастлив, ти сам трябва са избереш да се чувстваш така. Ти трябва да намериш вътрешно начин да се чувстваш изпълнен, самодостатъчен и щастлив.
   Проблемът е че ти не си се докоснал до своята истинска същност, не знаеш какви са твоите цели, не знаеш какво те зарежда. Това е, защото цял живот си оставял да ги определя някой друг, но никой друг не може да ти постави цел, която да те докосва истински, дори и аз. Ти сам трябва да я откриеш. Сам трябва да намериш начин да бъдеш пълноценен. Никой не е създаден, за да живее в апатия, това правят хората, които са се откъснали от своята същност. Хубавото е, че ти съзнаваш това. Когато се отдалечаваш от себе си, известно време се самозалъгваш, че всичко е наред, междувременно трупаш напрежение и в един момент всичко избива. Започваш да губиш наслада от дребните неща, докато големите ти се виждат недостижими, поради липсата на стимул.
   Аз няма как да те посъветвам да зарежеш медицината, защото може и да е грешка. Странно е как някой може да си мисли, че именно лекарите изкарват много пари. Медицината е една хуманитарна дейност, за да я изучаваш и практикуваш трябва да притежаваш определени качества и основните са емпатия и желание да помагаш на хората. Не всеки ги притежава. Ти трябва да откриеш какви са твоите вътрешни силни качества. Кои са истинските неща, с които би могъл да допринесеш за света. Човек получава пари, защото внася някаква ценност в живота на другите хора. Каква ценност можеш да даваш ти?
   Не съм съгласен с отношението ти към парите. Парите не са само, за да си купуваш луксозни предмети, те дават свобода, време и възможности. Неща изключително ценни и необходими. За да ги постигнеш, обаче, трябва и да управляваш парите си по правилен начин.
   Добре е, че се отдаваш на пикапа, но аз съм открил, че най-добрите пикапьори, които познавам имат едно общо качество - за да бъдеш добър в пикапа, трябва да имаш живот. И то не толкова неща като лукс или познанства, които не ти харесват и едвам търпиш. Ти трябва да обичаш живота си цялостно, още от ставането сутрин, трябва да бъдеш зареден, че денят ще бъде хубав, че ти предстои нещо невероятно. Че в бъдеще, животът ти ще става все по-добър и ти предстоят все повече невероятни неща. Ако нямаш тези неща, тогава наистина няма какво да предаваш на жените и останалите хора около теб. Наистина ще ти свършват думите и няма да има за какво да говориш. Ще търсиш спасение в пикап термини и нови апроучи, за да запълваш вътрешната си празнота и всичко ще бъде напразно. За какво изобщо ги сваляш тези жени като не обичаш секса? Не е ли именно това его. И какъв смисъл има да обсъждате два часа с приятели вътрешна игра? Аз с моите приятели никога не си говоря за това, не и с такива анализи. Приятелската атмосфера трябва да бъде лека и позитивна. Непрекъснато трябва да хвърчат бъзици и никой да не може да се обиди на другия, защото знае, че всичко е добронамерено. Те не си говорят помежду си как единия би изчукал гаджето на другия. Защото между тях съществува доверие. Пикап артиста не може да изпитва апатия, защото е синхронизиран вътрешно. Без значение на какво ниво е, той има цели, има пълнеж, знае, че още от ставането сутрин, всичко е изпълнено, че е роден да кърти напред и той ще го направи по най-добрия начин. Той изчиства от главата си всякакви ненужни съмнения.
   Какво са твоите цели? Какво искаш наистина? Какво трябва да придобиеш, за да го постигнеш? Как да планираш времето си, че това да стане? Никога не спирай да си задаваш тези въпроси.

Айде, да се присъединя към тази група - Илиане, като човек, който видял това и онова от живота, я ни посъветвай нас какво да променим и как в мисленето си, че и ние да се събуждаме с такъв майндсет, както твоите приятели.

   Има две причини да нямаш такъв майндсет: да нямаш цели и да не харесваш това, което правиш. Но дори и в случай, че не харесваш това, което правиш в момента /защото в момента такива са възможностите ти/, но имаш цели, пак ще имаш ентусиазъм. Защото знаеш, че какъвто и да е животът ти в момента, ти се стремиш към нещо по-добро. Проблемът, обаче е, че много хора нямат истински цели, макар и да си мислят, че имат. Повечето желаят някакъв триумф на егото, което не мотивира и те прави реактивен и пасивен. Истинските цели дават сила. Волята ти да постигнеш целите си трябва да реже всичко останало. Изхвърляш всичко, което не ти носи нищо и се фокусираш върху целите. Всичко, което отнема времето ти и не благоприятства за постигането на това, което искаш, трябва да се изхвърли. Хората, които не те подкрепят по този път, не ти трябват. Ако са роднини и близки приятели, не казвам да прекратиш отношенията си с тях, просто ако знаеш, че те дърпат назад, не ги включвай в пътя към целта си. Когато имаш силен ентусиазъм, понякога дори няма да можеш да спиш нощем, ще се събуждаш и ще планираш. Но малките успехи, които постигаш по пътя си, ще бъдат наистина нещо вълнуващо. Истинските ти приятели, ще бъдат също хора с цели, защото другите няма да са ти интересни. Мъжете, които живеят с ентусиазъм се разпознават, макар и целите им да са различни. Жените също ги разпознават. :)


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: priZdrachna в Февруари 17, 2015, 22:34:42
Колко готин пост на Илиан! :) Точно така е...
Мисля, че много хора задържат в живота си прекалено много неща и хора, които не им трябват.


Титла: Re: Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.
Публикувано от: Child of the Universe в Февруари 20, 2015, 20:13:28
Наистина интересни гледни точки и доста верни  и все пак asfr , мисля че това може много да ти помогне да определиш целите и приоритетите си и като цяло да подобриш качеството на живота си http://duonika.org/bg/?page_id=9 . Разгледай целия сайт , може би в началото ще си скептичен , но все пак това , което ти се разкрива е знак , който лично според мен не е за изпускане  , възполвай се друже  . Все пак , нали сме тук , за да си помагаме  :) :) . Като цяло го показвам на всички , които посещават този форум има за всекиго по нещо