Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)

Здрасти, пичове. Напоследък ми се случиха неща, които предполагам се случват на всеки  мъж в даден момент, ако не и постоянно. Може би са се случвали и преди, но този път се замислям върху този въпрос и ми е интересно и вашето мнение, особено на по-опитните.

Става въпрос за предателството, за разочарованието и за неоправданите очаквания. Всеки от нас има някакви очаквания към хората по-принцип, но много често тези очаквания са по-сериозни към по-близките ни хора. Така ми се случи, че за кратко време бях разочарован от трите основни категории хора в живота - момичето до мен, роднина, приятели (или поне хора, които съм смятал за такива, а не просто за колеги, които си гледат интереса). Не говоря за нещо кой знае какво, но едните не бяха честни с мен и скриха важна информация, която ме касае пряко (не знам защо, предполагам личен интерес ги е водил), а роднината ми не си спази обещание (не че ми се е клел, но се бяхме разбрали) за нещо, което също бе важно за мен. Момичето спада и към категорията “приятели/колеги” и съответно там имах двойни очаквания за коректност, но бях разочарован.

Сега някои ще кажат - проблемът си е в мен и моите очаквания - и аз ще се съглася. Ако ме боли хуя за всичко в този живот и съм краен непукист, няма да ми дреме и няма да се изнервя от подобни неща. Лошото е, че аз мислех, че съм точно такъв - нямам особени очаквания, разбирам действията на всички страни и въпреки това съм разочарован и се чудя защо и правилно ли е. Все пак и не мисля, че е твърде много да очаквам честност и откритост от приятели и момичето до мен, както и коректност от близък роднина и реално не знам колко повече да си понижа очакванията.

Като цяло какво за вас е предстелство и как процедирате в такива случаи? Да тегля ли майната на всичко и всички или да “простя”, но вече с две наум. Първото ми се вижда твърде крайно и реактивно, второто - някак нередно. Не може на всичко в живота да реагираме по такъв неутрален начин (или може? какво мислите). Ако стисна зъби, нещата ще
отшумят и пак ще си се лигавим с “приятелите” все едно нищо, но ще знам, че не мога да разчитам на тях. Роднината - все тая, там просто снижаваме очакванията. За жената до нас обаче е още по-интересно. Аз все пак й казах колко съм разочарован и че не съм го очаквал, стана й гадно и се опитва да се реваншира, но мен си ме човърка отвътре. На пичовете - засегнах темата - бъзици и игнор от тяхна страна и вече гледам е забравено.

Как процедирате вие в такива случаи и какво да очакваме от хората до нас? Ако режем винаги до кокал, ще останем сами, което си е малко кур като цяло, нали сме социални същества. Не ми пречи принципно, още си разсъждавам вътршно върху нещата, вече съм си го преместил в другия крачол, но ми се вижда и малко реактивно. Ако пък вдигаме разправии за тези неща и си държим на своето, но не прибягваме до по-крайни действия, някак си се усеща като предаване на принципите ни и нагаждане спрямо другите, което вътрешно ме задушава също. Или пък си понижавате очакванията до абсолютната нула по Келвин и няма какво да стане, но на мен все още ми е трудно това (явно, мислех, че не ми е) и ако е така как тогава си изграждаме някакви ценности все пак? Не може за нищо да не ни дреме в този живот.

Здравей, Джони. Това са нормални неща от живота и вероятно ти се случват с причина - а именно да определиш дали това наистина са твоите хора или да поправиш нещото в теб, което предизвиква проблемите.

Според мен най-важното тук е правилната комуникация. Дали е възможно подобни неща да ти се случват на няколко пъти, защото не си комуникирал с другите достатъчно ясно мнението/желанието си и какво очакваш от тях? Може би те не са оправдали очакванията ти, защото не са разбрали достатъчно добре колко е важно това за теб. А дали не виждаш достатъчно ясно и тяхната гледна точка над нещата? Възможно е да са постъпили така, защото смятат, че е по-добре за теб. (или за тях, дори да е срещу теб)

А ако наистина правилно си доловил недоброжелателство от тяхна страна, тогава би било най-разумно да простиш (за себе си най-вече) и да имаш 3 наум. Ако не уважават теб, мнението ти, целите ти, защо са ти нужни такива хора в живота? Ако са до теб предимно, колкото да не си сам, според мен не си струва. Нали знаеш имаше един цитат: " С глада мога да свикна, но не и с лошата храна. " ;)

Ясно е че не си психопат, иначе няма да пускаше темата тук. Но да, човешки същества сме, нормално е да изпитваме емоции/чувства.

Точно отговор няма. Мога да ти посоча местата където аз съм намирал много от отговорите - а именно философите-стоици.
1. Сенека - Нравствени писма до Луцилиий (изд. Рива)
2. Сенека - За Благодеянията/За сниссходителността (изд. Рива)
3. Сенека - Избрани диалози (https://knizhen-pazar.net/products/books/2229998-izbrani-dialozi)
4. Диоген Лаерций - Животът на философите
5. Епиктет - Диатриби - Точно тук най добре се хващат представите ни и очакванията. На мен лично ми е помогнала за отношенията с брат ми.

Общо взето практикуването на стоическата философия е точно както всяко друго нещо. Започваш, наблюдаваш се, променяш/действаш. Всичко започва с практиката. Нали знаеш, няма добро или лошо, или поне не знаем кое какво е (https://bg.eferrit.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B3-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8F/)

Нещо, което съм научил благодарение на един истински съвременен философ - Чарли Мънгър. В една от книгите, които препоръчва - Living within Limits - Garret Hardin, срещнах много интересна идея, а именно - контролът дава свобода. Идеята там е: регулирането вътрешната темпертатура на организма е голямо преимущество. Общо взето тя варира 2-3 градуса. Те могат да живеят в изключително разнообразна среда - а именно и по-студени и по-топли места/среда. Терморегулацията има го позволява. За разлика от студенокръвните - те ЗАВИСЯТ от външната среда за да регулира вътрешната им температура. Влечуги в студена среда не вирята.
И веднага я трансферерирах към контрола върху емоциите. Той дава свобода, идеята не е да си безразличен, а да имаш ЛЕКИ вариации в емоциите. Изключително вредно (почти невъзможно) е да живееш в двете крайности - само положителни или отрицателни емоции. Но е възможно и от годините да е, с тях се наптрупва опит, разочарования от хората, и привикваш към това. И вече не те "засяга" прекалено много. Първият път боли, вторият -по-малко, третия - още по-малко и т.н. Колко може да ти пука след като са те отрязали 100 жени, отказали са ти от 100 места работа, и т.н. Същото е и в обратната посока, колко може да те радва нова кола след като си купиш 100 преди това?

@StefanS

+1 ; Само бих добавил и книгата на Марк Аврелий - "Към себе си". Това за мен е най-важното стоическо и едно от най-важните философски четива.

Тая книга е магическа, всеки път като я разтворя сякаш излъчва някаква свещена енергия (и мъдрост разбира се).

Според мен всеки един мъж задължително трябва да я прочете и да я разбере. Нагласите и практическата и стойност са на високо ниво и освен това има много отговори на всякакви житейски въпроси.

Главната стоическа нагласа е да се фокусираш предимно върху нещата, които са под твои контрол. Това има общо и с тази тема, защото човек не може да има (кой знае колко) влияние върху действията на другите.