Публикации

Шит:Много си срамежлив !?
Отг: Навеждаш се (ако дистанцията го позволява) и с едната ръка започваш да галиш бедрото й, а с другата разкопчаваш сутиена... ;-)
  В този момент много върви репликата "Да-а-а, аз съм малък - много ме е срам..." - с глас тип "Абе, къде е батко?!"

Шит: Вече знам за тебе достатъчно... Няма готина мацка, която да не си пробвал...Не си стока... (снощи) ;-)

Хахахахаха, поздравления за сравнението с кап.Керът...
Прочети и "Глинени крака"....
azazaz , съжалявам за разочарованието, което ще ти нанеса, но от доооста време насам не съм влизал във форума. А по времето, което е писан поста имах далече по-интересно занимание... От елементарно възпитание няма да ти споделя какво беше, за да не нараня детската ти психика...
Monolith, заниманието не включваше само родителката на azazaz....
Колкото до историите ми - както виждате взех си поука и просто си ги изживявам. Не смятам че ще ви е от полза да ги научавате...

Абе...зависи от гледната точка 

Ах, Тигре, Тигре...! 
+ реп от мен.

ШИТ: Ехей, ти съвсем ме забрави. Да разбирам ли че няма да излизаме!? (съобщение по телефона на мацка, чиито номер съм взел, но 10-ина дни от запознанството ни не съм я търсил)

Уникална е, Братле! Евала! Връзват и още как!
Ама ако знаеш и колко брутални откази имам... не е истина...

Ах, Фройд, Фройд....
Колкото и да го отричаме и на моменти да ни дразни - неуспоримо гениални заключения има. Кестен, самоанализът е безценен.... Смятам че си права, да. И всичко това неизменно е подсъзнателно.

И ние ти благодарим, Приздрачна.
Нали, в крайна сметка, именно за това сме тук - да опознаем междуполовите разлики в търсенето и общуването. Да го улесним това общуване и да намерим верният Път.
Колкото и повърхностни, от време на време да звучим, смея да твърдя че все пак имаме доста дълбоки търсения и стремежи към израстването си на дълбоко ниво.   Далече не става дума само за секс или за друг тип физическо общуване. Ако не бяхте подминали с такава лека ръка   темата ми за тантра, можеше да се заформи добра дискусия за душевността и междуполавата връзка на ментално ниво... Но - следващия път...

Аз ужасно много се кефя на телетъбисите. Особено онзи жълтият с острата антенка. Страшен е... Алфа и половина. 

Благодаря ти, Здрач.
Както винаги си напълно права. Но нали знаеш, че в публикацията си съм спестил над 90% от разговорите и действията...
Достатъчно добре съм показал, а и предстои да докажа, че няма нищо консуматорско в тези отношения...
Ситуацията е малко по-различна от това което ти виждаш, но принципно си страхотно точна в последния ти коментар за отношенията. Подкрепям го изцяло.

  Тигре, абсолютно прав си - не беше шит тест, а притеснение, но начина по който тя го каза (жестикулация, дикция и т.н.) отговаряше на едена гадна шитка. Направи го да звучи брутално, независимо от това че зад думите й се криеше просто една нормална, защитна, човешка реакция... Затова и получи своя брутален отговор...
  Колкото до интереса - мисля че независимо от развоя на въпросната вечер интереса ми щеще да е един и същ. За мен интереса е в самия флирт, в общуването, закачките, играта. Когато се стигне до секс - в 99% от случаите се чувствам като поредната ИМ бройка. Знам че не влагат чувства, и въпреки всичко се опитвам да давам всичко от себе си. Абсолютно всичко.
Интереса ми се формира към даден човек (в частност това момиче) НЕзависимо от това дали си ляга с мен или не, и НЕзависимо от това дали аз искам да си легна с нея или не. Или има интерес от самото начало, или просто го няма.
Между другото мога да дам едно бегло сравнение - адаша от руския филм "Пикап - свалки без правила", който мисля че излезе по-миналата година. Страхотно смислен филм. Препоръчвам да се гледа "между редовете"...

 И така, ето продължението на сета с рецепционистката...

В следващите няколко дни си пращахме смс-и през няколко часа. Аз започнах със "След като си даде телефончето, сигурно осъзнаваш че скоро ще си понесеш последствията...?"
Като получих в отговор "Куче, което лае - не хапе".  
И това ако не е шит-тест, подяволите...
Веднага след това изпратих "Да не ми се разсърдиш като ти оставя следи от зъби на дупето...".
Знаех че мацката ми е навита, но през цялото време изпитвах известно притеснение все пак да не прекаля с директната игра. Опитвах се да стигна до ръба, да се надвеся над него, но да не скачам все още...

В този дух дойде понеделнишкият следобед. Таргета ми звъни, но ме засича точно в опенъра на нов сет. Не вдигам, разбира се, а си продължавам разговора. След около час, когато приключих, й звъня.
-Защо не ми вдигаш? Много работа ли имате? Или просто ме забрави вече?
-Не точно... Мина една яка мацка от тук и не се сдържах да се запознаем. Сигурен съм че ще ме разбереш...Мнооого яко парче е. - Шеговит тон, придружен със смях от моя страна.
-Хм...ще я видим тази работа... - Смях и от нейна страна. - Няма ли да дойдеш довечера към хотела? На работа съм.
Тук ми дойде една вълна на удоволствие от чутото. Все пак поканата е от нея, а не от мен. Не ми се случва твърде често и от това самочувствието ми се вдига значително.
-Ами ако си послушна, може и да мина. Но да знаеш че няма да спазвам много много благоприличие...
-Хахахаха - искрен смях от нея - По принцип съм много непослушна, но щом трябва сега ще бъда. Мини по-късничко, след като се отчета, можем да пием по кафе. А искаш, не искаш - ще ти се наложи да си благоприличен. - смеха й продължава
(Мацката е от сутринта на работа, 24 часова смяна. След полунощ обаче, има свободно време и може да ми обърне малко внимание за половин час да речем. Доста наясно съм със схемата на работа в хотела, смея да твърдя...)
Разговорът приключва, малко по-късно и моята дневна смяна. Уреждам през нощта да не съм на работа аз, а да ме заместят. Докато се къпя обаче, във вилата ме изненадват гости. Бивш колега с една моя стара "позната".  
Седнахме на маса с тях и с останалите във вилата (още трима колеги - две момчета и едно момиче). Купона тръгна, закачките със "познайницата" ми също...
А от вътре ми е супер напрегнато, защото времето напредва, а след няколко часа искам да съм в хотела...
Но закачките си вървят, на всички очевидно им е приятно. Радват се на присъствието на стария колега, а аз си се радвам на девойката...
Коно на маХ, шеги на маХ ... В един момент обаче реших че може да ескалираме още малко.
-Твърде дълго не си идвала насам. Пропусна да видиш какви невероятни тапети си сложих в стаята. Целите са с рисунки на камили, а пердето ми е на жирафи...
Смях от нея, отмятане на косата и прехапване на устната.
Ако това не е покана...
-Отиди и ги разгледай - подхвърлям - Ако не си забравила коя ми е стаята... и намигам многозначително.
-Ами не съм сигурна точно как да стигна до нея...
-Е-е-е-е...то това младите сте все така. - Казвам със видимо разочарование тип "майстор към непохватния чирак" - Разсеяни, само за глупости мислите. Помните колкото маймуните...
Ставам, хващам я за ръката, а тя накипрено след мен.
Качихме се горе, целувки, прегръдки. Киното ескалира сериозно, но само до там.
Стана около 11:30 и и се върнахме при другите. Те си продължавха купона с пълна пара.

След една-две цигари време гостите решиха да тръгват към града. Изпратихме ги, а аз по най-бързият начин - към хотела.  
Отвътре продължава да си ми е леко напрегнато. Все пак първа реална среща с таргета. На работното й място. А и бизнес-отношенията ни със собственика на хотела са малко специфични...  
Пристигам там, а мацката си бачка нещо. Рови из папки, пренарежда.
- Привет, привет! - небрежно поздравявам. - Много учена ще станеш с толкова четене.
- О-о-о...ти все пак се сети да дойдеш! - полузаядливо, полушеговито отговаря тя.
- Ами какво да правя. Нали не мога да ти устоя... Знаеш ти от колко време си те заглеждам...
-Още 5 минутки и ще дойда да пием кафе. - видимо поласкана от това което и двамата знам, но сега изричам в прав текст.
- На мен кафето по това време не ми действа добре на нервната система...Да не съжаляваш после...Хайде чакам те на лоби-бара.
Сядам, поръчвам за двамата по едно кафе с безалкохолни и паля цигара. Сменяме по някоя приказка с бармана (доста добър мой познат), и след няколко минути таргета идва.
Подхващаме всякакви общи теми тримата. За работата, за сезона като цяло, за промените в климата и други подобни щуротии.
Малко по-късно пича приключва работа и ни оставя. (Лобито е в самото фоайе на хотела, но не е отделено по никакъв начин и част от персонала на хотела понякога остава там дори през нощта, въпреки липсата на барман.)
Разговора върви значително добре. Близостта е на ниво. Прегръщам я, а тя отпуска глава на рамото ми. С въпросите си й засвидетелствам жив интерес към нея, интересите й, личния живот.
Кино. И още кино...
След около 30-40 минути я карам да се изправи.
-Стани за мъничко, ако обичаш. Хайде стани, стани...Хайде по-бързо де!
С въпросителен поглед се изправя, а аз я хващам за кръстчето и я завъртам с гръб към мен. После лекичко й захапвам дупето през дънките а тя от изненада чак подскочи.
Дръпна се на 2-3 местра от мен и през смях ми се кара да не правя повече така.
-Нали ти казах... - закачливо й намигам - Този път от мен да мине, няма да ти оставя зъбки, но в следващият удобен случай ще те нахапя цялата. Сантиметър по сантиметър...
- О-о-о така ли... - Подсмихва се и сяда на единият ми крак, като премята ръка зад врата ми. - И какво друго ще ми направиш?
Целувам я дълго и нежно. После я повдигам и я слагам да седне до мен на канапето.
- Трябва доста да се потрудиш преди да ти кажа. То никъде не може така на готово. - негвам я лекичко.
Тук явно поизгубих контрол над ситуацията, защото тя охладня. Явно не беше свикнала да й отказват...
Слагам ръка на бедрото й, целувам я по бузката и се засмивам с глас...
-Какво ми се смееш такъв?! Нещо смешно ли има? - вече е заядливичка.
-Да! Ужасно смешно е даже! - продължавам да си се хиля (дори леко преигравам)
-Е какво е толкова смешното?! Стига си се хилил де...!
- Ако само си видиш колко смешно ти се бръчка нослето когато си нацупена, и ти няма да спреш със смеха... - ентусиазирано и с възможно най-дружелюбен тон казвам
(Репликата е изцяло копирана от този форум. Благодаря ви за добрата идея!)
Прави опити да сдържа усмивката си, но като цяло несполучливи.
- Ей, ако не си послушна ще насъскам кучето отново да те захапе... - закачам я с намигане.
Тук вече опитите й за сериозност тотално пропадат. Сяда съвсем плътно до мен и слага ръка на гърдите ми с палав поглед.
Киното продължава, редувам го със шеговити подмятания, после сериозни разговори, после отново неангажиращо бъбрене...Рапорт, кино, рапорт, кино...Ескалираме до крайност. Ей, това френската в лоби бар било много хубава работа бе, ама от къде да знае човек...
Към 4:30 телефона ми звъни. Вече към настръхналите елементи в мен се прибави и косата... Оказа се точно каквото и очаквах. Дежурният колега има авария и се наложи да се изнеса към пистата по най-бързият начин.
Разделихме се с мацката с уговорка да идем на бар идната вечер (вторник) долу в града.
Аварията си я оправихме до 7:15-7:20, а от любовните ми мераци и помен не беше останал вече. С тези дънчици и пуловерчето дето бях в хотела, няколко часа на  -5  и... единственото любовно което ми остана са опитите на онази ми работа да се мушне в г**а на топло.
Легнах малко да поспя, но в 9:00 трябваше да застъпя за дневна...
Добре че нямаше много работа през деня, та дремнах на един стол, инъче малките деца се стресират от вампирския поглед, който докарвам...
След работа слезнах в Пловдив и звъннах на мадамата да потвърдя уговорката. Оставаха ми 2 часа свободни, които оползотворих в сетчета по главната.
Не успях да взема нито едно телефонче, въпреки няколкото интересни разговора. Малко се разочаровах от себе си честно казано. Вътрешния рейтинг ми падна от което. поведението ми също.
Отчитам го като сериозна слабост, над която трябва да поработя...
Дойде времето и се срещнахме с таргета.
От предишните ни разговори тя знаеше че вече нямам квартира в града и затова прие като нещо нормално, когато й казах че отиваме до едно хотелче да си осигуря стая, за да има къде да спя след бара.
Платих си стаята, а мацката изведнъж ми вика че искала да се качим до нея за да ползва тоалетната. Наложи й се палава усмивка и ощипване по задника ми, за да схвана защо не ползва тоалетната до входа...   Влизаме в стаята, целувка, и тя влиза в банята. Аз само изхлузих обувките си и се пльоснах на леглото. Надали се е бавила мнмого, но съм заспал докато е излезнала. Т'ва хронично безсъние ми е**ва мамицата вече...  
По едно време я усещам да ляга до мен и да ме целува лекичко по бузата, внимава да не ме събуди. Прегръщам я силно и оставаме така доста дълго време.
После преминаваме към сериозно кино. След около 2 часа и на двамата ни е ясно че бара няма да го бъде...
Обаче ме мъчи един глад, по силен от тока, където се казва. Стискам си аз зъби, ама глада - силен. От самомотивирищото "Ще издържа" на ум, преминах към далече по-неувереното "Дано да издържа...".  
По някое време й казах за какво иде реч и слезнахме към рецепция. Ресторантчето не работише, за това пък наблизо има едно нон-стопче, в което струваше ми се тогава, продават най-яките кросани...И "редбул" за изтерзани душици, като моята.
Върнахме се в стаята малко по-късно. Рапорт, кино, рапорт, кино...  
Но... "последната съпротива" се оказа доста коварна... Не съм и очаквал да е толкова сериозна от разкрепостена девойка като тази.
Рапликата (на поредния ми париран опит да разкопчея бодито й) направо ме "изплющя":
-Забрави. Няма да го направим тази вечер. За каква ще ме помислиш ако си легна с теб още днес?
Опитах се да процидирам като при нормален шит-тест:
-Аз не съм казвал каква си, ти защо сама се издаваш... - с осезаемо шеговит тон и усмивка 24-карата.
Не се получи много добре. Мацката се поизпъна доста при този мой намек за моралните й качества, затова позамазах малко:
-Радвам се че знам, колко прекрасен човек си, за да не си мисля неверни неща. Сигурен съм че ме разбираш - при такава неустоима жена като теб, няма как да не поискам да те даря с изживявания, за които не си и мечтала...
Продължихме с киното, но "последната съпротива" си остана. След 15-ина минути стиснах зъби и реших да действам отново по съвети от сайта. (За което още едно огромно БЛАГОДАРЯ!)
Излегнах се спокойно по гръб, мацката ме гали и целува, а аз се присегнах за дистанционното от нощното шкафче. Надигнах се малко на възглавницата и започнах да надничам през рамото й, сменяйки каналите, почти заинтересовано задзяпан в телевизора.
Не й отне много време да се осъзнае колко игнорирана е...  
Буквално изтръгна дистанционното от ръката ми, изключи телевизора, и го метнма далече на пода:
- Какво ти става бе, Андрей?! Толкова ли ти е интереса към мен вече?!
-Спокойно, интереса ми е непроменен, миличка. - галя я по-скоро като кученце по главата - Просто ще почакам докато дойде времето да си мислиш, че не си миля за тебе щуротии, а да осъзнаеш колко държа на теб. И да си пом,ислиш за всичко хубаво, което губим и двамата, заради предрасъдаците ти.
Мацката се гушна в мен полу-виновно, полу-закачливо. Полежахме така известно време, а аз я галех по челцето и косичката.
Киното продължи, а тя бързичко се зае с упражнения по френски...  
В крайна сметка когато я завъртях и казах че е време "да си върна красивия жест", нещата потръгнаха без задръжки. Нямаше и следа от "крайната съпротива"
Нощта се оказа кратичка, но мнооого ползотворна.
Сега се чуваме и си пишем периодично, пък да видим накъде ще тръгнат нещата... :angel:

Интересно... И двамата актьори ги харесвам, и съм малко изненадан от това ново "аки", за което разказа Здрач. Малко съм позанемарил от последният месец киноманското си амплоа, но се канех идните дни да гледам филма... Сега вече не съм толкова убеден че ще го направя. ;-)
И "127" още не мога да сваря да си пусна, при все че иде дума за колега...

+реп от мен Valenc . Добре че има и още останали от нас...

Отг: Тогава якето ми сяда...а аз съм си вътре в него...
Отг 2: Я ти, като най-нахакана стани, за да може да има място за мен (Към таргета или поне към тази, отправила шита) - поне аз бих използвал този отговор
Отг 3: Ей, сега да не се сбиете коя да седне у мен, за да се съберем всичките...? -  с усмивка а'ла Сид Ленивеца (при добри имитаторски умения може и фъфленето да му използваш)

Шит: Нямам време да ме занимаваш с глупостите си.

 Идеята ми е че в сайта и във форума има страшно подробна информация за всички актуални проблеми...
А седмица-две е кратък срок, в който е почти невъзможно да прочетеш абсолютно всичко.
Ако се задълбочиш и осмислиш информацията, която е предоставена тук, отсееш "бозата" и направиш комбинация, подходяща за твоя вкус и индивидуалност - ще имаш огромни успехи. Замисли се над думите ми. Имат повече смисъл, отколкото предполагаш на пръв поглед.
Стискам палци.

И още как...

хаххахаха....
Опитай да говориш поне малко по-добре отколкото пишеш като за начало. Жените забелязват подобни 'детайли'.
и чети повечко -явно седмица-две са малко...

  Изродииииииии....
Направо искам да си ви взема всички вкъщи. Толкова ме кефите ....

Ебати темата...