Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Октомври 26, 2020, 00:07 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
  Покажи публикации
Страници: [1] 2 3 ... 6
1  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Проблеми в пикапа, запознанствата и свалките с жени / Съвет? - Като няма авери, от форуму е най-добре -: Май 08, 2013, 10:28
Ехх.. През последните няколко месеца водя доста активен социален живот, а с него се появяват и доста проблеми, повечето от които решавам сам. Е да де, ама стигнах до ситуация, в която не знам как да постъпя, hence my writing here..

Миналото лято се запознах с една приятелка на тогавашното си гадже. И двамата бяхме във връзка и разговорите ни бяха напълно небрежни, предимно по скайп, без опити за свалки. Така се развиха нещата, че в един момент заради голямата уста на мой близък приятел, прекратих отношенията си с него, приятелката си и момичето /да я наречем Ани/. Малко след нова година започна възстановяването ми от цялата тази ужасна за мен пародия и започна постепенна промяна. В период на няколко седмици успях да направя прекрасното с бившето гадже и, извинявайки се, да продължа контакта си с Ани. Доста време го откарахме само на чат - дискутирайки това и онова. Чатът не беше съблазняване, а просто разговор, дискусия.


Тук е моментът да вмъкна, че както тя, така и аз в момента водим небрежни връзки - тя ми каза, че е била почти влюбена в някакво момче и сега е с него, но поради доста причини, които няма да разяснявам тук, нещата не са сериозни. Аз от друга страна също излизам едно момиче.


 И двамата искахме да се видим на живо (за повече от 2-3 минути), но срещата ни се забави 20тина дни. Към 01:00 часа получих предложение да отидем на Витоша. Страхотно! Говорихме си - ту телефон, ту чат,  цяла вечер и към 5:30 си взехме душче и се чакахме на спирката за автобуса, който ще ни откара до Бояна. Посреща ме с усмивка и голяма прегръдка, естествено отвръщам със същото и всичко е доста естествено - в мен няма игра. Разговори, смях /дори успях да я разплача/, ходене. Имахме страхотни моменти и всичко вървеше много натурално, но играта не беше на ниво.
В период от няколко часа имаше само няколко момента на сексуално напрежение, средно кино, но без целувка. Ако трябва да описвам срещата с една дума, то тя е Комфорт. Момичето е безкрайно интелигентна и невероятно симпатична, дори красива - почти се влюбих..

В следващите няколко дни бях извън града и нямаше никакъв контакт, прибирам се и уговарям среща - става неразбирателство от неполучени смс-и и недочувания по телефона - накрая без да искам и вързах тенекия. Добре де няма проблем - ще се видим пак и така няколко дни все още не сме.


И ето тук идва моята несигурност и въпрос - тя е първото момиче, в което виждам всички качества, които търся. И тук идва моята несигурност - няма как тази моя пристрастност да не си проличи. При разговорите ни трябва да съм съзнателен, защото намирам, че е доста лесно да стана needy. До сега има само комфорт - колко ще е лесно да ме донабута в онази смърдяща на конски фъшкии зона..
Тя иска да се видим пак..


Да се видим пак ASAP и да ескалирам кино и съблазняване в опит за kiss close? Go for broke?

Да продължим със срещите си докато не видя подходящия момент за ескалация? Така разчитам на външни фактори като това дали е скъсала с приятеля си и рискувам да не съм и станал прекалено добро 'приятелче'..

Да прекъсна контакт за малко и после към опция 1? 

Мисля, че няма 'правилен' отговор. Миналото е минало, знам че трябваше да създам повече привличане. Питам ви какво бихте направили вие в тази ситуация, с вашият стил на игра.


2  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Проблеми в пикапа, запознанствата и свалките с жени / Re: Обвързана по статус - да се действа или да не се действа? -: Май 08, 2013, 09:36
NEX...

Разтъркай си очите и отивай пак на спирката.. xD

3  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / Re: Мамка му! Как се казваше? -: Април 19, 2013, 00:59
Евалата!
Само не разбирам - кой набор си?

Веднъж ги чакаш на път към даскало, а друг път си слизаш в бара под вас и ги зарибяваш там:D
4  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Проблеми в пикапа, запознанствата и свалките с жени / Re: Място за 2-ра среща (в София). Моля помогнете сложно е! -: Февруари 18, 2013, 00:08
Що не я поканиш да ѝ сготвиш нещо у вас?

Ако наистина мислиш, че ти е рано можеш да пробваш заведенийца като StarBucks или Costacofee.
Трети вариант са кънките.


бтв: Поздравления за ведахауса, и аз ги водя там мадамите : )
5  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / Re: Като по учебник -: Февруари 12, 2013, 17:26
Момичето е безкрайно интелигентно и има лидерски качества. 
Аз мисля, че някакъв разговор с нейни приятелки я е накарал да вземе по-смело решение във връзка със Св. Валентин.

Рапорт преди срещата нямах - едва ли не се видяхме като непознати.
6  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / Като по учебник -: Февруари 09, 2013, 21:39
Въпросната история става преди 1 седмица. От 2 месеца играя само когато при мен дойде нещо. Разплул съм като торба с кал върху стола и си цикля. По едно време скайпа изпипква! Е*и му майката,  нали съм инкогнито!? Гледам, пише ми една девойка, нека я наречем Мими.

С Мими се запознах през 2011-то Лето Господне. Имаше море, слънце, пясък и въздишки, ех тоз къмпинг!  Стигнахме само до :* клоуз, за няколкото дни, в които се видяхме. Бяхме си разменили цифричките след тва ама така и не се видяхме след тва. Кат' че ли позамря атракшъна..

Така де, пише ми момичето:
..
Тя: аа ти играеше тенис, нали?
Аз: мхм
Аз: на среща ли ме каниш
Аз: Смотан
Тя: Смотан
Тя: кога ще пием чай?
Тя: *сега те каня на среща*
..
Аз: Айде ще видя кога съм свободен и ще ти се обадя, дай ми цифрите.

Звънкам ѝ на следващия ден и оговаряме среща за по-следващия. Мястото е Veda House.

В денят на срещата ми беше леко напечено. Свърших малко работа, поциклих стабилно да се разсея, ама то 'зе, че стана време да си дигам гъза. Пфф, кво се притеснявам, последните ми срещи всички са били на 6. Взимам си един Red Bull и закъснявам с 10-тина минути и гледам ми е писала "чакам те горе". Качвам се аз и я гледам - адската сладурана, ама заведението тъпкано на макс! Прегърнахме се за здрасти и почнахме да си ръсим глупости. Трябваше да седнем на някви доста фейл възглавнички и се наложи да питам някви хора за още - никъв проблем. След малко тези до нас се изнесоха и я карам да се преместим на другата масичка. Е тук вече можеш да си стоиш полу-легнал. Понаместих се, колкото се може по-небрежно и разговора продължава без проблем. Чувствах някво леко напрежение, не бях напълно спокоен и беше ясно, че и при нея го има, но предполагам т'ва е нормално.
Леда се счупи като успях да я накрам да се сцепи да се хили (пък и аз покрай нея) на няколко пъти. Е да де ама след 30тина минути се усещам, че нещо ни липсва киното. Е да де ама как? Логистиката куца! Легнали сме с изпънати крака и обърнати един към друг, ама между нас масичка.
Накарах я да стане малко по интерактивна (<- Нали т'фа е думичката?), извади си някво тефтерче и почнахме да си пишем и рисуваме някви глупости. Тръгвам да и държа ръката, не се дърпа. Почнахме да се борим с палци (много нормален и естествен начин да започнеш кино).
Ескалацията потръгна, доближихме се и след малко я дръпнах за :* . Повторихме упражнението няколко пъти. Първоначално идеята ми беше да откараме 2 часа и после кой откъде е, но по едно време поглеждам часовника минали са 3 часа и половина :О .

Видяхме се вече и втори път, сигурно ще разкажа как минаха нещата. Имам чувство, че т'ва е момиче, с което имам адски много общи неща. За сега се целя в LTR, пък само времето ще покаже.
 

7  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / Re: Кой каза че сесията е скучна? -: Февруари 08, 2013, 15:28
Веднъж като студент една колежка обичаше да казва че прецаква мъжете - спи с тях и после не им се обажда Усмивчица
О, Боже, това е ужасно! Как може да ги прецаква по толкова долен и отвратителен начин?
8  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Проблеми в пикапа, запознанствата и свалките с жени / Стейт - как го поддържате тва животно? -: Януари 18, 2013, 22:48

Нещото, което най-много научих за PU-а през миналата година е, че стейта ти е от ключово значение. Нямаш ли подходящата енергия и настроение нищо не може да стане.

Проблемът, който се появява при мен е, че все ми бяга тва животно. Има дни в, които чувствам и знам, че мога да отворя всеки един сет и ще ми се получи - само заради енергията и нагласата.. В други дни обаче се чувствам като плужек - не ми се играе въобще и прекарвам времето разсъждавайки над философски въпроси и накрая всичко това се превръща над поредния меланхоличен ден.

Как запазвате стейта си добър? Успявате ли да го държите такъв непрекъснато?
9  Други / За форума и сайта / Re: Кого познавате от форума (и кого бихте искали да познавате) -: Януари 10, 2013, 00:34
Бях се виждал с Vakaken няколко пъти. Веднъж ми продаде един часовник за 20лв - голяма излъгация се оказа, ама преди 2г аз хлапак на 16г - тъкмо навлизах в материята. Засякох го после и отивайки на волейболен мач. Бързах и реших да мина напряко през едни калища при което резултата беше, че спуках гума и се накалях целия. Бях интересна картинка - целия в кал и си бутам колелото. Много свестно момче ми изглеждаше - тва, което си спомням е, че имаше готин стил на обличане

 Най-вече бих искал да се запозная с ifresh. Забелязах, че във форума има хора, които дават много адекватни съвети, но постовете на ifresh се открояват с това, че не само ти казва основните принципи на PU-а и къде си се разминал с тях, ами и те разбира и се опитва да те надъха, вместо да ти изплюе само теория.
10  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / Re: Кой каза че сесията е скучна? -: Януари 08, 2013, 23:46
Здравей,не ми е целта да ви научавам на нещо
Ако т'ва ти прилича на форум, в който всички си пускат историите за да покажат в колко селски пръчки са си набучили чепа по-добре не пиши повече.

Толкова ли не успя да си намериш някой приятел на него да му се похвалиш, че тръгна да си избиваш комплексите във Интернет?!
11  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Проблеми в пикапа, запознанствата и свалките с жени / Re: Какво значи това -: Януари 05, 2013, 19:48
Вчера излизах с едно момиче с което се познаваме от  доста време. Та вчера изненадващо започна да ме засипва с идикатори за интерес. Не знам защо го правеше , понеже аз ваобще не играех. Може би защото в последно време ми е доста висока енергията дори и да не играя. Както и да е , нищо особено, докато  не ме закова  с въпроса "харесваш ли това момиче?" и ми показа неква мацка на неква  реклама. Аз веднага отгорих  "да" (тя си беше готина), но веднага последва втори въпрос "а тази?" и  показва друга неква пак от реклама. Следва трети въпрос "а коя от двете повече ти харесва?". Опитах да измисля нещо забавно да я затапя,  заради тъпите въпроси дето ми задава, но не можах и просто и казах коя повече ми харесва. Та мисълта ми е, как да  го тълкувам това? Като шитка ли? Как бихте отговорили вие?
Пич, Евалата с главно Е!

Ти вече си минал на висш пиложат. Ако някое момиче те попита кой от два модела харесваш повече знай, че тя иска да спи с теб и то веднага. Просто не знам как е издържала да не ти се нахвърли в момента, но със сигурност иска да ти лигави ташаците.
Това горе е единствения начин на тълкуване на тази недвузначна и пряма покана за сексуален акт.

А иначе Данката ^  добре ти каза! В този момент е трябвало да извадиш роза и да ѝ я дадеш коленичейки. След това се изправяш и я погледнеш в очите, като леко се доближаваш към нея до момента, в който можеш да усетиш как диша. След това казваш нещо чийзи като "Никога няма да обичам друга" и я целуваш.


Когато всичко това свърши натискаш червеното копченце на телевизора и излизаш от филма Намигване

12  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Запознанства, свалки и пикап за тийнейджъри и ученици / Re: Съвети за тоя новобранец, моля! -: Януари 03, 2013, 15:37
Колкото по-бързо ѝ измиеш зъбите с език толкова по-добре. Не си разказвал кво точно е станало като си пропуснал момента, но определено това е минус. Атракшъна, който си създал започва да спада и колкото повече се бавиш толкова по-трудно ще ти е го направиш този кис клоуз.

Добър приятел ли ти е пича? Ако да - изчакай ги да скъсат и след това говори с него - кажи му, че ти смяташ да действаш. Това се прави от уважение, не от друго. Ако е някакъв случайник играй си с мадамата. Излезете, клоузни я и тя ще го скъса след няколко дни и си си ти! Гледай обаче да ѝ покажеш, че има нещо в теб защото не е много трудно да се върне с бившия. Ако нещата се задълбочат и станат някакви драми най-добрия вариант пак е да говориш с него и спокойно да му обясниш, че сега това е твоето момиче!
13  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / Re: Рапорт с отворен край + въпроси -: Януари 02, 2013, 23:40
Аз: А бе ти, маша нямаш, преса нямаш, а мобилен телефон имаш ли?
Тя: Да?
Аз: А той има ли си номер?
Тя: Да. (усмихвайки се, явно вече предусещайки следващия ми въпрос)
Аз: А ще ми го дадеш ли?
Тя: Да.

Еми супер си. (: Можеше да пробваш и с "Еми я го дай тогава".

После излизаме тримата, тя гледа предимно него като си говорим. В кафенето направих грешката да седна пръв, тя седна срещу мен, оня на диванчето до нея.
Да излизате тримата е кофти идея винаги. Както някой от форума биха казали, още логистиката куца. Лично съм си патил от тоя номер и нищо не става освен едно пасуване и на тримата, както, до колкото разбрах, е станало и при вас.
При това излизане рядко успявах да взема инициативата на разговора от него. Чак по едно време ми досади с неговите приказки за боди билдинг и не го слушах изобщо.
На нея бил ли ѝ е интересен бодибилдинга? Сигурно се е чувствала по същия начин като теб, но го е слушала него поради липса на алтернатива. Трябвало да минеш на Комфорт - вече знаеш някви неща за нея - питай я за книжката, питай я дали рисува живопис (покажи ѝ, че имате някакви общи интереси), а може и някаква рутина с кино да ѝ направиш (гледане на ръка?)

Предложих ѝ да караме кънки. Много ѝ се ходело, но била заета. Предложих четвъртък. Сутринта имала урок по рисуване. Разбрахме се пак да се чуем, за да уточним час за следобяда.
Днес ѝ звъня, разбрахме се за 14 часа.
Ти си се оправил, но аз искам да попитам другите от форума к'во правят тук? Случва ми се като предложа среща мадамата да каже, че е заета (основателно или не), но не изплюва обратно предложение. Кога се преминава от "сигурно наистина си заета, ае ще те питам за друг път" към "аз съм нийди и не разбирам, че ми го казваш това само за да не си груба" ?

  Чудя се дали аз да плащам кънките.
  Еми както дойде, трябва да калибрираш. Според мен добре би било да го докараш до "Айде кънките са от мен, после ще почепиш едно чайче".
14  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / Re: Мрънкалото -: Януари 02, 2013, 23:14
Разкажи как си я работил преди, че толкова иска да ти лигави месата!?
15  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Преводи на пикап, свалки и флирт материали / Re: Това е вода - Дейвид Фостър Уолъс -: Декември 27, 2012, 01:51
Ето пример, нека да кажем, че е обикновен ден и след като се събудите сутринта работите девет или десет часа и в края на деня сте уморени, стресирани и всичко, което искате е да се приберете у дома, да хапнете добре и може би да отпочинете за няколко часа, защото трябва да си лягате рано поради това, че се налага да станете на следващия ден и да направите всичко това отново. Но после си спомняте, че няма храна в хладилника ? не сте имали време да пазарувате тази седмица, заради предизвикателната ви работа ? и сега, след работа, трябва да се качите в колата си и да отидете до супермаркета. В краят на работния ден трафикът е ужасен и отиването ви до магазина отнема повече време отколкото би трябвало и когато накрая стигнете там, супермаркетът се оказва претъпкан, защото, разбира се, сега е времето, когато всички други хора с работа също се опитват да се промъкнат и напазаруват. Магазинът е отвратително осветен и изпълнен със убиваща душата асансьорна музика или корпоративен поп и общо взето е последното място, на което бихте искали да бъдете, но не можете просто да влезете набързо и да излезете. Трябва да бродите из всичките огромни, преосветени и объркващи острови за да намерите това, което ви трябва и да маневрирате с боклучавата си количка през всички тези други уморени, забързани хора с колички. Накрая вие евентуално сте събрали всичките ви необходими продукти за вечеря и сте готови да излезете, но сега се оказва, че няма достатъчно отворени каси, въпреки че сте в пиковия час в края на деня. Опашката е невероятно дълга, което е глупаво и вбесяващо. Но естествено не можете да си го изкарате на неистовата дама, работеща на касата, която е претоварена от работа, чието еднообразие и безсмислие надминават въображението на всеки един от нас, тук, в престижен колеж.

В крайна сметка отивате най-отпред на касата и плащате за храната си и ви бива казано ?Приятен ден? с глас, който е абсолютното олицетворение на смъртта. След това трябва да вземете вашите тънки пластмасови торбички с покупки обратно в количката, чието колело вбесяващо я дърпа наляво, без да спира по целия път през препълнения, неравен паркинг, а след това трябва да карате чак до вас през огромния, тежък, пълен с джипове, час-пик трафик.
Естествено всички ние сме правили това, но все още не е част от вашата рутина ? ден след седмица след месец след година.

Но ще бъде. Както и много други тъжни, дразнещи, на пръв поглед безсмислени рутини. Но не това е идеята. Идеята е, че тези жалки, разочароващи глупости са точно момента, в който трябва да дойде въпроса за избора. Задръстванията и супер маркетите ми дават време да помисля и ако не направя съзнателен избор за какво да мисля и на какво да обръщам внимание аз ще бъда ядосан и нещастен всеки път когато се наложи да пазарувам. Моето първично програмиране се изразява в сигурността, че ситуации като тази са само за мен. За МОЯ глад и МОЯТА умора и МОЕТО желание  да се прибера и че всички останали са просто на пътя ми. А всъщност кои са тези хора? Погледнете колко противни са повечето от тях и как глупаво и кравоподобно  и с колко мъртъв и нечовешки поглед говорят високо по мобилните си телефони по средата на алеята. Погледнете всичко това  колко дълбоко и лично несправедливо е!
Или, разбира се, ако съм малко по-осъзнат мога да прекарам времето в трафика отвратен от огромните, глупави, блокиращи платното джипове и техните V-12 пикап багажници, горящи техните 100-литрови резервоари с газ. Мога и да дълбая във факта, че патриотичните или религиозни стикери за брони винаги са на най-големите и най-отвратителните егоистични автомобили, карани от най-грозните, най-не обмислящите и агресивни шофьори. Мога и да си мисля за това как децата ни ще ни ненавиждат заради пилеенето на горивото на бъдещето и възможното преебаване на климата, и за това колко разглезени и глупави и егоистични и отвратителни всички ние сме, и как модерното консуматорско общество просто не струва и т.н. и т.н..

Схващате идеята.

Ако аз избера да мисля така в магазин или на пътя, добре. Много от нас го правят. Проблемът е там, че този начин на мислене става толкова лесно и автоматично, че дори не е необходимо да има избор. Той е част от моето първоначално програмиране. Той е обичайния начин, по който аз изпитвам скучните, раздразнителни части от живота ми на възрастен, когато просто съм включил на автоматичното, несъзнателно вярване, че аз съм центъра на света и, че моите мигновени нужди и чувства са това, което определят качествата на света.

Работата е там, че има напълно различни начини да се мисли в такива ситуации. В този трафик, от всички автомобили пред мен не е невъзможно някой от хората с джипове да са били в ужасни автомобилни произшествия и сега намират шофирането толкова ужасяващо, че психологът почти им е наредил да си вземат голям тежък джип, за да могат да се чувстват достатъчно комфортно за да шофират. Или пък този Хамър, който току що ме отряза е каран от баща, чието малко дете е болно на седалката до него и той се опитва да се го закара в болницата и той е този, който бърза повече, по-оправдано бързане от моето: всъщност аз съм този, който е на НЕГОВИЯ път.

Или пък мога да се принудя да обмисля вероятността всички други в опашката на супермаркета да са точно толкова изнервени и отегчени като мен, и че може би някой от тях имат по-трудни, по-еднообразни и по-болезнени животи от моя.
Отново, моля не си мислете, че ви давам морален съвет или, че вие трябва да мислите по този начин или, че се предполага от всички, че трябва да го правите. Защото е трудно. Изискват се воля и усилие, и ако сте като мен, през някой дни вие просто няма да сте способни да го правите или чисто и просто ? няма да искате.  

Но в повечето дни, ако сте достатъчно осъзнати, че да си дадете избор, вие можете да избирате да гледате различно на тази дебела, зомбирана, прекалено гримирана дама, която току що изкрещя на детето си на опашката в магазина. Може би тя не винаги е така. Може би три поредни вечери е държала ръката на мъжа си, който умира от рак на костите. Или пък точно тази дама е нископлатена служителка агенцията по данъците и вчера е помогнала на жена ви с нещо дребно спестявайки ѝ часове от лутане и нерви. Естествено всичко това е малко вероятно, но не и невъзможно. Просто зависи от това, което искате да обмислите. Ако сте напълни сигурни, че знаете каква е реалността и ако оперирате на вашето първично програмиране, то вие, както и аз, сигурно няма да обмислите възможностите, които не са неприятни и нещастни. Но ако наистина се научите как да внимавате то ще разберете, че има и други опции. Вие ще сте способни да приемете този натъпкан, горещ, бавен, консуматорски ад, не само като смислен ами и свещен, огнен ? със същата сила, която е направила звездите: любов, задружие, митичното единство на всички нас.

Не, че работата за митичното е задължително истина. Единственото Истина с главно ?И? е, че вие имате избора как ще се опитате да гледате на нещата.
И това е свободата на истинското образование, на научаването да си ?добре настроен? Вие имате избора съзнателно да решите какво има значение и какво няма. Можете да изберете какво да почитате.

Ето нещо друго, което е странно но истина ? във всекидневните окопи на живота на възрастния няма такова нещо като атеизъм. Няма такова нещо като непреклонност. Всеки се прекланя. Изборът, който ние полага е към какво. Непреодолимата причина за избирането на някакъв Бог или нещо спиритуално за преклонение, било то Исус, Зевс, Богинята-майка, Четирите благородни истини или някакъв подбор от неприкосновени етически принципи, е че преклонението към всичко друго ще ви изяде живи. Ако се прекланяте към пари и предмет, никога няма да успеете да разберете истинския смисъл на живота, никога няма да имате достатъчно, никога няма да чувствате, че имате достатъчно. Истина е. Преклонявайте се пред тялото и красотата си и винаги ще се чувствате грозни. И когато времето и годините започнат да си казват думата ще умрете милион пъти преди най-накрая да ви погребат. На едно ниво, ние вече знаем тези работи. Чували сме ги като митове, поговорки, клишета, епиграми или притчи ? скелетът във всяка добра история. Целият номер е да държим истината отпред в нашето съзнание.

Преклонявайте се към властта и ще завършите слаб и страхлив, нуждаейки се дори и от още власт над други само за да притъпите собствени си страхове. Преклонявайте се към интелекта и да бъдете виждани като умни, и ще завършите чувствайки се глупаво, измамници, винаги на ръба да бъдат разкрити. Коварното нещо в тези форми на почит не е, че са зли или греховни, ами че са несъзнателни. Те са първичното програмиране.
Те са видовете почит, към които бавно се плъзгате, ден след ден, ставайки повече и повече избирателни към това, което виждате и как измервате стойността без да бъдете напълно будни в това, което правите.

И така наречения реален свят няма да ви обезкуражи да оперирате на първичните и настройки, защото така наречения реален свят, свят на хора с пари и власт, си пее весело в басейн от страх и ярост и неудовлетвореност и жажда и самопочитане. Нашата сегашна култура е пожънала тези сили по начини, които са ни донесли забележителни състояния, комфорт и лична свобода. Свободата всички да бъдем господари в нашите кралства с размери на череп, сами, в центъра на всичко останало. Този вид свобода е широко подкрепян. Но естествено има различни видове свобода, и за този вид, който е най-ценен няма да чуете да се говори много в този огромен външен свят на желание и постигане? Този наистина важен вид свобода включва внимание, съзнание и дисциплина и да сме напълно способни да се грижим за други хора и да жертваме за тях отново и отново по безброй много дребни, несекси начини всеки ден.

Това е истинската свобода. Това е да си образован и да разбираш как да мислиш. Алтернативата е несъзнателното, първичното програмиране, състезанието за плъхове, непрекъснатото дълбаещо чувство за имането и изгубването на нещо безкрайно голямо.

Знам, че тези работи не звучат забавно, весело или вдъхновяващи по начина по, който речите за завършване се предполага, че трябва да звучат. Това което са обаче, поне до колкото аз мога да го видя, е Истината с главно ?И?. Вие, естествено, сте свободни да си мислите каквото си поискате. Но моля ви не пренебрегвайте всичко това като някакво конско. Нищо от това, което казах не е относно морал или религия или догма или големи бляскави въпроси за живота след смъртта.







Истината с главно ?И? е за живота ПРЕДИ смъртта!

   Става въпрос за истинската стойност на истинско образование, което няма почти нищо общо със знания и има много общо със просто осъзнаване; осъзнаване на това, кое е истинско и важно, а същевременно толкова скрито навсякъде около нас, и че трябва да си го припомняме отново и отново:

   ?Това е вода.?

    ?Това е вода?

   Невъобразимо трудно е да правим това, да стоим съзнателни и живи ден след ден. И ето, че още едно клише се оказва, че е истина: Вашето образование наистина Е работа за цял живот. И започва: сега.

   Желая ви много повече от късмет.
16  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Преводи на пикап, свалки и флирт материали / Re: Това е вода - Дейвид Фостър Уолъс -: Декември 27, 2012, 01:50
Това е вода

Някой мисли, поднесени на значимо събитие, относно състрадателния живот

Две млади риби плуват заедно и се случва така, че се срещат с друга, по-възрастна риба, плуваща в обратната посока, която им кимва и казва ?Добре утро, момчета, как е водата??. Двете по-млади риби плуват още малко и накрая едната се обръща към другата и пита ?Какво по дяволите е вода??

Това е стандартно изискване за започване на речи по случай завършване в САЩ, а именно пускането на някаква малка дидактична притча. Тази история се оказва една от по-добрите, по-малко глупави, в този жанр, но ако сте притеснени, че искам да се представя тук като мъдрата стара риба, която обяснява какво е вода, моля, не бъдете. Аз не съм мъдрата стара риба. Непосредственият смисъл на историята за рибите е, че най-очевидните, повсеместни, реални събития са често тези, за които е най-трудно да се говори и е най-трудно да се забележат. Така казано, естествено, всичко това звучи като банална плоска фраза ? но в действителност, що се отнася до ежедневните окопи на съзрялото ни съществуване, баналните, изтъркани фрази могат да имат значение на живот и смърт или поне така се опитвам да ви внуша в тази суха и чудесна сутрин.

Разбира се основното изискване за речи като тази е това, че се предполага, че трябва да говоря за значението на вашето обучение по свободни изкуства, да се опитвам да ви обясня защо дипломата, която сте на път да получите има истинска човешка стойност, а не само материално възнаграждение. Така, че нека започнем да говорим за най-проникващото клише в жанра на речите по завършване - това, че образованието по свободни изкуства е не толкова да ви напълни със знание ами да ви ?научи как да мислите?. Ако вие сте като мен, като студент, никога не сте обичали да чувате това и се чувствате малко обидени, от твърдението, че се нуждаете от някой да ви научи как да мислите, заради това, че вие вече сте приети в колеж като този и това изглежда като доказателство, че вече знаете как да мислите. Но аз ще ви се противопоставя тук, твърдейки, че това клише се оказва, че въобще не е обидно, защото истински важната част в ученето ни да мислим, на места като това не е в обема ни да мислим ами по-скоро в избора за какво да мислим. Ако вашата свобода на избор относно нещата, за които мислите ви изглежда прекалено очевидна, за да губите време дискутирайки я, ще ви помоля да си помислите за риби и вода, и да сложите в скоби вашия скептицизъм относно стойността на очевидните неща.

Ето още една дидактична малка история. Двама мъже стоят в бар заедно в далечната дивота на Аляска. Единият от тях е религиозен, а другият ? атеист, и двамата спорят за съществуването на Бог с тази типична разгорещеност, която обикновено идва след четвъртата бира. Атеистът казва: ? Виж, не, че не имам истински причини да не вярвам в Бог. Не, че никога не съм пробвал с цялата работа за молитвата. Просто миналия месец бях хванат далеч от лагера от една гадна снежна буря и не можех да видя нищо. Беше 40 под нулата и се опитах: Паднах на колене и извиках: ?О, Боже, ако има Бог, изгубен съм във виелицата и ще умра ако не ми помогнеш?. Религиозното момче се обръща към атеистът объркано. ?Ами със сигурност вече трябва да вярваш?, казва той. ? Все пак, ти си тук, жив!?. Атеистът просто свива рамене ?Не, това бяха просто няколко ескимоси, които се случиха да минават наблизо и ми показаха пътя към лагера?
Лесно е да направим типичен за изкуството анализ на тази история: едно и също нещо може да значи две различни неща за двама различни човека, ако е дадено, че техните възгледи и начини за изграждане на значение от опита им се различават. Тъй като ценим толерантността и разнообразието на гледища, ние никъде не бихме заявили, че интерпретацията на единия от тях е вярна, а тази на другия ? погрешна или лоша. Това е добре, с изключение на частта, че ние никога не говорим от къде тези индивидуални шаблони и вярвания са дошли. С други думи, откъде точно са дошли отвътре тези двама човека. Сякаш първичните виждания за света и изживяното в този свят са някак си свързани, точно като височината и размера на обувките; или пък са автоматично приети от културата, като езика. Сякаш тези първични виждания и изграждане на смисъл не са всъщност въпрос на личен, умишлен избор. Плюс това съществува и арогантността. Нерелигиозният мъж е напълно сигурен във своето отхвърляне на възможността, че минаващите ескимоси имат каквото и да било общо с молитвата му за помощ. Вярно, има и много религиозни хора, които също изглеждат арогантни и сигурни в техните интерпретации. Те сигурна са дори по-отблъскващи от атеистите, поне за повечето от нас. Но проблемът на религиозните догматисти е абсолютно същия и като този на атеистът, а именно: сляпата предубеденост, невъзприемчивост, която води до затвор, толкова всеобхватен, че дори самият затворник не знае, че е заключен.

Идеята тук е, че това е една от частите за която ученето как да мислите се предполага, че трябва да е. Да бъдем по-малко арогантни. Да имаме поне малко осъзната критика към себе си и нещата, в които сме сигурни. Защото огромна част от нещата, за които аз съм автоматично сигурен, се оказва, че са напълно погрешни.

Ето един пример за абсолютната погрешност на нещо, за което съм напълно обеден: всичко произхождащо от моя опит подкрепя моето дълбоко убеждение, че аз съм абсолютния център на вселената, най-реалната и ярка личност, която съществува. Ние рядко говорим за този вид естествен егоцентризъм,  защото е социално отблъскващ, но на по-дълбоко ниво е еднакъв за всички. Той е нашето първично настройване, заложено в нас по рождение. Помислете за това: няма нищо, което сте изживели, за което да не сте били абсолютния център. Светът, както го изживявате точно сега е пред ВАС или зад ВАС, или отляво и отдясно на ВАС, на ВАШИЯ телевизор, или на ВАШИЯ монитор. Чувствата и мислите на други хора трябва да ви бъдат предадени по някакъв начин, но вашите собствени са толкова мигновени, спешни, истински ? схващате идеята.

Но моля ви, не се притеснявайте, че се приготвям да ви проповядвам за съчувствие, състрадание или други така наречени добродетели. Не става въпрос за добродетелност, ами за изборът ми да правя всичко променяйки и освобождавайки се от естественото си първично програмиране, което всъщност е да съм дълбоко и напълно буквално егоцентричен, и да виждам и интерпретирам всичко през собствената си парадигма. Хора, които могат да променят тяхното първично програмиране, биват описвани като ?добре настроени?, което, предполагам, не е случаен термин.

Имайки предвид триумфалното академично настроение тук, един обичаен въпрос би бил каква част от тази работа по промяна на нашето първично настройване включва знания и интелект. Този въпрос става доста труден. Може би най-опасното нещо в академичното образование, поне в моя случай, е че ми показа тенденцията ми да премислям неща, да се губя в абстрактни спорове в главата ми, вместо да отделям повече внимание на това, което става точно пред мен, повече внимание на това, което става във мен.

Сигурен съм, че вие всички знаете, че е изключително трудно да стоите концентрирани и внимателни, вместо да се хипнотизирате от непрестанния монолог вътре във главата ви (може би се случва точно сега). Двайсет години след моето собствено дипломиране аз постепенно започнах да разбирам, че клишето за свободните изкуства да ви учи как да мислите всъщност е кратка версия на много по-дълбока, по-сериозна идея: да се научите как да мислите означава да се научите да упражнявате контрол над това как и какво да мислите. Означава да бъдете достатъчно съзнателни и осведомени, че да избирате за какво внимавате и как да си оформяте позицията си от опита си. Ако не можете да упражнявате този вид избор в по-нататъшния си живот вие ще бъдете напълно промити. Помислете за старото клише ?умът е чудесен слуга, но ужасен господар?

Това, като много други клишета, толкова плоско и незаинтригуващо на повърхността, всъщност разкрива една велика и ужасна истина. Не е случайност, че хората, които се самоубиват с огнестрелни оръжия почти винаги се застрелват в: главата. Те застрелват ужасния господар. И истината е, че повечето от тези самоубийци са всъщност мъртви много преди да дръпнат спусъка.

И точно това трябва да е истинската стойност на вашето обучение по свободни изкуства: как да не преминете през вашия удобен, проспериращ живот на възрастни като мъртъвци, безсъзнателни и роби на първоначалното си програмиране, да бъдете напълно сами, ден след ден. Това може да звучи като хипербола или абстрактна безсмислица, но нека станем по-конкретни. Самият факт е, че вие си нямате и идея какво наистина означава ?ден след ден?. Оказва се, че има огромна част от живота на американеца, за която не се говори в речите по случай завършване. Една такава част включва скука, рутина и чувство на неудовлетвореност. Родителите и по-старите хора тук може би знаят точно за какво говоря.  

  

17  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Преводи на пикап, свалки и флирт материали / Това е вода - Дейвид Фостър Уолъс -: Декември 27, 2012, 01:50
Предполагам всички сте имали събития в живота си, които са оказвали голямо въздействие върху вас. На скоро ми се случи нещо подобно като изгледах( или по-точно изслушах) една реч на американския писател Дейвид Фостър Уолъс. Изнесена е по случай завършването на випуск от сравнително елитния университет по свободни изкуства - Кениън Колидж, а по-късно с малки преработки е направена и на есе.

След няколко изслушвания едно след друго реших да направя малко проучване и видях, че едва ли не, в България никой не е чувал за това есе. Една малка част от липса на по-добро занимание и една по-голяма част от желание да разбера повече за текста реших да направят превод на речта - точно в суровия вид, в който е изнесена.

Есето няма много общо с "изкуството да съблазняваш", но има всичко общо с изкуството да живееш. От тук нататък всеки сам за себе си ще разбере колко ще му е полезна.



Препоръчвам ви, ако имате необходимите познания по английски, да я изслушате цялата, помагайки си с текста. Ако не, преводът, заедно с другите линкове, е долу.



Запис на английски - част 1: http://www.youtube.com/watch?v=vET9cvlGJQw

Запис на английски - част 2: http://www.youtube.com/watch?v=EEjVnB7AeBQ

Текст от записа на английски: http://moreintelligentlife.com/story/david-foster-wallace-in-his-own-words

Текст от записа преведен на български (.doc): http://dox.bg/files/dw?a=7597e3b32d

Текст от записа преведен на български: Долу

Note: Преводът е правен от мен и не позволявам разпространението му без мое съгласие


18  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / Re: 2 рапорта -: Декември 27, 2012, 01:20
Мерси за отговорите. Успях да получа точната информация, която исках.

До сега винаги следя за IOI-та и подходящи признаци преди :* close. Ще пробвам щом ми се прииска да я налазя и после ще пиша за резултатите..

Шитките честно казано не ги владея и никога не съм пускал. Винаги мога да изръся някво негче, ама изглежда ще трябва и в друга насока да се поопражнявам.

За това колко съм естествен, благодаря ти за загрижеността, спокойно мога да кажа, че не е вярно, въпреки че може и така да е прозвучало от това, което съм написал. До сега никога съм давал признаци, че ползвам заучени фрази или специално предназначени рутини. Не ѝ отговарям защото точно това я кара да се чуди и да пита пак, което поражда интерес към мен. На скоро при същия въпрос и друго момиче я мотах 10 минути и много я зарибих. След няколко дни като се видяхме разбрах, че е видяла от скролване във фейсбук докато не е намерила някой да ми честити рождения ден (няма го в информация).
Keep them girls guessing!

Тигре, нормално е от време на време да има спречкване за тривиални неща. Няма как един обикновен форум да побере толкова много тестостерон.
 И все пак съм склонен да мисля, че тук сме се събрали една идея по-интелигентни хора и разприте са, едва ли не, под нашето ниво.

Благодаря ти на теб, както и на всички останали за отговорите. От тук нататък: Само напред и нагоре! 
19  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Истории и репорти за успешни и неуспешни свалки и запознанства / 2 рапорта -: Декември 22, 2012, 01:38
Ще нахвърлям два пресни рапорта. Не са свързани по никакъв начин един с друг. Целта ми е да кажете кое как съм объркал.

I. Среща с бившата ми приятелка.

Имах сериозна връзка с едно момиче преди няколко месеца и след тегава раздяла имах доста нисък стейт. С времето естествено всичко се оправи и вече няма проблеми. Преди някво късо време ми пише в скайп и да се срещнем (винаги искат обратно мама му деба). Вързах доста тъпо и се навих за няма 15 минути. Чакам я на следващия ден пред НДК като закъснях с 5 минути. Нея я няма. Стоя още 5 и почвам да ѝ дрънча на телефона. Не вдига. Теглих и майната и си тръгнах - ясно е, че ми върза тенекия . Прибрах се и изнервен и ѝ пиша по скайп като тя нещо тръгва да се извинява и ми разправя, че и било някво тъпо и си била тръгнала.
Като първия глупак след няколко дни я викам да се видим да си разясним отношенията - нави се. Чакаме се пред Starbucks - исках да влезем на топло да се нагреем. Е да, ама не - "Аре да се поразходим за малко, че трябва да си тръгвам". Разговора не вървеше. Говорихме си, но бяха някви неща като между непознати. Казвам си на ум, че тая няма да я бъде, оглеждам се и гледам една люлка- лодка. Викам не ми се върви повече айде сядай и след малко и аз се наместих при нея, колкото и малко място да имаше. Разговора почна да става чак когато почнахме да си говорим сериозно неща - кой в кво положение е спрямо другия и така. Гледам я момичето, не е влюбена, но ми се кефи. Погледите ни вече са един в друг. Нейния почва да шари от едното ми око до другото и през устата. Викам си "Ясна ми е вече - мога да я затворя". Изпуснах момента да му се невиди - почнах да плямпам някви глупости. След 5 минути се навеждам да я целуна - греда! Дърпа се. Говорим си още малко и ми заявява, че няма да ми даде да я целуна. Еми ок, кат нещеш: "ае си ходим тогава". Скоквам пъргаво и я чакам на няколко метра. Идва, казва ми "извинявай за всичко" и ме целува по устата само с устни, придружено с прегрътка. Повървяхме 20 метра, един fist bump за довиждане и тръгвам в другата посока.
От тогава не сме се виждали/чували.


II Дискотека от даскало
Всяка година имаме някакво коледно парти от даскало. По принцип е до 10, а тези, които имат 18 могат да останат и след тва. Естествено не ми се стои след 10 там и съм се  разбрал с приятели да се чакаме в 10:30 на попа да се разберем след това къде ще ходим.
За стейт слагам тениска и ризка отгоре, готина музика и пия един ред бул по пътя. Отивам на уреченото място и гледам Смърт. Тези събирания си бяха точно партита, от време на време някакъв алкохол, не висока музика, барче и малко танци. Сега беше типичната детска дискотека: Полу-припаднали момичета и момчета отпред. Не им обръщам внимание и влизам вътре. Чалгията се дъни та не се трае. На масите толкова хора, че направо изпадат. Направих едно кръгче и излизам пак навън с един приятел и приятелката му. Говорим си и по едно време до нас 3 момичета се нареждат и почват да се хилят истерично. Първата към мен "ти си тоя дето се беше забивал със сестра ми нали". Изглежда им светнаха замъглените очички от този валидейшън, тъй като сестра ѝ е доста по-голяма. Аз понятие си нямам кои са- знам само, че са с 1-2 години по-малки от мен.
Моят познат тактично се изнесе и ме остави с трите момичета и 2 момчета. Веднага се запознавам със всички и се опитвам да го играя по-небрежно. Е беше в пъти по-лесно отколкото можеше да си го представиш. Две пияни момичта и една която  се възмущава от държанието им, трезвена е и ги пази да не правят глупости - нека я наречем А. Момчетата бяха AFC - единия се опитваше да е готин, но го правеше толкова фалшиво колкото аз бих могъл да симулирам, че играя голф. След няколко ебавки, едното момиче тръгна нещо да ми посяга на шега, а той вика "Я да те видим колко си издръжлив", при което с насмешка му отговорих "Гледай да не разбираш много-много".  Другия играеше малко и май беше свестно момче - бързичко се подредихме в йерархията и даже после му помогнах да свали едно момиче. Отивам с едната мацка да си зема дъвки. Завиваме зад ъгъла и тя ми скача с език. Дърпам се след малко, леко изненадан и почвам да си мисля, че или съм станал най-добрия каратист в света или просто съм влязал в детска градина и съм почнал да се бия.
Връщаме се и почвам да си лафя с А.  Свястно момиче. Изглежда беше привлечена към мен. Забелязох на време, че ако продължа да приказвам, атракшъна ще почне да пада. Баунсвам я вътре в дискотеката и както си слизаме по стълбите пред мен искача второто момиче от първоначалната групичка. Изглежда до сега е била в контакт с първата. Избутва А., която е до мен хваща ме за врата и напълно безпардонно се опита да ми почисти зъбите с език.  Тъй като това е момичето, с чиято сестра съм имал вземане-даване преди я бутнах преди да успее да стигне до кътниците ми и дори ми стана леко тъпо. А. стои до мен и се чуди какво по дяволите става, а аз съм горе-долу в същото състояние. Отидох да се видя за една минутка с моя авер да си посъбера мислите. Гледам А. стои като косъм в супа и се чуди какво да прави. Еми ще се играе, кво да се прави. Отивам до нея и почвам танците и по-сериозно кино. Прекалено се проточи тая глупост ей. Чудя се кво да правя и се усмихвам - гледам кефи ми се, радва се, ама няма да продължи дълго. Не ме бива на таква музика - ходил съм на салса известно време, но сходство между двата танца няма. В този момент като спасител се появява четвърто момиче, която ме отваря с "Еййй най-накрая дойде" и ме прегръща. През това време в главата ми се проиграва ситуацията от преди малко и ужасен хващам А. и я водя при DJ-я като си поръчвам няколко поздрава. Сядаме на едно канапе и след няколко реплики целувка - дори не си спомням какво ѝ казах, просто се наведох и беше готова - изглежда искаше и тя да се позабавлява тази вечер. След малко ѝ звъни телефона и ми казва, че ще отиде до тоалетната да се оправи и после ще си тръгва. Не я чух добре и съм почти сигурен, че ми каза, че ще се върне. Постоях 2 мин, ама не върви да стоя като пирон, пишейки смс-и в дискотека и направих едно кръгче. Върнах се на първоначалното място и я нямаше.
В този момент се настаниха и първообитателите на канапето - випусници от съседни класове - 2 момичта и 2 момчета (Нека момичетата са Б - 5чка, познавам се с нея отдавна и В -8ца). Поздравих се и тръгнах на още едно кръгче из дискотеката - нито един познат не срещнах. Връщам се и директно подавам ръка на момчетата и на В.
Аз: Здравей, аз съм Стефан.
В:  ооо знам те, ние се запознаваме поне за трети път, аз съм В.
Аз: Ми така е от алкохола всичко забравям, моето вече е битов алкохолизъм.
Б и В(смях) [момчетата, изглежда в приятелската зона на Б и В стоят като дебили и са извън разговора]
..
Б: Абе ти коя зодия си?
Аз: не казвам, що не познаеш?
В: Имаш ли 18?
Аз: Ти как мислиш?
Б: Ти беше юни месец, нали?
Аз: аа не знам.
В: Айде кажи кога си роден де!
Аз: Ако ти кажа после ще трябва да те убия!
Б: Аз ще питам майка ти, познавам я!
Аз: И тя не знае. (смях)
Б: В. е тренирала бойни изкуства не можеш да я убиеш!
Аз: Абе бойни изкуства.. Към В: Хмм какво си тренирала, не чакай... борба нали?
Б и В (смях)
В: И аз ако ти кажа ще трябва да те убия.
А: Накрая ще станем като Ромео и Жулиета.
Станаха още някакви лафчета, но не си ги спомням. Всичко приключи като дойде охраната и ни каза, че дискотеката трябва да затвори преди да отвори отново.

На входа видях А. да говори по телефона, но тъй като и на мен ми звъннаха по тва време само си разменихме последни неловки погледи.

После с моя авер и приятелката му трябваше да изпратим 'момичето със сестрата' до тях, защото ѝ беше доста зле. Атракшъна беше поспаднал но пак си показваше II-та, но последното нещо, което бих направил е игра с нея. По едно време ми се прииска да я налазя, но се усетих, че това би било чисто и просто некоректно към всички.

По-късно се събрах с други хора и се получи една доста интересна обиколка на Софийски заведения, но това е история за друг път.
 
20  Пикап, запознанства, свалки, съблазняване и флирт с жени / Интернет запознанства, свалки, флирт, oнлайн пикап / Re: Начин за онлайн зарибявка -: Декември 01, 2012, 00:40
А-ха-ха....Симпатяга  Засрамен


И за кво му се дуеш? Не се занимавай просто.
Страници: [1] 2 3 ... 6
Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines