Велика тема, може би най-дългоочакваната от години.
Аз имам един въпрос към Берсерк, който ме тормози през целия ми съзнателен живот като цяло и ми е трудно дори да го оформя като конкретен въпрос.
Винаги съм бил разколебан за себе си в това отношение - с жените. В какъв смисъл? В смисъл, че абсолютно споделям това, което си описал като усещане в моногамна връзка, още от малък, винаги съм бил по-циничен по отношение на влюбване и такива истории и просто емоцията я няма. Разликата е, че не съм стигал до крайности в пикапа, като цяло винаги съм се сдържал съзнателно (защо съзнателно според мен? Защото когато съм в този период, така да го наречем, аз също го приемам като дрога и съответно ограничавам поведението си с цел да не се пристрастя, за да мога да взема решение сам, съзнателно, или поне така си мисля, това вече е отделна дискусия)да стана успешен в това нещо до крайност - като вас. Никога не съм имал проблем - харесват ме, ако се справя с егото и дискомфорта от заговаряне и тн - винаги успявам да получа каквото искам - под каквото искам имам предвид секс, валидейшън (ако това искам), моногамна връзка (това е най-лесното). Винаги едно момиче се откроява от другите и започвам връзка с нея, защото не ми се занимавя с другите в този момент и искам да върша други неща в живота, нямайки време и желание да отделям за жени. Известно време пак си свалям други, накрая писва (или не писва, няма значение) и си оставам с гаджето и всичко е наред. Това, което си описал също е факт - готови са на всичко, абсолютно потвърждавам. Дори да знае, че чукам друга, пак ме иска. Плаче и ме моли да спра, дори да кажа “няма”, пак е с мен. Но не е в това въпросът.
Въпросът е, че дълбоко в мен колебанието винаги го има - дали да не избера пътя на ловеца, да жертвам това, което би могъл да ми донесе другият живот - семейство, дом, уют (или там каквото се сетите още от предимствата на това да си имаш дългосрочен партньор). И в предишните ми връзки - винаги е така. И разбира се извън връзка всичко е пак така - самодостатъчен съм, яко ми е, не ми липсва нищо, но пак, бидейки наясно с дългосрочните отношения и плюсовете и минусите там, също го има това леко колебание дали да не си хвана сега тази мацка и да излезна от новата си зона на комфорт. Говорим вече за мацка, която съм минал периода на опознаване и тн., повече от година я чукам и опознавам преди да “тръгнем” и реално мисля, че е подходяща за семейство. Това ми се е случвало повече от веднъж.
Аз също обичам да мачкам в живота по описания от теб начин, направо все едно си изкарал от моя мозък разсъждения, но това леко колебание донякъде ме спира - ако ще бъда в моногамна връзка - ще мачкам там докато мога (разбира се винаги може нещо да се случи и да приключа отношенията), говорим и за деца вече, ако реша да пикапя - ще громя там, както се случва в периодите ми на безвръзка.
Въпросът ми е ти как взе решението за себе си? Да водиш този живот, а не другия. Имало ли е изобщо момент на вътрешен диалог/колебание. Това според мен е повратната точка и би било безценно да споделиш мнение в тази насока.