Велика тема, може би най-дългоочакваната от години.

Аз имам един въпрос към Берсерк, който ме тормози през целия ми съзнателен живот като цяло и ми е трудно дори да го оформя като конкретен въпрос.

Винаги съм бил разколебан за себе си в това отношение - с жените. В какъв смисъл? В смисъл, че абсолютно споделям това, което си описал като усещане в моногамна връзка, още от малък, винаги съм бил по-циничен по отношение на влюбване и такива истории и просто емоцията я няма. Разликата е, че не съм стигал до крайности в пикапа, като цяло винаги съм се сдържал съзнателно (защо съзнателно според мен? Защото когато съм в този период, така да го наречем, аз също го приемам като дрога и съответно ограничавам поведението си с цел да не се пристрастя, за да мога да взема решение сам, съзнателно, или поне така си мисля, това вече е отделна дискусия)да стана успешен в това нещо до крайност - като вас. Никога не съм имал проблем - харесват ме, ако се справя с егото и дискомфорта от заговаряне и тн - винаги успявам да получа каквото искам - под каквото искам имам предвид секс, валидейшън (ако това искам), моногамна връзка (това е най-лесното). Винаги едно момиче се откроява от другите и започвам връзка с нея, защото не ми се занимавя с другите в този момент и искам да върша други неща в живота, нямайки време и желание да отделям за жени. Известно време пак си свалям други, накрая писва (или не писва, няма значение) и си оставам с гаджето и всичко е наред. Това, което си описал също е факт - готови са на всичко, абсолютно потвърждавам. Дори да знае, че чукам друга, пак ме иска. Плаче и ме моли да спра, дори да кажа “няма”, пак е с мен. Но не е в това въпросът.

Въпросът е, че дълбоко в мен колебанието винаги го има - дали да не избера пътя на ловеца, да жертвам това, което би могъл да ми донесе другият живот - семейство, дом, уют (или там каквото се сетите още от предимствата на това да си имаш дългосрочен партньор). И в предишните ми връзки - винаги е така.  И разбира се извън връзка всичко е пак така - самодостатъчен съм, яко ми е, не ми липсва нищо, но пак, бидейки наясно с дългосрочните отношения и плюсовете и минусите там, също го има това леко колебание дали да не си хвана сега тази мацка и да излезна от новата си зона на комфорт. Говорим вече за мацка, която съм минал периода на опознаване и тн., повече от година я чукам и опознавам преди да “тръгнем” и реално мисля, че е подходяща за семейство. Това ми се е случвало повече от веднъж.

Аз също обичам да мачкам в живота по описания от теб начин, направо все едно си изкарал от моя мозък разсъждения, но това леко колебание донякъде ме спира - ако ще бъда в моногамна връзка - ще мачкам там докато мога (разбира се винаги може нещо да се случи и да приключа отношенията), говорим и за деца вече, ако реша да пикапя - ще громя там, както се случва в периодите ми на безвръзка.

Въпросът ми е ти как взе решението за себе си? Да водиш този живот, а не другия. Имало ли е изобщо момент на вътрешен диалог/колебание. Това според мен е повратната точка и би било безценно да споделиш мнение в тази насока.

Здрасти, пичове. Напоследък ми се случиха неща, които предполагам се случват на всеки  мъж в даден момент, ако не и постоянно. Може би са се случвали и преди, но този път се замислям върху този въпрос и ми е интересно и вашето мнение, особено на по-опитните.

Става въпрос за предателството, за разочарованието и за неоправданите очаквания. Всеки от нас има някакви очаквания към хората по-принцип, но много често тези очаквания са по-сериозни към по-близките ни хора. Така ми се случи, че за кратко време бях разочарован от трите основни категории хора в живота - момичето до мен, роднина, приятели (или поне хора, които съм смятал за такива, а не просто за колеги, които си гледат интереса). Не говоря за нещо кой знае какво, но едните не бяха честни с мен и скриха важна информация, която ме касае пряко (не знам защо, предполагам личен интерес ги е водил), а роднината ми не си спази обещание (не че ми се е клел, но се бяхме разбрали) за нещо, което също бе важно за мен. Момичето спада и към категорията “приятели/колеги” и съответно там имах двойни очаквания за коректност, но бях разочарован.

Сега някои ще кажат - проблемът си е в мен и моите очаквания - и аз ще се съглася. Ако ме боли хуя за всичко в този живот и съм краен непукист, няма да ми дреме и няма да се изнервя от подобни неща. Лошото е, че аз мислех, че съм точно такъв - нямам особени очаквания, разбирам действията на всички страни и въпреки това съм разочарован и се чудя защо и правилно ли е. Все пак и не мисля, че е твърде много да очаквам честност и откритост от приятели и момичето до мен, както и коректност от близък роднина и реално не знам колко повече да си понижа очакванията.

Като цяло какво за вас е предстелство и как процедирате в такива случаи? Да тегля ли майната на всичко и всички или да “простя”, но вече с две наум. Първото ми се вижда твърде крайно и реактивно, второто - някак нередно. Не може на всичко в живота да реагираме по такъв неутрален начин (или може? какво мислите). Ако стисна зъби, нещата ще
отшумят и пак ще си се лигавим с “приятелите” все едно нищо, но ще знам, че не мога да разчитам на тях. Роднината - все тая, там просто снижаваме очакванията. За жената до нас обаче е още по-интересно. Аз все пак й казах колко съм разочарован и че не съм го очаквал, стана й гадно и се опитва да се реваншира, но мен си ме човърка отвътре. На пичовете - засегнах темата - бъзици и игнор от тяхна страна и вече гледам е забравено.

Как процедирате вие в такива случаи и какво да очакваме от хората до нас? Ако режем винаги до кокал, ще останем сами, което си е малко кур като цяло, нали сме социални същества. Не ми пречи принципно, още си разсъждавам вътршно върху нещата, вече съм си го преместил в другия крачол, но ми се вижда и малко реактивно. Ако пък вдигаме разправии за тези неща и си държим на своето, но не прибягваме до по-крайни действия, някак си се усеща като предаване на принципите ни и нагаждане спрямо другите, което вътрешно ме задушава също. Или пък си понижавате очакванията до абсолютната нула по Келвин и няма какво да стане, но на мен все още ми е трудно това (явно, мислех, че не ми е) и ако е така как тогава си изграждаме някакви ценности все пак? Не може за нищо да не ни дреме в този живот.

Джони, по принцип си прав, но това работи...

И ти си прав, само че нека първо спечелим жената емоционално и си свършим работата като мъже, нека се минат 2-3 години и да се опознаем хубаво и тогава вече можем да преценим дали си струва да оставаме с този човек дългосрочно. Ако жената притежава качествата, необходими за теб конкретно и ти дава всичко, от което имаш нужда (сексът с различни жени е по-скоро като някаква дрога и е нещо, без което мисля, че може да се живее и не го броя към тези неща), държи се подобаващо и осъзнато и тн., и тн., то тогава вече говорим и за някои по-големи, но добре премерени компромиси. Не знам как е във връзките 5-10+ години, но най-дългите ми връзки са били по 3 години и жените все още бяха луди по мен (не се хваля) и ако да кажем бях решил да създам семейство, мисля, че това е добра изходна точка. Не ме разбирай погрешно, аз донякъде с лека тъга констатирам тези факти - правил съм неща, които не са готини и които не смятам за готини, просто констатирам фактите - че привличането на жената не намалява в тези случаи, а точно обратното. Просто всеки трябва да го има предвид, когато се чуди дали да направи някакъв компромис. Тук не става въпрос за това кой е прав и кой не - става въпрос да държиш на своето по един или друг начин. Тук за конкретната ситуация казвах, че е трябвало авторът по-скоро да напусне мача, но съм сигурен, че е възможно да се държи позиция и без да се стига до супер крайния ултиматуум. Просто не знам дали е толкова ефективно в контекста мъж-жена.

Първо - виж си заглавието на темата. Оттам започва всичко. Пише се биВшият. Не биФшия. Не знам на колко си години, но това е скандално.

Нищо обаче не е непоправимо - спирай с алкохола и другите боклуци и започвай да тренираш (ако вече не си) и най-вече да четеш много книги. Ще се ограмотиш и ще увеличиш шансовете си с някоя бъдеща Ивелина.

Другото - темата приключва на изречението “познавам едно момиче от 5 години”. Не че е невъзможно да познаваш някоя от социалния ти кръг от години и да я уважиш (или треснеш), но щом пускаш тема за момиче, което познаваш и харесваш от 5 години и не си направил нищо досега, че да се провалиш 100 пъти и да ти е писнало от нея или на нея от теб дотолкова, че да спреш да я познаваш, значи нямаш много опит с жените принципно, но пак - проблемите започва още преди това, което ти смяташ за проблем.

Искаш фейсбук - нямала, пък после ти пише във фейсбук. Още тук я засичаш директно - “нали нямаше фб, бе” и оттам нека ти се обяснява. Писала ти е за Иван - директно казваш “не ме интересува” и не би трябвало да те интересува, а теб те интересува и това е проблем. Трябва ти хоби, трябва ти страст, нещо, към което да се стремиш всеки ден с кеф. И тогава ти ще си Ивелината в живота на много жени и ще се чудят как да ти пишат и ще питат приятелките си какво да направят за вниманието ти.

С две думи - зарежи я Ивелина и се фокусирай върху себе си. Или по-добре бъди супер директен и мъжествен с нея - покани я да излезете и ако се навие я налазвай яко - пипане, целувки. Ако те харесва, както си мислиш ти, ще я ебеш бързо и ще ти се махне от главата това нещо по-скоро, а колкото по-скоро, толкова по-добре, защото имаш върху какво да работиш. Давай, мачкай!

Присъедниявам се към хората, които мислят, че онлайн играта меко казано НЕ КУЦА.

Няколко по-готини снимки от живота ти (който, ако е готин, ептен няма да имаш проблем) и си ти. В момента всички висят на телефоните и цъкат. Лично аз изтрих тиндер отдавна, че ми писна да водя чатове и въпреки това във фб постоянно се намира някоя да иска рикуест или да пише (сама), инстаграм - същата работа. Качваш стори - винаги някой коментира и оттам лесно захапват.

Въпросът е дали наистина го искаш това нещо - да имаш няколко хиляди в приятели, постоянно да си в телефона и да водиш чатове и да цъкаш. Мен не ме кефи, прави ме по-малко щаслив от живота, па дори и да еба от фб или тиндер. Но идеята е следната - имаш силна профилна снимка - някакви рандом качени неща (през годините съм качвал и не съм трил), които показват, че си готин човек (и наистина си), имаш много приятели и алгоритъмът на фб те предлага на всяка по-яка, качваш сторита, коментираш закачливо и ти и с времето просто неусвтно създаваш мрежа от готови да те изчукат, ако поискаш, момичета (не нвкакви топ кифли, но нормални 5ци, 6ци) и изобилието вече го имаш. А ако имаш изобилие мислиш и живееш различно. Изобилието е в главата ти - можеш да не чукаш нито една от тях, но знаеш, и че можеш, ако поискаш.

Бързо се стягай, пич, и стига си хленчил. Имаш супер тривиален проблем, пред който всеки, който не го е страх от мечки, се изправя в даден момент.

Да оставим религията настрана - не ми звучи да си св държал както трябва един мъж да се държи, за да жената да е луда по него и да е готова на всичко заради него. По-скоро изглежда, че ти си бил в по-слаба и зависима, умоляваща, позиция през цялото време, инвестирал си маса време и емоции в обречена връзка (ако приемем това с религията за сериозно оправдание) и в момента губиш цвнно време от живота си в терзания.

Да, можеш да се оправдавш с религията и техните - това е по-лесният вариант. А можеш и да приемеш, че ти сам си отговорен за всичко, както и че поставяйки я на пиедестал (много е писано за това във форума) и правейки я център на живота си, ти си я загубил още в началото на вашите отношения.

Иначе ситуацията си е тривиална - приключил си обречена 3-годишна връзка и се чудиш какво да правиш. Знаеш добре какво да правиш - пълен емоционален детокс - спираш боклуци, алкохол, социални мрежи, започваш да тренираш (ако вече не си) и  лека - полека се взимаш в ръце. Абсолютно забравяш за момичето и спираш да я търсиш, гледайки собствения си живот.

Мога да ти дам пример от личен опит - последната ми няколкогодишна връзка приключи по моя инициатива. Много съм далеч от мисълта, че съм се държал добре по общоприетите стандарти. Но дори когато нямах право държах на своето и не падах по гръб. И въпреки цялата емоционална привързаност с всички хубави моменти - винаги бях готов да си събера нещата и да продължа напред и тя го знаеше. След като тя прекали веднъж - аз просто го направих и продължих напред. И познай какво - тя (въпреки всичко, което съм й бил причинил и бла бла) ме търси и иска да се виждаме отново. Дали това ще се случи вече зависи изцяло от мен. Така трябва да бъде - не да зависи от жената. Така беше и предишната ми връзка.

Не ти казвам как да се държиш - казвам ти как да не се държиш. В случая ти си момичето, което реве и се тръшка и търси момчето за да “оправят нещата”, а това е безумно. Аз също обичам бившата си приятелка, но да бъдеш мъж е нещо отвъд тези емоции, нещо по-важно, без което и да искаш няма как да получиш от жена правилното отношение. Помисли върху това, прегледай форума, надъхай се и се развивай. За това момиче забрави - според мен още в началото е трябвало да приключиш нещата след като тя е тръгнала да ти поставя условия. Като цяло това е един полезен опит. Успех и се стягай, не го мисли сега с кого си пише и дали. Да прави каквото иска.

Бил съм в много сходна ситуация в тотално различна сфера - добра подготовка, увереност, много интервюта, безизходица, защото просто те мотаят и независимо какво правиш не те взимат. Дори започнах друга работа (не тази, за която кандидатствах) за да изкарвам поне нещо, но не издържах дълго.

В крайна сметка започнах, където съм сега и надминах всичко, за което тогава се нядявах и исках на този етап и това се случи след 2 неща:

1 - промених малко критериите, според които избирах къде да кандидатствам/какво искам. Демек направих лек компромис и кандидатсвах на няколко места, които на пръв поглед не покриваха изискванията ми (но се оказа, че съм грешал), защото от недоволни и мрънкащи колеги в същата сфера бях слушал само негативи за тези места. Затова седнах и поговорих с един колега, който всъщност успява и е доволен и от него научих каквото исках. И това ми помогна да реша да кандидатствам на точно това място, което иначе бях отписал като вариант, защото не бях напълно запознат с нещата.

2. И на двете и места, на които ме взеха в крайна сметка (и аз избрах едното от тях) отидох на интервютата без никакво напрежение, супер чил, даже леко недоспал, защото бях правил секс до късно миналата нощ. Като цяло без да се старая - изглеждах с по-малко енергия и напереност, увереност и тн - повече слушах и абсолютно чистосърдечно казах на интервюто за мястото, където съм в момента, че имам огромно желание да работя (по принцип) за тази фирма и че за мен няма значение нищо друго - даже не съм се старал да изтъквам защо да ме вземат, какво мога и тн. - тези неща се виждат след това. Като цяло шефът говореше за условията, а аз се съгласявах, и мълчах много повече, а не като на предишните интервюта. На пръв поглед изглеждаше, че правя много компромиси, започвайки там - но след време нещата се обърнаха тотално. Като цяло може би една идейка посмалих излъчването си на самоуверен и добър кандидат и се стараех да изглеждам и звуча по-скромно и това даде резултат и на това интервю и на другото, на което ме одобриха.

Говоря за 2 години лутане, интервюта и неуспехи с тях, работене на други неща колкото да вържа двата края преди все пак да успея да се захвана с това, с което исках.

Като цяло не се отказвай - но го дай една идея по-леко или по-малко квалифицирано, ако щеш, поне при мен ефект имаше, макар и да не съм го правил напълно съзнателно. Донякъде бях станал по-скромен и от самата действителност - имах его, което ми пречеше преди това, а реално видях, че имам още много върху какво да работя и успях да пренеса тази скромност като усещане по време на тези интервюта и това се оказа в помощ. Защото преди това разсъждавах и се подготвях като твб - отивам да мачкам, надъхан, уверен, че съм по-добър от другите кандидати, но това се оказа с по-малка тежест, отколкото си мислех.

За жалост няма много какво да направиш освен да скъсате или по някакъв друг начин тя да усети, че прекалява и ще те изгуби 100%, ако не направи някаква промяна. Принципно, ако подхождаме с някакво разбиране, промяната е нещо трудно, както е и за нас, така и за тях. При следващ скандал е хубаво нещата да ескалират до там, че да й заявиш, че не можеш повече да търпиш това нещо и късате. И принципно си късате - събираш си нещата и си тръгваш или събираш нейните. Тук вече единственият вариант е тя да се опита да те убеди с всички възможни средства, че имате още потенциал, че те обича и тн. Ако и това не иска да направи - не си заслужава. Но сигурно ще го направи и ще успее. След това вече си даваш някакъв срок - примерно 6 месеца и след като този срок мине си вадиш заключенията как е било в сравнение с преди това и си даваш сметка как се чувстваш в момента. Ако единственият проблем е тази дребнавост и опит за контрол - това не е нещо, което да е невъзможно да промениш, ако ти се занимава.  Тя би трябвало да се замисли за действията си и вече при сходна ситуация вбъдеще да реагира по-адекватно и ти трябва да следиш за тези неща. Като цяло жените могат да бъдат дресирани, но винаги ще остане въпросът “дали си заслужава”. Защото може принципно да ти е по-добре сам, може да ти се ебе нещо друго, но ако са тези неща е хубаво да си сигурен, че е това, за да си направил още една крачка към себепознание и да си извлякъл максималния опит от ситуацията.

Ако пък вече си преминал през това и си и давал шансове, а тя не мърда и милиметър, няма какво да се направи. Не си пропилял твърде много време, според мен, поне 1 година още можеш да се пробваш, но винаги е рисковано да инвестираш толкова емоционално, че после става по-трудно да приключиш нещата.

Пичове, наскоро без да искам попаднах на нещо интересно, което може би няма да изненада някои от вас, но друго е да го видиш черно на бяло.

С момичето, с което бяхме “заедно” повече от година, бях пускал и тема - накратко аз смятах нещата за ок, харесвах я и тн - изключително наблягах на плюсовете, мислех си позитивно дори в най-трудните моменти и преодолях дупката, в която бях и в която вероятно всеки изпада и прави и казва неща, които не иска. Нея я гледаш отстрани - уж позитивна, доволна, щаслива, уж сме преодолявали дребните неща (такива има във всяка връзка), ама като цяло не знае къде се намира емоционално (вероятно 90%+ момичета на 23+ са така). Ще кажеш, че бетон иска да сме заедно, но си усещаш опитите за манипулация, скандалите, които вдига и не се поддаваш на шитките, държиш се себе си дори с риск да я изгубиш и в крайна сметка така и трябва и тя реално “уж” е с теб.

Защо уж? Защото това, което намерих - то не е нещо, което ме изненада - и го намерих наистина случайно - става въпрос за лист хартия, разделен на две, от едната страна плюсове, от другата минуси - мои най-вече. И познайте - плюсовете са 5-6, минусите - 20. И то сериозни неща от рода на “лицемерен”, “стиснат”, “груб”, “дребнав”, “заядлив”, “комплексиран” и така нататък. Плюсовете няма значение какви са, сами се досещате.

Сега - аз не съм бесен на самите думички и егото ми не е наранено, защото знам много добре ситуациите, в които наистина съм се държал не както аз искам и не както трябва, но знам и причините (дупката, в която бях) и въпреки всичко ви казвам - не бяха много. Става въпрос за няколко случки и то доста време отпреди да бъдат написани тези неща на хартия.  А позитивите? Няма нужда да изброявам, но се досещате, че почти всичко хубаво, което съм правил е забравено в момента на написване на тези неща. И то няма почти никаква тежест.

Като цяло не ми се генерализира, но тук сме го обсъждали това - жените си те преценяват постоянно, и те съдят нон-стоп, дори без да го очакваш. Имали сте хубав ден? О, тя ще се прибере сама, ще се излегне и ще започне да мисли. Ще мисли и ще те съди, ще си търси причини да се надъха да се раздели с теб, защото нещо не й допада или не й играеш по свирката. Обаче тя е жена! И няма да събере смелост да го направи много дълго време. И ти си мислиш, че нещата са ок, но срещу теб имаш неискрен робот, който във всеки един момент може да ти сервира “искам да поговорим” или ще хлътне по друг, който й натисне правилните бутони.

На мен какво ми се случи? Тя поиска веднъж да скъсаме, “от нищото”, аз казах ок и след няколко дни просто й смених ника в месинджър (беше си едно прякорче, с което я наричах) с нормалното й име и познайте? Шок! Веднага ми звънна да “поговорим”. И познайте дали е объркана. Объркана е. Винаги са объркани.

Като цяло това не е откриване на топлата вода, но си е черно на бяло доказателство, което малко или много те изкарва от матрицата. Просто много си опичайте акъла, ако ще се захващате сериозно с момиче - говоря за 1+ години връзка. Защото шансът да не сте подготвени е огромен. Не казвам никой да не влиза във връзка и не пропагандирам такова нещо - опит се трупа с действия, не с мислене - казвам само да имате много сериозно едно наум. Не бъдете мнителни - така не се живее - но просто трябва да имате едно наум винаги и да сте подготвени във всеки един момент нещата да приключат и да бъдете ок с това. Никога не сваляйте гарда!

За себе си мога да кажа, че не съм шокиран, но честно казано съм изненадан за какво хладнокръвие става въпрос - чак да седне да го напише, черно на бяло и буквално да брои плюсове и минуси, при което някои от минусите бяха отбелязани с тикчета - това са неща, които исках да поправя в себе си (примерно един вреден навик) и които успях, но е отбелязано с тикче сякаш съм постигнал някакъв ачийвмънт. И това важи за всичко, което сме. Не знам, лично на мен ми е една идея по-трудно да имам доверие на жена след това “откритие”. Не искам да завършвам минорно - тя ( в случая ) ще бъде с мен (ако искам), защото въпреки всичко не съм коленичил и съм държал на своето и тя си е хлътнала, но истината е, че те самосаботират отношенията с нас, много често, без дори да го осъзнаме. И твърде често искат да те променят, да те “изваят” за да им е угодно на тях. Лошото е, че тогава пак всичко приключва. Така се губи идентичност. Все още не знам дали си струва да се инвестира емоционално в дългосрочни отношения, всеки сам да му мисли, особено ако е сметнал, че е срещнал “специалната”.

П.с не искам да генерализирам, но нямам опит с мъже   Сигурно има и мъже, които правят това и се държат така, но от моите приятели и познати не се сещам за такива.

Това е в контекста пуш-пул или близо - далеч.
Да кажем си създал ситуация, в която си се видял с момичето и ви е било яко. Тя се кефи и иска/очаква да й пишеш, защото и ти си показал, че уж се кефиш. На теб също ти се иска веднага да пишеш и да се видите пак. Какво правиш ти обаче?

Нищо. Часове, дни, докато тя не пише. Без лайкове, без сръчкване във фб - просто изчезваш. Ако наистина имаш ангажименти и си зает - е по-лесно, ако нямаш - ще трябва да се пребориш с желанието да пишеш. Звучи страшно и сякаш сам се закопаваш, но не е така. Ако ти се кефи, тя ще полудее и задължително ще пише, звънне. Все нещо ще направи, за да получи пак твоето внимание. Сега не говорим 1 месец игнор - ако не се случи нищо, пак влизаш спокойно, но не бързаш да каниш пак на среща или нещо такова. Пишеш някакви глупости и край. После пак изчезваш, вече тя трябва да направи крачката - иначе няма смисъл. Ако отказва да следва в нещо толкова елементарно като чат - значи не си създал достатъчно първоначално привличане преди това, или поне някакъв интерес да си предизвикал. Но то обикновено си се усеща когато с мацката имате “химия”. Идеята е да не се поддаваш и да го караш куул, все едно няма нищо и сте просто приятели. После се виждате, пак нищо, но я виждаш, че трепери до теб и се пръсва от интерес. И в даден момент от нищото я пръсваш ти и вече не знае на кой свят се намира.

Като цяло най-важното е да действаш и да пробваш - ще се научиш да калибрираш с времето, но само с четене и съвети няма да стане. Трябва ти опит в живия живот. А и всеки човек срещу теб си е индивидуалност - ако момичето не може да издържи 1 час без да си й писал - може да не те изкефи това обсебване, ако пък се инати чак толкова, че да не ти драсне тя един ред - пак не е за теб.

Това е много сериозен и подценяван проблем във връзките, който слагам дори над това, че в повечето случаи трябва да си моногамен. Дори бих казал, че това е най-големият проблем, ако момичето не притежавва достатъчно ниво на самоосъзнаване, че да ти се реваншира по някакъв начин след като ти е съсипала деня заради нейните глупости.

Като цяло идеята е да не те вкарва в нейните филми и да не реагираш много, което е изключително трудно в живия живот. Пък какво ще кажеш или направиш - няма значение. Тя иска просто да си излее негативизма върху теб, да направи малко драма, след което и олеква и за награда очаква нещо да я целунеш или да направиш за нея в този момент. Често използва разразилия се и иницииран от нея скандал, за да те манипулира вбъдеще и да изтъкне колко зле се държиш, ако не й търпиш глупостите. Аз например не успях да се справя съвсем с този проблем в последната си връзка и ще кажа защо.

Първо - всеки си има проблеми в живота и моменти, в които не му е до булшита на другите, включително и на приятелката му. Думата подкрепа е много криворазбрана, но за мен означава момичето да не ме занимава с глупости, като вижда, че имам проблем, а реално се случва обратното. Ти си с нея все пак и решаваш, че можеш да се справиш с този дребен проблем и просто пускаш между ушите глупостите й и знаеш, че си спечелил този път - тя е доволна, направила е драма, успяла е леко да те изнерви, но сте се разбрали. Когато обаче това започва да става почти ежедневие - ти започваш да се чудиш какъв всъщност е проблемът, а женската манипулация е брутална - започваш да се съмняваш, че ти си проблемът и не се държиш с нея добре, че си груб, че си лош и тн. Не й правиш комплименти и не й се извиняваш за това, че тя ти е вдигнала скандал за някаква глупост. Ти знаеш, че трябва да мълчиш и просто да изтърпиш това нещо и че след това всичко ще е по-старому, но в един момент си казваш: “Какво по дяволите? Защо да търпя това нещо?
И наистина е така - защо да го търпиш? Просто й казваш,
че няма да станат така нещата и точка. Ще й е гадно и ще иска да се съберете пак, но няма да се е променила, а ти си имаш цели в живота и не искаш стрес и драма. Просто не виждам как да стане с такъв човек.

Някой ще каже - всичко е до налагане на граници. И ще бъде прав, но само ако попаднеш на правилния в това отношение човек. Защото ти граници си налагаш, тя знае как ще реагираш, знае, че не трябва да го прави, съжалява след като го направи, но въпреки това го прави.

Като цяло избягвай такива разговори с нея на всяка цена. На всяка цена, ако искаш ти да бъдеш по-щаслив като човек и да удължищ отношенията ви. Примерно - тя си идва изнервена, ти виждаш за какво става въпрос - измисли някакъв начин да не я виждаш/ да не говориш с нея докато не заспите (ако живеете заедно). Ако не живеете заедно. - по-добре да излъжеш, че кучето на приятел е умряло и да прекратиш виждането си с нея, за да му окажеш подкрепа, отколкото да се опитваш да говориш. Няма значение какво ще кажеш. И тук пак идва въпросът - защо да търпиш това? Някъде там може да те чака жената - мечта, която е по-самоосъзната в това отношение и подхожда с разбиране, без това да е за сметка на други нейни качества (и външен вид). Ех, мечти.

Ако е просто момиче, което ебеш - изобщо не трябва да се стига до там, те обикновено не се отпускат чак толкова, преди да са те “вързали” ( в техните си мозъци ) и не ти се качват така на главата (освен на хуя). Ако нещо такова видиш в момиче, което се занимавате, а още дори не е сериозно - директно приключвай и изобщо не се занимавай. Не си струва да инвестираш емоционално в такъв човек, защото може да ти съсипе живота (не се ебавам), ако не си с достатъчно силен фрейм (а как да го изградиш с такъв човек до теб?). А да държиш фрейма си така или иначе почти винаги означава да спреш да се занимаваш с такива драма кралици.

Подкрепям мнението на Дрийм.

Добре, представи си, че на теб ти пишат така - сийнваш поради някаква причина (може да си зает) и изведнъж ти скачат грубо, че си имаш проблеми

Да. Със сигурност 90% от мацките са супер заети. За това не ви отговарят, а само ви сийнват. С едната ръка цъкат да ви прочетат съобщението, с другара си бъркат в носа. За вас не звучи важно и значимо, но си е значимо занимание.

няма защо да ставаш поредния блокиран, който й вдига самочувствието.

И какво като стана поредния блокиран, а ти си поредния неблокиран?
Аз ли ще и вдигна самочувствието, и ще бъда използван за това? Или послушко?
Булшит. Много сериозно боравите с думи като "пореден", и мислите че смисъла се запазва.

Дрийм е прав Негативна реакция е повече от никаква реакция. И кой е казал, че щом изкам да изклатя някоя, то трябва да съм мил с нея? Що? Нещо дължа ли?
И ако не бъда, какво? Няма да отида в рая ли?

В конкретния случай, все тая. Огелпва го преди това. И го огелпва точно с мека и закъсняла реакция. Но поне е решил да рискува и да пробва. Много правилно разсъждава, пича.

Не знам кой е казвал, че трябва да си мил. Със сигурност не съм аз.
За сийнването също не си ме разбрал, ако си мислиш, че се залъгвам, че някоя сийнва, защото е заета.

Няма значение, не е яко чисто човешки да обиждаш и да псуваш някого едва ли не, защото ти е сийнал (примерно) или защото Ти искаш да правиш секс с него и целта ти е да го излъжеш нещо и да предизвикаш емоционална реакция. Малко се израждат нещата тука вече, братле, извинявай. Никъде не съм казвал, че дължиш нещо на някое момиче, ама защо мисленето трябва да е “тая тъпа курва ме е сийнала, я да я нагрубя, белким много си е повярвала”? Нима казваш, че няма друг начин да я негнеш или избъзикаш?Хайде моля ти се, и като те сийне какво? Нали идеята е да не бъдеш реактивен в крайна сметка и да развиваш някакви качества, които ще ти помогнат и извън чат. В случая какви качества се стимулират тук? Непукизъм? За мен изразяване на непукизъм и смелост не е равно на директна обида от нищото едва ли не.

С подобно писане нон стоп, според мен, ставаш излишно циничен в живота - никъде не казвам, че всичко е цветя и рози, ама като цяло посоката е към по-кофти неща. Сещам се за един познат такъв - обиждаше ги, правеше каквото си иска - ясно - ебеше доста, беше “успешен” с жените, но не беше щаслив. Не знам как можеш да бъдеш щаслив с подобен негативен фрейм, но не казвам и че е невъзможно. Просто за мен е странно и толкова.

Добре, представи си, че на теб ти пишат така - сийнваш поради някаква причина (може да си зает) и изведнъж ти скачат грубо, че си имаш проблеми. Вярно е, че предизвикваш някаква емоция, но ми се струва твърде грубо това, буквално от нищото. Можеше да е някаква закачка, но ти едва ли не обиждаш непознато момиче, при положение че и двамата знаете с каква цел пишеш.

Според мен пробваш някаква шега или закачка и ако сийне, просто минваш към следващата, няма защо да ставаш поредния блокиран, който й вдига самочувствието.

Тук (в България) е пълно с много корави възрастни хора - и мъже, и жени, които си държат фрейм (хаха) и не им пука от вируса - пак се пазят, но не ги е страх и като ги попиташ защо, винаги отговарят нещо от рода на “аз годините съм си ги изкарал/и по-страшни неща съм преживявал”. Така че освен да запазиш самообладание и да го погледнеш философски, не виждам какво по-добре може да се направи. Чакаш да отмине, живееш ден за ден, както е по принцип ня тази възраст. Дали от вирус или от нещо друго - ще се умре, и много от тях са го осъзнали и са имали години да го осмислят и приемат и може би затова са по-спокойни.

Като ти е трудно - не пиши. Не виждам защо се заяждаш.

Не всеки се е родил научен, тук има много пичове, които са се “излагали така” и това не им е попречило да станат машини, а напротив. Човек се учи докато е жив, и придобива опит с действия, включително и “глупави” такива.

Ясно е, че е така, пичове, но е лесно да се пише отстрани. Всички сме били в тази ситуация и колкото и да сме получавали и добри съвети, пак сме ставали за смях (пред бъдещите си аз).

Аз лично много кратко съм бил в подобна ситуация - за мен е много да разменя и 2 думи след като момиче прецени, че иска да скъсаме, просто голямо его и гордост от моя страна, но не е лесно дори тогава да издържиш на порива и особено като тя ти пише по стар навик отговаряш и започва един безсмислен чат.

Затова идеята е да вземеш съзнателното решение (не като си пиян) да живееш с топката в корема и неприятното чувство, да преглътнеш болката и егото си и просто да не общуваш с нея изобщо. Дали ще я блокнеш, дали ще изтриеш чатове и ще махнеш нотификации - не е сега моментът да мислиш дали изглеждаш реактивен или нещо друго.

Това, което правя аз и ми помага - пиша едно по-дълго съобщение ( не в мой стил ), след като са поотшумяли емоциите, в което казвам сбогом, но по готин и приятен начин, казвам някои неща, които съм мислел, но не съм казвал, колкото да ми олекне на душата и да дам една последна валидация на мацката, ей така, от душа, защото го чувствам. След това обаче следва блок и липса на комуникация и отваряш нова страница.

 Не се притеснявайте - това няма да стане, бил съм доста пъти в тази ситуация и предпочитам да преглътна горчивината и чувството за вина, че не съм й казал колко значи за мен и тем подобни, отколкото да търся някакви обяснения, особено когато цялото ми логично мислене подкрепя този развой.

Ще се опитам да се преборя с първосигналното желание нещата да се оправят, ако тя реши пак да ми пише. Като цяло ми е леко сантиментално - друтото ми усещане е, че това, което имахме, е as good as it gets и сякаш това ме кара да се отказвам все повече от подобни отношения, но пък човек никога не знае.

На въпроса си от заглавието мога да отговоря - когато усещаш, че нещата не се получават и се карате често, а тя те изнервя и когато мирогледът ти изключва вариант да й се вречеш и да се ожените, заживеете заедно в близко бъдеще - тогава слагаш край.  Обикновено е след около година, помня в първата си сериозна връзка в такъв ключов момент след около година, когато момичето ми каза, че иска да се разделим, плачеше, аз, млад и зелен, направих нещо, което сега намирам за абсолютна глупост, макар и да се получи - завладян от емоции, бях паднал на колене да я убеждавам колко ни е хубаво и как не приемам думите й. Бяхме още 2 години заедно, но това само отложи неизбежното. Срамен момент, за който не съжалявам. Знам, че не е невъзможно да си я върна и сега, ако направя нешо като от филмите, но вече с по-улегнало за тези неща съзнание знам, че това няма как да се случи и просто приемам фактите.

Благодаря на всички за готините мнения, сами виждате, че съм съгласен с повечето неща, които казвате, особено със Стефан и МПУА. Да ъпдейтна малко:

Цялата несигурност и напрежение, което се пораждаше от това, доведе до неизбежното. Карахме се повече напоследък, днес малко след като свърши два пъти след поредния як секс, тя изрече вълшебните думички. Не бях изненадан, не казах нищо. Наговори някакви женски глупости, които не приех (но не съм искал обяснения) и си тръгнах.

Тя никога няма да разбере, че и аз съм си мислел това отпреди нея още, няма и да й го кажа. Въпреки, че осъзнавам, че това в крайна сметка е добре, не мога да се отърва от чувството, че аз не се справих с това начинание, а мислех, че мога. Жените са майсторки в това да те карат са се чувстваш виновен за нещо и сега се боря с това чувство. Истината е, че си мисля само хубави неща за нея, но се познавам добре и знам, че няма да ги кажа, въпреки, че ми се иска в момента да й пиша хубави неща (тъп женски израз, но освен думата глупости, не ми идва друг синоним

Нещо се прецака и не ми се прати цялото съобщение. Друг негатив бяха нещата, които са дразнещи в нея, които са нормални и ги има принвсички. Негативите са от общ характер.

Като цяло как приключвате, когато нещата са ок (даже супер - сексът е уникален), но знаете, че това няма да продължи вечно. И възможно ли е да преодолеем всички негативи и да бъдем щасливи и свободни души ( не говоря за секс с други ) в такива отношения. Сигурен съм, че сте имали такива ситуации - готино ви е заедно, но просто знаеш, че нищо в живота не е вечно. Кога и как решавате, че моментът да се продължи нататък е дошъл? Моят опит показва, че винаги този момент е по-рано, отколкото сме си мислили, но все пак - как да приключиш отношения, които са готини, с човек, който те кефи. И трябва ли? Чакате ли до последния момент, да се пояи някакъв повод, нещо? Не искам да се оправдавам с връзката за това какъв съм и какво ми се случва, но не мога все още да се отърва от усвщането, че това е нещо, което ми спира или поне забавя развитието и напредъка. Обожавам усещането на несигурност - когато не знаеш какво те чака утре, когато си пълен с енергия и живот и просто си отговорен само и единствено за себе си и своите действия и не дължиш нищо на никого. Това ми се губи, когато съм в отношения с жена повече време и започвам да придобивам усещането, че всичко е предсказуемо и ясно, а това отдалечава всеки от щастието. Друго, което ме притеснява малко е, че това, което имам го мисля едва ли не за as good as it gets - в смисъл нещата са яки, тя е готина, харвсваме се, но усещаш, че това не е достатъчно в живота. Сигурен съм, че знаете за какво говоря.

Също така да допълня - не за да се хваля, а да илюстрирам по - реално нещата - имам опции с други, мога да еба, ако искам, и не затова съм във връзка. Друго допълнение - не живеем заедно, ако поискам - може да се изнесем под наем, но искам да живея сам, дори предпочитам без съквартирант. Виждаме се често - и у тях, и у нас, познаваме си родителите и тн. Абе нормална си връзка.

Пичове, намирам се във връзка (“сериозна”) вече близо година (но е сериозна, от по-малко време, не мога да кажа точно колко), но идеята е, че започвам да си задавам въпроси, които така или иначе винаги са на дневен ред. Момичето е супер - не бих казал, че имам оплаквания за нещата, които са важни за мен на този ми етап от живота (на 27 съм), а и мисля, че този път (това ми е втората “сериозна” връзка) от позицията на човек с повече опит и с реални опции да ебе (други), нещата са по-различни. Защо съм във връзка, ще попитате? Да кажем, че просто прецених, че за неопрделен период от време съм готов да се захвана с това нещо, защото така или иначе не ми се занимава с много момичета (искам да се развивам във всичко, както всеки от нас тук), нямам и много време заради работата, но това не го казвам като оправдание. Мацката демонстрира качества и по мое мнение си заслужи да има отношения с мен, които още продължават. Имаше моменти, в които нещата можеха да приключат, но реших, че е рано и няма смисъл просто, защото още си я харесвах (а и тя си го заслужи, наистина). И тук идват негативите:

1. Станал съм по-реактивен. Опитвам се да не бъда, никога не съм бил, но комбинацията много работа и сериозни отношения ми е*а майката по едно време и бях бърнаутнал замалко, от което за щастие бързо се възстанових.

2. Оттам съм станал и по-раздразнителен. Това е и хубаво, защото поставям по-лесно граници, отколкото бях преди години, но има момент, в който се усещам, че говоря глупости, които са излишни и не бих казал преди.

3. Търся валидация. Не знам защо, но усешам, че ако примерно тя не ми пише (или нещо ме избъзика), се дразня. Не съм имал преди проблеми с това, може би е свързано и с:

4. Натрупал съм его. Всеки се бори с това винаги, но животът, който водя от година насам, както и успехи в работата, доведоха до сравнения с други и явно и натрупано его (което явно и преди си е било голямо). Това не е изцяло свързано с връзката, но все пак да имаш някого, който го е грижа за теб и те слуша, следва и тн - знаете какво е.

5. Неща в нея ме дразнят. Естествено, всеки има такива и стига до такива в една връзка.

6. Мирогледът ми. Не мисля да се женя и не вярвам във вечната любов и тн. Пак стандартен нормален обективно-циничен поглед върху нещата. Това не е негатив, но със сигурност не е позитив от женска гледна точка