Бил съм в много сходна ситуация в тотално различна сфера - добра подготовка, увереност, много интервюта, безизходица, защото просто те мотаят и независимо какво правиш не те взимат. Дори започнах друга работа (не тази, за която кандидатствах) за да изкарвам поне нещо, но не издържах дълго.
В крайна сметка започнах, където съм сега и надминах всичко, за което тогава се нядявах и исках на този етап и това се случи след 2 неща:
1 - промених малко критериите, според които избирах къде да кандидатствам/какво искам. Демек направих лек компромис и кандидатсвах на няколко места, които на пръв поглед не покриваха изискванията ми (но се оказа, че съм грешал), защото от недоволни и мрънкащи колеги в същата сфера бях слушал само негативи за тези места. Затова седнах и поговорих с един колега, който всъщност успява и е доволен и от него научих каквото исках. И това ми помогна да реша да кандидатствам на точно това място, което иначе бях отписал като вариант, защото не бях напълно запознат с нещата.
2. И на двете и места, на които ме взеха в крайна сметка (и аз избрах едното от тях) отидох на интервютата без никакво напрежение, супер чил, даже леко недоспал, защото бях правил секс до късно миналата нощ. Като цяло без да се старая - изглеждах с по-малко енергия и напереност, увереност и тн - повече слушах и абсолютно чистосърдечно казах на интервюто за мястото, където съм в момента, че имам огромно желание да работя (по принцип) за тази фирма и че за мен няма значение нищо друго - даже не съм се старал да изтъквам защо да ме вземат, какво мога и тн. - тези неща се виждат след това. Като цяло шефът говореше за условията, а аз се съгласявах, и мълчах много повече, а не като на предишните интервюта. На пръв поглед изглеждаше, че правя много компромиси, започвайки там - но след време нещата се обърнаха тотално. Като цяло може би една идейка посмалих излъчването си на самоуверен и добър кандидат и се стараех да изглеждам и звуча по-скромно и това даде резултат и на това интервю и на другото, на което ме одобриха.
Говоря за 2 години лутане, интервюта и неуспехи с тях, работене на други неща колкото да вържа двата края преди все пак да успея да се захвана с това, с което исках.
Като цяло не се отказвай - но го дай една идея по-леко или по-малко квалифицирано, ако щеш, поне при мен ефект имаше, макар и да не съм го правил напълно съзнателно. Донякъде бях станал по-скромен и от самата действителност - имах его, което ми пречеше преди това, а реално видях, че имам още много върху какво да работя и успях да пренеса тази скромност като усещане по време на тези интервюта и това се оказа в помощ. Защото преди това разсъждавах и се подготвях като твб - отивам да мачкам, надъхан, уверен, че съм по-добър от другите кандидати, но това се оказа с по-малка тежест, отколкото си мислех.