Самото личностно развитие стана страшно голям бизнес, сульо и
Почти всички хора са предимно в ниско подсъзнание.Нямат идея кой са,какво вътрешно ги прави щастливи и като цяло какво да мислят.Стимулациите играят огромна роля в ежедневието на хората и адиктват мозакът към short time допаминов спайк.Главата става мързелива и не усещаш ситуациите и тъй като е навик вече,реагираш на тях.Ако някой цели да ти набие че нещо е ценно реагираш.Ако искат да ти вкарат страх,реагираш.В момент на реакция си много по-податлив да следваш и други модели.Този цикъл е почти навсякъде в нета и медиите.Има хора които в момента ти вдигнат подсъзнанието и си казваш “Оффф тоя е прав брат”.Това събуждане изисква навици и промяна в модела на мислене и е трудно да се потдържа от човек който е в различен филм.Така хората си мислят че имат нужда някой друг да им помага.То реално е така,защото един вид искаш да караш Ферари,но засега си бил на колело.Имаш желанието,но нямаш менюто в главата как да стане!Да има промяна трябва да вървиш срещу себе си.Ако човек няма волята,трябва някой постоянно да го напътства.Ако приемеш думи като тва че всеки може да успее.Станеш ли по-буден се сменя смисълът на тия думи.Не ги виждаш буквално.Идеята е че не сме различни един от друг като core ценности и мярката за успех не е от значение.Такъв фрейм подтиква към действие/промяна.Ако виждаш нещо което подтиква към бездействие а искаш да промениш е необходимо мислене което те дърпа в посоката която искаш.Много прости фразички имат истински смисъл,ако стигне човек до него!Да се чатне идеята на тях,изисква по-дълбоко разбиране.То не идва без опит от първа ръка!
За Рсд си прав.Имаш маса овце които искаш да събудиш.Хвърляш им спайкове,но по-якички.Ако не ги събудят че да схванат идеята,ще го възприемат просто като дрога.Ма то с много неща е така.Като пие човек става по-експресивен,защото му падат излишните ограничения да изрази вътрешното си състояние,но тъй като няма усещане,че те съществуват,просто продължава да се спайква с алкохол,че да си набавя чувството.
Пикапът е мнооого практика.Прекалено болезнен е и ние като анализиращи хора предпочитаме да смятаме,а не да тестваме.Неща като истинска вътрешна увереност,атракшън имат много различен левел на разбиране от бегинър до напреднал.Истинското значение поради това се губи,защото се добива с практика,а по-горе споменах че си е доста тегава.За капак тря ва да поставим под въпрос нещо което е било част от нас с години.Това тригъргва за опасност от неизвестното,защото егото ни вече има изградена представа която ни държи живи.Резистънса е висок,а в същото време трябва да налагаш нещо което нямаш достатъчно преживян опит че е така.