Не мога да повярвам, че има такава тема. Толкова сте отчаяни, че дори и Бог не може да ви помогне.Да ходиш на пичка си лелина за да шибаш, защото не можеш в родината да си намериш жена и да ходиш по някакви мизерни дупки в клоаката на света. И всичко това се толерира от сумати хора. Карате ме да се срамувам,  че съм българин. 

Абе кой нормален мъж ще тръгне да се занимава с недорасла тъпа пикла, която идея си няма какво са истински ценности.  
Защо някой трябва да търси нещо което да го кара да изключва мисленето, и то само за да се чувствал силен психически, за да наебе след време, когато вече станел мъж, някаква си пиклива лигла?? Това си е чиста ментална чекия, водеща до нещастие.

Кво им се връзваш на тия шибаняци. Life coach?! Откъде накъде някой ще ти казва как да живееш? Мама им скапана да еба. Чудя се как едно време нямаше такива извратени типове а хората бяха нормални бе бате?!

Не се измъчвай за глупости, да не си навредиш повече. Ти си млад и има къде по интересни неща,например футбол,  ски, фитнес. Каквото душата ти иска. Не си длъжен да се съгласяваш с това което ти казват,че ти трябвало уъркшоп,или че си бил за бой. Ако ти кажат да скочиш от петия етаж ще скочиш ли? Хич да не ти пука

Здравейте, пичове. Ето и моя отзив от съботния уъркшоп. Реших да изляза по-рано от нас, даже мислех да отварям сетове и преди уъркшопа, но се чувствах тотално обезверен. Всякакви негативни мисли ми минаваха през главата, тотален спек.    Бях сигурен че нямаше да се справя и ще ме режат на поразия. Събрахме се в кафето пред Софииския в 11 и 15. Бяхме петима ученици. Илиян веднага усети по езика на тялото ми, че излъчвам искане и това ме прави непривлекателен. Каза да не се навеждам напред. Слеъра поиска всеки от нас да разкаже нещо за опита си с жените и да си намисли история за сетовете. Абе бях се посдухал малко и като тръгнах да разказвам историята си личеше от километри неувереността ми.  Каза че проблемът ми е в ниското самочувствие- имах zero confidence, което трябваше задължително да оправя, иначе откъм външен вид всичко беше ок, че съм готин и мога да къртя мацките(6-7) без проблем . По-късно разбрах, че и стойката трябва да се оправи, защото оставях впечатление на сдухан пич.
Аз обаче знаех, че трябва да дам всичко от себе си на този уъркшоп. Колкото можех трябваше да напъвам. Исках да зная къде  греша на всяка цена и да влизам смело на всеки сет. Много е важно да се запомнят абсолютно всички детайли, защото дори и най малката грешка при заговаряне на улицата ти струва сета. А това наистина е много трудно. Денят беше изключително разтърсващ за мен. Времето беше готино и имаше изобилие от готини жени по улиците. Толкова много жени заговорихме през този ден.
Помня втория сет който заговорих на спирката на Софийския. Около мен имаше много хора, мацката чакаше рейса. Заговорих я директно но усещах че бях дървен. Разказах историята си, накрая поисках телефона но тя ми отказа, а и рейсът дойде. Слеъра ми каза че съм си мънкал под носа. Личеше че искам нещо в замяна. Според него можех да къртя пичките стига да повярвам в себе си  че съм готин пич. Постепенно се поразчупвах, докато пикапехме бяхме пред Софииския. Отворих една мацка с един брутален опенер- Здрасти, ГОлям хуй или малък хуй. Е Разчупването беше важно в случая. Дойде време за обяд, всички отидохме до Таз Бургера, но аз предпочитах да заговарям пички докато другите хапваха. Стана ми готино защото заговорих два двойни сета, а винаги преди съм гледал да мина метъра само с единичен. Минах да видя дали другите са още там и Слеъра ми даде задача да доведа двоен сет при тях, като им кажа нещо от сорта "Сега ще ви заведа при един готин пич." Налагаше се да правя и лицеви  на два пъти заради кофти апроуч, е то уъркшопа си е казарма, няма как . Причината беше вялото и страхливо директно заговаряне и една пропусната разказана история отново на директно отворен сет, оставяйки мацката просто да си тръгне. Но след това нещата потръгнаха. Слеъра ми показа как се отваря сет, с  висока енергия и доминантност. Нямаше как това да не ме мотивира още повече. Дори ми се караше и при най малката логическа глупост която изръсвах. При следващите мацки които отварях нещата започнаха да вървят негвах ги, да беше некалибрирано но в началото е малко изкуствено. Много ме е яд за единия сет в който поисках телефон, като изобщо не трябваше да го правя, аз и вътрешно усещах че нещо не е наред.    После се разделихме. Аз бях с Илиян и още един пич и щурмувахме Центъра. Малко почна да ми пада ентусиазма, всъщност ми беше бая трудно да го задържам, но в крайна сметка след доста заговорени сетове взех телефон на една  готина мацка( 6-7). Илиян ми правеше забележки за интонацията в гласа, а също и за липсата на креативност. Липсата на креативност в момента е едно от нещата над които ще работя. А и ми е бая трудно и с интонацията.
Уъркшопът е едно много полезно изживяване, трябва да си готов да те режат, да се излагаш и да не ти пука за нищо. Трябва да ме режат брутално за да разбия шибаното его, което имам. Направо съм изумен от себе си пичове. Усещам как след уъркшопа дръпнах значително, чувствах се по съвсем различен начин. Направо ми се гади от социалното програмиране. В пикапа, разбира се, то няма никакво място. Накъдето и да се обърнеш едни и същи шитни, как мъжа трябва да се държи като путка и да купува подаръции рози. На следващия ден като отидох на работа усещах как съм над другите, чувствах се доста разчупен гласът ми се беше променил, мислех само за това и не исках да стоя на работа, а да излезна по Центъра да заговарям. Сега докато пиша усещам че леко е понамалял ефекта, затова ще направя всичко възможно да го върна.

Ето и отзив от моя уъркшоп,макар и със закъснение. Първия ден аз Илиян и още едно момче отидохме в мола на Ситняково заради лошото време навън и липсата на сетове.Чувствах се много некомфортно. Дотогава почти не бях заговарял непознати момичета на улицата или в мола   ,да не кажа никога.Имах ниска енергия и все още не бях свикнал с обстановката.Сетовете ме подминаваха като пътен знак.Все пак имаше и някои добри моменти.Заговарях директно и момичетата видимо се кефеха но дотам.Не успявах да ги задържа, веднаха след това им исках телефон но те отказваха.Илиян ми каза че е трябвало да разкажа още нещо за себе си вместо да настоявам за телефон.Все пак през този ден се поразчупих.Втория ден бяхме 4 ма а инструктори бяха Илиян и Митко.Усетих че започвам добре, енергията ми се вдигна но след няколко отсвирвания падна много здраво и не знаех къде се намирам.Илиян ни накара да викаме,но за мен това не даде резултат.Когато влизахме на двоен сет се чудех какво да говоря.После постепенно се пооправих и взех телефона на една 6-ца.През третия ден нямаше много сетове.Бяхме аз Илиян и Стоил.Със Стоил влязохме на  един двоен сет в който аз се правих на негър и той взе фейсбук.Заговорих момиче на една спирка но то си тръгна веднага.Направо си избяга от мен.При друга както си говорихме несъзнателно и казах чао демек се самоотсвирих, сякаш не вярвах че я заслужавам.Нямах никакво самочувствие.През този ден постоянно се връзвах на шитките.Една ми каза Много си малък за мен и аз взех че се сдухах.Много ме хвана яд. Все още имам немалък страх от заговаряне и от това да не се изложа пред другите и след обучението не мога да се отпусна, но знам че единственият начин да постигна успех е да продължа да заговарям.