Народа бил беден... Глупости! Не сме по-бедни. Истината е че сме по-разглезени. Попихме западния модел на консуматорското общество. Но там нещата се случваха постепенно за няколко десетилетия, а при нас всичко стана много бързо.
Преди 20 години във всяко домакинство имаше по един телефон (някои дори нямаха) и плащаха по 10-20 лева. Сега всеки има по три телефона и едно средно 4 членно домакинство е дало общо няколко хиляди лева за нови модели апарати и плаща сметки от стотици левове месечно. Само Мтел имат над 6 милиона абонати. То няма толкова хора в България

Преди 20 години на три домакинства се падаше по един автомобил, а сега на три автомобила се пада по едно домакинство. Това са отново хиляди левове за закупуване, поддръжка, гориво, застраховки, данъци и т.н.
Преди 20 години компютри имаше тук-там, а интернет беше някакво абстрактно понятие. Сега във всяко домакинство има PC, лаптоп и таблет (които отново струват хиляди левове), а сметките за интернет си вървят ежемесечно, защото ако го няма сме като с отрязани ръце.
Къщите ни са претъпкани с всевъзможни електроуреди, някои от които ползваме толкова рядко, че ни се налага да ги търсим като ни потрябват. Но сме дали пари за тях. Ей така - да си имаме и ние. Други пък не се изключват изобщо, независимо дали някой ги ползва или не. Всичко това се отразява и на сметките за ток срещу които протестираме после.
Гледахме безплатна телевизия, а сега изобщо не я гледаме, но си плащаме за 100 канала. На 3 телевизора.
Преди 20 години се купуваше толкова, колкото ще се изяде за вечеря. От единствения квартален магазин. А сега има магазини за какво ли не на всяка крачка. Щом ги има значи имат и оборот. Харчат се луди пари за какво ли не по големите вериги. Хората излизат от там с пълни чанти, а на следващия ден изхвърлят боклука - отново пълни чанти.
Преди 20 години пиехме лимонада, сега пием Кока Кола. Пушехме цигари от 60 стотинки, а сега даваме всеки ден по 6 лева. Маратонките на момчетата в 7-ми клас струват повече от на баба им пенсията, а в чантите на момичетата има козметика, на стойност минималната работна заплата.
Заведенията са пълни, казината също. Правят се скъпи операции, процедури. Дават се пари за фитнес, солариуми, лекартства, добавки, козметика и препарати и куп други неща, които преди изобщо не съществуваха. Сами можете да продължите с подобни примери, но и тези бяха достатъчно.
Тогава хората излизаха в парка, на кино или на плаж, ходеха си на гости, играеха белот... Семейството се събираше пред телевизора на вечеря. Не знам дали бяхме по-богати, но сякаш бяхме по-щастливи и се усмихвахме един на друг. Сега се смеем на вицовете, които прочетем във фейсбук, публикувани от някой от многобройните ни "приятели" които дори не сме виждали на живо. Тийнейджърите четяха "Синовете на великата мечка" а сега четат статистиката на фондовата борса. Кои читатели според вас са били по-щастливи?
Не ме разбирайте погрешно - не отричам всички тези "блага на цивилизацията". Аз също съм си ги купил, плащам си за да ги използвам и нямам намерение да се откажа от нито едно от тях. Но когато ми мине през ума да се оплача, че съм беден се сещам какво имам и какво са имали майка ми и баща ми на моята възраст.
И млъквам!