Знаете ли кое интересно, че тя ми призна, че си била писала и говорела с някой друг, през този 1 месец, в който аз се надявах да се оправим.... В който постоянно я търсих... Ей тва е 3 години все едно са ги нямали за нея...

Stone- приемам критиките ,за това съм тук.Но наистина всичко това ,стабилност,къща ,хубаво семейство (моето)съм и предложил.Не знам за тия 3-години къде не я закарах,с кого не я запознах от близките ми хора,и все може би зареди мен я прие.От друга страна съм се опитвал по много пъти да отидем в тях,да говорим с техните и да е спокойна и сигурна в мен.За съжеление 1 път не ме поканила или запознала с тях,въпреки желанието ми,"има време" ми се отговаряше..

Jacob- знам,въпреки ,че не вярвах в това и си мислех ,че тя може да взима сама решения с кого да е ,подлъгал съм се...Много пъти е споделяла,че се чуства стресирана,неспокойна.(тове не идва от мен) И аз се опитах да и обесня,че религията не е от такова значение след като има разбирателство между нас,че няма смисъл да лъже с кого е ,надявах се тя да го проумее някой ден,но уви...Празнувала е с нас коледа,нова година,великден,радваше се на всяко наше събиране,аз от своя страна съм бил винаги с нея и с нейните празници ,без да я критикувам.За пръв път е празнувала коледа с елха и подаръци,после 2-ра и винаги се радваше на това изживяване.

А преди това ми споделяла,колко проблеми е имала с бившия(турчин),как винаги е била под контрол и наставления и когато отивал да я иска,не се решила и се отказала...много се бил влияел от родители му.Опитах се (а и не съм) да не бъда такъв с нея,показах и различен начин на живот и в същото време ми казва "Аз живея 2 живота" ,"един при теб и един като се прибера" ...

Просто се чудя от сега нататък какво да правя.Блокира ме,не иска да я търся ,държи се като пълен темерут.За тоя 1 месец от както си тръгна ,идва 2 пъти за по 1 час,понареве се,понагушка се и аз трябва да тръгвам.

Аз имам собствена къща,къде съм и предлагал да дойде и да живеем.Винаги имам пари настрани ,както се вика за черни дни.Намерих и работа на нея и на мен(постоянна).Бяхме самостоятелни,понеже нашите не живеят с мен.Не издържа и си тръгна,не можела толкова далеч от своите роднини (200км),нямала приятели ,не се чуствала на място ,искала по нейният край...Същото се получи и в Англия.През цялото време не се чуствала комфортно на далеч.Стигнах до там ,че отидох на квартира с мислите,да тегля заем за напред и да купим нещо там...Минаха се няколко месеца и си тръгна.Опитах сзе да направя нещата ,за да и удобно на нея .... и пак на камък.Където и да отида си стъпвах много добре  и на позиция(от към финансова),проблема беше ,че все нещо на нея не и харесваше и стоях на едно място.

Започвам от това ,че 3 години се занимавам с момиче(27г) ,което е туркиня,аз съм българин.(28г)Никога не съм имал етнически или религиозни проблеми към другите ,или каквито и да е проблем с това.Ставал съм приятел с нейните познати,излизали сме ,забавлявали ,позволявал съм и да говори на турски пред мен въпреки ,че не разбирам(първия месец се криеше като говори по телефона с някой),честитил съм и байрями и т.н.Всичко започна едно лято,съвсем не принудено в една дискотека,след това в вкъщи  и така . Едно лято изпълнено с разход на пари,само хубави емоции и прекарани моменти.Казах си това е ,тя ще е.Разбирах се с нея ,както никоя жена до сега .Учих я да готви,понеже тя не можеше ,давах цялоти си време на нея,правихме страхотен секс . Толкова много я обикнах,че още есента я закарах в нас,запознах я с родители,с приятели ,с познати.И хоп,всичко хубаво и щастливо изведнъж започна да се преобръща на 360 градуса . Не можело да живее при мен,докато нямаме брак(турски),не можело да се ожени за българин ,щот разбирате ли ставала християнка ,а не искала. И от там се тругна със спорове,проблеми  ,раздели ,пак събирания и така.Може би грешката ми беше ,че понеже исках да съм с нея и казах,че ще стане по нейният начин и за мен не е никакъв проблем да се прави такъв брак.Да но един ден майка ми беше до нас и мнението и беше противно на моето.Въпреки ,че нямаше нищо на против тя да живее с мен и всичко да споделям с нея искаше просто аз да не се променям,ако трябва да направим само граждански брак и т.н.Думите и бяха "Ти си мъжа,тя трябва да се води по теб,а не ти по нея,послушай ме или ще си патиш".Но не,аз си знам моето продължавам да и казвам как тя ще свикне с моето мнение и как понеже ме обичат  моите родители ,ще приемат решенията ми.
Винаги в отношенията ни,аз съм бил по сприхав,нервен,приказлив и динамичен.Тя пък е била тиха,по съобразителна, но и яко ината!За 3-те години един шамар съм и ударил,за което съжелявам и до днес.Никога не съм я обиждал или наругал,колкото и да съм се ядосвал и спорил с нея.(както и тя)

Продължихме и другото лято след дълги проблеми,говорения и т.н.Винаги съм правил това което искам,без да се съобразявам с друг.Тя винаги е търсила одобрение от родителите и преди да прави нещо.Колко съм се опитвал да и обесня,че е важно как се чустваме заедно,а не какво говорят и мислят другите.

Живеем си на квартира ,всичко е ок,лятото си изкарахме и решихме да заминем за Англия(понеже имам роднини там).След трудно навиване от мен ,тя се реши и дойде.Отидохме първият месец се оправихме,работа,квартира,много ми помогнаха родните и предложих брак на колелото ,при което тя прие.Може би един от най-щастливите ми моменти,понеже като знам какви преракания и проблеми,лъжи от нейна страна към техните с кого живее,най-накрая си казах "УСПЯХ".Въпреки всички тези проблеми ,които имах ,въпреки всички различия ,минахме ги.
Дойде януари 2020 година и тя забраменя,бях най-щастливия човек,понеже искахме това и се случи точно в Англия.Добре,но всичката радост изведнъж ....я нямаше.Не видях нито в нея,нито в родителите и тази радост и щастие от това,както имаше в нашите.Започна се мислене на имена,как да бъдат малко по специфични за да е не се обидят едните и другите от семействата...след това започна и съмнението дали ще се справим ,дали сме готови ... Аз трябвало да е издържам ,а тя да спре още на 2рия месец да работи.Един ден тя ми казва " другия месец ще се приберем в България и трябва да направим брак по наще традиции и да приемеш исляма и всичко ще е наред"
Сигурно цяла седмица си мислех,аз ще давам всичко за нея,за семейството което създавам ...и как ще живея с това да знам ,че променям нещо което не искам...как ще погледна и наще в очите след това...На другия ден и казах,че не мога да го направя,искам да ме приемеш такъв какъвто съм и аз те приемам такава понеже те обичам,нека да стоим така както сме за да сме щастливи и двамата.Мина се седмица в която я умолявах да не прави глупости ...с сълзи на очи ,но тя отиде и го махна......Не се притеснявай ми каза,пак ще имаме ,да си стъпим на кракта ,да съберем пари.Повярвах и се опитвах да се успокоя.Минаха са 2 месеца и започна карантинирането на всякъде,нямаше как прибрахме се в България.И познайте...след 2 седмици блокира всякакъв контакт с мен (понеже сме от различни области,и тя се прибра в нейната ,въпреки ,че исках да е с мен 14 дни )с думите "Нямаме бъдеще заедно,не ни е писана,имаме различия,всичко свършва сега,обичам те но не мога повече така "

Това което ми се случи ,е най-голяма грешка ,която позволих да се случи,може би не трябваше да се отказвам от това ,което обещах и сега щеше да е друго.Обвинявам се всеки ден от тогава,не спирам да мисля за това... Както и да е след 1 месец-2 говорене,търсене от моя страна,след като и казах ,че ще направя това което иска и го направих(не съм,но бях вече готов,особено след тази болка ,която учи човек на много неща....) се събрахме и отново заедно с обещания да оправим всичко ,да се реваншираме по най-добрия начин във връзката си продължихме.До преди месец,след като отново тя си събра багажа и си тръгна....без ясна причина,без караници и т.н. Отново с думите :"няма как да сме заедно ,ти за 3 години не научи турски покрай мен,нямаш желание,имаме различия,губим си времето,обещаваш неща и ги правиш след като няма вече смисъл и т.н."

Всичко това опитах да разкажа по най-краткия начин,понеже в момента съм на никъде,чуствам се като луд,побъркан и толкова свикнал с това момиче,че няма на къде.Търся я ,омолявам се като пълен идиот ,упреквам себе си за всичко станало,опитвам се да намеря решения както винаги до сега ,но удрям на камък.Не искала да бъде вече с мен,чуствата и не били същите,не съжелявала за нищо,не искала да съм я притеснявал и търсил , искала да поеме по своя път ...Да знам,по този турския.....

Не мога да го приема ,след като знам какви компромиси съм правил със себе си,колко хора и приятели съм пренебрегвал зареди нея,колко караници и глупости съм правил за нея ,само за да е щастлива с мен.Пренебрегнах себе си ,поставих я на 1 план,винаги съм бил до нея,имал съм мечти за по сериозни неща,сватби....и накрая да се държи тя с мен така все едно съм някав нахален тип свалящ е от 1 месец....
И все още моите близки и приятели ме съветват ,да я оставя,че на сила нищо не става,да прави каквото си поискала,забрави я и т.н.Не мога ...чудя се каква глупост да направя,как да оправя нещата такива каквито бяха както ги помня 1-рвата година...но разбира се получих блокаж отново.Изгубих толкова време от развитието си в опити да направя така ,че да са добре нещата и нищо,не се оценя отсреща и вместо да му пука на човека ,че се е случили всичко това в Англия и тук ,и сме преодолели толкова неща...точно обратното ,сякаш не се е случвало.

След 2 месеца мъки,да и набия в главата ,че този човек не е за нея,че не я оценява и зачита ,никакъв резултат.Стоя си в същото положение без развръзка,като изклиочим няколкото пъти в които се престрашаваше да излезе 1 час преди работа,да пием кафе (и то с колеги),а след това и се набиваше чуство за вина от страна на онзи.През тези 2 месеца  закачки,обарвания ,целувки по време на работа и само това,споделя почти всеки ден ,че е тормозена,псувана,убиждана и т.н.Постоянно налагане на чуство за вина и страх от онзи ,че е курва ,че се ебала със всеки ,че не го зачитала и т.н.Офертите ми за излизане по късно вечер бяха игнорирани  с отговори като "как да стане" "няма как" или "ако мога ще се обадя",но така и не се случваха.Като изклиочим една вечер в 2 часа вечерта,когато се обади  и ревеше,че онзи я псувал,чупел и се чуства отново сама и нямала да позволи такова отношение повече към нея.В отговор на това понеже съм прост и влиобен като малко дете,реших да запаля колата да отида пред тях и да и кажа да излезе или аз ще се кача.Може би от страх ,че ще се случи нещо тя дойде и взех за 2 часа при мен.(онзи спал).Още преди да влезе в нас се започнаха шитни от сорта " няма да правим глупости",за съжеление и не правихме,колкото и да имах желание."Задоволих" се с гушкане и обещания ,че ще се върне и ще сложи край на отношешенията с него след което я закарах до тях.Мина се седмица ,а тя започна да се отдръпва с думи от сорта "трябва да спрем" "не искам да има проблеми" "страх ме е " . Казах и че няма да спра с желанието си докато я виждам ,да напусне работа и да продължи този живот.Не била сигурна дали иска този живот .Все още е на работа,въпреки ,че онзи я е карал да напуска всеки ден.Минаха се още 2-3 дена и окото и беше на синено.След 2 дена вървеше като съката ,понеже онзи и искал телефона ,а тя не му го е дала и я ударил и си е паднала на кръста.Била си събрала багажа от една седмица,а въпреки желанието ми да отида и да я прибера,тя все още не го е проявила.Иска ми се да отида и да го нарежа буквално,иска ми се да направя хиляди простотии ,но съм безсилен.Гледам я че страда и ме яд толкова много...И въпреки това осъзнавам,че каквото и да направя ,ще изляза аз виновен.Осъзнавам,че без проява на желанието от нейна страна ,ще съм просто 3-ти външен човек,който се бърка в чужди  отношения .

Не мога да разбера какво се случва.Чувствам се като тампон и утеха за това момиче,а я обичам и тя го знае.Вменя ми се някаква надежда ,че ще се върне ,а не се случва. Опитвам се да разбера и нея,но не мога.Как може да стоиш при човек,който ти посяга физически,убижда те ,правите те никой и ти налага винаги мнението ,че не струваш,че си виновен за всичко ? Как може да стоиш с маниак ,който на всяка една крачка и минута ,ти звънни ,пише като драма куин в месенджър и следи ? Който ти забранява да се усмихваш дори на клиенти в магазина,който ти прави проблем защо 10 мин преди работа си отишла ? Какъв  трябва да си  да търпиш този живот ,като знаеш,че до теб има друг ,който ти предлага съвсем друг начин ?

Искаме ми се да има край,да се върне или да си тръгне от тук,но не аз да я карам ,а сама да го направи.Това все още не се е случило и не ми дава мира.

Как ли мисля ,Константине ? Мислех грешно ,да твърде бързо взех решение за сериозни неща с това момиче,но просто нещата така бързо се развиха,за 1 седмица стана това .След това вместо да продължа да се кефя и да не влизам във филми с нея,аз направих тъкмо това.Там ми беше грешката,вече го осъзнавам.Грешката не е само  в нея,че е потърсила утеха и не е получавала това ,което е искала от приятеля и ,грешката е и в мен ,че се вързах и прибързах.Ето как се развиха нещата днес :

И кво довечера ще те крада пак ?

ТЯ:-Ами има време до довечера ,ще видим. (изнервих се,кипна ми от игрички)

Айде мойто момиче стига с тия игрички,давай клиочовите и си живей живота!

ТЯ ми ги даде и : Ама искам да останем приятели и да си излизаме !

Ти чуваш ли се кво ми говориш е ? Нормална ли си ?Аз да не съм ти ексурзувот ?Аз приятели имам,не спа с тях.Аз приятел няма да ти бъда!Всичко най-хубаво ти желая.

Реших да приклиоча всичко,нямам нерви.Значи да се е*е и живее с оня,ама иначе да има отворена вратичка,да я разнасям напред - назад.Няма как да стане. Въпреки ,че можех и да приема другият вариант отвреме на време да си я чаткам,като и тегли майните оня.Това можеше да стане ,ако не бях я възприел на сериозно,но след като съм мисля,че това е по добрият вариант.




Next one >>>

Всеки си има право на мнение.Каква е развръзката ? Сега ще ви я кажа.От 4 дена вече е при него,от 3 дена по време на работа не съществува за мен .Забавалявам се ,шегувам се с другите хора,пички и т.н без да показвам ,че ме интересува нещо с нея.Само и единствено по работа  разменяме думи.Гледаме и  постоянно ме следи с поглед.А онази вечер онзи,който си я прибра ,я чакаше след работа.Идва ,засичаме се с него и той : Здравей : Е сериозно ли брато ще ме поздравиш ?   Само го погледнах . Днес се усетих ,че клиочовете ми останаха в нея и бях забравил за тях (още откакто си е тръгнала) ,и казах :

-Виж кво ,като си решила да бъдеш с него върни ми клиочовете.Не ти трябват ,живей си спокойния живот ,при мен нямаше да имаш такъв(колкото и да съм я глезел,аз съм си такъв ,че не мога да стоя на едно място,искам адреналин ,след работа вкъщи или да водя скучен начин на живот,просто не е за мен )

ТЯ: - Не,няма да ти ги дам ! (подсмивка)

-Кво?Как няма да ми ги дадеш.Не са ти нужни повече,давай ги !

ТЯ:-Ами хайде,вземи си ги ,потърси ги !

-Да те претърсвам ли сега ,кво ?

ТЯ:-Ами по принцип не е прилично ,но ако искаш.

-Нали искаше този живот е ,момиче ?

ТЯ:-Нищо не се е променило при мен ,а при теб ?

-Много неща се промениха.Губя търпение вече!

ТЯ:-Недей!Ако искам, няма да ги намериш даже!Хайде да излезем вечерта ,утре или вдруги ден на бар.

-Кво ? Ти нали имаш охрана всяка вечер ,как ще стане,ще имаш проблеми!

-Кого ще питам ? Решила съм да си живея живота както реша,ако трябва ще направя така да нямам охрана !

Аве хора незнам ама накрая насила ще си зема клиочовете.Буквално ! То тва няма управия , явно такова си е момичето,незнае какво иска ! Продължава да се закача,да върти игрички,но поне вече след като виждам това ,някак си ми минава глупавото и романтично държание ,което имах и мислих към нея.В момента отново съм от по-добрата страна,онзи да му мисли,щото явно глупаците сме ние с него !

При него момичето се прибира,чуства спокойствие!При мен си изкарва весело,лудее и кефи!Явно това е цялата история,аз започнах да се превръщам във спокойствието ,от което я изкарах.Това започвам да си мисля.Въпроса е дали това ме устройва ?Като гледам нея не я бърка,да ама не става ,няма пълно щастие мойто момиче!Това беше урок ,който получих от стара връзка ,в която бяхме като дупе и гащи,не можехме един без друг ,но нямаше как да се получи от в разликата в годините.Единствената жена ,която няма да забравя,която обожавах,която ми отвърщасе със същото ,което и аз .Минаха 5 години,а все още бих преобърнал света,ако имах възможност..

Между другото Ройал,от една страна разбирам и теб.Да ,защото след месец и аз бях на това дериже,както показва случая.Да и аз си помислих това,всичко се връща аз направих това,върна ми се ! Интересното е ,че не съжелявам и не чуствам вина ?Не мисля ,че и трябва!И преди съм го правил това(да уцелвам правилните моменти ),да и преди ми се е връщало!Но какво ? Да се откажа от желанието си ? Ами няма как да стане,ще направя това ,което ми харесва ,без да мисля за последствията.Такъв съм и няма да съжелявам никога.

Въпроса е хора,да не изпадавам както сега от кефа,който си правя в сериозни мисли за нещо.А много пъти го правя,след като мамкаму все пак знам и осъзнавам ,че не трябва!Но за това сме хора ,да грешим.Хубавото е ,че все повече след такива грешки ,ми минава по бързо от преди.

Здравейте,имам една история,която искам да споделя,да потърся грешките в себе си ,да ги преодолея,за да не ги правя за напред.Темата е дълга,така че ако не сте от хората,които имат търпение ,не я разглеждайте!
  
Малко увод:

Срещнах едно момиче ,колежка(работим на едно място),което имаше приятел(живяла 1 година с него).Тя е на 20 ,аз на 25.Всичко започна след като почна на работа(от около преди 3 месеца),виждах ,че има приятел,но си казах,искам я ! Започнах леки бъзици,закачки,без никаква тежка ескалация,само леки докосвания придружени с шегички.Тя отвръщаше ,забавлявахме се.На няколко пъти пробвах различни причини за да излезем някъде.Не се получи 1рвия,2рия,3тия път...Не се отказах,продължих!
Стана така ,че онзи е виждал,че си пишем (а ние си пишехме дори и през късните часове).Последвали са караници и т.н.,докато не дойде един момент ,в който тя искаше да излезем след поредната им караница.Изведох я с колата,говорихме си,смеехме се ,казвах и как тя трябва да си живее и прави това което иска,а не някой да я подтиска постоянно.Тя от нейна страна ми споделяше ,че винаги без причина (Дали>?)онзи и създавал проблеми,накарай я да махне повечето мъже от месенджър ,никъде не излизали заедно,от работа в вкъщи и така всеки ден.Викам и хайде в нас,да пием по едно вино!Нави се,отидохме,забавлявахме се ,слушахме музика,бъзици и ескалация,целувки,докосвания.Не тя не ми пусна,но остана при мен ! Продължихме на работа както до сега,забавлявахме се.Дойде момент ,в който отново се беше скарала с онзи,отново излязохме!Този път стигнах до край,отново остана за през ноща.Дойде момент нещата станаха по сложни ,някой ни видял в колата,тя започна да го лъже,къде е била и т.н,дотогава ,в който един ден каза аз си събирам багажа ,махам се ! Еха,зарадвах се ,ми ела при мен ! И отидох и взех багажа и го прибрах в нас!
Дойде при мен,2 дена стоя и на 3-тия:  

" Аз трябва да се прибирам" ??

Викам какво ? Искаш отново да си като в клетка,да те унижават и да не те оценяват?(през целият период според нейните думи,онзи  я ревнувал,карал я да се чуства като боклук.Псувал я без причини,надрусвал се е и тн.)

"Трябва да се прибера"

Ами добре,искам да си с мен,искам да си усмихната,и да се чустваш добре.Не ,аз не искам да си за 1-вечер с мен ,искам те за постоянно!Сигурна ли си ,че искаш да се върнеш пак там ?

И отново и върнах багажа....Не се мина много време (3-4 дена),през които тя каза,че нещата не са се променили и окончателно искала да се махне.Аз глупака отново и взех багажа...

Сигурна ли си ? Аз съм сигурен искам да си при мен !
"Да,сигурна съм,писна ми да ме третират като боклук и да не ме оценяват!"

Заживяхме ,заедно,до преди 2-3 дена.Месец и половина ,време през което не и е липсвало нищо.Винаги я изкарвах,забавлявахме се,полов контакт всеки ден,гушкане,усмивки,абе постарахсе да и покажа веселата част от живота.Не съм я ограничавал,нито казвал какво да прави.Запознах я с наще,смених ергенската квартира с по хубава и голяма,само и само тя да се чуства добре.Показах и ,че може да бъде оценена,че тя не е боклук и не се налага да бъде!Дадох всичко от себе си.Последните дни тя се държеше леко различно,не даваше от себе си както преди,не чуствах това което аз давам ,да го получавам!Един ден стоим си и изведнъж някво съобщение,докато си цътка тя на телефона.Интуицията ми никога не ме лъгала,усъмних се и и викам я да вида.Тя се впрегна,видях го .Викам и давай,давай да вида.И какво През половината период докато е била с мен,си е писала с онзи,може и да си е звъняла ,може и да са се виждали ,няма как да знам ...

На ден 10 смс-а от оня: върне се обичам те,другият: ти си боклук не ме заслужаваш,съжелявам за всичко което съм ти дал и т.н.Опитах се да и обесня ,че е направила правилният избор и не бива да съжелява,че се опитават да я манипулират и т.н.Уж ме разбра и му блокира номера.Казаах и да приклиочи веднъж за винаги с това и да продължим напред всякаш не се е случвало!Съгласи се с мен и продължихме.Минаха се 10 дена отново шибаната ми интуиция се обади.Отново разбрах ,че се е чувала с него докато е била при мен ,а предният ден като съм заминал на работа е отишла при него!Някоя я видял като мижка да се оглежда и да влиза в входа му!Викам добре,като се прибера ще видя дали ще ме излъжи.Измислих си оправдание за да се прибера ,че уж съм забравил нещо.

Излага ме бе мамкаму!!! Попитах я ,защо ме лъже,защо след като си обещахме ,че преклиочваме всичко и започваме на чисто ,тя го прави.Незнаела ,била свикнала с него,имала чуства още(и към мен имала иначе,щяла да си тръгне по рано),всичко станало така набързо,искала да се прибера,не била решила.Къде ще се прибираш бе??Ти живееш с мен момиче,какво  ти стана......2-3 дена агония,докато накрая и събрах багажа и и казах ,че ако тя излезе от тук повече няма връщане,ще съжелява и ще си чупи главата!Последва се отново агония в реване от нейна страна,"аз не искам да те лъжа,ти заслужаваш повече"...Ти си усмихнат,със желание за живот и енергия,а той е обраното на теб по спокоен,не му се излиза,стои му е се вкъщи ..... оправдания !

Викнах и такси и казах -" Аз ти взех багажа ,но не няма да съм толкова глупав отново да ти го върна,обикнах те ,аз ти ме се изплио в лицето!"

Да ,вързах се мамкаму,обихнах я,правих всичко за да се чуства оценена и щастлива.И какво получих? Може би защотото е на 20 и незнае какво иска,може би защото аз бях глупака и дадох повече от колкото е заслужавала? Незнам ,сега отново работим заедно и незнам как да се държа,показах чуствата си ,не мога да я гледам без да искам да я прегърна ...Егати турският сериал стана ! А отначало беше забавно и бяхме щастливи!

Опитах се след 2-3 дена да си я върна ,казвах и ,че не и там мястото,че взема грешното решение и ,че щом след 1 година живеене с него ,човек не се променя,отново ще бъде подтискана и нещастна,но без файда..(противоречих на себе си,след като и казах,че няма връщане назад )

Тя каза, че не иска да я търся повече,че е взела решение да остане при него.(ДАЛИ?) Всички ми казваха едно и също,не я търси повече,остави я ,тя ще разбере,че прави грешка,ти даде всичко за нея ,а тя ти е* майката,но не ги послушах,до момента в който тя ми каза да не я търся и не искала да има повече проблеми.Това е ...спрях ,виждам я как състоянието и беше както преди-начумерена,без самочуствие,без усмивка на лицето ,а докато беше при мен ,беше обратното на това!

Ем това е приятели,дълга лекция ви изнесох ,но това беше момиче ,което възприех на серизно ,в което се влиобих и исках да имам бъдеще с него.Дали грешката е била в мен,или в нея ,дали няма акъла все още и беше достатъчно глупава да я излъжат отново и да  не ме оцени ,не знам!Може би ме е използвала,да се разведри и да види хубавата страна на живота,след толкова мъки с онзи и сега след като се оспокои отново се върна и навря ,там в л*йната от ,които я бях отървал. Бях свикнал да нямам такива сериозни отношения и изведнъж ги имах,изгубих и ги и отново си върнах старият начин на живот.Ще го преодолея ,от ден на ден ставам по добре,просто ТЪПО Е !

Имах интерес към дадено момиче,забавалявахме се ,виждах интерес от нейна страна ,стигнах до натискания,кино,валидейшън и почти фук-клоуз,но не и по нататък.Грешките,които направих ме доведоха до това,осъзнах ги,но много късно..Бях прекалено нийди,исках си прекалено показно и настъпателно (търпението не е силната ми страна) и още куп глупости ,с които развалих привличането.Както и да е казах си няма да си развалям отношенията с нея.Днес стана така ,че я побазиках (съвсем леко ,небрежно),за нещо което я е наранило по някакъв начин и след това разбирам от други хора ,че се е разплакала.Отивам при нея и отново с небрежно отношение и усмивка се опитвам да я разведря.Получавам цупене и отказ на ответна рекация.Какво правите в такива моменти ? Извинявате ли се за това,че сте просто себе си? Защото аз не мисля,че съм направил нещо лошо,не се чуствам виновен за нищо ,като се има напредвид че съм приемал нейните бъзици с игнор ,а всъщност ми е било такова за да и тегля една голяма майна.Въпроса е там ,че работим на едно място и научам от другите ,че съм бил голям простак ...Това не е ли хубаво ? Поне вече не съм лепката,която искаше да Я Е** толкова много ,а тя му се е правила на трудна....  

Бях писал за едно момиче (колежка) в предишна тема преди време.Е върнах се сега и отново се опитвам да ескалирам до край.Стана така ,че на първата вечер лафче,смях,седна ми на скута,слушахме музика,говорихме си и на няколко пъти я целувах по връта силно,галех я по краката и нагоре ,къде стоеше,къде се дърпаше,виждах как затваря очи и се унася(усетих ,че и е хубаво),но до там.Повече не можах понеже тя се дръпна накрая и ми пожела лека нощ.На другия ден се прибирах от работа и по пътя откъснах една роза и я хвърлих през прозорчето в стаята и докато спеше.Легнах си аз в моята стая и както си стоя тя се мушка при мен и ме гушва.Почнах лека по лека да я целувам да я докосвам навсякъде,беше и хубаво,но в момента когато натиснах към "извора на живота" тя ми дръпна ръката и каза че е в мензис..казах и "дай да проверя" и отново опитах,без успех.После малко бъзици и тя излезе.По късно вечерта почна с едни въпроси:

-искаш ли нещо да ми кажеш ?
-не,ще ти покажа

Почнах да ескалирам но този въпрос тя го повтори 100 пъти след това.

-Не искам да действаш искам да говориш

А аз стоях и я гледах усмихнато.Продължих да ескалирам в отговор на въпросите и като почти стана така че и свалих бикините.Да почти......зе да ми писва и накрая и казах "Добре напълно те разбрах"

-Нищо не си разбрал

Че като почна да ме дърпа да ми скача ,но бях мн изнервен от цялата мъка вече и и казах да ме остави намира.Тя стана и тъкмо ще тръгва и аз я хващам за ръката и я гушвам.

-Първо съм те дразнила и ме казваш да те оставя намира после ме гушваш.Излизам на разходка малко (ядосана беше)

Да....вързах се мамкаму ....

Днес отново се бъзикахме ,опитах да ескалирам но нищо,дърпаше се понеже трябваше да ходи на работа.Сега получам смс отново с някви въпроси :

-Давала ли съм ти повод ,за да искаш да имаме нещо общо ?  WTFF ? Разбира се че ми даваш ве момиче,то се усещаше.
аз-аз знам какво искам а ти ?
-Отговори ми на въпроса,давала ли съм ти  ?
аз-НЕ нослето ти ми дава

И до там.Сега се чудя как да процедирам понеже след като се прибере от работа.Дали да се разберем окончателно какво иска тя ,понеже аз знам много добре ...или да се правя ,че смс-ти не съществуват и да си продължа с киното и опитите? Дайте съвет ,че започвам да се чуствам като загорял 60 годишен вдовец ...

Благодаря братле!А ако бъда честен момичето ме жегна и ми е готино с нея.Предната година отново бях с 2 момичета от работата (колежки),работата там беше съвсем различна..едната още при назначаването вечерта ме надъха да сме ходили на море (май месец...11 часа замръзнаха ми .... но след това добре се стоплих ).Но разликата между тях и това момиче е много голяма.Сещате се има момичета само за забавление,а има момичета,които могат да ти дадат много повече-е аз мисля,че това момиче е от тях.Но да на работното място след това нещата бяха леко отегнати,затова и аз не обичам да работя с познати.Понеже след като се наумя нещо и знам,че го искам няма как пък да се откажа от него.Не аз не искам да се кикотя с нея и да сме си приятелки(аз си имам приятели за тая работа),не мога цяло лято да съм по напрежение щото оня доло я набелязал (подяволите не мога да дам всичко от себе си на работа след като мисля за жена,просто не става).След като отида ще действам пък каквото стане.

Чуствали ли сте се някога ,че искате да видите отговор отсреща ?(както сега аз,натискам,върша цялата работа,в някои моменти се чуствам ниийди и си казвам "АБЕ НЯМА ДА СЕ НАТИСКАМ КАТО СЕ ДЪРПА")Точно тук не искам да прескоча границата с това момиче,но и да не изгубя интереса и (което в повечето случаи е по лошия вариант за мен).

Мokriy - Точно затова...и аз смятам,че онлайн простотиите ще ми развалят играта.Правя една основна грешка,която се опитвам от много време да преодолея...давам  И ОЧАКВАМ НЕЩО

Здр на всички!Имам един казус за разрешаване и търся хора, с които да го обсъдя.Работата е такава:

Ходих на морето на работата си ,в която съм от 2 години за няколко дена.Там срещнах момиче,с което се познаваме от 1рвата година(колежка).Допреди година не съм имал намерения никакви към нея,но този път е различно.Първите 1-2 дена яко бъзици,смях и като цяло хубави моменти.Разбрах,че сме в 1 квартира и след като ми беше поискала телефона на 2-рия ден я набелязах,че ще е моя.На 2рия ден вечерта се прибираме и пак яко бъзици от мен-реагиране от нейна страна+яко гушкания и ескалация (без кисове).И двамата сме на 21 да почертая,както и че е някъде 7ца и е туркиня(никога не съм имал някакви възражения относно тези малоумщини като религиозност и проче,а и надали за в бъдеще ще обърна внимание).Друго,което съм чувал поне за тях,че са малко по резарвирани от нашинските и т.н.Та на 3-тия ден тя се събрахме с колеги и пийнахме,тя се престраши и пии много малко уиски (беше споменавала,че не държи никак на алкохол).Доста я хвана след тва тряяше да я прибирам(е не на 4-крака ) и пак прегръдки и ескалация от моя страна,скъсах и роза от една граднка,снимки а-у  (барам си я ,а тя понякога реагираше учудено,но не се дърпаше)Заведох я в стаята,вкарах я в банята и такмо да се присъеденя под душа и тя ми тръшна врата под носа ....мамкаму...Та след това реших малко повече да ескалирам и като излезе по хавлия си я побарах,гу6ках и целувах по тялото,но нищо не стана понеже тя се дърпаше след като опитвах малко по твърда да "вляза",но както и да е пожелахме си лека нощ.На другия ден на работа яко базици отново и след като се прибрах (тя беше още на работа)и занесох друга роза и я оставих пред вратата.В 00:00 часа пристига Смс с текст "излез за малко" и ме извика да се кача в стаята филм да сме гледали-съгласих се.Пуснахме филма легнахме в леглото и тя се гушна в мен и гледаше филма,аз през тва време я браам навскъде,а тя ме гали просто по ръцете....опитвам се да кис-клозвам не се дава,спирам,след малко врреме пак продължавам,пак учудено се дърпа..почна да ми писва и директно и викам "приятно ми е с теб" а тя започва с шитове :

ТЯ:ТИ СИ ИМАШ ПРИЯТЕЛКА (вярно е ,но от 2 години с нея сме постоянно далече един от друг ,виждаме се на 2 месеца по 2-3 дена и някакси тази телефонна лиобов зе да ми писва...губи се трупката,ако ме разбирате....вярно обичах я много,но разтоянието мамкаму ...взех да изтивам);

ТЯ-НИЕ СМЕ КОЛЕГИ НЕМОЖЕ
аз:Чувал съм че колегианската е мн силна връзка блблалбал

ТЯ-АЗ НЕ ИСКАМ ВРЪЗКА ЗА ЛЯТОТО САМО,А ТИ ДА

АЗ-НЕ МИ КАЗВАЙ КАКВО ИСКАМ, НЕ МЕ ПОЗНАВАШ ОЩЕ

ТЯ:ДА,ДА ЗНАМ МИНАЛОТО ЛЯТО СИ БИЛ С 2ДВЕ НАВЕДНЪЖ + ПРИЯТЕЛКАТА ТИ ,КВО СТАНА С ТЯХ?

АЗ-НЕЩО,КОЕТО НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА,НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА

Легнахме отново на леглото,заспа и ме гу6на толкова силно че едва се отскубнах...аз си я барах навскъде като чикиджия и дественик ......Заминах си и си викам няя са занимам или ще става или не....

На другата вечер отново ме извика да гледаме филм.....Този път обаче си казах ще натискам яко пък ако ще да ми бие шамари.Почнах по грубата...докато стоим почнах да прокарвам пръсти в косата и и да я целувам по врата,стана и хубаво усетих тръпката ,тя затвори очи лек кис-клоуз след това и разтоврих краката яко натискане,дигнах я на конче,шептеше нещо от сорта :

ПРАВИМ ГРЕШКА;НЕ ТРЯБВА;  

Аз:Да не трябва,грешка е - и си продължавам.Брей най накрая да понатисна и котето с ръчичка...и точно когато свалих прашките и до половина (тя беше по нощница) ме хвана за ръка и до там ...

Е викам и  : ДОБРЕ РАЗБРАХ

Вземам да си тръгвам,че взе да ми писва 2 нощи по 2 часа надървен...вземе ми стане нещо ?   Тя идва и ме спира с "НИЩО НЕ СИ РАЗБРАЛ" Пак малко натискане,кис-клоуз и ми вика "ТРЯБВА ДА ЛЯГАМ СТАНА КЪСНО,ЩЕ СЕ ВИДИМ ПАК СЛЕД 20 ДЕНА" ПОЖЕЛАХМЕ СИ ЛЕКА НОЩ

Та на същинския казус.След 20 дена се връщам и незнам сега в момента как да процедирам.Дали да подържам връзка по телефона с нея (СМС,ФБ)или просто да я прекъсна докато не се върна.Проблема е ,че никога не съм бил добър в тия смс-закачки и зарибявания, не ми вървят както на живо бе...нестава...вчера след като си тръгнах  си писхмме малко,но на последният от мен бъзик не даде отговор.След като не ми е дала,ако я потърся ще бъда НИЙДИ ,но в същото време да не зема да я накарам да загуби интерес към мен.Това момиче събуди тръпка в мене все едно съм 12 годишно лапе...Сега хайде с вас да коментираме проблема ми....

ПС:Но понеже съм краен,или ще е*ба или не  във всички случаи няма да остая нещата така.