Много пъти, когато съм имал удоволствието да остана сам в компанията си, тъй като намирам себе си, за най-забавната и интелигентна личност с която съм контактувал. Разисквам различни въпроси, наскоро си мислех. Как всъчщност се е формирало, съзнанието ми, начина ми на мислене, начина ми на действие. И установих, че освен всичко оскатанало с което са ме увредили, тези с които съм имал контакт, са ме увредили и със чувство за страх от нещо което не съществува.
Още от деца, в детската градина ме заплашваха с това, че ако не се държа прилично майка ми няма да дойде да ме вземе. В училище ме заплашваха, че ако нямам добри оценки, ще бъда отхвърлен от обществото. в гимназията ме заплашваха, с това, че ако не уча, ще спя под мостовете и ще моля хората да ми купят хляб. Заплашваха ме с матурите, непрекъснато в продължение на цялата гимназия, учителите говореха само за това как няма да си вземем матурите, и от нас нищо няма да стане. В крайна сметка, се оказа, че само ултра катилите не ги взеха от първия път. Всеки който знаеше, как се казва столицата на България си я взе с аплодисменти.
От дете ме заплашват, как един ден ще свърши училище и ще ме грабне истинския живот. КОлко е труден и непосилен. Как едва ли не в един момент, вече всичко приключва и започват адските мъки. По голяма глупост от това няма. Заплашваха ме, как няма да мога да си намеря работа или поне не достойна такава, как ще бачкам за жълти стотинки и как, всички ще ми се подиграват.
Говореше се за това, как собствен бизнес могат да имат само супер умни и способни хора. Как трябва да имаш уникалната идея, която е хрумнала само и единствено на теб. В противен случай си мъртъв или поне гладуващ.
Нищо от това не се сбъдна, нищо от това не се оказа вярно. Дори напротив. Веднага след училище живота добива смисъл. А защо бе нужно да програмират страх в детските ни мозъци. И ако трябваше да ни е страх от нещо, защо това нещо не беше реално?
Само за момент да се огледаш около себе си и ти се изяснява, че бизнеси за милиони се ръководят от хора чиито обувки размениш с лява и дясна ще разберат чак когато влязат в болница в гангрена. Защо, бе нужно да сломяват детските ни стремежи? Защо бе нужно да ни програмират в страх като роби?
От години се опитвам да променя начина си на мислене, нямам особен успех, ако само за момент отвлека вниманието си, умът ми по навик и по програма залита на там на където не трябва. Вероятно, никога няма да мога да го променя изцяло. По всяка вероятност, ще заразя децата си със същото с което са заразили мен.
От какво трябваше да ме бъде страх, и защо трябваше?
Не съм свършил но трябва да излизам.
Един смислен пост да прочета от теб.Още от деца, в детската градина ме заплашваха с това, че ако не се държа прилично майка ми няма да дойде да ме вземе. В училище ме заплашваха, че ако нямам добри оценки, ще бъда отхвърлен от обществото. в гимназията ме заплашваха, с това, че ако не уча, ще спя под мостовете и ще моля хората да ми купят хляб. Заплашваха ме с матурите, непрекъснато в продължение на цялата гимназия, учителите говореха само за това как няма да си вземем матурите, и от нас нищо няма да стане. В крайна сметка, се оказа, че само ултра катилите не ги взеха от първия път. Всеки който знаеше, как се казва столицата на България си я взе с аплодисменти.
От дете ме заплашват, как един ден ще свърши училище и ще ме грабне истинския живот. КОлко е труден и непосилен. Как едва ли не в един момент, вече всичко приключва и започват адските мъки. По голяма глупост от това няма. Заплашваха ме, как няма да мога да си намеря работа или поне не достойна такава, как ще бачкам за жълти стотинки и как, всички ще ми се подиграват.
Говореше се за това, как собствен бизнес могат да имат само супер умни и способни хора. Как трябва да имаш уникалната идея, която е хрумнала само и единствено на теб. В противен случай си мъртъв или поне гладуващ.
Нищо от това не се сбъдна, нищо от това не се оказа вярно. Дори напротив. Веднага след училище живота добива смисъл. А защо бе нужно да програмират страх в детските ни мозъци. И ако трябваше да ни е страх от нещо, защо това нещо не беше реално?
Само за момент да се огледаш около себе си и ти се изяснява, че бизнеси за милиони се ръководят от хора чиито обувки размениш с лява и дясна ще разберат чак когато влязат в болница в гангрена. Защо, бе нужно да сломяват детските ни стремежи? Защо бе нужно да ни програмират в страх като роби?
От години се опитвам да променя начина си на мислене, нямам особен успех, ако само за момент отвлека вниманието си, умът ми по навик и по програма залита на там на където не трябва. Вероятно, никога няма да мога да го променя изцяло. По всяка вероятност, ще заразя децата си със същото с което са заразили мен.
От какво трябваше да ме бъде страх, и защо трябваше?
Не съм свършил но трябва да излизам.
Сигурно си наще набори,това което казваш...аз много добре разбирам,защото и мен така ме учиха(но не особено успешно)
Ай на бас,че тия глупости са ти ги говорили 'хора' които 'най хубавите им години са ибили в казармата'.
Има и друго,ей,една книга по въпроса-гарантирам няма си загубиш времето ако я прочетеш
https://chitanka.info/text/11553-systojanie-na-strah