Ами какво да ти кажа... Минал съм през същия път, мисля че много хора, които се занимават с пикап първоначално гледат много клипове / четат много теория, но не действат. Лошото е, ако този период продължи 2,3,4,5 години... Защото това е младостта ти, а колкото повече гледаш и отлагаш за бъдещето "утре ще заговоря момичето, което ме привлича", то никога няма да го направиш. Годините ще си минават, а най-голямата болка, която може да усети човек е това да се почувства разочарован от себе си. Болката не идва от това, че някоя си фръцла те е отрязала на улицата и хората около теб са те видяли, а от това, че предаваш себе си ден след ден. Знаеш какво искаш да направиш, но страхът от провал те спира.
Запитай се истински какво е по-ценно за теб, да продължаваш да гледаш клипове или в действителност да имаш момиче до себе си. Защото трябва да избереш само 1 път, няма как и двата.
Казваш, че почваш да мислиш преди да заговориш и в последствие изобщо не го правиш. Проблемът е точно там - мисленето. Имам един приятел, който учи програмиране. Супер е точен пича във всяка сфера от живота си, има си готино тяло, развива си собствен бизнес... До тук добре. Но винаги, когато съм излизал с него забелязвам колко много се пържи психически. Знае какво трябва да направи, вижда мацките, но почва яко да мисли и просто не ги заговаря. Този проблем и аз съм го имал и продължавам да се боря с него, но осезаемо намалява с времето. Пълнил съм си главата и с други глупости тип "какво ще си помислят хората за мен". От провинцията съм, малък град - Русе. Повечето хора си се знаят, защото всички избягаха в София и останаха много малко млади хора. Много време съм се оправдавал като ученик по този начин, постоянно отлагах, мислех си че ако отида в по-голям град този проблем ще се реши. Да, ама не. Дойдох във Варна и пак имаше подобни оправдания. Каквото и да правиш няма как да избягаш от себе си, или го правиш тук и сега или цял живот ще се самозаблуждаваш. Аз избрах първия вариант. Дори сега съм си в родния град, връщам се от пикап. Заговорих 4,5 момичета, едната беше от старото ми даскало, другата се оказа, че съм я апроучвал преди година и затова ме резна, с другите 2 нещо не си паснахме. Еми квовто такова, поне съм доволен от себе си, че съм предприел стъпка, макар и малка, която ме доближава до човекът, който искам да стана.
И последно, че стана доста дълго. Целият проблем на хората идва от тъпото мислене. Искаш да направиш нещо, но веднага почваш да мислиш за евентуалните последствия. Как ще ти се смеят хората, как ще се провалиш, как не заслужаваш ейй оная яка кака отсреща на улицата. Аз определям умът си като мускул. Ако не го тренираш, започват тъпи мисли, които те спират. Това, което съм открил за себе си, е че медитацията страшно много ми помага. И по точно така наречената vipassana meditation. Когато тренираш умът си достатъчно може да я използваш и в ежедневието, например днес, когато заговарях, благодарение на нея, когато ми излизаха мисли от рода на "тая кака е много яка, сигурно ще ме отреже", аз виждах кристално ясно, че това е просто мисъл. Това, което осъзнах за себе си е, че мислите не са част от нас. Те са ни утвърдени от учители, родители, абе може да се каже, че е социално програмиране. Прочети книгата "Силата на настоящето" на Екхарт Толе и започни да практикуваш. Не гарантирам, че и твоя живот ще промени както моя, но може да опиташ. Късмет и не се предавай.
|