CaPex_05,
 
Пишеш, че връзката ви е от 2,5 г. Това не е малко време, което да захвърлиш с лека ръка. Споделяш и че семействата ви се познават, заедно сте ходили на почивки и сте имали доста приятно моменти заедно… Т.е. отношения между вас, по написаното от теб, изглежда са били сериозни.

Да, отношенията ни бяха много сериозни. Всичко това на мен ми дойде като гръм от ясно небе.

CaPex_05,
 
Според мен, това е тест за вас двамата, доколко е силна връзката и любовта между вас.

Аз не знам дали е било тест, но тя един път не ме потърси, даже и не иска да ме вижда за да ми върне нещата. За мен е повече от ясно, че тя не ме желае и не иска да бъде с мен. Аз направих каквото можах. Това с намесването на 3ти лица одари дъното и я блокирах от всякъде.

Благодаря ти за съвета, но след мойте инвестиций да се оправим и съберем аз не получих положителен отговор. Няма какво повече да направя, въпреки, че я обичам.

Да упдате-на темата от станалото тези дни.

Събота я видях в едно заведение. Беше с братовчед си 18 год наркоман.. до него е стигнала да излиза... Каза само здравейте и изчезна в дъното на заведението. Правеше, че е супер щастлива. Разбира се аз не отреагирах по никакъв начин и даже не я поздравих.

Случката която искам да опиша е от този Понеделник. Аз такова нещо за първи път чувам и на всички ще им бъде смешно. Дрехите си ги пойсках още преди месец - е още не ми ги е дала.

Понеделник отивам да тренирам. С влизането в залата, собственика ми казва, че бившата ми се била свързала с жена му (фризьорка) и питала кога съм бил ходил да тренирам, че да мине и да ми остави нещата в залата.

Намесва трети лица без даже и да ги познава. Не иска да ме види и ме отбягва. Ясно е, че е гузна и я е срам. Явно ми е изневерила и няма очите да застане пред мен. За това явно и е скъсала с мен...

Звъннах и моментално и казах да ги хвърле. Отговори, че нямало да го направи и аз затворих телефона. Няма смисъл да говорим повече

Развесилих се много - 20 годинишно момиче не може да си реши проблемите сама и намества 3ти лица. Що за тъпотия, къде е уважението??

Чакам анализи - btw особено твоя!

Трябва да рискуваш и да играеш на макс, без лигавене. Точно както казва btw - студено да влизаш. И до ден днешен си спомням с присмех и гордост как врътнахме номер на една висша служителка с помощта на btw. Верно, направих много изцепки... но точно в тоя момент, загрях как да играя близо - далеч и как да рискуваш.

Можеш ли да разкажеш, защото ми стана интересно?

Shark, мерси и за твоя коментар. Опитвам се да се отърся от нея и да ми е по-спокойно. Вече излизах с 3 момичета за този период, но проблема е все още на лице - ти го спомена "единствената".

Единственото което мога да ти дам като съвет е - последвай какво ти казват момчетата тука. Трябва да рискуваш и да играеш на макс, без лигавене. Точно както казва btw - студено да влизаш.
 

Това за момента не мога да го направя заради факта, че тя не ме търси даже и да ми върне "парцалите". За мен лигавене би било ако тръгна да я търся отново й да напомням, чи си ги искам. Унижавам се....

Както btw каза, имам 2 сценария. Предпочитам на този етап да забравя за нещата и да не се унижавам допълнително за да си ги искам. Реално ако е имала и грам чуства като не я търся, тя ще го направи за да провери дали аз ги имам. Ако ли не, здраве да е.

[супер благодаря ти много]

Искам да продължа темата, защото вярвам, че има какво точна да се научим за точно тези "социални динамики".

Да обобщя какво се случи тази седмица:

Понеделник й писах в заповеден вид - събери ми нещата и като си в града ни, ми кажи да се видим и да си ги взема.
Получих в рамките на 15тин мин отговор - "да и аз се сетих миналата седмица и го направих. Не съм у дома, като се прибера ще пиша". Искам да кажа, че по същото време, когато го е написала съобщението е била с приятелка на кафе - имаше инстаграм стори (не я следвам вече там, казаха ми.) Следователно аз я контрирах със "супер благодаря ти много" (все едно ми върши услуга и не ми пука) и казах да потърси риза (коята знам, че я няма там). Върна ми списък какво имам и я сеен-нах.

Днес сутринта влязох във файса (там вече също я махнах). Има снимка където са я тагнали с мен от бала. Седи си още снимката. Няколко часа по-късно бях с авер на кафе и коментирайки я, той влезе в профила й и видя, че снимката вече я няма. СЛУЧАЙНОСТ? Аз също не я виждах, махнала я е.

По късно на центъра видях майка й. Каза ми, че се е прибрала но била болна с температура. Едва ли ще ме потърси да ми даде вещите тази седмица.

Идеята да се правя на щастлив пред нея отпада поне за сега, защото няма да я видя. Размишлявам на следните неща, нека чуя и вашите коментари:

- Не й е станало хубаво, че си искам вещите. Аз показвам, че съм над нея и че съм приключил. За мен парцалите не са важни, освен тениска на университета, където съм учил в чужбина. Тя знае, че ми е спомен и сантиментална стойност.

- Ако не е искала да ме вижда, можеше да прати нещата по куриер или просто да ги остави пред къщата ми. Тук според мен тя ще иска да ги държи като вратичка с цел търсене. Няма да допусне да не ми ги даде лично.

- Показва, че вече се е сетила с "и го направих вече". Контрирам супер, мерси - според мен влязох добре тук (мнение?). Отделно отговаря почти веднага докато е на заведение. Преди й писах как е, отговори след 24 часа..

- Триене на снимка от балът й преди 2 години. Какво цели? Знае, че ще ме издразни. Защо точно днес и сега когато е болна. Защо не я изтри преди, когато махна и всичките в инстаграма. Търси внимание. Знае, че ще разбера. Дали цели да я търся и да галя егото й специално сега докато е болна.

Във всеки случай НЯМА ДА Я ТЪРСЯ. Чакам тя да ме потърси за нещата ми. Каквото й да стане, просто ми е интересно с цел тази динамика на нещата. Било то поука или опит.

btw благодаря за детайлния анализ. Напълно съм съгласен и разбирам грешките си. Надявам се да си взема поука и да поправя там където куца.

И все пак ще опитам да оправя нещата, просто за себе си да знам, че съм направил всичко.

Тези почивни дни ще се виждаме за да ми върне нещата.

КАКВО трябва да направя според  Вас? Какво да кажа и как да се държа.

Надявам се това да послужи и на други. Ако не стане нищо аз съм се промирил и ще си продължа напред.

Благодаря за отговорите.

Не мисля, че е било тест. Ако тя ме е обичала и имала чуства към мен тогова защо ще иска раздялата на първо място?

Да показах слабост и реактивност, но не до такава степен, че да се унижа. Просто и казах, че щом не ме е търсила до сега, няма смисъл да се търсим изобщо. Беше с цел да видя самата тя как ще реагира и дали ще почне да се валидира и извинява - това не стана. Все едно и беше все тая и не й пукаше.

След това скрива инсграм история от най-добрият ми приятел с цел да реагирам и да я гоня.

До колкото за това, че си пойсках нещата обратно, не мисля, че сгреших. Когато имаш вещи у друг човек и не подържате контант е редно да си ги взема обратно.

Надявам се, когато се видим да си изясним работитите, макар, че тя е човек бягайки от отговорност и проблеми. Даже и да иска да се съберем, ще чака аз да оправя нещата, а не тя.

Попринцип съм склонен на втори шанс. Но не знам как да подходя за да не се унижа самият аз и същевременно да не изглежда жалко, че съм я чакал през този месец.

[По пътя към раздялата]

Здравейте! Ще го карам по накратко за да обясня ситуацията и проблема свързан с раздяла с момиче. Връзката ни продължи 2 години и половина. Аз съм на 28, тя на 20. Търся отговори и съвети как мога да поправя нещата и как да процедирам да си я върна.

Запознахме се преди ковид докато беше ученичка в 12ти клас. Не очаквах да имаме такова развитие и в началото беше просто флирт. Прерастна във връзка, пътувания, почивки заедно и със семействата ни. Връзката ни беше добра, без караници и пълно разбирателство. Винаги аз съм бил водещия и тя ме е слушала за всичко. През времето мога да кажа, че даже ме е задушавала с внимание.

Разликата в годините не е била проблем. Родителите й имат сходна разлика и тя го приема за нормално. И двамата сме от заможни семейства и тя е напълно обезпечена финансово. Има кола, хубави дрехи и нищо не й липсва (важно е за да се разбере, че от мен не й трябва нищо).

От провинцията сме и двамата живеехме в един град. Заради мен и семейството си (да бъде по-близо) реши да кандидаства във В. Търново. Още в началото там не й харесваше и вземахме решение да се мести в София. Това стана м. Ноември 2021. Идеята й беше да живеем заедно в София и да прекарваме повече време двамата.

Искаше да я подкрепя за местенето, защото родителите й не бяха ок да бъде толкова далеч. Заради връзката ми с тях и добрите отношения аз натиснах и я записахме в София. Горе долу по същото време дойде семеен проблем в нейното семейство - майка й беше с диагноза рак. Това много я промени и почна да се държи различно и намали времето с мен за да може да бъде с майка си. Поради здравословното състояние на майка й постоянно имаше караници в тях за нейното местене в София. До последно тя не знаеше какво да прави и влезе в някаква депресия. Следваха срещи (1-2) с психолог. Тук смятам, че психолога и промени мисленето, защото й казваше да гледа себе си на 1во място и нейният живот, след това на другите. Преди да скъсаме пак беше говорила с психолог.

Въпреки недоволството от страна на техните, през м. Март'22 тръгнахме заедно към София за да учи в университет там. Тук искам да вмъкна няколко работи:
- Аз я записах и тиках да учи там за да бъде щастлива
- Помогнах й за намиране на квартира и местене
- Давах й пълна емоционална подкрепа въпреки, че нейните (майка й) не бяха съгласни да се мести
- Баща й нямаше да я пусне без мен да отиде в София (по-нататък си мисля, че ме е използвала за това)

По пътя към раздялата
Първата седмица на м. Март'22 я прекарахме заедно в София и след това се върнахме у дома заради химиотерапия на майка й. Следващият weekend тръгахме отново към София, където седях 2-3 дни и се прибрах за да работя. Върнах се в София следващият weekend. Като цяло от 4 weekend-а в м. Март - 3 съм прекарал с нея, само последната седмица не отидох. През цялото време тя говореше, че трябва да се преместя там и да бъде повече с нея.

Въпросният последен weekend, тя излезе с колеги от университета. Трябваше да се прибере в понеделник, но не го направи като каза, че в 12 на обяд е прекалено късно да пътува. Същата вечер ми обяви, че излиза с колеги отново. Аз се ядосах и на сутринта и казах, че това за мен не е ок тя да предпочита компания на непознати като изришно се бяхме разбрали, че ще се виждаме. Казах й като се прибере да се видим и да говорим.

На другият ден се видяхме когато тя се върна у дома и тя ми хвърли бомбата, че сме били на различни страници от живота, че съм я бил задушавал и че иска почивка. През това време можело да бъдем с други ако имаме възможност. Аз го приех хладно и станах и си тръгнах казвайки, че я обичам и че искам да бъдем заедно. Но няма да я насилвам и ако иска да бъдем заедно да работим по въпроса или да се разделяме.

2-3 дни по късно се видяхме по моя инициатива, където тя казва, че аз съм й нямал доверие и че трябва да се разделим за месец като в този месец аз трябвало да мисля дали й вярвам. Тук последваха коментари, че много двойки така правели и ако сме минели през този проблем, сме щели да бъдем по силни от всякога.
След месец тя щяла да ме потърси (след Великден, по-същото време тя прекара седмица в Турция заради операцийя на майка й) и аз до тогова да съм мислел дали й имам доверие.

2 седмици без контакт и преди Разпети Петък й звъннах и казах, че щом не ме е потърсила до сега явно няма чуства към мен и няма смисъл изобщо да се търсим. Споменах й, че се чуствам наранен и обиден, че ме е използвала и че е унищожила една прекрасна връзка. Като цяло държанието й беше пълен непукист, все едно нищо не е станало.

След празниците от Турция като се прибра, скри инстаграм историйте си от най-добрият ми приятел, но не от други общи приятели и братовчеди. Показва, че й пука. Нищо сериозно не е качвала до сега. От баща й знам, че почти не излиза и не използва свободата си която искаше.
Вчера й писах да ми събере нещата от София й като се прибере да се видим и да ми ги даде.

Въпроса е как да го играя за да си я върна.

Лятото след уни ще прекара у дома работейки за баща си. Искам да вмъкна, че тя тук няма никакви приятели и заради това беше главната причина да отиде в София да си намери среда.

Благодаря Ви!