Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Декември 02, 2023, 13:27 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


"Ако достатъчно дълго време седиш на едно място, целият свят ще мине пред очите ти." – Китайска поговорка

Започни да живееш живота си сега! Научи се да заговаряш непознати жени!

Екипът на pickup-project организира групи за нови обучения през 2023г.

За записвания попълни формата:

https://pickup-project.net/%d1%83%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d0%b9/

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1] 2 3 ... 10
 1 
 -: Ноември 30, 2023, 22:21 
Започната от dvt32 - Ново от dvt32
Plazza - дискотека (София)

Според мен най-кофти дискотеката в Студентски град за pickup (а всъщност преди да дойда в София очаквах, че там ще е най-доброто място Смотан).

Плюсове
- 1. Доста привлекателни момичета (не "доста на брой", но пък "доста красиви" Усмивчица)
- 2. Близо до други дискотеки
- 3. (?) По-малко хора (и затова потенциално можеш по-лесно да изпъкнеш от тълпата и да грабнеш вниманието на момичето)

Минуси:
- 1. Малко хора в сравнение с другите дискотеки наоколо (дори и в петък/събота)
- 2. Кофти разположение отвътре (изолирани маси/сепарета и трудно можеш да достигнеш до някое момиче)

---

The Shots - бар (София)

Добро място за загрявка преди дискотека в Студентски град. Готин

Плюсове
- 1. Сравнително удобно разположение за заговаряне.
- 2. Безплатен вход
- 3. Има както открита (тиха), така и закрита (шумна) част.

Минуси
- 1. На закритата част е доста тясно.
- 2. Няма чак толкова много момичета в сравнение с дискотеките наоколо и други барове по центъра.
- 3. През студените месеци е по-слабо.

 2 
 -: Ноември 30, 2023, 21:18 
Започната от dvt32 - Ново от dvt32
Club Eleven (София)

Читава дискотека в Студентски град. Предпочитам 33 и Illuzion, но и тук е опция, ако можеш да преодолееш минусите. Завърти очи

Плюсове
- 1. Доста на брой супер красиви момичета
- 2. Два етажа (макар че май рядко работят и 2-та едновременно)
- 3. Има и малко по-chill зона в началото на дискотеката (където има по-малко хора, по-спокойно е и е по-лесно да заговориш и да проведеш по-дълъг разговор).

Минуси
- 1. Кофти разположение отвътре (трудно можеш да стигнеш до някое момиче и на двата етажа, заради това как са разположени масите и бара)
- 2. Почти всяка вечер идва изпълнител, който малко или много грабва вниманието на момичетата там.
- 3. На втория етаж е мега тясно и горещо.

 3 
 -: Ноември 30, 2023, 21:05 
Започната от dvt32 - Ново от dvt32
Bar Memento [Rakovski] (София)

Добро място за загрявка преди дискотека. Ухилен През топлите месеци Beach Bar е по-добър избор според мен (точно едно до друго са двете заведения), но предимството на Memento е, че работи целогодишно.

Плюсове
- 1. Добро разположение (удобно за заговаряне, лесно може да стигнеш до което и да е момиче)
- 2. Има част на закрито и част на открито
- 3. Безплатен вход
- 4. Близо до други барове/дискотеки
- 5. Работи целогодишно
- 6. Можеш лесно да си чуеш приказката

Минуси
- 1. През студените месеци има по-малко хора.
- 2. Има хора само докъм 2-3 ч.
- 3. Малко пространство.

 4 
 -: Ноември 28, 2023, 01:08 
Започната от dvt32 - Ново от dvt32
Carrusel Club (София)

Според мен една от най-добрите дискотеки в София за pickup (и не е чалга). Завърти очи Добър заместител за парти в четвъртък е, ако не успееш да влезеш в EXE.

Плюсове
- 1. Много на брой красиви жени на едно място
- 2. Добре разположено отвътре (удобно за заговаряне, 2 етажа, има и по-тихички зони)
- 3. Близо до други дискотеки и барове по центъра.

Минуси
- 1. Труден вход (дори и да си сам, трябва да отидеш рано или с резервация, за да те пуснат петък/събота)
- 2. Понякога става твърде голяма гъчканица вътре и става трудно да стигнеш до момиче, което те кефи.

 5 
 -: Ноември 26, 2023, 02:45 
Започната от Zalmoxis - Ново от Zalmoxis
Приземявам Пишкоудължителя до някакво заведение в Плевен, дето ми казаха, че било вървежно. Събрах погледите на всичките двайсет посетителя, ама отказвам да сляза. Уат дъ фак, двайсет човека, пет-шест маси хора? Докато свалям каската и ръкавиците се оглеждам наоколо - няма движение, като във уестърните сме, призрачните градове, ония спят по масите. Реших все пак да изпия нещо студено, преди да продължа нататък.
   
   Ставам неволен свидетел на някаква тийнейджърска драма. Девойка, дето ми приличаше да е на не повече от шестнайсет - такива шамари напра на едно лапе, дето ми приличаше да е на двайсетина, че не е истина. Ония му се дорева. Меки са им китките на днешната младеж. Девойката после го замери с някаква плюшена играчка, паднаха чаши, бутилки... Аз, като възпитан човек, започнах шумно да пляскам. Такова представление изисква да бъде правилно оценено. Отнесох свиреп поглед от девойката, който посрещнах с усмивка, а после улових тъжен поглед със зов за помощ от малоумника. Вдигнах рамене, харесах си маса и седнах.
   
   Дръпнах една цигарка, две... ами, няма кой да ме обслужи. Явно в Плевен трябват някакви специални заслуги, за да си поръчаш минералка с лед. Или поне да си почетен гражданин, де да знам. Станах да си ходя. Бойната девойка ми вика от място:
   
      - Какво има? Защо тръгваш?
      - Жаден съм, пък шоуто свърши...
      
   Оная оглежда масата ми, явно схваща ситуацията и почва да крещи. На някаква "Геца". Геца е с бюст 150 санта. Само дето задника й е поне 200 санта. И репликата "Ей сега ще го оправя тоя" предизвика лек ужас у мен и заложи началото на няколко кошмара, които ще сънувам в бъдеще. Включваме дипломацията.
      
      - Дай да не занимаваме Геца, изглежда заето момичето... ще те изчакам да се съвземеш от битката и тогава ще ти поръчам...
      
   Оная леко се усмихна. Вероятно иронично. Тя била управителката, не била сервитьорка. Боже мили, къде попаднах?!? Естествено, аз съм любезен човек:
   
      - Извинявай, забравих, че управителките не можете да запомните една поръчка, ще си изчакам Геца...
      
   Хоп, изправи се и идва. Направо ми излезе въздуха. Егати якото тяло. Ооо, уникална. Изпъната като струничка. Не знам защо не го бях забелязал преди. Направо ти идва да й сложиш една найлонка на главата, че да не й гледаш кривия нос, да я хванеш за двете тънки ръчички и да я счупиш от блъскане отзад. Идва при мен, усмихва се:
   
      - Какво ще искаш?
      - Оборота
      - Много забавно, да...
      - Водата ви хубава ли е?
      - Перфектна. От цяла България идват тука, да пият вода, не си ли чувал?
      - Проверявам, да не са ме излъгали. Коя вода ще ми препоръчаш?
      - Банкя...
      - Ти сега гледаш да ми пробуташ някаква застояла, дето никой не я иска, нали? Викаш си "Тоя мяза на шматка, дай да му продам от най-застоялата вода". Я ми дай "Девин".
      - Мога и още по-прясна да ти предложа - позасмя се - Да ти опъна един маркуч и да пуснем крана.
      - Края на маркуча го мажете ли го с лимонче? А после сметката по водомера ли ще я засичате?
   
   Леко се задави от смях. Провикнах се през рамо:
   
      - Гецаааааа... дай маркуча!
      
   Геца така се изстреля, че за момент помислих дали наистина нямат маркуч.
   
      - Сега сериозно, какво искаш?
      - Не е прилично да кажа, ще те уплаша преди да се запознаем... - оная пак се засмя - Вземи едно меню и сядай до мен да ме ориентираш...
      
   Доста време се закачахме с девойката, докато чоплехме по менюто. Най-накрая я оставих да ме убеди да разцъкаме заедно с нея по една гофрета с плодове и сладолед, като да я прекараме с каничка бяло вино. Странно, не знам на къде отиваме въобще с нея, оставих я да осмуче цялото вино. Нямам никакъв план, ама всичко върви много лековато - закачки, забавления, малко по-сериозни теми. Оказа се, че е на двайсее и ена. Въобще не й личи. Наложи се да си сваля пет години, че да не вземе да ми вика "Чиче". Сефте го правя. Ама вече май ще е по-редовно, щом номера мина без въпроси...
   
   Изневиделица ми влиза обаждане от Валерката. Съвсем го бях отебал! Стигнал и той до Плевен, търси ме къде съм. Аз неразумно му споделям локация. Вдигам поглед към масата и виждам чаши с вино, недоизядени гофрети - със топинги от два шоколада, карамелче, ягоди и какво ли още не. Мамка му. И това са ни вторите гофрети с петите чаши вино. Жаден бях, пак бях прегрял от мотора... Валери ще се побърка. И после ще ме побърка на тренировките.
   
      - Сладур, спасявай ме... крий гофрети, крий вина... само ти ядеш и пиеш такива неща. Дай менюто тука и да поръчаме нещо здравословно...
      
   Геца тича, тресе сланините, отнася. Аз трескаво обхождам менюто. Пилешко... ама пържено. Не. Свински ребра... ама много мазни. Не. Сандвичи някакви... имат тесто. Тия в Плевен не са чували за здравословно ядене. Девойката и тя е в шах, чудим се заедно по менюто.
   
      - Гецааааааа... - оная пак търчи - Душа, кажи да нарежат два домата и една краставица, само сол да сложат, без олио, без зехтин... И ми дай една минерална водичка, каквато и да е...
      
   След малко Валерката се появява, паркира си мотора до моя и се хлопва при нас. Поглежда останалата гофрета. Поглежда мен. Обяснявам му, че не съм пипал, въобще. Ако иска да пита Викито. Викито я усещам как иска да се хили като идиот. Валерката гледа подозрително, не вярва. Дойде Геца, донесе импровизираната салата. А аз бутам девойката:
   
      - Ето, кажи му, четирсет минути чакам за тая салата. Още не бяха узрели доматите, после бране, миене, рязане... отидоА читирсе минути...
      
   Добре че стояхме близко - Викито ме прегърна да се хили, че да не види Валери. Хм, реших да попрекаля, така или иначе беше измсукала бая вино.
   
   
   После леко се дръпна, огледа ме от близко и започна да ме целува. Съвсем не очаквах, трябваха ми няколко секунди да се окопитя. Половин минута сме се мачкали, аз пускам ръце насам натам, Валерката нещо протестира - даже не го отчитам. Девойката като ме пусна, рече "Дай си телефона". Хм. Не знам какво и как направих, ама много яко! Отключвам, подавам, гледам Валерката надменно. Да гледа и да се учи. Вземам си телефона, а там, отворени Notes и написано "Имаше шоколад по устните". Fuck. Пиша "Знам че лъжеш, но ще се направя че ти вярвам".
   
   Опитах се да стана, че простата ме алармираше от известно време и залитнах. Пуу, на няколко чаши бяло вино само и ме е хванало сериозно. А може и от жегата да е било, то студеното винце влизаше много добре. Опитвам се да си дам вид, че нищо ми няма, ама явно се е забелязало, щото Викито дойде след мен, пита дали всичко е наред. Ами... не е наред. Питах я дали нямат някое диванче отзад, да се метна да му дремна час, час и половина, да се съвзема малко. Нямали. Обаче Викенцето живеела на близко и щедро предложи да дремна у тях. Поглеждам я, повдигам едната вежда, а тя притеснена "Не, не, само да спиш". Да бе, и аз това имах предвид...
   
   Директно заебах Валери да виси в заведението и да плаща сметката, успяхме да стигнем до апартамента й, а по пътя вече съм я награбил... като цяло отива на добре работата. Влязохме в апартамента, аз си я подпрях на стената, щото не мога да се ориентирам на къде е леглото, а Викито някаква "Аз мога да ти предложа само секс". Да бе, добре, даже идеално, аз не си търся втора жена... Направо я вдигнах във въздуха, понесох я и като видях легло - метнах я там, след което почнах да хвърлям дрехите, че бях умрял от жега. Карането на пистов мотор нещо ми прецаква терморегулацията. Метнах й се, почнах да си я разопаковам, оная получава гърчове при всяко докосване, аз вече буквално си представям как я дъня като Хилти панелна стена в неделя, осем сутринта - злобно, продължително и безпощадно. Оная се дръпна.
   
      - Имаш някакви чувства към мен, не мога така...
      
   Протестирах. Рекох й: "Празно ми е сърцето, нула, нищичко, даже не ти помня името...". Не, не и не. Убеждавам я, че съм пълен боклук и само искам да я тряскам. Не вярва. Натиснах я - оная се разсърди, стана от леглото и ме остави със стърчащо доказателство на тезата ми. А аз не мога да разбера какво обърках точно. Замислих се дали да не стана, да й бия два шамара и да я надупя. Ама само в плевенския районен съд не са ме викали.
   
   Лоши впечатления от Плевен. Много лоши. Валерката се дръпнал до Ловеч, чака ме да тренираме в някаква зала. Направо ми спря тока, два часа тренировка за краци, половин час кардио после. Висим по заведенията, а аз гледам как да не колабирам. Валерката ми реве: "Ти еба оная и сега не ти се занимава". Не ве, смлях се, чичо няма сили - три часа мотор, три часа трениране явно са ми лимита, нямам сили и за вечерта.

 6 
 -: Ноември 26, 2023, 02:42 
Започната от Zalmoxis - Ново от Zalmoxis
   Валерката идва тъжен и почва да върти и суче: "Ай утре да тренираме на Слънчака". А? Що там? При боклука? Увърта, срамува се, накрая призна. Посочи там една в края на залата, предложил й да излязат, тя тръгнала да го реже и той й предложил направо утре да я води да тренира на плажа. В Слънчака. Питала го мацката с какво ще ходят, той й показал моята кола пред залата, щото моторите сме ги зарязали, че тренираме долните крайници и никак не е добре да се кара мотор след това. Нали, ако ти се живее.
   
   Обаче тук следва тактически проблем, щото явно бях спрял "на мястото на шефката". Така е, като не съм на ясно с местните традиции и обичаи: виждам свободно място и паркирам. После някаква кифла идва да ми обяснява, колко съм бил нагъл, а аз я питам дали има желание да й вкарам един палец с плюнка в задника. Това е нещо, като ефекта на пеперудата. Абе доста народ събрахме, да гледа сеир, преди въобще да разбера какъв й е проблема. Особено време отделихме на пресечната точка: това място всички знаели, че е нейно; а при мен всички знаят, че ми духат нежно преди да си преместя колата. Беше титаничен сблъсък - ни кола се премести, ни духане имаше. Само си начесахме езиците. Пък аз съм на принципа "Не съм от тука и съм за малко".
   
   Та на Валерката мацката явно също е била свидетел на случката, щото питала Валерката "Това не е ли колата на ония ей там". Валерката е мозъчно ощетен - не се сетил да излъже, че колата е негова и ми я е дал да покарам. Вместо това казал, че се движим заедно, аз съм по-големия му брат. Както вече казах - мозъчно ощетен, но пък добродушен: не ме е налял да каже че съм му чичо. Мацката като чула за мен и се навила.
   
   Седя и му набивам мозък: така и така, една мацка, чак до Слънчака. Мен не ме кефи особено - теб те кефи, пък както ми разправяш, тя иска да скача на мен. Вариантите са два - или рязко се разболявам и отивате сами с моята кола, или отиваш и й казваш да извика някоя готина приятелка. И моя треньор го хвана срамежливото. Заплашвах го, молих го, той обаче се е гипсирал. Наложи се аз да оправям нещата. Натресох се на мацката, да се запознаем, да видя коя ще водим утре на Слънчака.
   
   Аз ли влязох с много енергия, Валерката ли я беше подготвил... нула съпротива. Обясних й да взема за утре приятелка, щото не си падам по чеверметата. Не знам дали разбра аналогията или не я разбра, ама веднага се съгласи. И почна да ме залива: това й бил номера, онова й бил инстаграма, утре в осем щяла да е готова, нали сме отивали само за два-три дена с преспиване... Поглеждам към Валерката и искам да го убия. Какви глупости й е говорил на тая? Той чупи пръсти притеснен. Ама й кимам там, вметвам по едно "Ще го решаваме на момента" и "Както ни е кеф". Аз бях разбрал за през деня, да тренираме, какви два-три дена?!?
   
   Мацката е някаква волейболистка. Метър и деветдесет и пет. Колкото аз съм квадратен в раменете, толкова тя е висока. Питах Валерката това ли е неговия тип, щото той си се върти около един и осемдесет. Може пък да го кефи, да е като сукалче пред нея? Валерката вика "Всички са моя тип". Ей, не знам как не му обърсах шамар. Това ли му е тактиката? Да обикаля и на произволен принцип да предлага на девойките да ги води на Слънчака с преспиване, с моята кола?!? Бая дълга лекция му четох. Нищо не му влезе в главата. Пратих го да подгрява волейболистката вечерта, да й се мотка в краката, а аз ходих на спокойствие да се вея по заведения. От десет заговорени момиченца: две брутални отрязвания, с останалите тръгна разговора, като с една доста по-сериозно. Ся, можеше да не им влизам с "Искаш ли мляко от бик към бейлиса", ама имах нужда да отпусна края. Ама не се открехнаха за вечерта. Общо взето провал и още няколко контакта, дето едва ли ще ги ползвам някога.
   
   Сутринта се будя в осем без петнаасе, Валерката някак е влязъл, виси като хирург над главата ми, а аз бях сънувал поредните глупости. Почти му избих зъб, ама се свести бързо. Трябвало да тръгваме, чакали ни. Аз съм разглобен: мускулни трески, недоспал от обикаляне на заведения... едва се вдигнах. Хубавото е, че след ден с толкова малко храна и толкова много тренировки - почти нищо не излиза отзад. Тялото усвоява всичко. Пести време сутрин. Щях да се блъсна няколко пъти. Тия карат все едно целта на живота им е да си закарат детето на детска градина и да идат на работа. Как да е, накрая намерих мястото на срещата. Чакат ни трички.
   
   Не е една. Не са две. Три са. Търкам очите. Пак са три. Със спортни сакове. Поглеждам Валерката, той ми казва "Аз ще взема две, ти щото си по-стар ти се пада само една. Да не си скатавал от тренировки!". Поглеждам ги как са равни по височина и се сещам как оная подпираше два метра. Рекох му да ги взема и трите. Ей, това лапе как се зарадва. Слиза, подкарва ги като стадо.
   
      - Аз може и отзад... - чувам едната да казва през отворената врата
      - Отзад е задължително, не съм и очаквал друго - повдигам сънено вежди и се чудя дали не сънувам
      - Не, аз наистина предпочитам отзад - настоява тая, като се обръща към мен
      
   Спогледахме се. Отне й време да се усети, ама не каза нищо. Седна отпред. Оправи ми се настроението. Годинките са двайсет, двайсет, деветнайсет. Съотборнички. Не знам как ги тренират тия волейболистки, ама телата им са лети като по калъп. Пътуването беше епично, спряхме в Бургас да се подкрепим с по три тавички суши с Валерката, после атакувахме Слънчака. Намерихме заличка да тенираме, девойките ни надъхваха, после Валерката ги натренира и тях. Йоб, едната прави напади в ход с осемдесет кила щанга. Крачето й тънко, колкото моя бицепс... откъде тая сила, какво става тука?!? И издържливо - върти обиколки на заличката, не спира. Метнах да Валерката да им спре тока, да не ни го спрат после те.
   
   Нямаше как, спретнахме си и състезание по силов трибой - кой ще черпи коктейли на плажа. Валерката бутна сто и десет от лежанка, аз се раздадох на сто двайсет и пет без особен зор. Обаче после кучето клекна със сто и деветдесет, а аз едва избутах сто и шейсет. Вербувах две от девойките, навих ги да дърпат на тяга заедно с мен. Успяхме да отлепим двеста и двайсет, бая дърпат девочките. По двайсет кила всяка. Валерката направи неуспешен на двеста. После дръпна сто и деветдесет. Като махнахме четирсет кила от моя резултат, дето дърпаха мацките с мене и загубих позорно. Те пък девойките му сипаха, рекоха ми "Ти изглеждаш по-яко, нищо че дърпаш по-малко". Валерката му стана малко тъпо, ама го успокоих че аз ще плащам и му се оправи настроението.
   
   Плажче, коктейли, плуване. Като ни писна се дръпнахме към хотела, на басейна. Валерката плува като епилептик по време на гърч. Аз сериозно, не разбрах, че плува - скочих да го спасявам. Момичетата бая се смяха, като го извадих от водата на сила. Та му направих показно: по една дължина на басейна в различен стил. И се уморих. Все пак съм на годинки - то карай до Бургас и зарибявай лапета, то яж суши и зарибявай лапета, то тренирай и зарибявай, то после спасявай удавници... Нанагорно ми дойде. Метнах се на шезлонга, пратих Валерката да плува - да се учи. Те пък ме налазиха - една девойка се опъна от ляво, една от дясно. И си говорят с медени гласчета. Аз от време на време вметвам по някоя реплика, те се попикават от смях. Като се оплакаха от жегата им хванах шезлонгчетата и ги дръпнах едновременно плътно до моя, че да хванат и те сянка от чадъра. И... не знам как, ама съм заспал. Дядо, Бог да го прости, така заспиваше: пускаше си парламентарен контрол и се унасяше да дремне. Явно е генетично.
   
   Помня, че в просъница някоя ме пита дали да ме намаже с масло. Аз се сетих за татуировката, рекох й да маже. Не знам колко време е минало, ама пак леко отварям клепачите: едната ме маже от едната страна, другата от другата. С елементи на масаж. Викам си "Нека мажат, нека мачкат" и пак се унесох.
   
   Честно, Валерката е много прост. Разбуждам се от болка. Изплювам някаква коса. Отварям едното око. Прегърнал съм волейболистка, те тъпите шезлонзи са евтинджос, нямат подлакътници. Завъртях главата на другата страна. Пак коса. Бе... колко й е дълга косата на тая? Не. От другата страна съм прегърнал друга волейболистка. Поразместих се. Гърба боли, те са ме разпънали като на кръст - всяка е затиснала по една ръка. Размърдах се, наместих ги. Пак боли, мама му стара. И то не е гърба. Отварям пак клепачите, поглеждам - Слънцето се е изместило, от гърдите надолу ме пече яко. Крака, корем, гърди - целия съм изгорял. Мацките и те. Крещя "Валериииии", ония търчи. Маамустара, премести тоя чадър, не виждаш ли че сме заспали? Той ходил да натиска третата в басейна, ходили да ядат, ходили не знам си къде... Ох. Събудих двечките. И те крещяха на Валери. Едната изгоряла от дясно, другата изгоряла от ляво. Като преодоляха първоначалния шок и падна голям смях. По команда "Във формация" едната мацка ми застава от ляво, друга от дясно, а аз седя в средата. Така изглежда че имаме равномерен тен, прикриваме си неизгорелите страни. Обясних им за Волтрон и Ефир 2. Не срещнах разбиране...
   
   Взели сме си едно апартаменчте, две стаи. Аз след дрямката на басейна вече предвкусвам какво ме чака вечерта. Тричките си направиха устата да спят заедно, ама аз бързо им обясних, че ще е прекалено педалско да ме слагат да спя с Валерката. А и ако през нощта той забрави да мести чадъра - сутринта ще ме намерят на пепел. Едната убеди другата, че много добре сме спали следобеда, та нямало да има проблеми и... бахти, аз не вярвам какво ми се случва. С треперещи ръце чопля по навигацията, да видя къде да ходим да се разбиваме вечерта.
   
   Разсипахме се по заведенията, някакви пичове отчаяно се опитват да дърпат мацките, ама Валерката ходи да раздава случайни колена и рамена. Остатъци от дето е бачкал като охрана по дискотеките. Скъсаха се да черпят нашите мацки, нямаше сметка за плащане - Валерката даже им поръчва какво да ги черпят, че да пие и той на аванта. Ама аз нали съм идиот, и не ми се седи мирно, та реших да стрелям на посоки с други мацки наоколо. Така, да минава времето. Греда, греда, греда. По едно време не знам и аз как, се заприказвахме с една шантава и ме дръпна в нейната компания. Пет-шест момичета. Три ми приказват една върху друга, аз кимам на посоки щото от музиката не чувам нито една, подават шотове, аз си ги дъня. От време не време крещим нещо заедно, аз се правя че знам какво крещим. Махам там с ръце, викам. Важното е да си в джаза. Една ме хвана и ме задърпа, рекох си че ще ходим да пикаем. Не знам що така реших, ама точно това си помислих. Те нали ходят заедно да пикаят, по двойки. Та... де да знам, логика някаква съм изкарал. Излизаме от дискотеката, а оная шах и мат пияна. То аз съм пиян, ама щом я държа да не пада - не знам как да опиша тя колко е зле.
   
   Подпряхме се на някаква пейка, дето беше заета - ние си се подпряхме от задната страна и се налазихме някакви такива. То минават хора, то онези на пейката се възмущават - на нас не ни дреме, на мен ми е като в сън някакъв. От къде се появи една от волейболистките ми - нямам идея. Нито помня какво каза. Само помня, че оная пияната почна да крещи "Ти що не ми казваш че си имаш приятелка". Аз някакъв се оправдавам, викам "Не знаех, че имам, ебахти". А на ум си добавям "Аз си мислех, че само съм женен". И разтурихме цирка, хванахме волейболиските с Валери и тръгнахме да се прибираме. Сега, че не уцелихме хотела от първия път е ясно. Ама втория и третия път... Влизам в някакъв хотел, намирам стая, дето мисля че е моята и бия шута. А вътре някакви хора, стресирани. Аз им викам "Ко прайте в моя апартамент ве?!? Да н`са плющите на мойто легло, а?". Ония насират. Сега е смешно - тогава не беше. Егати, три горе долу еднакви сгради на един и същ комплекс. Аз как да запомня от воле коя е нашата сграда?! Пийнал?
   
   Както и да е, намерихме правилното място. И аз, с целия си пиянски акъл - направо в тъмното сипах в шепата хапове и айде - колкото ми се е паднало. Няма да се излагам! Ако ще се мре... това е правилния начин. Успяваме да се изолираме аз и двечките ми полу-изгорели кифли сами в стая и аз си викам "Сега, полека, само да не ги стреснеш". Честно, аз си знам. Колко съм ги плашил и са бягали - ехееее. И следващото което помня е как го подавам на едната и тя докато гледа учудено, придърпвам да целувам другата. Нивото на паника и стрес беше такова, че усетих как ми настръхват и космите на ушите. Прелита ми една мисъл "Не бе, не може да си толкова прост, сигурно си загубил съзнание и сънуваш" и усещам как направо съм замръзнал на място. Ама оная дето й го подадох си го пое и... хем разбрах, че не сънувам, хем ми мина стреса.
   
   Аз имам едно подозрение, че тия двете отдавна са си били навити за нещо такова, просто не са попадали в подходящите условия. Хаповете бяха пълен чук. Hammer time. От начало имаше някакъв ред и дисциплина, после преминахме към волна програма. Спал съм като бебенце, с усмивка на лицето през цялото време - така се и събудих.    
   
   На следващия ден имах мускулна треска - освен на кръста, освен на гъза, освен на краката, ами и на някакви мускули около оная ми работа, дето не подозирах, че съществуват. Всички закусваме в тишина, моите двете забили поглед в яденето, а на Валерката мацката гледа шокирано към нас. Щото те малко нали, по едно време през нощта се бяха отпуснали да си говорят мръсотии - ту една на друга, ту на мен. Явно се е чувало...
   
   Три дена, две преспивания. Разсипах се, хаповете взеха да свършват. Викам на Валерката "Ай стига...", ония не разбира що искам да си ходим. Разправя ми "Ако не смогваш, да се сменим". Не бе, Валерка, всичко хубаво си има край. А трябва и разнообразие...

 7 
 -: Ноември 25, 2023, 23:21 
Започната от dvt32 - Ново от dvt32
Клуб Биад (София)

Чалготека на центъра. Не ми е от любимите места, но все пак ето мнение. Завърти очи

Плюсове
- 1. Добре разположено отвътре (удобно за заговаряне)
- 2. Близо до други дискотеки и барове.

Минуси
- 1. Не ходят чак толкова много хора там (поне когато аз съм бил).
- 2. Жените там са най-често на над 30 (това може да се разгледа и като плюс, разбира се Намигване).
- 3. Често има участие на изпълнител и става малко по-трудно да грабнеш вниманието на момичето за по-дълго.
- 4. Скъпичък вход (последно платих 20 лева, но беше за вечер с изпълнител, така че може и това да има значение).
- 5. Гардеробът работи до 5 часа (ако ще се раздаваш до последно, го имай предвид Ухилен)

 8 
 -: Ноември 24, 2023, 21:59 
Започната от Valenc - Ново от ebacci

Цитат
Дори има жени, които се кефят, когато черпят мъжете, това им подхранва още повече егото и прочие (не казвам, че трябва да ги караш да ги черпят, само споменавам).

Е нема как да стане това при мен Намигване Веднъж излизам с една банкерка и тя се опита да ме унижи (точно така го възприемам) по този начин. Тя вече беше оставила пари и упорито отказваше да прибере поне моята част. Аз просто взех тефтерчето с парите и сметката и оставих и моя дял там... Тя се ококори и вика "Защо?!", а аз се хиля и й викам: "Бакшиш за сервитьорката, заслужи си го момичето! (хич не бях обърнал внимание как ни обслужва сервитьорката в интерес на истината, просто банкерката ме издразни)"... И повече не й звъннах на тая пача, дето си мислеше, че може да ме купи Намигване

Интересно ако не се беше дърпал как ли щяха да се развият нещата... Аз не бих имал нищо против да ми плащат сметките че и да ми дават пари, стига да изглеждат добре Ъ??

 9 
 -: Ноември 24, 2023, 11:09 
Започната от Stallone - Ново от Stallone
Благодаря за мнениетя и препоръките! Ще си взема бележки и ще опитам да коригирам грешките си, които смятам че са ми ясни...

 10 
 -: Ноември 24, 2023, 08:13 
Започната от Stallone - Ново от StefanS
Нали знаеш дефиницията за лудост? Не знам защо очакваш различен резултат.
The_Doctor ти е написал много правилно. Погледнах и другите ти мнения - ти си емоционално незряло дете (дори не младеж) в тяло на 35 (или колкото си ) години. Или порастваш и ставаш Мъж или те чакат само "стойностни" жени като тази.
Без оправдания, без ама пътувам/нямам време  и т.н. За момента имаш късмет че поне тия жени не им пука много за тебе, ама някоя по-луда те хване ще ти вземе и акъла и парите и нервите и здравето и нищо чудно да те прати зад решетките ако продължаваш "да стигаш до борба".

Страници: [1] 2 3 ... 10
Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines