|
Валерката идва тъжен и почва да върти и суче: "Ай утре да тренираме на Слънчака". А? Що там? При боклука? Увърта, срамува се, накрая призна. Посочи там една в края на залата, предложил й да излязат, тя тръгнала да го реже и той й предложил направо утре да я води да тренира на плажа. В Слънчака. Питала го мацката с какво ще ходят, той й показал моята кола пред залата, щото моторите сме ги зарязали, че тренираме долните крайници и никак не е добре да се кара мотор след това. Нали, ако ти се живее.
Обаче тук следва тактически проблем, щото явно бях спрял "на мястото на шефката". Така е, като не съм на ясно с местните традиции и обичаи: виждам свободно място и паркирам. После някаква кифла идва да ми обяснява, колко съм бил нагъл, а аз я питам дали има желание да й вкарам един палец с плюнка в задника. Това е нещо, като ефекта на пеперудата. Абе доста народ събрахме, да гледа сеир, преди въобще да разбера какъв й е проблема. Особено време отделихме на пресечната точка: това място всички знаели, че е нейно; а при мен всички знаят, че ми духат нежно преди да си преместя колата. Беше титаничен сблъсък - ни кола се премести, ни духане имаше. Само си начесахме езиците. Пък аз съм на принципа "Не съм от тука и съм за малко".
Та на Валерката мацката явно също е била свидетел на случката, щото питала Валерката "Това не е ли колата на ония ей там". Валерката е мозъчно ощетен - не се сетил да излъже, че колата е негова и ми я е дал да покарам. Вместо това казал, че се движим заедно, аз съм по-големия му брат. Както вече казах - мозъчно ощетен, но пък добродушен: не ме е налял да каже че съм му чичо. Мацката като чула за мен и се навила.
Седя и му набивам мозък: така и така, една мацка, чак до Слънчака. Мен не ме кефи особено - теб те кефи, пък както ми разправяш, тя иска да скача на мен. Вариантите са два - или рязко се разболявам и отивате сами с моята кола, или отиваш и й казваш да извика някоя готина приятелка. И моя треньор го хвана срамежливото. Заплашвах го, молих го, той обаче се е гипсирал. Наложи се аз да оправям нещата. Натресох се на мацката, да се запознаем, да видя коя ще водим утре на Слънчака.
Аз ли влязох с много енергия, Валерката ли я беше подготвил... нула съпротива. Обясних й да взема за утре приятелка, щото не си падам по чеверметата. Не знам дали разбра аналогията или не я разбра, ама веднага се съгласи. И почна да ме залива: това й бил номера, онова й бил инстаграма, утре в осем щяла да е готова, нали сме отивали само за два-три дена с преспиване... Поглеждам към Валерката и искам да го убия. Какви глупости й е говорил на тая? Той чупи пръсти притеснен. Ама й кимам там, вметвам по едно "Ще го решаваме на момента" и "Както ни е кеф". Аз бях разбрал за през деня, да тренираме, какви два-три дена?!?
Мацката е някаква волейболистка. Метър и деветдесет и пет. Колкото аз съм квадратен в раменете, толкова тя е висока. Питах Валерката това ли е неговия тип, щото той си се върти около един и осемдесет. Може пък да го кефи, да е като сукалче пред нея? Валерката вика "Всички са моя тип". Ей, не знам как не му обърсах шамар. Това ли му е тактиката? Да обикаля и на произволен принцип да предлага на девойките да ги води на Слънчака с преспиване, с моята кола?!? Бая дълга лекция му четох. Нищо не му влезе в главата. Пратих го да подгрява волейболистката вечерта, да й се мотка в краката, а аз ходих на спокойствие да се вея по заведения. От десет заговорени момиченца: две брутални отрязвания, с останалите тръгна разговора, като с една доста по-сериозно. Ся, можеше да не им влизам с "Искаш ли мляко от бик към бейлиса", ама имах нужда да отпусна края. Ама не се открехнаха за вечерта. Общо взето провал и още няколко контакта, дето едва ли ще ги ползвам някога.
Сутринта се будя в осем без петнаасе, Валерката някак е влязъл, виси като хирург над главата ми, а аз бях сънувал поредните глупости. Почти му избих зъб, ама се свести бързо. Трябвало да тръгваме, чакали ни. Аз съм разглобен: мускулни трески, недоспал от обикаляне на заведения... едва се вдигнах. Хубавото е, че след ден с толкова малко храна и толкова много тренировки - почти нищо не излиза отзад. Тялото усвоява всичко. Пести време сутрин. Щях да се блъсна няколко пъти. Тия карат все едно целта на живота им е да си закарат детето на детска градина и да идат на работа. Как да е, накрая намерих мястото на срещата. Чакат ни трички.
Не е една. Не са две. Три са. Търкам очите. Пак са три. Със спортни сакове. Поглеждам Валерката, той ми казва "Аз ще взема две, ти щото си по-стар ти се пада само една. Да не си скатавал от тренировки!". Поглеждам ги как са равни по височина и се сещам как оная подпираше два метра. Рекох му да ги взема и трите. Ей, това лапе как се зарадва. Слиза, подкарва ги като стадо.
- Аз може и отзад... - чувам едната да казва през отворената врата
- Отзад е задължително, не съм и очаквал друго - повдигам сънено вежди и се чудя дали не сънувам
- Не, аз наистина предпочитам отзад - настоява тая, като се обръща към мен
Спогледахме се. Отне й време да се усети, ама не каза нищо. Седна отпред. Оправи ми се настроението. Годинките са двайсет, двайсет, деветнайсет. Съотборнички. Не знам как ги тренират тия волейболистки, ама телата им са лети като по калъп. Пътуването беше епично, спряхме в Бургас да се подкрепим с по три тавички суши с Валерката, после атакувахме Слънчака. Намерихме заличка да тенираме, девойките ни надъхваха, после Валерката ги натренира и тях. Йоб, едната прави напади в ход с осемдесет кила щанга. Крачето й тънко, колкото моя бицепс... откъде тая сила, какво става тука?!? И издържливо - върти обиколки на заличката, не спира. Метнах да Валерката да им спре тока, да не ни го спрат после те.
Нямаше как, спретнахме си и състезание по силов трибой - кой ще черпи коктейли на плажа. Валерката бутна сто и десет от лежанка, аз се раздадох на сто двайсет и пет без особен зор. Обаче после кучето клекна със сто и деветдесет, а аз едва избутах сто и шейсет. Вербувах две от девойките, навих ги да дърпат на тяга заедно с мен. Успяхме да отлепим двеста и двайсет, бая дърпат девочките. По двайсет кила всяка. Валерката направи неуспешен на двеста. После дръпна сто и деветдесет. Като махнахме четирсет кила от моя резултат, дето дърпаха мацките с мене и загубих позорно. Те пък девойките му сипаха, рекоха ми "Ти изглеждаш по-яко, нищо че дърпаш по-малко". Валерката му стана малко тъпо, ама го успокоих че аз ще плащам и му се оправи настроението.
Плажче, коктейли, плуване. Като ни писна се дръпнахме към хотела, на басейна. Валерката плува като епилептик по време на гърч. Аз сериозно, не разбрах, че плува - скочих да го спасявам. Момичетата бая се смяха, като го извадих от водата на сила. Та му направих показно: по една дължина на басейна в различен стил. И се уморих. Все пак съм на годинки - то карай до Бургас и зарибявай лапета, то яж суши и зарибявай лапета, то тренирай и зарибявай, то после спасявай удавници... Нанагорно ми дойде. Метнах се на шезлонга, пратих Валерката да плува - да се учи. Те пък ме налазиха - една девойка се опъна от ляво, една от дясно. И си говорят с медени гласчета. Аз от време на време вметвам по някоя реплика, те се попикават от смях. Като се оплакаха от жегата им хванах шезлонгчетата и ги дръпнах едновременно плътно до моя, че да хванат и те сянка от чадъра. И... не знам как, ама съм заспал. Дядо, Бог да го прости, така заспиваше: пускаше си парламентарен контрол и се унасяше да дремне. Явно е генетично.
Помня, че в просъница някоя ме пита дали да ме намаже с масло. Аз се сетих за татуировката, рекох й да маже. Не знам колко време е минало, ама пак леко отварям клепачите: едната ме маже от едната страна, другата от другата. С елементи на масаж. Викам си "Нека мажат, нека мачкат" и пак се унесох.
Честно, Валерката е много прост. Разбуждам се от болка. Изплювам някаква коса. Отварям едното око. Прегърнал съм волейболистка, те тъпите шезлонзи са евтинджос, нямат подлакътници. Завъртях главата на другата страна. Пак коса. Бе... колко й е дълга косата на тая? Не. От другата страна съм прегърнал друга волейболистка. Поразместих се. Гърба боли, те са ме разпънали като на кръст - всяка е затиснала по една ръка. Размърдах се, наместих ги. Пак боли, мама му стара. И то не е гърба. Отварям пак клепачите, поглеждам - Слънцето се е изместило, от гърдите надолу ме пече яко. Крака, корем, гърди - целия съм изгорял. Мацките и те. Крещя "Валериииии", ония търчи. Маамустара, премести тоя чадър, не виждаш ли че сме заспали? Той ходил да натиска третата в басейна, ходили да ядат, ходили не знам си къде... Ох. Събудих двечките. И те крещяха на Валери. Едната изгоряла от дясно, другата изгоряла от ляво. Като преодоляха първоначалния шок и падна голям смях. По команда "Във формация" едната мацка ми застава от ляво, друга от дясно, а аз седя в средата. Така изглежда че имаме равномерен тен, прикриваме си неизгорелите страни. Обясних им за Волтрон и Ефир 2. Не срещнах разбиране...
Взели сме си едно апартаменчте, две стаи. Аз след дрямката на басейна вече предвкусвам какво ме чака вечерта. Тричките си направиха устата да спят заедно, ама аз бързо им обясних, че ще е прекалено педалско да ме слагат да спя с Валерката. А и ако през нощта той забрави да мести чадъра - сутринта ще ме намерят на пепел. Едната убеди другата, че много добре сме спали следобеда, та нямало да има проблеми и... бахти, аз не вярвам какво ми се случва. С треперещи ръце чопля по навигацията, да видя къде да ходим да се разбиваме вечерта.
Разсипахме се по заведенията, някакви пичове отчаяно се опитват да дърпат мацките, ама Валерката ходи да раздава случайни колена и рамена. Остатъци от дето е бачкал като охрана по дискотеките. Скъсаха се да черпят нашите мацки, нямаше сметка за плащане - Валерката даже им поръчва какво да ги черпят, че да пие и той на аванта. Ама аз нали съм идиот, и не ми се седи мирно, та реших да стрелям на посоки с други мацки наоколо. Така, да минава времето. Греда, греда, греда. По едно време не знам и аз как, се заприказвахме с една шантава и ме дръпна в нейната компания. Пет-шест момичета. Три ми приказват една върху друга, аз кимам на посоки щото от музиката не чувам нито една, подават шотове, аз си ги дъня. От време не време крещим нещо заедно, аз се правя че знам какво крещим. Махам там с ръце, викам. Важното е да си в джаза. Една ме хвана и ме задърпа, рекох си че ще ходим да пикаем. Не знам що така реших, ама точно това си помислих. Те нали ходят заедно да пикаят, по двойки. Та... де да знам, логика някаква съм изкарал. Излизаме от дискотеката, а оная шах и мат пияна. То аз съм пиян, ама щом я държа да не пада - не знам как да опиша тя колко е зле.
Подпряхме се на някаква пейка, дето беше заета - ние си се подпряхме от задната страна и се налазихме някакви такива. То минават хора, то онези на пейката се възмущават - на нас не ни дреме, на мен ми е като в сън някакъв. От къде се появи една от волейболистките ми - нямам идея. Нито помня какво каза. Само помня, че оная пияната почна да крещи "Ти що не ми казваш че си имаш приятелка". Аз някакъв се оправдавам, викам "Не знаех, че имам, ебахти". А на ум си добавям "Аз си мислех, че само съм женен". И разтурихме цирка, хванахме волейболиските с Валери и тръгнахме да се прибираме. Сега, че не уцелихме хотела от първия път е ясно. Ама втория и третия път... Влизам в някакъв хотел, намирам стая, дето мисля че е моята и бия шута. А вътре някакви хора, стресирани. Аз им викам "Ко прайте в моя апартамент ве?!? Да н`са плющите на мойто легло, а?". Ония насират. Сега е смешно - тогава не беше. Егати, три горе долу еднакви сгради на един и същ комплекс. Аз как да запомня от воле коя е нашата сграда?! Пийнал?
Както и да е, намерихме правилното място. И аз, с целия си пиянски акъл - направо в тъмното сипах в шепата хапове и айде - колкото ми се е паднало. Няма да се излагам! Ако ще се мре... това е правилния начин. Успяваме да се изолираме аз и двечките ми полу-изгорели кифли сами в стая и аз си викам "Сега, полека, само да не ги стреснеш". Честно, аз си знам. Колко съм ги плашил и са бягали - ехееее. И следващото което помня е как го подавам на едната и тя докато гледа учудено, придърпвам да целувам другата. Нивото на паника и стрес беше такова, че усетих как ми настръхват и космите на ушите. Прелита ми една мисъл "Не бе, не може да си толкова прост, сигурно си загубил съзнание и сънуваш" и усещам как направо съм замръзнал на място. Ама оная дето й го подадох си го пое и... хем разбрах, че не сънувам, хем ми мина стреса.
Аз имам едно подозрение, че тия двете отдавна са си били навити за нещо такова, просто не са попадали в подходящите условия. Хаповете бяха пълен чук. Hammer time. От начало имаше някакъв ред и дисциплина, после преминахме към волна програма. Спал съм като бебенце, с усмивка на лицето през цялото време - така се и събудих.
На следващия ден имах мускулна треска - освен на кръста, освен на гъза, освен на краката, ами и на някакви мускули около оная ми работа, дето не подозирах, че съществуват. Всички закусваме в тишина, моите двете забили поглед в яденето, а на Валерката мацката гледа шокирано към нас. Щото те малко нали, по едно време през нощта се бяха отпуснали да си говорят мръсотии - ту една на друга, ту на мен. Явно се е чувало...
Три дена, две преспивания. Разсипах се, хаповете взеха да свършват. Викам на Валерката "Ай стига...", ония не разбира що искам да си ходим. Разправя ми "Ако не смогваш, да се сменим". Не бе, Валерка, всичко хубаво си има край. А трябва и разнообразие...
|
).
)
През топлите месеци Beach Bar е по-добър избор според мен (точно едно до друго са двете заведения), но предимството на Memento е, че работи целогодишно.
).
?