Прав си доста емоционално съм е нахвърлял и не разбираемо!
Проекта който съм захванал бях го разделил на малки етапи така че да мога да го следа по-добре .
Стигнах до последния етап той е търсене на клиенти който отлагам от няколко месеца да направя . Оправданието е ,че не съм взел суровина за производството . И се замислих защо го правя и стигнах до един мой личен казус и той е :
Какво ще кажат хората за твоя продукт ?
Какво ще им е първата реакция ?
А ми ако не им хареса ?
Ако не останат доволни ?
И такива още въпроси който подронват самоувереността с която правех другите етапи и така си намирах оправдание.
Замислих се от къде се роди тази мисъл в мен?
Стигнах до факта ,че в един мой стар проект имах двама или трима недоволни клиента .
Точно преди се разболея и да се наложи да затворя стария проект преди години .
Това е сигурно зародиша на моя страх който бута вече последния етап.
И не зная как да го преодолея, четох доста но на теория е лесно но на практика е друго и реших да пиша за по ясен съвет а не само всичко е в силата на под съзнанието ти .
Благодаря ви !
