Почивката Две: Валерчо

   Имах си ново треньорче за фитнеса - Валерката. Младо лапе, двайсе и пет лазарника... там някъде е. Поредния шампион по културизъм. Много се депресира, като му казвам, че е спечелил медали само щото в неговата категория е имало двама други участника. И все пак, горкия: не се отказва, от много време иска да ме тренира, ама все не се вписва от другите ми треньори. Рекох да му дам шанс, нали така се вика: "Път на младите". Той пък се надъха да ме вдигне до ниво за състезание или поне да ми докара инфаркт. Като по-вероятно беше второто. Всеки ден сме в различна зала, различен град и рядко повтаряме: почнахме от Варна. Валерката без да иска обиколи България да ме гони да ме тренира.

   Обаче е тъжно: Валерката се залепя за всичко от женски пол в залите. Ама се залепя като прясно лайно по калник от центробежна сила - рязко и хаотично. Това му е стила на пича. Все някоя ще върже. По негови думи, веднъж на месеца му се случва което не е лошо, но процеса ми се струва болезнен за него. Отделно, че направо ми идва да потъна от срам покрай него, като го видя как се радва като малко дете на подхвърлен инстаграм от някоя. И ми се къса сърцето. Направо не издържам на еднотипните разговори "Аз й писах, тя не ми отговаря, какво иска тая". Ама си мисля "Трай си там, не си слагай таралеж в гащите" и отронвам едно "Де да ги знам, Валерка... боклуци някакви".

   Докато един ден не се пуснахме към някаква бургаска заличка, а там...имаше от боклуците на Валерката. Много бе. И разнообразни. Оглеждам аз къде по дяволите ни е пратил бат Тошко да тренираме и дали не сме на грешно място, когато някаква девойка минава и ми подава две гирички по килограм.

      - Дръж за малко...

   Що хванах - не знам, на рефлекс. Инстинкта ми подсказа да й ги шибна в главата, ама се спрях. Оная се наведе пред мен да си вързва косата. Голяма грива, голямо мятане. На пилон да ми играеше, май нямаше да е толкова енергична. Накрая се изправи, взе си гиричките и ми каза:

      - Мъжете на 20 метра от дома си и вече са ничии. А лисици като мен... дебнат отвсякъде...

   Смигна и замина. Аз се чудя къде по дяволите попаднахме, а Валерката изригва от кеф, вика "Тая дали има приятелка и мене да уредиш?". Погледнах го изпод вежди и се захванахме да тренираме. Поглеждам аз лисичката: тя милата обикаля и заговаря всички наред. Искрено й доставя удоволствие някой да й клъвне, да се опита да влезе в разговор, а после да го отреже. Закачливо й е някакво. Пак пробва няколко пъти да ме закачи, ама аз я подминавах все едно не съществува, зарязвах я да си говори сама.

   Валерката обаче не се спира. Ходи да заговаря, ту тая, ту оная. Енергичен е, не може да му се отрече, но ефективността клони към нула. Не, направо ефективността му е захапала нулата. И не пуска. След поредния му провалил се опит, аз толкова се отчаях, че съм си скрил лицето в ръцете и си масажирам слепоочията - превантивно, да не ме заболи главата. Лисичката се прокраднала до мене, седнала и тя на пейката.

      - Пак здрасти...

   Погледнах я и пак заринах лице в ръцете. Да, ето го главоболието, дойде...

      - Майка ти не ти ли е казвала да не говориш с непознати?
      - Да, за това ще се запознаем... Аз съм Теди
      - Кат` мечката? Нали беше лисица... - оная ме погледна странно, реших да не обяснявам - Щрунци съм аз...
      - Да бе...
      - Честно - вдигам рамене
      - Шрунци... - замислено рече оная
      - Като героя от едноименното стихотворение "Друг път, толкоз път, за един път - никой път..."
      - Оффф...

   Стана и си замина. Брей. Идеално. Просто трябва да бъда себе си и те сами се махат, да не ми досаждат. Даже не се наложи да обяснявам, че бензина е два и петдесет, а пенсиите ги дават едва в началото на месеца. Продължих да си тренирам с главоболие.

   Валерката ме засили към някаква машина за кофички. Тъкмо си я нагласям и лисичката сяда на нея със засилка.

      - Тука ли ще правиш?
      - Не, нагласям си я за вдругиден, да не ми я разместиш сега...

   Оная намали килограмите и почна. Мяташе се като обезглавена хлебарка. Въздъхнах дълбоко, завъртях очите, а оная веднага скочи да ме пита какво имало. Нищо бе, нищо. Давай, мацко, супер си. Обаче оная настоява.

      - Знаеш, че го правиш неправилно...
      - Не, не знам... - прави ми се на тъпа
      - Да се обзаложим. Ако го направиш правилно - ще ти изпълня едно желание...

   Не иска повече питане. Идеално изпълнение - лактите в страни, без заключвания в горна и долна позиция, бавни движения в пълен обем. Даже не знам аз дали го правя толкова чисто. Изръкоплясках, а оная се ухилила самодоволно.

      - Сега... да те накарам да изтанцуваш нещо...
      - Ако може да е танца на робота, че по средата на тренировката съм леко вдървен и другите няма да ми се получат добре...

   Имаше още няколко тъпи предложения, които парирах.

      - Добре, кажи ми истинското си име...

   Казах й го, а оная се фръцна и си замина:

      - Много тъпо име имаш

   Вдигнах рамене. Problem solved. Или поне така си мислех. След малко Валерката ме довършва на лежанката. Заредил ми сто кила. Бутнах ги там десетина пъти, а той:

      - Още три... виждам те че можеш... - бутнах едно - Почвам да броя три! - напсувах го на ум, бутнах три - Браво, още две... - не ми дава да оставя щангата, да го еба, бутнах още две - Значи две още, казах, аз ще помагам ако трябва!

   Направо ме шибна адреналина, пробвах да хвърля щангата назад, че да стана и да го пребия, ама Валерката я държи на позиция. Викам си "Ще фейкна две с негова помощ, ще оставя щангата, след което - ще стана и ще го скопя". Тъкмо ми се е сглобил плана в главата и чувам лисичката:

      - Той не може бе. Ако бутне още три без помощ и ще му изпълня едно желание...

   Пет. Без помощ. И две къси. За всеки случай. Валерката очите му бяха изцъклени като станах. Май отрони едно "Ебасимамата", не съм сигурен. Хем се бях натоварил, дето ми било тъпо името, хем бях ядосан от Валерката, въобще не го мислех - обърнах се към нея:

      - Обръщаш се, изчезваш и все едно не се познаваме...

   Много тъпо й стана. Чак получих душевен оргазъм. След около минута кръвта почна да се връща към мозъка, дишането се нормализира и взех да се псувам колко тъпо съм постъпил, ама вече беше късно. Метнах си душ, облякох се, и със съжаление виждам Валерката как е захапал поредната мацка в залата, хванал се да прави кардио до нея, въртят някакви педали... Не искам да ставам свидетел на поредното му падение, та реших кротко да си пуша пред залата. Има си столчета, има си масички, цивилизована работа. Не съм дръпнал и половин цигара, когато лисичката се хлопва на стол до мен, поглежда ме игриво, а аз превантивно казвам:

      - Нали не се познаваме?
      - Да... да се запознаем?

   Погледнах към небето за помощ. Не... само облаци, няма метеорит, няма край на света.

      - Генчо, приятно ми е
      - Гергана

   Усмихна се, все едно е открила топлата вода. Майната й.

      - Гери или Ганче... Ганче! Ти си дошла да тренираш или...
      - Не, тук съм на обучение по садене на пиперки

   Позасмях се.

      - Верно? Аз пък тъкмо взех тапията за агроном
      - Като те гледам... доста си начетен - поопипа ми рамото

   Не знам как ни тръгна разговора. Въобще. От дума на дума - заминахме да ядем мръвки. Аз си мислех, че ще има някакъв проблем да се качи на мотора, ама то проблема от друга страна излезе - не намерих конски мръвки. Пилешкото ми е втръснало, а от телешко трябва да разнообразя.   Пиша на бат Краско да освобождава апартамента, пиша на Валерката да ходи да спи на пейките... ще ходим да си готвим на домашно. Ще ходим, ама оная се дърпа. Накрая, като видя че ще я зарежа, за да ходя да си готвя - все пак склони.

   И не вървяха зле нещата като цяло. Едни хубави конкси кюфтенца, малко зеленчуци около тях... много сочно стана. Ух. Хем си хапнахме хубаво, хем си прекарахме добре. През цялото време се опитвам да вдигна малко градуса и да отворя леко на сексуални теми, което по принцип ми се получава само то себе си. Ама при най-малкия намек, получавам един поглед с присвити очи и "Какво точно имаш предвид?". А няколкото пъти, в които влязох малко по-грубо се стигаше и до "Нали знаеш, че няма да правим секс". Все едно ме поливат със студена вода. Е, да, аз го обръщах на "Ами тогава защо си тук?", ама се приемаше като някаква шегичка.

   По някое време реших, че е дошъл момента, няма какво повече да я бавя. Или ще стане, или няма да стане. То няма среден вариант. Бат Краско удобен апартамент има, сложил си е диванче с гледка през огромни прозорци. Тупнах се там, привиках я с "Ела да ти покажа нещо". Тя беше леко подозрителна, ама дойде. Заблудена, мисли си че ще й показвам гледката. Поцелувахме се, помачках я, а като спря да се опъва - направо й го подадох в ръцете. Тя отначало беше възмутена колко било нахално това от моя страна, после й мина. Аз вече предвкусвам предстоящото пиршество, оная обаче се запъна. Лежи до мен, мачка го и до там. Пет минути, десет, петнайсет. Аз съм й бръкнал в гащите, ама - до там, по-нататък срещам сериозна съпротива. А сега де? Взе да ми доскучава, рекох да насиля малко нещата, а оная "Аз ти казах, че няма да правим секс". Пффффф. Направо си го дръпнах и си го прибрах. Оная ме гледа въпросително, аз й заявявам, че като няма да правим секс - няма какво да го дразни само. Тя пък скача, сама го хваща и го вади - много искала аз да свърша. Еми... така ще е трудно.

   Ама как да станело по-лесно? Мамка му, какво се занимавам с двайсе годишни лапета? Рекох й да си сложи физиономията до него и тогава да го мачка. Тя - послушна. Да й се ненадяваш. По едно време й викам "Плюни му малко". Явно не знаеше как да плюе. Целия ме оплю, там където трябва - не улучи. Тъжна, трагична история. Давам й акъл "Пусни да се стича по езика и го насочвай". Спрях да гледам, щото почна да ме избива на смях. А почна ли да се смея - направо я пиши бегала цялата история. И, да не повярваш, оная по едно време го налапа. Ааа, егати кефа. Оная каза "Аз само главичката", а мен ми се върти в главата как ще й сцепя задника, че да ме помни чак до раждането на първото си дете. Ентусиазирах се някакъв такъв и предобрих ситуацията. Само й казах:

      - Сега ти се е паднало, не се лигави, поемай го целия...

   Помогнах й малко. Добре де - помогнах й бая. Щото имаше някаква дилема след думите ми, явно не знаеше до къде е целия, та трябваше да й покажа. Усетих аз, как леко й се запъна на гърлото, ама мина. Оная обаче явно й беше първата гърлекна в живота, щото получи паник атака и мучейки заби ноктите до кръв. Бах тия нокти, не се счупиха, направо до кръв ги заби. Нямаше как, пуснах я. Оная скочи, както й е олигавена муцуната, тегли ми майните, събра си багажа и тръгна да си ходи. Прецених на бързо ситуацията и я отписах. Бая се беше подсърдила. Гледам на диванчето до мен, че си е забравила очилата, пък изглеждат някакви маркови. Хващам очилата и тръгвам да й ги нося, ама както съм си гол. Оная тича към входната врата и вика "Не ме гони, помощ". Аз крещя след нея "Вземи си ги!" и размахвам цайсите. Тя се изнася към асансьора, а аз съм целеустремен - след нея, както съм си още одървен. Тя крещи "Махай се, помощ, изнасилват ме". Излезе някакъв съсед, погледна ме. Спрях се, осъзнах как изглежда цялата ситуация. Смигнах палаво на съседа, сложих си дамските очила и се прибрах. Тая бургазлийка не излезе коректна.