Почивката Две: суши + шампанско(рецепта за проблем)

   Махам се от София, не мога да рискувам жена ми да ме засече. Тя си мисли че съм на минерални бани в Хисаря и си лекувам травма на коляното, дето ми мина преди четири години. Подгрях девойката от Варна, дето се оказа от Пловдив. Оная, дето баща й го мъчеше простатата. Кристинче някакво. Писах й "Давай да те гледам, че си ми по път". Бях се ядосал от психопатката, та й влязох грубо. Въбоще не очаквах да се върже на среща в единайсет вечерта, но явно съм я уцелил в невероятно скучен момент. Или нещо се е впечатлила, дето си пишем от време на време. Прие.

   А как ми се прияде суши... уффф... след тия тренировки с Валерката сутринта, направо се бях настървил, щото не ми се ядеше вече пиле с ориз. Директно я пратих на "Хепи", да поръчва сушита и да ги взема преди да затворят. И много люто да вземе! Послушна и изплънителна. И соево сосче взела. Аз добавих двулитровка Пепси Лайм и потривам доволно ръце. Намерих пейка, еба ли го къде, някъде около стария град. Аз така се ориентирам - паркирам, бия си пин на мапса къде съм зарязал транспорта и обикалям като петел без глава. Тупнах се на пейката, оная гледа учудено. Опънах горницата на екипа като покривка, да е по-приветливо някак.

      - Свещи ли чакаш? Няма. Дай сушито...
      - Ама тука ли?
      - Може и у вас...
      - Ааа... не може у нас...
      - Що? Баща ти е свестен... - погледна овчо тъпо - Разбрах. Ще те водя на хотел, там да ядем суши
      - Ооо... не!
      - Тогава?!?

   Мисловния процес заби. А аз съм гладен. Тръгнах да й вземам торбата от ръката. Оная се дърпа.

      - Слушай... аз ще ям, по един или друг начин - може да го направим доброволно или на сила, ти решаваш...
      - Добре, на хотел! Ама да знаеш че само ще ядем!

   Да бе, аз за друго и не мислех. Открих някакъв хотел на близко. Галерия някаква. Да му се неначудиш, във всеки град има някаква Галерия. Едното е пиано бар, другото ресторант, третото кафе, четвъртото - бардак с евтини мурви, а тука в Пловдив - хотел. Явна липса на мозъчна дейност: седи собственик на някакъв бизнес и си вика "Как да го кръстя? Що па да не е клек шоп - Галерия. Ми да! Идеално!". Те пък някави отзивчиви, викат "Да ви препоръчаме ли шампанско". Братан, аз идвам да ям суши в хотела ви и после да се изсера мощно, а не да си правя някакви романтични вечери! Ама му рекох "Давай от най-хубавото". А на Кристинчето й обясних "Да не ми се срива реномето...".

   Едвам изчаках да влезем в стаята и да останем на саме! Соевото сосче, разбърках си малко уасаби вътре и почнах да топя оризованите рибки. Подлютих се бая, да му се не види. Първите две-три никога не ги усещам, ама май после рецепторите се насищат и им се такова рецепторната мама. Текнаха ми сълзички, почна да ми избива студена пот по гърба, оная се хили.

      - Плачкаш ли?
      - От умиление... - съблякох се гол до кръста, оная подсвирна закачливо
      - Ревящ стриптиз за първи път ми правят
      - Тц, умирам, не виждаш ли... никакъв стриптиз не правя
      - Е, да, щото изглеждаш така. Ако имаше шкембе вместо плочки, щеше да седиш навлечен с пуловер...
      - Ти за това ли си толкова облечена?
      - А, не, на мен ми е добре...
      - Не вярвам. Вдигни, да видя шкембето

   Дръпна тениската до малко над пъпа. Няма плочки, ама няма и шкембе. Завъртя леко, да си покаже задника. Така де, кръста, че няма паласки. И пак си дръпна тениската надолу.

      - Шо си толкоа сламежлива - питам аз, докато мляскам суши - М? - преглътнах - Аз съм те допуснал близко до сърцето ми, ядеш ми сушито. Не барай тия със скаридите! - скастрих я на бързо - Щом ядеш суши с мене, значи вече сме си повече от обикновени познати...
      - Ама тия със скаридката - не?
      - Не насилвай нещата...

   Смях, закачки, супер беше. Докато Кристинчето не я преряза корема. Само видях как й се сменя физиономията за части от секундата и после чух залповете на февруарската революция от към червата й. Сьомгата не й е добре във микса от уасаби, соев сос и шампанско - решила е да плува за спасение към канализацията. Ми тя Кристинчето нагъваше като невидяла. Отиде един път да отпусне клапата, направих се на неразбрал. Трудно беше. То се чува как приплясква на тласъци. Бахти, хубаво момиче е - супер тяло, ангелско личице. А такива звуци издаваше...

   Втория път вече не се държах, щото тя с едни бели къси панталонки - рекох й да ги остави при мен, да не стане авария и да ги пере после на ръка. Тогава тя се направи на неразбрала. Десет минути, двайсе, половин час, един - оная не излиза. И припляскванията спряха. Чак се притесних, ходих да я проверявам, викам "Дай знак ако си жива", пък тя "Махай се". Е къде да ходя? Повисях на тераската, ама тя някаква малка, колкото ако страдаш от клаустрофобия да я ползваш като авариен вариант. Накрая легнах да спя.

   Трудно заспах. Оная ту вода пуска, ту стене, ама не излиза. А ми е тежко - преядох. Добре че не ме напъна и мен. Ама ме мъчи една мисъл: сутринта дали ще е освободила кенефа, да се изсера като бял човек? Боже, ами ако не е? Ще ходя да сера по кафетата наоколо. Даже си го представих, как сядам, поръчвам си нещо и водя невинен разговор със сервитьорката "Отивам да асистирам на Наско Сираков, да му подам един пас - може да се позабавя... а нали тоалетната ви хартия е мека? Задника ми е чувствителен...". Ама най-накрая съм успял някак да заспя. Кристинчето е събрала смелост да излезе от бомбоубежището, ама явно е нямала сили да си тръгне, щото в просъница я усещам, че ляга при мен. Протегнах ръка, загребах я и я прегърнах. Не се дърпа. Ама тогава се сетих:

      - Добре ли се подми отзаде?

   Така ме изтряска, че направо ми изтръпна носа. Май с лакът ме закачи. Избутах я на другия край на леглото, а оная възмутена "Вана си взех". Пф. Откъртих си с кеф, даже не я отразих.

   Сутринта разбрах как се чувстват асматиците. Дишам като Дарт Вейдър. Оная се увила като октопод около мен, завивките сритани на майната си, а на мен ми е замръзнал задника. Кой да се сети да затвори вратата на терасата? Не и Кристинчето. А аз я оставих отворена, ако нещо буквално се осерат нещата - да се проветрява. С идеята, че тя ще се сети да затвори, като премине опасността от "Код Кафево".

   Протегнах се с крак, успях да придърпам нещо да се позавия малко. Ама се разсъних, да му се не види. Поглеждам часовника - почти осем. Пенсионерска ми работа. Като видях, че няма да заспя, рекох да й помачкам задника и циците. Оная се хили на сън. Егати забавното. Мачкаш й задника, тя се хили. Мачкаш циците - мънка от кеф. Омръзна ми. Ще я будя. Окей, ама тя спи дълбоко, след изтощителното преживяване снощи.

   Реших, да я помачкам. В смисъл - масаж. Не бе... сериозно. Ясно е, че мацката не е в кондиция. Идеята ми беше да я будя и да си ходим. Не знам що не я зарязах, сигурно заради доброто ми сърце. Помачках й малко рамената, помачках й малко вратленцето. От химията направо ще се пръснат мускулите. А оная, както не даваше никакъв признак на живот, рече "Не спирай, продължавай по гърба". Ах, твойта нагла семка! Ама си мисля "Сега, кофти й е на момичето, дай - помачкай я там още малко". Ей, вените на ръцете ми изскочиха от мачкане. Оная от време на време дава насоки по GPS-a: по на ляво, малко по-надолу, малко по към гръбнака... По-надолу, по-надолу, ама аз по едно време й мачкам задника. И такава ерекция имам, че не мога да мисля трезво. Викам си "Ся, само ти се струва, че тя си вири нарочно задника нагоре. Въобразяваш си." Оная легнала по корем, аз съм зад нея и продължавам. Ама чак хапя устни, че да се удържа.

   Кристинчето пак "По-надолу". Е то няма по-надолу! Обърна си главата към мен, видя ме как съм прехапал устни и й гледам задника и назидателно ми каза "Навътре". Да. Явно съм толкова тъп, че ми трябва изрична покана. И не след дълго получавам рекламация: що съм бил толкова нежен, нямало да я счупя. Ами... споделих й че я пазя, щото след изпълнението вчера не мисля че е в кондиция. О, тя пила обезболяващи, нямало проблеми. Ухуу, като се отпуснах. Дето вика Митьо: порих я кат агне, кормих я кат риба...

   Приключихме и аз съвсем рационално я метнах в банята, да си вземе душ. Мисля си как ей сега ще ми се присере, а колкото изядох снощи - няма да търпи отлагане или възражение. А се съмнявам че банята след мен ще е годна за ползване без половин литър ароматизатор, с какъвто след нейните изпълнения миналата вечер - не разполагахме.

   Тая реши да си прави къмпинг вътре ли, какво стана... ама дойде сакралния за мен момент. Тичам долу, ама те ако имат кенеф за персонала, то най-вероятно ще е някаква мизерия. Гледам от другата страна на улицата някакво кафе, тъкмо отваря и празно. Проблем: да си поръчам нещо, ама и трябва да оставя нещо по масата, да личи че няма да избягам. Айде пак до горе: екипа, каската, ръкавиците. Давай на кафето. Сервитьорката почва да ми обяснява какви петнайсет вида кафе имали, а аз нервен "Най-обикновеното кафе и ми покажи с ръка на къде е тоалетната, нямаме време за думи". Такава анаконда изсрах, че направо усетих последния сантиметър как се разкача от душата ми. Излязох, отпих си от кафето. Поглеждам телефона, а там - някаква драма.

   Кристинчето. Бая дълга канонада от обиди. И тогава загрявам: тя е излязла от банята и е решила, че съм я зарязал. Оффф. Звъня й, оная не вдига. Тръгнах да й пиша: блокиран съм. Оффф. Бахти, а е готина, бих я тряснал още веднъж. Се ла ви. Таквъз е животя. Ебал съм я. Пия си кафето невъзмутимо, а оная излиза от хотела и ме вижда. Идва щастлива, как така - защо съм я тествал, не съм знаел какво съм й бил причинил. Аз мълча. Какво да й кажа "Много ми се присра, а ти си супер бавна"? Тц. Викам й "Провали се в теста, не ставаш...". Прожектирах й филма, че не става за нищо сериозно, щом изпада в нервна криза от едното нищо... Ей, кефи ме как се вързват на такива глупости по-младичките. Вметваш й едно "Жалко, щото секса беше перфектен" и тя вече е готова безусловно да я праскаш, за да има шанс да ти се докаже, че става за нещо повече.

   Вътрешно блаженство. Не знам дали щото срах добре или щото ми се получиха нещата с Кристинчето, ама бях адски доволен.