The usual madness(3 days, 2 brutal misses, 50+ misses, 11 closes and some more)

[Zalmoxis]

   Лятото пак отвори вратата на свободата - извадих мотора, взех кратка двутриседмична пауза от семейството и влязох в няколко дневна непланирана серия. Любимото ми.
      
   === [Съботен хаос: труден старт(олекотена версия на петъка)] ===
      
   Тежък петък, особено към края с тия совалки между мото събора и дискотеките, направо се разсипах - не знам как въобще се събудих преди 10, добре че съм на The Dark Side за безкрайна енергия. Заебах тая дето спа при мен в хотела, казах й "Подреди малко, преди да си тръгнеш". Тя пък вярно беше взела, че подредила, даже чаршафите сменила(камериерката само беше метнала новите). Добро момиче, коректна, ще й бутна пет звезди на ревю ако се пусне на локация в гугъл.
   
   Паля към събора, уж работя. На входа - класика: двеста мотора искат да влизат, сто искат да излизат, патрулка по средата - логистиката умряла. Влизам с класическия opener за тия с пагоните при такива сцени: "Ненормални ли сте бе, какво...". Под фуражката - познато лице: Тишо, заедно сме мятали камъни в локви като малки. Бърз reunion, смях, бъзици. Организираме да преместят патрулката, че от два клуба вече примижават да я преобърнат по таван в канавката, почистваме трафика.
   
   Пускам се към VIP-а, там три активни таргета. Две пресни девятки, третата - downgrade бивша девятка. Закъснял съм, вече са ги налазили по пет човека, а аз определено няма да се лепна на опашка да съм шестия или десетия. Вкарах малко софт доминация, позагледахме се и с трите, но до там. Те да се занимават да питат кой съм, какъв съм, що съм без отличителни знаци пък раздавам правосъдие.
   
   Target marker: Тричките (9-9-8)
   
   Работа трябва да се върши, работа... може да не съм член на клуба, ма нали ме водят family, заради Караконджула, а и вече загубих бройка колко пъти са ми спасявали задника и колко аз техните... удрям по едно рамо между натискането на мацки. Изгубена група от друг MC: road captain някой, дето е свикнал с телефон с копчета, "навигация" за него е дума по-лоша от това да го напсуваш на майка, а никой от members не смее да му дава акъл за пътя.
   
   Паля, намирам ги - десетина човека. Подреждам ги като първокласници, тръгваме. Минавам няколко километра, обръщам се да видя, да не сме загубили някой, че нямам огледала(аеродинамиката не страда, външния вид става по-злобен, а и е ефектно да се обръщаш назад в движение). Те отзад станали двайсетина. А ся де? Посочвам на тоя зад мене "ти си lead, карай направо", изоставам... да видя какви са тия новите... всичките са от тоя клуб, ебати цирка... най-отзад някаква мацка с S1kRR... ма не я помня от подреждането(щях да я сложа близко до мене, да си я дразня за после). Махам й с жестове "Откъде се пръкнахте, мама ви да еба?". Тя ми мята "Всичко е наред, обичам те". Или каквото значи палец нагоре, после сърчице с две ръце и накрая въздушна целувка. Драсвам напред, вземам lead-a. Няма петнайсет минути, приближаваме, поглеждам - тя колоната станала над трийсет човека, чеша се умно по каската...
   
   Target marker: Марги(7-чка, ~28)
   
   Прихващам мацката с S1k-то, докато чака да си кихне парите за вход. Питам я небрежно как така станаха около 40 човека и всичките са грозни, тя ми вика "О, ние по едно време бяхме може би 60...". Осъзнавам, че логистиката тотално изпусната. Организирам damage control - накарах я да прати групово съобщение, да фиксира лесна локация за събиране. Bounce-вам я със себе си натам. Естесвено, че ще я прекарам през най-кофти светофарите, че да мога да се закачам, като сме спрели. Светофар, kill switch, поглежда ме умно, премества се леко напред да пали, изплясквам я по задника, тя замахва ядосано, пак й бия kill switch, драсвам на зеленото, тя е в паника, че ще се изгуби. Свивам в тесните улички напред, правя четири десни и й излизам в гръб на следващия светофар, като я изплясквам пак по задника, преди да ме е видяла, докато се чуди на къде да поеме.
   
   Това, че съм се хванал да свърша някаква работа, не значи, че не мога да се забавлявам, нали? Някакъв педал със Шкода беше решил, да ме изпреварва от дясно, за да ми каже колко не съм бил прав да му сека пътя на червен светофар. Пичове, вече го виждах как ближе асфалта под ботуша ми, добре че мацката ме спря - бях ударил степенката напреки на пътя пред Шкодилака и бях тръгнал към него, когато тя ми се метна на гърба, вдигна ми визьора и ми каза "Недей, моля те...". Ония и без друго се беше насрал на седалката и с треперещи ръце набираше вероятно 112. Все едно щяха да дойдат, преди да получи средни телесни, не знам как ги мислят тия работи. Даже си представям разговора "Аз се опитах да се правя на мъж, ама един черен мотор без номер спря, някакъв в черен екип слезе и върви заплашително към мен, страх ме е за девствеността ми, самоопределям се като жена, карам Шкода Октавия и ви моля за помощ". А оператора на 112 се пръска от смях...
   
   С мацката се спогледахме през каските - обясних й, че съм малко напрегнат, направих й бибитка на носа и отидхоме да й прибираме хората. Преминах малко в dominance mode, скарах им се на всички, обясних им че са охльови с антентки, ама да ги разперват към мен за инструкции и ги закарахме на правилното място. Идва таз мацка, да ми благодари, все едно аз за нея съм го правил, а не че ще ощавим кинти за вход... пита ме какви са ми плановете... хм... плановете ми рязко се променят.
   
   Ще ходя до хотела да си метна един студен душ, нали съм напрегнат? Вметвам и едно "Дано не убия някой по пътя, като те няма да ме спираш" и тя вече е тръгнала с мен. Да ме пази. От самия мен. Честно - не знам какво точно си прожектира главата тая. Отиваме в хотела, там чисто, подредено... не очаквах, вече се бях приготвил да обяснявам, че съм върколак и буйствам нощем, ама не се наложи. Мятам екипа, ботушите, каската, ръкавиците... влизам да се полея за пет минути, излизам по кърпа. Оная седи и ме гледа, хапе си устната на ум, но не смее да го демонстрира открито. Още не съм се натряскал на трен, но болденончето с ципата сериозно ме е насякла далеч над средното ниво по залите, а за рандъм тип от улицата да не говорим: топ 0,1% съм. Татусите намазани с една хуйня, уж да ги предпазва, ама ги прави и да изпъкват.
   
      - Защо не си се съблякла още...
      - Ами аз под екипа не съм с подходящи дрехи... а и има климатик...
      - Не мисля, че разбираш правилно причината за събличане
      
   Приближих я, тя се изправи, дръпнах й ципа на екипа, ама по средата ме спря. С две ръце. Хванах я за главата, целунах я, ципа си продължи надолу. Ебаси събличането - борба поне десет минути, все едно разопаковам собствената ѝ съпротива. Тялото - леко under expectations, но след толкова unwrap investment...
   
   Target marker: Марги closed
   
   === [Energy efficient mode: Не си давам зор] ===
   
   Петдесет пропуснати, палим към събора. Работа... Влачи пияни, локализирай откраднати пейки, търси изчезнали деца... Някаква патка си загубила гривната. Мацка, заеби я тая гривна... ама е горе-долу ставаща и ми припада, ще търсим гривна. Водя я към крайните зони, обяснявам й, че има голям шанс да е някъде из близката горичка тая гривна.
   
   Target marker: Женя(6-чка, ~25)
   
   Обикаляхме горичките, изморих се, поседнах. Трудна работа е да се търси гривна - то гледаш по земята, то крачиш... Оная не спира - гривната, та гривната. Била от приятеля й. Спокойно де, ще ти намерим нов приятел, ще ти купи нова гривна. Подкарвам на ескалация, щото... абе, тя никога не е била в горичката, а идва с мен да си търси гривничката в горичката. Аз ли съм тъп или й е ясно на къде отиват нещата? Какво да я бавя? Работа ме чака, не мога цял ден да търся гривна. Натиснах си я на едно дърво, оная ми вика "Ти какво правиш"... какво правя... един специален метод, за намиране на гривна, ебаси. Какво мислиш, че правя? И избяга с двеста.
   
   Target marker: Женя missed
   
   Върнах се да поседя малко на VIP-a, да докладвам, че не сме я намерили тая гривна в горичката. Там още се кипрят Тричките, клубните още им пърхат наоколо.
   
      - Пухчо, смествай се...
      
   Пухчо мести неговите 200 кила, да направи място за моите 90... удари ми един масаж, щото споделих, че се схванах да търся гривничка, посмяхме се. Убеждавам ги, че не съм я ебал в горичката, само сме търсили - никой на масата не ми вярва, мислят че си правя бъзици. Тричките седят, гледат с интерес, ама не смеят да се включат в разговора.
   
   Давай, дошло време за групово каране - масова загуба на IQ за половинчасова обиколка с прекъсвачи. Разпределят се Тричките при кой да се возят, моите хора ще се избият. Жалка история. Зачудих се, ама... от мен да мине, ще се включа в парадното каране. Да раздавам шамари, ако някой много чупи колоната. Заеби каската, заеби горницата на екипа - само на очила, ръкавици, долница и ботуши. Полицията да се пробва - 600-700 мотора прикритие. Щях на три пъти да сгазя фотографа, без да искам. Правя си drags от скука - свалям до 30, pull-up до 80-90 и изправям на предна. Ебаси копелето, оня с АТВ-то изскача като елен за National Geographic, фотографчето отзад на АТВ-то с лице към мен - направо насира, че ще го изтряскам. После ми вика "Твоите снимки ги изтрих". Щото не е ял шамари скоро. Умрял съм му за снимките.

   === [Чопър reset с дюнери] ===
   
   Връщаме се цялата процесия, аз дръпнах настрани да охладя машината - не ми се бута със стотици мотори на входа. Връщам се след двайсетина минути на VIP-a - всичко вече е утихнало, Тричките пак там, аз вкарвам моя мотор на почетния паркинг, ама бавно - без някакви изпълнения. Няколко човека се засилват да махат преградите, за да вляза. На ония Тричките погледите залепени, другите са изпаднали в траурно мълчание... чакат да видят дали няма да почна и аз да ги дърпам. Тръпнат в очакване, умират от неразбиране - как не съм се залепил? Не бе, спокойно, ваши са си, не ми трябват. Чак се издразних от ситуацията, реших да се разходя малко да си прочистя мислите. Обръщам се към Митето:
   
      - Дай ключ...
      - Ами то нямам технически преглед... и застраховка нямам... вчера го свалихме от платформата на вноса...
   
   Продължавам да стоя с протегната ръка, без да казвам нищо. Неохотно подава ключа. Хахаха, пичове, чопър. V-Twin, отворена къса генерация... Събужда и умрелите в радиус от сто метра, живите от около петстотин. Бам, бам, бам, пляк, дан, пляк, пляк, бам, бам... неравноделни ритми с тия две бутала. Като върнеш газта и имаш чувството, че двигателя ще се сцепи. Километража стига до 200, но силно се съмнявам на всичко над 110... Само размених очилата за каската и се изнесох. Чопърчето е мазно - гумите са на нула, задната спирачка не съществува, на предната са й криви дисковете и клати, коловете потъват на макс при малко повече агресия и мотора прави жабки, а като дадеш наклон около 30 градуса в завой и стържеш ролбаровете... Но мацките с интерес спират половин минута преди да ги изравниш. Хем се чува на далеч, хем е бавен - някаква странна комбинация.
   
   Отидох да ресетна с дюнери, малко да ми мине злобата... заговорих се пак с продавачките. Предния ден бях отишъл с познат, да вземаме за ядене и бях подгрял ситуацията. Предисторията? Вземам си дюнерче, ама без картофи, без зеленчуци, без сосове и с повече мръвка. Тоест направи ми питка и мръвка, та нямаше как да не й кажа, че май съм влюбен в нея. Тя пък забрави да ми маркира белия монстър, аз й влизам с "Не е ли безплатен? Промоция само за мен...", тя връща "Като за теб е само усмивката ми". Аха... "Я се усмихни пак, че май пропуснах", тя вкарва още една усмивка, пуска да плащам с карта и казва "Може да го поставиш". Well... "Ама тук, пред всички хора ли искаш да ти го поставя?". Оная замръзва, всички наоколо лягат от смях, аз си наглея "Имам стая в хотел на близко... по-удобно ще е там да ти го поставя". Оная стана червена като домат и избяга. Та, да - има лека предистория там.
   
   Target marker: Пепи(6-чка, ако не знаеш, че бачка на дюнери... иначе 5-чка, ~20)
   
   Отивам на същото място, Пепи... "Здрасти, знаеш какво искам"... няма как да ме е забравила, ебаси. От раз почва да червенее, вика на колежките да слагат само месо, а аз "Не говорех за храна... но ще си взема". Подава ми терминала да си платя, взимам си месото и я питам "А другото, което искам - кога?". Забива... аз директно: "Ще седна ей там, да хапна, ти като си готова - ела". Не чакам отговор, гладен съм. Не съм изял и половината, оная пристига. Метнала някакви други дрехи, пристъпва плахо, аз я окуражавам, соча си дюнера "Докато има мръвка си в безопасност". Седна, повечето тя говори, аз кимам и ям. Ама мото събора, ама била гледала как сме минавали на парадната обиколка, ама гледала мене, ама тя по принцип карала скутер, ама сега била на работа... Да, да, ок. Дюнера свръши, показвам й: "Нали ти казах, че докато има месо си в безопасност... да виждаш останало месо?". После направо си я хванах за ръка и си я поведох: "Ела да пробваш нещо различно от скутер".
   
   Оная вижда V-Twin-а и ме застрелва с "Ти не караше ли пистов?". Отсвирвам: "Забранено е да имам повече от един мотор ли?". Завъртях я през хотела, да й вземем каска. Адски много се изкефи. И аз се кефех. То като върнеш газта на това чудо и земята се тресе. Караш буквално без ръце, можеш да си мачкаш нонстоп мацката отзад и да си лафите - с викане и между трясъците, но става. Оная крещи "Много ме кефи как нещо ми бълбука между краката и от време на време тряска". Прави си лайфчета с телефона, мята на хората наоколо... показва ми "Карай натам, карай насам". Първо пътя стана кофти асфалт в гориста местност, после премина в соц спомен за асфалт, накрая вече чисто черен път. Стигаме до някаква беседка, довлечена кой знае от къде, с огнище. Спираме, питам я каква е идеята да сме тука, тя ми вика "Айде бе, какво се правиш" и ми разкопчава панталоните. Хахаха, аз си играя да я водя до хотела за каска, пичове... В тялото супер, в лицето нормална... ама като се пусна така сама и ми счупи кефа. Опитвам се, напъвам се... оная се раздава на макс, а аз все едно мия чинии - изпаднал в абсолютно безразличие. Един от най-тъпите close-ове напоследък. Мацката видя бая зор да приключим ситуацията.
   
   Target marker: Пепи от дюнера closed
      
   === [Unexpected comback & brutal miss combo] ===
   
   Мърка ми да я метна до събора, нейни приятелки щели да са там. Да се видела с тях, после пак да сме се видели. За карането - ще я закарам, за другото - не знам, имам работа, задачки... Слагаме каските, пърполим натам. На входа ме спират клубните. Аз такъв, мисля че се шегуват. Давам малко газ, половин метър напред, Мишо подскача назад и пак мята да спра, чак ще налита на бой. Пак половин метър напред... Мишо се пресяга за kill switch-a и ме гаси. Вдигам визьора, че е огледален - като ме видя, лайното му се върна назад: "Изивнявай, не те познах, тоя мотор не го знам...". Показвам му клубната маркировка, ония подскача "Той нов тоя". Посяга, пали ми мотора, мята да се дръпнат да ми даде път, а аз наглея "Тая е с мен, не плаща... Малката, дигни визьора да те запомни", Мишо я гледа, кима. Мацката отзад почва да се надува. Завъртам бавно покрай VIP-a и после леко настрани, да я разтоваря. Тричките още седят залепени там, клубните още ги обикалят, жалка история. Размених няколко приказки с хората наоколо без да слизам от мотора. Трябвало да се закарат някакви неща. Пак работа.
   
   Спрях на входа, да се посмеем как не ме познават и ще ги набия някъде. Тъкмо да тръгвам - зад мен на седалката скача Мирчето.
   
   Target marker: Мирчето(7-чка, 23 или 22 беше...)
   
      - Ще се разходя с теб, харесва ми мотора...
      
   Нищо не казах, продължих си с нея. Мирчето е готина, ама ме отряза преди време. Облегнах си се назад, че да няма как да не ме прегърне, пуснах лявата ръка да й мачкам крачето. Вече свикнах на машината и сменям скоростите само на throttle blip. Ама трещи, да си ебе мамата. Оная и тя вади телефона, снима, прегърнала ме с едната ръка през рамото диагонално. Ебаси, май трябва да си купя и чопър, по-леко се получават нещата. Митето ми пише "Ти колко макци ще забършеш с моя мотор днеска" и праща скрийншотче на стори на Мирчето от преди минути. Отговарям му "Лимит ли има някакъв... на петата гасне ли, какво?". Сто процента е при Тричките, залепен и им показва.
   
   Свършихме задачката, разходихме се - брутални завои, наклони до стържене на ролбаровете... взехме сладоледи, ходихме да ги ядем из природата. Следобедът започна да се влачи, тя държи дистанцията, усмивки, приказки, на всеки light push - връща разговора към безопасни теми. Държа го chill, без натиск... ожаднях след сладоледа - връщаме обратно към града, да си намеря за пиене. Паркче, монстърче... тя си взема розов, аз бял.
   
   Target marker: Габриела(8-чка, ~25)
   
   Забелязвам мацка, чиста осмичка... ама пръска супер аура, залепна ми погледа. Има детски концерт, тя подготвя може би четвъртокласници да пеят, репетират нещо. Хващам Мирчето, преместваме се на пейка точно до мацката с децата, почвам да мисля какво по дяволите да правя. Не знаех, че имам само десет секунди. Zeitnot. Свършиха репетицията, строи ги да ги подкарва към сцената, чакат ред за качване. Докато преминаваха покрай нас, мацката ме загледа три-четири секунди и пусна усмивка. Върнах й усмивката, а тя щеше да си счупи врата, за да не развали зрителния контакт, даже се блъсна в едно от децата пред нея. Станах и тръгнах подире й. Мирчето ме дръпна за ръката, вика "На сцената ли ще се качваш?".
   
   Ей, да бе... спрях се. Погледът ми залепен. Минута, две... Мирчето ядосана пита "Тая защо те зяпа, ами не си гледа лапетата...". Fuck, разбрах те. Мирчето под ръка и й казах, че я прибирам - да ми каже къде да я оставя. У тях искала, да дремне и после вечерта пак щяла да е на събора. Добре. Газ с тоя чопър, колкото може. Не може много... но пляка от сърце. Оставям я пред у тях, тя някаква "Няма ли да се качиш, да ти дам ключодържателя". Беше ми обещала един готин ключодържател. Усмивка, казвам че ще си го взема по-късно вечерта... обаче тя заявява, че или сега ще го взема или да забравя въобще. Мхм... тест за довечера? Качих се с нея, чаках търпеливо в коридора на апартамента... оная рови, рови, рови, подсмихва се "Ей тука го бях оставила, какво стана"... аз подхвърлям "Подозирам, че си си измислила ключодържателя, само да ме вкараш у вас". Вкара ме навътре, да седна... И о, чудо - ключодържателя е бил точно на закачалката до входната врата. Съвсем неочаквано място, аз съм в искрен шок. Толкова добре го играя, че и малоумен няма да ми повярва. Оная седи, чупи устни, мята ключодържателя...

      - А ти какво ще ми дадеш в замяна?
      
   Още играя шока, но тоя път искрено, от вътре си ми идва... какво се очаква тука? Да й залепя пет лева с плюнка на челото ли? Пичове, аз бързам за парка, какви са тия смесени сигнали? Скочих от фотьойла, на който се бях разплул, награбих я да я целувам. Няма особена съпротива. Набарах ключодържателя, изтръгнах й го от ръката, докато е разсеяна и я бутнах да катастрофира към дивана. Гледам вратата, гледам нея. Гледам пак вратата, оная ме хвана за ръба на панталона и ме дръпна. Залитнах й отгоре, не знам как не й счупих нещо, ама още стискам ключодържателя. Целувахме се, въргаляхме се там, тръгвам да я събличам, оная ме спира. Не съм тука за teaser-и... ясен cut-off:
   
      - Ако само ще го мачкаш през гащите, може да си задържиш ключодържателя...
   
   Леко awkward pause, аз съм отгоре. Опитвам се да стана, дърпа ме надолу. Симпатична е... PR-a ми е над пет пъти нейното тегло - нямаше да я усетя, ако исках да се изправя. Разкопчах, извадих, подадох, пое до сливиците. Държи го там - но не пуска за повече escalation. Казвам ѝ, че няма да свърша така... тя ме реже с "Ще видим дали няма". 30-40 минути grind, не знам как не й се откачи ченето, как не си оплете езика... усети една нотка, заигра я добре - unlock-нах се.. После ме гледаше със страхопочитание. Още ми е в главата оная от парка.
   
   Target marker: Мирчето partial close

[Zalmoxis]

   Газ обратно в парка. Бум, бум, дан, пляк, бум, бум, бум... ебаси кефа. Децата още се дерат по сцената, мацката още е там. Сядам на пейка, забивам погледа в нея. Минута, две, пет - нито веднъж не се обърна към мен. Да не ме е видяла? Минавам напред, по-близо до сцената, където преди бях с Мирчето. Заставам в целия си блясък, забивам настоятелно погледа. Нула внимание от нейна страна. Нула... минава през мен, все едно съм въздух. Wtf? Решавам да изчакам да свършат малоумните песни и ще се пробвам зад сцената... Внимавам да не ми личи колко ми гори търпението от това. И оная слезе от сцената, с децата, директно в тълпа малоумно щастливи родители. И тоя момент звъни Мечката. Relatable: Fuckin' hell...
   
   В главата ми за под секунда изкристализира ситуацията, обърнах се и си тръгнах. Ако й вляза директно - ще ме отреже брутално пред аудиторията, за да си запази професионалния имидж. Ако й вляза меко ще е същото, но със soft decline, още по-зле. Оттеглям се едно бавно, бавно... падна ми енергията. Буквално defeated male leaves... Качвам се на мотора, паля, давам назад, да го извадя на пътя. Обръщам се, да не ме смацафраца някоя кола и я виждам - тръгнала след мене. Направо се сепна, като ни се срещнаха погледите. Почна да оправя косата, аз седя върху мотора, той бумти под мене. Обърна се и тръгна да си ходи. А аз съм в шибаната грешна посока. Пет маневри да обърна, че не съм с пистовия да го направя на бърнаут...
   
   Настигам, качвам се на тротоара, сека й пътя на диагонал, обръщам се към нея и се гледаме. Действам си реактивно, без план, на инстинкт. Кимнах към седалката, казах й да се качва. 50/50 дали ме е чула и разбрала, доста се зачуди. Накрая приближи и направо я дръпнах да седне. Намествам я леко, да не ѝ висят краката като на патенце. Каската с плитките виси отзад, няма да я слагаме, без излишни формалности. Потеглям бавно, посока - мото събора, на автопилот. Дан, дан, бум... връщаш газта - пляк, пляк, пляк... нула fuel cut on deceleration, само retarded ignition timing, майна... ебаси машината. Мацката е в тих ужас, почва да се чуди дали не е сбъркала, като се е качила. Хващам ѝ ръцете, разперваме ги като на оная сцена от "Титаник", поусмихна се. Върнах й ръцете да ме прегърне през гърдите, завъртях леки swirls. Леки... пак остъргах ролбарите. Намествам едното огледало да я виждам - ухилена е, гледа ме обратно, смигам. Не пипам повече назад - не искам да я вкарам в защитна реакция.
   
   Влизаме на мотосъбора, на входа параден коридор - няколко клубни се бъзикат и козируват, но на мацката й изглежда внушително. Някакъв малоумник от друг MC ми дава high five, никога през живота си не съм го виждал - пускам лявата и в движение му я первам. Обръщам се леко назад към мацката и й казвам "Поздравявай вместо мен, на тая скорост ми трябват и двете ръце". Движим се с около пет километра в час - само посочвам, оная маха. Пичове, соча на произволни посоки. На който и да махне, веднага й се отговаря, стига да не е мат пиян. Завъртяхме покрай VIP-a, посочвам й Митето. Ония си вижда мотора и не знам дали се кефи или е пред нервен срив, като видя поредната отгоре. Тя му маха, той седи като пън, Тричките ни махат обратно.
   
   Вече градя логистика накъде да я bounce-на, обмислям вариянти, преценям... и чувам в ухото ми: "Трябва да се връщам". Reality check - няма как да я дръпна повече. Обратно към парка. Тя ми казва да спра, а парка е още в далечината. Ясно... не иска да я виждат с мен. Кофти, направо ме поряза. Слиза и си тръгва, пичове. Извиках след нея "Даже няма да ми кажеш как се казваш?". Обърна се, извика през рамо "Габриела", пусна усмивка и си продължи. Идваше ми да се захапя за задника, какво да я правя?
   
   Вадя телефона, набирам разузнаването - Габриела, занимава се с деца, конкурс по пеене преди малко, намирайте ми я. Не ме е излъгала за името, двайсет минути, намериха я. От градче на има няма 150 километра от тук... fuckin' hell... Директно пускам лека полировка на профила, shoot DM в Instagram. И нищо. Минавам през хотела - душ. Пак нищо. Хапване. Пак нищо. Още няколко задачи по събора. Нищичко... 22:00... осъзнавам че вися на телефона и чакам реакция от нея.

   Вътрешен self-check: Не може да съм толкова зле, че дори да не ми отговори...
   Reality: Явно - може...
   
   Target marker: Габриела brutal miss(още вися на message request sent, много ме яде вътрешно, изпитвам желанието да отида да я намеря къде живее и да й вляза на гости заедно с входната врата)
   
   === [Saturday final redemption: Една трета] ===
   
   Завъртам се на събора, сядам на VIP-а - лека пауза да си върна фокуса. Пускам хора да ми намерят бял монстър, лафче с този, лафче с онзи - готини типове са клубните, а не сме имали време да се наприказваме. Нареждат се Тричките, една по една се опитват да влизат в разговора. Първи опит - млъкнах, погледнах ги лошо, целия VIP млъкна за момент... и трите върнаха в хор "Извинявай", на рефлекс. Втори опит - пак ги отрязах, с нещо от сорта на "Не правим експертизата по грим...". Третия път вече клубните сами им дадоха вход в разговора, омръзна ми да ги режа, за това се облегнах назад и минах в режим на слушане с притворени очи, като от време на време поглеждам говорещия. Опитват се да ме върнат в разговора, ама е им се получава. Докато накрая една от Тричките не влезе директно грубо към мен: "Ти много ги возиш, ама нещо друго правиш ли им?".
   
   Вътрешно - усещам как леко ми идва в повече. Какви са тия, че да дойдат тука и да говорят така? Що всички им клякат? Какво като са 9, 9 и 8? Направо ще ги извлача като мръсни котета извън събора... Отварям едното око, навдигам се да я погледна по-добре, затварям го и се отпускам пак назад "Ако става въпрос за теб... няма как да разбереш, щото даже до возене няма да стигнеш". Наоколо притихва, аз съм в лек душевен оргазъм. Намесва се една клубна мацка да замазва ситуацията:
   
      - Той така... като си хареса някоя и й говори грубо

   Друга от Тричките подхваща веднага:
      
      - Значи много я е харесал...

   Спорадичен лек смях наоколо... Без да отварям очите, без да помръдвам:
      
      - Внимавай да не те харесам и теб...
      
   Изолирах се от разговора, да не си чупя нервите. Влязох в тотален дзен - пълно откъсване от обстановката, лежа си отпуснат назад. По едно време усещам хлад, разваля ми дзена - отидох на 5 метра до мотора, навлякох горницата на екипа, станах още по-масивен визуално. Преместих каските от двутактовото чудовище обратно на пистовия, Тричките гледат с интерес, а като се върнах - питат в хор: "Тая каска, с розовите плитки.... много сладка... специално за някоя ли е?". Владко се намеси, затапи ги, аз още съм дзен стейт, не коментирам. Отпускам се обратно, опитвам да игнорирам малоумната рок група на сцената и общия фонов шум. Телефона ми почва да откача от известия. Светва, инстаграм, светва, инстаграм, светва... на около втората минута изтръпнах - може би е Габриела...
   
   Скачам за телефона - разливам чаши, фейс айди сработва.... Не е Габриела. Някаква Деси, лайква някакви неща... оставям разочарован телефона обратно, даже без да погледна детайли, известията продължават да влизат, а една от Тричките ми казва "Няма ли да погледнеш кой е?". Поклащам отрицателно глава, бутвам един до мене да ми обърне телефона с лицето надолу, ама ми се развали дзен-а. Поизправих се, дръпнах цигарка, чат пат влиза някое известие, вибрира по масата... пак ме жегна, че може да е Габриела, пак взех телефона. Пак не е. Основно тая Деси. Налайквала ми всичко подред. Отворих и профила да я погледна... мръсен мега топ, десет от десет, чак клони към нереална. Сигурно някакъв фейк. Една от клубните ми гледа в телефона, как я разглеждам и казва закачливо на висок глас: "Вие какво си пишете с Деси, дето не можете да го кажете пред нас?". Вдигам погледа. Една от Тричките, девятка, се е вторачила в мен. Поглеждам профила, поглеждам пак нея. Същата е. Само че на снимките е още по-яка. I'll let this one slide...
   
   Заприказвахме се нещо с бай Пец, оглеждал ми мотора, веригата за смяна... кекавата олекотена 520-ка пак е заминала... дали да не пробвам +1/-1 като ще сменям... Пец карал зад мен по едно време, вика "Много мек rebound damp отзад, не усещаш ли при downshift-a как се заклаща, пък и ти много агресивно в първата третина на завоя го правиш... и като вкараш две надолу и разебаваш целия баланс на машината, гледай какви парцали има по гумите". И сме в някакви такива технични глупости, дето са ми интересни, когато тая Деси, дето ми налайква всичко, ми минала в гръб. Сложила си ръката на врата ми и ме гали някаква. Аз от начало помислих, че някой от клубните пичове се ебава, щото си ме обичат... и се ебавам обратно, казвам "Охааа..." и галя ръката, дето ме гали... или Караконджула, или Пухчо, кой да е? Ще ги джаскам и двамата на почивки по любов... Ама като се завъртях и я видях тая мацка се изненадах, леко подскочих, загубих дар слово, а тя:
   
      - Айде да ме водиш за вода...
   
   Това пред всички. И не си маха ръката, гали си ме. Изядох хор от дюдюкания и подсвирквания. Опитвам се да генерирам някаква реакция, обаче много неподготвен ме сгащи тая. Хвана ме за ръка и почна да ме дърпа да ставам, вече нямам чист изход. Измънках едно "Пец, дай вода на момичето", той горкия нервно подава една бутилка, полу-празна половинлитрова... а тя му се усмихва "Аз искам нещо голямо, от него... прибери си това малко нещо обратно от където го взе". Бай Пец направо му увяхна самочувствието, гледа ме за помощ, а аз не мога - вися в нищото. И тръгнахме... оная си ме държи за ръка, буквално като в детската градина на екскурзия. Води ме към крайните зони, където няма шанс за каквато и да вода, освен ако не копаем за кладенец при пълнолуние, при което ме застрелва с реплика:
   
      - Добре де... ти нарочно ли го правиш?

   Гласът - смесица между закачка, оплакване и лека провокация.

      - Кое? - искрено не разбирам
      - Да ги подлудяваш всичките. Даже мен вече почваш...

   Гледам я не мога да преценя - играе ли си или вече е полу-сериозна. А то тъмничко, да му се не види. Нямам идея какво става тука. Escape...

      - Дай да не си губим времето...
      - Точно. Изкарай ме да се повозим...
      
   Половин крачка назад, да я огледам. Тя продължава:
      
      - Обещавам да не се заяждам...
      
   Не изглеждаше да се шегува. Deep trap?
   
      - Отиваш, слагаш каска, ръкавици и да те намеря седнала на мотора. Не карам за снимки и сторита...
      
   Дръпнах се и се насочих към някакви палатки на друг клуб. Запознахме се, лаф пет минути. Връщам се към VIP-a, гледам оная кацнала на мотора ми, с каската ми за ранички "Player 69" на ръце, хванала и сплита плитките на по-дебели. Като ме видя и я сложи веднага. Нищо не казвам, нищо не коментирам - само си прибрах цигарите и телефона от масата, ама всички са ме заковали с поглед. Изключително бавно и спокойно си отивам до мотора, слагам ръкавиците, оправям всички пристягания и лепки, закопчавам си екипа, качвам се както тя е на мотора ми, слагам спокойно каската, паля, оная си ме прегръща и заминаваме плавно нататък. Три минути тръгване, под зоркото наблюдение на всички наоколо, ама никой не смее да мъцне каквото и да е.
   
   Излизам на правия участък - изцеждам до трета, да отекне хубаво, за публиката. После върнах в по-бавен режим, че фаровете след двеста не смогват и се кара малко на памет къде са завоите. Почнах леко да я придърпвам за задника към мен като ми трябва наклон, че нещо не й се лягаше. Влизаме в по-планинските участъци. След първите няколко агресивни downshift-a на входа в завой и power wheelie-та на изхода - оная ме тупа да спирам, аз някакъв учуден - дръпнали сме не повече от десетина километра. Удрям степенка на първата отбивка, чакам я да каже нещо или да слезе... Оная, както беше дърво по завоите, така рязко стана пластична и се завъртя около мен да седне на резервоара. Целия мотор тръгна да си ходи от степенката, на сериозен наклон сме. Наложи се да я хвана здраво през кръста, да смеля задната спирачка и да ударя ляв ботуш за баланс. Усетих я как ми трепна в ръцете, щото не беше планирала да падаме от място. Леко бутнах мотора назад, пак да разпъне степенката. Тя махна каската, махам и аз...

      - Тука май е достатъчно далече от всички погледи, нали? Няма нужда да ми се правиш на карач...

   Карач... да й се правя... тъкмо почна да ми кипва и... целувка - гладка, без напрежение. Дръпнах се и се вторачвам в нея до колкото може в тъмното.
   
      - За какво съм ти... поредния за днес... ще пропусна...
      - Ти да не мислиш, че днес съм правила нещо с някой?
      - Не си ли...

   Изтряска ми шамар. Не беше силен, дори не мръднах, само леко запари. Странно... взе че ми хареса. Хванах й китката, вдигнах я, разглеждам я под каквато минимална светлина мята таблото на мотора... другата ми ръка още й е на кръста - направо я усещам как трепери в очакване какво ще й се случи, явно отчита колко е било рисково да ме удари...
   
      - Ще се наложи да е по-силно, за да ме убедиш...
      - Ама сериозно ти казвам, с никой не съм...
      
   Стиснах я с две ръце през кръста, изръмжах й, оная изохка и ми изпука доволен шамар, усетих как ме налива адреналина. Оная си разтрива ръката, аз си я придърпах да я целувам, тя не може да смогне да ме прегръща. Отпусна ме адреналина, бутнах я назад. Ха, това е нещо ново, като усещане, трябва да се изследва детайлно. Тая химия явно бая amplify-ва нещата. Тя задъхана, ама има какво да каже:
   
      - Цял ден седя там и ви гледам всичките как се правите на мъже...
      - Мълчи! Още...
      
   Позачуди се. Изтряска ме, но не уцели добре. Пауза, изтряска втори път - вече хубаво ме засече. Направо усетих разливането на the dark side по вените, ще се пръснат. Осъзнавам, че съм я вдигнал във въздуха през кръста, но не помня как. Баси раменете съм направил. Пускам я да седне в мен, целувам я и я стискам. Усещам как й пукат прешлените на гръбнака. Отпускам леко, тя диша тежко и повърхностно, ама не се оплаква. Слага ръката на ципа на якето ми, почва да го сваля надолу, вкара ръцете, плъзна директно по вътрешните циповете надолу... Но мен вече ме отпусна адреналина. Не можем да продължаваме така, аз искам повече светлина... Тя ми говори задъхано, на пресекулки.
   
      - Не знам... какво... ми правиш... обърна ми... главата...
      - Не тук

   Спрях я, вдигнах ципа, завъртях я на задната седалка, притеглих я да ме прегърне, тя пък цялата легна отгоре ми, облекчена и потеглих към хотела.
   
   Target marker: Една от Тричките closed
   
   На следващия ден клубните ме гледаха все едно не просто съм им изял сладоледа - а съм облизал и опаковката...