• Welcome to Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум).
 

Куче, чорапи и една бройка, която не стана

Започната от Zalmoxis, Юли 15, 2025, 01:55AM

« назад - напред »

Zalmoxis

   Взех си куче. Едно такова, с четири крака, опашка и уши. Ушите е планирано да се отрежат, ама за опашката сме малко закъснели. Бройката крака е добре - четно число, харесва ми, няма да ги пипаме. Ебаси тъпото същество е, добре че е още на месец и половина. Седи залепено за мен и решило, че има два режима - единия е "Насирам се от страх и се крия в моя човек", другия е "Не ме е страх от това - ще го измръмжа и захапя, а ако се дърпа ще почна и да разкъсвам". Само седем килограма е, лесно се удържа за момента.
   
   За десетина дена е усвоило ключови команди... "Любов" - идва и почва да ближе и да хапе леко по лицето... нос, уши, очи, каквото набара. Тривиалните "Седни", "Легни", "Стой", "Ела" ги владее за максимум пет секунди, според колко силно съм ги изкрещял, после забравя. Имаме лек проблем с "Пусни". Някак не разбира значението, само почва да ръмжи и да гледа лошо, доколкото може на тая възраст. Но пък е усвоил "Леко" и отпуска захапката, не дави, става внимателен. Също така е научил "Де еба тъпото животно, да еба" - сигнал да спре да гризе кабели... пуска кабела, захапва си някоя играчка и гледа невинно. Не е идеален, ама ще го оформим.
   
   Обаче се случи да му свърши храната, да му се не види. Излизам на пожар, щото то квичи жално и си бута купичката. А му трябва някаква специална храна, да не остане някакъв лилипут 50 кила... не може да влезеш в първия магазин и да вземеш нещо или да му мяташ пилешки филета с ориз. Навигацията ме праща до най-близкото място, което се оказва ветеринарна клиника. Влитам, ама някакъв раздърпан и леко сънен – както сме се въргаляли с кучето за събуждане, така съм тръгнал. Вътре една мацка... симпатична. Около трийсет и пет. Шестичка, ако съм честен. Или малко отгоре, ако я гледаш с розови очила. Вероятно на двайсет е била по-нагоре. Огледа ме от глава до пети, явно не приличам на типичния клиент. Усмихна се леко, по-скоро от любопитство, отколкото от нещо друго.
   
      - Аз съм по спешност, не ме гледай, гладен е...
      - Кой?
      - Дракс Унищожителя...
      - ...(подхилква се леко)
      - Малко куче, дето ще става голямо куче - показвам с ръце за драматичност двата размера
      - Ще ти покажа каква храна имаме като за него...
      
   Спрях я да не ми показва, казах й че й се доверявам, направо да дава. Нещо дето ще го хареса. Следва тъпия въпрос какво харесва. Ами предимно две неща харесва - филе Елена и чорапите ми. Не знам защо откача за чорапи, хваща ги и ги дъвче с искрен възторг и си ги носи в леглото, да ги крие. Вече има повече чорапи отколкото аз. Оная се пръска от смях. Мен не ми е смешно. Обяснявам как режа на ситно филе Елена, мятам настрани, за да си взема чорапите и да ги метна в пералнята. А кучето е като прахосмукачка, от ония силните - само виждаш как се мята един език и парчетата от филето изчезват. Налага ми се да съм бърз, ако не искам да ходя бос. Милата почна да хипервентилира от смях, чак я подпрях с една ръка, като залитна.
   
   Тя ме гледа едно захласнато, а аз един такъв: "Може ли да си взема храната и да тръгвам?". Подаде, каза че ако не му хареса мога да го доведа тоя Унищожител, да го види на живо и да си харесат заедно коя храна да му купя. Мммм... да, добре... Пет крачки извън магазина и ме удря: "Чакай, тука май имаше нещо с тая... или просто е била любезна... май просто е била любезна". Па и е на около 35... па и е шестичка... айде по допирателната.

   Ден или два по-късно се сетих, че му е време за ваксини. Щото кучето струва една шапка пари и "Ще му мине като на куче" вече става финансово болезнено, ако не се случи така. Къде ще търся клиника, като вече знам една? Бях се запилял на някъде и на връщане минавам от там да питам. Да ми обяснят как стават нещата. Спирам с мотора точно отпред, гася и влизам през вратата, като чак вътре махам каската. Мръсна жега, визьора се е заключил, а не успявах да набарам закопчалката с ръкавиците, не друго. Същата мацка е вътре. Като ме видя как си свалям каската, за секунда застина, после присви очи сякаш се опитваше да ме разпознае. Погледна ме още веднъж, пое въздух и се усмихна малко по-топло, отколкото очаквах. Добре де, смущаващо повече от нормалното. А уж не съм срамежлив.

      – Здрасти, наред ли е всичко? – пускам ѝ лека усмивка
      – А... здрасти – пое въздух, явно се опитваше да се съвземе – Всичко е наред

   Стоим и се гледаме в някакво неловко мълчание, аз не съм сигурен че всичко е наред...

      – Дракс, Унищожителя...
      – Ха-ха, пак той! – леко се усмихна и избягна погледа ми, все едно я гони срам
      – Да го доведа за ваксина?
      – Разбира се, когато е удобно - още не ме поглежда, не мога да разбера на мен ли говори
      – Сега?
      – Може и сега – после пак ми хвърли един бърз поглед и се зае да си подрежда нещо на плота
   
   Не може да спре да заеква, а аз - не мога да разбера проблем ли е да се появим след малко. Явно не е... Обърнах се, излязох. Лек фейл, изнесох се с прекалено много газ.
   
   Прибирам се, вкарвам се малко във по-официален вид. Панталони, обувки, ризка. Другата ми опция за чисти дрехи са фитнес екипи. Дем ит, порастнал съм, ризата не може да се закопчее в горната част на гърдите. Така де, закопчава се, ама ако вдишам - копчетата ще се изстрелят и ще убият случаен минувач. Значи горната третина - разкопчана. Хващам кучето и дърпам към клиниката.
   
   Спирам колата отпред, прегръщам си кучето и влизаме. Ама ни е прередила някаква котка, да му се не види, ще се чака. Седнах на някакво диванче, пуснах кучето, то пък веднага ми се покатери в скута и започна да ме ближе по ушите. Минал е в режима "Насирам се от страх и се крия в моя човек" комбиниран с "Чакай да го оближа, да знае, че го харесвам". Седя си кръстосал крака, галя го с едната ръка, а с другата го придържам да не се изтърколи, гледам през прозореца някакви облаци, опитвам се да не избухна в roid rage как ни е прередила котка.

   Случайно засичам нашата мацка с периферното зрение - тя стои малко встрани и ни гледа. Като срещнахме очи, леко повдигна ръка за поздрав. Усмихнах се и й смигнах. Пак се върнах да си галя кучето и да гледам облаците, сякаш нищо особено не се е случило.
   
   Дойде ни реда, влизаме. Плана е да вкарам малко чар и доминация, че имам натрупани излишъци. Показвам Унищожителя да се запознаят, тя почва да мачка като плюшена играчка и да му говори с пискливо щастлив глас. И го хваща за ушите. И му върти главата като вентилатор, докато го е хванала за ушите.

      - Давай, докато не сме ги отрязали...
      - Нееееее... как ще режете ушите, ужасен си!
      - Всички го хващат за ушите и се прави на бебе...
      - И теб те дразни?
      - Особено когато не са питали за позволение... - отсичам и поемам дълбоко въздух

   Явно е било ефектно, защото тя веднага му пусна ушите и замръзна. Гледаме се, не смее да помръдне. В тоя момент е ясно кой държи контрола. Ето бонуса да приличаш на Combat Unit 01 в реалния живот... Изчаках няколко секунди, да се насладя на ситуацията. И да натрупаме ефект. Наклоних леко глава.

      - Ти не ме дразниш...
      - Ама... - пак го хвана за ушите, но по-нежно - Даже и да ги махнеш... пак ще му се лепят...
      - Кой?
      - Мастиите... и разни други...

   Вдигна поглед към мен, изпърха с мигли. Аха, разбрах те. Пуснах й лека усмивка.

   Трябвало кръвни изследвания да му се правят, кръв ще му вземат. Давай, вампирице, взимай кръв, пийни си пред мен, не се стеснявай, дай да опитам и аз... Седнах до масата, сложих си ръката на главата му и му казах "Стой" и "Спокойно". Само изсумтя и не трепна докато му вземаха кръв. Мацката се втрещи колко слуша животното.

      – Бебенце е още, но ще стане голям – каза и го погали леко по главата, добре че му хванах ченето с ръка да не я перфорира, бързи реакции имам

   Кръвните изследвания – анемия. Ебаси, звярът е горе в таблицата по тегло, ама явно нещо не му достига. Приготви някакви витамини, които тактично реших да не взема веднага. На тръгване го подлъгах да я оближе по ухото. Тя е малоумна, радва се:

      – О, хареса ме!

   Харесало те... Петнайсет минути го уговарям да не те ръмжи, накрая едва го убедих да ти метне един език.
   
   Примамих я да дойде до колата, уж да ми помогне с вратата. Като й казах да се качва, ме погледна въпросително, а аз го подредих логично: "А кой ще ми помага с вратата като стигна?". Позамисли се, усмихна се леко сякаш е разгадала невероятния ми пъклен план, но се качи. Аз някакъв такъв... не очаквах. Как да й кажа, че живея на 500 метра и просто не ми се носеше куче на 35 градуса? Завъртях един голям кръг из квартала. Тя се заигра с Дракс, който я гледаше все едно се чуди дали да я ухапе за последно.

   Забих колата на вътрешния паркинг пред вкъщи, аз не знам какво правя... Ако се качи, рязко ще се сети, че в тоя дом живеят още жена и дете. Ще има да обяснявам, че съм приютил съм братовчедка си, помагам за детето... от добро сърце... като съм се върнал от благотворителна мисия в Йемен, където сме строили сламени къщи... Добре, we`re game. Предложих да дойде да приберем кучето, после ще я върна. Огледа се и каза, че предпочита да се прибере пеша – харесвало й да ходи, а не било далеч. Год дем ит, Кольо, тая Google maps й говори в реално време. Голям фал.

   И не ми пуска кучето. Държи го, чеше го, гледа ме. Накрая си го взех, благодарих за помощта. Тя още стоеше и ни гледаше. Супер странно. Преди да се обърне и да си тръгне каза:

      – Много сте хубави заедно

   И си тръгна. Уатафак...
   
   Оная около пет часът се сети за витамините. Звъни ми "Ама ние сме забравили лекарствата за анемия, ама ти можеш ли да минеш...". Верно ли сме ги забравили? Не думай! Абе мога да мина, ама кажи кога затваряте, че в момента не знам даже как успях да ти вдигна... В седем затваряли. Идеално. В седем без десет съм на място. Влизам все едно съм си вкъщи, тя беше навела глава над някакви документи. Като ме видя, погледът ѝ буквално блесна. Стана, грабна хартиено пликче, явно с витамини и започна да обяснява:

      – Това е за цял месец... по едно през ден...

   Гледам я право в очите и не посягам.

      – После ще ги взема... сега съм тук за теб

   Замълча, огледа ме, после сведе поглед и извади най-мекия глас, който имаше:

      – Недей... сега... така

   А кога? Как? Стоя срещу нея, тъкмо да си отворя устата и тя вкара деловия тон и ми набута пликчето:

      – По едно през ден

   Поех плика, оная си ми обърна гръб. Ебаси reject-a. Явно имам грешка в разчета на ситуацията. Аз идвам да я затварям, не да развиваме тежки сценарии. Разваляме играта - дай си ми витаминките, дръж си гащите. Ако ще инвестирам време и усилия - то ще е в доста по-различен профил таргети. Няма какво да й се обяснявам... такива ги зарязваш on the spot, пестиш кислород, по-екологично е - внуците ми един ден ще ми благодарят. Тъкмо съм преживял лекия шок и ми остават няколко крачки до вратата, оная ми влиза в гръб:
   
      - Ти имаш ли инстаргам...
   
   Пет инстраграма имам, може би даже десет. Ония ден бяха на промоция и си купих от Тему. Взех й телефона, пуснах си някакъв follow, върнах й го без да обеля и думичка и си излязох. Седя в колата да анализирам: отивам да я затварям, а си тръгвам с follow и торба кучешки витаминки. А де? При такъв интерес от нея, защо се налагаше въобще да правя нещо повече, освен да съществувам? Писах й около полунощ(липсват емотките, тая слага щедро):
   
   Z: Пусна ми follow, за да се правим че не се забелязваме ли?
   
   M: Кой казва, че не те забелязвам? ????
   M: Ако пак ви видя пред кабинета с Дракс така прегърнати и да ти гризе ушите...
   M: Може и да ми стане навик да те заглеждам

   Z: Точно пациентът тая вечер не е спрял да джафка: "Къде е оная хубавата кака, да ме почеше пак? Нали щеше тази вечер да я доведеш..."

   M: Оoо, голям сладур е той! ????
   M: Но гледай сега...
   M: Ако започна да чеша всички когато поискат ще стане... професионално нередно ????
   M: А и ти май си достатъчно изобретателен да намериш други поводи ????

   Z: Трябва ли да си търся поводи?
   Z: Не можеш ли просто да го чешеш... по някакво взаимно привличане?

   M: Леле ????
   M: Аз съм ветеринарен лекар
   M: Не доброволка по чешене  или... разбиване на сърца
   M: Така че по-добре да останем само в графата "кучешки дела" ????

   Z: Кое е по-добре или какво искаш?
   Z: Ауч, надценил съм нещата
   
   М: Не си
   М: Просто...
   М: Не знам какво да правя
   М: Не съм сигурна

   Z: При истинските неща няма място за толкова много съмнения
   Z: Благодаря за честността
   
   М: Не
   М: Разбери
   М: Сложно е
   М: Не мога сега
   М: И по този начин
   М: Моля те, недей да правиш така
   М: Не ми се сърди
   М: Почеши Дракс от мен за лека нощ

   Какво мисля за цялата случка:

   Ако искаш да стане нещо реално, трябва да дадеш време и пространство да се отпуснат. Особено ако е от стандартните 35-чки, дето са прекарали последните 10 години да редят "няма да си давам сърцето лесно" и "аз съм вече сериозна жена, не съм за игри". Не става само с няколко силни момента и визия. Тия над 30 вече носят куфар с истории, правила, страхове и списък с условия за кандидатстване.

   Има ситуации, в които просто трябва да приемеш, че не е моментът и да си тръгнеш без драма. Аз я приех като таргет, дето се играе сам - без да се напъвам. А тя явно искаше пълната програма: докосвания с ръкавици, протокол за безопасност, договор за емоционално обезщетение. Ми... не.

   Поне ще е забавно при следващите ваксини...