Нов раздел - Интернет запознанства, свалки и флирт

Искам да споделя моите дългогодишни наблюдения, които не са достойни за отделна тема, но пък Phoenix е оставил вратичка в краткото резюме за такива, затова ще използвам мястото тук.

Първата мисъл, която ми идва наум, когато се замисля за чатовете от едно време е "носталгия".
Спомням си първите трепетни години около 2000-2001, mIRC беше нещо ново, имаше я по интернет клубовете. Малцина разполагаха с домашен интернет, който беше на сериозни цени, още по-малко хора разполагаха и с лаптопи у дома.
Тогава чатовете бяха едно истинско предизвикателство за ума и душата, тъй като се ползваха от ограничен кръг хора, с по-широки познания и можеха да се водят истински интересни разговори.
В периода 2001-началото на 2002 много малко потребители имаха и собствен мобилен телефон, затова една голяма част от комуникацията, обмяната на снимки и информация се извършваше по и-мейли. Още помня първата си поща в хотмейл, но не си спомням нито потребителското име, нито паролата. Първите разговори обикновено ставаха по (забележете) стационарен телефон. Достъпът до тези услуги все още изглеждаше недостъпен за по-необразованите или ограничени хора и затова на никой не му идваше наум да послъже за възраст, име или занимание. Обменяха се идеи, свалки, дати за срещи. И в интерес на истината, колкото и поруган да е днес интернет чатът, колкото и да се е изкривил и изродил, в онези златни времена, това беше мястото, на което аз лично успях да направя едни от най-интересните си запознанства, с някои от които пазя контакт и до днес.

Най-интересното е, че като всяко постижение на науката и техниката и това напредна с такава главоломна скорост, че за една-две години нещата придобиха съвсем други очертания. Екосистемата се промени за месеци и в чата вече се появиха доста тъмни субекти, които снижиха нивото и в крайна сметка пропъдиха стойностните хора, които намериха други ниши за комуникация. Логично последните се преориентираха към форуми по интереси, започнаха да се развиват и блоговете, а след време се появи фейсбук.

Този кратък обзор може да изглежда смехотворно на младите набори 90+, но на тези от моето поколение (77-84) със сигурност ще им говори повече.
Искрено съжалявам, че днешната младеж няма да познае тези първи трепети в откриването на другите през интернет. Тук непременно трябва да спомена и yahoo чатовете, които ставаха по интереси в определени "rooms" и предоставяха възможност да се запознаеш с култура и манталитет, коренно различни от тези на обитателите на съседния вход. Светът ставаше малък, а ние бяхме в света. И да, свалките бяха неразделна част от него, но далеч не най-важното и най-интересното. Те далеч не бяха основният мотиватор за посещаването на тези "местенца".

Сега е друго. Сега всичко се е рутинизирало и придобило коренно различен облик, намеренията отдавна са ясни, стечението на разговорите също, експериментите- и те.

Затова, като се замисля, в момента е доста по-рядко и интересно да се срещнат хора, които се осмеляват да направят първата крачка навън, на улицата. Тя е станала изключително екзотично място. И говоря основно за улицата през деня, не за дансингите в дискотеките и баровете, където по презумция нещата са ясни и като че ли, по-лесни. Странно е как за толкова кратко време интернет ни сближи, но и раздалечи, и едва ли не отне на много хора възможността за реален, истински, спонтанен контакт. Малко "кастрира" това умение при мъжете и "озлоби" жените. А вие драги, сте само една шепа, дали има и цяла шепа, чудя се.