Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Юни 02, 2020, 11:20:58 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:
"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
 
   Начало    Правила Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Дълга връзка, а влюбен (загубен)!  (Прочетена 1807 пъти)
desmond
PuP Форум Новак
*

Репутация: +0/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 3


Профил
« -: Декември 08, 2011, 16:45:44 »

Зравейте, приятели!
Форумът е страхотен. От темите, които чета научавам много полезна информация  Усмивчица Горе-долу се запознах и с терминологията.

Поводът да Ви пиша е едно много странно чувство, породило се напоследък.
Ето и самата история:
Имам връзка с една хб вече повече от 3 години. Не мога да кажа, че сме перфектни, караме се - нормално, при това за глупости. Не съм и давал повод да ревнува, защото аз не бих искал да получа същото. Докато тя точно обратно - поне аз така го виждам. Ако се даде случай флиртува - може да не го съзнава, но в моите очи е така. преди година и половина отида на състезание в друг град - 3 дни. След като се върна нямаше особено желание да ми разказва, както друг път. Беше ми някак странна. Натиснах я малко и все, че си каза някои работи, след няколко дни си каза горе-долу всичко. Мои познати, били с нея и не отрекоха. Легнала с някакво момче гола... Какво правили - според нея нищо! и до днес не си признава, въпреки че стане ли на въпрос я негвам яко. същия ден когато разбрах тези неща й казах: "Не мога да те деля или с един, или с когото си поискаш" Тя мълчеше. Аз я погледнах, искайки да повторя въпроса, но нямаше смисъл. Тръгнах си. 4 месеца не се чухме, не се видяхме. През това време обаче не се чувствах зле сякаш ме е зарязала, сякаш света свършва, да ходя да си режа вените, да скачам от скали или да се хвърлям пред коли - глупост. Чувствах се горд, свеж и спокоен. Като се сетех първите няколко дни, сякаш нещо засядаше в гърлото ми, но толкова.
Дали е било опит да я забравя (в което се съмнявам) или много ме впечатли едно момиче, с което се познавахме отдавна. Излизахме навън, колелета, сладоледи - като влюбен - аа и поеми... абе.....в същото време споделям неуспехите си с това момиче на едно друго (гадже на един приятел - от там и я познавам). Да говориш на едно момиче за друго е най-тъпото нещо, което съм могъл да направя, но така... - това ни събра. Нейната ситуация беше, четова момче я е зарязало и в разгорещените чатове, в които й казвам, ще се върне бля бля не плачи - една вечер си говорихме до към 2 пред тях. Тя си поплака малко, а аз я успокоявах (не мога да си се начудя за какъв ххх съм правил това..., но). Няколко вечери подред си приказвахме по телефона за по 2-3 часа. Виждахме се и обикаляхме по улиците. Аха да я хвана за ръка... Тя се сещаше за бившия и...Игнорваше това ми дйствие. Но иначе много общителна. Знае какво да каже, когато трябва, внимателна е, сладка е, яка е ..... Една вечер я викнах навън да гледаме метеоритния дъжд. Тъкмо излизам от тях и какво?! бившия и. Ядоса ми се...какво съм искал аз бля бля, колкото мен е , но не се сби, че се познаваме...Ето поредната ми грешка -подвих опашка и си тръгвах, докато те се караха настрана, аз си приказвах с неговия приятел, бяха дошли двамата. Не исках да отстъпя, какво да се прави... Същата вечер се върнах при бившата...да я видя какво прави. (забравих да вметна, че към момента на разговора месец преди това беше ми писала смс, в които аз съм бил единствения за нея, не могла да живее - дрън-дрън). Разбрах, че се била натискала с още двама-трима - само за мляскане чух...то друото няма да си признаят...- играя недостъпен. Прибирам се. Към полунощ се звъни от онова момиче, което успокоявах. При вдигане, чувам в слушалката как се пуска високоговорителя и оня слуша. Тя: "ти какво изпитваш към мен?" излъгах я, защото онзи слушаше, но съм сигурен, че  зная какво мисля. От тогава 1 година се чуваме по празници и си пишем. Няколко пъти ходих до тях от тогава и толкова. С  моята се събрах, дали от любов или по-скоро от страх да не остана сам. Прекарваме си добре с нея, но тя ме ревнува повече, от колко аз нея. Чувството е мн смотано. Все едно иска да и давам отчет къде съм бил..., а и аз да не остана също я ревнувам, както казах по-горе тя поводи си ми и дава. От тогава излезна с оправданието, че не знаела дали още става и затова искала да се пробва.... Нещата и тук закотвяме така.
Връщаме се пак на сладкото момиче. Тя се хвана с един тогава и ходят още... Та понеже двамата записахме шофьорски курсове що-годе по едно и също време. Взимането на моята книжка бе повод да се почерпим, предвид всички негове, които тя е отнесла като бъдещ шофьор...това лято се качихме карам, но тя не знае накъде и представете си колко съм прост Смотан (IOI Ли е да ми каже: Нали няма да ме закараш някъде да ме убиеш? Като в онеци филми")само да я негна и да се усмихна. Та ходихме, връщаме се и... нищо, понеже съм кух като градинарска лейка. Да спра и да... ама как?! от тогава пак само на чатове. Преди месец ходих до тях и се разходихме из града - не голям град (дори областен не е). Бързо се обикаля и с кола. Качих се на един хълм и си говорим. Да Ви призная исках да я целуна, исках всичко. <<Когато съм до нея треперя. В стаята ми е 30 градуса, но помисля ли си за нея потръпвам. Онзи ден разговарях с нея и след разговора направих един много як спринт на улицата - вълнение голямо...100% съм влюбен>> Но не го направих, може би защото не искам да ме игнорне пак. Има си приятел. Въпреки, че от темите разбрах, че това нищо не значи. Да не би да е женена и не може да се вижда с други!?
Тези дни съм решил да я водя на ресторант, а после на диско - наблизо в един град. Определено не зная как да постъпя по-нататък. И наистина търся развитие и крачката трябва да направя аз. Предвид това, че ми вдига телефона, качва в колата и ми има доверие накъде я возя... За какво трябва да съдя. Искам да и покажа, че съм нейния човек. .... Не зная от нея какво да очаквам и как да не я загубя? Опрелено целта не ми е едното оправяне. Не, че ако стане нещо и тя пак си е с онзи ще ми е много криво... btw тя се прибира за уикенда, щото учи в др град - нейния и е от класа. А аз уча тук, където живея.
Имате ли някаква идея?
Благодаря Ви предварително!
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines