Тествано! Сам затвърдих теорията си, за която пиша в последните теми за игнора. Вчера, 2 часа следобяд, че си хващам за първи път автобуса за към работа (златните). Но го чаках от грешната страна на улицата, съответно като дойде трябваше да бягам до другата страна, качвам се запъхтян и гледам пълен, само до врата имаше някакво момиче (към 7, ако има значение), и й викам може ли да седна тук, тя вика "да" и си премести чантата. Викам "Ти на къде си, на златните ли?", тя ме погледна с лека пренебрежителна усмивка и потвърди. След което почти си обърна целия гръб към мен, доколкото е възможно на седалки в автобус, сложи си слушалките, и очилата (ИоД-та, за да не мога да я заговоря). Викам си..."игнор игра ли ще играем? ок". И аз - очилата, слушалките. Обаче не спирам до там, почнах да си пляскам по краката, в такт с песните на Лимп Бизкит които слушах, и започнах активния си игнор - дръпнах се максимално далече от нея, правейки се че гледам нещо напред в автобуса (пътя?), и си се усмихвам, тананикам си - показвам че ми е весело, и че нямам нужда да говоря с нея. През цялото време съм усмихнат все едно знам нещо дето другите не го знаят, и я наблюдавам с периферието зорко. И след малко, понамести се, докосна ме нещо "без да иска" лакът у лакът, застана нормално - ок, и аз се изправих, и застанах по-близо до нея, но не си спирам играта. След още малко мацката си сваля слушалките, и очилата (?! хахаха! падна ли), усмивката ми стана още по-широка, и аз си свалих моите неща. И тогава ми хрумна, да звънна на todor_ddimitrov, от тук и да му говоря глупости, които после ще му обяснявам, планът ми беше следния "слънце кво става, да...качих се на автобуса, малко е пълен, ама намерих място, седнах до един ПИЧ тук, даже си лафим, много е приятен", но звъня, той не вдига, но си свърши работата! След секунда чувам едно тихо "не знаеш къде да слезеш ли?" - хааххахахаххахахах!!!! падна ли ми бе! Ще си слагаш разни неща, че да не мога да те заговоря, ти кого мислиш че играеш?!
Почна лафът, разправям как съм бягал за автобуса, ала бала. Викам, "а ти какво работиш, нека позная стриптизьорка", тя: "е как, те вечер работят, посред бял ден стриптизьорки няма", аз: "не е вярно, познавам такива" или там нещо такова. Как да е, не щеше да каже какво работи, като я понатиснах да каже извъртя с "една от многото съм"....whatever. Нещо какво казах, за това че съм седнал до нея като съм се качил:
Тя: Ми ти се самопокани така?
Аз: Как ще съм се самопоканил? Ти си беше сложила чантата на седалката, което означава, че пазиш мястото за някого - за мен!
Тя: А, не аз просто си се разпростирам така, като дом ми е.
Аз: ааа, да бе, ти така пазиш места за готини пичова, знам аз.
Тя: (тук очаквах да ме шитне така че целия автобус да разбере, ама нищо не каза, замълча, не я гледах, така че може да се е усмихнала).
По едно време нещо пак си сложи очилата, така че направих едно тестче да видим какво ще направи и й казах да ги свали, че...нещо си, не си спомням, свали ги.
Каза ми къде трябва да сляза, и къде слиза тя, като слизаше даже явно се е изнервила (
), защото си забрави торбичката, но й я подадох и й пожелах много бакшиши да получи. Към края вече покрай всичките бъзици за стриптизьорки, двете момчета отпред се обръщаха да ни видят, общо взето приковах цялото внимание на автобуса, защото никой друг не говореше.
Слиза тя, огледах се, скивам от другата страна друго момиче седи само...ама си викам "айде стига, че ще ме запомнят тука като някакъв откачен".
Може и случилото се да е било случайно, може и да е защото бях ебати готиния! Добре облечен, косата направена, и с тези очила съм убиец, всичко 6++.
Работата е че днеска докато чистих масите сутринта, се сетих че май ми е позната от някъде и защо през целия път говореше така едно тихо...все едно...ме измерва, с една ехидна усмивка. Май е една МЕГА курва, дето 8 клас се зарибявах с нея леко. Ама може и само да мяза на нея малко, аз онази за последните години съм я скивал 4-5 пъти сигурно, за по 5 секунди в гимназията, последните 2 години изобщо....май не е тя.
