Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Март 31, 2020, 00:16:57 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

"Дължа успеха си на това: никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира обучения през месец март 2020г.
Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила Търси Вход Регистрация  
Страници: [1] 2 3 ... 13
  Изпечатай  
Автор Тема: Дали той е много добър играч?Или аз просто не бях в кондиция?  (Прочетена 34101 пъти)
Antonina
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +223/-109
Неактивен Неактивен

Публикации: 328



Профил
« -: Юли 24, 2012, 02:51:41 »

Здравейте.Сега ще разскажа нещо съвсем прясно,което ми се случи,а от тогава не спира да ме дразни упорито мисълта,че бях невнимателна и небдителна,каквато съм обикновено при случайните свалки.Сори,ама няма как да съм лаконична и кратка и без предистория. Защото си мисля и до сега,че именно обстоятелствата в целия ми отвратителен ден преди това ме направи толкова шантава,разсеяна и не особено адекватна за после,когато ме връхлетя неочакваната свалка.

Късен следобед е.Пътуване,дълго и кошмарно от Златните за Бургас.Кофти пътуване, особено в частта му Варна нататък,след като от Златните взех таксито до Варна. Спирачките на автобуса отказаха точно на влизане в Сл.бряг,но слава Богу,че беше там поне.Не ми се мисли какво можеше да е,ако беше по пътя от Варна,при всичките тези завои...Чакахме в адския пек отвън до автобуса общо 7 пътнички /случайност,че бяхме останали само жени /да дойде уговорения друг автобус за нас да ни откара поне до Бургас,от там вече с втори автобус останалите ,освен мен да продължат за Сливен.
Естествено,чакането се проточи дълго и изнервящо.Изобщо деня даваше отчайващи признаци и намеци да е гаден докрая и още дълго.Пристигна спасителния автобус и тъкмо се натоварихме и пак започна едно неизвестно чакане,продължило поне 20 мин...На мен обаче ми се сториха направо като 20 високосни години.Ужас.Е,накрая тръгнахме...и после на излизане от комплекса автобуса пак...спря! Помислих си...някоя от нас,новоприетите тук ще да е каръка днес...Ще спестя подробностите за дълго и изнервящо повторно чакане. Подплашихме се  за съмнение за терористичен акт,заради един изоставен от собственика му багаж ,при това при супер странни и нелогични обстоятелства.Потяхме се напрегнати в автобуса,въпреки работещия климатик...изобщо-мерзост и гадост във всичките им познати и непознати  измерения.Е,най после все пак тръгнахме отново!Кошмарно пътуване,във всяка една негова минута и секунда много от нас премисляха вероятността за бомба или каквото там ни е писано да стане....Разбира се и заради неадекватна реакция и решение на шофиращите автобуса да не предприемат все пак нищо,всички до един бяхме под напрежение и в някакъв нервен шок.Съседката ми до мен непрекъснато повтаряше колко лош късмет ще имаме,точно ние 7те,които сме новодошлите в автобуса,ако вземем да хвръкнем във въздуха,в автобус,в който по принцип не би трябвало да сме,а в съвсем друг! На въпросите ми,понеже не се стърпях,/а и не само аз/,шофиращия отговори с една две нелепи закачки и опит за недоносена, предварително абортирана,безуспешна и безвкусна шега. Напрежение,умора и нерви витаеха из автобуса ни.Сдървени и сякаш парализирани от страх и очакване пътници.Тъй като,както казах аз бях единствената за Бургас,а и нервите ми се изопнаха вече доста, пожелах да сляза на непредвидено място за спирка,само и само да се махна по скоро от автобуса.Спряха ме на някакво шибано място,първото което ми видяха очите при влизането в града и аз се измъкнах заредена с напрежение,но колкото мога по бързо навън.Обаче проблем.Не знам дори къде съм и къде да повикам такси/принципно не съм дори от Бургас,макар засега да живея вече там/.Пече слънце та се не трае,сякаш ме изгаря със страшна сила,колите хвърчат покрай мен като на рали,а проклетия багаж се опитвам да го подритна по далеч от шосето,защото е убийствено тежък и обемист,дори и на идея нямам да се опитвам да го вдигна.До този момент все някой още от тръгването ми,ми помагаше да го пренасям на разни разстояния.Правя се,че не чувам свиркането на някои от преминаващите коли,че дори не забелязвам как любопитно ми хвърлят любознателни погледи от вътре,преминавайки в движение покрай мен.Кой знае каква интересна картинка съм била там на прашния и подпален от жегата и свистящите гуми път,жълта и прозрачна/това са дрехите ми/вързана на две опашки заради жегата и дългата коса...стиснала дамска чантичка и друга чанта в ръка,от която ококорено смаяно,изтощено надничаше малкото ми кученце,куче играчка,само че живо. Просто си стоя,потя се и проклинам целия ден,пътуването,късмета си и ...ужасния женски навик да мъкнем багаж повече от колкото е нужен на една дузина суетни жени,обаче помъкнат нанякъде си...но от една единствена луда жена/за мен става реч тук/.Добре,че се измъкнаха от един автосервиз наблизо двама пича,които очевидно вече си тръгваха от работа,та да ме ориентират, да ми правят непоискана компания и да привикат по късно смахнатия таксиджия,който незнайно защо хем закъсня,хем пък беше спрял на майната си,но не и където аз го чакам.После за багажа беше лесно.И двамата,че и таксиджията третия,се присламчиха услужливо да се  натискат и да мъкнат до таксито багажа ми,което за мен си беше добре дошло...Ами да,какво да правя,по умни от мен навярно са измислили за подобни ситуации знаменитата фраза: " Г*з,глава затрива,последната безславно загива!" Е,няма как,като ми е корава главата и съм помъкнала с мен дрехи,достатъчни за експресно зареждане на един цял МОЛ! По целия път до моя комплекс и до блока таксиджията ми надуваше главата с някакви си въпроси и не знам още какви реплики,които безцеремонно игнорирах,правейки нацупена и незаинтересована физиономия.Така предвкусвайки вече хладен душ и релакс за тялото си без запотените дрехи най после пристигнахме. Спира ме пред блока ми,ама от другата страна на проклетата улица,заради посоката на движение и многото коли,нямаше иначе друг начин.Сваля ми багажа.И сега..пак проблем,за който си знам,че все аз съм си виновна,ама нейсе...Ще трябва да се оправям някак си с цялото мъкнене на багажа отсреща,да обиколя не знам как с него тоя мой огромен блок,да мина отзад и да вървя доста до входа ми/просто няма как да се мине и спре с кола до самия вход/ и това в жегата,както съм трепереща вече от умора и стрес! Не си представяте как седях под напичащото немилостово слънце до багажа си и ...се молех някакво чудо да ми се случи,ненадейно и животоспасяващо за мен.Не помня колко стоях така,все едно,на мен ми се видя безкрайно.

И да... "чудото" все пак не закъсня и се появи.Отнякъде сякаш изникна един младеж.На около 25-26год....знам ли,може по малко,но едва ли на повече.Леко нахакана визия,но нищо чак пък толкова приковаващо сякаш вниманието.Все пак симпатичен.Дързък опипващ поглед.С лека насмешка в него,заради отчаяната ми физиономия. Подозрителни закачливи искри в очите.Стори ми се сякаш му е леко забавно колко съм видимо нервна и объркано безпомощна.Усещаше моята моментна слабост в цялата обстановка.Знаеше и че аз знам,че той я усеща.Че я надушва в мен,както хищник надушва кръвта на ранената плячка.Усещаше безпорядъка в главата и собствения ми гняв от този факт.Това усещане и познание го забавляваше,знаех го, чувствах го в погледа и в мощните потоци флуиди, които ми адресираше... Ядосвах се на себе си,че не съм в кондиция достатъчно добра за да реагирам,да променя ситуацията и собствените си неорганизирани реакции...А той до мен ми предаваше само с поглед и присъствие телеграфните си сигнали,сякаш ме караше да го възприема и да го пусна в мислите си,без дори да искам,нито да имам съзнателното желание за това.Не знам и до сега и все се чудя,как и от къде извади този поглед. Правеше ме прозрачна,разкодираше ме,мен и всяка моя залутана моя нестройна мисъл.Виждах,как сякаш небрежно,а всъщност много прецизно направи бърза дисекция на настрението ми,на нагласата ми към момента.Не исках да го гедам така втренчено,но той обаче,точно това искаше и някак си го постигна с почти хипнотичен ефект.Затова го съзерцавах безмълвно.Още се питам...защо не се обърнах и не помъкнах упорито и самоотвержено сама багажа си,въпреки умората и изтощението си.И намирам отговора.Но не е в моя полза.А уви,пак в негова.Господ на всеки от нас милостиво е дал по две очи.А той...определено знаеше как да използва неговите за да гледа една жена,подчинявайкия на мъжкия си поглед.
Идея нямам къде е бил до тогава,от къде изобщо се появи и дали и колко време ме е наблюдавал.Но гласът му ме заля и замъгли с енергия, увереност и сякаш целенасочена нежност когато изрече: "Не мисля,че има смисъл да питам дали може да помогна за багажа ви.Просто ми кажете накъде да го нося?" Изчака ме за отговор,с присвити наблюдаващи очи на ловец в засада,пресмятайки шансовете за неизбежна реакция на примирение и облекчение в моите очи. Констатира очакванта липсата на желание в мен да споря и  се засмя леко доволно,но заразително.Мярнах някъде на дъното на този смях как се прокрадна програмирана властна дързост,но...и някакъв странен чар,упояващ сетивата ми.Отказах се да мисля.Очите му не спираха да ме фиксират.И струва ми се искрите в тях,това предизвика и моята неволна усмивка в отговор.
Тръгнахме да пресичаме улицата....
...
Останалата част от историята ще продължа да разсказвам за вас утре. В нея следва диалог,който и до преди малко обмислях и преосмислях, търсих си грешките,...а може би причината заради която просто се предадох на цялото му уверено и магнетично  излъчване. Знам ли...? Не помня някога да съм била за някого,толкова лесна сякаш мишена.Но може би несъзнателно ми е напомнил за ...Както и да е. Простете ми,за днес толкова,в този късен час. Който от вас има още желание да дочете моята история може да го направи,но утре,с нови сили.Знам колко съм трудна и изморитена за четене. Ухилен Признавам. Затова ще проявя милост към вас и към себе си също.До утре пак късно вечерта. Усмивчица
Активен

Белези от Хищна Котка

По някога се опитвам да го играя и "котенце".Случва се.
Но на всички,все Тигрицата в мен се привижда.
Готова за скок.Дива,опасна.И хищна....
И никога нежното ласкаво Котенце.
Но сигурно е,защото носят ми Белезите.
От моите нокти и зъби.Изрязани,издълбани.
За някои-мил спомен.Диви нощи,горещи страсти.
За други обаче-жесток спомен.Белези страшни.
От зъби и нокти,разкъсващи сърцата кървящи.
Едно е сигурно.И когато спрат да болят,
Белезите не се заличават.Те не изчезват.
Невидими даже.Но!Те просто остават.
Затова,няма как с тези спомени-белези,
Тигрицата в мен,някога,някой ден да забравят.
А понякога се опитвам да го играя и "котенце"....
Случва се.Още.Просто вече е много по рядко.
Защото и без това,винаги,все Тигрицата в мен виждат....
И никога нежното ласкаво Котенце.

by Antonina  http://www.youtube.com/watch?v=YQKrIieaNOY
stone
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +1051/-127
Неактивен Неактивен

Публикации: 3836



Профил
« Отговор #1 -: Юли 24, 2012, 08:51:56 »

Аз мислех, че мъжът на място, кавалерът, джентълменът, когото ходи да видиш във Варна, ще те закара после до Бургас, но може би чихуахуа-то му е препикало дивана и затова се е ядосал и те е натоварил на рейса?
Активен
Antonina
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +223/-109
Неактивен Неактивен

Публикации: 328



Профил
« Отговор #2 -: Юли 24, 2012, 11:06:25 »

Аз мислех, че мъжът на място, кавалерът, джентълменът, когото ходи да видиш във Варна, ще те закара после до Бургас, но може би чихуахуа-то му е препикало дивана и затова се е ядосал и те е натоварил на рейса?


 Ухилен stone,голяма си драка! И не ходих до Варна и Златните да "гледам",още по малко да виждам никакъв мъж. Готин Мъжа,който си трябва,дойде при мен и тази работа с "гледането на Мъж" аз я свърших преди да тръгна за там ,още тук в Бургас.Принципно не предпочитам мигновените,случайни свалки по време на почивки, пътувания,по улиците или по време на шопинг,в антракта между набезите на два магазина да кажем...По точно не че ги отричам...но и не вярвам от бърза рутинна свалка в галоп,като тези,да излезе накрая нещо съществено,вълнуващо и запомнящо се.Впрочем...когато не просто харесвам някой мъж,когато ГО ИСКАМ,/и ако индикирам подобен интерес в него към мен/,най малкото губя време просто да го гледам,още по малко да чакам с премрежени очи,да се случи най после "прекрасното"/нали така го нарича Мanowar Готин/ А повярвай ми,жени с темперамент на нежни агресори не са най неприятното,което може да се случи на един мъж.Може би не ти е познат подобен стил,женска еротична инвазия?  :)Е,предпоолагам в мъжкото съзнание са повече на почит и уважение кротко смирените, задъхано чакащи мъжката "атака" жени... Смотан
Аз пък мразя да залягам и надничам от окопа ослушваща се в треперещо очакване кога ще  започне десанта най после.На този свят има и такива жени като мен,които се опияняват от мириса на барут и димяща мъжка пот,завземащи територии,а не чакащи да бъдат завладяни.По скоро ще удавя мъжа който искам в адреналин,от колкото да хълцам задавено,отпивайки на малки глътки възбудата си в покорно очакване да ме "изконсумират".Засрамен  
Е,да! Тихия пролетен вятър е хубаво нещо...Аз все пак препочитам тайфуните,помитащи и заличаващи безпаметно всичко по пътя след себе си.
Брейййй,не ме провокирай така де,че..проклета да съм ама никак не мога да си мълча... Видя ли сега как се отплеснах и оцапах собствената си тема... Ухилен Ти си виновен, stone! Не се  бъзикай с мен еййй! Завърти очи
Активен

Белези от Хищна Котка

По някога се опитвам да го играя и "котенце".Случва се.
Но на всички,все Тигрицата в мен се привижда.
Готова за скок.Дива,опасна.И хищна....
И никога нежното ласкаво Котенце.
Но сигурно е,защото носят ми Белезите.
От моите нокти и зъби.Изрязани,издълбани.
За някои-мил спомен.Диви нощи,горещи страсти.
За други обаче-жесток спомен.Белези страшни.
От зъби и нокти,разкъсващи сърцата кървящи.
Едно е сигурно.И когато спрат да болят,
Белезите не се заличават.Те не изчезват.
Невидими даже.Но!Те просто остават.
Затова,няма как с тези спомени-белези,
Тигрицата в мен,някога,някой ден да забравят.
А понякога се опитвам да го играя и "котенце"....
Случва се.Още.Просто вече е много по рядко.
Защото и без това,винаги,все Тигрицата в мен виждат....
И никога нежното ласкаво Котенце.

by Antonina  http://www.youtube.com/watch?v=YQKrIieaNOY
Baby_951
PuP Masterpiece
PuP Форум Гуру
*

Репутация: +106/-95
Неактивен Неактивен

Публикации: 557



Профил WWW
« Отговор #3 -: Юли 24, 2012, 12:25:30 »

Ето тук идва израза '' Като е погледнеш с едното око да се влюби а като включиш другото да падне в краката ти '' при теб същата ситуация стана май  . Ухилен Ухилен Ухилен
Активен
Antonina
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +223/-109
Неактивен Неактивен

Публикации: 328



Профил
« Отговор #4 -: Юли 24, 2012, 12:53:36 »

Ето тук идва израза '' Като е погледнеш с едното око да се влюби а като включиш другото да падне в краката ти '' при теб същата ситуация стана май  . Ухилен Ухилен Ухилен

Ooooo,не! Почакай,де...Объркваш се малко. 8)Не съм толкова лесна и елементарна..Дали имах пробойни за момента в кондицията или просто бях демотивирана да се съпротивлявам на мигновенни несъзнателни въздействия и аз малко още се замислям. Въздейства ми.Да.Мириса на евентуалното силно и хищно мъжко животно,сякаш готово в незнаен и неочакван за теб миг да скъси дистанцията с един шеметен скок ,да те притисне към земята захапало до кръв шията ти и да демонстрира смелост и надмощие над не по малко силната женска....Признавам,самата демонстрация на кураж и власт, умело заливаща те от две нахално премрежени мъжки очи...Това събужда ... възбужда, инстинктите,разгонва до свирепа възбуда женския звяр в една жена....Какво да направя...не си падам по дребни,нежни и боязливи породи.Ако не може да ми противопостави смелост,сила и домининация, безпрекословна,по силна от моята,по властна и по завладяваща от колкото аз самата съм способна да овладея,да призове дивото в мен с един само разкъсващ сетивата зов,а после да го подчини...губя интерес... Не съм виновна,че съм като джунгла...по силните само от мен оцеляват.Нарича се естествен подбор...Не съм го създала и измислила аз.Но за мен важи в пълна сила.Не искам аз да съм дресьoр на дребни животни.Неопитомен звяр се усещам,нека се появи някой достатъчно силен и смел,да опита мен да дресира.Ако си струва...ще се огъна под камшика или ласката на ръката му...Макар и от време на време да я захапвам до кръв,ако не внимава и ме издразни както не трябва непредпазливо.А може и врата му да прегризя, не се знае...Ако не знае как да ме укротява или забрави и се успокои с времето и прекалено много си повярва във властта и силата си над мен... Раскъсвам и изяждам заспалите или дори задрямалите дресьори...Безмилостно.Засрамен
Активен

Белези от Хищна Котка

По някога се опитвам да го играя и "котенце".Случва се.
Но на всички,все Тигрицата в мен се привижда.
Готова за скок.Дива,опасна.И хищна....
И никога нежното ласкаво Котенце.
Но сигурно е,защото носят ми Белезите.
От моите нокти и зъби.Изрязани,издълбани.
За някои-мил спомен.Диви нощи,горещи страсти.
За други обаче-жесток спомен.Белези страшни.
От зъби и нокти,разкъсващи сърцата кървящи.
Едно е сигурно.И когато спрат да болят,
Белезите не се заличават.Те не изчезват.
Невидими даже.Но!Те просто остават.
Затова,няма как с тези спомени-белези,
Тигрицата в мен,някога,някой ден да забравят.
А понякога се опитвам да го играя и "котенце"....
Случва се.Още.Просто вече е много по рядко.
Защото и без това,винаги,все Тигрицата в мен виждат....
И никога нежното ласкаво Котенце.

by Antonina  http://www.youtube.com/watch?v=YQKrIieaNOY
Baby_951
PuP Masterpiece
PuP Форум Гуру
*

Репутация: +106/-95
Неактивен Неактивен

Публикации: 557



Профил WWW
« Отговор #5 -: Юли 24, 2012, 13:16:22 »

Ето тук идва израза '' Като е погледнеш с едното око да се влюби а като включиш другото да падне в краката ти '' при теб същата ситуация стана май  . Ухилен Ухилен Ухилен

Ooooo,не! Почакай,де...Объркваш се малко. 8)Не съм толкова лесна и елементарна..Дали имах пробойни за момента в кондицията или просто бях демотивирана да се съпротивлявам на мигновенни несъзнателни въздействия и аз малко още се замислям. Въздейства ми.Да.Мириса на евентуалното силно и хищно мъжко животно,сякаш готово в незнаен и неочакван за теб миг да скъси дистанцията с един шеметен скок ,да те притисне към земята захапало до кръв шията ти и да демонстрира смелост и надмощие над не по малко силната женска....Признавам,самата демонстрация на кураж и власт, умело заливаща те от две нахално премрежени мъжки очи...Това събужда ... възбужда, инстинктите,разгонва до свирепа възбуда женския звяр в една жена....Какво да направя...не си падам по дребни,нежни и боязливи породи.Ако не може да ми противопостави смелост,сила и домининация, безпрекословна,по силна от моята,по властна и по завладяваща от колкото аз самата съм способна да овладея,да призове дивото в мен с един само разкъсващ сетивата зов,а после да го подчини...губя интерес... Не съм виновна,че съм като джунгла...по силните само от мен оцеляват.Нарича се естествен подбор...Не съм го създала и измислила аз.Но за мен важи в пълна сила.Не искам аз да съм дресьoр на дребни животни.Неопитомен звяр се усещам,нека се появи някой достатъчно силен и смел,да опита мен да дресира.Ако си струва...ще се огъна под камшика или ласката на ръката му...Макар и от време на време да я захапвам до кръв,ако не внимава и ме издразни както не трябва непредпазливо.А може и врата му да прегризя, не се знае...Ако не знае как да ме укротява или забрави и се успокои с времето и прекалено много си повярва във властта и силата си над мен... Раскъсвам и изяждам заспалите или дори задрямалите дресьори...Безмилостно.Засрамен

Доста съдържателен отговор описващ дивото в теб та то камшици ли не бяха то хапане на врат ли не беше ..  Доста си палава твоето оприличаващо животно е  сиамска котка ...   Ухилен Ухилен Ухилен Ухилен
Активен
Antonina
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +223/-109
Неактивен Неактивен

Публикации: 328



Профил
« Отговор #6 -: Юли 24, 2012, 13:33:25 »

Ето тук идва израза '' Като е погледнеш с едното око да се влюби а като включиш другото да падне в краката ти '' при теб същата ситуация стана май  . Ухилен Ухилен Ухилен

Доста съдържателен отговор описващ дивото в теб та то камшици ли не бяха то хапане на врат ли не беше ..  Доста си палава твоето оприличаващо животно е  сиамска котка ...   Ухилен Ухилен Ухилен Ухилен
[/quote]

O,не мисля че позна за оприличаващото ми животно. Усмивчица Доста по едър и хищен женски екземпляр съм,но...който трябва ще го разбере.Не е лошо обаче и той като теб да изпадне в заблуда за сиамската котка като вариант.Изгодно ми е подобна заблуда. Ухилен
И друго ще ти кажа,този път на кратко.Мисля,че не съм само аз такава...В много жени дреме женско диво животно...Но при някои спи,при други дреме и чака подходящия мъж...при други  то крещи,зове и раздира с жаден зов въздуха и пространството ,както е при мен. Усмивчица Не вярвам само аз да съм такава,каквато съм. Завърти очи Да споделят какви са другите жени тук.Ако искат.Ще е интересно да разберем.Няма само аз да се разкривам тук,я.... Засрамен
Активен

Белези от Хищна Котка

По някога се опитвам да го играя и "котенце".Случва се.
Но на всички,все Тигрицата в мен се привижда.
Готова за скок.Дива,опасна.И хищна....
И никога нежното ласкаво Котенце.
Но сигурно е,защото носят ми Белезите.
От моите нокти и зъби.Изрязани,издълбани.
За някои-мил спомен.Диви нощи,горещи страсти.
За други обаче-жесток спомен.Белези страшни.
От зъби и нокти,разкъсващи сърцата кървящи.
Едно е сигурно.И когато спрат да болят,
Белезите не се заличават.Те не изчезват.
Невидими даже.Но!Те просто остават.
Затова,няма как с тези спомени-белези,
Тигрицата в мен,някога,някой ден да забравят.
А понякога се опитвам да го играя и "котенце"....
Случва се.Още.Просто вече е много по рядко.
Защото и без това,винаги,все Тигрицата в мен виждат....
И никога нежното ласкаво Котенце.

by Antonina  http://www.youtube.com/watch?v=YQKrIieaNOY
Baby_951
PuP Masterpiece
PuP Форум Гуру
*

Репутация: +106/-95
Неактивен Неактивен

Публикации: 557



Профил WWW
« Отговор #7 -: Юли 24, 2012, 13:50:05 »


Да споделят ще интересно наистина .  Като каза по едър да нямаш изнапред вит хипопотам че..  Ухилен Не можем да кажем с точност кой какъв е всеки си има индивидуалност .  Усмивчица Намигване
Активен
Kejtarn
PuP Contributor
PuP Форум ЗвЕзДа
*

Репутация: +320/-136
Неактивен Неактивен

Публикации: 3830


Профил
« Отговор #8 -: Юли 24, 2012, 14:26:32 »

да нямаш изнапред вит
офф-топик: Кажи ми че това е нарочно...
Активен

https://www.youtube.com/watch?v=Vm-asWH4UFo
The road I walk is paved in gold. To glorify my platinum soul. I'll buy my way to talk to God. So he can live with what I'm not. The selfish blood runs through my veins. I gave up everything for fame. I am the lie that you adore. I feed the rich and fuck the poor. I got what you want, it just don't stop. This is entertainment; Lies are entertainment .You are down on your knees begging me for more...
Antonina
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +223/-109
Неактивен Неактивен

Публикации: 328



Профил
« Отговор #9 -: Юли 24, 2012, 14:35:03 »

[quote

Да споделят ще интересно наистина .  Като каза по едър да нямаш изнапред вит хипопотам че..  Ухилен Не можем да кажем с точност кой какъв е всеки си има индивидуалност .  Усмивчица Намигване


Ха ха ха ,разсмя ме.Той хипопотама,мили приятелю не е хищник.А ние говорехме за хищници,нали?И не захапва здраво с мощни челюсти за врата женската си,когато прави секс,само се качва отгоре й. Намигване Имах предвид пак от семейство котки...но по лоша и по едра и опасна котка.И много по трудно подлежи на опитомяване и превъзпитаване от котенцата. Засрамен Ама хайде,да дадем малко трибуна и на другите дами обаче.Ние награбихме микрофона с теб и тя никоя друга жена от форума,не намира за сега  куража да се разкрие пред нас.А не е зле да си знаем,да сме наясно,менажерия от какви животни си имаме тук в женски образ?  Усмивчица Освен интересно е и полезно.Образователно ще е за мъжката част от форума ни. Познанието предхожда и понякога инициира правилния подход. Готин
Активен

Белези от Хищна Котка

По някога се опитвам да го играя и "котенце".Случва се.
Но на всички,все Тигрицата в мен се привижда.
Готова за скок.Дива,опасна.И хищна....
И никога нежното ласкаво Котенце.
Но сигурно е,защото носят ми Белезите.
От моите нокти и зъби.Изрязани,издълбани.
За някои-мил спомен.Диви нощи,горещи страсти.
За други обаче-жесток спомен.Белези страшни.
От зъби и нокти,разкъсващи сърцата кървящи.
Едно е сигурно.И когато спрат да болят,
Белезите не се заличават.Те не изчезват.
Невидими даже.Но!Те просто остават.
Затова,няма как с тези спомени-белези,
Тигрицата в мен,някога,някой ден да забравят.
А понякога се опитвам да го играя и "котенце"....
Случва се.Още.Просто вече е много по рядко.
Защото и без това,винаги,все Тигрицата в мен виждат....
И никога нежното ласкаво Котенце.

by Antonina  http://www.youtube.com/watch?v=YQKrIieaNOY
RxRated
PuP Lady
PuP Форум Гуру
*

Репутация: +169/-169
Неактивен Неактивен

Публикации: 666



Профил
« Отговор #10 -: Юли 24, 2012, 21:41:09 »

Сърцето ми кърви за тебе, Антонина - била съм в подобна ситуация, само че с един гигантски сак, с който се нанасях в хижа за седмица. На всичкото отгоре беше на тоталната си майна нейде из чукарите на Стара планина. Самичка съм го влачила 6 километра нагоре в юлска мараня по разни поляни с каменист терен. Имаше разни мъжкари, дето искаха да помагат, ама бая ми бяха страшнички. Дето се вика, пращяха по шевовете от Алфа качества, ама... пусто сърце женско, страхливо.   :sleepy: После се оказа, че и в хижата няма вода, няма ток...
Поне беше ползотворно и си свърших каквото имах да върша там.
Активен

Phoenix
PuP Contributor
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*

Репутация: +425/-55
Неактивен Неактивен

Публикации: 2259



Профил
« Отговор #11 -: Юли 25, 2012, 00:04:39 »

К'во стана с тая тема, бе? Това да не ви е Дискавъри или Анимал Планет  Ухилен
Вместо да се занимавате с описания на котки, кучета, хипопотами и "всеква зла гад", оставете Антонина да разкаже по-нататък, че ми стана интересно как очите и са се навлажнили от хипнотизиращия поглед на потния младеж и таман стигнахме до интересната част, когато ще разберем дали тази влага се е разпространила и по други места  Завърти очи
Активен

Как да печелите от интернет докато си пиете кафето и си гледате мача: http://igetfromnet.wix.com/money
Antonina
PuP Lady
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +223/-109
Неактивен Неактивен

Публикации: 328



Профил
« Отговор #12 -: Юли 25, 2012, 03:15:58 »

 Усмивчица Така...продължавам както обещах.
..................................................
Тръгнахме да пресичаме улицата.Гледам го,с лекота носи ужасната тежест. С крайчеца на окото си го наблюдавам.Не е някакъв фитнес мъжага,просто хубава спортна фигура,но очевидно е по силен и жилав отколкото е видимо на пръв поглед.Разбрах обаче ,че усети погледите ми,колкото и да внимавах да не забелязва,мярнах усмивката му и някак ми стана неудобно,та поизбързах пред него с крачка напред. Обаче,започнах сега аз пък  да усещам изучаващия му поглед в гърба си и съжалих мигновенно,че избързах пред него.Върнах се веднага в старата си позиция и пак забелязах,че се подсмихна...Брей..ще излезе, че ме проконтролира с поглед,май дори ме разгада защо правя всички тези движения напред назад и се забавляваше от колебанията ми.
Стигнахме входа,а той през целия път не продума.Изведнъж осъзнах,факта че до сега беше произнесъл едно единствено изречение и се удивих на себе си...колко постигна до тук само с него.
Качихме стълбите и застанахме пред вратата на блока.Вътре през стъклото прецених разстоянието до асансьора,видя ми се поне 30метра/входа е голям и коридора доста обширен и дълъг/,отчаянието пак ме налегна,наистина бях омаломощена от гадния ден,а и пак казвам,багажа ми наистина тежеше,сякаш съм го напълнила с крадени каменни блокове отмъкнати като контрабанда от Египетските пирамиди!Обаче вече бях твърдо решена.До тук с помоща му.Обърнах се към него и видях как се е отпуснал небрежно на десния си крак и не отделяше закачлив поглед от мен.Отворих уста и изтърсих възможно най баналната фраза/А така да мразя подобни от сорта/

Аз: Ами благодаря ти.Наистина беше много мило да ми помогнеш./тук смънках нещо друго не много ясно и на самата мен..и пак се ядосах на себе си/

Той: Хубаво.Значи си ми задължена.Но ти благодаря и аз,че скъси сама дистанцията от Вие на ТИ.Надявам се и точно ТАКА да го усещаш,като близост, иначе само думите не значат нищо./усмивка загадъчна или така ми се струва?/Е,няма ли да отключиш? Не ми се вярва да настояваш да примъкваш багажа сама до асансьора.Ако мислиш да се инатиш да го правиш...Ще остана да гледам.Ха Ха ха.Не бих изпуснал тази забележителна гледка.А и се изморих и не ми се тръгва още. /подсмихна се в очакване вероятно дали ще проявя инат,забавлява се май.../

Аз: Ами..мисля,че ще се справя от тук и сама./проклех се наум,защото исках да си тръгне вече,а не ми идваше нищо сносно за изричане и  как да го отпратя сега и веднага/

Той;  Съмнявам се.Би било интересно да те видя поне как се опитваш, но пък НЯМА и да ти го позволя./усмивката пак../ Хайде,отключи,ще довърша започнатото.Никога не оставям нищо недовършено./Намигва ли ми? Хах...виж го ти?!/
Поколебах се за миг,той май улови колебанието ми и се разсмя вече силно.

Той;  Ти май си инат.Да проверим ли кой от нас е по голям такъв?Стига.Отключи вратата,де.

Последното изречение сякаш нямаше тон на заповед.Каза го тихо,обаче някак машинално ми задейства рефлексите и докато се усетя,вече ровех в чантичката си за ключовете си.Сложна задача. Забавих се,не е лесно да търсиш нещо и то на мига,в дамска чанта.Ох,да,напипах връзката на дъното най после.Извадих ги започнах да опитвам да отворя с един от предполагаемите ключове. Проклета да съм...От месеци,от повече от половин година съм в този блок...така и не свикнах да нацелвам никога верния ключ!Опитвам втори..тц,не е той. Уффф.Пробвам със следващ,май им загубих реда  и пак не се получава,а на тази връзка са само 3 скапани ключа,как по дяволите.....Усетих как той се пресегна през мен,но усещах и как тялото му се долепи леко до мен изотзад /дали беше толкова леко обаче....сякаш запали пожари върху и без това подпаленото ми от жегата тяло../и ръката му неочаквано хвана моята както държа ключовете...
Стисна я и я задържа в своята,наведе се над мен някак си,така,че устните му бяха на половин дъх до ухото ми и много тихо прошепна:

Той;  Май деня ти е бил тежък.Остави и това на мен...но преди това ми кажи.Как се казваш?Защо се напрегна така? Ще пусна ръката ти,ако това искаш.Само ми кажи името си.Или..може би не искаш да я пусна?

Смеха му ме обгърна,тих и провокиращ.Точно на милиметри до ухото ми.Усещах дъха му.Пареше.Или така ми се струваше на мен,...А,сега де!..Изрекох името си....Не,по скоро го изстрелях.И се чудех в същия миг..Дали вече ще се отмести и ще пусне ръката ми?Не,не го направи! Аххх,лъжец!Преди да изрека нещо..макар,че не знаех точно какво,той пак прошепна:

Той: Знаех си./не го виждах,още беше зад мен и ми държеше ръката,но сякаш по телепатия усетих пак усмивка./

Аз: Какво си знаел?/Наострих се,очаквах да изтърси нещо тъпо и шаблонно от рода на:"Какво хубаво име...Също като притежателката си"Ужас...това ли ще ми дрънка сега??

Той: Ами,знаех си,че не си сигурна дали искаш да те пусна и да се отместя от теб!

Осъзнах,че обещанието да ме пусне,като кажа името си и това,че не го направи...не предивика реакция на съпротива и бунт в мен.Май за това говори...И още е залепнал зад мен.Ясно ми е той какво прави..но аз какво правя по дяволите???И защо не ми се реагира,дори не ми мина през ум...Слънчасала съм май...няма друго обяснение.В този миг той ме пусна,сякаш е разбрал достъчно от това,което иска. И хайде пак...Поглед с премрежен очи,лека усмивка.Погледна бегло връзката ключове в ръката си.А аз проклета да съм,сякаш чак тогава осъзнах, че вече не държи ръката ми,заедно с ключовете.Пъхна избрания само с поглед ключ и...отключи с лекота!Удивително.Брей...как го нацели, впечатлих се за секунда.После пак за секунда се присмях мислено на себе си.Ама че си станала впечатлителна.Беше си просто шанс.

Той: Готово.Подръж вратата все пак,нали?/Ама,че съм тъпа...как така се налага да ме подсеща за това.Престани да блокираш! Какво толкова?...наругах се пак./

Минахме по коридора.Спряхме пред асансьора.Реших ,че това е финала.Защо изобщо си го помислих???

Той: Няма да избягаш веднага с асансьора нагоре.Сега си ми още повече задължена.Май трябва да определим подходяща разменна монета за да ми изплатиш дълга си.Да ти помогна ли с избора за реванш?

Аз: Е,чак пък толкова!

Той; Е,имам ли вид на човек,който се шегува?

Аз: Ами...усмихваш се.

Той: Да.И най сериозните неща в живота си съм изричал усмихнат.И сега е ПАК така. /усмивката му цъфна пак,проклетата..толкова нагла и толкова...чаровна. Помислих си,ако спре да ми се хили..може да започна НАЙ НАКРАЯ и аз да се държа по разумно...Ако може и да спре да ме гледа,съвсем ще се взема в ръце... Но мисля,че това,което си мисля,той също добре го знае,проклетника... и няма да спре!/

Аз: Добре...И какво искаш? И не казвам обаче,че ще стане,но кажи?

Той: Освен,че го искам,смятам и да го получа.Трябва ми,а и имам основателна причина за това.Дай ми телефона си.

Аз: Дори не чух думата "моля" поне!Какво е това "дай  ми телефона си"?!

Той: Не си я чула,защото не я казах.Не се моля.Искам го.А ти ще ми го дадеш./много,ама много нагла усмивка! Обаче...неустоимо нагла все пак../

Май ръката му се пресяга пак.. Мда...хвана ме за опашката,защо ли се вързах на две опашки?Ще е смешно и тъпо,ако ме хване сега и за другата...Виж само какви глупости си мисля и нищо умно до тук.Ядосах се изведнъж на себе си.Пръстите му се плъзгаха по цялата дължина на косата ми вече..мълчеше и фиксираше реакциите ми с буден и ловък поглед. Май трябва да го спра...Обаче вместо това отворих уста и...изтърсих страхотната глупост....

Аз; Не мога да ти го дам.После няма да има от къде да звъня,когато искам и ми потрябва,ако ти го дам.Телефона ми си ми трябва.Не.

Той; Не искам апарата ти.Знаеш го./заразителен смях/Стига.От какво се боиш.Какво да ти направя по телефон,което ти не искаш? След малко ще се качиш,копчето ще светне на номера на етажа ти и ето,вече знам не само блока ,входа,ще знам и етажа ти.Другото е детска игра да го разбера.Дори и на криеница няма как да играеш с мен.Та не разбирам,какво е страшното да ми дадеш телефона ти при това положение вече? Не е ли по добре да те намеря на него?А и друго.../усмихва се неудържимо/Ако нямам номера ти,няма да мога да ти звънна след малко като се качиш горе./Май е видимо развеселен./

Аз; За какво да ми звъниш???

Той; Ами ще се наложи.Ще си притеснена и ще е по добре да ти звънна,да се успокоиш и за да знаеш,че съм долу и те чакам обратно да слезеш./приглушен смях.Бъзика ли ме???/

Аз: Не ставай нахален.Няма да слизам.Мисля,че е време да тръгваш.

Той: Сигурна ли си,че няма да слезеш? Аз не мисля така.АЗ ЗНАМ,че ще се върнеш да ме търсиш.Сама.

Аз; Е,стига.Прекали и дори не позна.Довиждане и хубав ден.

Той; Деня за мен е хубав,да. А ти все пак ще се върнеш.Ще те почакам тук.

Врътнах се раздразнена вече и се намъкнах в ескалатора.Докато се качвах към етажа си,се опитвах да се отърся от погледа и усмивката му мярнати преди да затворя вратата.Спирам на етажа.Май съм напрегната още.Ровя нервно в чантичката.Къде пак се дянаха гадните проклети ключове??? Ама ,че безкраен и кофти ден!!! Няма ги... Господи!!!...Изведнъж ми светна.Останаха в него...Нали той отключи вратата на входа...А аз,проклета да съм,бях заета да се разсейвам от усмивки и погледи,сякаш мъж не съм видяла до сега!!!..Изключила съм за този факт с ключовете! Ахххх,гадно....Сега ..трябва наистина да сляза.Мамка му.Ще е долу и с доволна и засмяна физиономия. Поколебах се.Изобщо нямам избор,какво го мисля?! Уфффф.Тръгнах обратно надолу,като преди това ядно сритах куфарите си и си нараних пръста на крака...Нищо,ще го преживея...колко неща днес преживях вече! Асансьора спира.Една силна ръка ми отваря вратата и той стои пак пред мен.Сериозен.Странно.Няма усмивка.Погледа е спокоен и твърд. Ама че порода мъжки екземпляр...Държи ключовете ми в ръка.Аз посягам да ги взема безмълвно,но той ги задържа и не ги пуска.С другата си ръка хваща пак моята с която съм хванала ключовете.Силни ръце има. Много бавно,сякаш на забавен каданс от стар филм,... бавно,но сигурно и властно ме притегли към себе си по близо... И още по бавно и тихо промълви без да откъсва поглед от очите ми.

Той; Ключовете-срещу телефонния  номер.Ако си ги искаш. /пак усещам дъха му..толкова е близо/

Аз: Няма.Накарай ме,де! Какво??? Сила ли ще употребиш??? /усещам се настръхнала,преливаща от гняв вече този път.....,а защо тогава съм и странно безволева,та се налага да го прикривам с гняв?/

Той; Никога не употребявам сила срещу жени.Но винаги получавам каквото искам.Накрая те сами ми го дават.И ти ще си така./не се усмихва...дъха му пари обаче/

Аз: Досега е било така.Но с мен няма да е така.Пусни ме!И ми дай ключовете.

Той: Не мисля,че искаш да те пусна.Пак ми го повтори.Не си убедителна.

Аз : Искам веднага да ме пуснеш!!!

Той; Не го искаш.Но искаш да вярваш в това./подпали ме с дъха си,няма ли да ме пусне? А искам ли да го направи  или ....не?/

Аз: Е,повтарям ти! Пусни ме!Какво???

Той бавно се отдръпна,без да отделя погледа си,впит  право в очите ми.Ооххххх,спри да ме гледаш така....Пусна още по бавно ръката ми и с нея ключовете.После промълви токова тихо и твърдо,че просто занемях.Напълно потънах и се изгубих в тембъра на гласа му...сякаш проникна в мен с поглед и глас само...и ме зашемети,чак спрях да дишам...

Той: Ето.Вземи ги.Ще те намеря и без телефон.Знаеш го.И двамата знаем това.

Стоеше,гледаше ме.Няма усмивка.

Той; Имаш красиви очи.Ще се видим пак.И тогава отново ще те питам. Ще е само още едно нещо. Помисли до тогава как ще ми отговориш. Защото винаги питам САМО ВЕДНЪЖ за него.


Обърна се бавно и тръгна към вратата.На излизане небрежен и дързък долетя пак гласа му.

Той; До скоро./произнесе името ми...И сякаш ми подкоси краката/

Изчезна. Аз стоях облегната на стената.Още виждах тези дръзки мъжки очи...Чувах последните му думи...Последни ли?? Мислех за това как заяви,че ще се върне,че пак ще се видим...
И изведнъж ме оглушиха гръмотевици!...Някой от съседите,по някой от етажите нагоре,думкаше гневно и неконролируемо по вратата на асансьора...Дочух как реди псувни,толкова цветисти,че се сепнах и погледнах към вратата...Уфффффф.Оставила съ недозатворена вратата на асансьора.Блокирала съм го.А онзи отгоре сякаш ще полудее да псува и думка! За къде ли бърза пък толкова?! Ееее...ужасен ,гаден и смотан,няма такъв кофти ден като днес!

А и не знам защо не спират да ми се привиждат очите МУ....Замислих се.Как се случи това,защо бях с него такава,каквато обикновено не съм?! Това просто не бях аз...На мен не ми минават тези игри!!! Мдам...Смешно е даже....Не,не е смешно...Объркана съм.Ще се наспя и ще ми мине.Просто съм слънчасала,само това е обяснението.А той уцели момента на рухването ми и се прицели толкова точно в мен! Ама...много готино,уверено и сигурно се прицели...Знае как проклетника.Но по важно е..Надуши правилно момента и го хвана накъсо,до края не го изпусна.И сега ...какво толкова? ...Нека се върне пак.До тогава ще съм в кондиция вече и ще го чака голяма  изненада с мен.....Но..ДАЛИ?!

Дали той е наистина МНОГО добър играч???...Или  просто аз точно в този ден не бях в кондиция??? Нерешителен


П.С: Минаха вече май цели два дена.Добре съм и съм си отново АЗ. :)Няма опастност да изгубя пак себе си.Но...интересна е тази случка.И дали ще ГО видя отново или не...не е толкова важно.Важно е,че няма да съм пак такава с него,каквато бях и се поддадох да бъда тогава.Няма да се оставя на мигновенния му чар и красиво нахалство да ме превзема и обезоръжава толкова лесно...с обидна лекота! Надявам се поне... И все пак....Защо се получи така  в онзи ден?!За това мисля все още.И факт е,че не спирам да мисля. Дразнещо е...Обаче все ме запокитват мислите ми обратно назад...към онзи ден. Ядосан




Активен

Белези от Хищна Котка

По някога се опитвам да го играя и "котенце".Случва се.
Но на всички,все Тигрицата в мен се привижда.
Готова за скок.Дива,опасна.И хищна....
И никога нежното ласкаво Котенце.
Но сигурно е,защото носят ми Белезите.
От моите нокти и зъби.Изрязани,издълбани.
За някои-мил спомен.Диви нощи,горещи страсти.
За други обаче-жесток спомен.Белези страшни.
От зъби и нокти,разкъсващи сърцата кървящи.
Едно е сигурно.И когато спрат да болят,
Белезите не се заличават.Те не изчезват.
Невидими даже.Но!Те просто остават.
Затова,няма как с тези спомени-белези,
Тигрицата в мен,някога,някой ден да забравят.
А понякога се опитвам да го играя и "котенце"....
Случва се.Още.Просто вече е много по рядко.
Защото и без това,винаги,все Тигрицата в мен виждат....
И никога нежното ласкаво Котенце.

by Antonina  http://www.youtube.com/watch?v=YQKrIieaNOY
stone
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +1051/-127
Неактивен Неактивен

Публикации: 3836



Профил
« Отговор #13 -: Юли 25, 2012, 09:08:53 »

Хубаво, хубаво.
Интересна история, ама за съжаление изтъкана от женски фантазии. Просто не мога да повярвам, че жив мъж от плът и кръв ще произнесе следните думи:

Той: Сега си ми още повече задължена.Май трябва да определим подходяща разменна монета за да ми изплатиш дълга си.Да ти помогна ли с избора за реванш?
.
.
.
Той: И най сериозните неща в живота си съм изричал усмихнат.И сега е ПАК така.
.
.
.
Той; Никога не употребявам сила срещу жени.Но винаги получавам каквото искам.Накрая те сами ми го дават.И ти ще си така.

Това само в романите на Арлекин го има.
Е, може пък и аз да не съм живял достатъчно дълго, за да срещна истински мъж, който да говори по този начин. Може. 1% вероятност.
Активен
CONQUISTADOR
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +84/-47
Неактивен Неактивен

Публикации: 1198



Профил
« Отговор #14 -: Юли 25, 2012, 10:51:58 »

Първо интересна история! Усмивчица
Второ ако е измислена ОК , ама ако не е какъв е проблема? Той те е харесал , явно и ти също него , НО не си могла да се направиш на мега яката кучка ли? И сега си ядосана?  Намигване
Активен

Никога не се отказвай .
Страници: [1] 2 3 ... 13
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines