• Welcome to Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум).
 

Нещата които правим за адреналин

Започната от Manowar, Ноември 22, 2012, 19:05PM

« назад - напред »

Manowar

Добър вечер.

Всеки е правил, нещо умишлено защото има нужда от адреналин, спокойния живот, не е живот или поне за мен, въпреки, че колкото повече остарявам толкова, толкова повече, не ми се правят глупости.

Всеки е правил луди работи, имам един приятел, напи се като свиня, каза отивам да изплющя някой боклук. Стана огледа се, и тръгна към една маса. Такъв шамар му сложи на тоя във врата, че му се разклати главата. Веднага си помислих - Точно най-коравия ли намери да удря тоя. После стана бой.

Качих се, на мотора си(на младини, нямах книжка, нямах документи за мотора, нямах каска нямах нищо) бой сопите в гърба да реве и да куца, колкото може само за да си доставя адреналин. Още повече, ми дойде като скивах куките, и пред мен, дай дясно, в другата улица, и други куки точно срещу мен. Майкоооо, луд станах.

Да карам като бесен. ЗАБЕЛЕЖКА САМО ПРЕЗ НОЩЪ, САМО НА МАГИСТРАЛА И АКО СЪМ САМ В КОЛАТА или мотора, ако ще се мре поне да пукна само.
Снощи се прибирам от София, спи ми се не мога да гледам. Ако не направя нещо, ще заспа и ще се убия.

Штракам, аварийните, педала до долу, ще пробие пода, давам дълги къси, дълги къси, да ми освободят място, само гледам десните мигачи почнаха да светят, копчето 'SPORTʼ Вече да къса асвалт и лепне на пътя. Смачках я, 160- още иска, 180- ще издържиш, 200 - почнах да се потя, 210 - готов да излита, 220 - не знам къде съм. 230 - целия пот, гърба вода, кракат омекнаха, устата стана сахара, огън във очите, мотора ще гръмне, някъв отвратителен вой, само като се натвари на баир турбината пропищява и после пак почва воя. Километража ми е до 250, не можах да я изтърпя, казах - леко скъпи, леко, успокой се и пуснах гаста, после не мигнах през целия път.

Но това са глупости, така не се прави.

Адреналин можем да получим по различни начини, аз получих прилив на адреналин, като се видях с една мацка онзи ден, батко, черно ми стана пред очите, тая извън закона.

Има много начини, да си доставиш адреналин и силни усещания. Какви са вашите? Какво сте правили или какво искате да направите, за да се размажете от кеф?
Fortuna incepto signatur!

Dankata

YEEEES!
Живея за този момент! Да застана на ръба на леден улей, да направя две крачки напред, и да знам, че оттам няма връщане назад. Има само напред и надоло в дълбоката пудра.
ЦитатОбърква ни псевдоморала в който израстваме и академичното ни образование защото ни накарат да си въобразим че сме се извисили над природата, която е във всеки от нас.
Цитат на: Ray DalioДа бъдеш успешен има повече общо с това, да знаеш какво да направиш с незнанието си.

turboget

Кола немам и зат'ва права глупости с колелото. Ама и т'ва не е хубаво. Студентския "живот" ме ограничава откъм спорт, в даскало, секо междучасие беше баскетбол, волейбол, футбол- търчиме до припадък и т'ва ме кефеше, носеше ми нещо, което сега ми липсва.
Another day but not a challenge

Crash_Davis

Цитат на: Manowar - Ноември 22, 2012, 19:05PM



Има много начини, да си доставиш адреналин и силни усещания. Какви са вашите? Какво сте правили или какво искате да направите, за да се размажете от кеф?

Ски. Най-върховното удоволствие в тоя край на вселената. Плюс адреналин в промишлени количества.

Но ски не се карат всеки ден, затова - хазарт. Особен адреналин се получава когато залагаш на кончета или други животинки. Няма друго такова усещане както когато гледаш гонката по телевизията и крещиш "Тичай, мамка ти, тичай!!!"
if you bite my lip or neck... you better start taking your fuckin' clothes off, just sayin'

Emerald

Всяко нещо, с което съзнателно се поставям в риск ми носи адреналин. Колкото повече ми е стресът, толкова по-малко ми е нужно. :)
Високи скорости с кола. За мотоциклет дори не ми е нужна толкова скорост, скокове с парашут, ски - разбира се. Силна и готина музика, танци, концерт на някой от великите в списъка ми и пр.
You have to know when to hold them and know when to fold them.
?От възмъжаването ми до средна възраст аз имах обичай да се изтезавам, отказвайки се сегиз-тогиз от някои пороци. Но нито веднъж не се е случвало да съжалявам за тези свои отклонения, защото независимо колко дълго съм се лишавал от нещо, удоволствието, което съм изпитвал при връщането към порока, винаги е било награда, изкупваща всички мъки.?          
Марк Твен, ?Кадетите на въздържанието?

stone

Момчета, и спортна кола съм имал, и мотори няколко, и ски карам, и сърф, и до шамандурата за корабите съм плувал дето е на 1 километър навътре в морето, и комар съм пробвал да играя... ама такова нещо като да хванеш някое младо пиченце няма друго на света.

blacky

Най-здравият адреналин, който съм изпитвал, беше като ме закопчаха моите приятели с фуражки (смърт) и ми нашиха в главата десетина шута с красивата полицейска кубинка, докато лежах по корем... Тая доза адреналин ми стигна за няколко месеца... добре се кротнах...  :-[
И добре че ме ритаха, та да ме пуснат, иначе щях да си откарам нощта в Орктаун (онова място, където всички коли са марка Golf от модификацията PK)... *

Като оставим това, малко хора биха ме разбрали, сигурен съм, но адреналинът, който носят 20000 души, пеещи като един заедно с теб, без значение от възраст, пол, политически възгледи и минати жени, е нещо несравнимо. Приливът на необятна сила, след като 30 000 души изреват, след като любимият им отбор е вкарал на европейския клубен шампион, не може да бъде описан... Ставаш безсмъртен за части от секундата... а ти се струват цяла вечност!

* Пернишка романтична вечеря? Бой на свещи.

Dankata

Между другото, около 1ви декември не излизайте много навън или си пригответе снегоходките, че какъв сняг съм поръчал да вали на Витоша, че чак София ще бедства... !

Сетих се за още един "разумен" начин за адреналин. Заставате на ръба, или по добре сядате на ръба на смъртоносно висока скала, мост или сграда, така че краката да са във въздуха, сещате се, и друг човек трябва да ви тупне по гърба към пропастта! Тогава краката са ми изтръпвали най много. Още по-интензивно е като протегяте ръка или ръце напред. Тествано.
ЦитатОбърква ни псевдоморала в който израстваме и академичното ни образование защото ни накарат да си въобразим че сме се извисили над природата, която е във всеки от нас.
Цитат на: Ray DalioДа бъдеш успешен има повече общо с това, да знаеш какво да направиш с незнанието си.

Alfa_impact

Най-големия адреналин е с 150  км/ч да опънеш ръчната да вземеш целия завой и да осъзнаеш , че каквото и да правиш тая кола няма да спре.Просто чакаш страничен удар в мантинелата.Момента , в който спряхме на 15-20 см. от мантинелата наистина се почувствах безсмъртен за част от секундата.Ходя в пещери да правим рапели надоло.Доста е яко но не си е колата.
Излезя ли на 400 метра сърцето още малко и ще хвръкне.Просто няма такова чувство .. все тая кои ще бие.
И мотор съм имал , еми не е същото.
Ама явно другарите фуражки много не ни одобряват хобито. :police:

Lecter

На мен заговарянето, свалянето, и въобще целия процес до леглото, на/с мацки ми дава много адреналин.

Другото - да, като Блеки - да идеш на мач на любимия отбор. Не на кой да е, не на какъв да е мач - а на твоя си отбор. Финалът на Шампионската лига не може да ми даде такъв адреналин толкова, колкото да кажем градското дерби, гледано на живо. Любовта е черно-бяла, са казали хората :)


dream92

Скокове с бънджи от Аспаруховия! Хората там са ми приятели и се мятам на много тънка цена.  :)

consilieri

Цитат на: Alfa_impact - Ноември 23, 2012, 18:31PM
Най-големия адреналин е с 150  км/ч да опънеш ръчната да вземеш целия завой и да осъзнаеш , че каквото и да правиш тая кола няма да спре.

Че как няма да спреш с Алфата - веднъж я бях надул на 200 и после 3 седмици пеша... ;D
Фантазиите ми днес са вашето Утре

ms.m.dineva

Цитат на: consilieri - Ноември 25, 2012, 18:47PM
Цитат на: Alfa_impact - Ноември 23, 2012, 18:31PM
Най-големия адреналин е с 150  км/ч да опънеш ръчната да вземеш целия завой и да осъзнаеш , че каквото и да правиш тая кола няма да спре.

Че как няма да спреш с Алфата - веднъж я бях надул на 200 и после 3 седмици пеша... ;D

Хахаха   :-[ ..

И аз съм понякога адреналин джъкни.. Миналото лято с една приятелка бяхме на Сл. Бряг, и се качихме на онази топка където те хвърля нагоре и те преобръща надолу с главата, никога няма да го забравя беше много яко, но и много кратко.
И първият ми път на мотор беше хем страшен, хем супер много се изкефих, защото аз си чаках за автобуса и в тоя момент ми се обажда един колега, който незнаех че е маняк на тема мотори и ми казва,че ще дойде да ме вземе да ме закара до вкъщи. Идва...на мотора. И уж си обещахме да кара само по улиците, той се качи на 3 лентова магистрала със супер много задръстване и караше на макс, до такава степен че нищо не се чува от вятъра.. щях да се напикая от страх, ама беше много готино.

Сега съм се навила да скачам от самолет..забравих как се казваше..?  ???

Alfa_impact

consilieri заради тая  италианска любов се пеша ще ходим , аз затва минах на немско , не си е мойта красавица ама става  ;D

BERSERK

 Силен адреналин има, когато излизаш извън зоната си на комфорт. А най-силен е при живото-застрашаващите ситуации.
Момента преди да вляза в битка със силен съперник е момента, в който усещам, че тялото ми ще експлодира от адреналин. Напрежението и яростта, които напират в теб, учестения пулс, животинското желание да се впуснеш в "танца" борещо се с логическата мисъл, че всяка грешка ще бъде заплатена със сериозно нараняване... Нищо друго не може да достави такава доза адреналин на тялото (поне при мен е така).
Преди време имах един спаринг партньор, с който винаги стигахме до истински бой на тренировките. Останалите не разбираха защо, въпреки това всеки път настоявахме да играем един с друг. А истината беше, че и двамата имахме нужда да усетим тръпката от истинската битка - не да се пазим, или да тренираме, а наистина да се изправим един срещу друг. Бях пристрастен към това усещане.
Сега вече нуждата от такива емоции я задоволявам със заговаряне на готини мацки. Колкото по труден е сета, толкова по-добре, колкото по-далеч от зоната на комфот толкова по-силни емоции си доставяш :)

dream92

@BERSERK
Напълно съм съгласен с теб,знам какво е чувството,което в момента много ми липсва..  :)

insane_boy

Снощи трябваше да си ходя до село, но акумулатора ме беше предал >:( Комшията, който ми даде ток, ми дръпна ръчната, умника, "запече" и се наложи 40 километра общо да се изживявам като Кен Блок (пътя от града до селото ми е целия заледен с доста гадни завои). Е, няма такъв адреналин колата ти да се пързаля на където си иска и да знаеш, че каквото и да направиш няма спиране :sleepy: Иначе късно вечер излизам на околовръстното като е празно или на едно изоставено летище наблизо, газта в пода, ръчни-мръчни... и се прибирам доволен.

Освен с колата, вдигам адреналина и благодарение на мацките. Кефи ме тръпката, когато заговаряш напълно непозната на улицата. Но най-голяма доза адреналин получих веднъж, като ми се наложи да скачам през терасата заради подранил баща (слава Богу, беше на първия етаж) и да се прибирам по чорапи :-[ По-странни погледи от минувачи не съм събирал никога :D