Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Юни 04, 2020, 17:04:39 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
   Начало    Правила Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Калифорния, Колеж, Pick-up и една надъхваща история  (Прочетена 2737 пъти)
Largo
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +45/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 36


Профил
« -: Август 28, 2009, 07:04:17 »

Здравейте момчета !

Не съм писал от бая време . Тъй де писах само некви истории от различни книги.
Искам да ви разкажа малко за Америка и за какво става въпрос тук. Усмивчица

Първите 2 седмици ми бяха най-трудните . Нямаше ги Slayer,Илиан,Sboy или Тайни, които в трудните моменти да ме надъхват да отварям сетове.За тва трябваше да се справям сам. Броях дните в които не бях ходил да отварям по-сериозно. Бяха 11 в точност.Иначе в тия 11 дни бях отварял по 2-3 сета макс на ден. Притеснявах се ,че пак ще се върна към онова, което бях.За тва си казах 1 ден (ама и преди тва бях чел доста неща които ме надъхаха) ?А ве излез и си прай кефа?. Излязох с моя съквартирант от Белгия , който е на 18 години и има приятелка от 2.5 години.Момчето е готино ама се притеснява. Отворих доста сетове . Ей така като ни видят ,че се хилим и си говорим момичетата само гледат. Много лесно става.Използвах доста материал . Ставаше ама нещо не се кефих на разговорите. А като не се кефя не тръгвам и за телефон .. за кво ми е ? Тук може да греша , не знам . Кажете вие.
На другия ден беше пак същото.

След тва пък взех да правя неща , които ме беше страх да правя. Пиках на улицита е баси? колите минават и аз пикам хаха хубаво ,че нямаше никви полицай. Возихме се на стоп 4-5 пъти?тва никога не съм го правил преди и едва ли щях да го правя.Якото на стопа е ,че само момичета спираха  Усмивчица . Slayer-e ти си виновен !

Както и да е започнах училище . Но преди да почна гледах няколко филмчета за коледж гейм. И хората си бяха прави. Не ми трябват рутини, DHV,негове и всекви педерастий.Просто отиваш и почваш разговор с тях.А тук американките са супер лесни.
Първите 2 дни ми беше трудно отварянето.Повече гледах да ги отварям с некъв ситуейшън опънър.Всеки път се отваряха ама си се мъчех. И накрая разбрах каква е магията хаха ! Отварям ги с ? Може ли да седна при вас?? . Тва за колеж работи 350%.Да не забравя да кажа ,че отварям съвсем сам и така ми е по-добре . Първия ден се запознах с около 20 момичета някъде . Без да броя колежките.Следващите 2 дни с 10 ? нямах много свободно време и нямаше как.Интересното на коледж гейм е ,че не ми трябват телефони. Виждам тия момичета почети всеки ден. Първия път се запознавам с тях и на втория път сме вече приятели и можеш да ги караш да ходите на диско и т.н.
Дори взе малко да ме е страх да отварям толкова много , защото взех да забравям имена и лица . Пък и е добре за 3ти ден да знам около 35 момичета с които съм имал най-кратък разговор  15 мин и не са от моя клас .
Разбира се имах и 2 сета,които бяха доста зле. Ама го гледах от хубавата страна. Кефих се как отивам да без да му мисля и ги отварях и ме режеха . Нито трепвам, нито ми пада енергията все едно нищо не е станало. Преди си казвах ? Не ти пука, не ти пука? ,а сега знам ,че е така.Знам също ,че съм гъзар, да не кажа най-големия пич в колежа(трябва си постна 1 снимка в сайта аххха Усмивчица ).

Между другото уча: Public speaking, Interpersonal communication и имам Acting class.Все неща, които ме интересуват и които ще ми помогнат в pick-upa.

Забравих да спомена ,че имам правила. Хехе  Усмивчица

1.No excuses. Play like a champion!

2.Заговаряй само момичета.(преди заговарях повече баби, дядовци и момчета . Избягвах момичетата ,които ме кефиха . Разбирасе тва беше преди уорк шопа.)

3.Забавлявай се ! ( тва дори не трябва да е правило ама?)


Ще ви разкажа един сет от втория ден в училище.

Връщам се от актинг клас и отивам на спирката да чакам автобус. Има некво момиче отварям я с ?Ей кво става?? . Говорихме си около 15 мин докато не и дойде автобуса и така се разделихме. След 5 мин от една кола слиза една 50 годишна испанка. Викам си ?Ще си упражнявам испанския? . Ама тя се оказа в супер стейт . И не спря да говори . Супер си викам ама кво става? Зад мен идва момиче и сяда на мокрите пейки,а пък ние с испанката прави си говорим . Аз съм с гръб към нея.Обръщам се да я видя и тя ми се усмихва.Много хубаво момиче ама кво ми пука ? Обръщам се към испанката и тя не спира да говори . Викам си ? Аре спри бе ,че да заговоря момичето!? . Ми не спря? и направо си се обърнах и я отворих по-най просташкия начин ЕВЪР!
-Как ти е задника?
-Чакам автобус N;4.
-Да де ама аз те питам дали не ти е мокър задника ?
-Трябва ли ?
-Ми скамейката е мокра ? хахаха
Стана от скамейката и се усмихна.
Говорихме си още малко и се качихме в автобуса.
Тя сяда точно срещу мен , а испанката на една малко по-далечна седалка. Седнах си като гъзара на гъзарите. Ех Slayer-e къде си да ме видиш?И тук ме пита
-   Колко езика говориш?
-   4.
Взех да и разправям от де знам толкова.
Испанката попита момичето от къде е . И тя и отговори ,че била от Швеция.И аз:
-Е как не си руса тогава?(80 % са руси)
-Боядисах си косата скоро.
-Така изглеждаш супер с тоя цвят.
-Мерси.
Наистина и се накефих на косата.
Говорихме си още малко и преди да слезе ми се усмихна . Точно тук разбрах ,че съм отворил момиче от моя тип . По начина по който ми говори и по начина ,по който ме гледаше разбрах ,че тя е едно много добро момиче.И не само това ?нз направо и се накефих.Тва е второто момиче след уорк шопа ,което е красиво и ме кефи по характер.
Викам си няма да я видя скоро( и телефон не бях си купил).
На другия ден се засякохме 3 пъти в града.Първия път аз бях в автобус и само си махнахме.Втория път аз излязох от 1 ресторант и се разделих с едни познати и тя явно е била зад мен.Продължавам да си ходя и сядам на една спирка. Само я виждам как идва към мен леко задъхана,явно ме гонила.Станах от спирката и почнахме да ходим към колежа.Питам я:
-Какво учиш?
-Фотография.
-Имаш ли апарат?
-Да
-Дай го.
Викам си ще си направя снимка с нея.Пред мен една жена с колело . Спрях я и я помолих да ни направи снимка. Момичето се изненада как спирам хората без да се притеснявам.Тук направо си я прегърнах.Хубаво ,че беше тайни и един път ми се скара как не съм направил никакво кино с едни момичета като ни правеше снимка.
Стигнахме до колежа и на нея и оставаха 20 мин докато влезе в час.Седнахме на тревата там и си говорихме и накрая се разбрахме да ходим на дискотека с нея и нейните приятелки - 9 на брой .

Баси колко изписах само за 4 дни в училише?Доста готини неща ви спестих,които ми се случиха.Поста щеше да стане километричен.

Илиан се изненада че играя сам ,а най-вече Тайни ,който повечето време ме буташе да отварям.

За това искам да ви разкажа една история ,която я чета всеки ден ,преди да изляза от нас.



КРИЛЕТЕ СА, ЗА ДА ЛЕТИШ


Когато синът пораснал, баща му рекъл:
   -Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле.
   -Но аз не знам да летя ? отвърнал му синът.
   -Така е? - казал бащата.
И както вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст.
   -Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си дух, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш.
Синът се поколебал.
   -Ами ако падна?
   -И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит ? отвърнал бащата.
Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота.
Най-тесногръдите му рекли:
   -Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил? Защо ти е да летиш? Зарежи тия глупости! На кого му е притрябвало да лети?
Най-добрите приятели го посъветвали:
   -Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на дърво. Но от върха?
Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили във въздуха, но за съжаление, паднал на земята.
С голяма цицина на челото отишъл при баща си.
   -Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота.
   - Сине ? отвърнал му бащата. ? За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.
За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш.
Ако не искаш, може би е по-добре да се примериш завинаги и да продължиш да ходиш.
Активен

Винаги има някой по-готин от теб
Kromodor
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******

Репутация: +84/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 182



Профил
« Отговор #1 -: Август 29, 2009, 23:38:59 »

Добре бе машинка!
Само така!

Покажи им в Щатите какви сме пичове тука в България че и без това не го знаят къде е.
Активен

Границите са там, където сам ги поставиш.
ilian_790112
Forum Admin
PuP Форум Гуру
*******
*******
*******

Репутация: +539/-26
Неактивен Неактивен

Публикации: 944



Профил WWW
« Отговор #2 -: Август 30, 2009, 08:11:14 »

Само така thinkfaster  Усмивчица Гордея се с тебе.
Продължавай все така да скачаш от високото  Намигване
Активен

БЪДИ ПОБЕДИТЕЛ В ЖИВОТА СИ
http://ilian790112.wordpress.com
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines