• Welcome to Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум).
 

Тридневен мегарепорт

Започната от gazzag, Юли 07, 2013, 00:53AM

« назад - напред »

gazzag

Здравейте!

Първо да ви пиша - много сте яки !!!! Супер надъхващия форум, тука направо се прераждат хората ... ЕВАЛА!

Това ми е първия репорт на мене и го пишем заедно с моя човек, който скоро ще се регистрира и ще се включи и той със ценни допълнения. Ние много се надъхахме и се решихме да ставаме и ние пикап артисти, че много суша напоследък ..

Активно започнахме преди три дни, и от тука започва нашия репорт - ще ви опиша последните три дни, които се явават всъщност първите ни три дни от нашия пикапьорски живот  ;D

Ние сме студенти в Дания и сме тука от 3 години вече. Много неща станаха за тия три години. Сега ще говоря за мене си, както много обичам разбира се. Като дойдох тука първоначално бях супер сдухания тип, първите месеци бях в най-тежката ми депресия, някак си по "неведомите пътища" попаднах в компания на стабилни тревомани и така изкарах първите семестри тука. Нямах кой знае какви други контакти, за жени да не говорим. Лека по лека обаче взех малко да влизам в "правия път", почнах да се занимавам с медитация и други малко по-смислени работи от тва да бохаш по цял ден.

Петия ми семестър тука се явява като практика - отиваш някъде и бачкаш по специалността си. Отиваш където си поискаш, и аз вече бях решил, че трябва да се махна от тука. Подробностите ще спестя, получи се така, че отидох в Индия. Там изкарах 7 месеца, от които 5-6 бяха работа по 9 часа на ден, 6 дни в седмицата. Беше тежка работата, в смисъл че много ме пришпорваха, а и шефката ми беше гадничка. Така се случи обаче, че на работата имаше основно колежки (макар и индийките да са малко по-затворени, ама и тия там се заиграват всъщност ..), в къщата където живеех имаше пак само жени, от всички краища на света, и така се отвори вратата ми към любовчийството. За пръв път правих така нареченото "прекрасно", и добре че мацката ми беше супер готина и търпелива, та се понаучих, макар и в началото да беше стабилна излагация :))

Сега съм пак в Дания от 2 месеца, първия мина в оправяне на бакии и мини-депресия по изоставената любов ... Както и да е, време е вече да се върви напред, и така стигаме до момента, в който с моя човек отидохме в Португалия и решихме, че ЩЕ ЕБЕМ! Там обаче попадахме все на дебели лели, бяхме само за два дена, пихме, а и още доста оправдания имаме, ама да си го кажем - не стана работата и ние не я правихме както трябва явно. Е, сега сме тръгнали съзнателно да вършим прекраснотии, и макар и все още да нямаме кой знае какъв успех - ние ЩЕ ЕБЕМ!!

Айде, стига толкоз интро, излях си душата, да почваме с репорта. Всякакви коментари са добре дошли, даже и критиките, ама дай да го напишем сега първо :)

---

Ден първи

Петък. Моя човек го изритаха малко от тях и трябваше да живее някъде. Той по принцип работи петък и събота вечерта, ама съдбата нещо ни се усмихна и колата му се прееба, така че нямаше как да работи. Съответно, петък вечер е, а и на днешния ден беше закриването на студентския бар, та решихме, че ще ходим и ще зарибяваме пички. Той дойде с една ракия у нас, всичко супер, седнахме изпихме по 1-2, изпяхме по някоя друга българска песен (ДА СИ ВДИГНЕМ СТЕЙТА МАЛКО) и тръгнахме към бара. Той вече беше уговорил с две мацки да се видим там, те щяха по-късно да дойдат, така че и в репорта по-късно ще говорим за тях.

Отидохме до близкия банкомат, да се зареди нашия с мангизи, и потегляме към бара (всичките тия разстояния са времеви 5 минути). Вървиме си ние и покрай нас минават 3 мацки на колелета. Аз им викнах нещо, те май казаха че си тръгват, аз им казах да стоят и поплаках малко, ама не отразиха. Даеба. Карай, почнахме вече ИГРАТА, пък и те отиваха към бара - ЩЕ ГИ КЪПЕМ.

Малко преди бара срещаме една да речем литовка и една българка. Литовката (не ме кефи) преди я бях занимавал, та се заприказвахме, моя човек я подкара (ама и него не го кефеше май), и аз българката си поговорих, ама тя пък беше тежка категория над 80 кг.

Ще влизаме ние с тях, ама пред бара виждаме една друга българка, моя човек отива при нея и той ще ви разкаже при нея как стоят нещата (ще я наречем Василка), макар че там е сложно малко и има допълнение в един от следващите дни. Аз през това време виждам една германка, дето карахме един курс заедно и ми се кефеше, ама не сме общували много-много. Тя седи и си пуши самичка, викам айде аз съм. Нещо си говорихме, забравих аз да кажа, че тя не ме кефи особено, даже добре че едни българи изкочиха да си говорят с нас и аз тактично изчезнах да видя моя човек какво прави - видях го, че е с две мацки вече. ЩЕ ЕБЕМ!!

Отивам при моя човек и Василка и нейната приятелка (французойка, не ставаше чак толкова, за разлика от Васка) и си лафихме някакви работи. Учихме се на френски език (френска любов щеше да е по-добре) и после я учихме нея на български псувни. Супер - още не сме влезнали в бара даже. Отвътре чувам обаче по едно време - кънти Калифорня Лов на Тупак и се изкъртих, викам айде трябва да ходим, ама поостанахме още малко. Влизаме с тия двете, взимаме си бири да ръгаме. Лафим си там на бара, аз с българката се разцъквах малко, моя човек и той, че и с французойката даже, нещо не вървеше много-много обаче, пък и целта беше да отворим възможно най-много сетове за вечерта, та решихме да влизаме навътре. Разделихме се тука малко, спомените ни не са много ясни и сега не можем да се сетим как стана това. Всеки тръгна да си прави сам играта и ако трябва - да помага на другия.

Седя аз пред тоалетните, човекопотока е огромен и седя отстрани да гледам какво става. Къде съм гледал не знам, по едно време някой се блъсна леко в мене и гледам една румънка (да я наречем Сърничка) дето ме кефи и преди се бяхме зарибявали, ама тя все си има приятел (КОЙТО НЕ СЪМ АЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ?!$@№$@№). Всъщност си бяхме писали преди 2-3 дни и тя, както си вървеше добре, изведнъж спря да ми отговаря. Писах и следващите дни, ама пак не ебава. Както и да е, очаквах че ще се видим тая вечер и че ще се разяснят нещата.

Тука разказвач ще съм малко аз.

Тя: *блъска се в мене*
Аз: Ще ме премажеш, ама няма да ме поздравиш начи
Тя: *каза нещо и ме прегръща и ме целува по бузите*
Аз: Ти що не ми отговаряш
Тя: *ала бала била заета*
Аз: С ккакво си толкова заета
Тя: С приятеля ми
Аз: Оня Петкан ли (бяха сериозни с него, после скъсаха уж, после пак ги гледам заедно)
Тя: Не, друг .... айде да пием утре бира или нещо
Аз: Закво утре, тука сме вече
Тя: С приятеля съм, айде да ви запозная
*мъкне ме навънка, там пушат хората*
Аз: здрависвам се с човека (румъняга) и му викам голям късметлия си, и продължих да си говоря с нея

Тя си се кефи, ама много тъпо, тоя отстрани седи и гледа (даже на моменти лошо гледаше май). Тука моя човек изкочи отнякъде и си говори нещо и той с нея (БРАО ВЕ), в тоя момент някакви излизат навънка, една ми хвана нещо окото и ме погледна случайно, аз и вдигам едно наздраве и тя не знае кво става. Тука не ми е много ясен спомена как стана точно, ама по едно време съм при нея и нейната компания (2-3 мацки бяха май), изведнъж се прегръщаме и тя ме запознава с някви лезбийки и ме лъже, че и тя била лезбийка. Да бе!! ЩЕ Я ЕБА!!!

Разлигахме с нещо с тия лезбийки и тя ме дърпа да сме търсели нейната лезбийка. Викам си добре айде, колкото си ти лезбийка толкова и оная ще е, и тръгваме из бара. Познати-мознати навсякъде, яд ме е малко, че не я спрях там да танцуваме. Лезбийката не я намерихме, пак сме отвънка и се появи някъв друг румъняга, нещо я дърпа там, дразни ме. Тя и тя се дразнеше малко, ама така както ги виждам нещата, той май и беше приятеля или нещо от тоя сорт. Май ми я отмъкна по едно време - гледам там, няма ги. Другата с нейния и тях ги няма. АЙ СИКТИР!

Танцувам аз по едно време с оная литовката от самото начало дето беше, не съм много вдъхновен обаче. Танцувах и с една друга българка, на дансинга се разцъках малко, имаше там някакви ми се кефеха, ама мене другаде ми беше главата. Къде изчезнаха тия румънки, дееба?

Минавам аз през бара, гледам моя човек със ония двете, дето предварително се бяхме уговорили. Той отдавна има заигравка с едната, ама и тя си имаше приятел (бахти сериозната младеж), че и той от неговия клас, на всичкото отгоре. Той обаче си тръгна преди няколко дни, ЗАВИНАГИ, и зелена светлина!

Със тия двете ние бяхме ходили в Португалия всъщност (някакви случайни хомосексуалисти бяха попаднали и те с нас), на летището се запознаваме (единствено той и оная неговата, да я наречем Петранка, се познаваха), в самолета се цъкнахме право пред тях, да им лафим. Първата вечер (технически, втората) - пием в наща стая, всички от групата пристигат, цък-мък и стана 10-11, време да ходим по баровете, едвам ги изкарах, особено пък едните педали дето на терасата кибичеха и макар че всички вече бяха тръгнали, ония пак държаха да си допият пиенето. АРЕ ВЕ, .......... Та на един бар, моя човек я натисна оная неговата, другата трябваше аз да я занимавам, ама тя не ме грабна особено, пък и тя се разцъка с другите, викам си супер, поне нашия да го огрее. Бутам му ключовете за стаята по едно време, ама оная нещо се дръпна и не стана работата.

Та, обратно на наща вечер - моя човек си говори с тия двете, отивам и аз, какво стана не знам точно, къде се оплескахме - не ни е много ясно. С тия двете се гласяхме даже да правим вечеря, да им правим баница, пък те някви тяхни работи, после ДА ЕБЕМ, ама отложихме 2-3 пъти поради разни причини и така, пак сме на сухо.

Тия двете тръгнаха навътре, после ги мярнах, поотделно бяха вече и някви други се зарибяваха с тях. Евала!

Излезнахме пред бара, всеки с различни идеи в главата. Аз моята не помня каква беше точно, ама гледам на пътя - наще румънчета. АЙДЕ, ААЗ СЪМ!!

Аз: Какво правите тука, тръгвате ли си
Те: Отиваме на диско

Толкоз рано ...

Сърничката я гледам - седи сама, румънягате нещо говори по телефона, заприказвах я там. В същото време се прегръщам с другата румънка, тая много ми се кефеше, пък и бих я праснал, говорех и някво тежко в ухото и тая се подмокри 100%, ама оня кетук нейния беше там ... Остай това, Сърничката почна да ги говори едни - имал съм бил приятелка, и някакви от тоя сорт лъжи. После само двамата си говорехме с нея и тая ми вика да съм ходел и аз на диското, да съм я ебал оная. Как дразни, ей!!

Покрай тия двете двойки, които вече се прегъщаха и се топлеха, стои една друга румънка, викам и айде ела тука да те гушкам и аз тебе, да е всичко в синхрон. Оная пък излезна ебати темерута, не обичала да се прегръща, ала бала, оставих ги и към бара пак.

Пред бара гледам моя човек разцъква доволно, аз влезнах навътре, какво точно ставаше там - ба ли го. По едно време съм пак до човекопотока и гледам една червенокоса, бях я мернал отпреди тва и някви усмивки там, готина работа. Дърпам я, викам и много ме кефиш, май се запознахме, ама не и помня името, щяла да си тръгва след няколко дена или нещо такова, и после се връща след 2-3 седмици. Разбрахме се да се видим. Как ще се видим, като аз нито телефон взех, нито нищо. Е, поне сме в един университет, все ще се засечем някъде. ЙЕЕЕААА (абе тука, пичове, как мислите, май не трябваше да я пускам така, а?)

Хората взеха да се разотиват вече, срещам се с моя човек и той ми вика ела тука да те запозная, няква мацка. Решаваме да ходим на диско и потегляме с него, нея и още двама. Те се отделиха "по двойки" малко, аз си вървя и си пея стари градски и народни от рода на "ХУБААВААА СИИИ МООЯЯЯ ГОООРООО".

По едно време гледам - Сърничката с нейния човек и другия румъняга.

Аз: Къде ти е жената бе (на оня, дето ми я дърпаше другата)
Той: Продадох я
Аз: Що не ми я продаде на мене
Той: Ако имал съм 200 300 милиона

Аре остави

Гледам Сърничката наконтена, тва онова, и гледам някво кристалче и виси на врата, разглеждам, питам какво е.

Тя: Кристал
Аз: Какъв кристал
Тя: Сваровски, приятеля ми го взе
Аз: Брао веее
Той: (някъв леко сърдит) Що питаш толкова
Аз: Интересувам се бе ..

Нещо се измънка там, на Сърничката и били неудобни вече тия токчета, айде заминавайте си и си продължавам към диското. Моя човек някви планове крои оная да си я води до тях, демек да ме заебава. Пред диското гледам три мацки, датчанки, отивам при тях, говоря им. Те ми се правят на луди малко, говорят ми на датски (а аз на английски), едната много агресивна към мене, в Дания на датски се говорело.. Ай сиктир, ма! Със супер разваления ми датски казах там нещо, избъзиках я даже, щото си гледа телефона и исках да видя, пък тя крие, викам гаджето ли, а .. другите две се пукат да се хилят, ама тва беше.

Тръгвам да влизам в диското, тамън съм се охилил и гледам една ръка ме хваща - охраната. Вход да съм плащал. Чакай бе, аз съм беден студент ... Пък беше 4 часа, за 1 час да плащам ... Не мина номера обаче и си заминах - навънка сетове, колкото искаш.

Пред диското, седя и се чудя какво да правя - супер светло е вече (тука от 3 часа почва да се съмва), през това време някаква идва и ми иска огънче, хили ми се нещо, аз нямам обаче и замина. Тръгвам към една друга дискотека, влизам вътре, то почти празно. На дансинга две туркини, с едната бяхме танцували мръсно преди, в тялото и двете са много добре, ама не ме кефят в лицата. Както и да е, ще си направя аз кефа, разкъртихме се с тях и ги оставям. Качвам се на горния етаж (пушилнята) да разгледам и виждам три мацки - двете седят на масата и третата над тях кибичи и явно не е в разговора. Айде, аз съм!

Аз: Здрасти, много ме кефят тия обици
Тя: *кефи се* какво викаш??
Аз: Абе много си красива като цяло
Тя: Благодаря
Аз: Ще си ходите ли
Тя: Скоро да
Аз: Айде да се видим някой път, дай си номера

В тоя момент се сещам, че аз не съм си взел телефона (не ме кефи да го мъкна с мене), пък лист и химикал нямам ...

Тя: Дай фейсбука

(малко съм тъп май тука, можех да кажа не нямам и да поискам от бармана лист и химикал)

Айде, писа ме там, добави ме, целувам я по бузките и си тръгвам. Вече отива към 5, аз си отивам, доволен съм от себе си. Макар и да се прибирам пак сам (даже моя човек не е с мене!!!), отворих бая сетове и играх дето се вика. Това не го бях правил досега - активно пикапене (макар че съм излизал на улицата с тая цел, обаче там сигурно в друга тема ще пиша вече, че много дълга и широка става)

---


gazzag

Ден втори

Спя си аз, моя човек се прибира, занимава ме, какво станало там с оная, той ще ви разправя. Към обяд някъде ставаме. Сега се чудим двамата какво правихме цял ден, май нищо особено. А, сетих се, бях намерил някви звуци дето Вояджър записал от планетите на Слънчевата система и му ги пусках тука, той лежи и се вкарва във филма. Задряма, от време на време ми разправя кви разговори водел със себе си и как му омръзнало от него вече ...

Междувременно одобрявам датчанката от вчера във Фейсбука и й харесвам няква снимка. След известно време влизам пак, да я покажа на моя човек, и търся търся - няма я! Кво стана бе?! Тая ме махнала от приятелите си. Дееба, къв бях доволен, пък така безцеремонно да ме затрие от живота си. Викам си, чакай малко бе, да пробвам пак - пратих и френд рекуест и тръгнах да й пиша съобщение, как можа така да ме заебеш. Излях си душата, една цяла поема и написах дето съм сигурен, че се е изкефила супер много, ама пак не ми отговори. ДЕЕБА!!!

Тва малко ми прееба настроението. Към 8-9 правя аз един зверски ориз със много работи, наливам по една ракия и сядаме. Наядохме се доволно и продължихме да разцъкваме ракията. Минахме пак на българските народни, запяхме пак и кво да правим, кво да правим, айде ще ходим към центъра пак да пикапим - тия дни са тукашните балове и абитуриентките са не по-малко разгонени от нашите. На всичкото отгоре му звънна на него една румънка (кодово име Любеница), отивала с приятелки на бар, да сме ходели и ние. По една риза слагаме, хуя под мишницата и айде, на път сме.

С колелата слизаме към центро, в далечината виждам две мацки вървят и викам айде брат, ние сме. Оказа се, че са едни китайки, едната я знаем отпреди, прибирали се, добре айде, поканихме ги на Джулай Морнинг, който е на следващия ден, щяли да дойдат, добре айде.

Пристигаме на центъра, скриваме ги някъде тия грозни колела и потегляме към бара. Отпреде кво да видиш - 6-7 мацки и само 1 момче. Браво е, мой!!

Запознахме се, бяха румънки, една българка и една датчанка. Датчанката ми говори на български, майко мила. Качваме се горе, сядам аз на едно диванче до датчанката, от другата страна българката и се зарибяваме нещо. Стана време да си поръчваме за пиене, аз слизам до бара долу да поръчаме с датчанката. Плаща с карта, нещо се бъзиках да плаща и за мене тогава, и тя ми вика, че картата била на българката. Как така бе, ще ти даде картата, че и пин кода?! И то българка?!!? Тя ми е гаджето вика, всичко делим .. Аа, чакай малко - тия били лезбийки! Браво е! Връщам се горе, до тях съм, говорим си някакви тъпотии, бъзикаме се, ама те са обратни бе дееба, кво правя аз там ...

Останалата част от масата си говорят основно на румънски, моя човек подкарал едната от тях (да я наречем Кикито). Аз съм малко като в небрано лозе, по едно време се реши да слезем долу, че имало свободни места да гледаме певеца. Певецът някакъв ирландец дърт, вживян на макс със китарата, ще я счупи от вълнение направо. По едно време го гледам - ръцете му висят свободно, пък музиката си върви. Тоя се правил само. АБЕ ЕЙ!!!!!!!

Малко рокади се случиха там в подредбите, с моя човек сме на една маса с три румънки, едната не е важна, другата е Кикито и третата ще я наречем Роска. Моя човек играе там оная, нещо си поговорих малко с другите двете и ги оставих да си дърдорят. Появиха се пак лезбийките, пък певеца си взе почивка от толкоз РОК ЕНД РОЛ, и пуснаха I want to break free na Queen. Аз съм голям фен и се къртя, пяхме силно и някъде посредата на песента тоя прекъсна и седна да "свири" пак. АВЕ ЕЙ!!!!!!

Отивам аз до тоалетната, гледам вътре - Любеница, тая дето ни покани.

Аз: Абе в женската ли влезнах
Тя: Не, тука са общи, и аз се бърках преди
Аз: те всички тоалетни заключени ... *гледам се в огледалото* поне мога да се огледам ... ЕЙЙ, ОТКОГА НЕ ТЕ БЯХ ВИЖДАЛ БЕ и си се кефя къв съм готин

Тя се хили и ме пита за един евент - събират се хора, правят се групи и всички имат 6 часа да направят кратък филм. Аз бях там миналата седмица за пръв път и направихме супер якото филмче където играх главната роля, та тая го гледала и искала и тя да ходи. Разпитва ме, как съм ходел, че е в един град на 40-50 км от тука, викам с влака, може и на стоп, там нещо се хили пак и така, другата седмица уж щяла да дойде и тя. Да видим дали въобще аз ще ида.

Слизам аз, тия вече стават, да сме ходели на диско. То на 2 минути, там сме вече, влизаме със моя човек, неговата Кикито и Роска. На гардеробите отиваме да си оставим якетата, аз се бъзикам нещо с тоя там, да дава без пари, ама не стана. Айде, жив и здрав да си.

Ние си оставихме якетата с моя човек, тия там чакат нещо, той ми вика аре нагоре, кво да ги чакаме. Колебах се, ама добре айде. Те ще дойдат.

Горе сме, супер гъчканица е, дойдоха всичките и отиват към бара. Аз си седя и се чудя кво правя. Отивам към тях, едвам минах през целия тоя народ там и съм почти вир вода вече - баси жегата. Айде на третия етаж (пушилнята). Това се повтори няколко пъти, като никаква игра не направих аз.

По едно време, както си танцувам на дансинга, някви две датчанки се озовават пред мене. Това ми е малко повтарящ се епизод, случвало се е и преди - танцуват две пред мене, кефят си се една на друга и цеееееент не ми обръщат грам внимание. Държа да отбележа, че съм див танцьор, ама тия пак не ебават. По едно време гледам Любеница седи някъде из тъплата сама (пък тя едно миньонче), с бира в ръката. Викам и тая бира само ще ти пречи, вика да, айде да ходим горе. Добре айде, качваме се, там нещо си говорихме с нея и моя човек, по едно време на шега и взимам бирата от ръката и се правя, че си заминавам. Обръщам се и гледам - тя тая след мене върви! Къде бе?? Ами долу. АА, пак долу, преди 2 минути се качихме, заеби, ама тя отиде. Горе-долу тука беше момента, когато се съгласявам с моя човек, че трябва да я зарибя тая. Да, ама малко бях бавен, гледам я по едно време с някъв друг си говорят и аз кибича малко.

Сега е момента да ви кажа, че Любеница живее в нашия град, а Кикито и Роска са двете и сестри, дошли на гости за 2-3 дена. Това вероятно усложни малко нещата, ама ще стигнем и до там.

Както си стоя, съзерцавайки пияната върволица около мене, се появяват Кикито и Роска. Моя човек я е подкарал Кикито, цяла вечер я кара все пак, подкарвам и аз Роска и се оттегляме да седнем някъде. Имаше само две свободни столчета, които са малко по-големи и са идеални да седнат двама души на тях. Седнахме както трябва (а не аз в скута на моя човек :Р) и всичко вървеше добре, докато не се обади третата сестра Любеницата - тя си тръгнала, не можала да ни намери. Била пияна, отивала си към къщи, оставила якето в гардероба - яко замота всичко. Якето не можахме да го вземем, че билетчето беше в нея, и уж тръгнахме да я настигнем, или де да знам и аз, ама в крайна сметка бяхме на път да ги изпращаме тия двете (живееха у сестра си).

Отбихме се в една близка пицария, да си вземе Роска една пица. Аз, бедния студент от Булгаристан, веднага си го избих от акъла, да ям там. И без това се дебелеело, ако ядеш късно вечерта (нищо, че то си беше рано сутринта дефакто).

Продължихме си по пътя. Тая Кикито обаче много се затвори нещо, вика нямало проблем, да сме си отивали, те се прибират, ала бала. Пъди ни, демек. Другата и тя нещо такова каза и си викам добре, кво да ги тормозим, ама моя човек е стабиляга и продължихме с тях. Тука само има един момент, където мисля, че той сгреши - на Кикито и беше студено, и макар да я питахме да и дадем яке, тя все отказваше (добавяйки, че няма нужда да ходим с тях). Викам му на моя човек, да й го намята отгоре направо, ама той така и не го направи тва. После ми викаше, че така и се падало, щом отказвала :D Роска пък отхапа 5 пъти от пицата и ми я даде, била се наяла. ЕВАЛА! ТАКА СЕ ПРАВИ, МОМИЧЕТА, ВМЕСТО ДА ДЕБЕЛЕЕТЕ, ДАВАЙТЕ НА НАС!

Е, стигнахме до тях, най-сетне, и тука е кулминацията. Седим ние пред вратата, тия двете вътре в блока и от първия етаж чакаме да отвори третата сестра. Кикито, дето досега най-много се правеше на интересна, изтърси, да сме се качили, ако искаме. Ние не бяхме много ентусиазирани обаче, нито пък те, макар и после да съжалявахме и мислехме, че сме направили грешка. Какво мислите вие??

Така свърши този ден - пак не ебахме, но се доближаваме все повече и научихме доста работи. Има още какво да се учи, обаче.

---

Ден трети:

Първата част от деня не е много ясна, то и ние я проспахме като цяло, дойде време обаче да излезем от вкъщи. Бяхме решили с моя човек да правим организацията за Джулай Морнинг, което се падаше тази вечер, така че трябваше да пазаруваме и да подготвим мястото на плажа.

Така, отиваме до магазина. Пред общежитията, където живеем, гледам някакво момиче си седи нещо сама, питах я кво става, тя чакала някой. Това беше, първия сет, готови сме за приключения! В магазина ме напъна пияното лайно, бях го забравил, и трябваше по-набързо да се изнесем. На касата обаче стои едно мургавичко такова, индийче мязаше да е.

Тука по принцип твърдия алкохол стои на касата и от там се взима, така че трябваше от нея да е. Бяхме решили да вземем уиски, моя човек избра едно, питам я това ли е най-якото, тя вика не знам. Как така бе, ами не пия. Моя човек и той я бъзикна нещо, ама бяхме забравили нещо и той отиде да го вземе. Аз през това време си лафя с нея, ама се оказа, че била на 17 дееба. Няма да пие уиски с нас :(

По-късно същия ден. В нащо общежитие коридорите са открити навънка, и седя аз там, простирам едни дрехи и гледам няква цоцолана идва към мене. Да съм помогнел там, местели нещо. Добре айде, моя човек идва и той. Там са 3-4 мацки, едната я знаех отпреди, ама никоя не ме изкефи. Както и да е, ще носим нещо тежко, с 300 зора го домъкнахме където трябваше и тая едната ще ни дава бири за благодарност. Решихме да ги поканим на Джулая, да има там още мацки, те добре супер, ще дойдем (не дойдоха обаче, че и бири не ни дадоха... ЕЙ!!!!!!)

Време беше да тръгваме. Моя човек беше домъкнал някви дърва отнякъде (за огъня), аз взимам от тука тарамбука и мандолина, да свирим там, торби с храни, ракия, уиски ... Натоварени като мулета, качваме се на колелата и потегляме към плажа (15 минути). По пътя взе да ръми леко, съгласихме се с моя, че доста хора сигурно ще се откажат, ама даже и само двамата да сме, ще си напрайм кефа.

Пристигаме там, едни трима българи седнали и ръгат бири. Ко става, мо става, по една малка ракийка и ние, и отиваме да правим огъня. Нагласихме, запалихме, всичко точно, сядам аз баш до огъня и леко разцъкваме музикално. Мандолината никой не може да я свири по принцип, и всеки се пробва и се отказва, ама с тарамбукито се получава.

Лека полека прииждат още хора, ама все българи и все кочове, дееба! Сигурно 10-15 бяхме, като се появиха първите мацки - италианска група с една датчанка покрай тях. Дойдоха и Васка (от първи ден) със някъв испанец, дето все и ходи зад гъза, и още БГ-та, един от които със китара. Е, сега почна веселбата вече, разпяхме се и стана много готино.

Всичко е супер (макар и да няма мацки за пикапене), идват и още хора. Две полякини седнаха зад мене и от време на време се обръщах да им говоря. Пълните простотии, ама тия се пукаха да се хилят. Мене не ме кефеха обаче и само дотам ще си останем :(

Станах по едно време да пикая, моя човек зарибява всичко живо, викам айде, да действам и аз. Една от новодошлите групи, сядам направо при тях, 3 мацки с 1 пич. Били от Русия, ходили в България, ала-бала, не помня вече какво си говорехме точно (че и ракията се обаждаше тогава), оставих ги с обещанието да им дам да пробват ракия после, ама скоро си тръгнаха, даеа.

Васка ми вика да сме влизали в морето. Е, нави ме, то и не беше много трудно - аз съм винаги отворен за приключения - събличам се и тръгвам. Тя не се съблече, даеба, и я оставих на брега, пък аз сам си плувам там. Е, върнах се на огъня и супер странното - на кожата отпреде ми е горещо, пък отзаде ми е студено. Остай това, гащите ми бяха мокри и викам айде, ще ги суша. На една пръчка ги окачих и над огъня ги въртя. Да, ама докато да изсъхнат, аз да взема да ги изтърва. Карай, здраве да е.

След половин час някъде Васка пак ми вика да отиваме. Тя вече е доста пияна и тръгвам аз със нея, само до коленете тоя път. Дърпа ме към кея, там някви се целуват, ние се хилим. Тия си тръгнаха мълчаливо и й викам кво ся, ние ли ще се целуваме. Тя вика не, ами за кво ме доведе тука тогава, някакви глупости си говорехме и айде обратно към огъня.

Не го дочаках аз изгрева, че трябваше да ставам рано на следващия ден, и към 4-5 си заминах към къщи, моя човек остана там, една дебела датчанка искала да му прави свирки, ама евала, той и отказал (и то няколко пъти). Е, трети ден, ебане пак няма, ама поне забавата върви!

---

Стана ебаси дългия репорт, надявам се, че не сте се отегчили - описах всичко, което сметнах за важно да се отбележи. Скоро и моя човек ще се включи, да опише нещата от неговата гледна точка (макар че едва ли ще е толкова дълъг пост, така че айляк :)) Ще се включваме и с още репорти, откакто сме почнали не сме спряли да действаме, така че ще има какво да се пише.

Готов съм за всякакви критики (и похвали ххехе) и съм отворен да си помагаме и да се развиваме заедно :)

Heat

Братле, кефя ти се на ентусиазма, честно! Ще успееш, аз съм сигурен. Колкото повече грешки правиш, толкова по-голям ти става шанса за успех, запомни го. Трупай опит, вземай си бележки за това къде си сбъркал и намери подхода си. Отвори още 100-200 сета и ти гарантирам, че ще те огрее. Ама да не ти пука за това. Развивай си се, успехите ще дойдат след това - мацки, кариера, начин на живот. Както обичам да казвам - хубавия живот не се изчислява, а се живее.
Да сбъркаш не е грешка. Това е опит.
Да не опиташ - това е загубен живот.

the_king

Живо здраво пичове, след много мъки с регистрационната форма най-накрая и аз си направих акаунт в тоя форум. Аз съм въпросният "мой човек" от историята и викам да допълня мегарепорта :D

Три дни в бездомие, народни песни и ракия :D

Накратко - изритват ме от вкъщи, дават ми почивка от работа, ракия, звъня на една кифла, ракия и отиваме на бар.

ЦитатМинавам аз през бара, гледам моя човек със ония двете, дето предварително се бяхме уговорили. Той отдавна има заигравка с едната, ама и тя си имаше приятел (бахти сериозната младеж), че и той от неговия клас, на всичкото отгоре. Той обаче си тръгна преди няколко дни, ЗАВИНАГИ, и зелена светлина!

Със тия двете ние бяхме ходили в Португалия всъщност (някакви случайни хомосексуалисти бяха попаднали и те с нас), на летището се запознаваме (единствено той и оная неговата, да я наречем Петранка, се познаваха), в самолета се цъкнахме право пред тях, да им лафим. Първата вечер (технически, втората) - пием в наща стая, всички от групата пристигат, цък-мък и стана 10-11, време да ходим по баровете, едвам ги изкарах, особено пък едните педали дето на терасата кибичеха и макар че всички вече бяха тръгнали, ония пак държаха да си допият пиенето. АРЕ ВЕ, .......... Та на един бар, моя човек я натисна оная неговата, другата трябваше аз да я занимавам, ама тя не ме грабна особено, пък и тя се разцъка с другите, викам си супер, поне нашия да го огрее. Бутам му ключовете за стаята по едно време, ама оная нещо се дръпна и не стана работата.

Тая въпросната идва в бара, прегръщам ги нея и приятелката й, целувки по бузите, всичко окей. Приятелката й замина на някъде, още по-добре, почвам да й говоря моворя на Петранка, прегърнал съм я, пием бири и по едно време изкача приятелката й и я дърпа нанякъде. Тая ми вика идвам след една минута и замина.

Седя си аз и си мисля - тая за къв ме помисли, че ще седя и ще я чакам като най-големия тъпак ли? Дадох й малко време, колкото главата ми да роди план за действие и отивам на вътре към бара да видя какво става. Тя танцува там с някакъв борсук. И таз добра...

Отивам при нея, разкарвам го тоя, танцуваме танцуваме и по едно време пак идва приятелката й и пак я дърпа. Ех мама му стара взех да се изнервям, аз да не съм ги извикал да им тичам след гъза цяла вечер. Излязох да вдишам въздух малко.

ЦитатТя си се кефи, ама много тъпо, тоя отстрани седи и гледа (даже на моменти лошо гледаше май). Тука моя човек изкочи отнякъде и си говори нещо и той с нея (БРАО ВЕ), в тоя момент някакви излизат навънка, една ми хвана нещо окото и ме погледна случайно, аз и вдигам едно наздраве и тя не знае кво става. Тука не ми е много ясен спомена как стана точно, ама по едно време съм при нея и нейната компания (2-3 мацки бяха май), изведнъж се прегръщаме и тя ме запознава с някви лезбийки и ме лъже, че и тя била лезбийка. Да бе!! ЩЕ Я ЕБА!!!

В общи линии нищо съществено докато съм навън, накарах тия лезбийки (негърка и китайка) да се целуват с език ама това е :D

Отивам аз вътре, отварям сет с една дето виси на един диван. Нищо кой знае какво не се случи, налазиха някакви лешояди и те да й говорят, та аз се изнесох дискретно и отивам при Петранка.

Хващам я, дърпам я далеч от приятелката й, скарах й се че все ми бяга, нещо я бъзиках, прегръдки пак...бла.бла...бла...тая за трети път ми я отмъква и я дърпа.... е отказах се! Цялото заведение е пълно с жени дето ще се радват да ти тръгнат с мен, аз ще си губя времето с няква кифла.

Излизам да пуша цигара, да успокоя нервите. То нямам цигари... Гледам Васка с някви бг-та, моля за цигара, те ми се правят на интересни, хич не ми се говореше с бг-та ама зад мен минава някакъв пич и ми вика "Брат, ако можеш да си свиеш ще ти дам тютюн и листчета". Разкарвам се от Васка и от бг-тата, свивам си цигарче и си лафя с пича.

Той някакъв новодошъл от Словакия, говорим си там общи работи и по едно време ме запознава с авера си, дето и той бил дошъл с него. Докато се запознаваме гледам едно симпатично момиченце ми се ухилило насреща, тоя пич и с нея ме запознава, те били заедно всички. Почвам си аз репертоара, всичките ми се хилят на тъпотиите, аз се чудя как да я изолирам тая, че пичовете не помагаха особено. Тя ясно показа интерес, толкова ясно че и те го забелязаха и когато някакъв техен познат мина покрай тях ми се откри златната възможност да я отделя от стадото. Намествам се, така че да застана между нея и приятелите й. Тя ме разпитва какво уча, оказваме се в една специалност, само че аз съм седми семестър, а тя трети. После ми вижда гривната (от една организация), вика че съквартирантката й била вице президент в тази организация. Епа аз също съм ВП :D То се оказа, че тя й била говорела за мен и от там вече много ни се отвори разговора.

Няма смисъл от детайли, проблема беше че тя искаше да си ходи. Аз пък не възнемерявах да я пускам толкова лесно. Ще ги водя на дискотека (в 4 сутринта хахахах). Тя вика ако накараш приятелите ми да дойдат и аз ще дойда...глупаво момиче ще излезе значи :D казах им по 2 думи на пичовете и работата беше опечена (естествено на никаква дискотека не мислех да ходя)

Дискотеката се намира на около 3 км от бара, вървим пеша, натресе се един борсук с нас и тръгна да й говори на мойта... е хубаво ама аз съм сто пъти по-интересен от него и нещо там един пич ми показва как да давам генгста хай-файв. После аз му показвам това дето с един авер бяхме измислили, а то накрая завършва с дръпка от масура и го захвърляш настрани. Всичките се хилят, тая идва и иска да я науча. Показах й го ама не й харесвала частта с масура и аз й викам, хубаво вместо да дърпаш ще клякаш до земята :D

От там насетне вниманието й беше изцяло мое. Стигаме дискотеката, борсука отдавна си беше заминал, двамата словаци влизат вътре, gazzag скача на три датчанки. Аз ще изпращам момичето до тях :)

Бързаме много към тях, че й се пикае две не вижда :D Отиваме, влиза си тя в тях, аз оставам отпред, че много бързо се разви действието :D Излиза, аз й викам че и на мен ми се ходи... к'во да прави, ще ме пусне няма де да иде. Влизам, като плановете ми са да се настаня сякаш няма да си ходя повече, като очаквам че тя ще иде я вода да пие, я фейсбука да си види. Ама като излизам от тоалетната и я гледам тя седи на входната врата и ме гледа изпод вежди :D

Ще ме изпраща сега до дискотеката да си намирам приятелчето да не си ходя сам. Е, хубаво ама не й казвам, че той няма телефон :D Отиваме до дискотеката, през цялото време за ръка я държах, прегръщах я, тя не се дърпа, даже напротив.

Чакаме пред диското (кво чакаме никой не знае), хващам я аз и й викам айде на разходка. Обиколихме центъра, скачахме на батут, много глупости :D

Звъня му по едно време на gazzag да й докажа, че няма тел и да ходя да я изпращам (и да спя в тях че нали съм бездомен)... той пък бунака му с бунак да вземе да ми вдигне....

Тука вече ще спестя подробности, момичето излезе по свестно отколкото очаквах, дръпнахме голям разговор на всякакви теми, целувахме се, натискахме се... аз тръгнах да я изпращам тя вика ще вървя с теб до някъде да не си ходиш сам...то пък направихме околосветско пътешествие та тя чак до нас (апартамента на gazzag) ме изпрати. Мама му стара, няма терен, няма нищо... Седяхме малко и я пратих да си ходи  :-[

На другия ден още, тя ме добавила във фб. Чак вечерта й писах нещо, тя не отговори. В общи линии от тогава сме се видяли един път и то за кратко. Сега е в Словакия, идва си след седмица и работата е уговорена да се виждаме, така че всичко е шест.

Ден Втори

ЦитатТука само има един момент, където мисля, че той сгреши - на Кикито и беше студено, и макар да я питахме да и дадем яке, тя все отказваше (добавяйки, че няма нужда да ходим с тях). Викам му на моя човек, да й го намята отгоре направо, ама той така и не го направи тва. После ми викаше, че така и се падало, щом отказвала

Предлагам веднъж, отказва. Втори път - отказва. Да не съм й майка? И не мисля че съм сгрешил, после ни викна в тях нали?

ЦитатЕ, стигнахме до тях, най-сетне, и тука е кулминацията. Седим ние пред вратата, тия двете вътре в блока и от първия етаж чакаме да отвори третата сестра. Кикито, дето досега най-много се правеше на интересна, изтърси, да сме се качили, ако искаме. Ние не бяхме много ентусиазирани обаче, нито пък те, макар и после да съжалявахме и мислехме, че сме направили грешка. Какво мислите вие??

Бате, Любеница драйфа в кенефа на умирачка, ние да се намърдаме да борим сестрите й :D Бяхме си обречени, нямаше смисъл да влизаме. 

Все пак имаше важни изводи тая вечер и ни помогна да си подобрим двойната игра :)

Трета Вечер

Зарибявах всичко живо, но нищо кой знае колко интересно не стана (тая дебелата датчанка и приятелката й искаха да ги къпя, ама аз не съм им в категорията :D )

Иначе отварях сетове от нищото, задържах ги без проблем и всичко като по мед и масло :)

Да видим с тази от първата вечер какво ще стане и ще дръпна нов рапорт по нататък :)

Ударете някой коментар, че си изляхме душата тука пък никой нищо не казва  ;D
Може да съм грозен, но за сметка на това съм тъп!

xj49xng9xru5jzrr

 Аз мога да ви дам обратна връзка, но изказът ми е малко арогантен. Нищо лично. Е искате ли?
Не ми пука, какво си мислиш за мен. Аз не мисля за теб изобщо.

the_king

Цитат на: xj49xng9xru5jzrr - Юли 08, 2013, 22:08PM
Аз мога да ви дам обратна връзка, но изказът ми е малко арогантен. Нищо лично. Е искате ли?

Естествено, че искаме :) За какво сме писали иначе  ;)
Може да съм грозен, но за сметка на това съм тъп!

xj49xng9xru5jzrr

Първо нека да адмирирам факта, че не се държите, като типичните напоследък потребители, които имам чувството, че треньорът на националния отбор на неудачниците, като със фуния ги налива във форума. Някакви папагали питат някакви неща за някакви момичета и когато им обяснят, че са папагали и кифльоча избранник няма да им направи така желаният шпагат на устата и започват да се сърдят.

Имате си някаква цел (макар и твърде далечна) и позитивно вървите към нея. За съжаление не сте хванали правилният път, но затова сме ние да ви обясним.

Първото нещо, което прави впечатление е, че сте позитивни ? БРАВО! Непосредствено след това прави впечатление факта, че сте като някакви скакалчета. В тази дума влагам това, че хвърляте енергия да пеете някакви песнички, да ходите и крачите по десетки километри с някакви мърли и т.н. Като пренавити на пружинки сте, което винаги има негативен ефект.

Само за справка ще спомена, че Хитлер е започвал речите си с 40 секундно мълчание. Разбира се не живеем в тези времена, но изводът от това му деяние е актуален: човекът знае, че има какво да каже, знае че ще го слушат с интерес и знае, че интересът към това, което ще каже се засилва с всяка една секунда, в която не го прави. Самото излъчване, че знаеш всичко това е достатъчно, за да плени хората около теб. Било то на фашистка реч, продуктова презентация или свалка в бара.

Имам предвид следното: не пърхайте с крилца, като някакви пчелички от датчанка на португалка и от словачка на педераска, Васка, леблебийка и лесбийка.

Бих ви посъветвал също да нулирате брояча си на дните, в които сте практикували пик ъп. Всяко дете в детството си мацонти с фломарсти навсякъде, но в CV-то си след години не пише: Бях художник 5 години. Художник си, когато рисуваш картини, а не когато се спъваш в кофите с боя и ги разливаш по пода, себе си и комшийката. 

По-горе е предимно критика, затова ето и няколко насоки: прекрасно правите, че отивате да се забавлявате, но моля ви придайте си някаква стойност. Всики жени се смеят на клоуна в цирка, но на колко от тях им се доебава с него? Това, че сте пяли по пътя направо ме депресира. Мъжете не пеят по пътищата, нито в дискотеката. Жените им се лигавят, висят им по вратовете, припяват им песнички и т.н. но не и обратното. Мъжът я води в тези й емоционални изблици, толерира я, награждава я с някое захапване по вратлето, с погалване по изпотените й от вълнение длани и прочие.

Кипите от емоции, а това е женската роля. Мъжът е човекът, за който жената трябва да каже: ?погледна ме с онзи неговия поглед? ? за целта трябва да имаш такъв поглед разбира се. Той не трябва да е емоционален, а да отключва емоции у нея. Да отключва мисли и догадки. Мъжът играе с погледа си, хумора си, присъствието си, стойността си, но не и с песнички, цигански колела и километрични тигели по центъра с някакви дебелани, португалки и порториканки.

И като споменах ? догадки винаги трябва да има (от нейна страна, а не от твоя ? ти трябва да си ръководител на процеса). Не трябва да й висиш пред вратата, в тоалетната, на колелото, на главата, на масата и т.н. Трябва да си й достатъчно интересен, за да се чуди дали ще я изпратиш, дали ще си на полянката на джулай морнинг и дали ще те види, дали ще я изчакаш да се изпишка или ще изчезнеш и т.н.

Няма смисъл да разглеждаме сетовете ви поотделно, защото всеки един от тях е грешен. Всеки един от тях е пълна трагедия (засега). Ще се научите, но трябва генерално да си смените убежденията. И това с големите букви ЩЕ ЕБЕМ звучи малко жалко. Казват, че надеждата умирала последна, като това звучи именно, като умиращата агонизираща надежда. Да ебеш е нищо повече от подаръка, който даваш на момичето, защото си добър и разбран човек и благодарение на заслугите й запълваш празнотата в нея с пенис, сила и подкрепа. Нищо повече от това. Жените имат психологична, физиологична и всякаква друга нужда да ги ебат, така че няма нужда от големи букви, защото няма да сте направили нищо голямо, а нещо стандартно, нормално и ежедневно.

Тези мъжлета, които се мъждукат между вас и грозните дебели румънки, какви са? Как въобще имат правото и куража да говорят успоредно с вас? Когато си мъж, който си тежи на мястото (а не прави цигански колела по паважа и не припява стани-стани юнак балкански) тези мъжлета трябва да толерират свалката ти по естествен път. Трябва да се усмихват тъпо, уважаващо и толериращо, защото осъзнават, че не могат да надскочат стила ти (СТИЛА ти повтарям), защото осъзнават, че нямат полезна реплика след теб и защото осъзнават, че твоят отбор е правилният и това, че ти ги приемаш там ги предпазва от ироничните изказвания, които биха ги изложили. Те ти се отблагодаряват с усмивка и подкрепа, както и с онзи поглед, когато виждаш, че някой има дума на върха на езика си, но не я казва, защото тейнико се опасява от ответната реакция.

Аз съм 96 кг. Когато във фитнеса попитам някого, който е 70 кг. колко серии му остават на уреда, а той ми отговори ? сега започвам, четири... аз го поглеждам така, че да се почувства неудобно и да побърза или да ми предложи да ми го отстъпи. Когато попитам някой, който е 135 кг. не го поглеждам по същият начин, а си намирам алтернативен уред. Това се казва естествен подбор. Бел.ред. слава богу, че няма много 135 килограмови във фитнеса хаха. Придай си стойност и си я защитавай. Вербално, невербално, с поглед, със стил.

Всичко това по-горе са малки убеждения, които биха ви помогнали. Накратко, следващите ви стъпки ви съветвам да са следните:

-   Изхвърляте всякакви дебелачки от списъка си. Преставате да си разговаряте с тях и никога повече не наричате това пик ъп.
-   Поставяте си цел, избирате си момиче, португалка, хърватка или т.н. но си я избирате и действате целенасочено (но не обсебващо, а със стил) до момента, в който разберете, че не сте достойни и няма да се получат нещата с нея. Аз така и не разбрах някоя от тези дебелачки разбра ли аджеба, че искате да й доставите прекрасното удоволствие да я намандръцате или не? Или по-скоро разбраха, че познавате петнадесет хиляди тюфлечки, нямате цигари и обувките ви са достатъчно удобни, за да обиколите екватора на зиг-заг? Кога поставихте картите на масата и дадохте знак, че сте съгласни да ги ебете? Кога, когато й се изпика в тоалетната и после броя мухите по тавана ли? :) Няма да стане така, мне.
-   Всичко започва от собствената стойност, уравновесеност, такт, стил, увереност, кураж, хумор, позиции и загадъчност.

Домързя ме да пиша, но ако искате и не се сърдите можем да си говорим и друг път. Първата ви цел е да обърнете ефекта на фунията. Сега при вас всичко идва на сноп и се разпръсква в някакъв еуфоричен хаос. Целта е да хващата този еуфоричен сноп (идващ от страна на дамите) и да го насочвате към целта. Да контролирате със стил този снип. Сноп в който знаете всяко детайлче от къде идва, какво представлява и как да го манипулирате.
Не ми пука, какво си мислиш за мен. Аз не мисля за теб изобщо.

gazzag


the_king

Благодаря много за фийдбак-а :) Няма какво да се сърдим, че някой се опитва да ни помогне. Вземаме си поука и даваме нататък към следващите сетове с повече мъдрост и увереност 8)

Може да съм грозен, но за сметка на това съм тъп!

stone

Браво лъвове! От мен също респект за енергията, куража, и позитивизма.

Колегата с дългия ник е много прав и има много реп от мен - прочетете му всички постове, като кликнете на ника, и от там има опция "всички постове" - от него може много да се научи.

Само че това, дето го е писал, важи за мъже - не за момчетии. Доколкото разбирам, вие сте още студенти, а студентите често ебат точно с такива простотии като вашите. Студентите рядко имат собствен стил и вкус в облеклото, в забавленията, или в музикалните предпочитания, а следват тълпата в колежа си - ама хубавото е, че и студентките следват същата тълпа и не дискриминират против момчетии, които се вписват в този стереотип.
Така че ако нямате сила да минете по тоя път, дето колегата описва, вашия също е възможен. Разбира се, и качеството на жените ще е друго. Ама пак е нещо.
Хайде дръжте се, и да четеме как сте въртяли на пръчка гащите на някоя датчанка, а не вашите си!

Paint_it_Black

Цитат на: xj49xng9xru5jzrr - Юли 08, 2013, 23:40PM
Аз съм 96 кг. Когато във фитнеса попитам някого, който е 70 кг. колко серии му остават на уреда, а той ми отговори ? сега започвам, четири... аз го поглеждам така, че да се почувства неудобно и да побърза или да ми предложи да ми го отстъпи. Когато попитам някой, който е 135 кг. не го поглеждам по същият начин, а си намирам алтернативен уред. Това се казва естествен подбор. Бел.ред. слава богу, че няма много 135 килограмови във фитнеса хаха.
;D ;D ;D ;D Май и ти си тренирал в националния отбор на неудачниците.

Kejtarn

Цитат на: stone - Юли 15, 2013, 12:32PM
Колегата с дългия ник е много прав и има много реп от мен - прочетете му всички постове, като кликнете на ника, и от там има опция "всички постове" - от него може много да се научи.
Абсолютно съм съгласен, аз лично съм му чел всичките постове поне 2-3 пъти, но....

Цитат на: xj49xng9xru5jzrr - Юли 08, 2013, 23:40PM
Аз съм 96 кг. Когато във фитнеса попитам някого, който е 70 кг. колко серии му остават на уреда, а той ми отговори ? сега започвам, четири... аз го поглеждам така, че да се почувства неудобно и да побърза или да ми предложи да ми го отстъпи. Когато попитам някой, който е 135 кг. не го поглеждам по същият начин, а си намирам алтернативен уред. Това се казва естествен подбор. Бел.ред. слава богу, че няма много 135 килограмови във фитнеса хаха.
Това наистина не ме накефи особено, защото малко се намеква, че за много се разчита на ръст/тегло, а не на други свои качества, с каквото впечатление съм останал...Занимава се нещо с глобален бизнес, което си е куул, вижда се и че хумор и всичко си има. Готин отвсякъде. Обаче доколкото разбирам от тоя абзац е (около) 190см висок, 90+ кила, спомена че нещо тренира, тоест доста добре сложен, явно и заможен. Еми квото и да си говорим, по принцип, пък особено в Бг, като влезеш на 5 момичета и си 190+ инстинктивно никоя няма да е агресивна в отказа си, ако изобщо има такъв. Квото и да си говорим, ръстта си казва думата, и е голяма предпоставка за успех. Не казвам, че само на това разчита, защото е очевидно че не е, но би ми било интересно (разбира се, физически невъзможно) да го вкараме в същите ситуации, със същите момичета, същите останали негови характеристики, обаче да е да кажем 175 висок, 70 кила и да видим резултатите.
The road I walk is paved in gold. To glorify my platinum soul. I'll buy my way to talk to God. So he can live with what I'm not. The selfish blood runs through my veins. I gave up everything for fame. I am the lie that you adore. I feed the rich and fuck the poor. I got what you want, it just don't stop. This is entertainment; Lies are entertainment .You are down on your knees begging me for more...

priZdrachna

Той не казва това и килограмите са просто метафора...казва, че не говориш на някого, към когото изпитваш уважение, възхищение и страхопочитание така, както говориш на някого, когото презираш. жените не говорят така на мъж алфа, както на мъж бета (справка: експеримента на консилиери)...с други думи, казва, че отношението ти зависи от този, който е срещу теб, а не толкова от теб...което си е точно така...
Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб. Маркес

Throw moderation to the winds, and the greatest pleasures bring the greatest pains. Democritus

Don't confuse my personality with my attitude. My personality is who I am, and my attitude depends on who you are.

People will rarely remember what you did or said, but they will always remember how you made them feel

PU_як

Абе ако природата е решила да си клечо 40 кг с мокри дрехи (тогава и фитнес не помага), впечатлението което правиш първоначално пред мацките ще е по-различно в сравнение онзи исполин 190.
Добре че аз съм точно по средата :angel:
Fake it 'til you make it!

Kejtarn

Цитат на: PU_як - Юли 16, 2013, 09:08AM
Добре че аз съм точно по средата :angel:
Добре че и аз се очертава някой ден да наближа средата  :-[ :-[ :-[ .

Цитат на: priZdrachna - Юли 16, 2013, 01:58AM
Той не казва това и килограмите са просто метафора...казва, че не говориш на някого, към когото изпитваш уважение, възхищение и страхопочитание така, както говориш на някого, когото презираш. жените не говорят така на мъж алфа, както на мъж бета
Да бе, ясно, разбрах че е не точно метафора, обаче че важи и за други характеристики, освен за тегло. Ок. Обаче дето и пуяка вика, първоначалното отношение и на мъжете и на жените е много по-различно относно ръст/тегло. Както казах една кифла няма да ти се озъби ако си 2 метра. Това е инстинкт за самосъхранение, или както....x*************, го нарече естествен подбор. И е един от най-главните фактори за привличане, отново, особено в Бг. Единственото което бие това е да имаш статус на алфа по дефолт, тоест да си известен, да кажем - Асен Блатечки - не повече от 180 висок, Хитлер - 175 ( :-[ ).
Ти, скъпа, мила, Здрач, можеш ли да имаш уважение (такова каквото изпитваш/си изпитвала към мъжете с които си била интимна) към някой 50 кила, 155 висок, с девствен мустак и рядка коса?
The road I walk is paved in gold. To glorify my platinum soul. I'll buy my way to talk to God. So he can live with what I'm not. The selfish blood runs through my veins. I gave up everything for fame. I am the lie that you adore. I feed the rich and fuck the poor. I got what you want, it just don't stop. This is entertainment; Lies are entertainment .You are down on your knees begging me for more...

PU_як

Цитат на: Kejtarn - Юли 16, 2013, 11:09AM

Ти, скъпа, мила, Здрач, можеш ли да имаш уважение (такова каквото изпитваш/си изпитвала към мъжете с които си била интимна) към някой 50 кила, 155 висок, с девствен мустак и рядка коса?


Тоя трябва да извади е-нема-такава-игра. Даже и морал и интелект, какъвто ние тук не притежаваме, незнам как ще го измъкнат. А човека с кво е виновен, че не е метър и 90 ::)
Fake it 'til you make it!

xj49xng9xru5jzrr

Накрая ще отида на врачка да ми хвърли един боб и да ми обясни, защо все аз отнасям коментарите, а не темата, казуса, въпроса. :)

Характерът на човек се обуславя от прекалено много фактори. Той преплита в себе си както физика и външен вид, така и ръст, материално състояние, възпитание, дори това дали двамата родители живеят заедно и се обичат. Това да кажеш на някого, че е атрактивен за жените, защото е висок и добре сложен е все едно да почукаш на стъклото на порше кайен на светофара и да кажеш на човека в джипа "ти караш тази кола, защото си богат". Какъв отговор се очаква :) ? Моят отговор е: Да.

И като заговорихме за мерни единици: 192 см. съм, 96 кг., добре сложен, без омазнявания, еталона на бабите в квартала за понятието "хубаво момче" съм, защото освен висок съм със широки рамене, големи ръце и изправена стойка, което подсказва, че мога да защитавам, да нося кофи и да копая с лопата. И мога да представя внучките им в добра светлина пред обществото. Ако друга баба ги види с мен, ще се говори с добро за внучката, за мен и за бабата. Дилириума е пълен.

Разбира се, че това е една от опорните черти в характера ми. Такава е и любовта между родителите ми, която съм наблюдавал като малък. Такава е и чувството ми за хумор, финансовото ми състояние, начинът ми на живот, приятелите ми и т.н. Все опорни щрихи в характера ми. В това как възприемам себе си, как се чувствам в кожата си и какво предавам на околните, като чувство и образ. Придавам им, че съм висок (о боже мой), придавам им, че съм щастлив, че съм Българин и, че не съм милионер.
Тези неща не мога да ги променя, а и не искам. Не искам да гледам другата страна на моментата, защото не ме интересува. В личен план не съм си таргетирал да ходя с мис свят, не съм си таргетирал и да се смаля и да стана 170 см, не съм си таргетирал и да ставам милионер, защото финансовата ми удовлетвореност я постигам и в друг финансов диапазон (под така метафоричните - милиони). Ето защо не ме интересува, какво е да си милионер, не ме интересува, какво е да ходиш с мис свят и не ме интересува, какво е да си 170 см. 
Не ме интересува и хората, които пушат саски и се друсат, защо го правят. И тях не ги интересува, колко лицеви опори мога да направя и защо вместо да се друсам - спортувам. Нито ме интересува, колко саски изсмукват на ден утрепките, нито тях ги интересува, как съм си разграфил седмицата.

Човек трябва да завладее микро климата, в който живее. С други думи - трябва да завладее себе си. Трябва да знае с какво разполага и как да го организира така, че да изтиска максимума от него. Когато изтискаш (това лексикално надареното момиченце да каже дали се пише изстисквам всъщност? :) ) максимума от себе си ти ще можеш да предложиш този си максимален образ на околните. И да не ставаме будисти, но балансът наистина е важен! Важно е това да чувстваш, че към момента си дал максимума от себе си за себе си. Ако не се чувстваш така - това е ОГРОМЕН проблем. ОГРОМЕН с червени букви и одебелено. Ако прекалено много се фокусираш на усъвършенстването, като самоцел тогава се парализираш и те притиска факта, че "животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за нещо по-добро". Затова трябва да се забавляваш безпаметно с 5-те лева в джоба си, а не да си представяш, какво яко парти ще преживееш, когато събереш 10. Затова трябва да отиваш безцеремонно на среща дори с пъпката, която ти е излязла над устната и те депресира титанично. Не трябва да си представяш тази среща без пъпката. Трябва да отиваш парадно на плажа дори да не си изкарал и 6-те плочки на корема.

НО! Но, но, но! Но трябва да не спираш да се грижиш пъпката да изчезне, плочките ти да излезат, да изкараш 10-те лева за якото парти! Да се грижиш за себе си, да се бориш за себе си и това да си добре.

Това да харесваш себе си е основната предпоставка хората също да те харесват. Малоумното название беше нещо, като: "вътрешна игра", но това е нещо много по-компексно. Аз до толкова добре се чувствам в кожата си, че уикенда, когато бях на дискотека и когато танцьорката приключи смяната си и се преоблече в цивилни дрешки, дойде до мен на моята маса, без да познава никого, застана до мен и си изпи пиенето на спокойствие. Ключовата дума е спокойствие, това спокойствие, което е усетила в мен и от което има нужда. Това да не я дърпат, да не й говорят свръх интересни и закачливо завъртяни неща, да не й правят комплименти, да не я питат дали ходи на фитнес и дали попринцип си танцува добре или тренира движенията в зала.
15 минути стоя плътно до рамото ми, а аз й казах 10 реплики. Че не съм идвал в дискотеката преди, че вечерта е била хубава, че барманката е гад мръсна, защото не пали афтършоците, къде ще ходя на море, къде ще ходи тя, кои са приятелите ми на масата, къде са нейните приятелки и май е това + 10 минути блажено мълчание и почукване на ледчета в чаша с уиски. Без цигански колела, без опенери, без интересни и увлекателни прекраснотии, без хумор. Просто тя усети мен, аз усетих нея. И нали ми правим дисекция - по-интересното в случая е , какво е усетила тя, а именно: че съм 192 см, че ходя на фитнес, че правя секс и не съм крайно заинтересован от тази й конкретна функция, че не искам да ми попълва анкетната карта, защото има по-важни неща в живота ми, които ме интересуват от колкото къде се е научила да си върти задника.

Аз още много хубави неща мога да кажа за себе си :Д Ама то като си хубав човек, какво да кажеш, лоши ли хахаха. :) Хайде чао.
Не ми пука, какво си мислиш за мен. Аз не мисля за теб изобщо.

Spacer-

Цитат на: PU_як - Юли 16, 2013, 09:08AM
Абе ако природата е решила да си клечо 40 кг с мокри дрехи (тогава и фитнес не помага), впечатлението което правиш първоначално пред мацките ще е по-различно в сравнение онзи исполин 190.
Добре че аз съм точно по средата :angel:

фитнеса ще помогне, но трябват 2-3 години стаж за сериозен напредък с много храна, тежки тренировки и ако останат пари добавки  ;)

Важното е да имаме цели в живота - промяната зависи само от самия теб

priZdrachna

Цитат на: Kejtarn - Юли 16, 2013, 11:09AM
Ти, скъпа, мила, Здрач, можеш ли да имаш уважение (такова каквото изпитваш/си изпитвала към мъжете с които си била интимна) към някой 50 кила, 155 висок, с девствен мустак и рядка коса?[/b][/color]

Няма да имам...първите 30 секунди...докато не разбера, че се казва Никола... Никола Саркози и е президент на Франция...примерно...

Девственият мустак не виждам защо го спомена - него можеш да промениш, за разлика от ръста си...

Цитат на: xj49xng9xru5jzrr - Юли 17, 2013, 00:38AM
Човек трябва да завладее микро климата, в който живее. С други думи - трябва да завладее себе си. Трябва да знае с какво разполага и как да го организира така, че да изтиска максимума от него. Когато изтискаш (това лексикално надареното момиченце да каже дали се пише изстисквам всъщност? :) ) максимума от себе си ти ще можеш да предложиш този си максимален образ на околните. И да не ставаме будисти, но балансът наистина е важен! Важно е това да чувстваш, че към момента си дал максимума от себе си за себе си. Ако не се чувстваш така - това е ОГРОМЕН проблем. ОГРОМЕН с червени букви и одебелено. Ако прекалено много се фокусираш на усъвършенстването, като самоцел тогава се парализираш и те притиска факта, че "животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за нещо по-добро". Затова трябва да се забавляваш безпаметно с 5-те лева в джоба си, а не да си представяш, какво яко парти ще преживееш, когато събереш 10. Затова трябва да отиваш безцеремонно на среща дори с пъпката, която ти е излязла над устната и те депресира титанично. Не трябва да си представяш тази среща без пъпката. Трябва да отиваш парадно на плажа дори да не си изкарал и 6-те плочки на корема.

НО! Но, но, но! Но трябва да не спираш да се грижиш пъпката да изчезне, плочките ти да излезат, да изкараш 10-те лева за якото парти! Да се грижиш за себе си, да се бориш за себе си и това да си добре.

Това да харесваш себе си е основната предпоставка хората също да те харесват.

А-ето-то-ва-е-ад-ски-важ-но!
Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб. Маркес

Throw moderation to the winds, and the greatest pleasures bring the greatest pains. Democritus

Don't confuse my personality with my attitude. My personality is who I am, and my attitude depends on who you are.

People will rarely remember what you did or said, but they will always remember how you made them feel

Kejtarn

Цитат на: priZdrachna - Юли 18, 2013, 00:04AM
А-ето-то-ва-е-ад-ски-важ-но!
Аз това го разбрах. И е важно. И е интересно, и съм съгласен. НО, но, но, но той каза "аз се чувствам висок" - много по-лесно е да се чувстваш висок, когато си. Също както е и по-лесно да си изградиш здрав фрейм, след като в тийн годините си си бил по-висок и едър, пичките ти са се лепяли, и по-бързо си натрупал опит, а квото и да си говорим, тогава на пичките (пък и сега на една голяма част) не им трябва много повече от това за да се лепят. Един ти Бил Гейтс дали на 20 години е имал същото самочувствие като на 45? Слаб външен вид - нужни са големи усилия за да постигне висок успех, за да може след това да натрупа опит със жените. Къде ще ми сравняваш с усилията на някой тийн дето стои, реди заучени лафове като "харабия" и пичките падат.

Като влезеш в една дискотека кого е по-голям шанса да забележиш? 170 или 190+? Като дойде да те заговори към кого би била една идея (поне) по-дружелюбна, като инстинкт за самосъхранение? Като застанеш до кого ще се чувстваш по-слаба и женствена?

Не се оплаквам...или може би се? Но квото и да си говорим играта наречена живот си е яко imbalanced и е невъзможно да видиш нещата от камбанарията на другия.


Цитат на: priZdrachna - Юли 18, 2013, 00:04AM
Няма да имам...първите 30 секунди...докато не разбера, че се казва Никола... Никола Саркози и е президент на Франция...примерно...
И това подкрепя тезата ми, че ако не си висок + адекватен външен вид, трябва да компенсираш с нещо като например да си в топ най-богатите в света/страната/града/селото/даскалото, или супер висок соц. статус, отново - с едното се раждаш на случаен принцип, за другото трябва да си топ от топ-овете и след колосални усилия, може и да я докараш донякъде. От друга страна имаме тук х4356-24653-640435862е4фйсрфйв4н398, който не е единствен на света дето да е 192, обаче като прибавим останалите му качества, другите дето са по 190 остават със сух пръст в гъза, защото 99.99% от тях нямат ХХХХЕПТЕН нищо друго освен ръст.
The road I walk is paved in gold. To glorify my platinum soul. I'll buy my way to talk to God. So he can live with what I'm not. The selfish blood runs through my veins. I gave up everything for fame. I am the lie that you adore. I feed the rich and fuck the poor. I got what you want, it just don't stop. This is entertainment; Lies are entertainment .You are down on your knees begging me for more...